Решение № 4238 от 3.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 224/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Постъпила е жалба от Началник Първо районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, подадена чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А., против Решение № 1431/08.12.2025г., постановено по НАХД № 2334/2025 г. на ВРС, 45 състав, с което е отменено наказателно постановление №433а-62/12.05.2025г., издадено от Началник Първо районно управление при ОД на МВР – Варна, с което на П. М. М. за нарушение на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР и на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. С решението в полза на П. М. М. са присъдени и разноски в размер на 500 лева. Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон., съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Счита, че доколкото производството, започнато с АУАН № 433а-16/25.01.2025 г. е било прекратено с Мотивирана резолюция № 433а-16/17.02.2025 г. на Началник Първо РУ при ОД на МВР Варна и преписката е изпратена на ВРП, не е налице констатираното от съда процесуално нарушение, тъй като обжалваното НП е издадено на основание чл.36, ал.2 ЗАНН. Твръди, че неправилно въззивната инстанция е приела, че деянието не е доказано по несъмнен начин, тъй като от събраните доказателства безспорно се установява деянието на нарушителя М., употребил алкохол, който е проявявал агресия и непристойно поведение не само спрямо сестра си и майка си, но и спрямо служителите на реда. Счита, че категорично се установява агресивно пречене на органите на АНО да осъществяват своите служебни задължения по прекратяване на скандала и предпазване от нараняване на членовете на домакинството на жалбоподателя. Твърди, че жалбоподателят е бил предупреден многократно от проверяващите /чрез отправени устни разпореждания/ да не пречи на извършваната проверка, но въпреки това умишлено е нарушил неприкосновеността на полицейския служител С. С.. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за размера на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба- Началник на Първо районно управление при ОД на МВР – Варна , чрез процесуалния си представител, в писмена молба с.д. 5628/18.03.2026г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като в случая районният съд е приложил неправилно закона, като е приел за приложима разпоредбата на чл. 51 от ЗАНН, която касае единствено наказващия орган, е не и актосъставителя. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и за произнасяне по същество досежно издаденото наказателно постановление. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред ВРС е образувано по жалба на П. М. М. против наказателно постановление №433а-62/12.05.2025г., издадено от Н. П. районно управление при ОД на МВР – Варна, с което за нарушение на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР и на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че на 25.01.2025г. на жалбоподателя М. бил съставен е АУАН № 443а-16, за това, че на същата дата 25.01.2025 г. в 21:45 часа в гр. Варна на [улица], ет. *, ап. ••, бута с двете си ръце униформен полицейски служител полицай С. Б. С., който надлежно се легитимирал пред П. М., с което последният е нарушил физическата неприкосновеност на старши полицай С. при и по повод изпълнение на служебни задължения, а именно извършване на полицейска проверка във връзка с постъпил сигнал за агресия, подаден от И. Н. М., живуща на същия адрес - нарушение на чл.264, ал.2 от ЗМВР. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел при установяване на нарушението му при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, удостоверено с подписа на свидетел. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал възражения пред АНО. Въз основа на съставеният АУАН е издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в срок, но при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН е съставен от пострадалото лице – полицай С. в разрез с изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН. Цитираните в чл.51 ЗАНН ограничения имат за адресат субектите, които участват с властнически функции в административнонаказателното производство – в това число актосъставителя (повдигащ и поддържащ обвинението чрез акта). В конкретния случай, съставянето на АУАН от полицейския служител, констатирал противоправното поведение на М. спрямо себе си и подписването му от друг полицейски служител, участник в същата проверка – като свидетел - и обект на същите действия от нарушителя, представлява нарушение, имащо за правна последица отмяната на НП. Законосъобразното констатиране на нарушението е изисквало АУАН да бъде съставен от полицейски служител, който не съвместява някое от качествата по чл. 51, ал. 1 от ЗАНН, за да не възниква съмнение, че е предубеден спрямо нарушителя. ВРС е приел и че е допуснато и нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като АНО не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя. Предвид формалния характер на престъплението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, а в хода на производството не е доказано по безспорен начин, че осъщественото от жалбоподателя деяние е извършено умишлено - да е било част от цялостно поведение, насочено към противопоставяне и незачитане на телесната неприкосновеност на полицейския служител. ВРС е счел, че видно от приложените към делото материали по пр. преписка 3030/2025 г. по описа на РП Варна писмени доказателства и епикриза, се установява, че М. страда от психически и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества – алкохол и кокаин. Като е кредитирал кредитирал показанията на свидетеля С., от които се установява, че полицейските служители са извикани по сигнал на майката на жалбоподателя защото М. не си бил взел лекарствата и станал агресивен, ВРС е счел, че не е безспорно доказано, че М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него, т.е. целенасочено е избутал св. С. и по този начин да е нарушил физическата му неприкосновеност като полицейски служител. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, настоящата инстанция намира, че същата е неоснователна. Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение. Неоснователни са твърденията на касатора, че основанията за отвод не се отнасят до актосъставителя. Според материалното наказателно право законосъобразно съставеният АУАН има три основни функции - констатираща, сезираща и обвинителна. Именно при реализиране на обвинителната функция на акта следва да намери приложение основния принцип на обективност и безпристрастност в наказателния процес, прогласен в нормата на чл. 14, ал. 1 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 264, ал.2 от ЗМВР, която е и основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на П. М., защитава физическата неприкосновеност на служителите на МВР при изпълнение на служебните им задължения, като нарушаването на последната пряко засяга и личността на съответния служител, който по тази причина се явява пострадал от съответното нарушение. В случая не се оспорва факта, че АУАН №433а-16/25.01.2025г. е съставен от ст. полицай С. Б. С., който по време на полицейската проверка е бил бутнат с две ръце от П. М. М., с което била нарушена личната му неприкосновеност, като този текст дословно е изписан от актосъставителя в АУАН в първо лице, единствено число. При гореописаните обстоятелства и с оглед факта, че именно актосъставителят С. С. е бил обект на действията на П. М. (в този смисъл „пострадал“ според чл. 74, ал. 1 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН), в противоречие с основния принцип за обективност при констатирането на нарушението и поддържане на обвинението пред наказващия орган, полицейският служител С. е съставил АУАН. Съгласно чл. 37, ал. 3, т. 1 от ЗАНН не може да съставя акт за установяване на административно нарушение лице, което е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия – до четвърта степен. А съгласно т. 2 от с.р. не може да бъде актосъставител и лице, което е заинтересовано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност. Това основание за отвод е абсолютно, като е достатъчно обстоятелството, че актосъставителят е пострадал от деянието лице, без да е от значение дали лицето субективно би се повлияло при упражняване на правомощията си по служба от това качество или не. Не е необходимо също така да се доказва дали тези обстоятелства действително са повлияли върху безпристрастността на лицето с правомощия да състави акта. Лице по отношение на което е налице обстоятелство по чл. 37, ал. 3, т. 1 от ЗАНН не следва да съставя АУАН. Няма формална пречка такова лице да състави констативен протокол за констатациите в хода на проверката, вкл. да изземва вещи, нито да се яви свидетел по акта или свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. Законът ясно указва, че лице, сред посочените в чл. 37, ал. 3 от ЗАНН не може да съставя АУАН. Следователно в случая е било налице основание за отвод на актосъставителя, който неправомерно е извършил дейността по изготвяне на АУАН, който е документа с процесуално значение по започване на административнонаказателното производство и последващо отвеждане на лицето от участие в производството би било без практическо значение. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ЗАНН при наличие на някое от посочените в ал. 3 основания за отвод, като актосъставител действа: 1. друго лице с компетентност по ал. 1 или 2; 2. при липса на лице по т. 1 – друго лице, оправомощено от наказващия орган за конкретния случай. Така съставеният АУАН при наличие на основание за отвод у актосъставителя изначално опорочава производството до степен, при която същото е безпредметно да продължи и да завърши с издаването на съответен санкционен акт. Поради това разпоредбата на чл. 54, ал.1, т. 7 от ЗАНН предписва в такъв случай административнонаказателното производство да бъде прекратено с мотивирана резолюция, а в случай, че бъде издадено наказателно постановление, то следва да бъде отменено, както правилно е постановила въззивната инстанция. Предвид горното, административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена, поради допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което като е отменил издаденото НП ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид гореизложеното, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, като не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, поради което решението на ВРС следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът