Решение № 1325 от 14.7.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 11/2026 г.

Административното дело е образувано на основание с чл.145 от АПК, във връзка с чл.215 от ЗУТ, въз основа на жалба от С. Г. Д. срещу Решение № 7 по протокол № 36/28.11.2025г. на Общински съвет- Върбица. С оспореното решение на основание чл.21, ал.1, т.11, вр.чл.21, ал.2 от ЗМСМА, вр. с чл.124а, ал.1 от ЗУТ Общински съвет- Върбица не разрешава изработването на проект за ПУП– план за застрояване (ПЗ), съпътстващите го специализирани план схеми по части Електрозахранване, ВиК и транспортен достъп, в обхват ПИ с идентификатор № 12766.79.161 по КК на [населено място], общ. Върбица, по заявление с вх. № 94-С-440/08.12.2021г., депозирано от жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва Решение № 7 по Протокол № 36/28.11.2025г. на Общински съвет – Върбица, с което е отказано разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план– план за застрояване (ПУП–ПЗ), като твърди, че актът е постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие със задължителните указания, дадени с влезлите в сила решения на Административен съд– Шумен и Върховния административен съд по предходното разглеждане на същата преписка. Според жалбоподателя административният орган за трети пореден път е възпроизвел мотивите на вече отменения отказ, без да извърши самостоятелна преценка на представеното задание по чл.125, ал.2 ЗУТ и без да обсъди установените от съдилищата факти, че заявлението е подадено от заинтересовано лице, заданието отговаря на законовите изисквания, исканото предназначение е допустимо съобразно устройствената зона и Наредба № 7/2003г., а преценката относно законосъобразността на бъдещия ПУП следва да се извърши в последващото производство по неговото одобряване. Поддържа се, че повторният отказ е немотивиран, основан на ирелевантни за настоящото производство съображения и представлява неизпълнение на задължителните съдебни указания, поради което се иска неговата отмяна, връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият лично и с упълномощен процесуален представител адв. [населено място], поддържа жалбата. Ответната страна– Общински съвет– Върбица, представлявана в съдебното производство от адв. Б.Г. оспорва жалбата. Заявява, че при постановяване на оспореното решение ОбС – Върбица е действал законосъобразно, при спазване на процедурата и в унисон с материалния закон. В писмената си защита от 30.06.2026г., ответната страна твърди, че представеното задание и приложените към него документи не отговарят на изискванията на ЗУТ, а предложението за изработване на ПУП–ПЗ противоречи на предвижданията на Общия устройствен план на община Върбица и на материалноправните разпоредби, поради което не е било налице основание да бъде разрешено изработването му. Позовава се на заключението на вещото лице, според което графичната част на предложението не отговаря на изискванията на закона, тъй като включва незаконни сгради. Ответникът оспорва и процесуалната и материалноправната легитимация на жалбоподателя, като поддържа, че последният не е заинтересовано лице, тъй като не е собственик на поземления имот, нито притежава право на строеж в него, а единствено е собственик на търпими строежи, което не му дава право да иска разрешаване изработването на ПУП. Изтъква се още, че със заявление от 18.02.2025г. държавата, чрез директора на ДГС „Върбица“ като представител на собственика на имота– МЗХ, е оттеглила първоначалното заявление и приложенията към него и е заявила, че не желае те да бъдат използвани в производството, което според ответника представлява новонастъпило обстоятелство, отличаващо настоящия спор от предходното съдебно производство. Министерството на земеделието и храните не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. В отговор на жалбата и писмени бележки поддържа становището, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като при постановяване на оспореното решение Общински съвет– Върбица е действал напълно законосъобразно, като са спазени материалният закон и процедурата по вземане на решението. Според МЗХ предложеният проект за изработване на ПУП противоречи на предвижданията на Общия устройствен план, не е съобразен с предназначението на територията като горска и с начина на трайното ѝ ползване. Министерството счита още, че производството не е инициирано от заинтересовано лице, тъй като нито собственикът на имота– МЗХ, нито лице с право да строи по силата на закон е поискало разрешение за изработване на проекта, поради което Общинският съвет не е могъл да постанови положително решение по заявлението. Намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли и да присъди направените по делото разноски. Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По силата на [нотариален акт], том VІ, рег.№ 1687, дело № 1208 от 2007г. жалбоподателят се легитимира като собственик на склад за билки със застроена площ 566 кв.м., дърводелски цех със застроена площ 648 [жк], находящи се в имот с кадастрален номер 294 в местността „Минерална вода“, м.м. „Върбица“ [населено място], представляващ ДГФ. Съгласно Скица № 15-660589/16.06.2022г. имотът съответства на ПИ с идентификатор №12766.79.161 с площ 8126 кв.м., с предназначение на територията– „горска“; начин на трайно ползване– „за курортен хотел, почивен дом“; сгради, които попадат върху имота: сграда с [идентификатор], с площ 662 кв.м. с предназначение складова база, склад; сграда с [идентификатор] с площ 461 кв.м. с предназначение складова база, склад и сграда за енергопроизводство с [идентификатор] със застроена площ от 10кв.м. Административното производство е образувано въз основа на заявление с вх. № 94-С-440/08.12.2021г., подадено от С. Д. с искане за одобряване на ПУП. Същото било придружено със задание по чл.125, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, състоящо се от текстова и графична част, извадка от ОУП на община Върбица, опорен план, отразяващ съществуващото положение, нотариален акт за собственост, становище на РИОСВ– Шумен №1633/02.03.2009г. по инвестиционно намерение; удостоверение за търпимост с изх. № 94-С-40/17.03.2009г. за сгради. Видно от заданието, с проектопредложението се предлага ПУП- ПЗ за поземлен [имот номер], като същият е съобразен с предвидената от ОУПО на общ.Върбица устройствена зона „Ок“. С ПЗ се определят линии за застрояване, съобразени с преминаващите през и до имота комуникации. С ПУП- ПЗ се създава устройствен статут на съществуващите сгради, собственост на оспорващия съобразно приложения документ за собственост, а целта на изработването на ПУП- ПЗ за имота е придобиване на земята от собственика на сградите, съгласно изискванията на Закона за горите. В т.4 от заданието е посочено, че в съответствие с предвижданията на ОУПО и чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № 7 ПНУОТУЗ се предлагат следните показатели: вид на зоната – „Ок“; плътност на застрояване – макс. до 30%; интензивност на застрояване– до 1,5; височина на застрояване– макс.10м; озеленяване – мин. 50%. Заданието било съгласувано от възложителите Държавно горско стопанство „Върбица“, като собственик на ПИ с [идентификатор] и С. Г. Д. като собственик на сгради с идентификатори 12766.79.161.1 и 12766.79.161.2. В Обяснителната записка, съпътстваща заявлението, било посочено, че с проектопредложението се определя предназначение на имота за „Складови и обслужващи дейности“ съгласно чл.28, ал.1, т.3, т.7 от Наредба №7 ПНУОТУЗ в съответствие със зоната, определена от ОУПО. С решение № 12 по протокол № 34 от 29.04.2022г. на ОбС Върбица било прието да не се разрешава изработване на проект за ПУП- ПЗ. Със Заповед № РД-15-53/12.05.2022г., Областен управител на Област Шумен върнал решение №12 по протокол № 34 от 29.04.2022г. за ново разглеждане, поради липса на мотиви. С последващо решение № 8 по протокол 36 от 31.05.2022г. ОбС– Върбица не разрешил изработването на проект ПУП-ПЗ по заявление с вх.№ 94-С-440/08.12.2021г. от С. Д.. По предприето оспорване от жалбоподателя, съдебното производство приключило с влязло в сила решение № 11712/29.11.2023г. по АД № 6038/2023г. на ВАС, с което било отменено решение №30/08.03.2023г., постановено по АД № 187/2022г. на АдмС– Шумен и вместо него било отменено решение № 8 по протокол 36 от 31.05.2022г. ОбС – Върбица и преписката върната на Общински съвет- Върбица за ново произнасяне. С решение № 12 по протокол № 7 от 16.02.2024г. ОбС– Върбица не разрешил изработването на проект за ПУП– ПЗ, съпътстващите го специализирани план схеми по части Електрозахранване, ВиК и транспортен достъп, в обхват ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] по заявление с вх. № 94-С-440/08.12.2021г., депозирано от С. Г. Д.. С Решение № 528/04.04.2025г. по адм. д. № 104/2024г. Административен съд– Шумен отменил Решение № 12 по Протокол № 7/16.02.2024 г. на Общински съвет– Върбица, с което било отказано разрешаване изработването на проект за ПУП–ПЗ за процесния имот, и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да извърши преценка единствено относно предпоставките по чл.124а и чл.125 ЗУТ, а неправомерно е обсъждал въпроси, относими към последващото производство по одобряване на подробния устройствен план. Прието било още, че внесеното задание отговаря на изискванията на чл.125 ал.2 ЗУТ, съдържа необходимите реквизити и не е установено противоречие с устройствените предвиждания, което да препятства разрешаването на изработването на проекта на този предварителен етап от процедурата. Решението било оставено в сила с Решение № 10339/24.10.2025г. по адм. д. № 6030/2025г. на Върховния административен съд. В мотивите си касационната инстанция приела, че внесеното задание отговаря на изискванията на чл.125 ал.2 ЗУТ, като в него са посочени териториалният обхват, характеристиките на имота, информацията за съществуващото положение и съответствието с устройствените предвиждания. ВАС е приел още, че с проектопредложението се определя предназначение на имота „за складови и обслужващи дейности“ съгласно чл.28, ал. 1, т. 3 и т.7 от Наредба № 7/22.12.2003г., като направил извод, че заявеното предназначение на имота не е в разрез с предвижданията на ОУП. Върховният административен съд приел също, че никъде в заданието и обяснителната записка не се посочва като цел на процедирането осъществяване на селскостопанска дейност, поради което доводите на административния орган за несъвместимост на предвиждането с устройствената зона са необосновани. С тези мотиви ВАС е потвърдил извода, че отказът на Общинския съвет е постановен при неправилно приложение на материалния закон и преписката следва да бъде върната за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда. Адм.д. № 104/2024г. на АдмС Шумен е приложено към настоящото съдебно производство. С писмо изх. № 101/18.02.2025г. директорът на ТП ДГС „Върбица“, в качеството си на представител на държавата– собственик на поземления имот, уведомил кмета на община Върбица и Общинския съвет, че оттегля искането за предоставяне на административната услуга по заявление вх. № 94-С-440/08.12.2021г., както и подписаното от него задание по чл. 25 ЗУТ, обяснителната записка и приложенията към него, като заявява, че не ги поддържа и не желае да бъдат използвани в производството по разрешаване изработването на ПУП. Посочва още, че ТП ДГС „Върбица“ няма интерес от процедиране на ПУП за държавния имот и моли общинската администрация да приеме, че е десезирана по поисканата административна услуга, както и да прекрати административното производство по преписката. Писмото е представено и прието в хода на адм.д.№ 104/2024г./ стр.237/, като съдът е указал в мотивите на решението си, при новото разглеждане на заявлението, изявлението да бъде съобразено. С докладна записка вх. № 182/20.11.2025г. председателят на ОбС– Върбица внесъл за разглеждане в ОбС заявлението за изработване на проект за ПУП– План за застрояване./стр.46/. С Решение № 7 по Протокол № 36/28.11.2025г. Общински съвет– Върбица, отново отказал разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план– план за застрояване (ПУП–ПЗ) по депозираното заявление от жалбоподателя. Били изложени мотивите, че представеното задание и проектното предложение не съответстват на изискванията на ЗУТ, на предвижданията на Общия устройствен план на общината и на правилата на Наредба № 7/2003г. Според Общинския съвет предвиденото предназначение на имота за складови дейности е несъвместимо с устройствената зона „за курортен хотел, почивен дом“, в която попада имотът, като се приема още, че съществуващите сгради не обслужват основното предназначение на територията и в имота е осъществявана дейност, несъвместима с курортната функция. Допълнително е посочено, че в имота са били констатирани незаконни строежи и регистриран животновъден обект, поради което Общинският съвет е приел, че предложеният проект противоречи на предвижданията на устройствената зона по ОУПО и заявлението следва да бъде оставено без уважение. По делото е назначена и изготвена СТЕ, според която представеното задание за изработване на ПУП не отговаря изцяло на изискванията на чл.125 от ЗУТ, а проектното предложение не съответства на предвижданията на Общия устройствен план и включва съществуващи строежи, които вещото лице приема за нетърпими. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си, като заявява, че предложеното проектно решение не отговаря на нормативните изисквания и че строежите в имота не могат да бъдат включени в графичната част на проекта. Заключението на съдебно-техническата експертиза съдържа изводи относно съответствието на проектното предложение с устройствените предвиждания и законосъобразността на съществуващите строежи. Съдът не кредитира тези изводи в частта, с която чрез тях се извършва преценка по въпроси, вече разрешени със задължителните указания на Върховния административен съд или относими към последващата процедура по одобряване на подробния устройствен план, а не към производството по чл.124а ЗУТ. По делото е прието заверено копие на удостоверение за търпимост изх.№ 94-С-40/17.03.2009г., и в оригинал, който беше представен на виждане в о.с.з., във връзка с искане на ответната страна за откриване на оспорване на истинност/ вярност/ по реда на чл.193 ал.1 от ГПК. Документът е издаден от компетентния административен орган по реда на § 16 от ПР на ЗУТ и не се установява да е бил отменен или обявен за нищожен по надлежния ред. Следователно, удостоверението се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и поражда присъщите на индивидуалния административен акт правни последици, поради което неговата законосъобразност не може да бъде преценявана инцидентно в настоящото производство, нито да бъде дерогирана чрез заключение на вещо лице. До отмяната му по съответния ред удостоверението поражда всички предвидени в закона правни последици и е задължително както за административните органи, така и за съда. Изложената фактическа обстановка се установява от представените от страните и приети по делото доказателства. Въз основа на същата, съдът прави следните изводи от правна страна: Предмет на оспорване е Решение № 7 по протокол № 36/28.11.2025г. на Общински съвет- Върбица, с което на основание чл.21, ал.1, т.11, вр.чл.21, ал.2 от ЗМСМА, вр. с чл.124а, ал.1 от ЗУТ Общински съвет- Върбица не разрешава изработването на проект за ПУП– план за застрояване (ПЗ), съпътстващите го специализирани план схеми по части Електрозахранване, ВиК и транспортен достъп, в обхват ПИ с идентификатор № 12766.79.161 по КК на [населено място], общ. Върбица, по заявление с вх. № 94-С-440/08.12.2021г., депозирано от жалбоподателя. Оспорването е направено от активно легитимирано лице по смисъла на чл.131, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ– собственик на сгради в имот- предмет на плана и заявител на административната услуга, в законоустановения срок на 05.01.2026г., при връчен акт на 15.12.2025г. и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съобразно изричната разпоредба на чл.124б, ал.5 от ЗУТ, поради което е процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема следното: Обжалваното решение е постановено по заявление, подадено от С. Г. Д. с искане да се допусне изработване на проект за ПУП, касаещ поземлен имот извън границите на урбанизираните територии. Съгласно чл.124а, ал.1, изр.първо от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този ред се разрешава и изработването на проект за подробен устройствен план на селищно образувание с национално значение, както и на поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии. Процесното решение е постановено от Общински съвет– Върбица, който е компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба. От доказателствата по делото се установява, че решението е прието при спазване специалните процесуални правила за [жк], мнозинство и начин на гласуване за взимане на решението от ОбС, съобразно чл.27, ал.2 и ал.3, във вр. чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА. В конкретния случай на предложението за отказ за изработване на проект по искането на С. Д. от общо 14 общински съветници при режим на явно гласуване, 14 са гласували „за“, против и въздържали се – 0 (л.28). Спазена е и установената писмена форма на решението, обективирано в протокол от заседанието на ОбС, изготвени в съответствие с чл.21, ал.2 и чл.29, изр.първо от ЗМСМА. В хода на производството не се констатират нарушения, водещи до опорочаване на административния акт. Въз основа на изложеното съдът приема, че решението съставлява валиден административен акт - постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на процедурни нарушения. При направената преценка за съответствие на обжалвания акт с материалния закон, съдът намира следното: Заявлението, депозирано от С. Г. Д., обективира искане за изработване на проект на ПУП – ПЗ за поземлен имот с [идентификатор] по КК на община Върбица, местност „Боаза“. Производството по издаване на разрешението по чл.124а от ЗУТ е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП. За издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП при условията на чл.124а, ал.5 от ЗУТ е необходимо компетентният орган да е сезиран с искане от легитимирани за това лица от кръга на посочените в чл.124а, ал.5 от ЗУТ, като искането следва да бъде придружено от задание по чл.125 от ЗУТ, съгласно чл.124а, ал.7 от ЗУТ. В мотивите си по предходното решение, съдът е постановил, че в производството по чл.124а ЗУТ административният орган не следва да извършва окончателна материалноправна преценка относно допустимостта и законосъобразността на бъдещия подробен устройствен план, тъй като тази преценка принадлежи на следващия етап при одобряването на вече изработения проект. С оглед на това при преценка законосъобразността на обжалвания акт следва единствено да се извърши проверка досежно наличие на основанията за образуване на производството– заявление, изходящо от заинтересовано лице, съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с общия устройствен план на населеното място. Всички други конкретни изисквания към проекта следва да бъдат съобразени и обсъждани във втората фаза на административното производство по издаване на крайния приключващ административната процедура акт, с който се одобрява или се отказва да се одобри проекта на ПУП – ПЗ. В настоящия казус отново вместо да извърши единствено проверката, допустима по чл.124а и чл.125 от ЗУТ, Общинският съвет е направил окончателна оценка относно бъдещото съдържание на още неизработен ПУП, като предварително е приел, че същият ще противоречи на ОУП и на Наредба № 7/2003г. Без да изпълни в пълнота задължителните указания, дадени с Решение № 528/04.04.2025 г. по адм. д. № 104/2024 г. на Административен съд– Шумен, оставено в сила с Решение № 10339/24.10.2025 г. на Върховния административен съд, Общинският съвет е изградил повторния отказ именно върху същите съображения относно предполагаемо противоречие на бъдещия ПУП с ОУП, предназначението на територията, наличието на незаконни строежи и регистриран животновъден обект– въпроси, които съдът вече е приел за ирелевантни към настоящия етап на производството по чл.124а ЗУТ. Следователно е налице формално ново произнасяне без административният орган да изпълни задължителните указания на съда, а е възпроизвел вече отхвърлените правни изводи, поради което настоящия съд намира, че задължителните указания фактически не са изпълнени. Настоящият съдебен състав намира, че при повторното произнасяне административният орган не е съобразил и заявлението на директора на ТП ДГС „Върбица“ от 18.02.2025г., с което държавата като собственик на поземления имот е оттеглила първоначално даденото съгласие за процедиране на ПУП. От съдържанието на оспореното Решение № 7 не се установява административният орган да е обсъдил това заявление, нито да е изложил мотиви относно неговото правно значение за производството по чл.124а от ЗУТ. Посочено е само, че теренът е горска територия държавна собственост и липсва съгласуване от страна на МЗХ, което не обосновава различен административен резултат. В мотивите на административния акт липсва какъвто и да е анализ дали депозираното впоследствие волеизявление води до отпадане на материалноправните предпоставки за разрешаване изработването на ПУП или до липса на активна легитимация на заявителя. Изложените в писмената защита на процесуалния представител на ответника съображения в тази насока представляват последваща аргументация, която не може да санира липсата на мотиви в самия административен акт. Следва да се отчете още, че заявлението на директора на ДГС „Върбица“ не изменя предмета на административното производство, който продължава да бъде искането за разрешаване изработването на ПУП по заявление с вх. № 94-С-440/08.12.2021 г. Същевременно не се установява това изявление само по себе си да води до отпадане на качеството на жалбоподателя като заинтересовано лице, доколкото въпросът за активната му легитимация следва да бъде преценен въз основа на материалноправните предпоставки на чл.124а ал. 5 ЗУТ, а не единствено с оглед волята на собственика на поземления имот. Съгласно чл.125а ал.5 от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде по искане и за сметка от заинтересувани лица- собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. Съдът намира възраженията на Министерството на земеделието, в които се поддържа, че жалбоподателят не разполага с качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, тъй като не е собственик на поземления имот и не притежава право на строеж в него за неоснователни. В Решение № 528/04.04.2025 г., потвърдено от Върховния административен съд, съдът вече е извършил преценка относно допустимостта на производството и процесуалната легитимация на заявителя, приемайки, че преписката следва да бъде разгледана по същество. Ето защо, административният орган не би могъл чрез нова самостоятелна преценка да достигне до противоположен извод относно вече разрешените правни въпроси, освен ако не са настъпили такива нови факти, които обективно да водят до отпадане на качеството на заинтересовано лице. В конкретния случай заявлението на директора на ДГС „Върбица“ не представлява такова обстоятелство. По своята правна същност, писмото представлява едностранно изявление на собственика на поземления имот, с което той оттегля собственото си участие и подкрепа за започнатото административно производство и иска прекратяването му. То изразява единствено волята на собственика на поземления имот да не поддържа повече първоначално направеното искане, но не променя правното положение на жалбоподателя, нито води до автоматично отпадане на правния му интерес, ако същият произтича пряко от закона. Следователно това изявление не може само по себе си да обоснове различен правен резултат от вече възприетия в предходното съдебно производство. Дори заявлението на директора на ТП ДГС „Върбица“ да представлява новонастъпил факт след приключване на предходното съдебно производство, то само по себе си не обосновава постановения отказ. Административният орган е бил длъжен да извърши самостоятелна правна преценка относно последиците на това волеизявление за производството по чл.124а ЗУТ и за качеството на заявителя като заинтересовано лице, като изложи ясни мотиви защо счита, че са отпаднали предпоставките за разрешаване изработването на ПУП. Такава преценка в процесния административен акт липсва. Гроизложеното води до извода, че жалбата на С. Г. Д. е основателна и формираният и обективиран в Решение № 7 по протокол № 36/28.11.2025г. на Общински съвет- Върбица отказ, с който Общински съвет- Върбица не разрешава изработването на проект за ПУП– ПЗ в обхват ПИ с идентификатор № 12766.79.161 по КК на [населено място], общ. Върбица, по заявление с вх. № 94-С-440/08.12.2021г., депозирано от С. Д., е фактически и правно необоснован и следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, на основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на Общински съвет– Върбица, за ново разглеждане и произнасяне по внесеното заявление с вх. №94-С-440/08.12.2021г. от С. Д., който следва да извърши преценка на подаденото заявление за разрешаване изработването на ПУП- ПЗ и приложените към него документи, за съответствие с изискванията на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП и Заявление изх. № 101/18.02.2025г. от Директора на ТП ДГС Върбица. При този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на оспорващата страна за сторените в настоящото съдебно производство разноски, като О. В. следва да бъде осъдена да заплати в полза на С. Г. Д. претендираните съгласно списък, приложен на л.222 разноски по делото в размер общо на 1073,11€- 5,11€ платена държавна такса; 300€- депозит за вещо лице и 768€- договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2026г. Водим от горното Шуменският административен съд