Решение № 2216 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2676/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 АПК вр. чл.63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Сметната палата на Република България срещу Решение № 1160/03.10.2025г., постановено по АНД № 4897/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № ЗОП – 2 от 07.03.2024г., издадено от Председателя на Сметната палата на Република България, с което на Б. К. Ч., [ЕГН] гр. Варна, [улица], на основание разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1679.98лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.112, ал.1, т.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (ред. ДВ, бр.107/2020 г.) вр.чл.58, ал.1, т.1 от ЗОП, вр.чл.54, ал.2 и ал.3 от ЗОП (ред. ДВ, бр.86 от 2018 г.) вр.чл.195 от ЗОП (ред. ДВ, бр.13/2016 г.) и е предупреден Б. К. Ч., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С решението са присъдени 927лв. адвокатско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът неправилно е приел, че липсата на вредни последици от извършеното нарушение автоматично налага извод за неговата маловажност. Сочи, че се касае за формално нарушение, на просто извършване, при което наличието на вредоносни последици не е елемент от фактическия състав. Липсата на такива последици не обосновава извод, че извършеното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Счита, че функцията на санкционната разпоредбата е превантивна и цели защита на обществени отношения с изключителна важност и приоритет - разходването на публичните средства и в частност възлагането на обществените поръчки на висока стойност. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че с изменение на разпоредбата на член 254, ал. 1 от ЗОП в последваща редакция законодателят е предвидил двойно по- високо наказание за този вид нарушение, като максималният размер на глобата от 5 000 лева е променен на 10 000 лева. Това обстоятелство е показателно за сериозността на нарушенията от този вид и разкрива волята на законодателя за тяхното санкциониране. Твърди, че електронно свидетелство за съдимост на И. И. не е представено нито при установяване на нарушението, нито преди издаване на НП, а едва в съдебната фаза. Ирелевантно е представянето му на по-късен етап и не санира извършеното нарушение. В процесния случай по категоричен начин е установено извършването на противоправното деяние, самоличността на нарушителя и неговата вината, като липсата на вредоносни последици от нарушението, не е достатъчно основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид това, че не са налице други смекчаващи обстоятелства. Счита, че въз основа на съвкупната преценка и обективният анализ на релевантните факти и обстоятелства, административнонаказващият орган е преценил, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, след което е определил санкция в предвидения от закона размер на фиксиран процент от стойността на договора за обществена поръчка. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС, както и за потвърждаване на процесното НП. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Прави възражение за прекомерност, в случая че се претендират разноски по делото за заплатено от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, надвишаващо минимално определения размер по чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба – Б. К. Ч., в депозиран чрез процесуален представител отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Считам, че правилно съдът, преценявайки установените факти и събраните доказателства, е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред ВРС е образувано по жалба на Б. К. Ч., заемащ длъжност заместник-ректор на Икономически университет – Варна, против НП № ЗОП-2/07.03.2024г., издадено от Председателя на Сметната палата на Република България, с което, на основание чл.254 ал.1 ЗОП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1679.98лв. за нарушение на чл.112, ал.1, т.2 вр. чл.58, ал.1, т.1 вр. чл.54, ал.2 и ал.3, и чл.195 ЗОП. За да се произнесе по спора, районният съд установил от фактическа страна, че ректорът на Икономически университет - Варна е публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки. Със заповед № РД 14-1523/12.06.2019г., изменена със заповед № РД 14- 58/03.06.2021г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, ректорът е делегирал на заместник - ректора по „Финанси и проектна дейност" (ФПД) - доц. д-р Б. К. Ч. правомощията си да организира и възлага обществени поръчки по реда на ЗОП, включително да сключва договорите за възлагане на обществените поръчки. При извършен одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Икономически университет – Варна за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г., е установено, че Б. К. Ч. е сключил договор за обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на делекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа по стандарт GSM, UMTS и LTE и допълнителни услуги, свързани с нея, фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, вкл. предоставяне на виртуална частна мрежа за нуждите на Икономически университет – Варна“, без определеният за изпълнител при подписване на договора да е изпълнил задължението си да представи документ по чл.58 ал.1 т.1 ЗОП. Конкретно е констатирано, че представеното по отношение на И. И. – упълномощен представител /за подписване на договора/ от определения за изпълнител участник, електронно свидетелство за съдимост от 15.02.2021г. е с валидност до 15.08.2021г., а договорът за обществена поръчка е сключен на 26.08.2021г., без да са представени всички изискуеми документи от избрания изпълнител. За изясняване волята на възложителя, служителя извършващ одита е изискал становището му по отношение на причините, поради които било предприето сключването на договора за обществена поръчка без да са представени всички изискуеми документи от избрания изпълнител. В писма с изх. № РД 21-759 от 27.10.2023г. и изх. № РД 21775/02.11.2023г. възложителят посочил, че към момента на влизане в сила на решението за избор на изпълнител и изпращането от възложителя на съобщение № [рег. номер]/26.07.2021г. до „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД за сключване на договор за обществена поръчка, електронното свидетелство за съдимост на И. К. И. - упълномощен представител, е актуално и възложителят е нямал основание да го отстранява от обществената поръчка. Възложителят заявява, че след получаване на писмото с въпроси от Сметната палата от изпълнителя е била изискана информация относно пълномощника И. К. И.. Представено е било електронно свидетелство за съдимост с pег. № 2208221153, издадено на 22.08.2022г., валидно до 22.02.2023г., от което е било видно, че И. К. И. не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК към датата на сключване на договора. Мотивите на възложителя не били приети, с аргумента че към датата на сключване на договора представеното електронното свидетелство за съдимост от упълномощения представител - И. К. И. с валидност до 15.08.2021г. е с изтекъл срок, което е равнозначно на непредставяне на изискуем документ по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят Б. К. Ч. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (ред. ДВ, бр. 107/ 2020г.) вр. с чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗОП вр. с чл. 54, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 86 от 2018г.) вр. с чл. 195 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 13/ 2016г.), на 18.01.2024г. е съставен АУАН. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че няма някаква необходимост от подробен и детайлен анализ на събраните в хода на административно - наказателното производство писмени доказателства и събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, доколкото не се оспорва факта, че към 26.08.2021г., когато е бил сключен договор № РД 15-47/26.08.2021г. с дружеството „А1 България“ ЕАД, свидетелството за съдимост на И. К. И. - пълномощник на дружеството „А1 България“ ЕАД не е било актуално - валидността му е била изтекла няколко дни по - рано (15.08.2021г.). Въззивният съд приел, че формално нарушение на посочените разпоредби е налице, но в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Изложил е, че пълномощникът на дружеството, с което е бил сключен договора за възлагане на обществена поръчка - И. К. И. продължава да е неосъждан, вкл. не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни наказания по реда и на основание чл. 78а и сл. от НК. От нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата, както и не са ощетени трети лица. В самото наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени при преценката относно това дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Счел е, че извършваните проверки от служители на Сметната палата на Република България не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по - ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на правните норми, свързани с прилагането на ЗОП. Приел е, че процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици. Решението е правилно и законосъобразно. Сключването на договор за обществена поръчка финализира възлагането на обществените поръчки по предвидения в закона ред, гарантиращ спазването на принципите, прогласени в чл. 2 от ЗОП при предвидени в чл. 18 от ЗОП процедури, прилагани от различните видове възложители и при съобразяване със стойностните им прагове и конкретния им предмет. Нормата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП регламентира, че възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. В случая не е спорно, че формално нарушение е налице – при подписване на договора за възлагане на обществена поръчка, свидетелството за съдимост на упълномощения представител на изпълнителя е изтекло няколко дни по-рано. Настоящият състав намира за правилна преценката на въззивния съд, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, което е формално, се явява довършено със самия факт на сключване на договора за възлагане на обществена поръчка, без актуално свидетелство за съдимост на упълномощения представител на дружеството изпълнител, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е изключено при формалните административни нарушения. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. В случая изискването за представяне на свидетелство за съдимост на упълномощен представител на изпълнителя е изпълнено, като договорът за възлагане на обществена поръчка е подписан едва няколко дни след изтичането му, което не може да се приеме, като нарушение рефлектиращо върху охраняваните със санкционната норма обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. Установеното е първо по ред нарушение по ЗОП, като това обстоятелство е изрично посочено от АНО в НП. Неоснователно е възражението на касатора, че справката за съдимост на И. К. И. не е представена от нарушителя нито при установяване на нарушението, нито преди издаването на наказателното постановление, а е изискана едва в хода на настоящото съдебно производство. Напротив, по време на извършване на проверката, още при установяване на административното нарушение, на одитора е представено последващо свидетелство за съдимост с рег. № 2208221153, издаден от 22.08.2022г. до 22.02.2023г., което удостоверява, че лицето не е осъждано. Същото е прието за ирелевантно от проверяващия. Правилно въззивният съд е приел, че пълномощникът на дружеството, с което е бил сключен договора за възлагане на обществена поръчка - И. К. И. продължава да е неосъждан, вкл. не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни наказания по реда и на основание чл. 78а и сл. от НК. В този смисъл несъстоятелен е довода на касатора, че с оглед формалния характер на нарушението, с факта на установяването му законодателят е презюмирал настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето защо при така установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, обосновано въззивният съд е приел, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административно наказателния състав по чл. 254, ал. 1 от ЗОП. Законосъобразно административното нарушение е квалифицирано като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в ползва на ответната по касация страна следва да се присъдят сторените разноски в настоящото производство, на основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК. Процесуалният представител е направил искане за присъждането на разноски, като доказва направени такива в размер на 306.78 евро. По направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от процесуалния представител на наказващия орган, съдът намира, че същото не е основателно. Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК вр. чл.63в ЗАНН, съдът