Решение № 549 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 795/2026 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на възражение на основание чл.44 ал.1 от ЗАНН от К. В. П., представляваща регистрирана по Търговския закон фирма Б. ООД, ЕИК ••••••••••, против: акт за установяване на административно нарушение № F868864/28.01.2026 г., съставен от Н.Б.Т. на длъжност главен инспектор по приходите и наказателно постановление № 874331- F868864/10.02.2026 г., издадено от К.Х.Х. - •••• Дирекция Обслужване в Териториална дирекция/ТД/ Варна на Национална агенция по приходите/НАП/. Във въззивната жалба не се оспорва фактическата обстановка, моли се нарушението да се счита за маловажно по чл.28 б.а от ЗАНН и да не се налага имуществена санкция поради факта, че нарушението е извършено за пръв път, държавният фиск не е ощетен и дружеството е изряден платец. В съдебно заседание въззивникът Б. ООД се представлява от управителя К. В. П., която по същество поддържа жалбата. Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт Р.Г., редовно упълномощена. В съдебно заседание Г. моли съда за потвърждаване на наказателното постановление. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна следното: Б. ООД е вписано в Търговски регистър на Агенция по вписванията на 08.05.2015 г. със собственици на капитала К. В. П. и И.Г.Г. и управител К. В. П.. Б. ООД чрез А.С.А. ЕООД подало до ТД Варна на НАП заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС с вх.№ ДДС.0000-0170599/15.01.2026 г./приложено заверено копие/ като данъчно задължено лице със седалище и адрес на управление на територията на страната, тъй като годишният му оборот в страната за 2025 година, определен по реда на чл.168в, надвишил националния праг от 51 130 евро. Към преписката е приложено заверено копие от пълномощно рег.№ 285/12.01.2026 г. по регистъра на нотариус О.С. с район Районен съд Варна от К. В. П. като представляваща Б. ООД за Р.Р.Д., представляваща А.С.А. ЕООД да представлява дружеството пред ТД на НАП гр. Варна, като подписва, подава и получава молби, искания, справки, декларации, уведомления и всички други документи, включително АУАН, документи във връзка с регистрация по ЗДДС. Пълномощното е безсрочно и е в сила до изричното му оттегляне от упълномощителя. С Резолюция № 032692600171432/15.01.2026 г. на директора на ТД Варна на НАП/приложено заверено копие/ се определя Н.Т., главен инспектор по приходите в ТД Варна на НАП да извърши проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на Б. ООД в срок до 29.01.2026 г. В резултат на представени документи и писмени обяснения от дружеството е установено, че дейността на дружеството е извършване на франчайз на веригата магазини INMEDIO чрез Л.Т.Р. ЕООД - световен лидер и експерт в търговията на дребно с бързооборотни стоки в пътнически и търговски локации. Декларирано е, че дружеството има сключен Договор за франчайс с Л.Т.Р. ЕООД за търговски обект, намиращ се в гр.Варна, в магазин Кауфланд до МОЛ Варна. При проверка в информационната система на НАП за дружеството е установено, че няма регистрирано фискално устройство. За периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. са издадени 56 приходни фактури от № 0000000351/31.01.2025 г. до № 0000000406/31.12.2025 г. в размер на 108 311.31 лв. /55 378.69 евро/ с единствен получател Л.Т.Р. ЕООД. В резултат на направени служебни справки в ИС на НАП за 2025 г. е установено, че Б. ООД има реализиран годишен оборот в страната за 2025 г. в общ размер на 55 378.69евро /108 311,31 лв./, който надвишава прага от 51 130 евро, определен по реда на чл.168в от ЗДДС (изм. и доп. ДВ. бр. 115 от 30.12.2025 г., в сила от 01.01.2026 г.). Съгласно § 63 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС (обн. ДВ. бр. 115 от 30.12.2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) – всяко данъчно задължено лице, което към датата на влизане в сила на този закон не е регистрирано по досегашния чл.96 или чл.100 ал.1 и годишният му оборот в страната за 2025 г. надвишава прага от 51 130 евро, определен по реда на чл.168в от този закон, възниква задължение за регистрация по чл.96 ал.1 от този закон. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон. Следователно, за Б. ООД са налице основание за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС във връзка с § 63 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС (в сила от 01.01.2026г.) и заявлението за регистрация следва да се подаде в 7-дневен срок от влизането му в сила, т.е. до 08.01.2026 г. Същото е подадено на 15.01.2026 г., след изтичане на законоустановения срок. Предвид гореизложеното и на основание § 63 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС /в сила от 01.01.2026г./ датата на регистрация по ЗДДС е 01.01.2026 г., независимо от датата на връчване на акта за регистрация. Проверката е приключила с издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 030422600220709/19.01.2026 г./приложено заверено копие, връчен на Б. ООД по електронен път същият ден. На 28.01.2026 г. Н.Б.Т. – главен инспектор по приходите ТД Варна на НАП съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия AN № F868864/28.01.2026 г./приложен оригинал/ против Б. ООД, в който отразила горепосочените установени в хода на проверката обстоятелства. Актосъставителката квалифицирала нарушението по чл.96 ал.1 във връзка с чл.178 от ЗДДС. В АУАН няма посочени като иззети вещи и документи. АУАН е предявен на Р.Р.Д. на 28.01.2026 г., която се запознала със съдържанието му, не направила възражения, подписала го и на същата дата е получила копие от него. К. В. П., представляваща Б. ООД подала срещу съставения АУАН възражение № 5548322/02.02.2026 г. /приложен оригинал/, в което счита, че не е налице умишлено извършено нарушение, моли се нарушението да се счита за маловажно по чл.28 от ЗАНН и да не се налага имуществена санкция. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 874331-F868864/10.02.2026 г./приложен оригинал/, издадено от К.Х.Х. – •••• Дирекция Обслужване в ТД Варна на НАП. Административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите от АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.96 ал.1 във връзка с чл.178 от ЗДДС и е наложил на Б. ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 256 евро на основание чл.178 ал.1 от ЗДДС. В наказателното постановление е отразено, че срещу АУАН е постъпило възражение, което наказващият орган счита за неоснователно, въпреки липсата на предходни административни наказания, тъй като не е посочена уважителна причина за неспазване на срока и по-късното подаване на заявлението не може да послужи като валидно основание за освобождаване от отговорност. Тъй като не се оспорва отразената в наказателното постановление фактическа обстановка, от съда не бяха призовани свидетели за разпит в съдебно заседание. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка, приложените към въззивната жалба, служебно изготвените и представените в съдебно заседание, подробно изброени погоре, приети и приложени към делото на основание чл.283 от НПК. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314 ал.1 вр.чл.84 от ЗАНН. Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: По допустимостта на въззивната жалба: Наказателното постановление е връчено на К. В. П., представляваща Б. ООД, на 19.02.2026 г., видно от разписката към него, възражението срещу него е подадено от К. В. П., представляваща Б. ООД, на 20.02.2026 г., видно от печата върху него. Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима. По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган: Съгласно чл.193 ал.2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. АУАН е издаден от компетентен орган - Н.Б.Т. – главен инспектор по приходите ТД Варна на НАП – орган по приходите. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - К.Х.Х. – •••• Дирекция Обслужване в ТД Варна на НАП. Съгласно чл.193 ал.2 от ЗДДС наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От приложеното заверено копие от заповед № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е видно, че в точка 1.2. са оправомощени директорите на Дирекция Обслужване в ТД на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания на основание чл.178, чл.179 и чл.181 от ЗДДС. По процесуалния закон: Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното постановление), счете, че правилата за компетентност са спазени. Разпоредбите начл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на един свидетел при съставянето на акта, в присъствие на представител на дружеството, като препис от АУАН е връчен по законоустановения ред. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на наказателното постановление. Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и наказателното постановление отговарят начл.42 и респективно чл.57 от ЗАНН, в тях се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми. Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна. По материалния закон: При възприетата фактология съдът счете, че в случая Б. ООД е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.96 ал.1 от Закона за автомобилните превози. Тази разпоредба задължава всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната да се регистрира по този закон, когато годишният му оборот в страната, определен по реда начл.168в, надвиши националния праг от 51 130 евро. Съгласно чл.95 ал.6 т.1 заявлението за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза - в случаите по ал.1 и 2. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Б. ООД не е подал в нормативно установения срок – до 08.01.2026 г. заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС, след като годишният му оборот в страната за 2025 година надвишил националния праг от 51 130 евро. Санкционираното дружество има качество на данъчно задължено лице, тъй като е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията и е действащо дружество, осъществяващо търговска дейност. След като дружество е подало заявление едва на 15.01.2026 г. извършването на деянието следва да се счете за категорично доказано. Дружеството е осъществило състав на нарушение по чл.96 ал.1 вр.ал.6 т.1 вр. § 63 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС, наличието на което правилно е констатирано в наказателното постановление. При определяне на наказанието административно-наказващият орган е спазил разпоредбите на чл.178 от ЗДДС, наложената имуществена санкция е в минималния размер и съдът няма право да определя наказание “имуществена санкция” под предвидения в закона минимален размер за съответното нарушение. По разноските: С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на административно-наказващия орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че справедливо юрисконсултско възнаграждение в случая е минималното такова в размер на 130 лв., тъй като процесуален представител на въззиваемата страна взе участие в едно съдебно заседание без разпити на свидетели и не бяха представени доказателства за допълнителна ангажираност във връзка с делото, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. От въззивника не е направено искане за присъждане на разноски. По въззивната жалба: Писменото възражение срещу съставения АУАН и възражението срещу издаденото наказателно постановление са с абсолютно еднакво съдържание и съдържа единствен аргумент, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Относно приложението на чл.28 от ЗАНН: Съдът счита, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН за квалифициране на деянието като "маловажен случай" като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Субект на констатираното нарушение е юридическо лице и поради това съображение въпросът за вината, като елемент от субективната страна на фактическия състав, не подлежи на обсъждане. Преценката за степента на обществена опасност на нарушението изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажен случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя. В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице. Извършените сделки от дружествата следва да са законосъобразни и информацията за тях следва да послужи на данъчните власти при определяне на дължимите данъци. В случая е налице засягане на значими обществени отношения от финансов характер, целящи осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари, включително чрез получаване на информация за актуалното състояние на участниците в търговския оборот, поради което и обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че тъй като това е първото нарушение на дружеството случаят е маловажен по чл.28 от ЗАНН. За да се приеме, че има маловажен случай на административно нарушение, следва от данните по делото категорично да се установява, че е налице правонарушение с изключително ниска степен на обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента на обществена опасност на останалите административни нарушения от същия вид, което от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното налагане на нормативно установената за нарушението санкция. Нищо от възприетите с решението факти по случая не сочи на подобна заниженост на обществената опасност на деянието. Налице е обичайното за този вид нарушения неизпълнение на задължението. Измененията в ЗДДС са били публикувани в Държавен вестник бр.115 от 30.12.2025 г. и са влезли в сила от 01.01.2026 г. Изтъкнатите от въззивника съображения по-скоро могат да се квалифицират като смекчаващи вината обстоятелства, което е взето предвид от наказващия орган и е наложена имуществена санкция в минимален размер. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН и от съда. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и справедливо, поради което и на основание чл.63 ал.2 т.5 и чл.63д ал.4 от ЗАНН