Решение № 326 от 6.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 784/2026 г.

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК – Възобновяване на наказателни дела (чл. 419 – чл. 426 от НПК). Образувано е по искания, депозирани от осъдените А. К. М. и К. К. М. (и двамата представлявани от упълномощения си защитник адв. Г. от САК), за възобновяване на наказателното производство по приключилото НОХД № 16/2024 г. по описа на Районен съд Оряхово, преминало през инстанционен контрол по ВНОХД № 133/2025 г. по описа на Окръжен съд - Враца, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. С Присъда № 7 от 27.11.2024 г., постановена по НОХД № 16/2024 г., Районен съд - Оряхово е признал подсъдимите А. К. М. и К. К. М. за виновни в извършване на престъпления, свързани с трафик на хора и склоняване към проституция на територията на Република Кипър, Федерална Република Германия и Република България. Спрямо А. М. са постановени осъждания за две престъпления по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и едно престъпление по чл. 159б, ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено общо най-тежко наказание от четири години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 10 000 лева. Спрямо К. М. са постановени осъждания за престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 159б, ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, с наложено общо найтежко наказание от четири години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и 10 000 лева глоба. Приведени са в изпълнение и предходни техни условни осъждания по реда на чл. 68, ал. 1 от НК. С Решение № 1 от 05.01.2026 г. по ВНОХД № 133/2025 г., Окръжен съд - Враца е изменил присъдата единствено в частта относно режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание на К. М. (от „строг“ на „общ“), както и е отменил привеждането в изпълнение на наказание за А. М., като в останалата й част, присъдата е била потвърдена изцяло. В исканията за възобновяване, поддържани в съдебно заседание пред Апелативен съд - София, се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1–3 от НПК във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Фокусът на защитната аргументация е концентриран върху допуснати абсолютни съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на двамата подсъдими по време на първоинстанционното съдебно следствие. По отношение на осъдения А. М. се твърди грубо нарушение на правото му на лично участие в наказателния процес. Защитата изтъква, че Районен съд Оряхово, в съдебното заседание, проведено на 18.09.2024 г., е дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия, пренебрегвайки факта, че същият е бил с внезапна хипертонична криза (кръвно налягане 180/140) и е търсил спешна медицинска помощ. В това заседание са разпитани ключови свидетели на обвинението (включително пострадалите лица), а А. М. е бил лишен от правото да им задава въпроси и да оспорва показанията им. По отношение на осъдения К. М. се релевира нарушение на правилата за процесуално представителство и правото на защита. Твърди се, че първоинстанционният съд му е назначил за резервен (а впоследствие и действащ) служебен защитник адв. З. Й. от АК Враца. Подсъдимият изрично и многократно е възразявал срещу този избор, обявявайки пред съда явен конфликт на интереси – същият адвокат е бил защитник на насрещната страна по друго дело срещу подсъдимия К. М.. Въпреки тези категорични възражения, съдът е отказал да отведе адвоката, с което е опорочил цялостната линия на защита. Защитата моли за възобновяване на делото, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на производството за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Оряхово. В съдебно заседание пред Апелативен съд София осъдените лица А. М. и К. М., както и техният защитник адв. Г., поддържат направените искания. Осъденият А. М. в личната си защита емоционално потвърждава, че сутринта преди процесното заседание е бил в състояние на обективна невъзможност да пътува поради тежко здравословно състояние и е помолил чрез служебния си защитник съда за кратко отлагане, което е било тенденциозно отказано. Осъденият К. М. подчертава нарушението да бъде защитаван от защитник на човека, опитал да отнеме живота му. Двамата молят за възобновяване и нов, справедлив съдебен процес. Представителят на Апелативна прокуратура София оспорва искането като неоснователно. Прокурорът изразява становище, че съдилищата от първата и въззивната инстанция не са допуснали твърдените процесуални нарушения. Според държавното обвинение, даването на ход на делото в отсъствие на подсъдимия е било в съответствие с чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като към онзи момент не е бил представен надлежен болничен лист, а при назначаването на резервния защитник не е бил налице формален конфликт на интереси по смисъла на чл. 91 от НПК по конкретното дело. Моли исканията да бъдат оставени без уважение. Апелативният съд, като прецени изложените в искането доводи, становищата на страните, данните по делото и след обстоен анализ на приложените протоколи от съдебните заседания пред Районен съд Оряхово и Окръжен съд Враца, намира за установено следното: Исканията за възобновяване са подадени в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, от надлежно легитимирани лица, срещу влезли в сила съдебни актове, които не са проверени по касационен ред, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Въззивният съд констатира две отделни, независими едно от друго, но еднакво тежки нарушения на правото на защита, допуснати от първоинстанционния съд (Районен съд - Оряхово), които впоследствие не са били констатирани и отстранени от въззивната инстанция (Окръжен съд - Враца). Правото на подсъдимия да присъства лично на съдебното заседание и да участва пряко в събирането на доказателствата е крайъгълен камък на справедливия наказателен процес, гарантирано както от разпоредбите на НПК. Производството в отсъствие на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК е изключение, което трябва да се прилага изключително стриктно и само когато са налице безспорни данни, че лицето недобросъвестно и без уважителна причина шиканира процеса. От протокола от съдебното заседание, проведено на 18.09.2024 г. пред РС - Оряхово, безспорно се установява следната фактическа обстановка: В началото на заседанието служебният защитник на А. М. (адв. Т.) уведомява съда, че малко преди заседанието подсъдимият се е свързал с него, за да съобщи, че се намира в болница поради внезапно влошаване на здравословното състояние (хипертонична криза с кръвно налягане 160, придружено с припадък). Защитникът изрично моли съда за кратко отлагане на старта на заседанието (до 14:30 ч.) или за отлагане на делото, като поема ангажимент за представяне на медицински документи. Въпреки тези категорични данни за внезапно настъпило обективно препятствие от медицински характер, първоинстанционният съд възприема изключително формалистичен подход. Мотивирайки се единствено с липсата на физически представен болничен лист в самия момент на заседанието, съдът постановява даване на ход на делото в отсъствие на подсъдимия. Нещо повече – в това същото заседание съдът пристъпва към разпит на ключовите свидетели на обвинението – двете пострадали Г. Х. и Г. В., както и свидетелките К. М. и З. П.. Настоящият състав намира действията на Районен съд - Оряхово за незаконосъобразни. Съдът е бил длъжен да прояви процесуална гъвкавост и да отложи делото или поне да прекъсне заседанието, за да даде възможност на подсъдимия да удостовери надлежно твърдяното спешно медицинско състояние. Внезапният спешен медицински проблем обективно възпрепятства възможността лицето да се снабди предварително с болничен лист и да го депозира в деловодството на съда преди началото на часа на заседанието. Като е разпитал основните свидетели, върху чиито показания впоследствие е изградил осъдителната присъда, при отсъствие на подсъдимия по обективни причини, за които е било съобщено своевременно, съдът е нарушил правото му да им задава въпроси и да дава обяснения във връзка с техните показания непосредствено след разпита им. Този дефект отнема доказателствената стойност на проведените разпити и компрометира формирането на вътрешното съдийско убеждение, превръщайки постановената присъда в незаконосъобразен акт, почиващ на опорочена процедура. Въззивната инстанция (ОС Враца) е задълбочила този порок, като е санирала действията на районния съд с аргумента, че подсъдимият се бил "отклонил недобросъвестно", игнорирайки представените впоследствие медицински документи. Втората група процесуални нарушения касае правото на защита и изискването за доверие и липса на конфликт на интереси между адвокат и подзащитен. От протоколите по делото (конкретно тези от 24.07.2024 г., 18.09.2024 г. и 02.10.2024 г.) се проследява, че поради отсъствия на упълномощения защитник (адв. Г.), първоинстанционният съд е инициирал назначаването на резервен защитник за К. М.. От АК Враца е била посочена адв. З. Й.. Още с встъпването й, подсъдимият К. М. е направил категорично, ясно и недвусмислено възражение пред съда. Той е заявил в открито заседание, че изпитва абсолютно недоверие към адв. Й., тъй като в миналото същата е била адвокат на насрещната страна по друго дело. Това обстоятелство не е било оспорено от самата адв. Й.. Въпреки това изявление, сочещо на конфликт на интереси, Районен съд - Оряхово е отказал да отведе резервния защитник, изисквайки от нея да продължи да осъществява процесуално представителство на подсъдимия. Действията на първоинстанционния съд съставляват абсолютно нарушение на чл. 91, ал. 3 от НПК (в широкия му смисъл, свързан с недопустимост на защитник при конфликт на интереси) и грубо нарушават принципа на ефективната защита, прокламиран в чл. 15 от НПК. Правото на защита не е формално осигуряване на лице с юридическа правоспособност в съдебната зала. То изисква изграждане на доверителна връзка и абсолютна сигурност, че адвокатът ще действа единствено и само в най-добрия интерес на своя клиент. Назначаването и принудителното задържане в процеса на адвокат, който е представлявал човек, опитал да убие подсъдимия, създава непреодолима психологическа и етична преграда за осъществяване на каквато и да е адекватна защитна линия. Принуждавайки подсъдимия да бъде "защитаван" от такъв адвокат, съдът изцяло е дерогирал правото му на справедлив процес. Последващият отвод на адв. Й., осъществен едва в напреднала фаза пред въззивната инстанция (в с.з. на 08.05.2025 г.), не може да санира пороците, допуснати при събирането на доказателствата на първа инстанция в нейно присъствие. Констатираните процесуални нарушения отговарят на критериите за същественост по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Те са довели до непоправимо ограничаване на процесуалните права на двамата подсъдими. Единственият законосъобразен способ за тяхното саниране е възобновяване на делото, отмяна на постановените порочни съдебни актове на Районен съд - Оряхово и Окръжен съд - Враца, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд (Районен съд - Оряхово), от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане съдът следва да обезпечи стриктното спазване на правата на подсъдимите за лично участие в процеса и за ефективна, лишена от конфликт на интереси, адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Апелативен съд – София, 5-ти наказателен състав,