Решение № 93 от 20.2.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1008/2025 г.

Гражданско дело № 20254310101008 по описа за 2025 година Осъдителна искова претенция с правно основание чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.382, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД с цена на иска – 9 463,65 лева/4 838,69 евро. Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от Г. И. Г. ••• – наследник на П. Н. П., починал на ••••, чрез пълномощника си адв.К. В. от АК-гр.София срещу „Групама Животозастраховане“ЕАД, ЕИК : 131272330, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цариградско шосе“№47А, бл.“В“, ет.3, представлявано от С. Е. Б. и Т. П. М. и „Групама Застраховане“ЕАД, ЕИК : 131421443, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цариградско шосе“№47А, бл.“В“, ет.3, представлявано от С. Е. Б. и Т. П. М., в която твърди, че между дядото на доверителя й - П. Н. П., ЕГН-•••••••••• и "Банка ДСК"АД е сключен Договор за потребителски кредит на •••. за сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. На същата дата е сключена и групова застраховка „Кредитна защита", индивидуално заявление №•••• между дядото на доверителя й и „Групама Животозастраховане"ЕАД и „Групама Засстраховане"ЕАД, на основание Групов Договор, подписан с „Банка ДСК“АД, с което дядото на доверителя й застрахова живота, здравето си и телесната си цялост. Пояснява, че на •••• П. Н. П., ЕГН-•••••••••• е починал, видно от препис извлечение от акт за смърт от •••., издаден от Населено място•••••. След смъртта си, той е оставил като наследници – Д. Т. П., ЕГН- ••••••••••; Н. П. Н. ЕГН-•••••••••• и Г. И. Г., ЕГН-••••••••••. На 29.04.2025 год. уведомили за смъртта на наследодателя „Групама Животозастраховане"ЕАД и „Банка ДСК“АД, като помолили „Групама Застраховане"ЕАД на основание сключения Договор за застраховка „Кредитна защита" да изплатят на "Банка ДСК"АД полагащото се застрахователно обезщетение, във връзка с настъпилата смърт на П. Н. П., ЕГН-••••••••••. От „Групама Застраховане"ЕАД се свързали с тях, поискали да им представят допълнителни документи и в отговор получили писмо, с което ги уведомяват, за Решение по застрахователна претенция №40102501184 от 29.04.2025 год., с което заявяват, че няма основание за извършване на застрахователно плащане, тъй като смъртта на дядото на доверителя й е настъпила вследствие на заболяване : „Обострена хронична дихателна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, бронхопневмония билатералис“. Уведомяват ги, че застраховка „Кредитна защита", Пакет „60+" не осигурява покритие за риск смърт, вследствие на заболяване. Междувременно, с писмо с изх.№15-20-0029243/2025-04-24, „Банка ДСК“АД уведомява наследниците на П. Н. П., че остатъчният размер на главницата на кредита на наследодателя им е в размер на 9 463,65 лева и че на всяка следваща падежна дата дължат погасителна вноска в договорения от дядото на доверителя й размер. Ищеца намира, че клаузата в групова застраховка „Кредитна защита", индивидуално заявление №••••, сключена между дядото на доверителя й и „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане"ЕАД, на основание Групов Договор, подписан с „Банка ДСК“АД, Раздел „Допълнителна информация относно покритите рискове" е неравноправна. Тя е със съдържание „Специални условия : Освен посочените в Общите условия изключени рискове, отговорността на застрахователите по застрахователния договор не включва смърт, пълна трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с епидемия или пандемия, както и техните последствия, включително всякакви здравни услуги. По настоящия договор не са покрити и всякакви събития, настъпили в резултат на или в причинно-следствена връзка с коронавирус /КОВИД-19/". Позовава се на разпоредбата на чл.143, ал.1 от 33П, съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; с оглед разпоредбата на чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая наследодателят на ищците е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП и съответно се ползва от закрилата на чл.143 от 33П. Ищецът, чрез пълномощника си обръща внимание, че в началото на Договора - Групова застраховка „Кредитна защита", индивидуално заявление №••••, изрично е посочено, че : „С подписването на индивидуалното заявление за застраховане „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане"ЕАД на основание Групов Договор, подписан с „Банка ДСК“АД, застрахова живота, здравето и телесната цялост, както и трудовата заетост на Застрахованото лице" - П. Н. П., т.е. това е договор за застраховка „живот". Впоследствие обаче от текста на цитираната по-горе разпоредба в Раздел „Допълнителна информация относно покритите рискове" - специални условия не става ясно защо посочената застраховка, макар и да е записано, че е живот, не включва смърт и защо не отговаря на изискванията на чл.438-чл.458 от КЗ. При сключване на застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования съществено значение имат тези обстоятелства, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора. За тях в чл.362, ал.1 от КЗ е предвидена възможност застрахователят да поставя въпроси на застрахования, на които последният е задължен да отговори, като в ал.2 от цитираната разпоредба изрично е посочено, че обстоятелствата, за които застрахователят не е поставил въпроси не са "съществени за риска". Обръща внимание, че видно от сайта на Националния Статистически Институт - https://www.nsi.bg/statistical-data/212/678, Средна продължителност на предстоящия живот на населението по области и пол - за мъжете от Област Ловеч, от където е дядото на доверителя й - изрично е записано, че средната продължителност на живота е 70,4 год. Към датата на сключване на Договорите между дядото на доверителя й и „Банка ДСК“АД, както и между дядото на доверителя й и „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД - дядото на доверителя й е почти на 72 год. Предвид посоченото, заявява, че следва да се приеме, че преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/установена по реда на чл.362 от КЗ, а не чрез въвеждане на клауза за изключен застрахователен риск, каквато е процесната разпоредба от Общите условия. Допускането на подобно договаряне практически обезсмисля въведената в закона процедура, както и приложението на чл.363, ал.3-5 от КЗ, според които застрахователят не може да откаже заплащане на обезщетение, когато застрахованият не е отговорил или е отговорил неясно на поставени въпроси, както и в случай, че е разкрил съществени за риска обстоятелства. По този начин застрахованото лице бива поставено в значително по-неблагоприятна ситуация спрямо застрахователя, който може по своя преценка да се освободи от задълженията си по договора, включително и при хипотези, които биха могли да попаднат в обхвата на чл.363, ал.3-5 от КЗ. Цитира текста на чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП, съгласно който неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая цитираната по-горе клауза попада именно в тази хипотеза, тъй като предвижда възможност за отказ от покритие при наличие на смърт, вследствие на заболяване, за което не са задавани въпроси по реда на чл.362 от КЗ. Уточнява, че посочената разпоредба не е индивидуално уговорена, доколкото застрахованото лице се е присъединило към застраховка, сключена от неговия кредитор /застраховащ/ в собствена полза и в този смисъл не е имал възможност да участва в договарянето на Общите условия. Липсата на възможност на застрахованото лице потребител да се запознае с всички условия на договора води до извод за нищожност на клаузата на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП поради това, че е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП. Гореизложеното налага извода, че не са налице основания за отказ на изплащане на застрахователна сума. Поради това твърди, че посочената по-горе клауза е неравноправна и следователно не обвързва потребителя като приравнена страна по договора за застраховка, поради което неоснователен е отказа на Застрахователя „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД, че не дължат плащане на застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск. В допълнение споменава, че съгласно чл.382, ал.1 от КЗ, длъжникът по договор за банков кредит има правото да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна-застрахован по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит - "по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението". С тази разпоредба се защитава интереса на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда изричната възможност същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице /кредитора/. Съгласно съдебната практика, тълкуването на разпоредбата води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице имат право на иск срещу застрахователя, което прави и допустимо искането за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита към датата на смъртта на кредитополучателя. Отделно от това, правото на иск на ищците се обосновава с намаляване на пасива на лицата, които наследяват кредитополучателя, тъй като те наследяват всички права, но и задължения на лицето, включително това по Договора за кредит. Цялостното тълкуване на процесните договор за банков кредит и заявление за застраховане, въобще смисълът от сключването застраховка "Живот" на кредитополучателя е, че при настъпване на застрахователното събитие, банката - кредитор следва да претендира изпълнение на задълженията на кредитополучателя от застрахователя и то само поради факта на настъпилото събитие, за което застрахователят носи рисковете. Застраховката е сключена именно, за да гарантира кредитора, че ще си събере задължението. В настоящият случай отговорността на ответните дружества произтича от сключения между тях и "Банка ДСК"ЕАД групов договор за застраховка "Кредитна защита" на кредитополучатели. Именно това е действащия към момента на смъртта на кредитополучателя договор, по отношение на който П. Н. П. е дал съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица на •••. при сключването на договора за потребителски кредит на същата дата. Процесният вид застраховка "Живот" е уреден в разпоредбите на чл.438-чл.458 от КЗ. Въз основа на сключен Договор за застраховка "Живот", застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие - смърт на застрахованото лице и да заплати обезщетение на ползващите се лица. В чл.449, ал.1 от КЗ законодателят е уредил изрично изключения от горното правило, като е посочил в три точки хипотези, с оглед причината за настъпване на застрахователното събитие, при които се изключва отговорността на застрахователя, които в настоящия случай не са налице. Посочва, че договорите за застраховка "Живот" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. При настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка "Живот" застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. От друга страна, с разпоредбите на чл.362-чл.366 от КЗ са уредени въпросите относно обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск. Безспорно, преценката за риска е от значение при сключването на договор за застраховка "Живот", като в случая настъпването на смърт е застрахователно събитие, което е покрито от процесния договор. Преценката за риска за това застрахователно събитие се извършва чрез поставяне на въпроси от страна на застрахователя към застраховащия, които са от съществено значение във връзка с предмета на застраховане по конкретния тип договор. При това положение е необходимо да се направи преценка за възможността застрахователят да предвиди предварително хипотези за отказ или намаляване на плащането при наличие на болести, телесни увреждания или заболявания с хроничен характер, които са оказали влияние за настъпване на застрахователното събитие, които да са включени в договора, без това да е предшествано от спазване на разпоредбите на чл.362- чл.366 от КЗ. С посочените разпоредби са уредени въпросите относно обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск, които застрахователят следва да постави към застраховащия и които са от съществено значение във връзка с предмета на застраховане по конкретния тип договор. При договорите за застраховка "Живот" тези въпроси е логично да са свързани със здравословното и физическо състояние на застрахования. Отговорите на същите ще дадат основание да се прецени е или не е налице интерес от сключване на договор от процесния тип, а и за определяне на правата и задълженията на страните по него. От посоченото се налага извода, че само при спазването на цитираните разпоредби, може да се прави преценка на риска и в застрахователния договор да се включват предвиждания като посочените в чл.448, ал.7 от КЗ. Този извод се налага и от обстоятелството, че разпоредбите, уреждащи въпросите относно обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск, предвиждат и правните последици за задаващия въпросите и за отговарящия. Според съдебната практика - включването на клаузи в застрахователния договор, които предвиждат възможност за застрахователя да откаже плащане или да извърши плащане в намален размер, без да е предшествано от въпроси по чл.362 от КЗ поставя съответния потребител на застрахователни услуги в неравноправно положение по смисъла на чл.143, ал.3, т.6 от ЗЗП. Това е така, защото с включването на такива клаузи се създават условия за застрахователя да се освободи от задълженията си, без да е предвидена възможност на другата страна да се освободи от своите, ако е знаела. Обръща внимание, че както преди настъпването на смъртта на кредитополучателя, така и след това, вече от страна на неговите законни наследници, кредитът се обслужва регулярно без забавяне или неплащане на месечните вноски, които са уточнени при подписване на договора за кредит. Доверителят й се явява напълно изправна страна по отношение на изпълнение на договорните отношения и задълженията, които са вменени с подписването на договора. С оглед на гореизложеното, моли съда да образува гражданско дело, да ги призове на съд и след като се увери в основателността на предявения иск, да постанови решение, с което да осъди „Групама Животозастраховане"ЕАД, с ЕИК : 131272330 и „Групама Застраховане"ЕАД, с ЕИК : 131421443 да заплатят на "Банка ДСК"АД, с ЕИК : 121830616, с адрес на управление : гр.София, ул.“Московска“№19 сумата от 9 463,65 лева/4 838,69 евро, представляваща застрахователно плащане /обезщетение/ по групов договор за застраховка, сключен като обезпечение по Договор за потребителски кредит от •••., сключен между наследодателя П. Н. П., ЕГН-•••••••••• и "Банка ДСК"АД, която сума се явява непогасения остатък от кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие "смърт" на ••••, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане. Моли да бъдат присъдени направените от доверителя й съдебно-деловодни разноски. В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба ответниците „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД, чрез техния пълномощник юриконсулт С. П., в който последната от името на доверителите си оспорва предявените искове срещу „Групама Животозастраховане“ЕАД по основание и размер. Счита, че иска е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. При условията на евентуалност твърди, че искът е неоснователен и недоказан по размер и моли да бъде отхвърлен. Намира иска срещу „Групама Животозастраховане“ЕАД за недопустим поради липса на пасивна материално правна и процесуална легитимация по делото. Това дружество е ненадлежен ответник по делото. Не оспорва, че на •••. кредитополучателят П. Н. П., ЕГН-•••••••••• е включен в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ с подписаният от него Сертификат №Н00915b02f250224. Позовава се на условията на чл.4 от Групов договор за застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД от една страна, и „Банка ДСК“ЕАД, от друга страна. „Групама Застраховане“ЕАД е застраховател по рисковете смърт и пълна трайна неработоспособност вследствие на злополука на лица от 60 до 74 годишна възраст и по рисковете нежелана безработица и временна неработоспособност. Към датата на сключване на договора, както и към датата на настъпване на събитието, кредитополучателят П. Н. П. е бил на възраст 65+, поради което съгласно цитирания по-горе чл.4 от Групов договор, както и Сертификат за застраховане и съгласие за присъединяване, застраховката се счита за сключена само за рисковете в резултат на злополука. В процесният случай не е уговорена солидарност по смисъла на чл.121 и сл. от ЗЗД между двата застрахователя по процесната полица, поради което предявеният срещу „Групама Животозастраховане“ЕАД иск се явява процесуално недопустим. На •••. П. Н. П. е навършил 72 години, поради което и застраховка „Кредитна защита“, „Пекат 60+“ не осигурява покритие за риска смърт, настъпила в резултат на заболяване, каквато е причината за смъртта на наследодателя на ищеца. Видно от представеното по делото, подписано от П. Н. П. съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита“ от •••., той сам е дал съгласие да бъде застрахован за покритите рискове по застрахователен пакет „60+“ и изрично е декларирал, че е получил, запознал се е и приема Общите условия на застраховката, поради което намира исковата претенция за изцяло неоснователна. В случай, че съдът счете претенцията за основателна, прави възражение за прихващане на задължението на застрахователя с дължимите неплатени суми за премии по застрахователния договор, дължими като плащания от застрахования до края на периода на застрахователния договор като условие за извършване на застрахователно плащане. На отделно и самостоятелно основание твърди, че исковете са неоснователни, доколкото ищецът не притежава материално-правна легитимация. Това право принадлежи единствено на „Банка ДСК“ЕАД. Дори съдът да квалифицира исковете по чл.134 от ЗЗД, отново следва извод за неоснователност, тъй като наследникът на П. Н. П. не е кредитор на „Банка ДСК“ЕАД, а е длъжник по договора за кредит като дължи заплащане на погасителни вноски и няма право да предяви искове от нейно име. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. С Протоколно определение рег.№856/05.11.2025 год. съдът е допуснал корекция в отговора на исковата молба, депозирана по делото от страна на ответниците, като навсякъде Застрахователен пакет „65+“ да се чете „60+“. Със същото протоколно определение е конституирал като съищец по настоящото гр.дело №1008/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч „Банка ДСК“АД, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, спрямо който съдът е осъществил процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК. Новоконституираният съищец е представил в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмено становище по делото, чрез пълномощника си юрисконсулт Й. М., в което последната моли съда да приеме становището като изявление на Банка ДСК, предоставящо информация за актуалния размер на дълга на Г. И. Г., наследник по закон на П. Н. П., ЕГН-•••••••••• по Договор за потребителски кредит от •••. с одобрен размер от 10 000 лева, срок за издължаване 36 месеца и падежна дата 7-мо число на съответния месец. Задълженията по кредита се погасяват чрез разплащателна сметка с IBAN : BG•• •••• •••• •••• •••• ••. Във връзка със сключения договор сочи, че П. П. е имал доброволно сключена от него застраховка „Кредитна защита" към „Групама Застраховане"ЕАД и на 29.04.2025 год. във връзка с настъпило застрахователно събитие, е подадено заявление от Г. И. Г., наследник на кредитополучателя, до застрахователното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение с №40102501184. Към датата на настъпване на застрахователното събитие - ••••, размерът на непогасената главница по Договора за потребителски кредит е била в размер на 9463,65 лева, непогасена договорна лихва в размер на 21,14 лева; лихва на ден 1,76 лева. Към 21.11.2025 год., размерът на дълга по този кредит е общо 7 685,35 лева, от които непогасена главница в размер на 7 656,45 лева, непогасена договорна лихва в размер на 28,90 лева, лихва на ден 1,44 лева. Твърди, че по Договора за потребителски кредит са извършвани плащания от наследниците на кредитополучателя след •••• (датата на застрахователното събитие) в размер на 2 149,40 лева, от които главница 1 807,20 лева, лихва 341,90 лева и санкционна лихва 0,30 лева (Доказателство №1). Към 27.11.2025 год. от Н. П. Н. наследник на кредитополучателя, е внесена сума от 317 лева, а от Г. И. Г. - сума в общ размер на 1 939,77 лева. Като допълнение на гореизложеното, прилага Писмо от 12.05.2025 год. от банката, изпратено до „Групама Застраховане"ЕАД (Доказателство №2), с което банката е представила извлечение от кредитната партида на П. П. и е посочила размера на застрахователното обезщетение, както и банковата сметка, по която същото може да бъде заплатено. Видно от това, банката е проявила активност и е предприела действия за събиране на застрахователните обезщетения, предмет на настоящия процес. Оспорва твърдението на ищеца, изразено в подаденото от него становище с вх.№11413/07.10.2025 год., че неговият наследодател П. Н. П. е бил задължен от страна на банката да сключи договор за застраховка „Кредитна защита" към Договора за потребителски кредит от •••. Оспорва и твърдението на ищеца, че застраховката е била сключена, за да гарантира на кредитора, че ще си събере задължението. Изтъква, че сключването на застраховка „Кредитна защита" не е задължително и нито е условие, нито е предпоставка за сключване на договора за кредит или за определяне на условията по него. Застрахователното правоотношение се поражда въз основа на доброволно изразено желание от страна на кредитополучателя да ползва услугите на съответното застрахователно дружество. При нежелание от страна на кредитополучателя - застраховка не се сключва. Възможно е договорът за потребителски кредит да продължи да съществува и без наличието на застраховка, която, макар и да е обусловена от съществуването на договор за кредит, се прекратява при условия, различни от тези на договора за кредит. Твърди, че това не би било възможно, ако договорът за застраховка е бил задължителен. Целта на процесната застраховка, сключена доброволно, е при евентуално реализиране на покрит застрахователен риск (ако такъв бъде налице), кредитополучателят да бъде освободен от задължението да погаси оставащия размер от задължението, като вместо него, същото бъде погасено от застрахователя. Това важи и при настъпване на застрахователен риск „смърт", когато от условията по сключената застраховка се ползват наследниците на кредитополучателя и вместо задълженията да бъдат търсени от тях, същите се изплащат от застрахователя по силата на застраховката (ако бъде реализирано покрито застрахователно събитие). Сключената застраховка има доброволен характер, поради което преди нейното сключване кандидатът за застраховане разполага със свобода самостоятелно да прецени дали предложените условия го удовлетворяват и дали желае да встъпи в застрахователно правоотношение. Това включва оценка на размера на застрахователната премия, срока на застрахователното покритие, както и на обхвата на покритите и изключените рискове. С оглед изложеното от ищеца, следва да се обърне внимание, че печалбата, реализирана от банката, във връзка с кредитното правоотношение, възниква от начисляването на възнаградителна лихва върху усвоената главница, а не от заплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя след това. Поради изложеното, счита, че твърденията и доводите на ищеца в тази посока са изцяло неоснователни. Отделно от изложеното, счита тези твърдения на ищеца не само за неоснователни, но и за неотносими към предмета на спора. Сочи, че предметът на настоящото производство се свежда до това дали настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск по смисъла на застраховката и дали възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с него. В конкретният случай застрахователят, въз основа на представените документи и предоставената информация, е направил констатация и преценка, че настъпилото събитие не съставлява застрахователно събитие по смисъла на договора, тъй като е било обусловено от заболяване, а не от злополука. Моли съда да вземе предвид, че „Банка ДСК“АД не е станала повод за образуване на настоящото производство и че с процесуалното си поведение не обуславя отговорност за разноски, поради което моли да не се възлага отговорността за разноски върху банката. Ищецът, редовно призован, не се явява лично. Пълномощникът му адв.В. се е явила само в първото по делото заседание, в което от името на доверителя си е заявила, че поддържа исковата молба. Прави искане и за конституиране на „Банка ДСК“АД като трето лице помагач на страната на ищеца. Съищецът „Банка ДСК“АД, редовно призован, не изпраща представил в хода на исковото производство. Ответните дружества „Групама Застраховане“ЕАД и „Групама Животозастраховане“ЕАД, редовно призовани, се представляват от пълномощника си юрисконсулт А. К., който поддържа отговорът на исковата молба, депозиран от името и на двете ответни дружества. Пледира съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че по делото е безпорно установено, че наследодателят на ищеца е сключил застраховка с пакет, покриващ единствено риск от злополука и че такава не е настъпила с него, което е изключен риск. Твърди, че клаузата за неравноправност не е доказана от ищеца, тъй като застрахователят не разполага с никаква възможност да се освободи от носенето на риска по субективен критерий, а носи риск единствено при настъпване на злополука, която е индивидуално определена в Общите условия като събитие. Претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски от името на двете компании в минимален размер общо в размер на сумата 306,78 евро. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат, на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Представя писмени бележки по делото, в които излага подрони съображения относно неоснователността на предявената срещу ответниците искова претенция. Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно законните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за установени следните факти : Ищецът Г. И. Г. се явява един от преките законни наследници – внук на П. Н. П., б.ж. ••, починал на ••••, за което като доказателство по делото е издадено удостоверение за наследници изх.№••••. Видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден от •••• на името на П. Н. П., ЕГН-•••••••••• е, че датата на смъртта е настъпила на •••• в 17 часа и 29 минути в гр.Плевен, като преписът е издаден въз основа на акт за смърт №••••••. Налице е и съобщение за смърт №••••/••••, в което като причини за смъртта на П. Н. П., ЕГН- •••••••••• се посочва : „Обострена хронична дихателна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, бронхопневмония билатералис“. Като доказателство по делото е представена и Епикриза ИЗ №10248 от „Универскитетска Многопрофилна болница за активно лечение – Д-р Г. Странски“ЕАД-Плевен, Клиника по анестезиология и интензивно лечение, от която се установява, че пациентът П. Н. П. на ••• е постъпил на 19.03.2025 год. и е починал на •••• Окончателната диагноза на пациента, видно от епикризата е : Хемоторакс декстра. Бронхопневмония билатералис. Обострена хронична дихателна недостатъчност. ИБВ. Полиорганна недостатъчност. Остра циркулаторна недостатъчност. Остра бъбречна недостатъчност. Придружаващи заболявания, видно от епикризата са : Хипертонично сърце. Белодробен емфизем. Хроничен бронхит. ХОББ. Диабетус мелитус тип II. Приживе на •••. наследодателят на ищеца е сключил Договор за потребителски кредит с „Банка ДСК“АД-гр.София, чрез Финансов център-гр.Ловеч за сумата в размер на 10 000 лева. Срокът за издължаване на кредита е 36 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. Установява се от приложения Погасителен план и ГПР, че в месечната вноска е включена и застраховка от 20,38 лева или за целия период на издължаване застрахователните вноски възлизат в размер общо на сумата 733,68 лева. На същата дата •••. П. Н. П. подписва Групова застраховка „Кредитна защита“, Индивидуално заявление №•••••••, като с подписване на индивидуалното заявление за застраховане „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД, на основание Групов договор, подписан с „Банка ДСК“АД, застрахова живота, здравето и телесната цялост, както и трудовата заетост на застрахованото лице. Покритите рискове „Пакет 60+“/ползващи се лица са : 1/.Смърт вследствие на злополука /всяка друга злополука, различна от злополука вследствие на пътнотранспортно произшествие/. Ползващото лице е „Банка ДСК“АД, като застрахователят изплаща непогасената част от остатъка по кредита, към датата на смъртта, без просрочените вноски и лихвите по тях. 2/.Смърт вследствие на злополука при пътно-транспортно произшествие. На ползващото лице Банка ДСК застрахователят изплаща застрахователна сума в размер на непогасената част от остатъка по кредита към датата на смъртта, без просрочени вноски, лихви по тях и/или други. На законните наследници на застрахования застрахователят изплаща застрахователно плащане в размер на разликата между уговорената по застраховката застрахователна сума и остатъка по кредита към момента на настъпване на покрития риск, без начислените лихви и/или други разноски, както и просрочени вноски. 3/.Пълна трайна неработоспособност вследствие на злополука, не по-малка от 70% /всяка друга злополука, различна от злополука вследствие на пътно-транспортно произшествие/. Ползващото лице е Банка ДСК, като застрахователят изплаща застрахователна сума в размер на непогасената част от остатъка по кредита към момента на настъпване на покрития риск, когато срокът на ЕР на ТЕЛК е по-дълъг от оставащия срок за погасяване на кредита, без просрочени вноски, лихви по тях и/или други разноски. Когато срокът на ЕР на ТЕЛК е по-кратък от оставащия срок за погасяване на кредита, на ползващи лице – Банка ДСК се изплаща застрахователна сума в размер само на дължимите месечни погасителни вноски по погасителния план на кредита за срока на ЕР на ТЕЛК, без просрочени вноски, лихви по тях и/или други разноски. 4/.Пълна трайна неработоспособност вследствие на злополука при пътно-транспортно произшествие, не по-малка от 70% на ползващото лице Банка ДСК, застрахователят изплаща размера на непогасената част от остатъка по кредита, към момента на настъпване на покрития риск, когато срокът на ЕР на ТЕЛК е по-дълъг от оставащия срок за погасяване на кредита. На застрахованото лице, застрахователят изплаща застрахователно плащане в размер на разликата между уговорената по застраховката застрахователна сума и остатъка по кредита към момента на настъпване на покрития риск, без начислените лихва и/или други разноски, както и просрочени вноски. Когато срокът на ЕР на ТЕЛК е по-кратък от оставащия срок за погасяване на кредита, на ползващи лице – Банка ДСК се изплаща застрахователна сума в размер само на дължимите месечни погасителни вноски по погасителния план на кредита за срока на ЕР на ТЕЛК без просрочени вноски, лихви по тях и/или други разноски. Като допълнителна информация относно покритите рискове в Груповата застраховка „Кредитна защита“, като специални условия е посочено, че освен посочените в Общите условия изключени рискове, отговорността на застрахователите по застрахователния договор не включва смърт, пълна трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с епидемия или пандемия, както и техните последствия, включително всякакви здравни услуги. По настоящият договор не са покрити и всякакви събития, настъпили в резултат на или в причинно-следствена връзка с коронавирус /СОVID-19/. На 07.10.2024 год. е сключен Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на БДСК между застрахователите „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД и застраховащият „Банка ДСК“ЕАД, със следния предмет : застраховане на кредитополучатели на „Банка ДСК“ЕАД по потребителски кредити, жилищни и ипотечни кредити. В замяна на плащане на премия от застрахованите лица, застрахователите се задължават при настъпване на покрит риск в резултат на застрахователно събитие, да изплатят на ползващото се лице застрахователна сума по реда и по начина, посочени в Груповия договор. Обект на застраховане е животът, здравето, телесната цялост и трудовата заетост на застрахования. В чл.3 на този договор са посочени застрахователните пакети и покритите рискове, които са пълен пакет, пакет злополука, пакет мини, пакет 60+ и 65+. Като доказателство по делото е представено уведомление с дата 29.04.2025 год. от адв.К. В. – пълномощник на Г. И. Г. /наследник на П. Н. П./, адресирано до „Групама Застраховане“ЕАД и „Банка ДСК“АД, в което се изтъква, че между дядото на доверителя й П. Н. П., с ЕГН-•••••••••• и „Банка ДСК“АД е сключен Договор за потребителски кредит на •••. за сума в размер на 10 000 лева. На същата дата е сключена и Групова застраховка „Кредитна защита“, индивидуално заявление №••••••• между дядото на доверителя й и „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД на основание Групов договор, подписан от „Банка ДСК“АД, с което дядото на доверителя й застрахова живота, здравето и телесната си цялост. На •••• П. Н. П., ЕГН-•••••••••• е починал, видно от препис-извлечение от акт за смърт от •••., издаден от ••••. Помолил е, на основание сключения Договор за застраховка „Кредитна защита“, „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД да изплатят на „Банка ДСК“АД полагащото се застрахователно обезщетение, във връзка с настъпилата смърт на П. Н. П., с ЕГН-••••••••••, за което да бъдат уведомени, за погасяването на кредита на починалия П. Н. П. на конкретно посочен и-мейл адрес на адв.К. В.. Последвал е отговор от Директор „Застрахователни услуги и здраве“ при „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД до адв.К. В. и до „Банка ДСК“АД относно решение по застрахователна претенция №40102501184/29.04.2025 год., поради настъпилата смърт на П. Н. П., ЕГН- ••••••••••. След като са се запознали с допълнително предоставените документи във връзка с реализирано застрахователно събитие – смърт на П. Н. П., са уведомили адресатите, че на •••. господин Петков е сключил с „Групама Застраховане“ЕАД Договор №Н00915В0D2F250224 за включване в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Кредитна защита“, пакет „60+“, с включено покритие за рисковете : смърт вследствие на злополука; смърт вследствие на злополука при Пътно-транспортно произшествие; пълна трайна неработоспособност не по-малка от 70% вследствие на злополука /ПТН/; пълна трайна неработоспособност не по-малка от 70% вследствие на злополука при Пътно-транспортно произшествие /ПТН/. От предоставеното копие на Съобщение за смърт №••••/•••• ставало ясно, че причина за смъртта на П. Н. П. е „Обострена хронична дихателна недостатъчност, Остра дихателна недостатъчност, Бронхопневмония билатералис. В т.11 на този документ е отбелязано, че смъртта е настъпила от заболяване. Затова и въз основа на горното са уведомени, че застраховка „Кредитна защита“, Пакет „60+“ не осигурява покритие за риск смърт, вследствие на заболяване, поради което дружеството няма основание за извършване на застрахователно плащане. При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.382, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД. Във връзка с допустимостта на предявените искове с правно основание чл.134 от ЗЗД, съдът намира за необходимо да отбележи, че кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно наследниците на застрахования по групова застраховка „Живот“ кредитополучател имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявяват иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор, т.е. банката, дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, твърдейки наличието на предпоставките на чл.134 от ЗЗД. Дали процесуалната легитимация на ищеца съответства на материалното правно положение на страните е въпрос, касаещ основателността на исковата претенция, който подлежи на изследване по същество на спора – Решение №138/05.01.2015 год. по т.д.№1727/2014 год., II т.о., ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения и заявения с нея петитум безпорно обуславят подвеждане на исковата му претенция под нормата на чл.134 от ЗЗД. Ищецът е кредитор на банката по отношение на правото/задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение, при условие, че банката бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от застрахователя по договор за Групова застраховка „Кредитна защита“. Поради това се приема, че кредитополучателят или неговите наследници, какъвто се явява ищецът по делото, могат да предявят иск с правно основание чл.134, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.382, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ срещу застрахователя по договора за застраховка, сключен с банката. Действително по възражението на банкатасъищец в сега съществуващия КЗ законодателят изрично е уредил правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в чл.382, ал.1 от КЗ. Не се установява по делото предприемане на действие от страна на банката за претендиране на застрахователното обезщетение, тъй като само с прилагането на писмо от 12.05.2025 год., изпратено от банката до „Групама Застраховане“ЕАД, с което банката е представила извлечние от кредитната партида на наследодателя на ищеца, с посочване на размера на застрахователното обезщетение и банковата сметка, по която същото може да бъде заплатено, означава активност, но не и предпримането на реални действия за събиране на сумите. С предявения косвен иск с правно основание чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.382, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ, съобразно наведените в исковата молба твърдения ищецът Г. И. Г. упражнява чужди материални права, поради което той има качеството на процесуален субституент. Негов необходим задължителен другар е носителят на материалните права, в случая „Банка ДСК“АД, поради което се наложи в настоящото исково производство последната да бъде конституирана като съищец, съгласно чл.134, ал.3 от ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение по застрахователен договор, индивидуално заявление на застраховано лице по Групова застраховка „Кредитна защита“, сключен между наследодателя на ищеца и ответника „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД, както и настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск. При провеждане на пълно и главно доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, включително твърдените в исковата молба основания за постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Не се спори, че на •••. П. Н. П. е включен в Групова застраховка „Кредитна защита“, с подписано от него индивидуално заявление №•••••, който е подписан от друга страна от представител на „Банка ДСК“АД като застраховащ и като агент на застрахователя „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД. Съгласно условията по групова застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Групама Животозастраховане“ЕАД и „Групама Застраховане“ЕАД, от една страна и „Банка ДСК“АД, от друга страна, „Групама Животозастраховане“ЕАД е застраховател по рисковете смърт и пълна пълна трайна неработоспособност вследствие на злополука при пътно-транспортно произшествие на лица над 60 годишна възраст /“Пакет 60+“/. Съгласно съобщение за смърт №••••/••••, издадено от УМБАЛ Д-р Г. Странски“ЕАД- гр.Плевен, смъртта на П. Н. П. е настъпила на ••••, в 17:29 часа, в резултат на : „Обострена хронична дихателна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, бронхопневмония билатералис“. В Епикриза ИЗ №10248, издадена от същата болница, в която наследодателят на ищеца е починал е посочено, че той има и придружаващи заболявания, а именно : Хипертонично сърце. Белодробен емфизем. Хроничен бронхит. ХОББ. Диабетус мелитус тип II. Застрахованият П. Н. П. бил на възраст ••• към датата на смъртта си, като същата е настъпила в резултат на заболяване, поради което процесното събитие не е покрит от „Групама Животозастраховане“ЕАД риск, съгласно условията на сключената групова застраховка. Що се отнася до наведените в исковата молба твърдения за неравноправност на клаузите на застрахователния договор, то съдът ги намира голословни и необосновани. Неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, какъвто в конкретния случай се явява наследодателя на ищеца, както и а задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. С подписването на документа – съгласие за присъединяване на груповата застраховка, застрахованият изрично декларира, че е получил, прочел, разбрал и приема същия, включително и Общите условия за застраховка „Кредитна защита“, т.е. още към този момент той е бил абсолютно наясно какво е покритието, което му е осигурено - да бъде застрахован само за рисковете смърт и пълна трайна неработоспособност само от злополука. Всички изложени дотук съображения дават основание на съда да отхвърли предявеният от Г. И. Г. – наследник на П. Н. П., ЕГН-••••••••••, б.ж. ••, починал на •••• осъдителен иск, с правно основание чл.382 от КЗ във връзка с чл.134 от ЗЗД, срещу „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, с ЕИК : 131272330 и „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, с ЕИК : 131421443 за заплащане на "БАНКА ДСК"АД, с ЕИК : 121830616, с адрес на управление : гр.София, ул.“Московска“№19 сумата от 4 838,69 евро, представляваща застрахователно плащане /обезщетение/ по групов договор за застраховка, сключен като обезпечение по Договор за потребителски кредит от •••., сключен между наследодателя П. Н. П., с ЕГН-•••••••••• и "Банка ДСК"АД, която сума се явява непогасения остатък от кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие "смърт" на ••••, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, като изцяло неоснователен и недоказан. По претенцията за съдебно-деловодни разноски. При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява и претенцията на ищеца против ответниците за заплащане на сторените по делото разноски. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата в размер общо на 306,78 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за двете дружества, представлявани в настоящото производство от юрисконсулт А. К., на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Водим от горното, съдът