Решение № 99 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 460/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен иск от Н. М. П., И. И. П. /действаща чрез своята майка Н. М. П./ и И. И. П. /действаща лично и със съгласието на своята майка Н. М. П./ против ответника – М. Т. П. с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС – положителен установителен иск за собственост на основание наследство и придобивна давност на: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ....по КККР на с.Б., с административен адрес: с.Б., целия с площ от 283 кв.м., с номер по предходен план: 330, квартал 23, парцел V, при съседи на целия ПИ: ....; целия първи етаж със самостоятелен вход, представляващ самостоятелен жилищен обект в двуетажната жилищна сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., със застроена площ от 97 кв.м., ведно с ½ идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж на същата; ½ идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., на 1 етаж, цялата със застроена площ от 29 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; 1/2 идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., на 1 етаж, цялата със застроена площ от 5 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; ½ идеална част от сграда с идентификатор ...по КККР на с.Б.,на 1 етаж, цялата със застроена площ от 6 кв.м., с предназначение: селскостопанска страда; ½ идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б.,на 1 етаж, цялата със застроена площ от 35 кв.м., с предназначение: гараж. Ищците Н. М. П. /лично и като законен представител на другите две ищци/, И. И. П. и И. И. П. твърдят в исковата си молба, че са собственици на: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на с.Б., с административен адрес: с.Б., целия с площ от 283 кв.м., с номер по предходен план: 330, квартал 23, парцел V, при съседи на целия ПИ: .....; целия първи етаж със самостоятелен вход, представляващ самостоятелен жилищен обект в двуетажната жилищна сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., със застроена площ от 97 кв.м., ведно с ½ идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж на същата; ½ идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с. Б., на 1 етаж, цялата със застроена площ от 29 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ... по КККР на с.Б., на 1 етаж, цялата със застроена площ от 5 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; ½ идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б.,на 1 етаж, цялата със застроена площ от 6 кв.м., с предназначение: селскостопанска страда; ½ идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б.,на 1 етаж, цялата със застроена площ от 35 кв.м., с предназначение: гараж. Поддържат, че са ги придобили по наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години от 2002 г., което продължава и към настоящия момент. Твърдят, че са наследници на И. Т. П., починал на 20.12.2021 г. Сочат, че родителите на техния наследодател И. П. - Т. И. П., б.ж. на с.Б., починал на .....г. и В. Г. П., б.ж. на с.Б., починала на ....г., приживе са извършили неформална делба на имотите си между тримата си синове Г., М. и И.П.и, за което са ги уведомили още приживе. Поддържат, че техния наследодател И. Т. П. от 2002 г. до смъртта си през 2021 г. е упражнявал явно и необезпокоявано давностно владение върху описаните имоти със знанието и без противопоставянето на ответника, което владение е продължено от ищците, като са присъединили владението на техния наследодател. Интересът им от предявяване на иска обосновават с факта, че след смъртта на своя наследодател разбрали, че ответникът М. Т. П. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 150, том 1, рег.№ 1602, дело № 156/2004г. на нотариус Огнян Каменов Берковица, с който е признат за собственик на 1/3 идеална част от процесния първи етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж на жилищната сграда, както и на 1/3 идеална част от дворното място, стопанските постройки и гаража, находящи се в имота. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. Т. П., че ищците са собственици при равни права на основание наследство, присъединено владение и придобивна давност на следните имоти: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на с.Б., с административен адрес: с.Б., целия с площ от 283 кв.м., с номер по предходен план: 330, квартал 23, парцел V, при съседи на целия ПИ: ....; целия първи етаж със самостоятелен вход, представляващ самостоятелен жилищен обект в двуетажната жилищна сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., със застроена площ от 97 кв.м., ведно с ½ идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж на същата; ½ идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., на 1 етаж, цялата със застроена площ от 29 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; 1/2 идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., на 1 етаж, цялата със застроена площ от 5 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; ½ идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б.,на 1 етаж, цялата със застроена площ от 6 кв.м., с предназначение: селскостопанска страда; ½ идеална част от сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б.,на 1 етаж, цялата със застроена площ от 35 кв.м., с предназначение: гараж. Правят искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ....г. на нотариус Огнян Каменов Берковица. Претендират разноски. Ответната страна М. Т. П. е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неосноателен. Сочи, че поземленият имот, първият етаж от двуетажната жилищна сграда и другите подобрения в имота са съсобствени между него и другите му двама братя Г. Т. П. и И.Т. П. /наследодателя на ищците/ при равни права – по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, като с влязло в сила на 27.10.2004 г. решение по гр.д. № 222/2004 г. Районен съд – Берковица е разпределил между тях ползването на процесните имоти. Твърди, че от 2004 г. до момента непрекъснато и необезпокоявано със съгласието на брат си Г. Т. П. владее сградата с идентификатор ...., където отглежда кози си. Сграда с идентификатор .... също се ползва от ответника със съгласието на брат му Г.Т. П. непрекъснато без никой да се е противопоставил. Претендира разноски. С Определение № 16/07.01.2026 г. съдът е оставил без уважение искането на М. Т. П. за конституиране като страна в производството на брат му Георги Т. П. /който впоследствие е разпитан в качеството на свидетел/. В случая дори това лице да има права върху процесните имоти същият не се явява необходим другар на страните и неговото участие в настоящото дело не е задължително. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 221 от 05.06.2012 г. по гр.д.№ 1190 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. по предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. Съсобственик не би имал правен интерес да предяви иск срещу съсобственик, който не оспорва правата му в съсобствеността, не му отнема владението и не осъществява действия, с които пречи на упражняването на собственическите правомощия на ищеца-съсобственик. В този смисъл възможна е хипотезата на предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост или негаторен иск само срещу един от съсобствениците- този, който оспорва правата на ищеца-съсобственик и спрямо когото ищецът-съсобственик има правен интерес да установи със сила на присъдено нещо правата си в съсобствеността. По тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Тоест, правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. Напротив, то може да е различно. По горните мотиви искането на ответника не е уважено и Г. Т. П. не е конституиран като страна по настоящото дело. Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното : За да бъде уважен искът в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на посочените идеални части от процесните имоти, съответно на целия първи етаж от жилищната сграда на посоченото от тях основание – наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години – осъществяваното от тях владение, респективно че са продължили владението на техния наследодател и изтеклата в тяхна полза придобивна давност, както и периодът на изтеклата придобивна давност. С доклада по делото, обективиран в Определение № 16/07.01.2026 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване следните факти: наследодателят на ищците И.Т. П., ответника М. Т. П. и Г. П. са братя, чиито общи наследодатели са Т. И. П., б.ж. на с.Б. и В.Г. П. /което се потвърждава и от приложеното на л. 7 удостоверение за наследници/. Не е спорно, а и от изготвената по делото експертиза от вещото лице А. Т. /л. 91-95/ се установи с категоричност, че първият етаж от двуетажната сграда с идентификатор ...., построена в процесния имот представлява самостоятелен обект съобразно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ и е обособен като самостоятелно жилище. Страните не спорят, че процесните имоти са били собственост на Т.И.П., починал .... г. и В. Г. П., починала .... г. – общите наследодатели на ответника и И.Т. П. /починал 20.12.2021 г., чиито наследници са ищците /, в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели и косвено свидетелства записването в разписния лист на л. 18 на името на Т.И.П. за парцел V в квартал 23. Ответникът не спори, че наследодателят на ищците И. Т. П. е бил собственик по наследство от своите родители на 1/3 ид.ч. от поземления имот, първия етаж от двуетажната жилищна сгтада и другите подобрения в имота, съответно не спори, че след смъртта на И. Т. П. неговите права в размер на 1/3 ид.ч. са преминали към ищците, които са негови наследници по закон – ищцата Н. М. П., която е негова съпруга /видно от удостоверение за сключен граждански брак на л. 9/ и другите две ищци И. и И. П.и, които са негови деца /удостоверения за раждане на л. 10 и л. 11/. Оспорва се правото на собственост на ищците над 1/3 ид.ч. от процесните имоти, като ответникът твърди, че поземленият имот, първият етаж от двуетажната жилищна сграда и другите подобрения в имота са съсобствени между него и другите му двама братя Г. Т. П. и И. Т. П. /наследодателят на ищците/ при равни права – по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. На 23.04.2004 г. ответникът М. Т. П. се е снабдил с Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .....г. на нотариус Огнян Каменов Берковица /л. 19 от делото/, с който е признат за собственик по наследство на 1/3 идеална част от процесния първи етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор .... по КККР на с.Б., ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж на жилищната сграда, както и на 1/3 идеална част от дворното място, стопанските постройки и гаража, находящи се в имота. С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.” Предвид което в тежест на ищците е да оборят доказателствената стойност на констативния нотариален акт, който оспорват и да докажат, че са собственици на целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, както и на ½ ид. ч. от поземления имот и останалите постройки, построени в него. В случая съдът намира, че доказателствената стойност на Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ....г. на нотариус Огнян Каменов Берковица /л. 19 от делото/, не беше оборорена, в частта, в която ответникът М. Т. П. е признат за собственик по наследство на 1/3 идеална част от процесния първи етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ... по КККР на с.Б., ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж на жилищната сграда, както и на 1/3 идеална част от дворното място, стопанските постройки и гаража, находящи се в имота. Ищците твърдят, че родителите на техния наследодател И.П. - Т. И. П., б.ж. на с.Б., починал на ....г. и В. Г. П., б.ж. на с.Б., починала на ....г., приживе са извършили неформална делба на имотите си между тримата си синове Г., М. и И.П.и, за което са ги уведомили още приживе. Поддържат, че техния наследодател И. Т. П. от 2002 г. до смъртта си през 2021 г. е упражнявал явно и необезпокоявано давностно владение върху процесните имоти със знанието и без противопоставянето на ответника, което владение е продължено от ищците, като са присъединили владението на техния наследодател. По делото не се установи с категоричност, че преди смъртта си Т.И.П. и В.Г. П. – общите наследодатели на ответника и И. Т. П. /починал 20.12.2021 г. чиито наследници са ищците/, са извършили неформална делба на притежаваното от тях имущество и процесните имоти са дадени в дял на И. Т. П., който след смъртта на своите родители от 2002 г. докато е бил жив до 2021 г. е упражнявал явно и необезпокоявано давностно владение върху процесните имоти със знанието и без противопоставянето на ответника. Показания по този въпрос дадоха свидетелите Г. П. /третият брат на ответника М. П. и покойния И. П./, както и свидетелят Г. Д. Свидетелят Г.Д. не е бил пряк свидетел, като възпроизведе казаното му от покойния И.П. и свидетеля Г. П., който не беше категоричен и последователен в своите показания. Но дори и да се приеме, че такава делба действително е била извършена същата не би могла да породи вещноправен ефект, тъй като делбата не е била сключена в изискуемата от чл. 77, ал. 2 ЗН форма за действителност - завещание или дарение /за завещанието - саморъчно или нотариално съгласно чл. 23 ЗН, а за дарението - нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД/. Не може да се приеме, че е налице и учредено право на строеж, тъй като отново липсва изискуемата по закон форма – за учредяване на вещни права се изисква нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД. Извършването на такава неформална приживна делба не може да доведе и до установяване на владение в полза на наследника, в чиийто дял е даден имота върху притежаваните идеални части от другите наследници. При неформална приживна делба на наследствени недвижими имоти, не е налице частно правоприемство, тъй като делбата е нищожна поради неспазване на предвидената в закона форма за действителност на делба на недвижими имоти. В този случай между наследникът, в чийто дял е попаднал един имот при тази неформална делба, и общият наследодател на съделителите, е налице универсално правоприемство, при което наследникът придобива от наследодателя си владението само на придобитата от него по наследство идеална част от имота. Останалата идеална част от този имот, дори и фактически да се държи само от един от наследниците, е във владение на останалите наследници на общия наследодател до момента, в който наследникът, който упражнява фактическа власт върху имота, не отблъсне владението на останалите наследници /така Решение №958/15.12.2009г., постановено по гр.д. №2246/2008 г. на ВКС, II г.о./. Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, при наличие на съсобственост между страните /при което съсобстненикът е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици/, претендиращата завладяване страна трябва да докаже, че е завладяла идеалните части на другите съсобственици, да докаже момента на завладяване, да докаже, че отричането на правата на другите съсобственици е достигнало до тях и те са бездействали повече от 10 години. В случая намерението за своене не се предполага и презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. С Tълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи тъй нареченото преобръщане на владението, като докаже действията, чрез които е демонстрирал спрямо останалите сънаследници промяната в намерението си - да владее техните идеални части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, к а т о тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Тоест при наличие на съсобственост върху една вещ, възникнала от наследяване презумпцията на чл.69 от ЗС не важи и владението на чуждите идеални части трябва да се установи безспорно. В случая по делото не се само не се установи с категоричност извършването на неформална делба, но не се установи и И. Т. П. да е извършил действия, с който да е завладял за себе си процесните имоти, респективно да е упражнявал явно и необезпокоявано давностно владение със знанието и без противопоставянето на ответника. Тъкмо обратното установи се, че след като ответникът се е снабдил с Констативния нотариален акт за собственост от 23.04.2004 г. по негова молба е било образувано и гр.д. № 222/2004 г. по описа на Районен съд – Берковица за разпределение на ползването на процесните имоти с правно основание чл. 32 ЗС. С влязло в сила Решение от 30.09.2004 г. по гр.д. № 222/2004 г. Районен съд – Берковица /л. 42-43/ е разпределил ползването между тримата братя - наследодателят на ищците И. Т. П., ответника М. Т. П. и Г. П. по отношение на поземления имот УПИ V, пл. № 330 в кв. 23 по регулационния план на с. Б., ведно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда, гараж, стопанска постройка и други подобрения и насаждения в имота, съгласно скици на вещото лице по изготвената експертиза /л. 44-46, л. 99-103/, като в мотивите на решението е посочено, че ищецът /М. Т. П./ ще ползва дял Първи, посочен в заключението на вещото лице, И.П. ще ползва дял Втори, а Г. П. да ползва дял Трети. По заключението и приложените скици /л. 44-46, л. 99-103/ дял Първи, предоставен за ползване на ответника М. Т. П. включва дворно място 28.91 кв.м., обозначено на скицата със син цвят под № 1, югоизточната спалня от първия етаж – 18.06 кв.м., обозначена на скицата със син цвят под № 1, стопанска постройка – помещения №№ 1 и 6 с площ 18.65 кв.м., обозначени на скицата със син цвят. На наследодателя на ищците И. П. е предоставен дял Втори, включващ дворно място 29.00 кв.м., обозначено на скицата с червен цвят под №№ 3 и 6, югозападната спалня от първия етаж – 18.06 кв.м., обозначена на скицата с червен цвят под № 2, стопанска постройка – помещения №№ 5 и 2 с площ 19.70 кв.м., обозначени на скицата с червен цвят. А на третият брат – свидетелят Г. П. е предоставен за ползване дял Трети - дворно място 29.00 кв.м., обозначено на скицата със зелен цвят под №№ 4 и 5, североизточната кухня от първия етаж – 12.18 кв.м., обозначена на скицата със зелен цвят цвят под № 5, гараж – помещение № 7 с площ 18.80 кв.м., обозначен на скицата със зелен цвят. Решението от 30.09.2004 г. по гр.д. № 222/2004 г. Районен съд – Берковица, с което е разпределено ползването на процесните имоти между тримата братя не е обжалвано и е влязло в сила на 27.10.2004 г., което се потвърждава от издадения в полза на ответника изпълнителен лист от 05.11.2004, приложен на л. 104 от делото въз основа, на който са били предприети и изпълнителни действия, като ползването е било реално предоставено съобразно постановеното решение /Протокол от 01.12.2004 г. по изп.д. № 202/2004 г. на съдия изпълнител при РС-Берковица, приложен на л. 105-106/. Съгласно трайно установената практика на ВКС упражняваната въз основа на извършено по реда на чл. 32 ЗС разпределение на ползването фактическа власт от страна на един от съсобствениците не представлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС . При извършеното по този ред разпределение на ползуването не се извършва предаване на владение с намерение за ликвидиране състоянието на съсобственост посредством придобиване по давност от различните съсобственици, тъй като се постига съгласие само досежно ползването на съсобствената вещ при запазване състоянието на съсобственост върху нея. За да установи самостоятелна фактическа власт, всеки съсобственик следва да противопостави на останалите промяна в намерението си и да манифестира по категоричен начин воля да владее само за себе си и да придобие собствеността по реда на чл. 79 ЗС /Решение № 241 от 10.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 892/2006 г., I г. о. /. Разпределението сочи кой от съсобствениците коя реална част от имота ще ползва, като същевременно препятства възможността другите съсобственици да ползват същата реална част, включително и да преминават през нея. За да си гарантира безпрепятственото ползване на реалната част съответният съсобственик има право да поставя прегради, включително и катинари на вратите, чрез които се осъществява достъп до неговата реалната част. Поставянето на прегради представлява правомерно действие, тъй като съответства на възникналото от разпределението право на всеки от съсобствениците да ползва своята реалната част от имота и на забраната другите съсобственици да си служат с нея /Решение № 222 от 3.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2024 г., II г. о., Решение № 167 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 160/2023 г., І г. о./. Ето защо поставянето на ограда в дворното място по общо съгласие с ответника не представлява действие, с което наследодателят на ищците да е демонстрирал, че завладява идеалните части на другите съсобственици от поземления имот, респективно от находящите в имота постройки. Че поставянето на ограда не е направено с цел да демонстрира завладяване и установяване на владение от страна на наследодателя на ищците, а именно с оглед така постановеното от съда разпределение на ползване се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Д., който няма роднинска връзка с никоя от страните и свидетелства, че оградата е поставена някъде около 2000 година, а според показанията на свидетеля Г. П. това е станало по-късно – преди 7-8 г., т.е. към 2018 г. А и от показанията на свидетелите не се установи къде точно е била разположена оградата и до къде се е простирала, съответно липсват доказателства същата да е ограничавала достъпа на останалите съсобственици до разпределените им за ползване части от дворното място, респективно до стопанските постройки. По делото не се установи след постановеното от съда решение от 2004 г., с което е било разпределено ползването на процесните имоти между тримата братя - наследодателят на ищците И.Т. П., ответника М. Т. П. и свидетеля Г. П. да е било постигнато съгласие за установяване на самостоятелна фактическа власт от И. Т. П. върху целия първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда. Напротив от показанията на свидетелите на ищците - Г. П. /третият брат на ответника М. П. и покойния И. П./ и Г. Д. се установи, че ответникът М. П. не е отстъпил неговата стая на първия етаж, като същевременно не се установи наследодателят на ищците, респективно самите ищци да са предприели действия, с които да са демонстрирали, че владеят тази стая само за себе си. Свидетелят Г. П. даде показания, че „На М. му оставихме стопанската сграда и гараж без да дирими нищо, само да отстъпи стаята долу да се оправят …Стаята е свободна, но не може да се влезне. Трябва да я даде на Н...Н. и тя не може да влезе…Не може да се разберат кой я ползва“. Свидетелят Г. Д. на въпроса на съда „ М. отстъпи ли тази стая на Н.?“ категорично заяви „Не. За това постоянно се джанкат за стаята “. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, в частта, в която в противоречие на казаното от тях по-горе впоследствие заявиха, че ответникът бил отстъпил стаята си след като живее на втория етаж и не я използва, което всъщност представлява тяхно предположение, а не представлява свидетелство за факт. Правото на собственост не се загубва с неговото неупражняване или неизползване на имота, предвид което фактът дали ответникът М. П. е използвал стаята е без правно значение /Решение № 2035 от 7.V.1980 г. по гр. д. № 559/80 г., I г. о., Определение № 123 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2008 г., III г. о., ГК/. Същевременно при наличие на съсобственост живеенето, поддържането и ремонтирането на даден имот не доказва осъществяване на владение. Владението от субективна страна изисква своене, тоест отношение на собственост, а живеенето в един имот, неговото ремонтиране и поддържане са действия на управление, които могат да се извършват и от несобственик на имота и не изразява явно и недвусмислено желание за владение на същия като свой. В този смисъл Решение № 202 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 2227/2013 г., I г.о., в което се приема, че „за да тече в полза на едно лице придобивна давност, то трябва не просто да обитава и да ползва по предназначение, заплаща консумативи и поддържа имота, но и да демонстрира поведение, което отговаря на двата признака на владението “corpus” и “animus”” . Както и Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 870/2011 г., II г.о., съгласно което „не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене...като фактът, че, разноските за даден имот с поети само от един от съсобствениците сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици”. Предвид което обособяването на баня и тоалетна на първия етаж, изграждането на навес и пристройка – беседка, боядисването и закупуването на мебели не са действия, които демонстрират завладяване на частите на останалите съсобственици. Но дори и да се приеме, че с тези действия наследодателят на ищците, съответно самите ищци са обективирали по отношение на другите съсобственици да своят притежаваните от тях права за себе си, от момента на тяхното извършване, като по твърдение на ищцата Н. П. най-рано извършеното действие – изграждането на баня и тоалетна датира от 2018 г. /обяснения в ОСЗ проведено на 23.04.26 г./ не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен давностен срок, необходим за завършване на фактическия състав на придобивната давност. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. Д. в частта, в която заяви, че банята и тоалетната били направени 2003/2004 г., тъй като противоречат, както на твърденията на ищцата Н. П., така и на показанията му дадени впоследствие, че същите са изградени година-две преди смъртта на наследодателя на ищците, който е починал през 2021 г. Плащането на данъци и разноски /обяснения на ищцата Н. П. в ОСЗ проведено на 23.04.26 г./ също не демонстрират намерение за своене /В този смисъл цитираните по-горе Решение № 202 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 2227/2013 г., I г.о. , Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 870/2011 г., II г.о./. По делото не се установи наследодателят на ищците, респективно самите ищци да са извършили други действия, с които би могло да се приеме, че са демонстрирали, че са се превърнали от държатели във владелеци на притежаваните от останалите съсобственици идеални части от първия етаж от двуетажната сграда, съответно от дворното място и другите постройки в него. Предвид което съдът намира, че така предявеният иск е основателен до размер на 1/3 ид.ч. от процесните имоти, в която част правата на ищците не са оспорени от ответника, като следва да се отхвърли над този размер – за целия първи етаж, респективно за ½ ид.ч. от останалите имоти като неоснователен и недоказан. Ето защо и не подлежи на отмяна издаденият в полза на ответника Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 150, том 1, рег.№ 1602, дело № 156/2004г. на нотариус Огнян Каменов Берковица /л. 19 от делото/, с който е признат за собственик по наследство на 1/3 идеална част от процесния първи етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 07510.300.49.1 по КККР на с.Бързия, ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж на жилищната сграда, както и на 1/3 идеална част от дворното място, стопанските постройки и гаража, находящи се в имота, като съдът не дължи постановяване на нарочен отхвърлителен диспозитив /така Решение № 276 от 07.11.2024 г. на ОС – Монтана по възз.гр.д. № 356 по описа за 2024 година/. Относно разноските: При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК ищците имат право на направените от тях разноски, за които има доказателства, че са заплатени от тях за уважената част от иска. В случая цената на иска за предявените права е в размер на 6627.10 лева, а за уважените права се равнява на общо 2583.40 лева, което е 0.39 %, в какъвто процент следва да се присъдят и направените разноски, а именно 526.42 евро от общо заплатените разноски /чиийто общ размер е 1349.80 евро, като съдът съобрази приложения на л. 108 списък и посочените в него суми, при чието превалутиране в евро е допуснато неправилно изчисление на общата сума и в който е отразено и допълнително направеното плащане за депозит за вещо лице на л. 129 в изпълнение на дадените от съда указания/. При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът също има право на направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска, което е 0.61 %, а именно 311.89 евро /от общо заплатените разноски от 1000 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат – договор за правна защита и съдействие на л. 98, съобразно приложения списък на л. 111/. Предвид въвеждането от 01.01.2026 г. на еврото като валута и единствена официална парична единица в Република България съдът служебно следва да превалутира всички суми в евро. Така мотивиран, съдът