Решение № 15682 от 6.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 63383/2022 г.

№ 20221110163383 по описа за 2022 година Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т-я С-я“ ЕАД срещу С. А. П., както следва: -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 766.37 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр.С-я, район „Възраждане, ж.к. „Илинден“ бл.120, вх.Б, ет.2, абонатен № 158297, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 22.11.2022 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 121.50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г.; -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 16.03 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 22.11.2022 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 3.38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г. и срещу А. А. М., както следва: -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 766.37 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр.С-я, район „Възраждане, ж.к. „Илинден“ бл.120, вх.Б, ет.2, абонатен № 158297, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 22.11.2022 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 121.51 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г.; -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 16.03 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 22.11.2022 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 3.37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г. Ответниците А. А. Миленику и С. А. П. са получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор. Правят признание на предявените искове. Заявяват, че са платили задълженията по делото. С Определение № 4503/02.02.2026 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Тс“ ЕООД. Приложена е по делото Молба (вх.№ 146078/02.05.2024 г.) от ищеца, с която заявява, че задължението по делото е изплатено в цялост. В съдебно заседание от 18.02.2026 г. ищеца, чрез процесуалния представителюрисконсулт Трифонов заявява, че поддържа гореспоменатата Молба и твърди, че сумата е платена. С оглед на гореизложеното и предвид на извършеното от ответниците плащане, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени, чрез извършеното плащане. С оглед на това, че ответниците са станали причина за завеждане на делото (извършено е плащане след подаване на исковата молба на 22.11.2022 г.) и на основание чл.78, ал.8, във връзка с ал.2 от ГПК (с аргумент за противното), във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 51.12 евро(равностойността на 100 лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът