Решение № 3 от 16.1.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 320/2025 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба от частните обвинители В. Й. А., В. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., Я. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., С. Н. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител З. Б. П., Н. Г. Д., К. Г. Д., С. Г. Д., С. Г. Д., Г. М. И., В. В. В., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М. И., Д. Д. К., В. В. К., Р. В. В., Г. В. В. и С. В. В., подадена чрез повереника им от адвокат Р. И. от АК-Велико Търново и по жалба от адвокат А. Б. от АК-С., в качеството му на повереник на частния обвинител Д. В. С., срещу присъда № 25 от 18.08.2025год., постановена по НОХД № 450/2025год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново. С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия Г. Б. Г. за виновен в това, че на 15.05.2025год., на път 1-5, км 89+500, в землището на с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с peг. № 730М•••, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и чл. 42, ал. 2, т. 2 - когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и навлязъл в насрещната пътната лента, при което реализирал удар с движещия се там автомобил марка "Алфа Ромео", модел „147“, собственост на Д. В. С. и управляван от Н. Г. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на две лица - Н. Г. Д. от с. Куцина и В. В. В. от с. Крушето и тежка телесна повреда на Д. В. С., от гр. Благоевград, изразяваща се в закрита коремна травма, довела до загуба на слезка, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал, 3, б. „б“, пр, 1, вр, с ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 2, ал.2 от НК (ДВ. Бр. 67 от 04.08.2023г.), вр. с чл. 42, ал. 1, т.2 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 36 от НК, вр. с във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно, при първоначален общ режим. На основание чл. 343г, вр. с чл. 37,ал.1, т.7 от НК, на подсъдимия Г. Б. Г. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от девет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Г. Б. Г., е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, при което един ден задържане, се зачита за един ден лишаване от свобода, считано от 21.05.2025год. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, е приспаднато времето, през което подсъдимия Г. Б. Г. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по реда на чл. 69а от НПК, считано от 21.05.2025год. до влизане на присъдата в сила. С присъдата ОС-Велико Търново се произнесъл по въпроса за веществените доказателства, както постановил следното: -1 бр. стоп, запечатан с картон серия К 006176 - на съхранение в РУ Горна Оряховица и 1 бр. сноп крушки и кабели от деформиран десен фар, запечатан с картон Серия К 006175 - на съхранение в РУ Горна Оряховица, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи без пазарна стойност и негодни за последваща употреба. -Лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Туран" с peг. № 730М••• - на съхранение в автобаза на ОДМВР В. Търново - с. Шереметя, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на легитимиращите се за собственици лица. -Лек автомобил марка „Алфа Ромео" ,модел „147" с peг. № Е703••• – на съхранение в автобаза на ОДМВР В. Търново - с. Шереметя, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на легитимиращите се за собственици лица. С присъдата ОС-Велико Търново се произнесъл и по въпроса за разноските, както следва: Осъдил подсъдимия Г. Б. Г., на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдената власт, по сметка на ОД на МВР - Велико Търново сума в размер на 10 360,99 лв. (десет хиляди триста и шестдесет лева и 99 ст./, представляваща направени по делото разноски, както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил подсъдимия Г. Б. Г., на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т.1 и ал. 2 от ЗА, да заплати на Р. С. И., адвокат с № 1300025650 при АК - В. Търново, сума в размер на 9 600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по отношение на пострадали лица (в хода на ДП) и частните обвинители в производството пред ВТОС) В. Й. А. (700 лв.); В. Н. Г. (700 лв.); Я. Н. Г. (700 лв.); С. Н. Д. (700 лв.); Н. Г. Д. (400 лв.); К. Г. Д. (700 лв.); С. Г. Д. (400 лв.); С. Г. Д. (700 лв.); Г. М. И. (700 лв.); В. В. В. (700 лв.); В. В. К. (700 лв.); Д. Д. К. (700 лв.); Р. В. В. (700 лв.); Г. В. В. (700 лв.); и С. В. В. (400 лв.). С въззивна жалба на частните обвинители В. Й. А., В. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., Я. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., С. Н. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител З. Б. П., Н. Г. Д., К. Г. Д., С. Г. Д., С. Г. Д., Г. М. И., В. В. В., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М. И., Д. Д. К., В. В. К., Р. В. В., Г. В. В. и С. В. В., подадена чрез повереника им от адвокат Р. И. от АК-Велико Търново, е заявено оплакване за неправилност на присъдата, заради явна несправедливост на наложеното наказание, като освен това, във връзка с дейността на първоинстанционния съд по определяне на наказанието се заявени и оплаквания за необоснованост на присъдата, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразност. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното с първоинстанционната присъда наказание на подсъдимия Г. Б. Г., тези частни обвинители считат, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като окръжният съд при определяне на вида на санкцията след попълване на доказателствения материал с достатъчно данни за деянието и дееца, не е извършил необходимата съвкупна преценка, която да даде основание за извод, че най-строгото наказание- „Лишаване от свобода“ в размер на петнадесет години е адекватно. Излагат се съображения, че е налице особена тежест на престъпното посегателство, а негов обект са широк кръг обществени отношения от първостепенна значимост, че са засегнати изконното човешко право на живот на двама човека в условията на престъпна небрежност, както и че утежняващите признаци са многобройни, а обстоятелствата, които ги обуславят превишават качествено обичайните в съдебната практика по сходни дела. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил съдебното минало на подсъдимия, от което може да се изведе извод за личност с трайно установени престъпни навици свързани единствено с престъпления против транспорта датиращи още от 2016год. Възразява се, че първоинстанционният съд не е коментирал и приложената характеристична справка, която уличавала подсъдимия като личност съпричастна по линия на наркотици и контакти с криминално проявени лица, доброволно не упражняваща каквато и да е било правно регламентирана трудова дейност. Излага се, че в подкрепа на горното, следва да се прецени и негативната оценка, която следва да получи личността на подсъдимия, който е многократно осъждан, изтърпявал е вече наказание „Лишаване от свобода”, което видно не е изпълнило целта на чл. 36. ал. 1 от НК - „ да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави.” Твърди се, че фактът, че подсъдимият е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода, и в кратък период след това е осъществил процесното инкриминирано деяние означава, че не е преодолял липсата на задръжки, не е изградил морални ценности, продължава да не зачита установените норми на поведение. Посочва се, че лишаването от свобода е изключително интензивно средство за репресия, но се е оказало недостатъчно за постигане на поправянето и превъзпитанието му. Излага се, че многобройните и драстични отегчаващи обстоятелства, както и рискът от рецидив, обуславят извод, че подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за един по продължителен период от време, чрез налагане на максималното предвидено в закона наказание. Акцентира се и върху това, че не е без значение и обстоятелството, че търпените от подсъдимия мерки на наказателноправно въздействие търпят една градация, стигайки и до причиняване на смърт на две лица и тежка телесна повреда на трето лице. Тези частни обвинители считат, че отегчаващите обстоятелства сочат на изключителна тежест на престъплението и на висока степан на обществена опасност на извършителя му, като те имат твърде сериозен превес, поради което на подсъдимия не следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размера определен от първоинстанционния съд размер. Твърди се, че това наказание не е справедливо и не би изпълнило целите на специалната и генералната превенция. Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт се твърди, че присъдата е необоснована, тъй като направените изводи да не се наложи максималното наказание - „Лишаване от свобода” в размер на 15 години, не се подкрепят от анализа на доказателствената съвкупност по делото. Излага се, че окръжния съд неправилно не е взел под внимание множеството отегчаващи отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност да имат толкова значително отражение върху тежестта на престъплението и върху предвидения размер на наказанието. Тези частни обвинители считат, че първоинстанционният съд не е оценил в пълна степен, обстоятелството, че по делото са установени значителни на брой и по своята тежест и значение, отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а също така и броя на нарушените правни норми, част от които, макар и не включени в обвинителния диспозитив - /управление с превишена скорост/, следва да намерят своето отражение при определяне на наказанието и да се вземат предвид като завишаващи степента на обществена опасност на деянието. Излага се, че действително престъплението е извършено при по тежката форма на вината „непредпазливост” - „престъпна самонадеяност”, но не трябва да се забравя, че подсъдимият съвсем умишлено и съзнателно е нарушил редица правила за движението по пътищата и сам се е поставил в ситуация, в която да допусне нарушаването на тези правила. Възразява се, че Великотърновският окръжен съд не е отдал необходимото значение относно характера и социалната значимост на множеството и ежедневни нарушения в обществото ни, сходни на тези които са извършени от подсъдимия, с което жалбоподателите считат, че не само не са спазени принципите на общата и индивидуална превенция на наказанието, а нещо повече - подобно поведение на пътищата се толерира. Освен това, тези частни обвинители считат, че първоинстанционният съд не е съобразил принципа за съответствие на наказанието на престъплението, прокламиран в чл. 35 ал.3 от НК. Посочва се, че този принцип следва да се разгледа в две посоки: 1.Видът и размерът на предвидените от закона наказания за различните видове престъпления трябва да бъдат съобразени с типичната относителна тежест на последните, с тяхната обществена характеристика, с проявените в тях обществени и психически особености на престъпния деец, като това съображение е основна задача на законодателя при установяване нормите на особената част; 2.Наложеното от съда в отделните случаи наказание трябва да бъде съобразено от своя страна с тежестта на конкретното престъпление и личността на дееца /Н.И. Наказателно право. Обща част. С. — Наука и изкуство. 1972, с. 446/. Жалбоподателите молят въззивната инстанция да отдаде необходимото значение на обществената опасност на деянието, която намират за завишена, така и с обществената опасност на дееца, която според тях е в пъти по- висока от обичайната, с оглед налаганите наказания по административен и наказателен ред. Твърди се, че заявеното от подсъдимия критично отношение към извършеното, изразено под форманта на съжаление, не следва да бъде кредитирано като достоверно и искрено, респ. оценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Посочва се, че в тази връзка, е необходимо да бъдат обсъдени характеристиките на престъпленията против транспорта, като в контекста на генералната цел на наказанието по чл. 36 от НК, да се отчете тяхната честа проява в обществото и все по нарастващата обществена нетърпимост обуславяща и по- сериозна наказателноправна принуда осъзната и намерила проявление чрез последните законодателни промени. Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се твърди, че приемайки за установени фактически положения, които не се подкрепят от анализа на събраните доказателства по делото, съдът е формирал вътрешно убеждение, в нарушение на правилата на формалната логика. Във връзка с оплакването за незаконосъобразност на присъдата се твърди, че поради неправилния анализ на събраните по делото доказателства окръжният съд не е стигнал до извода, който отговаря на фактологията на процесния казус, а именно, че следва да приложи по строго наказание в предвидения от закона максимум. Направено е искане въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи наложеното наказание в предвидения от закона максимум в размер на „Лишаване от свобода” за срок от петнадесет години с последващо приложение на чл. 58а от НК, с оглед процедурата, по която е протекло производството. С въззивната жалба, подадена от адвокат А. Б., в качеството му на повереник на частния обвинител Д. В. С., е заявено оплакване за явна несправедливост на наложеното с първоинстанционната присъда наказание на подсъдимия Г. Б. Г., като се твърди, че същото е занижено. Излагат се съображения, че с оглед постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде увеличено, като за справедлив размер, адв.Б. счита над средния- към максималния предвиден в закона. Посочва се, че пропорционално следва да бъде увеличено и наложеното на подсъдимия с присъдата наказание по чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК- „Лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК. Излага се, че като се имат предвид събраните по делото доказателства, допуснатите груби нарушения по ЗДвП, настъпилите тежки общественоопасни последици, причинената смърт на две лица и нанесените тежка и множество средни телесни повреди на частния обвинител Д. С., на подсъдимия следва да се наложи наказание в по-голям размер. Иска се въззивният съд да измени присъдата, като осъди подсъдимия да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ над средния предвиден в закона размер – дванадесет години лишаване от свобода, както и пропорционално да бъде увеличено наложеното на подсъдимия с присъдата наказание по чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК- „Лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК- петнадесет години лишаване от свобода. Моли се въззивният съд да присъди направените разноски и адвокатски хонорар. В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява становище, че подадените въззивни жалби са процесуално допустими. На съдебните прения във въззивната инстанция прокурорът излага съображения, че обжалваната присъда е правилна. Въпреки това заявява, че ако съдът счете, че наказанието следва да бъде определено към средния размер, но в по-висок размер, след което да се приложи редукцията и може да изложи съображения за това с оглед степента на обществената опасност на деянието и на дееца и настъпилия вредоносен резултат, няма пречка присъдата да бъде изменена. Адвокат Р. И., в качеството му на повереник на частните обвинители В. Й. А., В. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., Я. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., С. Н. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител З. Б. П., Н. Г. Д., К. Г. Д., С. Г. Д., С. Г. Д., Г. М. И., В. В. В., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М. И., Д. Д. К., В. В. К., Р. В. В., Г. В. В. и С. В. В., поддържа подадената чрез него въззивна жалба, по съображенията изложени в нея и моли въззивният съд да я уважи. Счита, че по делото са налице само отегчаващи отговорността обстоятелства, които сочат както изключителна тежест на престъплението, така и висока степен на обществена опасност. Твърди, че мащабът на тази трагедия е разтърсващ и затова счита, че първоинстанционният съд неправилно е проявил една благосклонност към подсъдимия, като е отчел младата му възраст, но нищо повече не можела да бъде отчетено като положителна характеристика. Излага се също, че действително престъплението е извършено при форма на вината „непредпазливост, т.е. престъпна небрежност“, но в крайна сметка остават четири малолетни деца сираци, които ще гледат бащите си само на снимка и ще питат, и няма кой да им отговори кои са били техните бащи. Апелира въззивният съд да уважи подадената чрез него въззивна жалба, заради обществено напрежение, което съществува не само в душите на пострадалите, и защото трябва да бъдат взети мерки, за да се спре войната по пътищата. Частния обвинител Р. В. поддържа подадената и от нейно име въззивна жалба, както и казаното на съдебните прения от повереника й адвокат Р. И.. Адвокат А. Б., в качеството му на повереник на частния обвинител Д. В. С., поддържа подадената от него въззивна жалба. Излага съображения, че на стр.13 и сл. от мотивите на окръжния съд е изложено доста подробно кои обстоятелства съдът приема за отегчаващи и кои за отегчаващи, а размерът на наказанието следва да се определя като сложи и балансират смекчаващите към отегчаващите вината обстоятелства. адвокат Б. заявява, че наказанията не следва да имат репресивен характер, но именно за това се цели справедливост. Повереника на частния обвинител Д. С. посочва, че дори старата редакция на чл.343 ал.3 от НК за него била достатъчно правилна и ако са били налице обстоятелства, които касаят справедливостта на един съдебен акт, то не е било пречка, който и да било съдебен състав да наложи такова наказание. Адвокат Б. заявява, че в конкретния случай за подсъдимия има само две смекчаващи вината обстоятелства, които са разгледани и приети от окръжния съд- чистото съдебно минало и формално изразеното становище по отношение скръбта на близките на пострадалите. Повереникът твърди, че в края на краищата това не е укоримо, това е задължително поведение за всички членове на обществото да имат такова поведение. Посочва, че оттам нататък имало само и единствено отегчаващи вината обстоятелства. Наред с посочените от окръжния съд, адвокат Б. посочва и друго отегчаващо вината обстоятелство, което според него е с особена тежест, а именно двете престъпления по транспорта, за което подсъдимият е осъден. На следващо място, като отегчаващо отговорността обстоятелство адвокат А. Б. посочва множеството телесни увреждания, които е получила частния обвинител Д. В. С., като уточнява, че освен тежката телесна повреда, посочена в обвинителния акт, на Д. С. са причинени и седем самостоятелни средни телесни повреди, както и леки телесни повреди. Този повереник счита, че няма по-тежки нарушения от три нарушения- неправилно изпреварване, превишена скорост и неправилна маневра по чл.25 от ЗДвП, както и че в конкретния случай има абсолютен превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства. Посочва, че счита за справедливо наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, преди редукцията, с максималния срок на отнемане на свидетелството за управление на МПС, за да се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция. Моли въззивния съд да присъди направените от доверителката му разноски. Адвокат М. И., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Г. Б. Г., оспорва подадените възивни жалби на частните обвинители и излага мотивирано становище, че са неоснователни. Посочва, че производството пред първоинстанционния съд се е развило по диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК, при условията на чл.271 т.2 от НПК, което подсъдимия пожелал не само, за да облекчи наказанието си, но най вече, заради дълбокото съжаление, което изразил в първата инстанция във връзка с инкриминирания инцидент и вредоносния му резултат. Изразява несъгласие с казаното от поверениците на частните обвинители, като посочва, че не е чул нито един съществен довод защо на подсъдимия Г. трябва да бъде наложено такова високо наказание. Счита, че първоинстантционният съд е преценил всички доказателства по делото и всички обстоятелства, които се съдържат в него и е постановил един балансиран съдебен акт, като е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Адвокат М. И. посочва, че въпреки че в първата инстанция защитата е пледирала за приложението на чл.55 от НК, заради наличие по делото на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, част от които съдът не е коментирал в мотивите си, а именно справката за личностната характеристика на подсъдимия, самият подсъдим е пожелал първоинстанционната присъда да не бъде обжалвана, въпреки съветите на защитника му, тъй като бил наясно с обществената опасност на това, което е извършил и с тежките вредоносни последици, за които жестоко съжалявал, най малкото защото единият от починалите бил много близък негов познат. Защитникът на подсъдимия посочва, че статистиката показва, че колкото и репресивни да бъдат мерките, които се налагат за престъпленията по транспорта, тези престъпления не намаляват, което означава, че някъде другаде трябва да се търсят причините за увеличаващия се брой на тези престъпление. Посочва, че подсъдимият е млад човек, в началото на своя жизнен път, който се разкайва силно и моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди присъдата на Окръжен съд- Велико Търново. Подсъдимият Г. Б. Г. също оспорва жалбите на частните обвинители и поддържа казаното от защитника му на съдебните прения. Заявява, че поднася искрени съболезнования към роднините на починалия, че не е искал това да се случи и че с В., който е от неговото село са учили в едно училище. Посочва, че не е искал да нарани никого, всичко се е случило за секунди и още има петна за случката. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимия Г. Б. Г. моли съда да потвърди присъдата. Частните обвинители В. Й. А., В. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., Я. Н. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител З. Б. П., С. Н. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител З. Б. П., Н. Г. Д., К. Г. Д., С. Г. Д., С. Г. Д., Г. М. И., В. В. В., действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М. И., Д. Д. К., В. В. К., Г. В. В. и С. В. В. и Д. В. С. са били редовно призовани за заседанието във въззивната инстанция, но не са се явили е не са участвали лично в него, като не са посочили уважителни причини за неявяването си. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивните жалби, доводите на страните, изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното: Въззивните жалби, въз основа на които е образувано настоящото производство във въззивната инстанция, са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация да обжалват присъдата, съдържанието им отговаря на изискванията на закона и са допустими. Разгледани по същество, подадените въззивни жалби са частично основателни. В първата инстанция, по искане на подсъдимия Г. Б. Г. и на защитника му адвокат М. И., производството е протекло по реда на диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК. При законосъобразно допуснато от окръжния съд и проведено съобразно правилата на чл.372 от НПК предварително изслушване на страните, подсъдимият е направил самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, като признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С обосновано и законосъобразно определение по чл.372 ал.4 от НПК, първоинстанционният съд приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След законосъобразно проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд в съответствие с предписанията на чл.373 ал.3 от НПК, в мотивите на присъдата правилно приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Правилно Великотърновският окръжен съд приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Г. Б. Г., към 15.05.2025год., живеел в с. Крушето, общ. Горна Оряховица, заедно с родителите си. Правоспособен водач е на МПС, категория „В“ от 28.04.2023год. Като водач на МПС е наказван по административен ред четири пъти за извършени нарушения по ЗДвП през 2016год. и през 2024год. Към момента на извършване на престъплението по настоящото дело (15.05.2025год.) подсъдимият Г. Б. Г. не е осъждан, тъй като е реабилитиран, по отношение на предходните му осъждания. Към момента на извършване на престъплението (15.05.2025год.) подсъдимият Г. Б. Г. живеел в с. Крушето, общ. Горна Оряховица, обл . В. Търново. На 15.05.2025год., около 21.30ч. Г. Г., заедно със свой познат В. В. В. (пострадал - починал), който също живеел в с. Крушето, отишли в с. Куцина, в заведение, стопанисвано от „Перфект РД“ ООД - гр. Горна Оряховица. Там се срещнали със свидетелите Г. Й. А., М. Д. Т., П. М. Д. и М. Г. Ц., които били пристигнали малко по-рано. Приятелската група се забавлявала играели билярд, като при това някои от тях консумирали различни видове напитки. Вечерта, преди 22,00ч., в селото затворили всички магазини и заведения, поради което тази група хора, решили да отидат до бензиностанция „ОМВ" в с. Поликраище, за да си купят цигари и храна. Всички тръгнали, едновременно, с два броя автомобили. В лек автомобил „БМВ" модел „503 Д", с германска регистрация, управляван от свидетеля Д. потеглили той и свидетелите А., Т. и Ц.. Подсъдимият Г. потеглил, управлявайки собствения си с лек автомобил "Фолксваген", модел "Туран" с рег. № 730М•••, като с него се качил и пострадалия В. В. В.. Двата автомобила се движели се по път 1-5, в посока гр. Велико Търново, един след друг, като първо бил лекият автомобил „БМВ“, следван от този, управляван от подсъдимия. В това време, в същата посока, в западната пътна лента, със скорост около 80 - 85 км/ч. се движил т.а „МАН ТГА“ с рег. № СВ 90••••, управляван от свидетеля Ш. Р. К.ов. В този участък на пътя, находящ се в землището на с. Поликраище, пътното платно се състояло от две пътни ленти, с обща ширина 7,5 м., като източната - с ширина 3,9 м, а западната - с ширина 3,6 м. (в посока на с.Поликраище). На пътното платно била разчертана, добре видима непрекъсната линия, като настилката се състояла от едрозърнест, нов, асфалт, без недостатъци. Пътният участък бил прав и сух, като в този участък, който бил извън населено място, не били въведени ограничения на скоростта, като липсват и надлъжни наклони на пътното платно. По това време, в тъмната част на денонощието, движението се извършвало - при намалена видимост и осветеност от автомобилни фарове. В района на км. 89 + 500, свидетелят Д., управлявайки лекия автомобил „БМВ“, настигнал товарния автомобил, управляван от свидетеля К.ов и го изпреварил. Непосредствено след това (в рамките на 2-3 секунди, според св. К.ов) маневра по изпреварване на товарния автомобил „МАН“ предприел и подсъдимия. В този момент скоростта му на движение (съобразно АТЕ) била 115,2 км.ч. При това, в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.2 от ЗДВП, Г. не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, напуснал своята лента за движение и навлязъл в източната лентата за насрещно движение. При това започнатата маневра била реализирана и в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДВП, тъй като при отпочнатото изпреварване свързано с навлизане в пътна лента, предназначена за насрещното движение, Г. е бил длъжен да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Това нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия се е обективирало от обстоятелството, че по същото време, в същия пътен участък, със скорост 81,8 км/ч., на къси светлини, се движел лек автомобил "Алфа Ромео", модел „147“, управляван от Н. Г. Д., а на предната седалка, до водача се возела собственичката на автомобила свидетелката Д. В. С. (пострадала - частен обвинител). В този участък от пътя, западно от платното за движение имало отбивка с ширина 3 м. и дължина 50 м., а източно платното граничело с банкет от трошляк - частично затревен с ширина 3,4 м. и след това следвал заграден участък с ширина 13,3 метра, със засадена в него ниска и висока дървесна растителност. Непосредствено след като предните част на л.а. „Алфа Ромео" и насрещно движещия се т.а. „МАН ТГА“ се разминали (в средната, към задната половина на т.а, според св. К.ов), настъпил удар между десните части на предните брони на л.а. "Фолксваген Туран" (челен, ексцентричен удар), управляван от подсъдимия и л.а. „Алфа Ромео“ (челен, централен удар), управляван от Н. Г. Д.. След удара л.а. „Алфа Ромео" се придвижил незначително назад по източната пътна лента, а автомобилът на Г. се завъртял, по часовниковата стрелка, променил посоката си на движение в ляво и напред, преминал през източния банкет и навлязъл в затревената площ след него, където преустановил движението си. Реализирането на произшествието, пряко и непосредствено било възприето от свидетеля К.ов, който почнал да пресветва с фарове на движещия се пред него автомобил „БМВ“, управляван от свидетеля Д.. Последният достигнал до У-образно кръстовище в с. Поликраище, в близост до бензиностанция „ОМВ“ и спрял, след което всички пътници слезли от МПС. Свидетелят К.ов спрял товарния автомобил на отсрещната страна на пътното платно, като им казал се, че е станало ПТП, непосредствено след това продължил пътя си. Свидетелят Ц. позвънил на подсъдимия Г. по телефона, но тъй като последният не отговорил както и не дошъл на мястото, на което се намирали, свидетелите потеглили с автомобила „БМВ“ в обратна посока. Малко по - късно достигнали до мястото на ПТП, където, вече, били спрели и други хора. Сред тях бил и свидетелят И. А. И., който сигнализирал на ЕЕН 112. На подадения сигнал се отзовали екипи на полицията и спешна помощ. Те установили на място, че са починали водачът на л.а. „Алфа Ромео“ Н. Г. Д. и возещия се в автомобила на подсъдимия - В. В.ив В.. По отношение на свидетелката С. и на подсъдимия било установено, че се намират в тежко здравословно състояние, поради получените в резултат на реализираното ПТП травматични увреждания, като непосредствено, след това, двамата били откарани в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново за оказване на медицинска помощ и лечение. На място били отпочнати действия по разследване, при което бил извършен оглед на местопроизшествието, а в последствие и оглед на участващите в катастрофата - две превозни средство, за което били съставени съответни протоколи, по предвидения в НПК, ред. В последствие, двете превозни средства били приобщени като веществени доказателства по делото и оставени на отговорно пазене в М. База Шереметя, стопанисвана от ОД на МВР Велико Търново. Според експертното заключение по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за изследване на труп, извършена от вещото лице д-р Н. Г. (ДП, том 1, л. 164-168), при извършения оглед и аутопсия на трупа на В. В. В. са установени: съчетана механична автомобилна травма. Същата се изразява в тежка гръдна травма /счупване на гръдна кост, с масивно дълбоко тъкачно кръвонасядане на гърдите; разкъсване на гръдната аорта, с излив на кръв в гръдната кухина; счупване на множество ребра, двустранно, с разкъсване на гръдната клетка/; кръвонасядания по държателите на тънки и дебели черва; нацепване на капсулата на черен дроб и далак; излив на кръв в коремната кухина; аспирация на кръв в белите дробове; кръвонасядане по гьрдите и корема; охлузвания по ляво коляно и лява подбедрица; открито счупване на костите на лява подбедрица; порезна рана на главата; прекъсване на гръбначния стълб и мозък на ниво 4-5 гръден прешлен; счупване на тазовата срамна кост, кръвонасядания по брадичката. Вещото лице е заключило, че пряката причина за смъртта на лицето е тежка несъвместима с живота гръдна травма, довела до разкъсване на аортата и остра обемна кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Получените травматични увреждания са в резултат от удари и притискане с или между твърди тъпи и тъпоръбести предмети, с голям интензитет и сила, концентриран в областта на гърдите и корема. Според експертното заключение по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за изследване на труп, извършена от вещото лице д-р Н. Г. (ДП, том 1, л. 171-175), при извършения оглед и аутопсия на трупа на В. В. В. са установени: По делото е приобщено като доказателство заключение на съдебномедицинска експертиза за изясняване причините за смъртта на Н. Г. Д.. В заключението вещото лице (д-р Н. Г.), което не оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно се установява, че в резултат на извършения оглед и аутопсия на трупа на Н. Г. Д. е констатирано, че в резултат на реализираното ПТП, на починалото лице е причинена: съчетана механична автомобилна травма. Същата се изразява в тежка гръдна травма /счупване на гръдна кост, масивно дълбоко тъканно кръвонасядане на гърдите, разкъсване на сърдечната торбичка и сърцето с излив на кръв в гръдната кухина/ , кръвонасядания по държателите на тънки и дебели черва, нацепване на капсулата на черен дроб и далак, излив на кръв в коремната кухина, аспирация на кръв в белите дробове, охлузвания по челото, по гърдите, по корема, по дясно бедро и подбедрица, по ляво коляно и ляв грезен, кръвонасядане по дясна предмишница, кръвонасяваде по гърдите, охлузвания в поясната област и радкъсно-контузна рана на главата. Експертът е приел, че пряката причина за смъртта на Н. Г. Д. е тежка несъвместима с живота гръдна травма, довела до разкъсване на сърцето и остра обемна кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Получените травматични увреждания са в резултат от удари и притискане с или между твърди тъпи и тъпоръбести предмети, с голям интензитет и сила, концентриран в областта на гърдите. От експертното заключение по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, извършена от вещото лице д-р Александър Минчев (ДП, том 1, л. 179-191) се установява, че в резултат на реализираното ПТП, Д. В. С. е получила съчетана травма: Закрита гръдна травма: счупване на ребра двустранно: в дясно: 3 и 4 ребра по предна мишнична линия, 8 ребро по лопатъчната линия, излив на кръв и въздух в гръдната кухина; В ляво: 3, 4, 5 и 6 ребра по предна мишнична линия, 7 и 8 ребра по средна мишнична линия и 11 и 12 по задна мишнична линия; Закрита коремна травма: многофрагментно счупване на кръстната кост, състояние след оперативно отстраняване на далака; кръвоизлив в дясна надбъбречна жлеза; Гръбначна травма: счупване на левия напречен израстък на пети поясен прешлен; Травма на крайниците: счупване на дистален край на раменна кост, счупване в дистален край на дясна лакетна кост; многофрагментно открито счупване на големия малък пищял на лявата подбедрица, счупване на проксималната фаланга на 1-ви пръст ляво ходило. Вещото лице е посочило, че описаните увреждания се дължат на действието на твърди предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да са получени при процесното ПТП, като основно роля в механизма играе притискане между твърди тъпи премети формирани части от интериора на автомобила. Констатирана е пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка между причинените увреждания и реализираното ПТП. Според същото експертното заключение, по своята медикобиологична характеристика от закритата коремна травма, свързано с оперативното отстраняване на далака, е причинила загуба на слезка, което е тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 от НК. Всички останали увреждания имат характера на средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК: Закритата гръдна травма, с двустранно счупване на ребра, реализира признака - трайно затруднение на движението на снагата, за срок по - голям от 30 дни, като едновременно с това, от излива на кръв и въздух в гръдната кухина е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. Многофрагментарното счупване на кръстната кост реализира признака - трайно затруднение движението на снагата за срок по-горям от 30 дни. Счупването на левия напречен израстък на пети, пояасен прешлен, също реализира признака- трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям от 30 дни. Счупването на дистален край на лявата раменна кост, реализира признака – трайно затруднение движението на крайник (лявата ръка) за срок по-голям от 30 дни. Счупването в дистален край на дясна лакетна кост, реализира признака – трайно затруднение движението на крайник (дясната ръка) за срок по-голям от 30 дни. Многофрагментарно открито счупване на големия и малък пищшял на лявата подбедрица и счупването на проксималната фаланга на 1 пръст на ляво ходило, реализира прпизнака- трайно затруднение движението на крайник (ляв кра) за срок по-продължителен от 30 дни. причиненото увреждане е довело до трайно затруднение на движението на левия крайник за срок - по - продължителен от 30 дни. По делото са приобщени експертни заключения на назначени в хода на разследването в досъдебното производство автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи, изготвени от вещите лица инж. Н. А. и инж. С. С. (том I, л. 113- 143). Видно от тези експертни заключения, когато л.а. „Фолсваген Туран“ е бил на 181,3 метра от мястото на удара, водачът му – подсъдимият Г., е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него т.а. „МАН ТГЛ“ и започнал преминаване в източната пътна лента за насрещно движение. В същото време по нея в посока север със скорост 81,8 км/ч. се движел л.а. „Алфа Ромео" и се намирал на 128,4 м. от мястото на удара. Предвид на установената видимост в района на ПТП — не по-малка от 450 м. в двете посоки, подсъдимият, като водач на л.а „Фолсваген Туран", е имал възможност да възприеме фаровете на движещия се срещу него л.а „Алфа Ромео“ от момента на предприемане маневрата изпреварване /365,5 м. от мястото на удара/, в който момент е възникнала и опасността за движението. Въз основа на това вещите лица са заключили, че Г. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП като преустанови маневрата „Изпреварване“ и се завърне в полагащата му се западна пътна лента за движение или при необходимост да спре. Вещите лица са приели, че предвид непрекъснатото движение на „Фолксваген Туран"; съобразно пътната обстановка, свързано с движение в тъмната част на денонощието, при осветеност на пътя от фаровете на л.а, както и от скоростта на движение водачът на л.а „Алфа Ромео“ не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Според заключението на експертите, причина за настъпването на произшествието е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на л.а „Фолксваген, Туран“, който предприел маневра изпреварване на товарен автомобил и навлязъл в източната пътна лента за насрещно движение, по която се е движил л.а. „Алфа Ромео“. При това, и при изготвянето на допълнителната АТЕ, вещите лица са посочили, че съобразно установеното движение със скорост от 81,8 км.ч., водачът на л.а. „Алфа Ромео“, е имал техническа възможност да спре на разстояние, съгласно направените изчисления - 69, 37м. Прието било, че и при спиране, на това разстояние, при възприетото непрекъснато и последователно движение на л.а. „Фолксваген“, в траекторията на л.а. „Алфа Ромео“, ударът е бил неизбежен. По делото са приобщени експертни заключения на назначени в хода на досъдебното производство автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи, изготвени от инж. Н. А. и инж. С. С. (том I, л. 145- 155). От заключенията се установява, че механизмите и системите, имащи отношение по безопасността на движението на процесиите автомобили са били технически изправни и тяхното техническо състояние не е в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. От заключението на извършената в досъдебното производство съдебно-химическата експертиза на кръвната проба (т.1, л. 195-196 от ДП), взета от подсъдимия Г. Г., се установява наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0,01 промила, а токсико-химична експертиза (т.1, л. 215-217 от ДП) не е установила наличие на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно заключенията на назначените химическа експертиза (т. 1, л. 223-234 от ДП) и токсико-химическа експертиза (т. 1, л. 217-224 от ДП), в кръвта на Н. Г. Д. не е установено наличие на алкохол и на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. В хода на разследването в досъдебното производство, при огледа на товарен автомобил „МАН ТГА" с per. № СВ 90••••, е извършено и техническо копиране данните от дигиталната карта на водача Ш. Р. К.ов и данните от записващото устройство-тахограф върху CD, чието съдържание впоследствие е пресъздадено на хартиен носител. Гореизложените фактически положения се установяват от самопризнанието на подсъдимия Г. Б. Г. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и от събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят - протоколите за оглед на местопроизшествие и приложени фотоалбуми и скици; протоколи за огледи на ВД; показанията на разпитаните свидетели: Д. В. С., М. Г. Ц., П. М. Д., М. Д. Т., Г. Й. А., Ф. Ю. Р., И. А. И., Ш. Р. К.ов; справката за съдимост, характеристичната справка за обвиняемия; три съдебно-медицински, техническа експертиза, две химически; две токсикохимически експертизи; автотехническа и допълнителна такава експертизи, писмени справки, копия на документи, иззетите веществени доказателства. Тези доказателствени мватериали са събрани при стриктно спазване на реда и условията, предвидени в НПК и съставляват годни източници на доказателствена информация. При тези установени фактически положения, първоинстанционният съд правилно приел за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият Г. Б. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал, 3, б. „б“, пр, 1, вр, с ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 2, ал.2 от НК (ДВ. бр. 67 от 04.08.2023г.), вр. с чл. 42, ал. 1, т.2 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като на 15.05.2025год., на път 1-5, км 89+500, в землището на с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с peг. № 730М•••, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и навлязъл в насрещната пътната лента, при което реализирал удар с движещия се там лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, собственост на Д. В. С. и управляван от Н. Г. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на две лица - Н. Г. Д. от с. Куцина и В. В. В. от с. Крушето и тежка телесна повреда на Д. В. С. от гр. Благоевград, изразяваща се в закрита коремна травма, довела до загуба на слезка. От обективна страна, на инкриминираната дата и на посоченото място, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с peг. № 730М•••, негова собственост, подсъдимият Г. Б. Г. нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, като навлязъл в насрещната пътната лента, по която в срещуположната посока се движел лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“ и създал опасносност опасност за това превозно средство. В резултат на извършените от подсъдимия Г. Б. Г. нарушения на правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, настъпило процесното ПТП , при което била причинена смъртта на две лица - Н. Г. Д. от с. Куцина и В. В. В. от с. Крушето и тежка телесна повреда на Д. В. С., от гр. Благоевград, изразяваща се в закрита коремна травма, довела до загуба на слезка. В конкретният случай смъртта на Н. Г. Д. от с. Куцина и В. В. В., както и тежката телесната повреда на Д. В. С., са пряка и непосредствена последица от извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като ако подсъдимият не беше извършил тези нарушения, процесното ПТП и общественоопасните последици от него нямаше да настъпят. Ето защо е налице пряка причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия Г. Б. Г. деяние (допуснатите от него нарушения на правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) и тези настъпили общественоопасни последици. Относно субективната страна на престъплението първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият Г. Б. Г. е извършил деянието виновно, при непредпазлива форма на вината, във вид на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Въз основа на приетите от съда за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, се извежда извод, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Такива форма и вид на вината правилно са били приети за налични и от държавното обвинение, видно от съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, в частта на правните изводи на прокурора, който го е изготвил. Неоснователни са доводите на поверениците на частните обвинители, че подсъдимият е извършил престъплението при „престъпна самонадеяност“ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.2 от НК, т.е., че подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати. От приетите за установени по делото факти, не може да се направи обоснован и несъмнен извод, че подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици на престъплението, поради което липсва интелектуалния момент на престъпната самонадеяност (съзнаваната непредпазливост). В тази връзка, само като допълнение следва да се отбележи, че въпреки, че в подадената от адвокат Р. И. въззивна жалба се твърди, че престъплението е извършено при по-тежката форма на вина „непредпазливост“, а именно „престъпна самонадеяност“, в противоречие с това, в хода на пренията във въззивната инстанция този повереник заявява: „Действително, престъплението на Г. е извършено при форма на непредпазливост, т.е престъпна небрежност…“ С деянието си подсъдимият Г. Б. Г. е осъществил квалифицирания състав на престъплението по чл.343, ал. 4, вр. с ал, 3, б. „б“, пр, 1 от НК, предвид настъпилите от него съставомерни общественоопасни последици, а именно, че с деянието е причинена смърт на две лица- на Н. Г. Д. и В. В. В., и тежка телесната повреда на едно лице- на Д. В. С.. По изложените съображения, с присъдата на първоинстанционния съд подсъдимият Г. Б. Г. правилно е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал, 3, б. „б“, пр, 1, вр, с ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 2, ал.2 от НК (ДВ. бр. 67 от 04.08.2023г.), вр. с чл. 42, ал. 1, т.2 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП. За извършеното от подсъдимия Г. Б. Г. престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал, 3, б. „б“, пр, 1, вр, с ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 42, ал. 1, т.2 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП, законът, който е бил в сила по време на извършване на престъплението (ред. ДВ. бр. 67 от 04.08.2023год.) и следва да се приложи съгласно чл. 2, ал.2 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца от последвалия закон след измененията в НК, обн. с ДВ бр.61/2025год., (с последвалия закон предвидените за престъплението санкции лишаване от свобода и лишаване от права са завишени), е предвиждал наказание лишаване от свобода пет до петнадесет години, като разпоредбата чл.343г от НК предвижда налагането и на задължително кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 7 от НК и факултативно кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 6 от НК. Законът, който е действал по време на извършване на престъплението, правилно е приложен на основание чл.2 ал.2 от НК от първоинстанционния съд, тъй като по гореизложените съображения е поблагоприятен за подсъдимия от последвалия закон. Видно от мотивите на присъдата, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. Б. Г. първоинстанционният съд правилно отчел като смекчаващо отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по чл.88а от НК. От справката за съдимост на подсъдимия Г. Б. Г. (т.1, л.25-25 от ДП) се установява, че в миналото подсъдимият е бил осъждан общо два пъти, както следва: Със споразумение от 02.06.2016год., по НОХД № 424/2016год. по описа на ГОРС, на подсъдимия, за извършено, на 13.05.2016г., престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК, му е било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години. Споразумението е влязло в сила на 02.06.2016год. Със споразумение от 25.11.2016год., по НОХД № 911/2016год. по описа на ГОРС, на подсъдимия, за извършено, на 26.07.2016год., престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, му е било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим. Споразумението влязло в сила на 25.11.2016год. С постановено по делото определение от 25.11.2016год., съдът е привел в изпълнение на основание чл.68, ал. 1 от НК, наложеното по НОХД № 424/2016год., по описа на ГОРС наказание от три месеца лишаване от свобода, като е постановено, същото да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Приведеното в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК наказание три месеца лишаване от свобода по НОХД № 424/2016год. по описа на ГОРС е изтърпяно на 08.01.2017год., а наказанието три месеца лишавате от свобода по НОХД 911/2016год. по описа на ГОРС е изтърпяно на 08.04.2017год. За осъжданията му по НОХД № 424/2016год. по описа на ГОРС и по НОХД № 911/2016год. по описа на ГОРС, подсъдимият Г. Б. Г. е бил реабилитиран на основание чл.88а ал.4 вр. с ал.1 от НК на 08.04.2022год. - след изтичане на сроковете за реабилитация по този ред за всички осъждания, които и за двете осъждания са петгодишни от изтърпяване на наказанията, съгласно чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК и са изтекли съответно на 08.01.2022год.- за осъждането по НОХД № 424/2016год., по описа на ГОРС и на 08.04.2022год.- за осъждането по НОХД № 911/2016год. по описа на ГОРС. Като смекчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд правилно е отчел и изразеното от подсъдимия съжаление за случилото се. Макар и изразеното от подсъдимия съжаление да е декларативно (както е посочил първоинстанционния съд), въззивният съд го намира за искрено и показващо действително разкаяние на подсъдимия за извършеното престъпление, като се има предвид и факта, че престъплението не е умишлено, а непредпазливо. С оглед на това въззивният съд намира за неоснователен доводът на адвокат Р. И., че изразеното от подсъдимия съжаление не следва да се кредитира като достоверно и за се оценява като смекчаващо отговорността обстоятелство. Правилно първоинстанционният съд приел, че възрастта на подсъдимия Г. Б. Г. не е смекчаващо отговорността обстоятелство и не го е отчел като такова. По време на извършване на престъплението подсъдимият е навършил 28-годишна възраст, която не е „млада възраст“ и не предпоставя смекчаване на наказателната му отговорност, тъй като не се характеризира с незрялост, увлечение и лекомислие. Правилно първоинстанционнишят съд не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство и направеното от подсъдимия Г. Г. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК. Това самопризнание не следва да се отчита и съобразява като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съгласно чл.373 ал.2 от НПК е основание за определяне на наказанието при привилегированите условия на чл.58а от НК. Съгласно т.7 на ТР № 1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ВКС, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373 ал.2 от НПК, признанието по чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай направеното от подсъдимия в първата инстанция самопризнание по чл.371 т.2 от НПК не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Ведно от материалите по делото, на досъдебното производство подсъдимият Г. Г. не е давал обяснения, с които да е съдействал за разкриване на обективната истина, а само е изразил съжаление за извършеното и трагичния резултат, който е причинил. Според въззивният съд, като смекчаващо отговорността обстоятелство допълнително следва да се отчетат и положителните характеристични данни, изводи за които могат да се направят от приложената в на л.26, т.1 от ДП справка с данни за личността на подсъдимия, изготвена от Мл.ПИ К. Н.. В тази справка е посочено, че подсъдимият има завършено средно образование, както и че макар да не е бил трудово зает, е работил временни наемни работи в строителството. Посочено е също, че като личност подсъдимият е общителен, вежлив, не е раздразнителен и се ползва с добро име сред съселяните си, както и че за него няма данни да е участвал в нарушения на обществения ред и хулигански прояви. Тези характеристични данни за личността на подсъдимия са положителни и следва да се отчетат като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд правилно е отчел това, че подсъдимият е извършил престъплението, като е допуснал две нарушения на правилата за движение по пътищата- по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Макар и двете нарушения да са свързани с правилата за движение, които водачите следва да спазват при извършване на маневра изпреварване, това са две отделни нарушения, всяко от които е допринесло за настъпването на престъпните последици. Като отегчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд правилно е отчел и причинените на пострадалата Д. С. и необхванати от обвинението, по което подсъдимият е признат за виновен, множество (шест на брой) средни телесни повреди, както и многобройни леки телесни повреди. Правилно първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство причинените имуществени щети по лекия автомобил „Алфа Ромео“, модел 147, който е собственост на частния обвинител Д. С., които вредни последици също не са обхванати от обвинението, по което подсъдимият е признат за виновен, тъй като се поглъщат от настъпилите съставомерни по-тежки последици. Неправилно първоинстанционният съд не е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство наложените в миналото на подсъдимия Г. Б. Г., като водач на МПС, административни наказания по ЗДвП, по съображения, че допуснатите нарушения не са много, но и са извършени за един попродължителен период от време. Тези съображения на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени. Нарушенията по ЗДвП, за които подсъдимият е наказван в миналото по административен ред, не са малко на брой, а това, че част от тях са извършени през 2016год. не е основание да се изключи значението им като отегчаващо отговорността обстоятелство, а е от значение само за преценката на относителната тежест на това отегчаващо обстоятелство. Видно от справката за нарушител/водач (т.1, л.2 от ДП), подсъдимият е наказван по административен ред с влезли в сила 3 бр. наказателни постановления през 2016год. - за извършени две административни нарушения, изразяващи се в управление на МПС, без да е правоспособен водач, както и за две административни нарушения, изразяващи се в управление на МПС без да носи свидетелство за регистрация на МПС, а през 2024год. е наказан с 1 бр. влязъл в сила фиш- за извършено едно административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС без да носи свидетелство за регистрация на МПС. Допуснатите пет нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е наказван в миналото по административен ред с влезли в сила 3 бр. наказателни постановления и 1 бр. фиш, не са малко на брой и характеризират подсъдимия като недисциплиниран водач на МПС, който не спазва правилата за движение. Две от наложените на подсъдимия административни наказания са за управление на МПС, без да е правоспособен водач, което нарушение несъмнено създава реална опасност за движението. От друга страна, четири от административните нарушения, за които подсъдимият е наказан по реда на ЗДВП са извършени през 2016год., т.е. около девет години преди инкриминираното деяние. По гореизложените съображения въззивният съд намира, че наложените в миналото на подсъдимия Г. Б. Г., като водач на МПС, административни наказания по ЗДвП, следва да се отчетат като отегчаващо отговорността обстоятелство, относителната тежест на което е средна. Допълнително като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и извършеното от подсъдимия несъставомерно нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че по време на процесното ПТП е управлявал МПС от категория „В“, извън населено място, със скорост 115,2 км/ч, която е повече от 25 км/ч над разрешената за движение скорост- 90 км/ч. Това извършено от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, не е включено в обвинението, по което е признат за виновен с присъдата, тъй като не е в пряка причинно-следствена връзка с общественоопасните последици от престъплението и следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Допълнително като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и това, че в конкретният случай съставомерните общественоопасни последици от деянието на подсъдимия надхвърлят минимално изискуемите обществено опасни последици, за да е налице квалификацията по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б. „б“ пр.1 от НК, а именно смърт на едно лице и телесна повреда на едно лице. В конкретният случай от деянието на подсъдимия е настъпила смърт на две лица и тежка телесна повреда на едно лице, което завишава обществената опасност на деянието. Същевременно първоинстанционният съд неправилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на предходни осъждания на подсъдимия, по които същият е реабилитиран, свързани с нарушаване на правилата за движение, които според първоинстанционния съд го определят като лице неспазващо тези правила. В конкретният случай, преди да извърши процесното престъпление, подсъдимият е бил реабилитиран по реда на чл.88а от НК по отношение на всички минали осъждания, поради което съгласно чл.88а ал.1 от НК, всички минали осъждания и последиците от тях са заличени, независимо от предвиденото в друг закон или указ. При положение, че към момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил реабилитиран за всичките му минали осъждания и то при настъпила т.нар „пълна реабилитация“ по реда на чл.88а от НК, е недопустимо миналите осъждания на подсъдимия, по които е реабилитиран, да се вземат предвид като отегчаващи обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Ето защо са неоснователни доводите на поверениците на частните обвинители за значението на въпросните минали осъждания на подсъдимия, като отегчаващо отговорността обстоятелство. Неоснователни са и доводите на повереника- адвокат Р. И., че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и това, че подсъдимият е изтърпявал вече наказания „лишаване от свобода“, но не са били постигнати целите на чл.36 ал.1 от НК. Факта, че в миналото подсъдимият е изтърпял ефективно наказания „лишаване от свобода“ не може да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, отделно от осъжданията, по които са изтърпени тези наказания, а в конкретният случай миналите осъждания на подсъдимия не са отегчаващо отговорността обстоятелство, защото за тях е настъпила реабилитация по чл.88а от НК. Лишен от основание е и доводът на адвокат Р. И., че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и лошите характеристични данни за подсъдимия, изводими от приложената в на л.26, т.1 от ДП справка с данни за личността на подсъдимия, изготвена от Мл.ПИ К. Н., която уличавала подсъдимия като личност съпричастна по линия на наркотици и контакти с криминално проявени лица. Във въпросната справка за подсъдимия действително е посочено: „Постъпили са данни, че употребява наркотични вещества, има данни, че контактува с криминално проявени лица от региона“, но липсва конкретика какви точно данни са постъпили, от кого са постъпили, кои са криминално проявените лица от региона, за които има данни, че подсъдимият контактува с тях и в какво точно се изразяват тези контакти. При липсата на такива яснота и конкретика, тези посочени в справката данни за личността на подсъдимия, не могат и не следва да се отчитат като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство не следва да се отчитат и посочените в същата справка данни за две криминалистически и две съдебни регистрации на подсъдимия за престъпления по чл.343б ал.1 и чл.343в ал.2 от НК, тъй като същите касаят осъждания, за които е реабилитиран. Лишени от основание са и доводите във въззивната жалба подадена от адвокат Р. И., че първоинстаонционният съд не е отдал необходимото значение относно социалната значимост на множеството ежедневни нарушения в обществото, сходни на тези, които са извършени от подсъдимия, с което, според този повереник, не само не са спазени принципите на общата и индивидуалната превенция на наказанието, а нещо повече, подобно поведение по пътищата се толерира. Във връзка с аналогични доводи на адвокат И., изложени от него в първата инстанция, в мотивите на присъдата първоинстанционният съд е изложил съображения, които въззивният съд изцяло споделя. Честотата и високата степен на обществената опасност на транспортните престъпления по принцип, не е основание за завишаване на наказанието, тъй като същото следва да се определи с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца и на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, така, че да се постигнат делите по чл.36 от НК. От статистическа гледна точка констатацията относно завишения ръст на пътните инциденти с тежък резултат сама по себе си е вярна, но не обуславя произволно налагане на по-високи или принципно само ефективни наказания лишаване от свобода, без да са налични изискуемите в закона основания за това. Абстрактната обществена опасност на деянието, с оглед на изградената обществена нетърпимост и ръстът на ПТП, са намерили своя законодателен израз, при определяне на съответната санкция за престъпленията по чл.343 от НК и определянето на по- високи размери на предвидените наказания, съобразно изменението на закона (от ДВ, бр. 67 от 2023г.), както и в последващите такива (ДВ. бр.61/2025г.). От друга страна обстоятелството, че след извършване на престъплението е влязъл в сила закон, предвиждащ потежка санкция за аналогични престъпления, също не може да бъде основание за отегчаване отговорността на подсъдимия при индивидуализацията на наказанието, тъй като това би представлявало заобикаляне правилата на чл.2 от НК. Въззивният съд споделя съображенията на първоинстанционния съд, че като отегчаващо вината обстоятелство не следва да се отчита младата възраст на пострадалите, на които е причинена смърт. В конкретният случай смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключителни, поради което липсва основание за прилагане на чл.55 от НК. Освен това, най-леките предвидени в закона наказания за извършеното престъпление не са несъразмерно тежки, което също изключва възможността за прилагане на чл.55 от НК. Като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тяхната относителна тежест, високата конкретна степен на обществена опасност на извършеното престъпление и средната степен на обществена опасност на подсъдимия Г. Б. Г., въззивният съд намира, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и за постигане в пълен обем на целите по чл.36 ал.1 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, между средата и максимума, предвидени в закона за извършеното престъпление, а именно дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК да се намали с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание осем години лишаване от свобода. Що се отнася до наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, което на основание чл.343г от НК следва да се наложи на подсъдимия наред с наказанието лишаване от свобода, настоящият състав намира, че предвид превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства, допуснатите от подсъдимия при процесното ПТП три нарушения на правилата за движения по пътищата (две съставомерни и едно несъставомерно) и наложените му в миналото административни наказания по ЗДвП, за постигане целите на наказанието и най-вече, за да се отнеме възможността подсъдимия Г. Б. Г. да върши за продължителен период от време престъпления по транспорта, следва да му се наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет години, който е между средата и максимума, съгласно чл.49 ал.2 от НК. По изложените съображения наложените с първоинстанционната присъда наказания на подсъдимия Г. Б. Г. са явно несправедливи, тъй като явно не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл.36 от НК. В определените с присъдата размери, наказанията са необосновано и незаконосъобразно занижени. Предвид горното и наличието на съответни въззивни жалби от частните обвинители с искане за увеличаване на наложените наказания, въззивният съд следва да упражни правомощието си по чл.337 ал.2 т.1 от НПК. Първоинстанционната присъда следва да се измени, като размера на наложеното на подсъдимия Г. Б. Г. наказание лишаване от свобода се увеличи от шест години на осем години, а размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство се увеличи от девет години на десет години. Исканията във въззивните жалби на частните обвинители за налагане на наказания лишаване от свобода и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК в по-високи размери от горепосочените са неоснователни и не следва да се уважават, тъй като наказания в по-високи размери биха били незаконосъобразни, несъразмерно тежки и явно несправедливи. Упражняването спрямо подсъдимия на по-тежка наказателна репресия, няма да допринесе за постигане целите по чл.36 от НК, а напротив, ще попречи за постигането им, тъй като целите на наказанието могат да бъдат успешно постигнати, само ако наказанието е законосъобразно и справедливо. Размерът на наказанието лишаване от свобода надвишава три години, поради което не е възможно отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 от НК. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим, какъвто правилно е определен с първоинстанционната присъда. С присъдата първоинстанционният съд правилно е приспаднал на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.05.2025год. Правилно първоинстанционният съд е приспаднал с присъдата на основание чл.59 ал.4 НК и времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по реда на чл.69а от НК, считано от 21.05.2025год. Първоинстанционната присъда е правилна в частта за веществените доказателства и в частта за разноските. При извършената въззивна проверка на първоинстанционната присъда по жалбите на частните обвинители и служебно, настоящият състав на въззивния съд не намери други основания за отмяна или изменение на присъдата, освен в частта на наложените наказания, които следва да се увеличат, поради което в останалата част присъдата следва да се потвърди. С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да се уважи като основателно направеното искане от повереника на частния обвинител Д. В. С. за присъждане на разноски. Подсъдимият Г. Б. Г. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Д. В. С. направените от нея разноски за повереник за производството във въззивната инстанция, които видно от представения и приложен по делото договор за правна помощ и съдействие от 20.11.2025год. са в размер на 2400 лева с ДДС. Мотивиран така и на основание чл.337 ал.2 т.1 от НПК и чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд