Решение № 1023 от 31.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 26/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 89/18.11.2025г., постановено по а.н.д. № 21/2025г., Районен съд Червен бряг, първи наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 382/10.01.2025г. на Директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) Ловеч, с което на земеделски производител (ЗП) П. Д. С. с [ЕГН] и адрес с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], на основание чл.265, ал.1, предл. второ от Закон за горите (ЗГ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000,00 лв. за извършено нарушение на чл.265, ал.1, предл. второ от ЗГ във вр. с чл.41, ал.2 във вр. с чл.41, ал.1 от същия закон. Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – П. Д. С., чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 21/2025г. по описа на РС Червен бряг. В жалбата се излагат възражения за неправилност и немотивираност на съдебния акт. Твърди се, че въззивният съд е направил извод, че ЗП П. Д. С. е извършител на описаното в НП нарушение, без по делото да са налични доказателства за това. Излага се, че административнонаказващият орган не е установил по категоричен и безспорен начин границите на земеделската земя, която е била обработвана, и че на място не са констатирани каквито и да е табели или други указващи знаци, от които да се направи извод, че замята е част от горски фонд. Сочи се, че не са събрани доказателства за това П. Д. С. да е земеделски производител. По горните съображения се иска отмяна на решението на Районен съд Червен бряг. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено възражение по касационната жалба ангажира становище за неоснователност на същата и правилност на първоинстанционното решение. В представена по делото молба поддържа изцяло подаденото писмено възражение с изложените в него доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните: С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 25.01.2024г., в изпълнение на Заповед №17/23.01.2024г. на Директора на ТП ДГС Плевен била извършена проверка на място от служители на ТП ДГС Плевен на площта на отдел 106, подотдел „30“ и подотдел „31“ – държавна горска територия (ДГТ), които са част от площта на поземлен имот 14934.404.2, находящ се в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен, местност „Панчовец“ и попадащ в защитена зона „река Искър“ от екологичната мрежа на Натура 2000. Служителите констатирали, че от цялата площ на отдел 106, подотдел „30“ се извършва ползване и обработване на площ от около 18 дка като земеделска земя, с цел отглеждане на земеделски култури, а от цялата площ на отдел 106, подотдел „31“ се извършва ползване и обработване на площ от около 20 дка като земеделска земя, с цел отглеждане на земеделски култури. Т.е. при проверката на място служителите на ТП ДГС Плевен установили в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен, на площ от 38 дка, в отдел 106, подотдел „30“ и подотдел „31“, държавна горска територия, определена като голина с дървопроизводителна и средообразуваща функция, съгласно Горскостопанския план на ДГС Плевен от 2015г., че от неизвестен до този момент нарушител се извършва обработка с цел използване като земеделска земя за отглеждане на земеделски култури, като с тези си действия същият е променил фактическото използване на горската територия от дървопроизводителна и средообразуваща с функция – Специална, защитна ивица край река, в земеделска, не по установения за това ред. В раздел III – Управление на поземлени имоти в горски територии от Закона за горите, е регламентиран редът за временно ползване под наем или аренда на поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, като разпоредбите на този раздел не са били спазени, тъй като липсва сключен договор за наем или аренда с ТП ДГС Плевен за поземлен [имот номер], който е част от площта на отдел 106, подотдел „30“ и подотдел „31“ – ДГТ, находящ се в землището на с. Глава. При извършена проверка на наличните документи в ТП ДГС Плевен, не било установено наличието на действащ договор с физическо или юридическо лице за отдаване под наем или аренда на поземлен имот с идентификатор 14934.404.2, в частта му за отдел 106, подотдел „30“ и подотдел „31“, ДГТ или на части от тях. Съставен бил Констативен протокол серия СЗДП № 025457/25.01.2024г. За така констатираното била уведомена Районна прокуратура Плевен, която разпоредила проверка на органите на МВР за незаконно ползване на 38 декара от площ, попадаща в отдел 106, подотдел „30“ и подотдел „31“, държавна горска територия, в землището на с. Глава, община Червен бряг, представляваща Защитена зона р. Искър от екологична мрежа „Натура 2000“. В резултат на извършените действия било издадено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.06.2024г. по прокурорска преписка №03932/2024г. по описа на РП Плевен, ТО Червен бряг. Постановлението било изпратено на ДГС Плевен с цел преценка и вземане на административно отношение съгласно правомощията им и постъпило там на 27.06.2024г. На 03.07.2024г. в ТП ДГС Плевен постъпило и копие на материалите в прокурорската преписка. Предвид така постъпилите материали от Районна прокуратура Плевен било прието, че на 03.07.2024г. е установен и открит извършителят на деянието, който на 25.01.2024г. от обективна и фактическа страна извършва ползване и обработване на част от горепосочения отдел 106, подотдел „30“ и подотдел „31“ с обща площ от 38 дка, с цел отглеждане на земеделски култури, а именно – Земеделски производител П. Д. С. с [ЕГН] и адрес с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, [улица]. На ЗП П. Д. С. било изпратено писмо с изх.№ 1624-1/19.08.2024г., с което той бил запознат с установеното извършено от него нарушение, обективирано в Констативен протокол серия СЗДП № 025457 от 25.01.2024г. и бил поканен за съставяне на АУАН в сградата на ТП ДГС Плевен. Писмото било получено на 23.08.2024г., удостоверено с разписка за връчване на покана за съставяне на АУАН. За констатираното нарушение против ЗП П. Д. С. бил съставен АУАН № 0004042 от 05.09.2024г. в негово присъствие, след което му бил предявен за запознаване, подписване и връчване на препис от него, като на същата дата С. го подписал и получил препис от него. В акта нарушителят вписал възражение „Не обработвам посочената в акта земеделска земя“. Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН С. да е направил писмени възражения. В административнонаказателната преписка не били установени приложени доказателства за ползване на горепосочената площ на правно основание, в т.ч. договор за отдаване под наем или под аренда. Такива не били представени и на по-късен етап. Въз основа на така съставения АУАН, от Директора на РДГ Ловеч било издадено атакуваното НП, с което на ЗП П. Д. С. е наложена глоба в размер на 2000 лв. за това, че на 25.01.2024г., в изпълнение на Заповед №17/23.01.2024г. на директора на ТП ДГС Плевен е извършена проверка на място в поземлен имот 14934.404.2, който е част от площта на отдел 106, подотдел „30“ и подотдел „31“ – държавна горска територия, находящ се в землището на с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, като в момента на проверката било констатирано, че се извършва ползване и обработване на части от горепосочените поземлени имоти, в горска територия като земеделска земя, с цел отглеждане на земеделски култури, без да има действащ договор за наем или арендуване, като ЗП е променил фактическото използване на горската територия не по установения за това ред. Вземайки предвид осъщественото нарушение, събраните доказателства, подкрепящи административното обвинение, от обективна страна АНО е приел за доказано нарушението и неговия автор, а от субективна страна неговата вина. Наказващият орган счел, че с деянието деецът виновно е нарушил чл.265, ал.1, предл. второ от ЗГ, във връзка с чл.41, ал.2 от ЗГ във вр. с чл.41, ал.1 от ЗГ. Установено било от Таксационното описание, приложено към преписката, съгласно Горскостопански план на ДГС Плевен от 2015г., че отдел 106, подотдел „30“ е голина 5.8 ха, вид на гори – Тополови; функция – „С“ (специална) защитна ивица край река; собственост – държавна. Било установено от Таксационното описание, приложено към преписката, съгласно Горскостопански план на ДГС Плевен от 2015г., че отдел 106, подотдел „31“ е голина 3,2 ха, вид на гори – Тополови; функция – „С“ (специална); собственост – държавна. Съгласно приложената по делото справка от публичната страница на Агенция по геодезия, картография и кадастър, КАИС-портал за електронни услуги – Кадастрална карта и регистри, за поземлен [имот номер], област Плевен, община Червен бряг, с. Глава. м. „Панчовец“ е посочено: вид собственост Държавна частна, вид територия Горска, НТП Друг вид дървопроизводителна гора, площ 88 981 кв.м., стар номер 404002. Имотът попада в защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. Административнонаказващият орган изложил подробни мотиви относно определяне на наказанието, включително и констатирано предходно нарушение, извършено от същото лице, на същото място за същите имоти и по един и същ начин. При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от лица в кръга на тяхната компетентност и правомощия, в необходимата форма и срокове, съдържат изискуемите по закон реквизити, включително фактическите обстоятелства по извършване и установяване на нарушението. Съдът посочил, че не е констатирал съществени процесуални нарушения при издаването на акта и НП, като по същество приел нарушението за безспорно доказано. Приел за безспорно установено, че на посочените в АУАН и в НП дата и място – 25.01.2024г. в землището на с. Глава, община Червен бряг, област Плевен, поземлен имот 14934.404.2, който е част от площта на отдел 106, подотдел „30“ и подотдел „31“ – държавна горска територия, П. Д. С. в качеството си на земеделски производител е ползвал и обработвал части от имот 14934.404.2, като земеделска земя, отглеждал е земеделски култури, без да е имал сключен договор за наем или аренда, с което е променил фактическото използване на горската територия, определена за дървопроизводителни и средообразуващи функции, в нарушение на чл.41, ал.2 от ЗГ. Изводите си въззивният състав подкрепил с анализ на писмените и гласни доказателства по делото, като се мотивирал защо кредитира едни свидетелски показания и защо не кредитира други. Наложената на П. С. санкция за нарушение по чл.41, ал.2 от ЗГ съдът приел, че е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН. С горните мотиви съдът потвърдил обжалваното пред него НП. Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства; въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Въззивният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и се е мотивирал защо ги приема за неоснователни. По същество на спора и при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Червен бряг за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за горите. Извършеното от касатора деяние е доказано, включително от показанията на разпитаните свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в посочената като нарушена разпоредба административно нарушение. Съгласно чл.41, ал.2 от ЗГ, поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда, при условие че не се променят функциите на територията, не се възпрепятства осъществяването на други дейности в нея и не се увреждат почвите. Съгласно чл.265, ал.1 от ЗГ, наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв. физическо лице, което промени предназначението на горски територии или фактическото им използване не по установения за това ред. Процесното нарушение в НП е квалифицирано по чл.265, ал.1, предл. второ вр. чл.41, ал.2 вр. ал.1 от Закона за горите. С разпоредбата на чл.265, ал.1 от ЗГ, съдържаща едновременно състав на административно нарушение и санкция за извършването му, се налага глоба на физическо лице, което промени предназначението на горски територии или фактическото им използване не по установения за това ред. В конкретния случай са налице данни, че С. е променил фактическото използване на горската територия не по установения за това ред, като е извършил ползване и обработване на част от поземлен имот в горска територия като земеделска земя с цел отглеждане на земеделски култури – пшеница съгласно констативния протокол, без да има действащ договор за наем или аренда, и без промяна на предназначението на територията по законовия ред. Така посочените факти са доказани, и правилно е прието от районния съд, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.265, ал.1, предл. второ във вр. с чл.41, ал.2 вр. ал.1 от Закона за горите. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е ясно как районния съд е приел, че касаторът е извършител на нарушението и въз основа на кои доказателства по делото съдът е установил това. По делото е налично писмо изх.№297-1/06.02.2024г. до Началника на РУ на МВР гр. Червен бряг за съдействие с оглед установяване лицето, неправомерно ползващо поземлен имот 14934.404.2. В резултат на това писмо е извършена проверка и по делото са приобщени Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.06.2024г. на прокурор в РП Плевен, ТО Червен бряг, в което е посочено, че в хода на извършените проверки и предприети действия е установено лицето П. Д. С., който е регистриран земеделски производител и е извършител на неправомерното ползване на имота. Същото лице П. Д. С. е установено и от проверката на РУ Червен бряг, за което е изготвена справка рег.№374000-3916/18.06.2024г. до Началника на РУ Червен бряг. В самото сведение С. е посочил, че обработва процесните земи, за обработването на които преди две години му е бил съставен акт и е било образувано а.н.д.№262/2023г. в Районен съд Червен бряг. Служебно известно е на настоящия състав, че делото е приключило в Районен съд Червен бряг с потвърждаване на наказателното постановление. Решението на РС Червен бряг е обжалвано в Административен съд Плевен, където е било образувано к.а.н.д. № 990/2025г., приключило с оставяне в сила на решението на районния съд. Противно на изложеното в касационната жалба, границите на процесните имоти са посочени и очертани в хода на административнонаказателното производство. Обработвана неправомерно от касатора земя е подробно описана в констативния протокол, както и е обозначена в приложено копие от горскостопанската карта. В случая цялата описана в НП площ е горска територия и е обработвана от С.. Обработваемата земя е горска територия, и не е било необходимо да се поставят табели или други указващи знаци, които да посочват, че земята е част от горски фонд. Касаторът е обработвал земята, без да има скица на предоставения за обработка имот, или друг документ, в който предоставената му под наем земя да е ясно индивидуализирана на определено място от земната повърхност. Липсва законово изискване горските територии да се означават с табели или други указващи знаци. Освен това по делото има данни, че такива табели в процесните имоти са били поставяни. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че не са събрани каквито и да е доказателства за това П. С. да е земеделски производител. Напротив, същият в подаденото от него сведение, приобщено по административнонаказателната преписка – л.47 от делото пред РС, изрично посочва, че „Регистриран съм като земеделски производител и обработвам земя в землището на с. Глава, обл. Плевенска“. Поради изложеното съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Червен бряг за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Процесуално представителство по делото не е упражнявано, нито е представяно пълномощно за такова представителство. Постъпилите по делото писмено възражение и молба са подписани от Директора на РДГ Ловеч.