Решение № 18476 от 30.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2297/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Политическа партия “ИМА ТАКЪВ НАРОД“ със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез упълномощен адвокат, против Решение № 239 от 19.01.2025г. на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), постановено по н.а.х.д. № 20241110209722 по описа на СРС за 2024г. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 022/08.09.2023г., издадено от председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което на касатора, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.11, т.4 и чл.87, ал.3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 лева, за нарушение на чл. 25е, ал.1 от същия закон. Развитите в жалбата оплаквания са за неправилност на съдебното решение и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в наказателното постановлението липсва посочване кога е извършено нарушението, къде е мястото на извършване на нарушението, както и начинът и обстоятелствата при които е извършено същото. Излага аргументи в посока необсъждане в постановеното решение на доказателствата по делото и изложените в жалбата възражения. Касаторът счита, че разпоредбата на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД е приложена неправилно от съда. В тази връзка сочи, че нарушение би било налице единствено в случай, че администраторът на лични данни знае, че лицата чийто данни обработва са починали, и обработва тези данни целенасочено. Изтъква, че в случай липсва такова установяване, тъй като политическата партия като частноправен субекти не разполага с възможност и правомощие за извършва справка или проверка в съответните регистри на гражданско състояние в НБ. Иска се отмяна на решението и на Наказателното постановление. При условията на евентуалност излага съображения, че описаното в НП деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно счита, че иска НП следва да бъде изменено на основание чл. 63, ал.7, т.4 от ЗАНН, като наложената санкция бъде намалена на половина. Претендира разноски. Ответникът в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ангажира писмени бележки. Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Административен съд София - град, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред Административен съд – град София. Касационната жалба е неоснователна. Установената и проверена е от състава на районния съд следната фактическа обстановка: Политическа партия “ИМА ТАКЪВ НАРОД“, вписана в Регистър БУЛСТАТ, е регистрирана с адрес на седалище на управление в [населено място], [улица], ет. 7, ап. 18. На 14.02.2023г. председателят на КЗЛД издал Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН № 004/14.02.2023г. на партията, тъй като за периода от 02.08.2022г. до 13.08.2022г., в качеството на администратор на лични данни, е обработила без правно основание и в нарушение на обществения интерес личните данни на 4 починали лица, които били вписани в Списък на избирателите, подкрепящи регистрацията на партията в ЦИК за участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.10.2022г., представен в ЦИК на 13.08.2022г. - нарушение на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. Съдът е намерил, че предупреждението е влязло в сила на 11.03.2023г., доколкото страните не твърдят да е подавана жалба срещу акта. В рамките на проверка от КЗЛД, с писмо изх. № ППН-02-121 от 22.02.2023г. били изискани от ГД „ГРАО“ заверени копия на протоколите от извършените от Дирекцията проверки, съдържаща информация за починалите лица и датата на смъртта, констатирани в предоставените списъци с данни на избирателите, подкрепящи партиите и коалициите за участието им в изборния процес. С писма с вх. № ППН-02-121#1/06.03.2023г. били предоставени исканите информация и документи. Впоследствие били изпратени нови искания от КЗЛД - за предоставяне на заверени копия на хартиен носител на определени страници от Списъка на избирателите. С писма с вх. № ППН-02- 280#1/11.05.2023г. и № ППН-02-280#2/12.05.2023г. на КЗЛД са били предоставени списъците. В хода на проверката било констатирано, че касаторът в периода 02.02.2023г. /датата на влизане в сила на Указ № 28/31.01.2023г. на Президента/ до 13.02.2023г. /датата на внасянето на избирателния списък в ЦИК при регистрацията на партията за изборите/ е обработил в Списъка с избирателите си до ЦИК при регистрацията си за изборите за народни представители на 02.04.2023г. данните на 24 на брой починали физически лица. За така установеното на 02.06.2023г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 022/02.06.2023г. в присъствието на двама свидетели - св.идетеля Станчин и пълномощник на партията - адвокат И. С.. В АУАН е вписано, че партията е обработвала без правно основание и в нарушение обществения интерес данните на 25 починали лица, като има съвпадение на имена и ЕГН за 24 броя лица, в периода от 02.02.2023г. до 13.02.2023г., като същите били вписани в Списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на партията в ЦИК за участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.04.2022г. Актът е предявен и връчен на същата дата /02.06.2023г./ на пълномощник на партията - адвокат С.. На 12.06.2023 г. било депозирано писмено възражение от партията. Въз основа на АУАН на 08.09.2023г. е издадено НП № 022/08.09.2023г., с което на основание чл.86, ал.1 вр. чл.11, т.4 и чл.87, ал.3 от ЗЗЛД на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 200 лв. От правна страна районният съд е приел, че е налице редовна процедура по връчването на АУАН и НП. Същите са съставени от материално компетентни за това длъжностни лица и отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, съответно чл.57 от ЗАНН. Вмененото в отговорност нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо на адресата да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Районният съд е намерил, че ПП “ИМА ТАКЪВ НАРОД“ е администратор на лични данни по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД. Правилно е установено, че касаторът е обработвал „лични данни“ по см. на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. От така установеното верен е извода, че ПП „ПД“ е субект, по отношение, на който са относими нормите на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото обработва лични данни за целите на изборния процес, регламентирани в Изборния кодекс (ИК). Посочва се в мотивите на оспореното решение, че съгласно чл. 25е, ал. 1, изр. 1 от ЗЗЛД "Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това". Разпоредбата на чл. 133, ал. 3, т. 5 от ИК предвижда, че: "Към заявлението за регистрация партията представя: списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията, положен пред упълномощени от партията лица или квалифициран електронен подпис; при избори за членове на Европейския парламент от Република България и при избори за общински съветници и за кметове регистрацията на партията може да бъде подкрепена и от избиратели - граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, като в списъците се посочват имената, личният номер, номерът на удостоверението за пребиваване, датата на регистрация, посочена в него, и подпис; всеки избирател може да участва само в един списък; при полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност; списъкът се предава и в структуриран електронен вид, като съдържа имената и единния граждански номер (личен номер) на избирателите, положили саморъчен подпис или квалифициран електронен подпис, в последователността, в която са вписани в списъка". Нормата на чл. 133, ал. 4 от ИК урежда, че "личните данни по ал. 3, т. 5 се обработват и предоставят при спазване изискванията за тяхната защита". Във връзка с така цитираната нормативна уредба във въззивното решение е изтъкнато, че в случая трите имена и ЕГН на лицата, вписани в списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на жалбоподателя за участие в изборите за народни представители, представлява именно информация, чрез която лицата могат да бъдат идентифицирани, т. е. това са „лични данни“. На следващо място, записването на тези данни във въпросните списъци и съхраняването им от влизане в сила на Указа на Президента на Република България, с който се насрочват изборите, до предаването им в ЦИК, и употребата им пред ЦИК представляват все действия по „обработване“ на личните данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) № 2016/679. Предвид изложеното, районният съд обосновал извод, че по несъмнен и безспорен начин е установено вмененото на ПП "ИМА ТАКЪВ НАРОД" административно нарушение по чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД, тъй като същата не е имала правно основание в периода от 02.02.2023г. до 13.02.2023г. в хода на една предизборна кампания да обработва личните данни на 24 починали лица /в частност данните на тези лица да фигурират в списък на избиратели/, доколкото нямат избирателни права. Според СРС в НП правилно е индивидуализирано и административното наказание, като размерът на санкцията в размер на 1200 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗЛД, е надлежно съобразен с броя на починалите лица, чиито лични данни са били неправомерно обработени. В заключение решаващият съд е изложил мотиви, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Решението е правилно. Въззивният съд е изяснил обективно, всестранно и изцяло релевантните за случая факти, като е обсъдил възражения и е изложил подробни мотиви за законосъобразно ангажирана административнонаказателна отговорност. Мотивите на въззивния съд съответстват на доказателствата и касационната инстанция изцяло ги споделя, като не намира причина да ги преповтаря, предвид чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 25е, ал. 1, изр. първо от ЗЗЛД „ Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това “. От доказателствената съвкупност категорично е установено, че Политическа партия "ИМА ТАКЪВ НАРОД" като „администратор на лични данни“ е осъществила състава на вмененото административно нарушение по чл.25е, ал.1 ЗЗЛД, тъй като предвид изискванията на Изборния кодекс (ИК), в частност чл. 133 и сл. от ИК не е възможно да се изведе правно основание за обработване на лични данни на починали лица. Що се касае до възражението на касатора, че е възможно недобросъвестно поведение на трети лица при попълването на списъка с поддръжниците на политическата партия, следва да се цитира разпоредбата на чл.133, ал.4 от ИК, съгласно която " личните данни по ал. 3, т. 5 се обработват и предоставят при спазване изискванията за тяхната защита". По силата на чл.133, ал.3, т.5 ИК „ към заявлението за регистрация партията представя списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията, положен пред упълномощени от партията лица или квалифициран електронен подпис; при полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност“. Следователно задължение на касатора е да следи за самоличността на лицата, полагащи подписите. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от пороците, наведени с касационната жалба, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като правилно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно предявената претенция, в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 80.00 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, вр.чл.63в ЗАНН, Административен съд София-град, ХXVI-ти касационен състав