Решение № 1506 от 28.5.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 268/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр.чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.

Образувано е по жалба на Русенски университет „Ангел Кънчев“ против решение № РД-02-14-626 от 05.03.2026 г. по проект реф. № ROBG00271 „Свързване на образованието отвъд Дунав“ с акроним „BEAD”, съфинансиран по програма ИНТЕРРЕГ VІ-А България – Румъния 2021-2027, издадено от директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ (УТС) в МРРБ и ръководител на националния орган (НО) по програма ИНТЕРРЕГ VІ-А България – Румъния 2021-2027. С решението на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор № 95ДПР-26 от 05.11.2025 г., сключен с изпълнителя Сдружение „Клуб Отворено общество – Русе“, на стойност 47 200, 00 лева без ДДС /24 133, 35 евро без ДДС.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е постановен в противоречие на материалния закон като констатираните от органа действия не представляват нарушения на ЗОП, респ. не е налице нередност, за която се следва налагане на ФК. Иска се от съда да отмени оспореното решение. Претендира се присъждане на направените в производството по делото разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 133 от делото.

Ответникът по жалбата, чрез упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт Д. К., в представен по делото писмен отговор вх. № 2069 от 07.05.2026 г. по описа на съда, оспорва жалбата като развива подробни съображения за законосъобразността на издадения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбоподателят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, което не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно тълкуването на СЕС по дело С-438/22, прави възражение за неговата прекомерност. (л. л. 30 – 36 от делото)

Административен съд - Русе след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Решение № РД-02-14-626 от 05.03.2026 г. на НО по програма ИНТЕРРЕГ VІ-А България – Румъния 2021-2027 е съобщено на жалбоподателя на 11.03.2026 г. чрез изпращане по пощата (л. л. 74 - 76 от преписката) като жалбата срещу него е изпратена до издалия го орган по куриер на 25.03.2022 г. (л. 14 от делото). С оглед на това жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, в законния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт (чл. 73, ал. 1 вр.ал. 4 от ЗУСЕФСУ).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ и § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), т. 7.1 и т. 7.3 от програма Интеррег VI-A Румъния-България 2021-2027, във връзка с Глава I, Раздел 2, т. 1 и т. 3, б. „к“, Глава III, Раздел 3, т. 1 от Меморандума за изпълнение – договорености между държавите-членки, участващи в програмата Интеррег VI-A Румъния – България (ратифициран със закон, обн. ДВ. бр. 47 от 10.06.2025 г.) и раздел I, т. 1, б. „б“ и т. 3 от заповед № РД-02-14-508 от 25.02.2026 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. л. 4 - 6 от преписката).

На основание § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, законът се прилага за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р България по отношение на категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в ЗУСЕФСУ и с акта по чл. 70, ал. 2 от същия.

Институционалната рамка на органите за управление и контрол по програмата е регламентирана в Меморандума за изпълнение - договорености между държавите-членки, участващи в програмата Интеррег VI-А Румъния – България 2021-2027, ратифициран със закон, Обн. ДВ, бр. 47 от 10.06.2025 г. (Меморандума за изпълнение), който съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България е част от вътрешното право на страната, с предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат.

Правомощията на националния орган - министерство на регионалното развитие и благоустройството (§ 2, т. 2.1, т. 1 от Меморандума за изпълнение) по отношение на предотвратяване, откриване и отстраняване на нередности са ясно и точно дефинирани в раздел 2 „Национален орган“, т. 3, б. „к“ от Меморандума за изпълнение. МРРБ в качеството на национален орган по програмата гарантира съответствието на обществените поръчки с българското национално законодателство и отговаря за предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите, допуснати в Р България. На основание раздел 3 „Възстановяване на средства“, т. 1 от същия меморандум всяка страна-членка носи отговорност за разследването на нередности, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, същата се прилага и по отношение на програма ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния - България 2021-2027.

На основание чл. 2, т. 2 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, ръководителят на програмите за европейско териториално сътрудничество (т.е. и настоящата програма) е отговорен за процедурите, регламентирани в наредбата.

Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 14 от действащия към момента на определяне на ФК Устройствен правилник на МРРБ (ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г.), дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на национален орган и национално звено за контакт по програмите за териториално сътрудничество с участието на Р България за периода 2021-2027.

Според чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения.

На основание раздел I, т. 1, б. „б“, в края и т. 3 от заповед № РД-02-14-508 от 25.02.2026 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, директорът на дирекция УТС, е оправомощен да ръководи и организира дейността на националния орган по програма Интеррег VI-A Румъния - България 2021-2027, вкл. да издава всички административни актове по ЗУСЕФСУ. С цитираната заповед, на директор дирекция са делегирани правомощията на ръководител на националния орган в пълен обем, без да е налице ограничение по отношение на администриране на нередности или налагане на финансови корекции.

Следователно на основание действащата нормативна уредба, изцяло в правомощията на ръководителя на националния орган са както установяването и регистрирането на нередности (администрирането на нередности) по реда на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, така и определянето на финансови корекции.

По компетентността на органа, издател на административния акт, няма и спор между страните.

Административният акт е издаден в писмена форма и съдържа както фактически (т. I „Описание на нарушението“ и т. ІІ „Становище на Националния орган по Програмата“), така и правни основания (т. IІI. 1 „Данни за нарушена разпоредба на ЕС“ и т. IІI. 2 „Данни за нарушена национална разпоредба“) в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението съдържа подробни мотиви, в които са обсъдени възраженията на жалбоподателя. Доколко правилна е преценката на тези възражения, е въпрос по съществото на спора.

Съдът намира, че са спазени регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на управляващия орган (в случая на НО) е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. На бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо изх. № 99-00-3-5 от 29.01.2026 г. на ръководителя на националния орган с данни за констатираните нарушения и предлаганата финансова корекция (л. л. 60 – 70 от преписката). Жалбоподателят се е възползвал от дадената му възможност като е депозирал възражението си пред НО на 16.02.2026 г. (л. л. 71 – 73 от преписката). Решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.

Материалната законосъобразност на акта за определяне и налагане на финансова корекция се свързва с проверка налице ли е соченото от органа основание за налагането й, правилно ли е определен размерът на корекцията при прилагане на пропорционалния метод и налице ли са пречки за настъпване на разпоредените с акта правни последици. Във връзка с това съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Видно от цитираното определение за нередност, възприето и от българския законодател в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, първият елемент от фактическия състав на нередността е наличието на нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от закона, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента.

Според разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ, бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ може да възлагат на изпълнители – външни за тях лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност, като за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки (ЗОП), се прилагат правилата, предвидени именно в ЗОП, когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон. В настоящия случай жалбоподателят безспорно е възложител по см. на чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП и следва да прилага именно правилата на този закон при избор на изпълнител на услуги, свързани с изпълнението на проекта по програма ИНТЕРРЕГ VI-А Румъния – България 2021-2027.

От данните по преписката безспорно се установя, че жалбоподателят, в качеството му на възложител, е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява с предмет с предмет „Разработване на учебни програми за развитие на компетентности“ по програма ИНТЕРРЕГ VІ-А България – Румъния 2021-2027, с уникален номер в РОП 00585-2025-0034. Процедурата е проведена в електронната платформа на Агенцията за обществени поръчки (ЦАИС – АОП).

Подателят на сигнала за нередност е разгледал цитираната обществена поръчка и е установил, че:

1/. възложителят РУ „Ангел Кънчев“ е публикувал в ЦАИС ЕОП обява с приложена документация за събиране на оферти за услуга с наименование „Разработване на учебни програми за развитие на компетентности“ като на следващия ден от публикуването на обявата прави изменение на документацията на поръчката и променя прогнозната стойност на поръчката, без за това изменение да приложи изискването на чл. 100, ал. 7, т. 1 от ЗОП, а именно да удължи срока за получаване на оферти, когато има съществено изменение в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците, каквото съществено изменение представлява промяна в прогнозната стойност на поръчката, а същото би довело и до промяна на офертите на участниците. Подателят на сигнала твърди, че посочената промяна представлява съществено изменение на първоначално обявените условия, тъй като прогнозната стойност е елемент, който оказва пряко влияние върху интереса и възможността на икономическите оператори да участват в процедурата, както и върху подготовката на офертите им. С оглед на горното е констатирано нарушение на принципите на равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция, публичност и прозрачност, установени в чл. 2, ал. 1 от ЗОП, което създава предпоставки за ограничаване на участието на потенциални кандидати и за неравно третиране на икономическите оператори. Същото е квалифицирано като нередност съгласно т. 4.2 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 10%.

2/. Обсъждайки предмета на процесната обществена поръчка и определените от възложителя критерии за подбор, подателят на сигнала е заключил, че при определяне на параметрите на идентична или сходна дейност възложителят не е отчел комплексния и двукомпонентен характер на поръчката, изключвайки една част от предмета на поръчката като по този начин бил въвел ограничителен критерий за подбор, допускайки нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Същото е квалифицирано като нередност съгласно т. 11, б. „а“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 10%.

От своя страна НО по програма ИНТЕРРЕГ VI-А Румъния – България 2021-2027, както в изпратеното до жалбоподателя уведомително писмо за започване на производството, така и в постановеното решение за определяне на финансова корекция, е установил следното:

Проект рег. № ROBG00271 „Свързване на образованието отвъд Дунав“ се изпълнява съгласно договор за субсидия № 120093 от 29.05.2025 г., сключен между водещия партньор по проекта - Българо-румънска търговска камара (България) и Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния, действащо като УО по програмата и договор за национално съфинансиране № РД-02-29-996 от 20.08.2025 г., сключен между РУ „Ангел Кънчев“ (проектен партньор № 3) и МРРБ на Р България, действащо като НО. В проекта участват четирима партньора - Българо-румънска търговска камара (България), Търговско-промишлена и земеделска камара (Румъния), РУ „Ангел Кънчев“ (България) и Университет по агрономически науки и ветеринарна медицина – Букурещ (Румъния), между които е сключено партньорско споразумение от 30.04.2025 г. за изпълнение на проект рег. № ROBG00271. РУ „Ангел Кънчев“, в качеството си на бенефициер, е провел обществена поръчка по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП чрез събиране на оферти с обява, с предмет „Разработване на учебни програми за развитие на компетентности“ по програма ИНТЕРРЕГ VІ-А България – Румъния 2021-2027, с уникален номер в РОП 00585-2025-0034. В резултат на проведената поръчка е сключен договор № 95ДПР-26 от 05.11.2025 г., с изпълнител Сдружение „Клуб Отворено общество – Русе“ на стойност 47 200, 00 лева без ДДС /24 133, 35 евро без ДДС.

Според НО, в хода на провеждането на обществената поръчка са допуснати следните нарушения:

1/. несъответствие между съдържанието на обявата и документацията относно прогнозната стойност на поръчката

РУ „Ангел Кънчев“, в качеството му на възложител, на 30.09.2025 г. е обявил обществена поръчка с предмет „Разработване на учебни програми за развитие на компетентности“ по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП – чрез публикуване на обява за събиране на оферти. От извършена справка в ЦАИС ЕОП се установява, че на същата дата са публикувани и приложените към обявата документи на обществената поръчка.

На следващия ден – 01.10.2025 г., видно от публикуваното в ЦАИС ЕОП в профила на поръчката, възложителят е извършил промяна като е публикувал повторно документацията, приложена към обявата на поръчката, като в системата ЦАИС ЕОП старият файл е зачертан като неприложим.

Установява се, че разликата в двата файла касае прогнозна стойност.

В приложения първоначален zip файл с документи към обявата от дата 30.09.2025 г. е публикуван файл с наименование „Описателен документ“, в който са посочени общите изисквания и описанието на поръчката в т.ч. и прогнозната стойност, а именно 47 500, 00 лева без ДДС.

От втория zip файл с документи по поръчката от дата 01.10.2025 г. се установява, че е качен документ с наименование „Параметри на поръчката“, който описва основното съдържание на поръчката, като в него е посочена прогнозна стойност на поръчката в размер на 48 895, 75 лева без ДДС. Също така в документа, наименуван „Описателен документ“, е посочено, че предвидената прогнозна стойност на поръчката е в размер на 48 895, 75 лева без ДДС.

Публикуваните документи в профила на възложителя в ЦАИС ЕОП потвърждават, че възложителят не е публикувал нова обява, която да отразява извършената промяна, а именно актуализираната прогнозна стойност.

Прието е, така информацията за съществен параметър на обществената поръчка, какъвто е прогнозната й стойност, посочена в публикуваните актуални документи към обявата противоречи на информацията, поместена в самата обявата.

Направен е извод, че липсата на публикуване на нова (актуална) обява, която да съдържа изменената прогнозна стойност, води до невъзможност да се установи действителната воля на възложителя относно точния размер на прогнозната стойност.

НО се е позовал на разпоредбата на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗОП, която гласи, че възложителите откриват възлагането на поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 с публикуване в РОП на обява за събиране на оферти, която се изготвя по образец и съдържа най-малко информацията по приложение № 20. Посочил е още, че със заповед № РД-95 от 31.12.2024 г. на изпълнителния директор на АОП са утвърдени образци за възлагане на обществени поръчки по националните правила чрез използване на електронната платформа по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, в сила от 01.01.2025 г., вкл. е налице одобрен образец „Обявление за събиране на оферти за обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 или ал. 7 от ЗОП“, който е използван и от възложителя по разглежданата поръчка. В образеца същият следва да посочи и прогнозна стойност на поръчката, наред с всички изискуеми, съгласно ЗОП реквизити на обявата.

Според НО, наличието на противоречива информация в документите по поръчката несъмнено имал разубеждаващ ефект спрямо потенциалните участници в процедурата. Неясните условия в документацията не можели да гарантират спазването на основните принципи на ЗОП за равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция, публичност и прозрачност, установени в чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗОП като са нарушени цитираните правни норми, тъй като са публикувани документи, които съдържали противоречива информация, която се отнасяла до съществено условие на поръчката. НО е приел, че обявата е водещ за потенциалните участници документ.

Сочи още, че от ценовото предложение на единствения участник, подал оферта, било видно, че същото е на стойност 47 200, 00 лева без ДДС, която била по-ниска от стойността, посочена в обявата за обществената поръчка – 47 500, 00 лева без ДДС, както и значително под изменената прогнозна стойност, отразена в документацията – 48 895, 75 лева без ДДС.

Според органа, при тези обстоятелства не можело да се изключи възможността противоречивите условия, въведени от възложителя, да са повлияли върху формирането на ценовото предложение на участника, който с оглед избягване на риска да бъде отстранен от процедурата е съобразил офертата си с по-ниската стойност, посочена в обявата.

НО е направил извод и че макар процедурата „събиране на оферти с обява“ да е облекчена, то тя не изключвала задължението за осигуряване на пълна прозрачност и равен достъп до информация. Принципите на публичност и прозрачност (чл. 2, ал. 2 от ЗОП) изисквали всяка съществена промяна в условията (като прогнозната стойност) да бъде оповестена по начин, който гарантирал равен достъп до информация. Така „ръчното“ качване на документи в профила на купувача, без системно генериране на актуализирана покана, не осигурявало автоматизирано уведомяване на заинтересованите лица чрез функционалностите на ЦАИС ЕОП. Това създавало риск заинтересованите участници да не забележат извършената промяна своевременно. Наличието на два варианта на документацията, които били „времево датирани“ само чрез момента на качване, без формален акт за изменение (нова покана), създавало предпоставки за противоречива информация. Задължение на възложителя било да осигури недвусмисленост на условията. Липсата на нова обява в системата оставяла първоначалната (вече некоректна) информация като водеща в профила на купувача. Описаното представлявало нарушение на чл. 187, ал. 1 вр.чл. 2, ал. 2 вр.ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗОП. Констатираното нарушение представлявало нередност по т. 11, б. „а“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ – нередността се отнасяла до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. В процедурата липсвало минимално ниво на конкуренция, тъй като била подадена само една оферта.

2/. ограничително изискване във връзка с определяне на критерий за подбор

Видно от приложените документи към обществената поръчка, става ясно че в предмета са включени две взаимосвързани дейности, а именно:

1. Разработване и провеждане на трансгранично проучване (CPV 79315000-5) за оценка на компетентностите, което ще изследва нивото на владеене на чужд език, дигиталната компетентност и интеркултурната компетентност сред обучаеми в регионите Силистра (България) и Кълъраш (Румъния), със специален фокус върху уязвимите групи.

2. Разработване на комплект от четири учебни програми и свързаната с тях академична документация за четири курса (CPV 80521000-2), които ще бъдат създадени въз основа на резултатите от трансграничното проучване. Този комплект от програми е компонент от Съвместната трансгранична образователна и обучителна схема (Joint CETS) – предмет на Работен пакет 2.

В т. 14 на Описателния документ, приложен в ЦАИС към файла с документацията на поръчката, както и в Обявата на поръчката, възложителят е поставил следния критерий за подбор: „Участникът, през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката“.

Дадена е дефиниция на „идентична или сходна с предмета на поръчката“ дейност като под такава следва да се разбира „разработване на учебни програми или аналогично“.

В изискванията към участниците възложителят е определил критерий за подбор, свързан със „сходна дейност“, който се отнася само до една от дейностите, предмет на поръчката - разработване на учебни програми или аналогично. Другата дейност от предмета на поръчката – извършването на проучвания е изключена като релевантен опит.

Според НО, така описаното водело до несъответствие между предмета на договора и критериите за подбор, тъй като така поставено изискването не отразявало пълния обем и характер на поръчката. По този начин възложителят ограничавал конкуренцията като поставял необосновано изискване, което не било пропорционално на предмета и не позволявало да участват икономически оператори, които имали релевантен опит в извършване на проучвания, но не и в разработване на учебни програми, въпреки че предметът изисквал и двата типа дейности.

С оглед горното, според НО, се установявало нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, съгласно който текст при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, тъй като така поставеният критерий не бил съразмерен, не отчитал пълния предмет на поръчката и необосновано изключвал икономически оператори с релевантен опит в част от предмета на поръчката. Цитираната правна норма била доразвита и чрез забраната по чл. 59, ал. 2 от ЗОП, който задължавал възложителите да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката и които са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, която забрана в случая също била нарушена. Констатираното нарушение представлявало нередност по т. 11, б. „а“ от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ – нередността се отнася до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. В процедурата липсвало минимално ниво на конкуренция, тъй като била подадена само една оферта.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от доказателствата по делото, които не се оспорват от страните, не се установява нарушение на цитираните от НО законови норми. Съображенията за това са следните:

1/. несъответствие между съдържанието на обявата и документацията относно прогнозната стойност на поръчката

Не са налице основания за налагането на ФК, тъй като не е нарушено изискването на чл. 187, ал. 1 от ЗОП, а като следствие от това липсва и нарушение на принципите, защитени в чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗОП.

Съгласно чл. 187 от ЗОП процедурата по събиране на оферти с обява стартира с публикуването в РОП на покана, която съдържа най-малко информацията по приложение № 20 от ЗОП. Цитираната норма не съдържа изрично задължение при промяна на документацията за провежданата процедура възложителят да генерира нова покана в профила на купувача. Не така е уреден въпросът при откритите процедури и публичното състезание, където с изричните разпоредби на чл. 100 от ЗОП и чл. 179 от ЗОП е предвидено задължението на възложителя да публикува ново обявление/решение. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗОП заедно с публикуване на обявата възложителите осигуряват достъп до техническите спецификации и всяка друга информация, свързана с изпълнението на поръчката, когато е приложимо на профила на купувача. При този вид процедура не се издава решение по чл. 22 от ЗОП, съответно не се изисква възложителят да одобри документация със съдържанието по чл. 31 от ЗОП. Законът изрично задължава възложителят да осигури достъп до техническите спецификации на поръчката като му дава свобода сам да прецени каква друга информация, свързана с изпълнението на поръчката, следва да осигури на кандидатите и участниците. Едновременно с това ЗОП урежда задължителното съдържание на обявата като в приложение № 20 определя, че тя трябва да включва задължително информация за наименование на възложителя; обект, предмет и кратко описание на поръчката; критерии за подбор, когато е приложимо; срок за подаване на офертите; срок на валидност на офертите; критерия за възлагане, включително показателите за оценка и тяхната тежест; дата и час на отваряне на офертите; обособени позиции, когато е приложимо; друга информация, когато е приложимо. Законът не дефинира изрично по какъв начин следва да е оформена (в какъв документ) изброената информация, още повече като се има предвид, че процедурата се провежда в електронна среда, изискваща попълване на определени данни в различни раздели и полета на платформата и при нужда използване на прикачени файлове с различна информация. Съгласно чл. 195 от ЗОП за неуредените въпроси относно възлагането на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява се прилагат разпоредбите на части първа и втора от закона. Въпреки наличието на тази препращаща норма, в конкретната хипотеза не е налице възможност за препращане към норми от по-общ порядък, съдържащи се в ЗОП. Обстоятелството, че възложителят не е задължен да публикува нова покана, се извлича чрез тълкуване и от текста на чл. 189а от ЗОП, отнасящ се до промяна в срока за получаване на оферти. Законодателят изрично е предвидил, че промяната в срока се извършва чрез публикуване на съобщение в РОП, но не и на нова покана. В този смисъл, че разгласяването на удължения срок се извършва само чрез съобщение и чрез използване на функционалностите на ЦАИС ЕОП, е разяснен и в публично достъпните указания на АОП. Относно други изменения в документацията (извън срока) законодателят не е предвидил изрични норми, които да регулират този процес. Тази законодателна уредба е намерила своето отражение и в създадените функционалности в платформата. Измененията на документацията се извършват чрез ръчно публикуване на промените в обществената поръчка, аналогично на посоченото в указанието на АОП. Законодателят не е предвидил изрично изискване за публикуване на нова обява в системата. Допълнителен аргумент в тази посока е и текстът на чл. 36 от ЗОП, който изрично предвижда публикуване на решенията на промяна (ал. 1, т. 4), но само на поканите (ал. 1, т. 7), без да е посочено – промените в тях. В решението не е посочена конкретната правна норма, от която НО извежда нормативно установеното задължение за възложителя да публикува втора покана, т.е. НО не е подвел констатираната от него нередност под хипотезата на конкретна правна норма, свързана със задължение за публикуване на повторна покана. Както вече беше посочено, текстът на чл. 187, ал. 1 от ЗОП не съдържа задължение за възложителя да публикува повторна покана.

Не е налице и твърдяната от НО неяснота относно действителната воля на възложителя за точния размер на прогнозната стойност. Точният размер на прогнозната стойност се визуализира (след направената промяна) в секция „прогнозна стойност“ и кореспондира с актуализираните документи на поръчката. В системата са достъпни и двата варианта на документацията за провеждане на процедурата, които са ясно времево датирани, като и функционалностите на системата зачертават неактуалните документи, което в случая изключва всякакво съмнение коя е актуалната прогнозна стойност. При внимателно запознаване с публикуваните данни, при полагане на необходимата грижа от страна на потенциалните участници в процедурата не би могло да се приеме, че извършената промяна не би била забелязана от тях своевременно. Още повече, че в случая същата е извършена на следващия ден, след публикуване на обявата, както и че реално промяната в прогнозната стойност не е на значителна стойност. В този смисъл и не би могъл да се приеме доводът на НО, че е налице предложена от участник цена, която е значително по-малка от прогнозната стойност. Намалението от прогнозната стойност е 0, 96%, т.е. дори не попада в критичния обхват на чл. 72 от ЗОП.

Съдът, в настоящия му състав, е принципно съгласен с довода на НО, че прогнозната стойност на поръчката е съществено условие на същата и че всяка съществена промяна в условията следва да бъде оповестена по начин, който гарантира равен достъп до информация. Но в случая дори и да се приеме, че е допуснато процедурно отклонение при възлагането на процесната обществена поръчка, състоящо се в непубликуването на нова обява, в която да е посочена изрично актуализираната прогнозна стойност на поръчката, то същото се явява само формално като не води до нарушаване на принципите, заложени в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Както вече беше посочено, при един добросъвестен преглед на информацията в системата ЦАИС ЕОП не се пораждат съмнения относно актуалните основни параметри на поръчката, както и относно това кога е извършена промяна на прогнозната й стойност. Обстоятелствата, че промяната е публикувана още на следващия ден, както и че не става въпрос за значителна разлика между първоначално публикуваната с обявата прогнозна стойност на поръчката и последващата й актуализация, също водят на извод, че потенциалните участници в процедурата са могли да се запознаят своевременно с извършената актуализация, както и че същата не би могла да им повлияе съществено при формиране на ценовите им предложения.

2/. ограничително изискване във връзка с определяне на критерий за подбор

Изискванията, свързани с критериите за подбор, не са направени в нарушение на закона. Възложителят притежава своя оперативна самостоятелност въобще да въведе или не такива критерии за подбор, тъй като относимите текстове на раздел II от ЗОП са с диспотизитивен характер. В този смисъл възложителят е задължен да постави обективни критерии за подбор, но не е задължен те да са свързани с пълния обем/предмет на поръчката. Поръчката е със специфичен предмет и научна насоченост, поради което в нея по начало не е възможно да участват неограничен кръг икономически оператори. Русенският университет участва в посочения проект в качеството му на висше училище, т.е. допуснатото финансиране е именно с цел по предмета на поръчката да се изготвят не само полеви изследвания и др., а да се представи като резултат изпълнение, което да е адекватно на капацитета на бенефициента - да осигури чрез външен изпълнител краен продукт съобразно изискванията на проекта. Възложителят е приел, че с оглед същността на предмета на поръчката с по-висока относителна тежест и важност за него като научна организация е капацитетът на участника да разработва учебни програми. Затова е и поставил това изискване. Обратното - въвеждането на самостоятелен критерий за допустимост, свързан само с проучвания може да доведе до фактически no sense - до избор на изпълнител, който има капацитета да проведе проучването, но не притежава никакъв опит в изготвянето на учебните програми. Поставеното изискване не ограничава конкуренцията, нито е непропорционално на предмета на поръчката.

В обобщение на всичко казано дотук от съда, може да се направи извод, че от събраните в хода на делото доказателства не се установяват посочените от НО на програма ИНТЕРРЕГ VI-А Румъния - България 2021-2027 нарушения на ЗОП, т.е. не е налице вторият елемент от фактическия състав на нередността. Липсата на нарушение прави безпредметно обсъждането на въпроса за правилното квалифициране на нередността като такава по Наредбата за посочване на нередности, респективно и за правилното определяне на конкретния размер на финансовата корекция.

По изложените съображения оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски в размер на 231, 68 евро – държавна такса за образуване на делото (л. 19 от делото). По делото е представена и фактура № 1448, издадена на 05.05.2026 г. от Адвокатско дружество „Б. и партьори“ с описана услуга - процесуално представителство по адм. дело № 268/2026 г. по описа на АдмС – Русе, на стойност 472, 80 евро с вкл. ДДС и уговорен начин на плащане: банков път, посочена е конкретна банкова сметка и дата на падеж: 22.05.2026 г. (л. 134 от делото). Сама по себе си фактурата не удостоверява реално плащане. В българското право и счетоводна практика тя служи като данъчен документ, който описва услугата и удостоверява възникването на задължението, но не доказва, че сумата по него е действително преведена. За да се докаже реално плащане при уговорен банков път, към фактурата задължително трябва да се приложи банков документ - платежно нареждане или банково извлечение. Ако фактурата сочи плащане по банков път, а няма приложен платежен документ /както е в случая/, следва да се приеме, че хонорарът е договорен, но липсват доказателства да е реално платен. При липсата на доказателства, удостоверяващи реалното заплащане на адвокатски хонорар - банков документ, при уговорено плащане по банков път, такъв не следва да се присъжда. Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което има качеството на юридическо лице – чл. 42, ал. 2 от ЗА и в чиято структура се намира административният орган, издал отменения административен акт.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът