Решение № 152 от 28.5.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 285/2026 г.

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ "ХЛ-.... " ООД, ЕИК 119520585, със седалище и адрес на управление с......., обл.С., представлявано от управителя П. Д. останал недоволен и чрез процесуален представител адвокат обжалва Наказателно постановление № 871231-F865067/22.01.2026 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Б., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 12800 евро за нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи основание за неговата отмяна. Като неправилно приложение на материалния закон сочи, че дружеството не попада в обхвата на легалната дефиниция за краен промишлен потребител по смисъла на пар.1, т.16 от ЗАРИДСНПНП и като такъв не извършва икономическа дейност по търговия с нефт и нефтени продукти и не подлежи на регистрация към Министерството на Икономиката. Като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила сочи, непосочване на дата на нарушението съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; Отделно твърди, че дружеството е депозирало писмени възражения които не са обсъдени при съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че в НП не са взети предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства при определяне на вида и размера на наказанието. Това обстоятелства следвало да бъде преценено в светлината на преценката на приложението по чл.28, ал.1 от ЗАНН. Моли съда на посочените основания да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Подробни съображения излага в пледоарията си по същество. Както и алтернативно, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Б., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. От събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На 12.11.2025 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ведомствена бензиностанция, находящ се на адрес: с......., обл.С., фуражен завод, стопанисван от "ХЛ-.... " ООД. Установено било, че в обекта има 1бр. електронна система с фискална памет(ЕСФП) модел, „Дианел плюс вер. 3,5 KL“ с одобрение от БИМ 171 FS, регистрирана в НАП с потвърждение №4781453/29.01.2025г., която подава редовно данни към НАП. Установило се, че всички заредени количества гориво се отчитат в „резерв 2-вътрешно потребление“, т.е. ЗЛ извършва зареждане на ТС за собствени нужди. Във връзка с гореустановеното проверяваното лице попадало в обхват на параграф 1, т.5, буква „б“ от ДР на ЗАРИДСНПНП. По време на проверката от задълженото лице било изискано Удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП, като такова не е представено на органа по приходите. След справка в Регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е констатирано, че дружеството не притежава издадено удостоверение към момента на проверката. Установено било от контролните органи, че "ХЛ-.... " ООД е извършвало дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП без да има активна регистрация по реда на този закон. Като всяко лице което извършва дейност по чл.2, ал.1 от същия закон подлежи на регистрация по реда предвиден в него. Като било прието, че проверяваното лице не попада в изключенията на чл.3, ал.2 от ЗАРИДСНПНП то е нарушило нормите на чл.3, ал.1 от същия. Към момента на извършване на проверката в обекта не е било налично Удостоверение от Министерство на икономиката за извършване на дейности по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, съгласно чл. 16 от ЗАРИДСНПНП. За извършената проверка бил съставен ПИП сер. АА № 0134642/12.11.2025 г. Контролните органи изискали от управителя Удостоверение от Министерство на икономиката, което не било представено в дадения срок. За така констатираното нарушение на 23.12.2025 г. Т. Х. Л. инспектор по приходите в НАП съставила против "ХЛ-.... " ООД в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН АУАН № F865067/23.12.2025 г., в който приела, че дружеството е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. АУАН е връчен на управителя на дружеството на 06.01.2026 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени подробни писмени възражения по съставения акт. На 22.01.2026г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН № F865067/23.12.2025 г., Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Б., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", издал обжалваното Наказателно постановление № 871231-F865067/22.01.2026 г. с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ наложил на "ХЛ-...." ООД имуществена санкция в размер на 12800 евро за нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Препис от НП бил връчен на представляващо лице на 12.02.2026 г. Жалбата против постановлението била подадена на 26.02.2026 г. чрез АНО до РС – С.. Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства. Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от длъжностно лице, съгласно чл. 36, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и т. 2. 1. от приложената заповед № 3-ЦУ-30- 875/23.06.2025 г., а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен от ръководителя на НАП съгласно чл. 36, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗАРИДСНПНП и т. 1. 3 от цитираната заповед. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. На първо място, налице е явно несъответствие между нарушената законна разпоредба и състава на административното нарушение. Съгласно посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1- 6, подлежи на регистрация по този закон. Налага се извода, че неправилно, при определяне на наказанието е била приложена нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Това е така, защото нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП не е бланкетна, за да се счита, че АНО я е допълнил с чл. 3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Напротив, диспозицията на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е описателна и съдържа в себе си конкретни, посочени с всичките си признаци няколко състава на нарушение - Лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв. Когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление. За разлика от нарушението по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, което представлява сложен фактически състав и се извършва чрез действие(осъществява дейност), нарушението, което според АНО е осъществено по чл.3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е просто и се извършва чрез бездействие. Санкция по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП обаче се налага не просто, защото не е извършена регистрация, а защото е осъществена конкретна дейност. Поради това е налице е явно несъответствие между нарушената законна разпоредба и състава на административното нарушение. На второ място, липсата на кореспонденция между квалификацията на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и наложената санкция по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е довела и до нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, респ. конкретен период, както и място на извършване на нарушението. Така и не става ясно кога е извършено твърдяното нарушение. От една страна в НП е посочено, че дружеството извършва дейност без активна регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП, респ. че е бездействало, но без да е уточнен момента, респ. периода на това бездействие. В АУАН и НП е посочено кога е било установено нарушението, но не и кога е било извършено. АНО не е посочил място на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е гр. София, Министерство на Икономиката, където съгласно чл. 16 и сл. от ЗАРИДСНПНП се осъществява регистърното производство, докато мястото на нарушението по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е друго - съответното място на осъществяване на дейността, обекта с ЕСФП. Това още веднъж потвърждава извода, че е налице несъответствие между квалификацията на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и санкцията по чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. На трето място, постъпилото писмено възражение от жалбоподателя и представените с него писмени доказателства не са били коментирани и обсъждани в наказателното постановление, и в същото само общо е отразено, че възражението е неоснователно и това е довело до опорочаване на процедурата по издаването на наказателното постановление. Ето защо съдът намира, че не е спазена и процедурата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която административнонаказващият орган е следвало, преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Необсъждането от страна на административнонаказващия орган на наведените възражения относно образуваното производство несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е довело до невъзможност той да упражни реално и ефективно, в пълен обем това свое право. Всяко едно от посочените съществени процесуални нарушения е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно от формална страна и само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. С оглед изложените съображения съдът следва да отмени обжалваното Наказателно постановление № 871231-F865067/22.01.2026 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Б., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", като незаконосъобразно. При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /ред. ДВ, бр. 14 от 2025 г. /, и действителната правна и фактическа сложност на делото, предвид че не е направено възражение от въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно същото и следва да го уважи в пълния му размер. Поради това следва да осъди НАП – София да заплати в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1260.00евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.02.2026 г. и доказателства за извършено плащане. Водим от изложеното, съдът