Присъда № 55 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 856/2025 г.

На основание чл. 303 и чл.304 от НПК, съдът МОТИВИ към Присъда №55/09.07.2026г., постановена по нчхд №856/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград : Производството по делото е образувано по частна тъжба на Г. Н. Ц. с местоживеене в гр.Р. против Вл. Н. Б. с местоживеене в Бл., на когото с тъжбата са вменени две престъпления – обида по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК и клевета по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл. 147, ал.1, предл.2 от НК. Според тъжителя престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК се изразява в това, че на 30.04.2025 г. за времето от 11:00 часа до 20:00 часа, в гр.С., в кв. „Ор.“, на ул. „Сл.“ между №. и № ., на публично място, в присъствието на множество лица, подсъдимият е казал унизителни за честта и достойнството на частния тъжител Г. Ц. изрази, а именно „лъжец“, „измамник“, които обидни изрази са разпространени чрез социалната мрежа „Тик ТоК“. Второто престъпление с правна квалификация по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл. 147, ал.1, предл.2 от НК, според тъжителя се изразява в това, че на 30.04.2025 г. и за времето от 11:00 часа до 20:00 часа в гр.С., в кв. „Ор.“, на ул. „Сл.“ между № . и №., на публично място, в присъствието на множество лица, подсъдимият е приписал извършването на престъпление на тъжителя, чрез изразите: „документите които представя са фалшиви и извършва незаконни действия“, „Колко пари си им дал на М. и К. за да дойдат тука“, „Лъжец със фалшива заповед, която нема нищо тука за мене“, „Защо подкупваш М. и другите. Лъжец"-"Ще дойдеш да ни въвеждаш тука в заблуди и въвеждаш хората от „Б.“ в заблуди“, които изрази отново са разпространени чрез социалната мрежа „Тик Ток“. В хода на съдебното производството, тъжителят е конституиран и в качеството на граждански ищец, като са допуснати в наказателното производство за разглеждане и негови обективно и субективно съединени граждански искове против подсъдимото лице, както следва: 1.Граждански иск с цена на иска от 14 000 лева, представляващи претендирано обезщетение за причинени на тъжителя Г. Ц. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и дискомфорт, притеснение и накърняване на професионалния му авторитет, накърняване на честа и достойнството му и добро име, като пряка и непосредствена последица от твърдяното с тъжбата престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, като иска е предявен ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2025 година, до окончателното й изплащане. 2.Граждански иск с цена на иска от 14 000.00лв., представляваща претендирано обезщетение за причинените на тъжителя Г. Ц. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и дискомфорт, притеснение и накърняване на професионалният му авторитет, накърняване на честта и достойнството му и добро име, като пряка и непосредствена последица от вмененото на подсъдимия престъпление с правна квалификация по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК, като иска е предявен ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2025 година, до окончателното й изплащане. В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез своят повереник поддържа тъжбата и гражданските си искове и ангажира доказателства в тяхна подкрепа . Подсъдимият лично и чрез своите защитници оспорва обвинението и застъпва позицията, че не е извършил вменените му престъпления виновно. Апелира се за оправдателна присъда и отхвърляне на предявените граждански искове срещу подсъдимото лице в процеса. Районният съд, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, след анализ на ангажираните доказателства и приложимото право, намира за установено по делото следното: ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА Между страните е безспорно, че частният тъжител към 30.04.2025г. е имал качеството и изпълнявал длъжността „ч. с. изп.“ /./ с район на действие на територията по компетентност на Окръжен съд –Благоевград, включваща общините в този съдебен район, в това число и Община-Симитли и Община- Гърмен. В това му качество, пред него е било образувано изпълнително дело №429/2025г., въз основа на издаден изпълнителен лист №28505/27.11.2024г. и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№69128/2024г. по описа на Софийски районен съд. С този изпълнителен лист, длъжникът „А. Т.“ООД, със седалище и адрес в с.Г., община С., е осъден да предаде на взискателя „Б. Л.“ЕАД, движими вещи, а именно: 3 бр. влекачи с марка, „Ск.“ и с рег.№., рег.№. и рег.№., с конкретно отразен номер на шаси и номер на двигател и 2 броя полуремаркета с хладилен фургон със същото тяхно конкретно посочено описание. Като основание за връщането на тези вещи било посочено, прекратяването на 2 бр. договори за финансов лизинг, сключени между длъжника и взискателя на 19.09.2022г., което прекратяване на договорите настъпило по вина на длъжника, считано от 11.06.2024г. Частния тъжител след като получил информация за местонахождението на въпросните вещи на територията на Община С., кв.“Ор.“, от взискателя, решил да пристъпи към принудителното им изземване и насрочил на 30.04.2025г. опис на вещите с вещо лице. Същевременно, Ч. Г. Ц. изпратил 3 бр. покани за доброволно изпълнение до длъжника в тази процедура „А. тр.“ООД, от дата 28.04.2025г., за връчване им на адреса по седалището му, вписано в ТР, а именно: с.Г., ул.“П. Г.“№, обл.С.. Трите покани обаче не са били връчени на адресата на 29.04.2025г., тъй като той не е намерен на адреса, вписан за негово седалище в ТР, в това число на този адрес не е имало нито обозначение на фирмата, нито табела, нито офис, нито представител, липсвала и пощенска кутия, в която да се остави обявление . В поканата за доброволно изпълнение било посочено, че „А. Тр.“ООД следва да предаде доброволно въпросните 3бр. влекача и 2бр. полуремаркета, като основание за това предаване и задължаване на дружеството били отразени изпълнителен лист и прекратени 2бр. договори за финансов лизинг. В поканата било посочено също така, че предаването на тези движими вещи на взискателя „Б. Л.“ЕАД, следва да се извърши на 30.04.2025г. в гр.С. и същевременно с това в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, в противен случай ЧСИ уведомявал, че ще пристъпи към принудително изпълнение по ГПК в този срок, чрез удръжки на дължимата сума по прекратените договори за финансов лизинг от 7 897.28 лева, както и чрез опис и продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника. Същевременно, тъжителят е изготвил Протокол за призоваване по телефон на лицето Кр. Енч. К., в качеството му на собственик на недвижим имот, представляващ УПИ II , пл.№., УПИ III, пл.№. и УПИ IV, пл.№., всички в кв.20 по плана на кв.“Ор.“, гр.С. по скицата от 2021г. Това лице обаче е уведомено да предаде въпросните вещи на 07.05.2025г. в 11.00 часа. Не на последно място, с уведомление рег.№./28.04.2025г., тъжителят информирал взискателя „Б. Л.“ЕОД, че на 30.04.2025г. в 11.00 часа, ще премине по искане на това лице, към принудително изпълнение по изп.дело №./2025г. На определената дата за доброволно изпълнение /за длъжника „А. Тр.“ООД/ и респ. за принудително изпълнение /за взискателя „Б. Л.“ЕАД/, а именно 30.04.2025г., около 11.00 часа, частния тъжител тръгнал с автомобила си към посочения в поканите неконкретизиран имот, където се намирали влекачите-предмет на изпълнението /кв. „Ор.“ на гр.С./, заедно със своя помощник –св.Ст., без да знаят административния адрес на имота. Междувременно докато пътували към мястото, били уведомени от представител на взискателя, че вещите се намират на паркинг на административен адрес в кв.“Ор.“, а именно на ул. „Сл.“ между № . и №.. При пристигане на място, тъжителят и св.Ст. видели, че паркинга на място представлява открита площ, без обозначение, че е паркинг, без ограда и без охрана. Тъжителят идентифицирал по регистрационен номер 3-те бр. влекачи по изпълнителното дело и изпълнителен лист, за които носел със себе си ключове и талони, предоставени му от собственика-взискател, но не видели да се намират на паркинга и 2-те полуремаркета по изпълнението. След което, тъжителят възложил на пристигналото на място и предварително извикано за целта вещо лице, да направи опис на влекачите и да се пристъпи към принудителното им изземване . При започване на тези действия, на място пристигнали и вече се намирали и представители на взискателя „Б. Л.“ЕАД-св. В. Д., в качеството му на юрисконсулт. Подсъдимият към този момент не се намирал в имота, но след като му се обадили съседи на имоти до паркинга, че ви имота има хора /св.Ем. Ел./, той също пристигнал с автомобила си там около 11.00 часа. След него в имота пристигнали и извиканите от тъжителя негови адвокати- адв.Сп. В. и адв.Б. Н. . На мястото за изпълнението пристигнали и множество полицейски служители, работещи във 02 РУ на ОДМВР-Благоевград и ПУ-С., в това число първо отишли свидетелите Г. К., Ем. Д., Т. М., Анг. Анг. и Ант. Р., изпратени за съдействие на ЧСИ Г. Ц. от св.Ст. М., като началник на ПУ-С., до който орган тъжителят бил изпратил нарочно писмо с рег.№./28.04.2025г. за такова съдействие. В последствие на място пристигнал и св.М. . След пристигането си на паркинга, подсъдимия попитал частния тъжител какво прави там и защо се намира в имота, като заявил, че това е негов имот и той е управител на паркинга по пълномощно и Ц. следва да го напусне. Частният тъжител го информирал, че е там в качеството си на ЧСИ, като представил и служебна карта, във връзка с насрочено принудително изземване на 3-те броя влекачи и 2бр. полуремаркета, собственост на „А. тр.“ООД по образувано изпълнително дело №/25г. и издаден изпълнителен лист срещу това дружество в полза на собственика на автомобилите „Б. Л.“ЕАД. Тъжителят показал на подсъдимото лице изпълнителния лист, въз основа на който организирал принудителното изпълнение и заповедта за изпълнение, обосновала издаването му, издадени от СРС по чгд №./2024г. по описа на този съд . Подсъдимият от своя страна заявил, че тези влекачи са оставени на паркинг при него и на отговорно пазене от представители на фирмата „А. тр.“ООД, срещу заплащане, като това дружество дължи на представляваната от него фирма такса за престой на паркинга по договор със собственика на имота, около 14 000лв., които настоял да му бъдат заплатени преди изземването на влекачите. Тъжителят му отговорил, че това са отношения, които не могат да му препятстват изпълнението и могат да се уредят с длъжника и след вземането на влекачите. Подсъдимият отново възразил за изземване на влекачите, намиращи се на паркинга, поискал тъжителя да напусне имота и му казал, че след като той стопанисва паркинга като управител на фирма по пълномощно и въз основа на договор за наем със собственика на паркинга, а не е уведомен предварително за това насрочено изпълнение в стопанисвания от него паркинг, за него това изпълнение е незаконно. След като видял съдържанието на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист към нея, издадени от СРС, в които не фигурирало името на фирмата, която представлява „Сп. е. тр.“ООД, както и, че в тях не е вписан паркинга, който стопанисвал,а седалище на „А. тр.“ООД в с.Г., Б. казал на тъжителя, че „тези документи, които му представя са фалшиви и извършва незаконни действия“, както и, че е „лъжец с фалшива заповед, която няма нищо за мене“/ в смисъл за подсъдимия Б., защото той не е адресат на заповедта и респ. не фигурира в нея/. Подсъдимият представил на тъжителя с помощта на адвокатите си /адв.В./ договор за наем за паркинг от 30.10.2023г., сключен между „Сп. Е. Тр.“ООД, като наемател и „Ел.-М“ЕООД като наемодател, с предмет на договора- имот от 1000 кв.м., предназначен за паркоместа, намиращ се в гр.С., кв.“Ор.“, ул.“Сл.“№. /В хода на процеса защитата представи и нотариално заверено генерално Пълномощно от дата 07.11.2023г., с което законните представители на фирма „Сп. Е. Тр.“ООД, Ел. Ив. и Р. Б., му делегират правомощия да представлява и управлява това дружество от тяхно име и за тяхна сметка.Представен бе и Трудов Договор№ . от 02.11.2020г. и Допълнително споразумение към него от 13.05.2021г., сключени между работодателя „Сп. Е. тр.“ЕООД и подсъдимия Б., в качеството му на служител в дружеството, назначен и на длъжността “спедитор“, като договорът се констатира, че е безсрочен./ Тъжителят обаче не приел за редовен и законен този договор за наем на паркинга, сключен между „Сп. Е. Тр.“ООД като наемател и „Ел.-М“ЕООД, защото констатирал, че той не е в нотариална форма, няма срок на договора, няма посочени основни и задължителни характеристики на имота, в това число граници и съседи, ограда на имота, бариера, като наред с това договорът бил подписан и от лице, което не било законен представител на фирмата наемател по ТР. Имало посочен и различен административен адрес на имота от 1000.00 кв. м., а именно ул.“Сл.“№. на кв.“Ор.“ в гр.С., докато според него административния адрес на паркинга, където се намирали 3-те влекача-предмет на насроченото изпълнение бил ул.“Сл.“на кв.“Ор.“ в гр.С., между №. и .. Именно заради тези си констатации, Г. Ц. и счел и казал на подсъдимия когато му представил договора, че той за него е „фалшив“ и „нищожен“ и се отнася за различен паркинг, находящ се на друг адрес, а не за мястото, на което се намират 3-те влекача по изпълнението. Не приел и възражението на подсъдимия, че той е собственик на паркинга и респ. негов управител, заради което да се налага предварителното му уведомяване за изпълнението. Въпреки това решил да отиде заедно с адв.В. до Община-С. и да провери на какъв административен адрес се води като местонахождение спорния паркинг и дали е идентичен с този по договора за наем, представен от подсъдимото лице. На място в сградата на Община-Симитли, тъжителя и адв.В. констатирали, че местонахождението по кадастралната карта и плана на Община-С. на посочения имот по договора за наем, представен от подсъдимото лице, а именно ул.“Сл.“№., не е идентично с мястото на паркинга по изпълнението, който се водел на административен адрес ул.“Сл.“ между имот №. и имот №., поради което тъжителят отново се върнал на този паркинг, съобщил отново констатираното различие между имота по договора за наем на Б. и паркинга , където било насрочено изпълнението и настоял да продължи това изпълнение /респ. да започне от начало/. Това ядосало подсъдимия, защото той бил уверен, че договора му за наем касае именно паркинга, на който е насрочено изпълнението и за това продължил да настоява да се спре изпълнението, а за да препятства извършването му, докато били в сградата на община-С. тъжителят и адв.В., той преместил автомобила си и друго МПС на изход на паркинга за не могат да се изведат от там влекачите. Наред с това, на мястото пристигнала и съпругата на тъжителя- св.Р. Б., която потвърдила пред тъжителя когато се върнал на паркинга, че нейна фирма е взела под наем паркинга и е упълномощила подсъдимия да го управлява и стопанисва. В близост до спорния паркинг се намирала и работилница с паркинг на св.Ел., чиято фирма“Ел. –М“ЕООД била наемодател на паркинга по договора за наем с фирмата на св.Б.. Той също отишъл при страните и потвърдил пред тъжителя, че паркинга е негов и на негови роднини и именно той го е предоставил под наем с представеният подсъдимия договор, на фирмата на св.Б., както и, че именно подсъдимият управлява и стопанисва паркинга по пълномощно. Тъжителят обаче не приел и това твърдение за меродавно именно защото на място в общината вече бил констатирал разликата в административните адреси на паркинга по изпълнението и този по договора за наем, представен му от подсъдимото лице. За това продължавал да настоява да се започне с изпълнението. Установи се, че подсъдимият Б. се е свързал по телефон и със св.Ил., който е законен представител на длъжника „А. тр.“ООД и го попитал дали знае за насроченото от ЧСИ принудително изпълнение на влекачите му /изземването на влекачите/ от паркинга, където били оставени за съхранение . Св.Ил. му казал, че не знае и не е уведомен за такова принудително изпълнение нито той, нито другият му съдружник, който пребивавал на адреса по седалище на фирмата в с.Г.. /След това обаждане на подсъдимия се установи при разпита на св.Ил., че той на свой ред се свързал по телефон с представители на взискателя “Б. Л.“ЕАД и също се поинтересувал за какво принудително изпълнение и изземване на влекачите му става въпрос и как се е стигнало до издаване на изпълнителен лист за тях, след като той не е уведомен за тях по никакъв начин за такива процедури. Така констатирал, че му била изпратена покана за доброволно изпълнение от тъжителя „от днес за утре“, на адреса в с.Г. на фирмата, но тя не била връчена на другия съдружник,който пребивавал там и обичайно го информирал при пристигане на документи за „А. тр.“ООД. Заради това неуведомяване и липсата на предоставен срок за възражение и запознаване с документите по изпълнението, св.Ил. сочи, че сам не могъл да възрази срещу изпълнението на 30.04.2025г. Св.Ил. обаче обещал на подсъдимия, че ще му заплати дължимата сума за престоя на влекачите на паркинга му в кв.“Ор.“ на гр.С., макар и да се установи, че не е направил това напълно и до приключване на настоящото дело ./ След като разбрал от св.Ил., че и той като длъжник не е уведомен за насроченото изпълнение на влекачите, подсъдимият продължил да оспорва изпълнението и изземването на влекачите като казал на тъжителя, че не счита изпълнението за законно защото не е уведомен нито той като 3-то лице в имота, нито дори длъжника по изпълнението. Продължавал да твърди също и, че документите за изпълнението /заповед и изпълнителен лист/ са фалшиви. Тъжителят не приемал тези негови възражения и на свой ред твърдял, че страните по изпълнението са уведомени и за влекачите трябва да се вземат и предадат на взискателя за това настоявал изпълнението да започне и да се извърши именно на тази дата. Този възникнал спор между страните относно законността на изпълнението и мястото му, продължил в рамките на няколко часа, включително и за времето от около 11.00 часа до около 20.00 часа, като ЧСИ Г. Ц. настоявал да се направи опис и изземат принудително посочените в изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, 3бр. влекачи, като същите се предадат на представителите на взискателя „Б. Л.“ЕАД, а подсъдимият категорично оспорвал и възразявал срещу това защото считал, че изпълнението е незаконно, а тези документи са фалшиви. При така създалото се напрежение от спора, подсъдимият повишил тон на тъжителя, заради което тъжителят му казал , че се държи като „див селянин“и“дивак“ с него. Това още повече ядосало подсъдимия и той продължил да се държи неуважително и пренебрежително към тъжителя, без да отчита функцията му на ЧСИ и правомощията му като такъв в хода на едно принудително изпълнение, за което има право по закон да се подпомага от полицията. В последствие, тъжителят се обадил на фирма за пътна помощ и превоз на леки автомобили, като на място пристигнал автомобил тип „репатрак“, с който Ц. искал да се отстранят автомобилите, оставени на изхода на паркинга от подсъдимото лице за да препятстват извеждането на 3-те влекача от него. Именно тогава решили да съдействат на ЧСИ за извършване на изпълнението и полицейските служители на място /св.М., св.М., св.Д./, за да се преустанови и конфликта между страните, но това поведение било прието от подсъдимия като „дразнене “и „провокация“, поради което той и съпругата му св.Р. Б. застанали близо до автомобилите, които следвало да се отстранят с репатрак и Б. обявил на всеослушание за присъстващите на мястото, че съпругата му е бременна и “да не я пипат“. Това изявление мотивирало полицейските служители да преустановят намесата си и съдействието си на ЧСИ Ц., за да не пострада съпругата на Б. в това й състояние. Заради този възникнал спор между страните относно законността на изпълнението, неговото място като административен адрес и неуредените финансови отношения между фирмата, представлявана от подсъдимото лице „Сп. е. тр.“ООД и длъжник по изпълнението „А. тр.“ООД, пристигналите и присъстващи на мястото полицейските служители, не взели отношение и напрактика не съдействали нито на едната, нито към другата страна, а с присъствието си единствено съблюдавали и целели за опазване на обществения ред, респ. словесния конфликт и напрежение между страните, да не прерасне и във физическа саморазправа. След като тъжителят не могъл да започне насроченото изпълнение заради възраженията, поведението и препятстването на подсъдимото лице, по делото се установи по безспорен начин, че тъжителят Ц. решил да подаде сигнал до дежурния прокурор при РП – Благоевград за случая и около 14.00 часа, той напуснал спорния паркинг кв.“Ор.“ на гр.С. и отишъл в РП- Благоевград. Там депозирал жалба с Вх.№./28.05.2025г. срещу подсъдимото лице. В нея изложил своите възприятия за случилото се на паркинга в кв.“Ор.“ във връзка с насроченото от него изпълнение по изп.д.№./2024г. и поискал да се образува наказателно производство срещу подсъдимото лице във връзка с неговото възпрепятстване като ЧСИ да изпълни задълженията си по влязъл в сила съдебен акт, за самоуправство, за обсебване на чужда собственост, за представяне на документи с невярно съдържание, за въвеждане в заблуждение на трети лица, за клевета, за обиди, за хулиганство и за заплаха за убийство на лице при изпълнение на служебните му задължения. По тази жалба в последствие образувана приложената по делото прокурорска преписка№./2025г. по описа на РП-Благоевград. /До момента по тази преписка няма образувано наказателно производство за конкретно разследвано престъпление./ Около 15.00 часа на 30.04.2025г., тъжителят отново се върнал на спорния паркинг в кв.“Ор.“ на гр.С. и уведомил подсъдимия, че е подал сигнал и по него е образувано наказателно производство. Подсъдимият се обърнал към св.М. и му казал да му разпореди да предаде товарните автомобили, защото ако той му разпореди ще го направи. Св.М. обаче не взел отношение по това негово искане за да не провокира ескалиране на конфликта. На място пристигнал и разследващ полицай, който направил оглед на паркинга и разговарял и със страните за случилото се, след което си тръгнал. Подсъдимият поискал и той да му разпореди да предаде влекачите, но отказвал да направи това само по разпореждане и нареждане на тъжителя. Разследващия полицай също не взел отношение по това искане на подсъдимото лице. След като си тръгнал от мястото на инцидента разследващия полицай, тъжителя решил да преустанови принудителното изпълнение и да пренасрочи същото за друга дата, а имено за 07.05.2025г. с изготвен от него Протокол за предаване на недвижими вещи с дата 30.04.2025г.В този протокол, подсъдимия е посочен като „пазач“ на товарните автомобили и той се е разписал в протокола, че поема това задължение. За това насрочено принудително изпълнение Ц. уведомил с изрично писмо както взискателя, така и подсъдимия Б., като на последния уведомлението е връчено лично на 02.05.2025г. С нарочно писмо рег.№./02.05.2025г. до 02 РУ на ОДМВР-Благоевград, тъжителят поискал този път засилено полицейско присъствие за датата, часа и мястото на новата дата за принудителното изпълнение, като посочил допълнително, че изисква такова заради възпрепятстване на изпълнението на предходната насрочена дата . На 07.05.2025г., се установи по безспорен начин, че насроченото изпълнение е извършено със съдействието на Вл. Б., като 3-та броя влекачи са описани и оставени на отговорно пазене именно на подсъдимото лице, което е определено за техен „пазач“ с нарочен Протокол за предаване на вещи от 07.05.2025г., изготвен от ЧСИ Г. Ц. . При разпита на св.Х. се установи, че възникналият спор между страните по делото около 11.00 часа на 30.04.2025г., както и присъствието на множество полицейски служители, били възприети и от неустановено в процеса лице, което било приятел на св.Х. и то му се обадило по телефон за да отиде и да заснеме случая, в качеството си на репортер и журналист, който се занимава с отразяването на новини от региона, чрез медията си „П..к..“ Така около 11.45 часа, св.Х. отишъл на спорния паркинг в кв.“Ор.“ на гр.С. и след като разбрал за какво е спора започнал да заснема на живо видео с мобилния си телефон, като това заснемане продължило няколко часа. Когато подсъдимият видял, че на мястото дошъл и св.Х., Б. се обърнал към тъжителя и му казал :“ Ето го журналиста, покажи им заповедта, защо лъжеш, ти нямаш заповед за мен, как ще ми вдигате колите“, в присъствието на всички полицейски служители. Записът бил направен от св.Х. в реално време и разпространяван от него в Интернет пространство чрез социалната мрежа “Фейсбук“ на страницата на медията му „П..к.“ в нея. По време на излъчването на инцидента в тази социална мрежа, св.Х. коментирал случващото се и какво той възприема от случая на мястото. Излъчването било с поставено от св.Х. заглавие: “Полиция идват и щурмуват паркинга на Б. в С.“. Този запис станал достояние до множество хора и неограничен кръг зрители, като същият бил споделен и разпространен и в платформата на „Тикток“ от неустановено в процеса лице. В тази връзка св.Х. сочи при разпита си, че записа е негов, автентичен, няма никаква манипулация на съдържанието му, а на места само разделяне на времеви отрязъци при спиране на заснемането и започване отново , т.е свързани със самото заснемане на място. Потвърждава също така, че коментара и заглавието в записа също са негови, но не си спомня да го е споделил в мрежата“Тик-ток“. Заявява също, че при споделянето на записа в социалната платформа“Фейсбук“ всеки, който има достъп до нея и профила му „П. к.“, може да го свали и разпространи, включително и в “Тик-ток. След отиването си на паркинга и по време на случая и няколкочасовия запис от него, св.Х. възприел, че на място са пристигнали и се намират около 30-40 полицейски служители, които охранявали обществения ред, но не съдействали на тъжителя за изпълнението, заради възникналия спор с подсъдимото лице за неговото неуведомяване относно насроченото изпълнение. В тази връзка св.Х. лично възприел подсъдимият да казва на представителите на „Б. Л.“ЕАД:„Свалете номерата, опишете колите-трита влекача, за да не се притесняват хората, че ще се придвижат, колите са оставени при мен, аз отговарям за тях, колите от тук няма да мръднат, но нека ЧСИ си направи нещата законно, както трябва с поканите за да могат да дойдат и да си направят нещата по надлежен ред.“При приключване на инцидента, св.Х. видял, че представителите на взискателя направили именно това, свалили регистрационните табели на 3 бр.влекача от паркинга, описали автомобилите и насрочили изпълнение за следваща седмица, когато отишли на място и взели автомобилите без никакъв инцидент и съпротива от подсъдимото лице. Св.Х. е категоричен, че не е извикан от Б., нито пък „наеман“ от подсъдимото лице за да отиде на място и отразява инцидента с тъжителя на 30.04.2025г. Св.Х. се установи, че присъствал и на следваща дата, на която било отсрочено изпълнението, когато то било извършено с изземване на 3-те влекача от паркинга, стопанисван от фирма, чийто представител било подсъдимото лице. Св.Х. отново направил запис и именно тогава бил заснет и св.П. на въпросния паркинг и по време на това изпълнение. На място тогава бил заснет и св.Ем. Ел., като собственик на паркинга, който също съдействал за изпълнението, но след като както той, така и подсъдимия вече били уведомени от тъжителя за тази процедура при инцидента на 30.04.2025г. В хода на процеса е приета като доказателство Молба на „Б. Л.“ЕАД до ЧСИ Г. Ц. от 29.04.2025г., във връзка с образуване на изпълнително производство срещу „А. Тр.“ООД по изпълнителен лист №./27.11.2024г., издаден от СРС по чгд №./2024г. на СРС, във връзка с предаване на движими вещи-3 бр. влекачи/рег.№., рег.№. и рег.№./ и 2бр. полуремарке с хладилен фургон /с рег.№. и рег.№../ Видно от посочения в молбата на „Б. Л.“ЕАД , изпълнителен лист, той е издаден от СРС в полза на това дружество като взискател срещу длъжника „А. ТР.“ООД. Издаването на този изпълнителен лист е предхождано и обосновано и с издадена Заповед №./27.11.2024г. по реда на чл.417 от ГПК, от страна на СРС и именно в рамките на чгд №./2024г. по описа на същия съд. Молителят е посочил като начин на изпълнение- доброволно изпълнение, а при неизвършването на такова –принудително отнемане. Взискателят е информирал ЧСИ с молбата си, че движимите вещи се намират на паркинг, находящ се в гр.С., обл.Бл., без друг конкретен адрес. Всички посочени в изпълнителния лист и заповедта за изпълнение превозни средства /влекачи и полуремаркета/ по чгд №69128/2024г. по описа на същия съд, се изясни по безспорен начин в процеса, включително и с представени копия от свидетелствата им за регистрация, че са собственост на взискателя „Б. Л.“ЕАД, който е бил предоставил същите на длъжника „А. ТР.“ООД, въз основа на 2 бр. сключени по между им договори за финансов лизинг от дата 19.09.2022г., прекратени на 11.06.2024г. по вина на длъжника и неизпълнение на задълженията му по договора. Според представена към изп.дело №4./24г. скица от 2021г. на мястото за насроченото принудително и доброволно изпълнение на 30.04.2025г. в кв“Ор.“, Община-С., 4-та имота /УПИ II , пл.№., УПИ III, пл.№ и УПИ IV, пл. №., всички в кв.20 по плана на кв.“Ораново“/, тези имоти са предоставени в изключителна частна собственост на Кр. Енч. К., след като са били предмет на доброволна делба между него и други съделители, а именно: Б. Ел., Г. Ел. и Ем. Ел. . Според Справка на Агенция по вписванията, след извършена доброволна делба, Кр. К., е станал собственик на парцел 2, с площ от 834.00кв.м., парцел 3, с площ 833.00кв.м и парцел 4 с площ от 834.00 кв.м., всички в пл.№. на кв.“Ор.“,Община-С.. Тази делба е извършена и вписана според справката към 08.06.2023г. като имотите са отразени с тези си характеристики и в нова скица на кадастралната карта на общината. В хода на съдебното дело бе изискана и представена информация от страна на Община-С.. С Писмо изх.№./15.12.2025г. съдът е уведомен, че УПИ I, УПИ I I , УПИ III и УПИ IV, пл.№., всички в кв.20 по плана на кв.“Ор.“, гр.С., са отредени за „жилищно строителство“ съгласно нарочен ПУП и същите са разположени на административни адреси –гр.С., ул.“Сл.“, между №. и №. От тях УПИ I е отразен по плана като собственост на Б. Ел., а останалите УПИ са вписани като собственост на Кр. Енч. К.. Констатирано е също така, че по кадастралната карта на общината, в нея е вписан и паркинг на фирма“ Ел. М“ЕООД, представлявана от Ем. Ел., който се намира на ул.“Г. М.“ в гр.С.. Все в тази връзка, при разпита на свидетелите Б. и Ем. Ел. се изясни, че имот УПИ I, пл.№. в кв.20 на кв.“Ор.“в гр.С., е предоставен със знанието и съгласието на собственика Б. Ел. на брат му Ем. Ел. за да го обособи и ползва като паркинг за товарни автомобили /камиони/ и същият е с площ 840 кв.м. Имота се намира именно на ул.“Сл.“ и срещу автосервиза на последният на същата улица. Именно този паркинг бил предоставен за ползване под наем и км 30.04.2025г., от страна на св.Ем. Ел., на фирмата представлявана и управлявана по пълномощно от страна на подсъдимото лице. При разпита си св.Ем. Б. поясни, че имота , обособен като паркинг и намиращ се срещу неговия автосервиз, се намира на административен адрес ул.“Сл.“№. или №. и в същото време се води и като адрес ул.“Сл.“№. поради някакво административно „объркване“. Св.Ел. твърди също, че на място имало 4 имота с обща площ от около 2 дка, които са му предоставени от роднини да ги ползва, като той предоставил само единия от тях с площ на подсъдимото лице по този договор за наем и Б. му заплащал ежемесечно наема съобразно уговорките им. Този свидетел установи, че в близост и срещу този паркинг притежава и друг имот и именно в него се намира работилницата /автосервиз/ на фирмата му „Ел.-М“, като към нея има друг паркинг, който при нужда също предоставял за ползване на подсъдимото лице. Според извлечението от ТР, към 02.05.2025г., фирма“СП. Е. ТР.“ООД, е със седалище и адрес на управление:Бл., ж.к.“Ел.“, бл..,вх.., ет.., ап.. и с управители Р. Г. К. и Ел. К. Ив., които са и двамата съдружница в това дружество. На 30.10.2023г. е бил сключен договор за наем между „Сп. е. Тр.“ООД, представлявано от подсъдимото лице Вл. Б. като негов управител и „Ел.- М“ЕООД, със седалище в гр.С. и представител и управител св.Ем. Ел.. Предмет на договора е наемане за временно и възмездно полизване на имот с площ от 1000 кв.м., предназначен за паркоместа, намиращ се в гр.С., кв.“Ор.“ на ул.“Сл.“№. Договор е без посочен краен срок на действие. Именно последният се установи, че е представен на тъжителя от страна на подсъдимото лице на 30.04.2025г., на мястото на насроченото изпълнение по изп.дело №/2024г., в удостоверение на твърдението му, че Б. стопанисва процесния паркинг и като такъв не е уведомен за въпросното принудително изпълнение за намиращи се на паркинга 3бр. влекачи. Тази фактическа обстановка и поведение на страните и другите присъстващи лица /свидетели в процеса/ се установи по безпротиворечив и категоричен начин както с посочените писмени доказателства, неоспорени от страните в процеса, така и с разпита на свидетелите: М., К., Ем. Д., М., Ст., В. Д., св.Анг., св.Ил., св.Б. и Ем. Ел., св.Б., св.П., св.Х., показанията на самия тъжител, както и с приложените и приети като веществени доказателства в процеса-записи/ в няколко файла/, направени от страна на св.Х. от случая и записи/ в няколко файла/, направени от случай с мобилния телефон и от страна на самото подсъдимо лице. Всички тези гласни и писмени доказателства напълно кореспондират по между си, гласните доказателства са също безпротиворечиви, логични, последователни, допълващи се, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в процеса. /Тук е момента да се посочи, че показанията на св.Б. касаят част от процесната дата 30.04.2025г., когато тя е отишла на паркинга, показанията на св.П., касаят също негови възприятия за поведение на страните след приключване на инцидента, а св.Ил. и Б. Ел. не са присъствали на случая, но всички те изясняват съответна част от хронологията на събитията на 30.04.2025г. и респ. предшестващи и последващи обстоятелства, свързани с тази дата, изясняващи мотивите за поведението на страните в рамките на инцидента./ От представените свидетелства за съдимост на страните се установява, че същите не са осъждани към инкриминираната дата. Изложената фактическа обстановка кореспондира и с обясненията на подсъдимото лице и направените от негова страна самопризнания, именно заради което съдът кредитира и тези гласни доказателства като достоверни и обективни при изясняване на обективната истина. В тази връзка съдът отчете, че подсъдимият Б. признава, че на 30.04.2025г. по време на инцидента между страните на процесното място, действително е изрекъл всички посочени и вменени му квалификации и реплики в тъжбата по отношение на тъжителя. Но твърди, че причината за това е организацията на въпросното изпълнение /че той не бил уведомен за него като 3-то лице, намиращо се в имота за изпълнение на законово основание – договор за наем на паркинг и пълномощно за представителство на фирмата наемател лице, както и неуредени финансови отношения между представляваната от него фирма и длъжника по изпълнението, след престоя на процесните влекачи на паркинга в продължителен период от време, без заплащане на дължимата се такса за това. Допълнително сочи като мотив за възникналото и ескалирало напрежение между него и тъжителя, действията на ЧСИ Ц., които той възприемал като „провокация“ и настояването му да започне изпълнението въпреки всички възражения за законността му. В тази връзка и като оправдание за изречените квалификации и реплики към тъжителя за времето от 11.00 часа до около 20.00 часа на процесната, дата Б. сочи и липсата в изпълнителния лист и в заповедта за изпълнение, на неговото име и името на фирмата, която представлява, както и отразеният различен адрес, от този на който според него се намирал спорния паркинг. Това според него била причината да нарече няколко пъти тъжителя, че лъже и, че е лъжец“, респ. че действията му са незаконни, а документите му фалшиви, защото в тях той не фигурирал, респ.“няма нищо „ за него. Що се отнася до репликите , че подкупил полицаите , които присъствали на място, подсъдимият твърди, че казал и това на тъжителя, защото и след като видял множеството пристигнал и идващи на място полицейски служители, които не взели отношение по неговите възражения срещу изпълнението. Възмущението му от случващото се в имота допълнително ескалирало и след като разбрал, че на място се намират представители на „Б. Л.“, които преди изпълнението лично уведомил като собственици на 3-те влекача, че са оставени при него на паркинг от длъжника“А. тр.“ООД, без да се заплаща за тях дължимата сума за престоя, а те му казвали, че ще платят престоя за в автомобилите, но така и не направили това и вместо заплащане на дължимите суми за паркинг, организирали с ЧСИ направо изземване на влекачите от паркинга. Нарекъл тъжителя „лъжец“ и защото той му казвал, че длъжника „А. тр.“ е уведомен за изпълнението, а Б. след като говорил със св.Ил. разбрал, че това не е така. Наред с това подсъдимият счел, че тъжителят ще му заплати дължимите суми от „А. тр.“, а той не направил това и искал да пристъпи към изпълнението и изземването на автомобилите, без да са уредени тези финансови отношения с длъжника. Тези дължими суми за престоя на процесните 3бр. влекачи на паркинга, стопанисван от фирмата на подсъдимото лице, последното твърди, че не са заплатени и към момента и продължава да получава само части от тях по 50 и 100евр от „А. тр.“. Въпреки това, на следващата дата за изпълнението /07.05.2025г./ и след като бил уведомен с нарочна покана от тъжителя за това принудително изпълнение, съдействал за описа и изпълнението на автомобилите, след което отново бил оставен като техен пазач до взимането им от взискателя. Категоричността на извода за достоверност и обективност на кредитираните гласни доказателства се обосновава най-вече със съдържанието на записите от случая, възприети при предявяване на веществените доказателства в съдебното производство, а именно: флаш памет със записи, представена от тъжителя, направен от св.Х. и споделени в последствие в платформата на „Тик ток“ и съответно флаш памет със записи от случая, направени с мобилния телефон на подсъдимото лице, след като и двете групи записи единодушно бяха приети от страните като достоверни и такива без никакви технически манипулации и въздействие на тяхното съхранено съдържание. Така след предявяването и на двете групи записи се потвърди, че спора между страните възниква именно на 30.04.2025г. около 11.00 часа и продължава повече от 8 часа /от 11.00 часа до около 20.00 часа/, че записа на тъжителя се прави и коментира от св.Х., а в него е заснето, че в определен момент започва да заснема случващото се с мобилния си телефон и подсъдимото лице, паралелно и едновременно със записа на св.Х. Ясно се вижда и е заснета цялата комуникация между страните в процеса , присъстващите полицейски служители и свидетели по делото, както и тяхното поведение на място. В тази връзка, след като подсъдимият се запознава с изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, предоставени му от тъжителя, Б. се обръща към Ц. с репликите : „Колко пари си им дал на М. и К. за да дойдат тука“, „Защо подкупваш М. и другите. Лъжец.“При опита на тъжителя да обясни защо се намира в имота, подсъдимия започва да го гони от имота, да твърди, че е негов и трябва да го напусне, неколкократно заявява, че „документите, които тъжителя представя са фалшиви и действията му с тях са незаконни“, както и, че в заповедта за изпълнение “няма нищо за мене“, след като не вижда в тях да фигурира името на фирмата , която представлява. След възраженията на подсъдимия за това, че не са уредени финансовите взаимоотношения с длъжника по изпълнението, както и, че той не е уведомен за него, тъжителят заявява, че е уведомил страните за изпълнението, защото то касае именно тях, а не него и посочва на подсъдимия представителя на „Б. л.“, като отново настоява да започне изпълнението, подсъдимият се обръща към него и с репликите "Ще дойдеш да ни въвеждаш тука в заблуди и въвеждаш хората от „Б.“ в заблуди“, нарича тъжителя и „измамник“. Неколкократно по време на записите се установява, че подсъдимия оспорва законността на изпълнението и квалифицира същото, защото не е уведомен за процедурата и защото това изпълнение се извършва с „фалшиви документи“, като нарича тъжителя и „лъжец“ когато той настоява за започване на изпълнението и твърди, че е уведомил всички страни по изпълнението, а финансовите отношения с длъжника, подсъдимия може да уреди и след изпълнението. Всички тези квалификации и реплики са казани от подсъдимия в присъствието на неговите адвокати адв.В. и в част от случая и пред адв.Н., които не споделят неговата теза, като адв.В. дори в началото на инцидента изрично уведомява подсъдимото лице, че изпълнителния лист и заповедта за изпълнение са основание за изпълнението, същевременно поддържа тезата на Б. , че той не е уведомен като 3-то намиращо се в имота лице, което следва да се уведоми предварително от ЧСИ преди започване и насрочване на изпълнението. О От записите се установява също така, че тъжителят също не приема за достоверен и нарича „нищожен“ и „фалшив“ договора за наем на паркинга, представен от негова страна, многократно заявява,че не е длъжен да уведомява подсъдимия за изпълнението, което именно ескалира напрежението между страните и реакция и поведение на неуважение към тъжителя от страна на подсъдимия Б., заради каквото в определен момент след обяда на процесната дата, тъжителят казва на подсъдимия, че се държи като „див селянин“ и като „дивак“. Не на последно място, в записите е съхранено и отправянето неколкократно на апели от страна на подсъдимото лице към полицейските служители /св.М./ да му разпореди да съдейства за изпълнението за да съдейства на ЧСИ, както и такъв апел към пристигналия на място разследващ полицай късния следобед на 30.04.2025г. По делото се изясни, че запис от случая на 30.04.2025г. е направен и с боди камера на полицейският служител Т. М. и този запис бе изискан служебно от съда, както от 02 РУП - Благоевград, така и от РП-Благоевград и представен за чуждите на делото, ведно с материалите по преписка с Вх.№./2025г. по описа на този прокурорски орган. При предявяването на тези записи, съхранявани на флаш памет към тази преписка /плик на л.86 от нея/ обаче се констатира, че те не касаят записи от целия ден на инцидента, а са само извадка от времевия период от 16.35 до 18.20 часа, с избрани и в тази част времеви отрязъци, когато страните твърдят, че спора вече приключвал и реплики по между им вече не са разменяни. Въпреки опитите на съда да се снабди и с останалата част от заснетото с боди камерата на св.М., представителите на полицията заявиха, че няма повече записи и такива от друг времеви период за процесната дата. Съдът констатира , че в хода на процеса се установи, че е присъствал и още един свидетел на инцидента и това е св.Ив., който е служител на фирма“Сп. е. тр.“ООД. Същият потвърждава, че е възприел опитите на тъжителя да започне принудително изпълнение срещу 3-те бр. товарни автомобили, намиращи се на процесния паркинг, но твърди, че се е намирал на такова разстояние от страните, че не е възприел и чул комуникацията по между им, поради което и съдът счита, че показанията на този свидетел могат да се ценят само дотолкова, доколкото категорично и те потвърждават възникналият конфликт между подсъдимия и тъжителя по повод на процесното принудително изпълнение, но на практика те нито потвърждават, нито опровергават повдигнатото с тъжбата обвинение касателно двете инкриминирани деяния на подсъдимия Б., т.е. тези показания реално нямат отношение към изясняването на основните релевантни факти в процеса в този контекст . ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО И ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ При тези фактически дадености, съдът счита, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна, вменените му престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК и респ. по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1, предл.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК, който каже нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, се наказва с „Глоба“ от 500.00лв. до 10 000 лв. и с „Обществено порицание“. По отношение на вменената обида От обективна страна, на процесната дата /30.04.2025 г. за времето от 11:00 часа до 20:00 часа/ и на процесното място /в гр.С., в кв. „Ор.“, на ул. „Сл.“ между № . и № ./, в присъствието на частния тъжител Г. Ц. и на публично място и пред множество лица/всички присъстващи на мястото полицейски служители и свидетели по делото/, подсъдимият е казал унизителни за честта и достойнството на частния тъжител думи и респ. изрази, а именно „лъжец“, „измамник“. Това деяние от обективна страна на подсъдимото лице се доказа по категоричен начин с всички ангажирани свидетелски показания на свидетелите-очевидци в процеса, с веществените доказателства по делото, както и с обясненията на самият подсъдим . Съдът отчете, че съгласно съдебната практика и тълкуването на цитираната законова норма, обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да измени обществената им оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия, като при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Съставомерността на обидата се обуславя от прякото или опосреденото възприемане на унизителното отнасяне спрямо лицето чрез обидни думи или действия, като деянието е извършено и когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет ./В тази насока е и Решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., НК, Решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к.н.ч.х.д. № 300/2015 г., I н. о./ В казуса на процесната дата и място, тъжителят е възприел лично и непосредствено отправените към него квалификации, респ. казани му от подсъдимото лице , а именно „лъжец“ и „измамник“, при това повторени няколко пъти за времето от около 11.00 часа до около 20.00 часа на 30.04.2025г. Тези квалификации несъмнено са от естеството на такива да засегнат и накърнят както честта, доброто име на адресата, така и чувството му на лично достойнство. Именно за това те са включени и в Речника на обидните думи в българския език, издание „Наука и живот“, 1994г. От тях „лъжец“е квалификация за човек, който постоянно говори неистини, лъжи, който е неискрен, несериозен и недостоен. А квалификацията „измамник“ се свързва и се отнася за човек, който лъже и мами хората, който е несериозен, подъл, долен, недостоен,гаден и отвратителен . Ето защо, съдът категорично квалифицира и двата епитета като обидни такива и покриващи признаците от обективна страна на престъплението по чл. 146, ал.1 от НК. След като по делото безспорно се установи, че тези епитети са отправени към тъжителя от страна на подсъдимото лице на общодостъпно място / ул.“Сл.“ в кв.“Ор.“/ и то пред множество хора /десетки полицейски служители и други свидетели очевидци, които са имали обективна възможност да възприемат и са възприели обидните епитети на подсъдимия спрямо тъжителя/свидетелите М., М., Ем. Д.,Ст., Х./ то несъмнено се касае и за обида, която е отправена публично спрямо тъжителя Ц., което обосновава именно правната квалификация на деянието по чл. 148, ал.1,т.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК. От субективна страна, деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си, както и неговите противоправни и обществноопасни последици, но е искал тяхното настъпване, мотивиран и воден от желанието си да се противопостави на насроченото принудително изпълнение от тъжителя на процесната дата и в стопанисваният от Б. паркинг, за което изпълнение не е бил предварително уведомен от тъжителя в качеството му на ЧСИ. Отправянето на тези обидни реплики, както се установи и с разпита на всички очевидци свидетели, както и с обясненията и самопризнанията на самото подсъдимо лице, е израз на неговата негативна ответна реакция и негативна оценка за пренебрегването му в изпълнителната процедура като 3-то лице на мястото на насроченото изпълнение, заради което и той демонстрира изключително неуважително отношение към тъжителя в качеството му на ЧСИ, прави опити да го изгони от паркинга, повишава му тон и многократно отправя въпросните обидни квалификации към него в присъствието на полицейски служители, представител на взискателя, други очевидци и дори в присъствието на своите адвокати В. и Н. . След предявяването на процесните записи от случая, които съдът кредитира, не се установи въпросните обидни реплики да са извадени от контекст на казаното от подсъдимия, а те са съвсем съзнавани и целенасочено изричани от подсъдимия към тъжителя пред всички присъстващи по време на процесния инцидент, в очевидното му намерение и желание да уязви и засегне тъжителя Ц. за да го демотивира и така да спре организираното принудително изпълнение с опис и изземване на процесните 3 броя товарни автомобили, с което действие подсъдимият не е бил съгласен и заради неуредените между него и длъжника финансови отношения за ползване на същия паркинг . Ето защо това поведение на подсъдимото лице, съдът не счита, че е защитимо от нормата на чл. 39, ал.1 от КРБ, като своеобразно право на мнение и критична оценка за тъжителя, защото с деянието си, Б. преминава границата за упражняване на такова право, формулирана в нормата на чл.39, ал.2 от КРБ, след като той съзнателно е казал унизителни за честта и достойнството на тъжителя Ц. и накърняващи доброто му име епитети, респ обидни квалификации, чието съдържание несъмнено унижава личната чест и достойнство на пострадалия, както и неговия авторитет пред останалите членове на обществото /присъстващите на процесното място свидетели/. Допълнителен аргумент за този извод на съда е упоритостта на извършване на деянието с повтарянето няколко пъти на въпросните обидни реплики на процесната дата и то на публично място пред множество хора, в това число и десетки полицейски служители. В този ред на мисли и при тези аргументи съдът не приема за извинителна причина и респ. деквалифициращо деянието обстоятелство, констатацията и убеждението на подсъдимия, че тъжителя не е уведомил предварително за принудителното изпълнение длъжника „А. тр.“ООД, в каквато насока е получил информация от св.Ил., след като в процеса се изясни, че такова обявление е изпратено предварително от Ц. и то в 3 екземпляра, но не е получено от адресата, заради липсата на обозначен офис на това дружество на адреса му по седалище, публикуван в ТР, респ. заради липсата на законен представител, както и пощенска кутия, в която да се остави обявление за процедурата. След предявяване на записите от случая не се констатира, че тъжителят съобщава и обещава на подсъдимия, че именно той ще му заплати дължимата такса за паркинг от дружеството „А. тр.“ООД, в каквато насока са други твърдения на подсъдимия отново в опит да оправдае отправянето към Ц. реплики „лъжец“, но вместо това неколкократно се установи, че тъжителят е заявил на подсъдимия, че това са финансови отношения, които не могат да спрат изпълнението и те могат и следва да се уредят между тях и извън изпълнението, респ. след него. Не на последно място, съдът счита, че в казуса не се установи и наличието на хипотезата по чл.146, ал.2 от НК, а именно тъжителят да е отвърнал веднага с обида на подсъдимото лице . Вместо това се изясни, че часове след преустановяване отправянето на посочените в тъжбата обидни думи и епитети на подсъдимия Б. към ЧСИ Ц., включително и след подадения сигнал от негова страна до РП-Благоевград, което генерира още по-голямо напрежение между страните, подсъдимото лице продължава да се държи неуважително към него, повишава му тон, изисква, настоява и му разпорежда да напусне имота /паркинга/ като категорично заявява, че автомобилите няма да се изведат от паркинга, именно тогава тъжителят му казва „държиш се като див селянин“ и респ.“държиш се като дивак“, след което в крайна сметка преустановява изпълнението и го пренасрочва за друга дата. Доколкото начина на отправяне на тези реплики не е директна квалификация и очевидно не цели да засегне и накърни честта и достойнството на подсъдимото лице, а само да възпре неуважителното му и неглижиращото отношение на Б. към тъжителя и неговите служебни ангажименти на процесната дата и място, и именно за това е използвано сравнението „като“, а не директна негативна и обидна квалификация, че подсъдимия е „дивак и селянин“, то съдът не счита, че това поведение на тъжителя е съставомерно по чл.146, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна и в този смисъл също не сочи на хипотезата по чл.148, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. чл.146, ал.2 от НК. Тези правни изводи мотивират съда да приеме за неоснователни направените възражения на защитата за наличието на „оправдаващи“ и така деквалифициращи съставомерното поведение на подсъдимия към тъжителя касателно извършеното престъпление на Б. с правна квалификация по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК. Ето защо за това престъпление, подсъдимият на основание чл.303 от НПК, следва да се признае за виновен и да се ангажира наказателната му отговорност за него. По делото не се установи по никакъв начин и още по-малко по категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимият е споделил в платформата на „Тик ток“, записа от случая, направен от св.Х. на процесната дата и представен като веществено доказателство от тъжителя в процеса, за т о в а съдът приема за недоказана първоначалната квалификация на вменената на подсъдимия обида, а именно такава по чл.148, ал.1, т.2, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК /разпространена и по друг начин чрез платформата и респ. социалната мрежа „Тик ток“/ и не счита, че с доказателствата в процеса се обосновава и такова поведение на подсъдимото лице от обективна и субективна страна. В тази насока съдът отчете, че бе разпитан св.Х., който страните не спорят, че е направил и респ. заснел въпросния запис, коментирал същия, озаглавил го и разпространил, чрез споделяне в социалната си мрежа „Фейсбук“, до която свидетелят заяви, че имали достъп неограничен кръг лица. /Доколкото обаче в тъжбата няма такова обвинение, то съдът не следва да обсъжда дали подсъдимият има отношение и към това разпространение на обидата./ Св.Х. обаче заяви, че няма спомен да е споделял този свой запис и в платформата и социалната мрежа на „Тик ток“, като не му е известно и кой е сторил това. Подсъдимият от своя страна се изясни, че няма никакво отношение към създаването и оформянето на този запис, като не се ангажираха и никакви доказателства, че именно той е разпространил същия и в мрежата на „Тик ток“ и то с цел и за да станат достояние и по този начин обидните реплики, които е отправил на процесната дата и място спрямо тъжителя. Не са налице и самопризнания на подсъдимия в тази насока, а само такива, че процесните обидни реплики са отправени към тъжителя Ц. от подсъдимото лице на инкриминираната дата, но единствено лично пред него и на процесния паркинг. При тези правни изводи, съдът намира, че на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият следва да се оправдае в извършването на процесната обида по първоначално посочената в тъжбата нейна правна квалификация, а именно по чл. по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК, /казал на инкриминираната дата, времеви период и на инкриминираното място унизителни за честта и достойнството на тъжителя епитети „лъжец“ и „измамник“/, която обида да е разпространена и по друг начин-чрез социалната мрежа на „Тик-ток“. По отношение на вменената клевета Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.2, вр. с ал.1 т.1 , вр. с чл.147, ал.1 , предл.2 от НК, който разгласи позорно обостятелство за другиго или му препише престъпление, публично, се наказва за клевета с „Глоба“ в размер от 1000.00лв. до 15 000лв. и с „Обществено порицание“. В казуса, от обективна страна, на процесната дата /30.04.2025 г. за времето от 11:00 часа до 20:00 часа/ и на процесното място /в гр.С., в кв. „Ор.“, на ул. „Сл.“ между № . и № ./, на публично място /пред множество лица, в това число всички присъстващи на мястото полицейски служители и свидетели по делото/, подсъдимият е казал на тъжителя следните реплики:“документите които представя са фалшиви и извършва незаконни действия“/с тях/, „Колко пари си им дал на М. и К. за да дойдат тука“, „Лъжец със фалшива заповед, която нема нищо тука за мене“, „Защо подкупваш М. и другите. Лъжец" и респ. "Ще дойдеш да ни въвеждаш тука в заблуди и въвеждаш хората от „Б.“ в заблуди“. Фактическите обстоятелства наведени с тези реплики /представяни от тъжителя „ фалшиви документи за извършване на незаконни действия“, „лъжец с фалшива заповед, в която няма нищо за мене„/ напрактика описват съставомерно документно престъпление по Глава I X на НК и в частност такова по чл.316, вр. с чл.308 от НК /съзнателно ползване на официален документ с невярно съдържание, когато за съставянето му не може да носи отговорност, доколкото и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в казуса, не са били изготвени от тъжителя, а от съдия./ От друга страна, следващата реплика, изречена от подсъдимия към тъжителя на инкриминираната дата и място описва от фактическа страна състава на престъпление по Глава VIII на НК и по-конкретно престъплението подкуп по чл.301 от този Кодекс. Именно това е и буквалното тълкуване и контекста, в който са използвани и конкретните реплики на подсъдимия към тъжителя- „Защо подкупваш М. и другите. Лъжец", имайки предвид свидетеля и полицейски служител Ст. М., който към инкриминираната дата се установи, че е заемал и длъжността Началник ПУ-С., в което си качество се е намирал и на процесното място по време на инцидента. За да се опише това престъпление, подсъдимият е използвал и термин, който по съдържанието си описва именно това инкриминирано деяние –„подкупваш“. Не на последно място, с отправените реплики на подсъдимия към тъжителя на инкриминираната дата „ Ще дойдеш да ни въвеждаш тука в заблуди и въвеждаш хората от „Б.“ в заблуди“, с цел лична облага, на каквото навежда целият контекст и на тази изречена реплика в комбинация с останалите такива, представляващи клевета по чл.147, ал.1, предл.2 и обида- „измамник“ по чл.146, ал.1 предл.1 от НК/, подсъдимият фактически е описал и престъпление по чл.209, ал.1 от НК /измама/. Така с тези конкретни реплики, подсъдимият Б. на процесната дата и място е извършил и престъплението клевета като е преписал престъпление /3 вида/ на тъжителя и то на публично място /на улица, която е общодостъпно място и пред множество хора, които са възприели тази клевета лично /присъстващите на мястото свидетели очевидци, в това число полицейските служители М., Д., М., както и свидетелите Х., Ст. и самият тъжител./ Това деяние от обективна страна на подсъдимото лице се доказа по категоричен начин с всички ангажирани свидетелски показания на свидетелите-очевидци в процеса, включително и посочените по-горе такива, с веществените доказателства по делото/кредитираните записи от случая/, както и с обясненията на самият подсъдим . Непосочването на конкретната правна квалификация на преписаните престъпления в тъжбата не е процесуално, не може да се приеме, че нарушава по някакъв начин правото на защита, защото подсъдимият реално се бори срещу факти и твърдения,а тъжителят не е и длъжен да направи правна квалификация на престъпленията, които счита, че му се преписват, защото това е задължение и в прерогативите именно на съда и свързано с тълкуването и приложението на правото. Ето защо, за да се приеме, че е извършена клевета чрез приписване на престъпление, съгласно съдебната практика / Решение №159 от 19.06.2015г.,постановено по чнхд №300/2015г. на ВКС, I н.о./, е необходимо твърдяното деяние да е конкретизирано за дееца по време, място и обективни признаци на извършването му, т.е. необходимо е в клеветата да са посочени конкретни фактически данни за основни характеристики и елементи от състава на престъплението, което е преписано, а това е направено в конкретния казус с процесната тъжба. Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, или приписване на престъпление, което не е извършено. С това инкриминирано деяние се цели засягане на оценката на другите граждани и обществото към пострадалото лице. Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията на РБългария и законите на страната, в това число да се изказва свободно, да изразява мнение, да изразява своя субективна оценка или извод, да изразява становище или да упражнява право на искания, от които произтичат определени правни последици, да търси защита на свои накърнени права, да сигнализира компетентни органи, чрез ползваните за това правни възможности на закона и действащата правна уредба. /В тази насока е Решение№60 от 25.02.2009г. на ВКС по к.н.д.№36/2009г. на I н.о. и Решение №70 от 25.02.2009г. на ВКС по к.н.д.№36/2009г., I н.о./ В казуса, не се доказа обаче че поведението на подсъдимото лице спрямо тъжителя на инкриминираната дата и място, е било израз именно на такива признати му от КРБ права и респ.упражняване на негови права с предвидените от закона и действащите правила, правни средства и възможности . По делото, действително се установи, че при организиране на процесното принудително изпълнение на 30.04.2025г., тъжителят в качеството си на ЧСИ, не е положил достатъчно възможни усилия и прецизност при изпълнение на задълженията си и процедурата по чл.465, вр. с чл. 428 от ГПК. Съгласно тези законови правила, преди да пристъпи към опис на движими вещи и принудително изпълнение върху такива, ЧСИ е длъжен първо да покани длъжника доброволно да изпълни задължението си, чрез изпращане до същия на покана за доброволно изпълнение, като за това му се предоставя 2- седмичен срок, а когато изпълнението е въз основа на заповед за изпълнение и тя е връчена на длъжника, на последния се изпраща само съобщение за образуване на изпълнителното производство, както и копие от изпълнителния лист и в тази насока е императивната разпоредба на чл. 428, ал.1 от ГПК. Тъжителят в казуса е предприел някаква смесена процедура, непредвидена по ГПК, като хем е изпратил 3бр. покани едновременно от 28.04.2025г. за доброволно изпълнение на длъжника „А. тр.“ ООД по седалището му в с.Г., хем в тази покани, макар и останали невръчени поради ненамиране на представител на това дружество на адреса и пощенска кутия за същия, е даден срок за доброволно изпълнение както на 30.04.2025г, така и до 07.05.2025г. Същевременно до взискателя „Б. Л.“ЕАД пък е изпратена покана от 28.04.2025г., с която той е уведомен, че тъжителят насрочва веднага само принудително изпълнение и то на 30.04.2025г. в 11.00 часа. Отделно от горното, съдът констатира, че тъжителя в качеството си на ЧСИ преди 30.04.2025г. и във връзка с правата му по чл.435, ал.4 от ГПК, е състави протокол за устно призоваване на 3-то лице, което той е приел, че е собственик на имота, където се намират процесните 3бр. влекачи-предмет на принудителното изпълнение /Кр. К./, т.е. в чиято фактическа власт и респ. владение се намират тези движими вещи, като то също е поканено да ги предаде доброволно, но на 07.05.2025г. и въпреки това е предприел принудително изпълнение именно на дата 30.04.2025г. Същевременно, при отиване на процесното място, тъжителят фактически е констатирал, че процесните движими вещи /3бр. влекачи/, не се намират във владение и фактическа власт на лицето Кр. К., а във владение и фактическа власт на подсъдимото лице, в качеството му на упълномощен управител на фирмата, стопанисваща процесния паркинг, т.е. в друго 3-то лице, което не е било уведомено за изпълнението, включително и заради незнанието за неговото съществуване за тъжителя. При това положение, с оглед неясната предприета процедура на процесната дата от страна на тъжителя едновременно такава за доброволно изпълнение, при неизтекъл срок за доброволно изпълнение по отношение на длъжника и 3-то устно призовано лице /К./, без въобще да упражнява владение на процесните вещи и от друга страна, непризованото и неуведомено за процедурата действителното 3-то лице, при което процесните 3 бр.влекачи са оставени на съхранение и отговорно пазене /подсъдимия Б./, несъмнено сочи на действия на тъжителя, които не са обосновани и мотивирани от гледна точка на ГПК и възражението на подсъдимото лице в тази насока за незаконност на въпросната процедура спрямо него и във връзка с разпоредбата на чл.345, ал.4 от ГПК, следва да бъде споделено. В този ред на мисли постоянното настояване на тъжителя да започне изпълнението, въпреки тези процесуално пропуски от негова страна, съдът приема, че са могли и действително са генерирали това изразено на инкриминираната дата неодобрение, възмущение и дори неуважение на подсъдимия към действията на ЧСИ Ц. и процесната процедура, респ. са възприети от негова страна на моменти и както той самият го квалифицира в обясненията си като „провокация“ от тъжителя към него. Тук е момента да се посочи, че тъжителят не е имал никакво основание да игнорира представения договор за наем от подсъдимия за процесния паркинг, въпреки някои технически пропуски в съдържанието му, след като в него не се е намирало друго 3-то лице с претенции да стопанисва имота, включително и лицето К., още повече, след като законният представител-св.Б. на фирмата наемател–„Сп. е. тр.“ООД, както и управителя на фирмата наемодател и собственик на паркинга св.Ел. /за „Ел.-М“ЕООД/, изрично и лично на инкриминираната дата пред тъжителя са потвърдили, че подсъдимият е пълномощник на фирмата-наемател на паркинга и в този смисъл стопанисващ паркинга, където се намират процесните 3бр. влекачи на процесната дата. Не е било основание за такова игнориране правата на подсъдимия в процесния паркинг и неточното обозначаване като административен адрес на този имот в наемния договор като “ул.“Сл.“№., след като и с представеното до съда Писмо от Община-С. с Изх.№/15.12.2025г., се изясни, че всички имоти пл.№ в кв.20 /УПИ I,II,III и IV/, по плана на гр.Симитли, се водят на един и същи административен адрес, а именно:, ул.“Сл.“между № и №, като процесният паркинг е обособен именно в УПИ I, който е собственост на св.Ем. Ел. Именно последният установи, че в качеството си на управител на фирма“Ел. –М“ЕООД, е предоставил под наем паркинга на фирмата, представлявана по пълномощно от подсъдимото лице, съгласно въпросния договор за наем, представен от Б. на тъжителя Ц. на 30.04.2025г., макар и с неточен административен адрес, заради „административно объркване“, както сочи в показанията си св.Ем. Ел.. В допълнение следва да се отчетат и изрично наведените твърдения от подсъдимия именно като 3-то лице по изпълнението по смисъла на ГПК, че и представляваната от него фирма има финансови претенции към длъжника по изпълнението за незаплатения паркинг и съхранение на движимите вещи, спрямо които е насочено принудителното изпълнение, за каквито вещи, именно Б. носи отговорност към този момент . Тези финансови претенции на подсъдимия към длъжника „А. тр.“ООД макар по същество да не могат да се противопоставят на едно законно организирано принудително изпълнение, на инкриминираната дата са имали правната стойност на допълнителни обстоятелства, които обосновават качеството и правата на подсъдимия като 3- то заварено лице в имота за принудително изпълнение, където се съхраняват и в чиято фактическа власт и владение към момента са се намирали движимите вещи-предмет на същото изпълнение, заради което тази процедура е следвало да бъде спряна от страна на тъжителя до изясняване на всички релевантни обстоятелства и участници в принудителното изпълнение така че да се гарантират и защитят в максимална степен техните права по ГПК. Предвид изложеното, съдът приема, че описаните действия на тъжителя като ЧСИ, некореспондиращи с ГПК, при насрочване и започване на принудителното изпълнение именно на дата 30.04.2025г. , несъмнено са допринесли за възникването, продължителността и ескалирането на процесния конфликт с подсъдимото лице инкриминираната дата, но те не могат да деквалифицират като цяло поведението на Б. като съставомерно такова, както по отношение на отправените обиди към тъжителя, така и по отношение на отправената клевета към него, чрез преписване на престъпление на публично място, защото не това е правнорелевантната и допустима от закона и КРБ ответна реакция в такава хипотеза.Такова правомерно действие за защита е било имено подаването на жалба по ГПК срещу действията на ЧСИ пред компетентните за това органи, включително и сезирането на органите на полицията за съдействие и преустановяване на изпълнението до провеждането му по предвидения в ГПК ред, както междувпрочем се е случило на следващата пренасрочена дата за тази процедура /07.05.2025г./, когато подсъдимият Б. изрично е бил уведомен за изпълнението и поканен доброволно да съдейства в тази процедура именно като 3-то лице на процесния паркинг и той е съдействал на ЧСИ Ц., след което се е съгласи и е оставен и за пазач на процесните 3бр. влекачи, след техния опис. По тези аргументи съдът приема, че отправената клевета от подсъдимия към тъжителя на инкриминираната дата и място, сочи на хипотезата на чл.39, ал.2 от КРБ и категорично не се касае за израз на негови защитими права по чл.39, ал.1 от тази Конституция, защото действията и респ. поведението на подсъдимото лице не са правомерни и допустими от закона действия и правни възможности за защита, а извършено престъпление по НК срещу тъжителя Ц. Съгласно разпоредбата на чл.16 от НПК, едно обвиняемо лице се счита за невинно до доказване на противното с влязла в сила присъда. Следователно, за да се приеме за безспорно извършването на едно престъпление, то първо следва да има повдигнато обвинение на конкретно лице за извършването на такова престъпление, а след това и да има осъждане на лицето с влязъл в сила съдебен акт за него. Доколкото в казуса обаче не се събраха никакви доказателства и не се установи, че тъжителят е обвиняем за което и да е от вменените му престъпление с процесната клевета, нито пък са налице негови осъждания за такива престъпления, то съдът счита, че е недоказано и извършването на въпросните престъпления от тъжителя Ц. и за това не е налице и хипотезата на чл.147, ал.2 от НК за деквалифициране на вменената на подсъдимия клевета. /В тази връзка по делото е представено свидетелство за съдимост на тъжителя, от което се установи, че той е неосъждан до момента, както и към инкриминираната дата./ От субективна страна, деянието е извършено от страна на подсъдимия виновно и в условията на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност на деянието си, съзнавал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване. Цялостното поведение на подсъдимото лице, възприето от начина, по който е отправил клеветата в случая спрямо тъжителя /в един продължителен времеви отрязък на инкриминираната дата от около 11.00 часа до около 20.00 часа, с различни реплики, пред множество хора, на публично място, в това число и пред десетки полицейски служители и двамата адвокати на подсъдимия, както и чрез преписване на практика на 3 вида престъпления по НК/, несъмнено обосновават извода, че целта на Б. е била не да изрази лично мнение и критична оценка към действително извършени престъпления от тъжителя, а именно да дискредитира, засегне професионалната чест и достойното на тъжителя Ц. и да увреди обществената оценка за него при това публично. След като се доказа с представеното свидетелство за съдимост, че тъжителят не е осъждан, включително и към инкриминираната дата, то в съзнанието на подсъдимия е било отразено, че преписва на тъжителя и престъпление /при това 3 вида/, което той не е извършил и така казва нещо негативно за него публично, което знае, че не е истина и именно за това представлява клевета по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК. В допълнение следва да се посочи, че при извършване и на това инкриминирано деяние на процесната дата, както и при отправените обиди към тъжителя, на инкриминираното място, заедно с подсъдимия са се намирали двама негови адвокати /адв.В. и адв.Б. Н./, с които същият също се съветва и разговаря, като в записите не е заснето нито едно тяхно изявление или съвет към Б., той да обижда или клевети тъжителя публично, като израз на негови права в процесната процедура по принудително изпълнение, респ. като правна възможност за упражняване на такива негови права в тази процедура, нито пък това му поведение да е защитимо такова от КРБ и законите на страната.Не е отправяна и потвърждавана от тези адвокати пред подсъдимия и нито една от обидните думи, които той казва на тъжителя в процесния конфликт, нито пък някоя от репликите, с които Б. преписва престъпление на ЧСИ Ц., в това число и че документите, които Ц. представя за изпълнението са „фалшиви“ и не се отнасят за него. Самият Б. е знаел, че не е страна по изпълнението и в този смисъл няма никаква обективна причина и законово основание неговото име или наименованието на представляваната от него фирма да фигурира в основанието за започване на принудителното изпълнение по ГПК, за да се оправдаят тези му съставомерни реплики към тъжителя на инкриминираните дата и място. Горните правни изводи мотивират съда да приеме за неоснователни направените възражения на защитата за наличието на „оправдаващи“ и така деквалифициращи съставомерното поведение на подсъдимия към тъжителя в този казус, конкретно и за това престъпление на Б. по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК. Ето защо за това доказано престъпление , на основание чл.303 от НПК, подсъдимият следва да се признае за виновен и да се ангажира наказателната му отговорност за него. Както бе посочено в правните изводи касателно процесната обида, след като по делото не се установи по никакъв начин с ангажираните доказателства, както по искане на страните, така и по почин на съда, че подсъдимият е споделил в платформата на „Тик ток“, записа от случая, направен от св.Х. на процесната дата и представен като веществено доказателство от тъжителя в процеса, то съдът приема за недоказана и първоначалната квалификация на вменената на подсъдимия клевета, а именно такава по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК /разпространена и по друг начин чрез платформата и респ. социалната мрежа „Тик ток“/ и не счита, че с доказателствата в процеса се обосновава и такова поведение на подсъдимото лице от обективна и субективна страна./В тази насока са показанията на св.Х., който се доказа, че е направил и респ. заснел въпросния запис, коментирал същия, озаглавил същия и разпространил, чрез споделяне в социалната си мрежа „Фейсбук“, до която свидетелят заяви, че имали достъп неограничен кръг лица, без такова разпространение на процесната клевета да е включено в рамката на обвинението, въведено с тъжбата. Св.Х. обаче сочи, че няма спомен да е споделял този свой запис и в платформата и социалната мрежа на „Тик ток“, като не му е известно и някой друг да е сторил това, включително и подсъдимото лице. Св.Х. е категоричен, че не е „наеман“ от подсъдимия за направата на записа и не му е „поръчван“ от него, а отиването му на инкриминираните дата и място е защото е репортер за новини в региона и е получил като такъв, информация за инцидент там с много полицаи и известни в региона участници, като тази информация обаче отново не му е била от подсъдимия, а от друго лице, което е негов приятел. В своите обяснения, подсъдимият също категорично отрича да е споделял в социалната мрежа на „Тик-ток“, записа от случая, направен от св.Х., още повече, че и той сам направил запис стелефона си от инцидента, който също не е споделял в социалните мрежи./ /Съдът разгледа и напрактика разследва в хода на съдебното следствие извършването и на престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК, след като с тъжбата бяха наведени достатъчно фактически твърдения за неговото вменяване и въвеждане като рамка на обвинението, респ. тези фактически твърдения и рамка на обвинението станаха известни на подсъдимото лице с връчване на препис от тъжбата , с връчване на разпореждането на разпореждането на съдията-докладчик за даване ход на тъжбата, с допускане за разглеждане на гражданския иск, произтичащ и във връзка с това деяние, както и с докладване на основанието за образуване на делото, материализиран в съдебния протокол, намиращ се и в кориците на делото, който е и оригинала на съдебен акт съгласно практиката на ВКС-Решение № 82 от 7.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 291/2022 г., III н. о., НК и разпореждане №1220 от 21.05.2026г. по нохд№207/2026г. на председателя на 2-ро н.о. на ВКС, но това инкриминирано деяние, остана неустановено и недоказано в процеса./ При горните правни изводи, съдът намира, че на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият следва да се оправдае в извършването на процесната клевета по първоначално посочената в тъжбата нейна правна квалификация, а именно по чл. по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК, /преписване на тъжителя на престъпление на инкриминираната дата , времеви период и на инкриминираното място, чрез изразите и репликите, конкретизирани в тъжбата/, която клевета да е разпространена и по друг начин-чрез социалната мрежа на „Тик-ток“. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО Извършването на доказаната обида и клевета от страна на подсъдимото лице, спрямо частният тъжител, обосновава и ангажирането на неговата наказателна отговорност за тези престъпления по чл.303 от НПК. Касае се за две отделни инкриминирани деяния, извършени от едно и също лице в условията на реална съвкупност по чл.23, ал.1 от НК, а именно преди по отношение на всяко от тях да има постановена влязла в сила присъда. В такава хипотеза е налице множество на престъпленията и последното изключва възможността за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, поради законовата забрана за това по чл.78а, ал.7 от същия Кодекс. /В тази насока е и съдебната практика-Решение №26 от 27.03.2012г. на ВКС по н.д№2787/2011г. на II н.о./ Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл. 146, ал.1, предл.1 от НК, наказанието предвидено от законодателя за такова инкриминирано деяние е „Глоба“от 500.00лв. до 10 000 лв. и „Обществено порицание“. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1, предл.2 от НК, наказанието предвидено от законодателя за такова инкриминирано деяние е „Глоба“от 1 000лв до 15 000 лв. и „Обществено порицание“. По аргумент на чл.54 от НК, съдът следва да определи наказанието за всяко от престъпленията в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и като вземе предвид: степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на полеко наказание, а отегчаващите- по-тежко наказание. При определяне размера на наказанието „Глоба“ за всяко от двете доказани престъпления по делото, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимото лице, което го характеризира и като деец с невисока степен на обществена опасност . Като смекчаващо обстоятелство съдът съобрази и дадените обяснения от подсъдимия, с които спомогна за разкриване на обективната истина в процеса, като същият напрактика направи и самопризнания по случая, тъй като призна, че е нанесъл както вменената му обида на инкриминираната дата, във времеви отрязък и на инкриминираното място, така и вменената му клевета срещу тъжителя, посочени в тъжбата, като отрече единствено да е разпространявал същите и чрез социалната мрежа“Тик-ток“. Като специфично смекчаващо обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете поведението на тъжителя, непосредствено преди и на инкриминираната дата, което напрактика е предпоставило възникването на процесния конфликт между страните, неговата продължителност, процесната съставомерна ответна реакция на тъжителя и ескалиране на напрежение, за потушаването и овладяването на което, на място са изпратени и присъствали часове наред десетки полицейски служители, като съдът счита, че ако тъжителят бе отчел наличието на друго 3-то лице в процесния паркинг /подсъдимия Б./, не устно призованото от него такова /К./, на който паркинг са били и пазени процесните товарни автомобили от това 3-то лице, респ. в чиято фактическа власт и/или владение са се намират движимите вещи, към които е насочено принудителното изпълнение и бе уведомило въпросното лице за предприетата изпълнителна процедура като му се предостави и възможност да упражни правата си по ГПК до 07.05.2025г., както накрая на инцидента тъжителя Ц. е направил, то напрактика не би се стигнало въобще до процесния инцидент и неговата развръзка, довела до образуване и водене на настоящото дело. В тази връзка, съдът констатира, че е изключително объркана и неясна като вид и естеството предприетата принудителна процедура от стана на ЧСИ Ц. на процесната дата, защото той е изпратил покани с различно съдържание и дата за изпълнение на длъжника, взискателя и третото лице според него, като в поканата до длъжника“А. тр.“ е посочено, че тя е покана за доброволно изпълнение, за което се дава 2-седмичен срок на лицето до 07.05.2025г., тази дата е посочена и в протокола за призоваване на 3-то лице К., а в призовката до взискателя е посочено, че тя касае принудително изпълнение и то на 30.04.2025г. Същевременно, до длъжника са изпратени 3 идентични покани за доброволно изпълнение от дата 28.04.2025г., за връчване на една и съща дата, като и 3-те са останали невръчени на 29.04.2025г., поради ненамиране на офис и представител на дружествотодлъжник. В този смисъл не става ясно, по коя от двете алтернативни процедури на чл.428, ал.1 от ГПК е организирано изпълнението /при връчена заповед за изпълнение или без такова връчване./Наред с това, доколкото самият тъжител заяви, че до инкриминираната дата не е имал яснота за мястото на изпълнението като конкретен административен адрес, няма правна опора и отказа му да съобрази представените от подсъдимия документи /договор за наем с пълномощно/, които го легитимират като правоимащо 3-то лице и лице, в чието отговорно пазене /фактическа власт и/или владение/ са били оставени процесните 3бр. товарни автомобили, още повече, че на място и по време на инцидента са отишли и потвърдили лично през тъжителя въпросното фактическо положение, както законния представител на фирматанаемател на процесния паркинг-св.Р. Б., така и законния представител на фирмата наемодател и собственик на паркинга-св.Ем. Ел., като последният изрично му е казал, че има объркване в адресното отразяване по плана на гр.С. на паркинга, заради паркинга е отразен в наемния договор като административен адрес на ул.“Сл.“№. Тези твърдения на св.Ем. Ел. се потвърдиха и с писмото изпратено от Община-С. по делото, с което изрично бе изяснено и официално, че имота на св.Ел. в кв.“Ор.“ пл.№., кв.20, IУПИ на гр.С., също се намира на адреса, известен на ЧСИ Ц. при отиване на инкриминираната дата на процесното място, а именно :ул.“Сл.“ между №. и .. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете също така и направеното в процеса извинение на подсъдимия към тъжителя, който също неколкократно заяви, че се е почувствал провокиран и възмутен от начина на организиране на процесното изпълнение и пренебрежителното отношението на тъжителя към него и правата му на 3-то лице в имота, в който е насрочено изпълнението, заради което е реагирал с обиди и клевети срещу него. Такива обстоятелства несъмнено е и неговото семейно положение и социална ангажираност към съпруга и дете. От друга страна, съдът отчете като отегчаващо обстоятелство, начина на извършване на всяко от доказаните престъпления по делото, а именно обида и клевета. По отношение на обидата се касае за неколкократно повторени две различни обидни квалификации /епитети/ към тъжителя, които са казани пред десетки полицейски служители и други свидетели-очевидци, възприето и от съда при предявяване на процесните веществени доказателства, което несъмнено завишава обществената опасност от това деяние в сравнение с обичайните такива инкриминирани деяния. По отношение на доказаната клевета, съдът отчете също, че се касае за общо 5 израза, с които на тъжителя напрактика е са преписани от подсъдимия 3 вида престъпления, отново отправени последователно в продължителен времеви период от време, на инкриминираната дата и място /в рамките на няколко часа/, като са отправени към тъжителя Ц. също пред десетки полицейски служители и други свидетели-очевидци, което завишава обществената опасност и на това инкриминирано деяние в сравнение с обичайните аналогични като вид престъпления. При този превес на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, съдът прие, че както за доказаната обида, така и за доказаната клевета в казуса, на подсъдимия следва да се наложи наказание“Глоба“, което да е под средния размер и към минимума, предвиден от законодателя за всяко от инкриминираните деяния, поради което и прие за справедливо и адекватно наказание относно конкретния случай и деец, за престъплението обида по чл. 148, ал.1, т.1, вр. с чл. 1461 ал.1, предл.1 от НК- „Глоба“ в размер на 1000.00лв.,а за престъплението клевета по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК-„Глоба“ в размер на 1600.00лв. Съгласно разпоредбата на чл.58 от Закона за въвеждане на еврото в РБългария, тези суми автоматично следва да се превалутират и посочат и в евро от съда при отчитане на фиксираният валутен курс на държавата от 1.95583 лева за 1 евро. Така наложеното наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв. следва да се посочи, че е в еврова равностойност на 511.29 евро, а наказанието“Глоба“ в размер на 1600.00лв. е в еврова равностойност от 818.06 евро. За всяко от престъпленията обида и клевета следва да се определи и кумулативно наказание „Обществено порицание“, което при отчитане на посочените индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът прие, че следва да бъде с продължителност от 1 месеца за всяко от тези инкриминирани деяния, като същото се изпълни чрез поставяне на обява за присъдата на таблото за обществена информация в Община-Благоевград. На основание чл.23, ал.1 от НК, тъй като двете доказани инкриминирани деяния на подсъдимия са осъществено в условията на реална съвкупност / преди за всяко от тях да е наложено наказание с влязла в сила присъда и след като законодателят предвижда еднакво по вид наказани за всяко от тях/, следва да се определи и наложи едно общо наказание между тях, което да е найтежкото, а именно „Глоба“ в размер на 1600.00лв. с еврова равностойност от 818.06 евро и „Обществено порицание“ за срок от 1 месец, като последното да се изпълни чрез поставяне на обява за присъдата на таблото за обществена информация в Община-Благоевград. ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ Извършените и доказани престъпления обида и клевета в настоящия казус на подсъдимото лице, несъмнено представляват и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като всяко от тях е противоправно деяние, извършено виновно от Б., от което в причинно-следствена връзка са настъпили неимуществени вреди за тъжителя, като пряка и непосредствена последица както от инкриминираното деяние по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК, така и от това по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1, предл.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като съдът констатира, че тази законова презумпция не бе оборена с доказателствата в процеса. Тези неимуществени вреди и респ. настъпилият вредоносен резултат за тъжителя от извършените спрямо него инкриминирани деяния, се установиха с показанията на св.Ст. /помощник в кантората на ЧСИ Г. Ц./. Същата е категорична, че както на инкриминираната дата, така и след нея, тъжителят, който се ползва с добро име сред колегите си и в обществото, приел много тежко отправените му обиди и клевети от подсъдимото лице на процесните дата, още повече, че те били повтаряни неколкокретно пред множеството присъстващи, като дори и св.Ст. се наложило да направи забележка на подсъдимия да престане да се държи така неуважително с тъжителя. Св.Ст. сочи също, че обидите се отразили на реномето на тъжителя, той се чувствал много обиден и първите дни след инцидента “не бил на себе си“ още повече, че случая бил разпространен и в социални мрежи. След инцидента, тъжителят станал по-нервен, по-замислен, настъпила промяна в поведението му към околните. От своя страна, тъжителя установява, че след случая, много хора го питали за този инцидент след като били разбрали за него и за това, че е бил наричан от подсъдимия „лъжец“ и „измамник“ въпреки че имал изпълнителен лист за процедурата. От отправените му обида и клевета се почувствал възмутен, омърсен, обиден, още повече, че подсъдимият му повишавал тон и крещял по време на инцидента пред всички присъстващи и се държал с него неуважително, като през цялото време знаел, че казаното от него се записва от св.Х., а отделно то това запис на случая правел и самия Б. с неговия телефон . Отделно от горното, съдът отчита, че вида и естеството на отправените обиди и клевети към тъжителя на инкриминираната дата и място и по начина, по който се установи, че е направено това от подсъдимия Б. /публично, пред множества хора на улица в гр.С., в продължение на няколко часа, като обидите са повторени няколко пъти в присъствието на тъжителя и тези други лица/, са по съдържание и естество такива, които могат да причинят и несъмнено са причинили на тъжителя Ц. стрес, дискомфорт, притеснение, накърняване на доброто му име и чест/за обидата/, както и накърняване на професионалния му авторитет и достойнство /за клеветата/, като именно в това се изразяват и твърдените от тъжителя причинените му неимуществени вреди с процесните инкриминирани деяния. Ето защо съдът приема, че тези вреди са доказани по основание в този казус. Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението, чрез което да се възмездят и репарират тези неимуществени вреди, следва да се определи от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тази справедливост изхождайки от ППВС № 4/1968г., не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по отношение на него по едно и също време и място, броят (интензитетът) на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в чл. 52 от ЗЗД, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие, макар и в такъв случай да се касае за едно увреждащо действие (един правопораждащ факт), а не за отделни такива, и за него се дължи едно обезщетение. Унизителният характер на казаното от деликвента при обида следва да се преценява и съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна или не. Съдът следва да отчете и дали с дадено изявление се надхвърлят пределите на допустимата критика спрямо публична личност и дали макар негативното мнение и критиката към такива лица да изисква от последните по-висок праг на търпимост заради заеманата от тях позиция в обществото и респ. да е налице по-широк кръг на допустимо критика, дали с поведението на деликвента не се преминават тези допустими граници и засягат неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида. /В тази насока е Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по к.д.№ 16/98 г., Решение №110 от 2505.2017г. по гр.д.№28088 на ГК на ВКС, Решение №50118 от 10.11.2022г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021г., Решение №50118/10.11.2022г. на ВКС по гр.№4583/2021г./ Самият паричен еквивалент на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалото лице, е въпрос на фактическа преценка на съда за всеки конкретен случай като се отчитат конкретните факти и обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания на увреденото лице и личността на увредения. В това число са релевантни обстоятелства към определяне на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди и въздействието на конкретното съставомерно поведение на деликвентна върху увреденото лице, субективните му негативни преживявания, отражението върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал, обемът на обществения отзвук и други подобни. Като база служи още и икономическият растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. В конкретният случай съдът отчете, че отправената обида и клевета към тъжителя са в качеството му на публична личност и във връзка с насрочено от него принудително изпълнение, макар и с процесуални пропуски, който като такава личност, следва да има по-висок праг на търпимост към отрицателно мнение и критика, в сравнение с отделните други граждани на обществото, съгласно цитираната практика на съдилищата. Наред с това обаче съдът констатира, че нито отправените обидни реплики към тъжителя Ц. са обосновани, нито отправената му клевета и преписани престъпления са обективни факти от правния мир и значими за обществото, поради което съдът счита, че прага на допустима критика и търпимост е преминат от подсъдимия Б. и именно за това той следва да заплати обезщетение на тъжителя за причинените му неимуществени вреди /притеснение, стрес, накърнено чувство за добро име и чест, накърнено професионално достойнство и авторитет/. Както нанесената обида,така и отправената клевета към тъжителя се отличават със завишен интензитет защото се касае за няколко обидни изрази, които са повторени неколкократно на публично място в присъствието на тъжителя и множество други хора, в това число и десетки полицейски служители, респ. за 5 конкретни израза, с които са преписани 3 вида престъпления на тъжителя, отново на публично място и пред множество хора, като по този начин са засегнати и накърнени чувството за добро име и лично достойнство на тъжителя /за обидата/, професионалното му достойнство и професионален авторитет на тъжителя пред присъстващите на инцидента, в това число и други държавни органи /полицейски служители/, адвокати на подсъдимия и други граждани /свидетели/. Всяка от обидните квалификации и репликите, с които се вменява престъпление на тъжителя са от естество да засегнат в значима степен личното и професионално достойнство и чувство за чест на тъжителя и са предпоставили негови негативно емоционални преживявания, а именно , почувствал се по време на инцидента и след него „възмутен“,“омърсен“ „обиден“, „не на себе си“,случилото се променило поведението му с хората /станал по-нервен/ и приел “много тежко“ както обидите, така и отправената му клевета от страна на подсъдимото лице . Същевременно съдът отчете, че в казуса е налице и хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а именно събраха се достатъчно доказателства /гласни, писмени и веществени –записи /, с които се установи, че тъжителят е допринесъл за настъпване на вредите, които е претърпял от двете съставомерни деяния на подсъдимото лице в този казус. Това е така тъй като тъжителят не е организирал достатъчно прецизно от процесуална гледна точка насроченото от него принудително изпълнение на инкриминираната дата и вместо да съобрази правата на подсъдимия като представител на 3-то лице по изпълнителното производство, заварено на мястото на изпълнението, респ. вместо подсъдимият в това му качество да бъде уведомено за предстоящата процедура предварително или поне на инкриминираната дата, както и да му се предостави възможност от тъжителя да упражни право на жалба срещу принудителното изпълнение на движимите вещи 3 бр. товарни автомобили, ако желае да стори това, в продължение на повече от 8 часа, тъжителят е оспорвал без основание тези права на подсъдимото лице и настоявал да се пристъпи към принудителното изпълнение, което е генерирало възникналото напрежение и конфликт между страните, както и неговата ескалация с времето, в рамките на които се е стигнало и до съставомерната ответна реакция на подсъдимия към тъжителя. Този принос на тъжителя за възникване и осъществяване на деликта, има за последица намаляване на определеното от съда обезщетение по справедливост за причинените му неимуществени вреди. Предвид всичко изложено по-горе и като отчете и общественоикономическите условия в страната към инкриминираната дата, която е и дата на деликта /съгласно Решение №50118 от 10.11.2022г. на ВКС по гр.д. №4583/2021г./, в това число, че утвърдената МРЗ за страната с публикуваното ПМС № 359/23.10.2024 г., е била в размер на 1077.00лв., което е 550.55 евро, съдът прие, че справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди на тъжителя, като пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо него престъпление обида по чл. 148, ар.1, т., вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК, с отчитане на приноса му за този деликт, е сумата от 4000.00лв., с еврова равностойност от 2045.16 евро, а справедливо обезщетение, с което да се възмездят причинените неимуществени вреди на тъжителя като пряка и непосредствена последица от извършената спрямо него клевета по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК, с отчитане на приносът му за този деликт, е сумата от 6000.00лв., с еврова равностойност от 3067.75 евро. Тези обезщетения следва да се възложат за заплащане на подсъдимото лице, като деликвент. Всяко от тези обезщетения следва да се присъди в полза на тъжителя, ведно със законната лихва, считано от инкриминираната дата /30.04.2025г./, до окончателното заплащане на всяка то главниците, като в този смисъл съдът приема за основателна и тази факултативна претенция на тъжителя към всеки от двата разгледани негови иска . Тези лихви също следва да се възложат за заплащане на деликвента. В останалата част, над уважената такава, всеки от двата граждански иска следва да се отхвърли като недоказан /за неуважения пълен претендиран размер/ и неоснователен /за претендираното обезщетение във връзка с недоказаната част от обвинението и правната квалификация на вменената на подсъдимия обида по чл.148.ал.1, т.2, вр. с чл.146, ал.1, предл.1 от НК и респ. за недоказаната част от обвинението и правната квалификация на вменената клевета по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр.с чл.147, ал.1, предл.2 от НК./ По изложените мотиви и като прие, че отмереното по вид и размер наказание може да обезпечи целите на наказателната политика на държавата по чл.36 от НК, в това число генералната и индивидуална превенция , съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: