Решение № 143 от 6.7.2026 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 203/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Обжалвано е решение №23/11.02.2026г. по гр.д.№672/2025г. на РС- Севлиево, с което са отхвърлени предявените от В. Д. И., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес в ••, против Ц. М. Ц., с ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес в ••, искове: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за наем от 19.04.2023г. с нотариално удостоверени подписи рег. № 2071 от 20.04.2023г. по описа на Нотариус и.к.- с РД- района на РС- Габрово, вписан в СВ- Севлиево с рег. № 1715 от 26.04.2023г., том 2, акт 285, сключен между В. Д. И., в качеството й на наемодател, представлявана от пълномощника си Е.Д.Д. и Ц. М. Ц., в качеството му на наемател, по отношение на следния недвижим имот, собственост на В. И., а именно: ПИ с кадастрален идентификатор •• по КККР на град Севлиево с адрес- ••, с площ от 257 кв.м.; ТПТ: Урбанизирана; НТП: Ниско застрояване /до 10м./, ведно с построените в него еднофамилна жилищна страда с кадастрален идентификатор ••.1 с площ от 84 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с кадастрален идентификатор ••.2 с площ от 22 кв.м., и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за предаване владението върху гореописания имот, като неоснователни и недоказани. Във въззивната жалба на В. И., чрез адв. И. И.- С., решението на РС- Севлиево се обжалва изцяло, като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни съображения за неправилност на извода, че оттеглянето на пълномощното не е породило действие, тъй като не е достигнало до знанието на пълномощника и третото лице е добросъвестно. Сочи се, че оттеглянето на пълномощие представлява едностранно волеизявление и прекратява представителната власт от момента на извършването му, а достигането до знанието на пълномощника има значение за въпроса за противопоставимостта, но не и за самото прекратяване на представителната власт, като оттеглянето е подлежало на вписване, вписването е било извършено преди сключването на договора за наем и към датата на сделката информацията е съществувала в регистъра. Твърди се, че добросъвестността на третото лице не се предполага безусловно, когато е налице реална възможност за узнаване на прекратяването- при договор с нотариално удостоверяване на подписите, проверката на представителната власт е съществен елемент от правната сигурност и липсата на проверка не може да се вменява във вреда на упълномощителя. Сочи се, че договорът за наем е относително недействителен спрямо ищеца, поради липса на представителна власт към момента сключването му, а отпадането на правното основание за държане обуславя уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Излагат се възражения, че съдът не е посочил всички искания и възражения на страните, не направил коректна преценка на доказателствата и мотивите на решението били противоречиви. Сочи се, че съдебният акт на РС- Севлиево е в противоречие с Р. № 52 от 14.05.2021г. на ВКС, четвърто ГО, постановено по гр. дело № 4923 по описа за 2019г. Претендирано е обжалваното решение да се отмени и предявените искове да се уважат, като се прогласи недействителността на Договор за наем с нотариално удостоверени подписи с рег. № 2071/20.04.2023г. на нотариус и.к. с район на действие РС- Габрово, вписан под № 285, том 2, вх. р. № 1715 от 26.04.2023г. при Служба по вписванията- Севлиево, сключен между В. Д. И., чрез мнимия й представител Е.Д.Д. /по времето на сключване на договора Ц.а/ и Ц. М. Ц., с всичките правни последици произтичащи от това, на основание чл. 42 от ЗЗД, като сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 108 от ЗС да се осъди ответника Ц. М. Ц. да предаде на В. Д. И. владението върху собствения й недвижим имот. Претендират се разноски. ОС- Габрово, като взе предвид данните по делото, възраженията във въззивната жалба и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното: В исковата си молба пред РС- Севлиево ищцата сочи, че е собственик на недвижим имот /нот. акт № 7, том I, дело № 7 от 2021г. по описа на Нотариус Т.Т. с район на действие РС- Севлиево/ и с пълномощно с нотариално удостоверен подпис от 19.01.2022г. по описа на Нотариус Ю.К. упълномощила дъщеря си Е.Д.Д. да извършва управителни действия по отношение на този имот. На 15.03.2023г. пред Нотариус Ю. К. с РД- района на РС - Добрич, ищцата направила волеизявление за оттегляне на даденото на Е.Д. пълномощно, което волеизявление е с нотариално удостоверяване на подписа, регистрирано в нарочен електронен регистър за това. След оттегляне на пълномощното- на 19.04.2023г. Е.Д., в качеството си на пълномощник на ищцата, сключила за процесния имот договор за наем с нотариално удостоверени подписи рег. № 2071/20.04.2023г. по описа на Нотариус и.к.- с РД района на РС- Габрово, вписан в СВ- град Севлиево. Договорът бил сключен с лицето Ц. М. Ц. /ответник по настоящото дело/ и съпруг на Е.Д. към онзи момент. Е.Д., в качеството на упълномощен представител на наемодателя, към момента на сключване на договора за наем не е имала представителна власт, тъй като пълномощното било оттеглено, а ищцатасобственик на имота, отказва да потвърди договора за наем, поради което претендира: да се прогласи недействителността на договора за наем на основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 108 от ЗС да се осъди ответника Ц. М. Ц. да й предаде владението върху собствения й недвижим имот. Районният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване недействителност на атакуваната правна сделка и с иск за предаване владението върху имота на ищцата, който е квалифицирал по чл. 108 от ЗС. Исковете са отхвърлени от първата инстанция със следните съображения: Не са налице кумулативно изискуеми предпоставки за оттегляне на пълномощията по смисъла на чл. 41, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД- изрично волеизявление на упълномощителя, което волеизявление да е стигнало до пълномощника преди сключване на сделка, както и че, за да породи действие прекратяването на представителната власт, то трябва да бъде разгласено така, че третите лица, договарящи с пълномощника, да са узнали или да са могли да узнаят за него, поради което по делото не е установено ненадлежно упълномощаване за сключване на договора за наем, което да води до относителната му недействителност спрямо ненадлежно представлявания и искът по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не е установено прекратяването на представителната власт поради оттеглянето й да е достигнало до знанието на пълномощника Е.Д. преди сключване на договора за наем, поради което третото лице- наемател- ответник в процеса, не е узнало или не е могло да узнае за прекратяването, при все, че същото не е разгласено от ищцата по друг подходящ начин. Съгласно чл. 9а т.2 от Наредба № 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, Нотариусът е задължен да въведе и изпрати незабавно в информационната система на Нотариалната камара извлечение от нотариално удостоверени документи, с които се оттеглят пълномощни, но независимо, че в процесния случай заявлението за оттеглянето на пълномощното от ищеца е подлежало на вписване и то е било извършено, не е налице изключението по чл. 41, ал. 2 от ЗЗД, доколкото, съгласно установената съдебна практика, спазването или не на установените вътрешни правила между нотариусите с Наредба № 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в частност на чл. 9а от нея и наличието на Единен електронен регистър "Единство", който е за вътрешно ползване на нотариусите и няма публичен характер, не могат да рефлектират на действителността на упълномощаването, в случаите, при които е налице оттегляне на пълномощното, което обаче не е достигнало до знанието на пълномощника, какъвто е процесния случай. Възможността трето лице да поиска справка по чл. 2а ал.1 от Наредба № 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и непоискването на такава от ответника- трето лице- наемател по договора, не оборва действащата презумпция за добросъвестност на третото лице, договаряло с пълномощника на наемодателя, доколкото третото лице- наемател действа със съзнанието за добросъвестно изпълнение от Нотариуса, изповядал договора за наем, на задължението му по чл. 25, ал.3 пр.1 от ЗННД при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване права върху имот да направи справка в базата данни /за да провери валидността на представителната власт/ и във фондовете по чл. 19, ал. ал. 2 от ЗННД извършването на каквато справка в базата данни няма към доказателства по делото. Предвид това, че искът по чл.42, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, то и този по чл. 108 от ЗС се явява такъв и следва да бъде също отхвърлен. Въззивната инстанция не споделя изводите на РС- Севлиево. Безспорно по делото е установено, че към датата на сключване на процесният договор за наем от 19.04.2023г., чиято недействителност се претендира, даденото от ищцата В. И. на дъщеря й Е.Д. пълномощие да я представлява „при осъществяване на пълно представителство във връзка със собствеността, ползването и управлението на недвижимият имот“, е било прекратено на основание чл.41 ал.1 ЗЗД предвид оттеглянето му на 15.03.2023г. от упълномощителя. Въз основа на събраните пред първа инстанция доказателства- показанията на св. Е.Д. /о.с.з. на 15.01.2026г./, оттеглянето на пълномощното е било известно преди сключване на договора за наем, както на нея, като пълномощник, така и на ответника Ц. Ц.. Тези свидетелски показания, които са единствените гласни доказателства по делото, въззивният съд цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като пълномощника Е.Д. няма интерес да се установи, че е действала без представителна власт, отношенията между нея и упълномощителката не са били добри, както и защото не са опровергани от други доказателства по делото. В подкрепа на изложеното е и факта, че дори в отговора на исковата молба, а и в цялото съдебно производство, ответникът не е твърдял незнание за оттегляне на пълномощието, а е заявил само, че: „пълномощното не е оттеглено по надлежният ред“. В отговора на исковата молба /единственото становище по делото от ответника/, същият твърди още, че е преотдал имота, живеел е в къщата с Е.Д. и последващият наемател, но не е представил доказателства или данни за тези твърдения. С оглед тези констатации въззивната инстанция не споделя изводите на РС- Севлиево, че ответникът Цв. Ц. е добросъвестен по смисъла на чл.41 ал.2 ЗЗД. От друга страна, дори без тези съображения, на самостоятелно основание разпоредбата на чл.41 ал.2 ЗЗД предвижда прекратяването на пълномощията да е противопоставимо на третите лица, които са договаряли с мнимо представлявания, ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. В случая оттеглянето на пълномощното е вписано в специалния регистър по Наредба 32 за служебния архив на нотариусите и нотариалните кантори на Министерство на правосъдието, съобразно разпоредбата на чл. 9а т. 2 от Наредбата- нотариусът е изпълнил задължението си да въведе и изпрати незабавно в информационната система на нотариалната камара извлечения от удостоверените документи, с които се оттеглят пълномощия. В тази връзка въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция, че регистърът на Нотариалната камара е изключен от дефиницията на чл.41 ал.2 ЗЗД, доколкото не е бил достъпен за договарящия по сделката ответник. За договарящата страна по сделка, по която насрещната страна е представлявана от пълномощник, е налице възможност и интерес да отправи молба до съответният извършващ нотариално действие нотариус да извърши справка в информационната система и провери за извършено отбелязване за оттегляне на пълномощията. Обстоятелството, че по делото няма данни ответникът да е заявил такова искане към нотариуса, не го прави добросъвестен по смисъла на чл.41 ал.2 ЗЗД, защото „действа със съзнанието на добросъвестно изпълнение от нотариуса“ и доводите на първоинстанционният съд дали нотариуса е изпълнил задължението си по чл.25 ал.3 пр.1 ЗННД, които на практика касаят евентуална отговорност на нотариуса, неизвършил последната проверка в информационната система, стоят извън предмета на настоящия спор. Безспорно по делото се установява, че ищцата не е потвърдила извършените от мнимия й представител действия- не само с подаването на исковата молба, а и видно от приложеното като писмено доказателство по делото досъдебно производство /сигнал на л.21 от 30.05.2023г./, поради което следва, че договора за наем е недействителен, като сключен от лице без представителна власт. Лицето, договаряло с мнимия представител, не придобива облигационни и вещни права по силата на договора, както е посочено и в т.2 от ТР №5/ 12.12.2016г. по т.д.№5/2014г. ОСГТК- щом договорът не поражда правни последици за едната страна по него- мнимо представлявания, то той не поражда такива и за другата страна- лицето договаряло с мнимия представител- висящата недействителност се е трансформирала в окончателна и всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на осн. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД /начална липса на основание/. Ответникът, който по силата на договора за наем е държател, следва да бъде осъден да върне на осн. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД имота, който е получил за ползване, поради което следва да се уважи и вторият иск- договора за наем е недействителен и наемателят не може да продължи да упражнява фактическата власт върху имота. Твърденията на същият, че е преотдал имота под наем на друго лице, от една страна не са доказани- не е представен договор за преотдаване под наем, а от друга страна противоречат на заявеното в отговора му, че е живеел в къщата с Е.Д.. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете по чл.42 ал.2 ЗЗД и чл. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД бъдат уважени. Разноски: Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски. Списък за разноски по чл. 80 ГПК не е представен пред въззивният съд. Единствените разноски пред тази съдебна инстанция са за заплатена ДТ в размер на сумата 73,27 евро ДТ, които следва да се присъдят. С оглед изхода на делото на жалбоподателят следва да се присъдят и разноски за първата инстанция, за което е представен списък по чл. 80 ГПК. Същите са в размер на 50 лева ДТ /25.56 евро/ и 500 евро адвокатско възнаграждение, поискано по реда на чл. 38 ЗА за адв. И. И.- С. /представен договор на л.76 по чл.38 ал.1 т.2 ЗА/, определено с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че пред РС- Севлиево са проведени две съдебни заседания. Водим от гореизложеното съдът