Решение № 2476 от 14.9.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 447/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ). Образувано е по жалба на Б. Г. Б. от [населено място], чрез пълномощника адв. С. С. от АК – Русе против изричен отказ на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ), обективиран в писмо с изх.№ 66-00-1338 от 05.06.2026 г., а в условията на евентуалност – против мълчалив отказ на същия орган да се произнесе по искане с вх.№ 66-00-1338 от 29.05.2026 г. (подадено чрез ССЕВ). В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че оспорва изричен отказ, съдържащ се в писмо изх.№ 66-00-1338 от 05.06.2026 г., с което административният орган е отказал да извърши заличаване на вписването на жалбоподателя като субект в регистър [улица], ал. 2 от ЗРБ – като погрешно вписан и е указал на лицето какъв е редът за вписване на промени във вписаните обстоятелства, включително заличаване на такива в регистъра. В жалбата са изложени доводи, че извършеното вписване в регистър БУЛСТАТ на жалбоподателя е грешно, поради липса на предпоставките за това, и по тази причина заличаването му следва да се извърши именно по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗРБ, а не по реда на чл. 16 от същия закон. Твърди се, че административният орган неправилно смесва двете процедури, които макар да водят до един и същ краен резултат – заличаване на извършеното вписване в конкретния случай, имат различни правни последици с оглед на момента, от който тези последици настъпват. Съображенията на жалбоподателя са за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт – отказ за издаване на заповед по чл. 21, ал. 2 от ЗРБ за заличаване на погрешно вписан в регистър БУЛСТАТ субект. Иска се съдът да отмени отказа, обективиран в писмо изх.№ 66-00-1338/05.06.2026 г. на Изпълнителния директор на АВ като незаконосъобразен и да върне преписката на административния орган със задължителни указания за издаване на заповед за заличаване на вписването на Б. Б. в регистър БУЛСТАТ с код 181585541 на основание чл. 21, ал. 2 от ЗРБ. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Ответната страна – Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията не се явява, не се представлява и не представя становище по жалбата. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: От 18.04.2017 г. жалбоподателят Б. Г. Б. от [населено място] има сключен трудов договор с чуждестранен работодател – дружество, регистрирано във Великобритания, като изпълнявал трудовите си задължения дистанционно от територията на България. На 13.02.2026 г. на Б. била извършена проверка от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, за резултатите от която бил съставен протокол № П-03001826040255-П73-001/13.05.2026 г. В протокола е отразено съществуващото трудово правоотношение между жалбоподателя и неговия чуждестранен работодател, като е посочен реда за определяне и внасяне на дължимия данък върху получените от Б. възнаграждения, както и на осигурителните вноски. На 18.05.2026 г. бил съставен нов протокол № П-03001826040255-П73-002, в който било указано на Б., че като местно физическо лице за България, което извършва дейност от разстояние – софтуерен разработчик за английски работодател/възложител на базата на договор, доходите му се третират като доходи от стопанска дейност на лице, упражняващо свободна професия и тъй като чуждестранната компания няма представителство в страната е прието, че жалбоподателя действа като самоосигуряващо се лице. Посочено е, че жалбоподателят следва да се регистрира в Агенцията по вписванията със задна дата от 01.01.2020 г. като упражняващ свободна професия, при което ще му бъде издаден ЕИК по Булстат. На 19.05.2026 г. Б. подал заявление с вх.№ 20260519092935 за вписване на обстоятелства, относно физическо лице по чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ (упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност) за първоначална регистрация на жалбоподателя като лице, упражняващо свободна професия „програмист“. Към заявлението били приложени декларация по чл. 9, ал. 4 от ЗРБ, документ за платена държавна такса и документ, удостоверяващ извършването на заявената дейност, а именно заверено копие на Договор за работа“, преведен от английски език. По заявлението било извършено вписване с № 20260519093226 и бил генериран код по БУЛСТАТ 181585541. На 29.05.2026 г. Б. Б. подал до Агенцията по вписванията (чрез ССЕВ) заявление за заличаване на грешно вписан субект в регистър [улица], ал. 2 от ЗРБ. В заявлението е посочено,че Б. е регистриран в регистър [улица], ал. 1, т. 9 от ЗРБ (свободна професия), без да притежава това качество. Обяснено е, че жалбоподателят работи по трудов договор с работодател от Великобритания, а работещите по трудов договор не подлежат на регистрация в БУЛСТАТ. Допълнително е пояснено, че вписването е инициирано под въздействие на указания от контролните органи на НАП (обективирани в протокол от 18.05.2026 г., които според жалбоподателя противоречат на материалния закон и на предходните констатации на същия орган. Поради това Б. счита, че е налице хипотеза на грешно вписване на субект, извън случаите на чл. 3 от ЗРБ, което вписване следва да бъде заличено със заповед на изпълнителния директор на АВ на основание чл. 21, ал. 2 от ЗРБ, в какъвто смисъл е формулираното със заявлението искане. На така подаденото заявление изпълнителният директор на АВ отговорил с писмо изх.№ 66-00-1338/05.06.2026 г., в което посочил, че след извършена проверка относно вписването на жалбоподателя в регистър БУЛСТАТ не са установени грешки при вписването от страна на служители на АВ, които от своя страна не разполагат с правомощия за извършват самостоятелна преценка, относно съществуването, съдържанието или характера на правоотношения, които подлежат на установяване от други компетентни органи съгласно трудовото, данъчното и осигурителното законодателство. В писмото е посочено още, че заличаването на субект в регистър БУЛСТАТ се извършва след подаване на заявление по образец – Заявление РД-2 за вписване на обстоятелства, относно физическо лице по чл. 3, ал. 1, т. 9 или осигурител по чл. 3, ал. 1, т. 11 от ЗРБ. Горепосоченото писмо е съобщено на жалбоподателя незабавно – на 05.06.2026 г., след което на 06.06.2026 г. Б. депозирал в АВ чрез ССЕВ жалба до настоящия съд срещу съдържащия с в писмото отказ за издаване на заповед за заличаване на грешно вписан субект в регистър [улица], ал. 1 от ЗРБ. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. С нея се оспорва изричен отказ на административния орган да уважи направеното от жалбоподателя искане за издаване на административен акт, който отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, in fine от АПК е подлежи на съдебен контрол. Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗРБ при извършено вписване в регистър БУЛСТАТ на субект извън посочените в чл. 3 или при повторно вписване грешното или повторното вписване се заличава със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Предмет на оспорване в настоящото производство е отказът на изпълнителния директор на АВ, обективиран в писмо изх.№ 66-00-1338/05.06.2026 г. да бъде издадена заповед за заличаване на грешно вписване на субект извън посочените в чл. 3 от закона. При съобразяване на цитираната разпоредба съдът намира, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган предвид факта, че писмото е подписано именно от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Административният орган, в чиито правомощия е предоставено издаването на искания акт, е органът, компетентен да откаже издаването му. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗРБ регламентира формата на акта, с който се извършва заличаването в посочените в норма хипотези – заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, но липсва изрична регламентация относно формата на отказа. В този смисъл оспорваното писмо отговаря на изискванията за форма – издадено е в писмен вид и съдържа изразена от административния орган воля да откаже издаването на поискания от жалбоподателя административен акт (макар и тази воля да не е формулирана като изрично конкретно волеизявление). Изложени са и мотиви, досежно формираният отказ на административния орган. Съдът не констатира в хода на производството по заявление вх.№ 66-00-1338/29.05.2026 г. на Б., с което е поискано издаване на административен акт – заповед по чл. 21, ал. 2 от ЗРБ, да са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящия съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя,че административният орган е бил длъжен да се произнесе до 04.06.2026 г. Съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството, т.е. от датата на постъпване на заявлението (по аргумент от чл. 25, ал. 1 от АПК – в случая 29.05.2026 г.). Съгласно чл. 60, ал. 5 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Прилагайки цитираната норма срокът, в който административният орган следва да се произнесе в настоящия случай е 05.06.2026 г., на която дата е издадено и оспореното писмо. Оспореният отказ е в съответствие и с материалния закон, а изложените от жалбоподателя доводи в обратна посока съдът намира за неоснователни. Предпоставка за упражняване от изпълнителния директор на АВ на правомощието му по чл. 21, ал. 2 от ЗРБ за издаде заповед за заличаване на грешно или повторно вписан в регистър БУЛСТАТ субект е именно наличието на грешно или повторно вписване. В настоящия случай жалбоподателя твърди наличие на грешно вписване, като това е единственият спорен по делото въпрос. Съгласно цитираната по-горе норма на чл. 21, ал. 2 от ЗРБ, грешно вписване е налице, когато е извършено вписване в регистър БУЛСТАТ на субект извън посочените в чл. 3 от ЗРБ. Според жалбоподателя същият е вписан погрешно (макар и по подадено лично от него заявление за това), тъй като извършваната от него дейност е трудова по своя характер и в качеството си на работник не попада в обхвата на лицата по чл. 3 от ЗРБ, които са задължени да се регистрират в регистър БУЛСТАТ. По делото няма спор, че жалбоподателят е подал заявление за регистрация в регистър [улица], ал. 1, т. 9 от ЗРБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗРБ, вписване и заличаване се извършват въз основа на заявление по образец. Образците на заявления се утвърждават от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Алинея 2 на същия член регламентира, че заявлението съдържа: 1. данни за заявителя; 2. данни за лицето, за което се иска вписване или заличаване; 3. обстоятелствата по чл. 7, подлежащи на вписване за съответното лице; и 4. подпис на заявителя. От своя страна съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗРБ за лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 - 11, ал. 2 и 3 в регистър БУЛСТАТ се вписват следните данни и обстоятелства: 7. упражнявани дейности/професии или занаяти по Закона за занаятите; 8. документи, удостоверяващи извършването на определена дейност или придобиването на званието майстор или калфа по Закона за занаятите. От цитираните норми, както и от утвърдения от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията образец (РБ-2 Заявление за вписване на обстоятелства, относно физическо лице по чл. 3, ал. 1, т. 9 или осигурител по чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ) е видно, че заявителят посочва сам дейността или професията, която смята да извършва като лице, упражняващо свободна професия или занаят и също така сам определя документите, удостоверяващи извършването на заявената дейност. Безспорно, когато става въпрос за нормативно регулирана дейност, за извършването на която се изискват определени разрешителни, лицензи или други документи, доказващи придобита правоспособност, то именно такива документи следва да бъдат приложени към заявлението за вписване на лицето в регистър [улица], ал. 1, т. 9 от ЗРБ. Когато обаче, както посочва и сам жалбоподателя, се касае за дейност, която не е нормативно регламентирана, документите, доказващи извършването на такава дейност, са с далеч по-широк обхват. Същите обаче не могат да бъдат обвързани с цитираното в жалбата от жалбоподателя Приложение № 1 към Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ. Това е така, защото на първо място посочената наредба е издадена на основание § 8 от ПЗР на Закона за статистиката , според чиято алинея 1 в срок 3 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на председателя на Националния статистически институт и на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция приема наредба за прилагането на раздели II и III от глава седма. Раздели ІІ и ІІІ от глава седма на Закона за статистиката обаче са отменени с § 9, т. 3 от ПЗР на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн. ДВ, бр. 39 от 2005 г.). При това положение, макар наредбата да не е отменена изрично, същата е прекратила правното си действие с приемането на нова правна уредба на регулираните от нея отношения и то с акт от по-висока степен – Закона за регистър БУЛСТАТ. Към настоящия момент не е налице законово изискване за доказване на професионалната [жк], желаещо да се регистрира в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия, чрез представяне на диплома за завършено съответно образование. Дори и да се приеме обратния довод, то липсата на представен такъв документ при вписването на лице по чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ не води автоматично до извод, че е извършено вписване на субект, извън посочените по чл. 3 от ЗРБ, респективно, че възниква хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗРБ. На следващо място е необходимо да се посочи, че представените по реда на чл. 9, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗРБ документи, следва да удостоверяват извършването на определена дейност. Доколкото регистрацията в регистър БУЛСТАТ не се извършва за всеки отделен случай на извършване на конкретна дейност от лице, което упражнява свободна професия, то и липсва изискване представеният със заявлението за вписване в регистър БУЛСТАТ документ, доказващ извършването на дейността, да се отнася за конкретната дейност, по повод на която се иска регистрацията. Заявителят, удостоверявайки извършването на определената дейност може да представи каквито и да са документи – трудови договори, граждански договори, направени поръчки и издадени фактури и прочие, от които да се установи, че лицето извършва дейността, за която подава заявление за регистрация като лице упражняващо свободна професия. В този смисъл представения от жалбоподателя при подаване на заявлението за регистрация трудов договор безспорно установя извършването на дейността, за която той заявява желанието си за регистрация като физическо лице по чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ. Предвид изложеното съдът споделя доводите на ответния административен орган, че служителят по регистрацията извършва проверка на подаденото заявление и съответствието му с приложените към него документи, като например дали представения документ, удостоверява извършването от заявителя именно на тази дейност или професия, за която той е подал заявление за вписване. Проверката относно редовността на заявлението за вписване на лице по л. 3, ал. 1,т. 9 от ЗРБ не включва анализ на вида на правоотношенията, въз основа на които е осъществявана дейността/ професията, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за извършване на вписването. Изцяло в правото на заявителя е да реши дали ще осъществява съответната дейност или професия като само като наето лице, само като лице упражняващо свободна професия или и по двата начина. Когато обаче избере да осъществява дейността си като лице, упражняващо свободна професия, той става субект по чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ и за него възниква задължение да се регистрира в регистър БУЛСТАТ. В случая жалбоподателят е заявил това си желание с подаването на заявлението за регистрация от 19.05.2026 г. Обстоятелството, че повод за подаване на заявлението е дадено от орган по приходите указание, е ирелевантно за редовността на извършеното вписване в регистър БУЛСТАТ. Подбудите и причините за поискано вписване в регистър БУЛСТАТ са без правно значение за осъществяване на процедурата по самото вписване. В този смисъл ответникът правилно е преценил, че в конкретния случай не е налице грешно вписване в регистър БУЛСТАТ на лице извън кръга на посочените в чл. 3 от ЗРБ лица. Правилно също така му е указано, че ако желае да прекрати регистрацията си в регистър БУЛСТАТ, то следва да осъществи процедурата по чл. 16 от ЗРБ с подаване на съответното заявление по образец за промяна на вписаните за него обстоятелства. Вътрешното убеждение на жалбоподателя, че не упражнява свободна професия или дейност, поради факта, че към конкретния момент извършва тази дейност по трудов договор, не кореспондира с изразената от него, чрез подаване на заявлението за вписване в регистър БУЛСТАТ, воля дейността да бъде извършвана и като свободна професия. Както вече се посочи, регистрацията в регистър БУЛСТАТ е обвързана с принципното решение на лицето за осъществява дейност като лице, упражняващо свободна професия, а не е свързана с изпълнението на конкретен договор или поръчка. Доколкото няма пречка дадена дейност да се извършва и като свободна професия, и като наето лице, то извършеното от служителя по регистрацията при АВ вписване на жалбоподателя не представлява грешно вписване по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗРБ и съответно правилно е било отказано от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията издаване на заповед за заличаване на грешно извършено вписване на субект по чл. 3, ал. 1,т. 9 от ЗРБ. Предвид посоченото оспорения отказ, обективиран в писмо изх.№ 66-00-1338/05.06.2026 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е валиден, като издаден от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от горното, Административен съд – Русе