Решение № 256 от 1.6.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 216/2026 г.

дело № 20265200500216 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 270 ал.3 ГПК във връзка с чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 1/ 04.01.2022 г. постановено по гр.д. № 740/2021 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд е обезсилено Решение № 260047 от 02.03.2021 г. постановено по гр.д. № 163 / 20220 г. по описа наВ.ски районен съд , както и решение № 260136 / 23.06.2021 г. постановено от съдия съд по същото дело в производство по чл. 247 ал.1 ГПК, както е отменено определение № 260383/12.07.2021 г. постановено по молба с правно основание чл. 248 ГПК от същия съд по същото дело и въззвният съд е върнал делото за ново разглеждане от нов състав наВ.ски районен съд. Предмет на въззивната проверка е решение № 352/10.11.2025 г. постановено по гр.д. № 240 / 2022 г. по описа наВ.ски районен съд , с което по предявения иск от М. И. Т. с ЕГН ••••••••••, с адрес: грВ., ул. •••, против Д. И. Р. с ЕГН ••••••••••, с адрес: грВ., ул. •••, с правно основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, е обявен за нищожен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№ 890, нот. дело №61/2015г. по описа на помощник-нотариус по заместване на С.Д.-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара под №541, с район на действие-Районен съдВ., с който ищцата е дарила на ответника следния недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.642 /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и две/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на грВ., общ. В., обл.П., одобрени със Заповед РД- 181214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР. с адрес на поземления имот: грВ., п.к.4600 /четири хиляди и шестстотин/. ул.”Н.Х.” №10 /десет/, целият с площ от 574 /петстотин седемдесет и четири/ кв.м.. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 /десет/ м.). предходен идентификатор: няма. номер по предходен план: парцел VI (шести), отреден за имот пл.№3688 (три хиляди шестстотин осемдесет и осем) от квартал 150 (сто и петдесет), при съседи на парцела: 10450.502.644 /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и четири/, 10450.502.3004 /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, три хиляди и четири/, 10450.502.3005/десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две. точка, три хиляди и пет/. 10450.502.643 /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и три/ и ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в подробно описания по-горе поземлен имот двуетажна жилищна сграда е идентификатор: 10450.502.642.1 /десет хиляди четиристотин и петдесет,точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и две. точка, едно/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на грВ.. общВ., обл.П., одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на сградата: грВ., п.к.4600 /четири хиляди и шестстотин/, ул. ••• /десет/, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна. със застроена площ от 94 (деветдесет и четири) кв.м., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.642 /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две. точка, шестстотин четиридесет и две/, брой надземни етажи: 2 (два), брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма. номер по предходен план: няма, тъй като дарението и мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона и на добрите нрави. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Р., чрез адв. П., с която се обжалва изцяло постановеното съдебно решение, като неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При условията на евентуалност, се обжалва решението и като недопустимо, подлежащо на обезсилване. Подробно са изложени съображения и доводи в посока на това, че мотивите на съда са неправилни, същите не почиват на събрания по делото доказателствен материал, противоречат на материалния закон. Поддържа се , че съдът е проявил принципно неразбиране за разликата между предмета на иска по чл.226, ал. 3 от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на този по чл. 30 от ЗЗД. Поддържа се, че в процесния случай няма данни мотивът за извършване на дарението да противоречи на добрите нрави. В исковата молба на практика, дори липсват твърдения за такова противоречие. Твърдяното заплашване, изхождащо от изложените обстоятелства в исковата молба, може да аргументира само опорочаване на процеса по формиране на мотива за извършване на дарението, но не и противоречие на вече формирания мотив с добрите нрави. Твърди се, че оставеният без разглеждане и без произнасяне с диспозитив, но на практика единствено обсъждан в обжалваното решение иск по чл. 30 от ЗЗД, също се явява неоснователен и недоказан, като са изложени подробни доводи, тъй като този иск е предявен при условие на евентуалност. На първо място се твърди, че този иск е погасен с 3-годишната погасителна давност по чл.32, ал.2 от - ЗЗД, за което изрично ответникът е изложил възражения с отговора си по чл.131 от ГПК. Поддържа се, че при заплашване по смисъла на чл. 30 от ЗЗД увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси, както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица. Поддържа се , че в решението си, ВдРС не посочва на ищцата да са били внушени неблагоприятни последици, които ще настъпят, ако не дари своята част от процесния имот. Поддържа се, че се обсъждат отделни случки, при които, обаче, не се анализира извършени ли са действия от страна на ответника, имащи за цел възбуждане на страх у М. Т., че ако не дари своята част от имота на Д. Р. за нея ще настъпят неблагоприятни последици от гореописаното естество. Не се анализира дали с евентуалните действия е било изобщо възможно да се възбуди такъв страх у ищцата и дали този страх именно я е подтикнал към извършване на дарението. Оспорва такива факти изобщо да са настъпили, но се поддържа , че дори да се приеме, че са настъпили, те нямат нищо общо с дарението и формирането на мотив у ищцата за неговото извършване. Подложени са на подробен анализ събраните при двете разглеждания на делото свидетелски показания, като се извеждат правни изводи досежно правно релевантни за спора факти и и обстоятелства. В заключение се сочи, че несъобразявайки се с мотивите за връщане на делото за ново разглеждане, изложени в Решение №1/04.01.2022г. по в.гр.д.№740/2021г. на Пазарджишки окръжен съд,В.ски съд отново е допуснал процесуалното нарушение, допуснато и при първото разглеждане на делото - уважил е искът по чл.226, ал.3 от ЗЗД с мотиви, относими към иска по чл.30 от ЗЗД, който разгледан сам по себе си е неоснователен. Твърди се, че това е довело до порок под формата на неправилност на решението, който следва да се отстрани по реда на въззивното обжалване. Поддържа се, че ако се приеме, че неоснователността на иска по чл.226, ал.3 от ЗЗД е водела до необходимост от разглеждане на иска по чл.30 от ЗЗД, а обстоятелството, че разглеждане и произнасяне по този иск не са проведени от първоинстанционния съд води до недопустимост на решението, се моли да бъде обезсилено същото и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В този смисъл изложените искания пред въззивния съд са да бъде отменено постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове, вкл. и предявения при условията на чл. 30 от ЗЗД, евентуално се поддържа искане да бъде обезсилено решението като недопустимо и върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата М. И. Т., чрез адв. Т., в който се поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Взема се становище по твърдяното неправилно приложение на закона и „смесване“ на основанията по чл. 226, ал. 3 ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД. Поддържа се, че не е налице такова смесване в мотивите на решението. Съдът е приел за установено липса на дарствено намерение у ищцата към момента на сключване на договора, наличие на единствен мотив - страх от ответника, противоречие на този мотив с добрите нрави, поради което се поддържа, че договора е нищожен на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК. Поддържа се, че съдът не е унищожил договора на основание чл. 30 от ЗЗД и не се е произнасял по този иск по същество, тъй като е уважен главният иск. Поддържа се, че обсъждането на обстоятелствата, свързани със страх и психологически натиск, е извършено единствено с оглед установяване на действителната вътрешна воля на ищцата и липсата на дарствено намерение. Това представлявало правилно приложение на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, а не смесване на правни основания. Излагат се подробни доводи във връзка с твърдението за липса на дарствено намерение, липса на основания, като се поддържа, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата не е имала намерение да дари процесния имот на ответника. Свидетелките Е. Р.а и Н.В. последователно и непротиворечиво сочат, че решението за извършване на дарението е било взето под въздействие на продължителен психологически натиск и конфликтно поведение от страна на ответника. Относно противоречието с добрите нрави, правилно съдът бил приел, че вътрешната воля на ищцата не съответства на външния й израз. Прехвърлянето на имота не било продиктувано от щедрост, а от стремеж да се преустанови неблагоприятно и заплашително поведение. При тези факти липсвало основанието на договора за дарение, което обуславя неговата нищожност по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД. Относно преценката на доказателствата се поддържа, че не са допуснати процесуални нарушения, нито пък РС е допуснал нарушение на материалния закон. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. В самия край на отговора се поддържат и доводи за неоснователност на направеното възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл. 30 ЗЗД, като се коментират относими по делото обстоятелства. В съдебно заседание, страните чрез техните процесуални представители поддържат доводите и възраженията изложени във въззивната жалба и писмения отговор. Представят списъци за присъждане на разноските по чл. 80 ГПК. Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното: В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната въззивна жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите развити от процесуалния представител на жалбоподателя досежно произнасяне на съда с мотиви, които са относими към евентуалния иск. В настоящия случай параметрите на спора са очертани, както от обстоятелствата изложени в исковата молба, така и в многобройните молби по повод оставяне на исковата молба без движение, като указания в тази посока са изложени и от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото. Доколко обсъдените от първоинстнационния съд доказателства за спорни по делото обстоятелства, обосновават правни изводи за основателност на главната претенция с правно основание чл. 226 ал.3 ЗЗД във връзка с чл. 26 ал.1 пр.3 ЗЗД, а при условията на евентуалност на претенцията с правно основание чл. 30 ЗЗД – е въпрос по съществото на спора и този въпрос не обуславя искова недопустимост. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните доказателства, намира следното. Първоинстнционното производство е образувано по предявени обективно съединени искови претенции : главна с правно основание 226 ал.3 ЗЗД във връзка с чл. 26 ал.1 пр.3 ЗЗД,за обявяване нищожност на договор за дарение по отношение на прехвърлени от ищцата в полза на ответника права – поради това, че дарението , респективно единствения мотив поради което е извършено са противоречащи на закона и добрите нрави / така формулиран петитум на л.7 от ИМ и поддържан през цялото производство /, а при условията на евентуалност на претенцията с правно основание чл. 30 ЗЗД – за унищожаване на дарението поради порок във формираната воля на дарителката – под формата на заплашване. В исковата си молба ищцата М. И. Т. с ЕГН ••••••••••, с адрес: грВ., ул. •••, твърди против ответника Д. И. Р. с ЕГН ••••••••••, с адрес: грВ., ул. •••, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№890, нот. дело №61/2015 г., вписан в Служба по вписванията грВ. с дв.вх.рег.№331 от 05.03.2015 г., акт.№180, том I, д. 137/05.03.2015г. със сестра си Е. И. Р.а дарили на ответника /син на Е. Р.а/ процесните недвижими имоти.Поддържа, че нейна индивидуална собственост от този имот бил първият жилищен етаж от къщата и 1/2 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място с находящите се върху него подобрения, която собственост е придобила на основание наследяване по закон и делба. Твърди, че процесната къща е домът на нейните родители, в който е израснала и където продължава да живее и е единственото й жилище. Твърди и поддържа, че никога не е имала намерение, нито да го продава, нито да го дарява, но била принудена поради поведението на ответника към нея. Сочи, че ответникът упражнявал натиск и психически тормоз над нея и майка й, държал се с тях неморално, агресивно, негативно и грубо, което се отразило на здравето й и започнала да изпитва ежедневни притеснения и страх. Твърди, че виждала огромна заплаха за здравето си, поради което решила да му прехвърли собствеността върху нейния дял от имотите. Излага, че отишла при нотариуса за да изповядат сделката с огромно нежелание, разтроена и силно притеснена, надявайки се, че ако му угоди той ще спре да я тормози. Сочи обаче, че въпреки, че му дарила, своята част от имота, ответникът продължил да се държи грубо с нея, като дори й казал- "Недей много да знаеш, че ще ти сложа чужди хора да ти тропат и ще ти продам бащинията". Твърди, че на 18-ти септември 2018 г., ответникът се изнесъл от процесната къща и спрял да я тормози. С допълнителна молба по повод оставянето на исковата молба без движение за допълване и уточняване на обстоятелствата и петитума, ищцата е посочила /от 11.03.2020г.-л.20/, че ответникът е започнал да навлиза в личното й пространство определяйки начина по който тя и майка й да живеят в първия етаж, създал проблеми с разговорите на ищцата по телефона, проблеми с гостите на ищцата и на майка й които идват в къщата, държане към ищцата по начин, че все едно му пречи в къщата, притеснения за ищцата да кани близки в къщата, включително и дъщеря си, страх да живее на етажа си по начина по който се е чувствала добре, психически тормоз и притеснение за ищцата да не причини по-лоши неща на някой от тях, решението й да прехвърли дела от имота си било продиктувано да спре напрежението както и психическия тормоз и да живее спокойно на етажа както преди; заплаха след даряването на етажа, че може да го продаде и да вкара чужди хора в него предвид липсата на друго жилище за ищцата и за майка й; че дарението е направено под натиск и единственият мотив е да се спре психическия тормоз извършван от надарения спрямо ищцата, сестра й и майка й, както и да спре напрежението, отразяващо се зле на здравето им, поради което счита, че дарението и мотивът са противни на закона и е основание да бъде обявено за нищожно. Петитумът е да се обяви за нищожен договорът за дарение на основание чл.226 ал.3 от ЗЗД, тъй като дарението и мотивът поради което единствено е направено, са противни на закона и добрите нрави, а при условията на евентуалност да се унищожи дарението на процесните идеални части от УПИ и първия жилищен етаж, като сключено при заплашване. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по исковете Д. И. Р. с която по същество исковете се оспорват като неоснователни. По отношение на исковете по чл.26 ал.2 чл.226 ал.3 от ЗЗД, се поддържа, че мотивът на дарението не е елемент от сделката освен ако не е противоречащ на закона и морала и че за да има правно значение за действителността на извършеното дарение твърдения психически тормоз следва да бъде К.горизиран като заплашване, което е основание на иска по чл.30 от ЗЗД, а не по чл.226 ал.3 или по чл.26 ал.2 от ЗЗД; че заплашването и психическия тормоз нямат отношение към основанието по чл.26 ал.2 от ЗЗД защото реализираното намерение за дарение е достатъчно основание за тази сделка. Генералният извод в тази връзка поддържан от ответника, е че психическият тормоз може да е причинил деформиране на нормалния процес по сформиране на мотива за дарение у ищцата, но че този тормоз не може да придаде на дарението вече създадения мотив за дарение характер на противоречащ на закона и/ или добрите нрави или да доведе до извод за липса на основание на дарението по смисъла на 26 ал.2 от ЗЗД след като дарението е сключено, обуславящо според ответника неоснователност на исковете по чл.26 ал.2 или по чл.226 ал.3 от ЗЗД. По отношение на иска по чл.30 от ЗЗД е направено възражение за изтекла 3г. погасителна давност по чл.32 ал.2 от ЗЗД за предявяването му. По същество се поддържа, че от ответника не са осъществявани действия, квалифицирани от ищцата като тормоз или заплашване; че ответникът изначално не е имал намерение да придобива собствеността върху процесния имот чрез сделка, нито е искал, подканял или принуждавал нито баба си, нито майка си и леля си да му даряват същия; че инициатива за дарението е предприета от самите дарители Г., М. и Е.; имал е силна емоционална връзка с баба си Г. и поддържал с нея прекрасни отношения; занимавал се повече с мъжката работа-закупуване и пренасяне на дърва и въглища за огрев, прекопавал двора, ремонти в къщата с личен труд, возил баба си на лекар, за закупуване на лекарства, на пазар и разходки, на леля си М. помагал с автомобила за превод на по-обемни и тежки пощенски пратки, канил семейството си на всички семейни празници до м.септември 2018г. Ответникът твърди, че се счита огорчен и разочарован от обстоятелствата изнесени в исковата молба. Оспорват се твърденията, ответникът да е уговарял баба си и леля си за прехвърляне на имота и след отказа им поведението му да се е променило в грубо и арогантно, както и да е започнал да се разпорежда с реда в къщата. Отхвърлят се доводите за агресивно отношение към дъщерята на ищцата, отхвърля се твърдението за изхвърлена храна на ищцата; че са правени постоянни забележки от ответника по отношение ползването и засаждането на градината; че е ставал причина за завръщането на майка си от Ч. за спиране на притесненията от него.Оспорва се и наличие на грубо отношение след сделката от надарения към ищцата и към баба си, както и че не е имало спорове относно обследването и прокарването на парната инсталация след оглед от служител от специализирана фирма и то в присъствието на ищцата и на майка й и при неизразено несъгласие от тяхна страна; че за парно помещение е била пригодена стая, която не е била обитавана постоянно от никого, а е използвана за склад и трупане на вещи като преди това е ползвана за спалня и че в същност котелното помещение е обособено в половината от тази стая, а другата част е запазила характер на складово помещение; че ищцата е обитавала съседна на тази стая, не се е пренасяла в друга стая заради котелното, и че в обитавана от ищцата стая, ответникът е направил пълен ремонт със свои средства и труд с цел да бъде подобрено цялостното състояние на къщата като никой да не бъде ощетен и качеството на живот в нея да бъде подобрено. Признава се факта, описан в исковата молба, че се е изселил със семейството си от процесния имот след скандал провокиран от ищцата през м.април 2018г. във връзка с нотариалния акт за дарение в който тя не фигурирала като пожизнен ползвател на прехвърления имот така както фигурирала баба му Г., и че след втори скандал на същата тема възникнал на 18.09.2018 г. напуснал имота , като тогава ищцата заявила, че не иска парното и си иска имота обратно. Ответникът твърди , че той е знаел за желанието на баба си имотът да бъде прехвърлен на него, но че не е отправял искане и не е настоявал за това. Обичал е баба си и майка си и им е помагал. Бил поласкан от решението на леля си и на майка си да му бъде прехвърлен имота за което решил да го обнови за да живеят всички в него добре. Твърди, че не е искано от него нотариалният акт да бъде съставен по този начин-без запазено право на ползване за леля му, нито е имал намерение да гони някой от къщата и че си е тръгнал от нея за да покаже, че не е желаел да ощети леля си и майка си. Моли да се отхвърлят предявените срещу него искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски. След анализ на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа страна : Не се спори, а и от представения НА № 20/15.01,1997г. се установява, че по силата на дарение направено от Г. И.Т. дъщерите й М. и Е. Т. са станали собственици на имотите: 4/6 ид.части от Дворно място, съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150 по регулационния план на грВ., цялото с площ от 500 кв.м, ведно с 4/6 ид. части от построената в него къща на 80 кв.м. По силата на Договор за делба от 15.01.1997 г. /л. 12/, сключен между съсобствениците - ищцата М. Т. и Е. Т., в дял на ищцата е поставен и тя е станала собственик на първия етаж от жилищната сграда къща на 80 кв.м., построена в УПИ VI-3688 от кв.150 по план на грВ., ведно с 1/2 ид.чат от дворното място, а в дял на Е. Т. е поставен втория етаж от къщата, ведно с /4 ид.част от дворното място. По силата на НА №62/05.03.2015г. ищцата М. Т., заедно със сестра си Е. Т. като дарители, са дарили на ответника Д. И. Р. -племенник на първата и син на втората, следния свой собствен недвижим имот, а именно: Дворно място, съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150 по регулационния план на грВ., цялото с площ по документ за собственост от 500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен кадастрален номер 5013688, заедно с построената в него двуетажна жилищна Сграда, със застроена площ от 80 кв.м., и построения в двора Гараж с площ от 20 кв.м., находящи се на адрес: грВ., ул."Н.Х." №10, при условие на запазено от страна на Г. И. Т. с ЕГН •••••••••• /тяхна майка/ пожизнено вещно право на ползване върху дарените имоти. Не е спорно и се установява от представените : удостоверение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане, че на 01.10.2016 г., ответникът Д. И. Р. е сключил граждански брак с М.на Я.П. , а на 16.12.2016 г. и съответно на 10.04.2019 г. са родени и двамата му синове И. и Я.. Изслушана по реда на чл.176 ГПК ищцата заявява, че директни заплахи ответникът не отправял към нея, но е изпитвала притеснение от неговото поведение и не е била съгласна да му дари имота си. Няколко дни преди да се извърши дарението през 2015г. ответникът изявил желание да получи в собственост целия имот, събрал ги двете със сестра й и казал“ “елате тука двете да се разберем“. Тропнал на масата и казал „Всичко или нищо“. От това станало ясно, че иска целия имот. Преди това упражнявал натиск върху нея, тъй като живеели в един дом , но не директно, а чрез натиск от страна майка й. Изслушан по реда на чл.176 ГПК ответникът отрича да е извършвал действия по заплашване. Отрича да е казвал пред И. Б. думите цитирани в исковата молба . Не знае дали ищцата е чувала тези думи от И. Б.. За първи път през април 2018 година чул исканията на ищцата и думите били „защо не фигурирам в нотариалния акт“. Тормоз за дарението не е имало. Никакви изявления не е имало и до месец април 2018 г. не е възразявала за парното в къщата. За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства от свидетели посочени от страните. Свидетелката Н.В. твърди , че познава страните, тъй като са съседи. Ответника познава от дете, но повече го е опознала от 2011 г-2012г., когато започнал да прави ремонт в къщата на майка си и ищцата. Започнал с ремонт на втория етаж, който по НА бил собственост на неговата майка. През цялото това време докато правел ремонта, ответникът бил там, макар и да не живеел в имота , но се хранел при баба си и при леля си. Даже и приятелката му идвала непрекъснато. После през м.12.2015 г. ответникът направил годеж и се пренесъл да живее в тази къща. Свидетелката твърди, че лично е видяла, че ответникът е изхвърлил багажа /дрехите/ на дъщеря на ищцата М. Т. през прозореца, а и след половин час видяла тези неща да са още там. След това К. /дъщерята на ищцата/ и ищцата М. й казали, че тя си била проснала дрехите да съхнат, а той това не го приемал и едва ли не, че изпаренията от тях пречили на баба му, както и да ги е изхвърлил за това, че на тези дрехи не им е било мястото там. Баба му също казала на свидетелката, че ответникът М. ги е изхвърлил. Според свидетелката отношенията между братовчедите били лоши от години, но не знае каква е причината. Сочи също, че преди прехвърлянето на имота М. е ходила при свидетелката и споделила, че ответникът й е изхвърлил яденето и в мивката, защото говори по телефона с началника си по работа. Това и майката на ищцата -леля Г. й го била разказала. По време на ремонта баба Г. накарала М., в присъствие на свидетелката, да се обади на сестра си, защото М. както си работил и хвърли инструмента и казал - „аз бабо правя тук това, но нямам сигурност, че това ще бъде мое“. И започвал да притиска баба си. Баба му накарала М. да се обади на сестра си да идва да си оправи сина и да му прехвърли имота. Свидетелката твърди още, че ищцата М. имала психика, че винаги гледала да защити своите близки. Винаги гледала да изпълни желанието и на майка си и желанието на другите, тя просто била човек който винаги им изпълнявал желанията. Преди подписването на дарението ищцата ходила при свидетелката и плакала, като казвала, че не иска да препише на М. и никога не е изразила доброволно воля, че иска да му го препише. Плачела и казвала „аз не искам да му преписвам имота“. Казвала също, че има натиск от ответника и от майка й за да даде имота си. Свидетелката й казала „добре след като видя как се държи с теб и с дъщеря ти защо ще му го преписваш“, а тя й отговорила „но ти не знаеш на какъв тормоз съм“. Пред свидетелката ищцата била плакала, вдигнала високо кръвно и дори й била текла кръв от носа.Свидетелката твърди още, че два-три дни преди сделката ищцата отишла при нея и й казала „М. ни извика и постави условието, че иска и моя имот - казал е така „или всичко или нищо“. Според свидетелката ищцата се е притеснявала за майка си и за сестра си, защото и тя не била в добро здраве и била принудена за да бъдат те добре. Това знаела със сигурност, тъй като й била казала – „Аз направих това за да бъдат близките ми добре“. Свидетелката твърди още, че последна воля на баба Г. от 19.02.2020 г. , след като била ходила на черква и се изповядала и се е покаяла, понеже смятала че си отива вече, била че държи М. да върне имота на М.. Тогава й казала, че това което му било по право от майка му, си е тяхна работа, но на М. да го върне, понеже тя била на улицата. След това тя се поминала. Същата баба Г. -майка на ищцата, била казала на свидетелката, че М. е била изнудвана от М., а и това било написана на лист оставен от баба Г. с нейния почерк. Свидетелката твърди още, че Баба Г. и М. не са й споделяли, но тя сама била виждала поведението на М., който влизал и ритал неща, като казвал „това тук не му е мястото“. Искала леля Г. да си сложи второ легло, но той не й разрешавал. Когато били заедно, ответникът влизал при тях и се карал. Това било след дарението, когато си подреждали долу стаите М. и леля Г., след като им се взела стаята, която преди била спалня на ищцата. Според свидетелката преди подписването на дарението М. никога не е била съгласна доброволно да прехвърли имота си, а се била оплакала че М. е поставил въпроса, че иска да му се прехвърли всичко, а не само етажа на майка му. Преди това тя повече държала за внука си, тъй като искал той да живее в тази къща. Притесненият на баба Г. започнали след извършването на сделката, когато тя разбрала че дъщерите и са на улицата при една нейна евентуална смърт. Тя се притеснила в този смисъл, а преди това се притеснявала за М.. Първия етаж от къщата по принцип се обитавал от М. Т., която била собственичка на този етаж. Някъде след 1990 година, след като се развела със съпруга си, тя дошла да живее при майка си. От тогава живеела в този етаж. След това майка й го узаконила и й го прехвърли етажа. Ищцата се направила ремонт, тъй като този етаж бил избено помещение, а тя си го оправила първия етаж. Свидетелката твърди също, че ищцата М. и майка й не били съгласни с поставянето на парното и заемането спалнята й, която се превърна в парно. Това те й били казали още преди да се направи ремонта защото знаели, че горе е гредоред над парното и минават тръбите през комини, които били компрометирани след земетресението и тези комините не работели както трябва. Въпреки това след като ответникът получил целия имот, той направил ремонт и прекарал парно, като за парното взел от спалнята на ищцата и прекарал тръби към спалнята и дневната. В спалнята на ищцата се подменил прозореца, но тя си го заплатила. Преди да се прехвърлил имота от ищцата на ответника, имало спор относно вещите на втория етаж на къщата. Там на втория етаж имало един гардероб с вещи - одяла, чаршафи, покривки на М. и на майка й. Леля Г. била ползвател и тя имала право да си държи вещи там. Направила била на ответника и забележка да не ги пипат и да не ги ползват за бърсане на подовете. Но без нейно съгласи един обяд ответникът изхвърлил всичкия багаж и го натрупал в стаята на ищцата на големи купчини, без да ги пита. В стаята за парното той изхвърли спалнята.Това било след прехвърлянето. Свидетелят посочен от ответника - И. С.- първи братовчед на бащата на ответника също твърди, че познава страните. Свидетелят присъствал по време на извършване на ремонта в къщата, но до последно не знаел да има проблеми между тях. Бил свидетел и инициатора се направи парно при ремонта, като свидетелят и сам предложил, на ответника М. и на баба Г., къде да се направи котела, как е най- удобно, къде е на-практично, а те се съгласили и се направило парното. На приземния етаж се направил котела на парното, който се водел първи, но това бил приземен етаж и на равно със земята, без необходимата височина.Свидетелят бил комуникирал баба Г., и тя разрешила. Питал М. и в последствие и тя се съгласила. Това станало някъде през лятото на 2014 година. Съгласили се, при положение да се раздели стаята на две и да се използва едната половина за дрешник. Прибрали се годните неща от М. и от бабата, която си прибрала лични вещи от там и другото се прибрало на тавана. Избита била и врата от вън за котелното точно на място на прозореца, като оставили малко прозорче, а другата половината прозорец станал на врата. Този ремонт продължил към две години. Последното бил направен ремонт на терасата през есента на 2015 година. Свидетелят твърди, че отношенията между баба му и леля му били прекрасни. Свидетелят бил непрекъснато в контакт с бабата, говорили си и тя се радвала, че М. ще дойде да живее и ще разчитат на него. Никога не бил чувал да се кара ответникът с леля му - тя си ходела на работа и се прибирала след четири часа и никога не била поставила пред свидетеля въпроса да е имало пререкания и разногласия. Знае , че баба Г. била говорила със дъщерите си и им казала да се припише къщата на М.. Това било нейно желание и тя е предложила на дъщерите си, а те го приели и за три дена прехвърлили имота. Като свидетел е разпитана Е. Р.а- сестра на ищцата и майка на ответника Свидетелката установява, че ищцата М. живеела в къщата на родителите им от 1992г. след развода си и живеела там на първия етаж с майка им. Майка им прехвърлила през 1996 год. единия етаж - втория на нея, а първия на сестра й, тъй като те сами така пожелали. Според свидетелката , ищцата М. нямала желание да си дава нейният имот на който и да е било. Свидетелката заминала на 13.10.201Зг. за Ч. да работи,но се върнала се, след обаждане от сестра си и по молба на майка си, като й чувала гласа, която казала „нека да дойде сестра ти да може да си даде нейната реална част на сина си, да си оправи сина си“. Послушала майка си и се прибрала в България в началото на февруари с цел да си оправи нещата и да прехвърли имота си на сина си, защото той имал желание да си прави ремонти и подобрения. Твърди, че била учудена да научи, че сестра й иска специално нейната част от имота да прехвърли на сина й, затова казала „ама чакайте, какво става тук М.“. Тогава ищцата й казала,че от нея искат да си даде и нейната част от имота, но тя не искала да си даде нейния имот. Тогава свидетелката разбрала, че сина й иска и частта на сестра й М.. Имало случка, когато сина на свидетелката - ответникът Д. казал на нея и сестра й „ Я елате вие двете тук за да се разберем“, от което станало ясно че иска среща. Отишли двете със сестра й М. на срещата, тогава сина й -ответникът Д.- пред тях тропнал на масата и им казал „Всичко или нищо“, тоест че казал, че иска всичко. Свидетелката твърди също, че сестра й М. била страшно притеснена и казвала „я не ме притискайте, защото мога и на друг човек да го дам“. Свидетелката твърди още, че майка им също оказвала влияние върху сестра й М., тъй като тя искала сестра й да препише имота си на сина й, понеже той бил добронамерен към майка й, показвал уважение към нея, а тя от своя страна го подкрепяла във всичко. М. обаче не искала да го преписва на сина й и поради това заявявала „какво е това нещо, спрете да ме притеснявате“. Двете със сестра й ходили заедно да извадят документите за сделката , но М. плачела и вадела документи и казвала, че иска един път да се спре този психически тормоз, защото майка им им давала зор. Тормоза върху сестра й М. бил главно от майка им, тъй като тя искала да се препише имота на сина й, а М. не искала да го преписва на него. Майка им просто й приложила натиск за да й влияе. Свидетелката твърди и, че сестра й е притеснителна и страхлива по природа. Знаела това, защото абсолютно винаги каквото и да стане, каквото и решение да се вземе не я питали нея за нищо -нито майка им, нито сина й. Решението да се прехвърли целия имот на сина й го била взе майка им, а сестра й взела това решение под страх, защото постоянно безропотно се подчинявала на майка си, а и защото ако не се съгласяла да си даде нейното, а майка им е собственика и ползвателя и каквото каже така ще бъде, тоест ти живееш при нея. В деня на сделката през цялото време пред нотариуса и при него сестра й казвала „Този психически тормоз, не мога повече да го издържам“ . А като излезли от нотариуса, сестра й М. била много разстроена, даже и се насълзявали очите и казвала – „Не ме интересува нищо“. Твърди също, че сестра й се подписала на сделката поради страх от майка им и от сина й. Тогава свидетелката не знаела, че сестра й е била подложена на тормоз от сина й Д.. В последствие и след като вече прехвърлили със сестра си имота на Д., а свидетелката се върнала окончателно в България през 2017г., разбрала от споделено й от майка й и сестра й, че сина се бил държал с тях по различен начин от очаквания: каквото и да искали да си направят в къщи, или да си преместят нещо, или да си сложат нещо, или да дойде някой, това трябвало да бъде съгласувано всички, включително с М.. Нямали право да си поканят приятелка или комшийка. Майка й казала че сина й Д. ги ограничавал, като не давал да си оставят нещо, да си садят в градината, да идват комшийки. Сестра й се оплака, как преди сделката са имало конфликт между дъщеря и и Д., които от деца били в конфликт. Конфликт е имало и когато сестра й имала нещо за говорене по телефона, тъй като някой и се е обадил от службата и в момента когато разговаряла и била хвърлена на страна чинията от сина й. Страхувала се от сина й, защото поведението му лошо и защото „ насосвал“ баба си срещу нея. И. Б. споделил със свидетелката, като й казвал - „К., бъди разумна, не можеш ти да настояваш М. да получи имота на сестра ми, тя си има дъщеря“. Споделил и също, че М. бил казвал „само ония двете да се съгласят, ще видиш какво ще направя“ и тогава казал пред него, че желае целия имот. В показанията си свидетелят Христо Р. -брат на ответника и племенник на ищцата твърди, че знае за сделката, при която леля му и майка му са прехвърлиха техните етажи на брат му. Неговата майка не му е казвала, че сестра й се противопоставя на това прехвърляне. Твърди още, че във връзка с това прехвърляне, се случило семейно събиране на което присъствали той, леля му, баба му и баща му, за това че се е изповядала сделката. Това се случило след седмица. Майка му тогава вече била в Ч.. Баба му искала да се разбере и найвече свидетелят да разбере как седят нещата, за да няма претенции и да няма дрязги в семейството. Обяда се състоял и кой каквото имало да каже си казал. Според свидетеля леля му се радвала, тъй като ако не се била радвала нямало да присъства и щяла да изрази мнение. Освен това казала „радва се за вас, а ние ще помагаме. Не помни дали нещо друго е казала леля му. Не знае да не е била съгласна леля му да прехвърли имота на брат му. Сочи също, че леля му и майка му си имали техните разбирания и не може да каже коя е доминантна от двете сестри, но по отношение на баба му, те й имали уважението. При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното : По претенцията с правно основание чл. 226 ал.3 ЗЗД във връзка с чл. 26 ал.1 т.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка дарение поради това , че сделката , както и мотивът единствено поради който тя е направена противоречи на закона и на добрите нрави. Тук е мястото да се посочи , че при повторното разглеждане на делото, с влязло в сила определение № 319 / 25.05.2022 г. по гр.д. № 240 / 2022 г. / по описа наВ.ски районен съд / потвърдено с определение № 476/29.09.2022 г. по въззивно гр.д. № 544/ 2022 г. на ПзОК , недопуснато до касационно обжалване с определение № 1445/ 05.06.2023 г. по ч.кгр.д. № 474 / 2023 г. на ВКС / е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на М. Т. против Д. Р. в частта , в която на този етап от процеса е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 ЗЗД – за нищожност на дарението поради липсата на основание и тази правна хипотеза не е станала част от предмета на настоящия правен спор. По същество. Ищцата е поддържала всяка една от хипотези за нищожност / дарението и единствения му мотив противоречат на закона и на добрите нрави/, като обстоятелствата , които е изложила в исковата молба касаят подлагането й на психически тормоз и емоционален натиск и произтичащото и от това желание да се защити чрез даряване на ответника на процесния недвижим имот. Ответникът е оспорил изцяло исковете , като е поддържал, че сключеният договор за дарение е действителен и валидно е породил своето действие, тъй като ответницата , която била негова леля е имала дарствено намерение , което е реализирала със сключената сделка. Изложените в исковата молба обстоятелства не обосновават извод за нищожност на договора за дарение на посочените по –горе основания. Целта на всеки договор за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Единствената типична и непосредствена цел на извършващия дарение е да предизвика увеличаване имуществото на дарения за сметка на своето имущество, без да очаква получаването на каквато и да е насрещна престация. Въпросът дали това е проява на щедрост, на изпълнение на нравствен дълг или е мотивирано от други обстоятелства е въпрос на конкретната цел, която се преследва с извършване на дарението и мотивите за същото. В настоящия казус нито процесната сделка, нито мотивът поради който е извършена, противоречат на закона и/ или на добрите нрави. При противоречието със закона, поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, а при противоречието с добрите нрави е налице накърняване на установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал. По естеството си добрите нрави представляват морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. В настоящия случай изложените обстоятелства, които се установяват и от събраните гласни доказателства сочат, че ищцата е имала дарствено намерение и го е реализирала макар, че при формирането на нейната воля е било налице вмешателство , за което се твърди , че я е опорочило. Сделка , която е извършена с К.горично намерение да се надари / т.е. да се обогати ответника чрез увеличаване на неговото имущество /, както и единственият мотив, поради който според изложените твърдения, ищцата е извършила сделката ,а именно – да се защити от психически натиск и тормоз – нито прави сделката , респективно целта, противоречащи на повелителни правни норми, нито същите са неморални. Ищцата е формирала К.горично намерение и воля да надари ответника и не са нарушени законови или морални норми, след като тя е приела , че това е единствения начин да преустанови психическия и емоционален натиск, който е усещала върху себе си. Това дава основание на въззивния съд да приеме, че в случая не е налице нищожност на сделката дарение на посочените от ищцата основания по чл. 226 ал.3 ЗЗД във връзка с чл. 26 ал.1 пр. 3 ЗЗД, поради което предявените обективно съединените искови претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора по предявените главни претенции за обявяване на нищожност, съдът следва да разгледа по същество евентуално съединената претенция за унищожаемост поради заплашване с правно основание чл. 30 ЗЗД във връзка с чл. 27 ЗЗД . На първо място съдът намира , за неоснователно направеното възражение за изтичане на предвидения в закона довностен срок съгласно нормата на чл. 32 ал.2 ЗЗД, тъй като по делото не се оспорва, че през м. септември 2018 г. ответникът е напуснал къщата, в която е живеел заедно с ищцата и това е моментът, за които следва да се приеме , че упражненият тормоз е бил преустановен. До датата на предявяване на иска / 25.02.2020 г. / не е изтекъл предвидения в посочената по-горе норма три- годишен давностен срок. В хипотезите на унищожаемост се касае за пороци на волята, които са изрично изброени в чл. 27 и сл. от ЗЗД. С термина „заплашване“ по чл.30 от ЗЗД се означава неправилното образуване на волята, поради въздействието на външни фактори, с които се упражнява психически натиск. Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх за засягане на лични или имуществени блага на участника в сделката или на негови близки. При заплашването се използват средства за психическа принуда, чрез които лицето се мотивира да изрази воля. По това заплашването се различава от насилието, при което се използват средства за физическа принуда и при което изобщо липсва формирана воля, поради което и договора е нищожен (Решение № 2846/11.11.72 г. по гр.д. № 2216/72 г., на II г.о.). При заплашването, когато то е предизвикано от трето лице, е без значение дали другата страна по сделката е знаела за тях. Същественото обстоятелство е, дали без заплахата страната по сделката би сключила същата или не. В случая ищцата поддържа, че е налице заплашване, тъй като била принудена да подпише процесната сделка с тормоз, който произтичал от упражнявания психологически и емоционален натиск осъществен от ответника, с цялото му поведение и отношение проявено към ищцата и към нейната майка. Съдът обсъждайки показанията на свидетелите намира, че те доказват по един несъмнен начин ищцовите твърдения. На първо място следва да се има предвид, че и двете разпитани по делото свидетелки – Н.В. и Е. Р.а са очевидци на психичните преживявания и емоционалното състояние на ищцата преди подписване на сделката. Техните показания са източник на преки впечатления и съдът ги кредитира , за разлика от показанията на св. С. и Р., които дават откъслечни и опосредени данни , почиващи на споделеното от страна на самия ответник. И двете посочени по-горе свидетелки установяват, че ищцата била силно разстроена и заявила, че не желае да дарява имота , но искала тормозът , които й бил оказван – да спре. Установява се, че силното негативно въздействие, което й се оказвало я довело до неблагоприятни за нея здравословни състояния / вдигнала високо кръвно налягане, потекло й кръв от носа /.Дори пред нотариуса, ищцата не успяла да скрие своите притеснения и стресът , които изживявала я накарал , да заяви , че вече нищо не я интересувало. Безспорно се установява , че между ищцата и нейния племенник не е имало някакви силно изострени отношения и гръмогласни скандали или словесни атаки. Но ищцата е възприемала поведението на ответника и К.горично заявените от него претенции да получи „ целия имот „, като агресия и психологически натиск с изключителна интензивност, поради което на няколко пъти пред свидетелките го охарактеризирала като „ тормоз“. Към това следва да се прибави и невъздържаното му и на моменти агресивно поведение към неговата леля , включително и няколкото случки при които изхвърлил дрехите на дъщерята на ищцата , както и изхвърлил яденето на ищцата , защото говорела по телефона в неподходящ момент, изнасянето на багажа на баба му от втория етаж без нейно съгласие, изискване за да дойдат приятелки или съседи , това бъде съгласувано с него. С това си поведение ответникът определено е насаждал страх у ищцата за собственото й благополучие, нарушавайки привичния й начин на живот. В случая следва да се има предвид, че в показанията си и двете свидетелки са К.горични, че ищцата била с мек характер, че била готова да услужи на близките си и да приеме безропотно волята на своята майка. Още повече, че от години ищцата живеела без подкрепа от семейството си, защото била разведена и споделяла животи си с възрастната си майка , за чието здраве също се тревожела. Касае се за отношения в семейството ,които често пъти остават скрити за страничните наблюдатели, но които с психологическото си въздействие върху емоциите и конкретните личностни особености, също могат да покрият характеристиките на принудата, мотивираща по недопустим начин волята за извършване на определени правни или фактически действия. От показанията на свидетелките се установява, че ищцата се чувствала сама в тази ситуация, тъй като и бабата на ответника смятала, че ищцата трябва да му прехвърли собствеността си. И двете се надявали, че по този начин , ответникът ще бъде удовлетворен и повече няма да ги притеснява и да възбужда страх от евентуални неблагоприятни последици. От техните показания се установява безспорно , че е налице порок при формиране на волята на ищцата да извърши дарствения акт в полза на ответника, тъй като се доказва , че тя била подложена на психическо и емоционално въздействие от негова страна. Показанията на св. Н.В. , съдът кредитира изцяло, тъй като същите са последователни и непротиворечиви и са дадени от лице , за което не са налице данни за евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. Установява се безспорно , че ответникът се държал грубо с ищцата - негова леля, като се е разпореждал какво как и къде да бъде правено, все едно че къщата е негова, отново използвайки благоразположението на баба си към него самия.Това негово поведение е насочено към изпълнение на желанието да стане собственик на целия имот, което си желание е демонстрирал дори пред съседи, а и изрично е поставил условие на своята майка и на ищцата, че иска „всичко или нищо“. Съдът намира, че такова поведение , напълно покрива характеристиките на „ принуда“ по смисъла на чл. 30 ЗЗД , поради което и предявения иск с това правно основание се явява доказан и поради това основателен и ще следва да бъде уважен, като процесното дарение бъде унищожено. Предвид изложеното по-горе , въззивната жалба се явява основателна и решението в обжалваната му част следва да бъде отменено , като предявения иск за нищожност следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателен се явява евентуално съединения с него иск за унищожаемост и при този изход на спора , след като е разгледан по същество- следва да бъде уважен. По разноските. С оглед на изхода от спора на всяка една от страните се дължи присъждане на разноски. На жалбоподателя във връзка с основателността на жалбата , съобразно представения списък в размер на 173,83 евро за внесена държавна такса и 1022,58 евро за адвокатско възнаграждение или общо 1196,41 евро. Разноските следва да бъдат присъдени съобразно изхода от делото – и в първоинстанционото производство / включително при първоначалното и последвалото го въззивно производство / , които в полза на ответника – въззивник следва да бъдат в размер на 853,85 евро, а в полза на въззиваемата страна 1867,52 евро / съгласно доказателствата по делото и представените по делото списъци по чл. 80 ГПК/. Съдът намира за нужно да отбележи , че в производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК, не се присъждат разноски за адвокатски хонорар, тъй като според трайната и вече установена съдебна практика , в противен случай би се стигнало до комулиране на разноски , още повече , че в настоящия случай частната жалба за чието подаване се претендира отделно адвокатско възнаграждение от пълномощника на ищцата е била предмет на разглеждане в образуваното едно производство по постъпилата въззивна жалба от ответника. Производството за изменение и/или допълнение на постановеното съдебно решение в частта за разноските не е самостоятелно производство.Договорът за правна защита и съдействие за съответната инстанция включва и защитата по повод на размера на дължимите разноски, затова и в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, няма предвидени отделни възнаграждения за подаване и отговор на молба по чл. 248 ГПК. (Определение № 230/13.07.2015 г. по гр.д. № 4631/2014 г., Г.К., I Г.О. на ВКС). Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :