Решение № 3132 от 17.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1311/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИ.,ЕИК по БУЛСТАТ •••,представлявана от В. А. Т.- кмет, чрез адв. А. С. С.- САК срещу наказателно постановление (НП) № 104 от 20.11.2025г., издадено от Р. Б. П. М., на длъжност директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощена да изпълнява правомощията на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/- София със Заповед №РД-97/ 24.09.2021г. на директора на РИОСВ- София, с което на жалбоподателя СТОЛИЧНА ОБЩИ., ЕИК по БУЛСТАТ ••• е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 166, т. 3, вр. с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда за нарушение по чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 166, т. 1 от Закона за опазване на околната среда. Жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. П.- САК с пълномощно по делото. Моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че подробни мотиви е изложил в жалбата. В жалбата и представените писмени бележки се иска отмяна на наказателното постановление, евентуално намаляване на санкцията. Навеждат се доводи за неправилно определени дата и място на нарушението; за необсъждане на възраженията срещу АУАН; за несъставомерност на деянието по чл. 166, т. 3 от ЗООС, тъй като предписанието не било дадено с констативен протокол по чл. 155 или чл. 157б от ЗООС; за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и за несъразмерност на санкцията. В съдебно заседание е направено и възражение за материална компетентност на издателя на наказателното постановление. Претендират се разноски. Административно- наказващият орган, редовно призован се представлява от юрк. П. Д.. В хода на делото по същество моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки, в които излага доводи, с които иска издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Столична общИ. притежава комплексно разрешително № 431-НО/ 2012 г., последно актуализирано с решение № 431-Н0-И0-А2/ 2020 г., за експлоатация на Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична общИ. – площадка „СадИ.та“. През 2024 г. в РИОСВ- София постъпвали писма на Столична общИ. за декларираните количества депонирани отпадъци на депото за неопасни отпадъци „СадИ.та“. Информацията за част от месеците била представяна след срока по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7 от 19.12.2016 г. за реда и начИ. за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Посочената разпоредба задължава собственика на депото в срок до последното число на текущия месец да предоставя на компетентния орган информация за депонираните количества отпадъци за предходния месец. Въз основа на тези констатации директорът на РИОСВ- София издал предписание № 77/ 19.02.2025 г., адресирано до кмета на Столична общИ.. С т. 1 на предписанието общИ.та чрез кмета била задължена да предоставя в РИОСВ- София ежемесечна информация за депонираните количества отпадъци на депо за неопасни отпадъци „СадИ.та“ в срока по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7/19.12.2016 г., а с т. 2- да спазва и изпълнява изискванията на наредбата. И за двете задължения бил определен постоянен срок. Предписанието било изпратено по електронния обмен на документи и получено от Столична общИ. на 19.02.2025 г. То не било оспорено и влязло в сила. На 09.05.2025 г. служители на РИОСВ- София извършили проверка в деловодната система на инспекцията, при която установили, че до 30.04.2025 г. не е постъпила информация за количествата отпадъци, депонирани през март 2025 г. Констатацията била отразена в протокол № 4/09.05.2025 г. Проверката в информационната система била извършена от деловодител, а резултатът бил удостоверен с подписите на актосъставителя И. Ц., началника на отдел ККФОС и техническият сътрудник в дирекция АФПД. След изпратена покана, на 22.05.2025 г., в присъствието на надлежно упълномощен представител на Столична общИ., бил съставен АУАН №66/ 22.05.2025г. В него било прието, че на 02.05.2025 г. в гр. София, в сградата на РИОСВ – София, чрез бездействие общИ.та не е изпълнила предписание № 77/19.02.2025 г., като не е предоставила в срок информацията за депонираните през март 2025 г. отпадъци. Представителят на общИ.та отбелязал, че възражения ще бъдат представени в законоустановения срок. Такива били депозирани на 29.05.2025 г. След преценка на материалите по преписката било издадено обжалваното наказателно постановление, с което административнонаказващият орган възприел фактическите констатации в АУАН и наложил на Столична общИ. административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за горното нарушение. В съдебно заседание актосъставителят И. Ц. потвърди констатациите си. Свидетелката обясни, че при анализ на информацията за 2024 г. установила системни закъснения, поради което през февруари 2025 г. било издадено предписанието. При последваща проверка било установено непредоставянето в срок на информацията за март 2025 г. След като и бяха предявени свидетелката потвърди подписите си върху АУАН и протокол № 4/ 09.05.2025 г. и разясни начИ., по който е извършена проверката в деловодната система. Съдът кредитира показанията като последователни, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства. Фактическата обстановка се установява още от предписание № 77/ 19.02.2025 г., доказателствата за връчването му, протокол № 4/ 09.05.2025 г., АУАН № 66/22.05.2025 г., поканата за съставянето му, известието за доставяне, писмените възражения и останалите документи по административнонаказателната преписка. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган. От представената заповед № РД-97/ 24.09.2021 г. на директора на РИОСВ - София се установява, че Р. Б. П.- М., в качеството на директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, е оправомощена при отсъствие по обективни причини на директора на РИОСВ-София да изпълнява правомощията му в пълен обем, включително изрично да издава наказателни постановления. Заповедта е действащ вътрешнослужебен акт и индивидуализира както заместващото лице, така и обема на предоставените правомощия. Представената справка от регистър БУЛСТАТ установява, че инж. И. П. е титуляр на длъжността директор на РИОСВ-София, но не сочи, че на 20.11.2025 г. тя фактически е изпълнявала служебните си функции и не е отсъствала. Титулярството на длъжността и временното отсъствие са различни обстоятелства. Самото издаване на наказателното постановление от посоченото в заповедта заместващо лице е в рамките на предоставената представителна и материална компетентност, а по делото липсват доказателства, че в същия момент титулярът е упражнявал същото правомощие или че заповедта е била отменена. Поради това съдът не приема възражението за невалидно оправомощаване. АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 о т ЗАНН реквизити. В тях са посочени нарушителят, конкретното неизпълнено задължение, актът, от който то произтича, отчетният период, срокът за изпълнение, датата и мястото на нарушението, както и приложимите санкционни разпоредби. Между фактическото описание в АУАН и наказателното постановление е налице пълно съответствие. Правото на защита на общИ.та не е ограничено-нейният представител е присъствал при съставяне на акта, получил е препис и е депозирал подробни възражения. Неоснователно е възражението, че наказващият орган не е изпълнил чл. 52, ал. 4 о т ЗАНН. От съдържанието на наказателното постановление се установява, че възраженията са възпроизведени и преценени, като органът е изложил съображения защо ги приема за неоснователни. Законът не изисква отделен от наказателното постановление акт изчерпателен отговор на всеки довод. Решаващо е дали органът е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и дали нарушението е установено с доказателствата по преписката. Тези изисквания са изпълнени. Дори мотивите по възраженията да са лаконични, това не представлява съществено процесуално нарушение, след като в съдебното производство фактите са проверени непосредствено и правото на защита е упражнено в пълен обем. Неоснователно е възражението за неправилно посочена дата на нарушението. Задължението за информацията относно отпадъците, депонирани през март 2025 г., е следвало да бъде изпълнено най-късно до 30.04.2025 г. След изтичането на този срок адресатът е изпаднал в неизпълнение. Нарушението е осъществено чрез бездействие и противоправното състояние продължава, докато задължението бъде изпълнено или неизпълнението бъде установено от контролния орган. Посочената в АУАН и наказателното постановление дата 02.05.2025 г. е първият работен ден след официалния празник първи май и към нея неизпълнението безспорно е било налице. Следователно датата индивидуализира конкретното нарушение и не създава неяснота относно защитата. Позоваването на чл. 60 от ГПК по аналогия не води до различен извод. Наредба № 7 определя краен календарен момент-последното число на текущия месец, а не срок, който започва да тече от съобщение или процесуално действие. Но дори да се възприеме тезата за пренасяне на срока към първия присъствен ден, именно 02.05.2025г. е релевантният момент, след изтичането на който неизпълнението се проявява. И при двата варианта- към датата, посочена от наказващия орган, задължението не е било изпълнено. Правилно е определено и мястото на нарушението. При бездействие мястото е това, където дължимото действие е следвало да бъде извършено и където резултатът от изпълнението е следвало да постъпи. Информацията е трябвало да бъде предоставена на РИОСВ- София, поради което сградата на инспекцията в гр. София е надлежно посочена като място на извършване. Седалището на задълженото лице или фактическото място, от което би било изпратено писмото, не променят този извод. Съгласно чл. 166, т. 3 о т ЗООС с наказанията по чл. 165 се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или чл. 157б, издавани от посочените в разпоредбата компетентни органи. Нормата обхваща две самостоятелни групи актове- индивидуални административни актове и констативни протоколи по чл. 155 или чл. 157б от ЗООС. Изразът „по чл. 155 или 157б“ конкретизира вида на констативните протоколи и „не превръща“ индивидуалния административен акт в протокол. Предписание № 77/ 19.02.2025 г. притежава всички белези на индивидуален административен акт-издадено е от компетентен административен орган, адресирано е до индивидуално определен публичноправен субект, съдържа конкретни властнически волеизявления и непосредствено поражда задължения за адресата. Наименованието „предписание“ и обстоятелството, че документът не е озаглавен „констативен протокол“, не го изключват от първата хипотеза на чл. 166, т. 3 о т ЗООС. Обратното тълкуване би обезсмислило изричното посочване на индивидуалните административни актове като отделен източник на наказуеми предписания. Предписанието е редовно връчено, не е оспорено и е влязло в сила. В производството по обжалване на наказателното постановление съдът не може косвено да обезсили стабилен административен акт чрез преценка на неговата целесъобразност. Задължението е било ясно, възможно за изпълнение и съответства на нормативното задължение по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7. След като информацията за март 2025 г. не е представена в срок, обективните признаци на нарушението по чл. 166, т. 3 от ЗООС са осъществени. Съдът не споделя доводът, че по чл. 166, т. 3 о т ЗООС е наказуемо единствено неизпълнението на предписания, дадени при осъществяване на текущ контрол и отразени в констативен протокол по чл. 155 о т ЗООС. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 и 2 от ЗООС урежда съставянето на констативни протоколи при извършването на текущ контрол, както и даването в тях на задължителни предписания с посочени срокове и отговорници за изпълнението им. От нея обаче не следва, че всяко задължително предписание на органите по ЗООС трябва непременно да бъде обективирано в такъв протокол. Санкционната разпоредба на чл. 166, т. 3 о т ЗООС обхваща две алтернативни хипотези – неизпълнение на предписание, дадено в индивидуален административен акт, и неизпълнение на предписание, дадено в констативен протокол по чл. 155 или чл. 157б ЗООС. Изразът „по чл. 155 или 157б“ се отнася до непосредствено предхождащото го понятие „констативните протоколи“, а не установява изискване индивидуалните административни актове също да бъдат издадени във формата на такива протоколи. Противното тълкуване би лишило от самостоятелно съдържание изрично посочената в нормата категория на индивидуалните административни актове. В случая предписание № 77/19.02.2025 г. не е дадено в констативен протокол по чл. 155 или чл. 157б от ЗООС, поради което не попада във втората хипотеза на чл. 166, т. 3 о т ЗООС. То обаче е издадено от директора на РИОСВ-София в рамките на правомощието му по чл. 14, ал. 4 о т ЗООС, адресирано е до индивидуално определен правен субект, съдържа конкретно и задължително властническо волеизявление и непосредствено определя дължимото от адресата поведение. Поради това представлява индивидуален административен акт и попада в първата самостоятелна хипотеза на чл. 166, т. 3 от ЗООС. За ангажиране на имуществената отговорност на юридическо лице не се изследва вИ.. Отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна и възниква при неизпълнение на задължението в рамките на дейността на юридическото лице. Поради това е без значение кой конкретен служител на Столична общИ. е следвало да изготви или изпрати информацията. Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е случаят, при който с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от съответния вид. В случая задължението за своевременно предоставяне на данните не е самоцелно формално изискване. То обезпечава текущия контрол върху реално депонираните количества отпадъци, правилното определяне на обезпеченията и отчисленията и проследяването на изпълнението на условията по комплексното разрешително. Нарушението е извършено след издаването и влизането в сила на специално предписание, провокирано от многократни закъснения през предходната годИ.. Следователно адресатът е бил изрично предупреден за необходимостта от стриктно спазване на срока. Обстоятелството, че част от предходните закъснения са били с един работен ден, не намалява обществената опасност на настоящото неизпълнение; напротив, то обяснява необходимостта от постоянния характер на предписанието. Липсата на доказани конкретни вреди за околната среда също не е достатъчна, тъй като нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Неоснователно е твърдението, че наказващият орган е смесил непредоставянето на информация по Наредба № 7 с неизпълнението на предписанието. В наказателното постановление ясно е посочено едно деяние-неизпълнение на предписание № 77/19.02.2025 г. Данните за поведението през 2024 г. не са възприети като отделни нарушения, а като фактическа причИ. за издаването на предписанието и като обстоятелство при оценката на обществената опасност. Санкцията е определена в размер 5 000 лв. при законов диапазон от 2 000 до 20 000 лв. Размерът е близък до минималния и съответства на тежестта на нарушението, значението на своевременната отчетност и обстоятелството, че адресатът е общИ., експлоатираща депо чрез интегрирана система за третиране на значителни количества битови отпадъци. Обстоятелството, че общИ.та не е била наказвана преди за неизпълнение именно на това предписание, е отчетено чрез определяне на санкция значително под средния размер. Не са налице основания за намаляването до законовия минимум. При цялостната служебна проверка съдът не установи нарушения на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна или изменение на наказателното постановление. То следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Административно- наказващият орган чрез своя процесуален представител изрично заявява в хода на делото по същество, че не претендира присъждането на разноски. В тази връзка такива не му се дължат. С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд