Решение № 485 от 20.4.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 286/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. Г. Д. против решение на Директора на ТП на НОИ София област №2153-22-03/18.02.2026г. Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основното й възражение е, че е получила добросъвестно обезщетението, тъй като не е била информирана при включване в програмата, че не й се дължи обезщетението. Моли да се отмени решението. Ответникът Директорът на ТП на НОИ София област оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Административен съд София област след като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, съобрази следното: Установено е в административното производство, което не се оспорва от жалбоподателката, че за периода от 06.10.2020 - 07.07.2021г. на госпожа Джоргова, във връзка с подадена молба декларация вх. № Р14-21-000-00-0008017792/01.01.2022г., е било изплатено парично обезщетение за бременност и раждане по реда на чл. 50а, ал. 1 от КСО, а за периода от 08.07.2021 - 25.06.2022г. на госпожа Джоргова, във връзка с подадена молба декларация вх. № Р14-21-000-00- 0008890447/07.07.2021г., е било изплатено парично обезщетение за гледане на дете до 2 - годишна възраст, по реда на чл. 54, ал. 1 от КСО. При извършена проверка от контролните органи на НОИ - София област в Агенция по заетостта, е установено, че считано от 28.06.2021 г., детето на госпожа Джоргова е било дадено за отглеждане от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството, конкретно по проект BG05M90P001-1.024-001 „Родители в заетост“. Към същата дата е следвало да се прекрати и изплащането на обезщетението по чл. 50а, ал. 1 от КСО, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 50а, ал. 3 от КСО- обезщетението по ал. 1 и ал. 2 не се изплаща при отглеждане на детето от лице, включено в програма в подкрепа на майчинството. Жалбоподателката не е подала дължимата декларация за промяна на обстоятелства. Ето защо и с разпореждане №РВ-3-22-02119297/15.01.2026г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на Нои София област е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за отглеждане на малко дете за периода от 15.02.2021г. до 25.06.2022г. в размер на 6981,77 евро , от които 4540,35евро главница и 2441,42 евро лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане. С решението, предмет на оспорване е потвърдено издаденото разпореждане. В мотивите на решението, административният орган е приел, че на основание чл.50а, ал.3 от КСО и чл. 54, ал. 3 от КСО обезщетението за отглеждане на дете по чл.50а, ал.1 от КСО и чл. 54, ал. 1 от КСО е неправилно поискано и отпуснато в следствие на неточно декларирани данни. Нарушена е разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, според който декларацията за промяна на обстоятелствата следва да се подаде в тридневен срок от настъпването им. В следствие на горното на госпожа К. Г. Д. неправомерно са били изплатени процесиите парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете, за периода 15.02.2021г.- 25.06.2022г. Задължението за подаване на „Заявление -Декларация“ за настъпилата промяна на обстоятелствата съгласно чл. 5 от НПОПДОО е нормативно вменено именно на осигуреното лице. Съгласно цитираната разпоредба от НПОПДОО- в срок до 3 работни дни от промяната, свързана с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея. При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното: Жалбата е процесуална допустима като подадена от лице, адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси и в предвидения за това преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът, след като извърши проверка по реда на чл.168 от АПК и на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съобрази следното: При издаването на административния акт е спазена формата, като са изложени правни и фактически основания за издаването му, поради което и не е налице порок по чл.59 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила като са обсъдени всички относими в производството факти и обстоятелства, вкл. наведените възражения от жалбоподателката в административното производство. Решението е издадено от местно и материално компетентен орган съобразно разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО. Жалбоподателката е получила обезщетение за бременност и раждане по реда на чл.50а, ал.1 от КСО за периода от 15.02.2021г. до 07.07.2021г. и по чл.54, ал.1 от КСО за периода от 08.07.2021г. до 25.06.2022г. Считано от 28.06.2021г. детето на жалбоподателката е било дадено за отглеждане на лице включено в програма „Родители в заетост“. Съобразно разпоредбите на чл.54, ал.3 от КСО и чл.54а , ал.3 от КСО, както правилно е приел административният орган сумите получени като обезщетение подлежат на възстановяване. Спорът е дали те са получени добросъвестно от жалбоподателката. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно изброените случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В кодекса липсва легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С константната практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест за това административен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 30 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно обезщетението, което жалбоподателката е получавала на основание чл.52а, ал.1 от КСО е именно за отглеждането на малкото дето. Същата е наясно, че обезщетението е получавано за отглеждане на дете при неизползване на отпуска за бременност и раждане и с действията й по включване в програма за подкрепа на майчинството по проект BG 05М90Р001-1.024-001 „Родители в заетост“ е осъзнавала, че детето й ще се отглежда от друго лице и съответно не е следвало да получава обезщетение по чл.50а от КСО. Това предполага знанието на лицето, че обезщетението й не се дължи, след като то е предназначено именно за подпомагане отглеждането на детето, което и обосновава недобросъвестността на жалбоподателката. Същото се отнася и за обезщетението получено по чл.54, ал.1 от КСО. Безспорно е установено, че е нарушена разпоредбата на чл.5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, според който декларацията за промяна на обстоятелствата следва да се подаде в тридневен срок, което жалбоподателката не е сторила. Правилно са предприети принудителни действия за събиране на задължението, тъй като съобразно разпоредбата на чл.114, ал.5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от КСО. С оглед на гореизложеното и съдът намира, че оспореният административен акт е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и относимите материланоправни норми и е съобразен с целта на закона. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника се дължат сторените и своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер от 102 евро. Водим от горното и на основани ечл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София област