Решение № 78 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6110/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 2025-273-2681/02.10.2025г., издадено от Началника на РУ Хисар, с което на М. П. Н., ЕГН ••••••••••, на основание чл.193, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено от него нарушение по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят М. Н., чрез процесуалния си представител, оспорва твърдяното нарушение с аргументи, изложени в жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде отменено като неправило и незаконосъобразно. В съдебно заседание поддържа направеното с жалбата искане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, Началника на РУ-Хисар, не депозира становище по жалбата. Редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: От фактическа страна съдът приема за установено следното: На жалбоподателя е извършена проверка по повод разследване по досъдебно производство, образувано за това, че на дата 05.07.2025 г. в землището на с. П. е проявена жестокост към гръбначно животно – куче, с което е причинена смъртта му, по което се установило, че извършител на деянието е именно М. П. Н.. В тази връзка на същата дата, след като служители на РУ Хисар открили Н. на адреса му в гр. П., била извършена проверка и на родния му дом, находящ се в село П., ул. •••. При влизане в къщата проверяващите констатирали, че ловното оръжие на Н. не се съхранява по предписания от закона начин, а е облегнато на гардероб в стая, намираща се срещу входа на първия етаж на къщата, при което Н. обяснил, че бързал да отиде до гр. Пловдив и затова го оставил и тръгнал. Във връзка с установеното на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 815508 от 04.09.2025г. за това, че на 05.07.2025г. около 19:30 часа в село П., ул. ••• в стая, намираща се срещу входната врата на първия етаж на къща, на гардероб е облегната ловна пушка марка „Байкал“, модел „ИЖ27ЕМ-1С“, кал.20, №•••. При направена справка в „ЕАР-КОС“ се установило, че ловното оръжие е собственост на М. П. Н.. С извършеното е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.98, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, според която огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства – за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват на настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и настоящ адрес. Съставеният акт е връчен срещу подпис на нарушителя, като същият възразил срещу формулировката на фактите, а именно, че „съхранява“ оръжието си в село П., като твърди, че там ежедневно ловува и не било необходимо да има метална каса. В съдебно заседание поддържа тезата си, че не съхранява в къщата си в село П. ловното си оръжие, а го ползва и че е осигурил необходимите мерки за сигурност по време на лов. Въз основа на гореописания акт е съставено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя И. К. М., както и от писмени доказателства и по конкретно от данните на свидетелите, присъстващи на проверката, както и сведенията, дадени лично от жалбоподателя. От писмените сведения на жалбоподателя става ясно още и че постоянният му адрес е в град П., където в заключена метална каса съхранявал другите си две оръжия, които също били иззети. Няма данни, а и не се твърди, да има адресна регистрация на адреса, на който е установено нарушението, както и да е изпълнено изискването на закона за подаване на заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес. В обясненията си изтъква, че има дългогодишен опит като ловец и е наясно с мерките за сигурност, които следва да осигури. В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят, който потвърждава, че при извършена проверка от служители на РУ Хисар, е установено неправилното съхранение на процесното ловно оръжие. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото. Въз основа на изложеното съдът достигна до следните правни изводи: Правилно е определена правната квалификация на осъщественото нарушение, като е отчетено съдържанието на разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ и предвидените в нея кумулативно задължения на физическите лица, свързани с конкретните изисквания по съхранението на огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях. Жалбоподателят на практика е нарушил две от изискванията, а именно – както да съхранява оръжието с боеприпасите по постоянния адрес, така и да ги съхранява в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващи се устройства. В случая се установява, че въпросната пушка не се съхранява по постоянния адрес, който по данни на жалбоподателя е в гр. П., нито по настоящ такъв след подаване на изрично заявление в този смисъл до съответния началник на РУ на МВР и освен това същата не е била поставена за съхранение в заключваща се метална каса, а била облегната на гардероб в стая, намираща се срещу входната врата на първия етаж. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка сочи на нарушение именно на изискванията за съхранение на огнестрелни оръжия, залегнали в посочената норма, поради което и установеното при проверката фактическо положение е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В тази връзка – неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на точно описание на фактическата обстановка. Обстоятелството дали нарушителят има издадено разрешително за притежаваното оръжие е ирелевантно, доколкото такова не е включено като елемент от фактическия състав на посочената като нарушена разпоредба от ЗОБВВПИ. Неоснователно е и възражението, че не е налице субективна страна на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства нарушителят е дългогодишен ловец, което предполага, че е запознат с нормативните изисквания. Освен това, другите две оръжия, които са му иззети, е съхранявал в заключена метална каса по постоянния си адрес при спазване на изискванията на чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ, което потвърждава извода на съда, че той е наясно с начина на съхранение на притежаваните оръжия. Жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, че е ползвал процесното оръжие, а не го е съхранявал. Фактите по делото сочат точно обратното – той е открит на адреса си в гр. П., а не в къщата в село П., при което е конвоиран до там от служители на РУ Хисар, като следва да се вземе под внимание и часа на извършената проверка – около 19:30 часа. Така възникналата ситуация и самото участие на нарушителя при проверката, безсъмнено сочат, че на него му е бил ясен нейният предмет, поради което възраженията за накърнено право на защита не могат да бъдат споделени, доколкото на жалбоподателя е станало известно за какво точно негово поведение се води проверката и във връзка със задълженията му по кой закон е санкциониран. Отделно от горното, следва да се има предвид, че понятието „съхранява“ не предполага държането на оръжието в метална, заключена каса единствено при неизползването му в продължителен период от време, напротив – предвид важността на обществените отношения, които се охраняват с нормите на ЗОБВВПИ, законът изисква съхраняването да е по този начин винаги, когато оръжието не се използва. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 ЗОБВВПИ допуска огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях да се съхраняват в отделно помещение с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата, но при условие, че не могат да се поберат в металните каси, какъвто настоящият казус не е. Поради изложеното, ирелевантни са обясненията на жалбоподателя, че единствено той обитавал наследствената си къща и че взел достатъчно мерки за сигурност като съхранявал боеприпасите отделно и вратата на къщата била заключена. Дори и ежедневно да ловува там, след приключване на лова, оръжието следва да бъде съхранявано по законоустановения начин, като законът не урежда изключения от посоченото правило. Относно спазването на процесуалните правила – действително се установява, че във връчения на жалбоподателя екземпляр от АУАН е отразен само бланковия номер на акта, докато в този, приложен по преписката е вписан и конкретен номер на акта. Този пропуск според съда не е съществен и не води до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Както беше отбелязано вече, жалбоподателят е присъствал по време на проверката, дори е съдействал за извършването й, разбрал за какво точно е санкциониран, актът съдържа както фактическите признаци на нарушението, така и надлежната правна квалификация. Освен това, номерът на бланката на връчения на нарушителя акт и този, въз основа на който е съставено наказателното постановление са идентични. Напълно идентично е и съдържанието на представения от наказващия орган акт и копието, предоставено от жалбоподателя. Дори от направеното от жалбоподателя възражение, вписано в акта, е видно, че той е разбрал фактите и правната норма, която е нарушил, поради което липсата на номер на акта не се е отразила на организирането на защитата му. Що се касае до пропускът в наказателното постановление да се отрази кое от посочените наказания – глоба или имуществена санкция е наложена на жалбоподателя, съдът намира, че този пропуск не представлява самостоятелно отменително основание за отпадане административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, доколкото към наказателното постановление е приложена разписка, подписана от жалбоподателя, с която декларира, че е получил препис от НП № 2025-273-2681/02.10.2025, че е запознат с правата си по чл.79б от ЗАНН, както и с възможността да заплати наложената му глоба в намален размер, т.е. още към момента на връчване на НП жалбоподателят е бил наясно с вида на наложеното му наказание и неговия размер. Установените пропуски при съставянето на процесните АУАН и НП не водят до неяснота в описанието на фактическите обстоятелства и не се отразяват на правната квалификация на нарушението, поради което и се приемат за несъществени. Правилно в случая е наложено наказание по реда на чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според която санкционна норма, който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1-3 за съхранение на оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от 500 до 1500 лева. Съдът намира за справедливо определен размера на санкцията в минимално предвидения размер от 500 лева, като се вземат предвид обстоятелствата, че не са установени данни нарушителят да е извършвал и други нарушения по ЗОБВВПИ, както и че е оказал пълно съдействие на органите при извършената проверка. Случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения, като се отчете и обстоятелството, че не са спазени две от изискванията за притежателите на огнестрелни оръжия относно съхранението им, предвидени в специалния закон и имайки предвид, че се касае за достъп до общоопасно средство. Поради всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По разноските: Искане за разноски е направено единствено от страна на жалбоподателя, но при този изход на спора, такива не се дължат. Мотивиран от горното, съдът