Решение № 16028 от 12.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3085/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК. С искова молба вх. № 17555/20.01.2025г. ищецът ••••••••• е предявил по реда на чл. 422 ГПК против ответницата Б. К. М. - М. установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 855,77 евро (с левова равностойност 1673,74 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ••••••••, аб. № ••••••, ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 132,38 евро (с левова равностойност 258,92 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 18.07.2024 г.; сумата от 18,46 евро (с левова равностойност 36,10 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,53 евро (с левова равностойност 8,86 лева), представляваща мораторна лихва за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 18.07.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 46209/2024 г. по описа на СРС, 27 състав. Ищецът твърди, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр. •••••••, аб. № ••••••, по отношение на който ответницата притежавала правото на собственост. Ответницата била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на топлоснабдения имот, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от ••••••••• на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството ••••••••, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски. В срока по чл.131 ГПК ответницата Б. К. М. - М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените срещу нея искове. Оспорва между страните да съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като в тази връзка поддържа, че няма доказателства за сключен писмен договор, както и че такъв никога не е бил сключван (било то устен или писмен). Не били представени и доказателства за откриването на отделна партида на името на ответницата по нейно искане. Оспорва до имота да е била доставяна топлинна енергия, както и нейната стойност да възлиза на посочената в исковата молба. Оспорва метрологичната годност на уредите за дялово разпределение и на общия топломер. Поддържа, че дяловото разпределение не е извършено при спазване на Общите условия на ищеца и при спазване на нормативните изискания. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: По делото е приет препис от договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 109, том V, рег. № •••, дело № 834/2005 г., от който се установява, че на 03.10.2005 г. ответницата Б. К. М. – М. е закупила от К.С.Д. и Х. Б.Д. процесния апартамент № 37, находящ се в ••••••. Видно е от представеното заявление-декларация № 2392/27.10.2005 г., че на посочената дата ответницата е направила искане за откриване на партидата на нейно име за адрес: ••••••••, като е посочила, че имотът ще се ползва за жилищни нужди. Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 29.07.2002 г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в •••••••• е взело решение за избиране на дружество, което да извършва услугата дялово разпределение на енергията в сградата. Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020 г., сключен с ••••••••, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от ••••••••• на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016 г., които съдът е обявил за служебно известни. Приета е обща фактура № 1019403621/31.07.2022 г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 639,38 лева, както и обща фактура № 1026217199/31.07.2023 г. за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 1082,26 лева. Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период – от 27.09.2022 г. и от 25.09.2023 г., от които е видно, че за процесния имот е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за подгряване на вода. Представени са и протоколи за неосигурен достъп до имота за отчитане на уредите - за първия отоплителен сезон 2021/2022 г. протоколът е подписан от представители на етажната собственост, но за втория отоплителен сезон 2022/2023 г. протоколът не е подписан. Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил ••••••••, което дружество е издавало изравнителни сметки. В имота не е имало отоплителни тела, поради което не е начислявана топлинна енергия за отопление. Имало е един водомер за топла вода. Начислявана е енергия, отдадена от сградна инсталация, както и енергия за подгряване на вода при служебен разход от 140 литра на ден на база едно лице, тъй като не е бил осигурен достъп за отчет. Общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 1699,73 лева. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно следните факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответникът при установяване на горните обстоятелства следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ••••••••• е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ответницата по делото Б. К. М. - М. е клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот. При формиране на този извод съдът съобрази приетия по делото препис от договор за продажба на недвижим имот от 03.10.2005 г., обективиран в Нотариален акт № 109, том V, рег. № •••, дело № 834/2005 г., видно от който ответницата е придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 37, находящ се в ••••••••. При това положение и на основание чл.153 от ЗЕ се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват твърдения, а и доказателства ответницата да се е разпоредила преди или по време на процесния период с притежавания от нея имот в полза на трето за спора лице. Следва да се съобрази и представеното по делото заявление - декларация от 27.10.2005 г., подадено от ответницата до ••••••••• за откриване на партида на нейно име за адреса, на който се намира топлоснабденият имот, като неоснователно в тази връзка е възражението, че доказателства за този факт липсват. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.07.2016 г., като препис от същите е представен от ищеца към исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се твърди ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискала прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Поради това, съдът приема, че през процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016 г. Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и нейното количество се установяват от заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило както обема на доставената топлинна енергия и отделните компоненти, които се включват (БГВ и сградна инсталация), така и нейната обща стойност, която възлиза на сумата общо от 1699,73 лева. От заключението на СТЕ се установява, че топлинната енергия за подгряване на вода в имота за целия период е начислена служебно, при условията на неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (неосигурен достъп). Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет (какъвто не е настоящият случай). Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя по показанията на индивидуалните водомери или при норма за разход на потребление от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери, индивидуалните водомери са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149 , 149б и 150 ЗЕ , а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на съответната ФДР) и един или повече представители на етажната собственост. По делото от третото лице-помагач за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. (първи отоплителен сезон 2021/2022 г.) са представени протоколи от 10.05.2022 г. и от 15.05.2022 г. за неосигурен достъп до апартамент № 37, които са подписани от представители на ЕС. От това следва, че посочените по-горе изисквания са били спазени и са налице предпоставките за служебно начисляване на топлинна енергия по отношение на компонента БГВ (579,98 лева). Според настоящия съдебен състав обаче ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване основанието за начисляване на топлинна енергия за БГВ за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. (втори отоплителен сезон 2022/2023 г.). Независимо че за този период е начислено минимално количество ТЕ за БГВ за един потребител, от съдържанието на представените доказателства – протоколи за неосигурен достъп от 15.05.2023 г. и от 21.05.2023 г. е видно, че не съдържат подпис на нито едно лице, в т.ч. и на представител на етажната собственост. При това положение не е спазен установеният ред за съставяне на протокола, поради което съдържащите се в него удостоверявания за извършени посещения и неосигурен достъп до проверявания имот не следва да бъдат кредитирани. Не се установяват предпоставките за прилагане на реда за служебно начисляване на енергията, поради неосигурен достъп до имота от клиента и за прилагане на описаната по-горе екстраполация. Действително в чл. 70, ал. 5 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването се предвижда, че клиентите, които не са осигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. В този срок клиентът може да възрази срещу изготвената изравнителната сметка и да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за осъществяването му. В случая, ответникът не твърди и не доказва да се е възползвал от посочените по-горе възможности, провеждайки предвиденото рекламационно производство и да e оспорил изготвената от третото лице - помагач изравнителна сметка в установените срокове, но само въз основа на този факт не може да се направи извод, че за ищцовото дружество е възникнало правото да определи служебно количеството на доставената топлинна енергия до имота му, съгласно методиката, установена в цитираната по-горе Наредба. При всички положения в доказателствена тежест на ищеца е да докаже предпоставките за изчисляване на топлинна енергия по този ред, поради което не биха могли да се приложат и последиците на чл. 162 ГПК (при липса на данни и за реално отчетено потребление). С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано основанието за служебно начисляване на стойност на топлинна енергия за БГВ поради неосигурен достъп за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. (втори отоплителен сезон 2022/2023 г.) - така и решение № 4221/01.07.2025 г. по в. гр. д. № 8475/2024 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, решение № 127/09.01.2026 г. по в. гр. д. № 12713/2023 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, решение № 376/23.01.2023 г. по в. гр. д. № 12157/2021 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав и др. Следователно за ищеца не е било налице основание за служебно начисляване на топлинна енергия за подгряване на вода за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. в размер на 994,44 лева, а предявената от него претенция за този период следва да се отхвърли. Въз основа на изложеното съдът приема, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в полза на ••••••••• е възникнало парично вземане за стойността на доставена топлинна енергия за подгряване на вода в процесния имот в размер на 579,98 лева (първи отоплителен сезон 2021/2022 г.), която сума е дължима от ответника. Дължи се и заплащането на стойността на топлинната енергия, която е отдадена от сградната инсталация за целия исков период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в общ размер на 125,31 лева, доколкото изчисляването на потребената ТЕ за сградна инсталация не е обусловено от отчет на уредите и при разпределянето й са спазени законовите изисквания. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект. Следователно за ответницата Б. К. М. - М., в качеството й собственик на процесния топлоснадбен имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди, е възникнало задължение да заплати на ищеца сумата общо от 705,29 лева, представляваща стойност на доставена до имота й топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване за времето от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Ответницата своевременно е навела възражение за изтекла погасителна давност на предявените вземания. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът е депозирал заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на 29.07.2024 г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно погасено по давност е вземането за топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 29.07.2021 г. За процесния период са приложими общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Най-старото задължение за доставена топлинна енергия в случая се отнася за м.05.2021 г., чиято изискуемост е настъпила на 15.07.2021 г., което е преди посочената по-горе дата 29.07.2021 г., броена 3 години назад преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което вземането за този месец в размер на 47,80 лева е погасено по давност. Извън погасителната давност остават вземанията за топлинна енергия за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 657,49 лева, които следва да бъдат заплатени от ответницата. Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ се явява основателен до размера на сумата от 657,49 лева (336,17 евро) и за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. и до този размер следва да бъде уважен. Искът подлежи на отхвърляне за горницата над 657,49 лева (336,17 евро) до пълния предявен размер от 1673,74 лева (855,77 евро) и за месец май 2025 г. По отношение на иска по чл. 422 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение в размер от 36,10 лева за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (техническа експертиза и изравнителни сметки), че такава услуга в действителност е била извършвана от дружеството ••••••••. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл. 22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. От приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от третото лице - помагач доказателства. От представеното от ищеца извлечение от сметки, се установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово разпределение за процесния период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. е в общ размер на 36,10 лева. Начислените суми са между 1,45 лева и 1,70 лева месечно. Тази сума, при съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението, съдът приема че съответства на извършена работа, като ответницата отговаря за заплащането й, предвид качеството й на собственик и клиент на топлинна енергия и същата не твърди да е заплатила така посочената сума. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за цена на услуга дялово разпределение съдът приема следното: Посочи се вече, че заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е подадено на 29.07.2024 г., поради което погасени по давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 29.07.2021 г. Доколкото не е предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от ЗЗД задължението става изискуемо от момента на възникването му. Вземането за дялово разпределение за м.06.2021 г. в размер на 1,45 лева е станало изискуемо на 01.07.2021 г., като погасителната давност по отношение на него изтича на 01.07.2024 г., което е преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.07.2024 г., поради което то е погасено по давност. Извън погасителната давност остават вземанията за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в общ размер на 34,65 лева, за чието заплащане отговаря ответницата. При това положение, съдът приема, че искът, предявен срещу ответницата за признаване за установено, че дължи заплащането на възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение, е основателен до размера на сумата от 34,65 лева (17,72 евро) и за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. За горницата над 34,65 лева (17,72 евро) до пълния предявен размер от 36,10 лева (18,46 евро), дължима за м.06.2021 г., искът подлежи на отхвърляне. Относно претенциите за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016 г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответницата е изпаднала в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на начислените върху нея мораторни лихви, независимо дали давността за тях е изтекла. В случая обхванатата от давността обща стойност на доставена топлинна енергия в размер от 47,80 лева за м.05.2021 г. е част от първия отоплителен сезон, за който е издадена обща фактура с № 1019403621 от 31.07.2022 г. Установява се от техническата експертиза, че общата стойност на доставената за първия отоплителен сезон топлинна енергия възлиза на 642,68 лева. Следователно общо дължимата за целия топлоснабден имот стойност на топлинна енергия, която е била доставена през първия отоплителен сезон и вземането за която е останало непогасено по давност, възлиза на 594,88 лева, като лихвата върху нея за процесния период от 15.09.2022 г. до 18.07.2024 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция за приходите, възлиза общо на 137,42 лева (70,26 евро). Дължимата мораторна лихва за следващия отоплителен сезон, за който е издадена фактура с № 1026217199/31.07.2023 г., но изчислена единствено върху стойността на топлинна енергия от сградна инсталация в размер на 62,61 лева (с оглед мотивите за недължимост на БГВ за този отоплителен сезон), възлиза на 7,26 лева (3,71 евро), който размер отново е изчислен с калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция за приходите. Следователно общият размер на мораторната лихва, изчислена върху непогасената по давност и дължима главница за топлинна енергия, е 144,68 лева (73,97 евро). При това положение искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен до размер на сумата от 144,68 лева (73,97 евро), като за горницата до пълния предявен размер от 258,92 лева (132,38 евро) искът подлежи на отхвърляне. Неоснователен е искът по чл. 422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че Б. К. М. - М. дължи заплащането на сумата от 8,86 лева (4,53 евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2021 г. до 18.07.2024 г. върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такъв следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответницата за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същата не е изпаднала в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 89,55 лева, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза се следва сумата от 37,89 лева (19,37 евро) съразмерно на уважената част на предявените искове. В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 937,76 лева, като освен това е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че неговият размер възлиза на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца сумата от 439,12 лева (224,52 евро), съразмерно на уважената част на предявените срещу него искове. Ответникът е бил представляван от особен представител, респ. разноски не е сторил, поради което съдът не присъжда такива в негова полза. Водим от горното, съдът