Решение № 16517 от 21.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 33257/2022 г.

Т. Ж. Т. е предявила срещу „Н.Б. Груп”ЕООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на неупражнен контрол върху съдържанието и разпространението на телевизионното предаване „СС”, излъчено на 24.12.2016 по „НТ”, ведно със законната лихва върху главницата , считано от увреждането -24.12.2016 до окончателно изплащане на задължението. Ищцата твърди, че на 24.12.2016г. е излъчен епизод от предаването „СС” по НТ, вследствие на което са и причинени неимуществени вреди.Твърди, че неимуществените вреди са и причинени вследствие на действия/бездействия на Г.И.-служител на ответника, в качеството му на главен редактор на телевизионното предаване „СС”.Поддържа, че Г.И. е създал и предоставил за разпространение предаване, в което е изнесена непроверена и неистинска позоряща информация относно личността й, като по този начин са нарушени честта, достойнството, доброто й име и репутацията й.Поддържа, че по този начин Г.И. е нарушил принципа за лично неприкосновеност на гражданите – чл.10, ал.1, т.4 от Закона за радио и телевизията.Твърди, че е нарушил и чл.10, ал.1, т.5 от ЗТР, като е създал и предоставил за разпространение предаване в нарушение на принципа за недопускане на предавания , внушаващи нетърпимост между гражданите.Поддържа, че в предаването недопустимо са били изнесени нейни лични данни като имена, семейно положение, професия , местоживеене, имотно състояние, което е нарушение на Закона за защита на личните данни.Твърди, че Г.И. като редактор е предоставил за излъчване непроверени твърдения, както по отношение на нея, така и по отношение на изнесената фактическа обстановка от В.П..Поддържа, че В.П. е осъдена от нея с влязла в сила присъда № 53/21.02.2018 по образувано НЧХД №2783/2017, с която е призната В.П. за виновна за публично приписани на ищцата престъпления-кражби, унищожаване и повреждане на имущество, причиняване на лека телесна повреда. Твърди, че е доктор с 3 специалности и че вследствие на излъчването на предаването,, в което били разпространени клевети за нея, се създала негативна обществена оценка относно личността й и съмнения относно репутацията й като лекар.Тъй като били разпространени лични данни, тя станала разпознаваема за близки, колеги и пациенти.Твърди, че след предаването продължително време посещавала психиатър.Твърди, че вследствие на предаването се влошили соматичните й заболявания като захарен диабет, автоимунен тиреодит на Хашимото, исхимична болест на сърцето , хипертонична болест.Поддържа, че се отключили нови болести автоимунен хепатит, суспектен преход и билиарна цероза на стеатозен хепатит, съпътстващ захарния й диабет.Твърди, че има психогенни кризи, при една от които е паднала и е получила тежка комбинирана травма на дясната ръка и гръден кош, а при друга криза е получила лек инсулт. Поради това претендира от ответника сумата от 10 000 лева – обезщетение за причинените й неимуществени вреди. В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Н.Б. Груп”ЕООД оспорва предявения иск.Твърди, че неверните клеветнически твърдения са на В.П., а не на ответника или на негов служител.Поддържа, че имената на ищцата са му предоставени от В.П.П..Твърди, че медицинските заболявания на ищцата са възникнали много преди излъчването на процесното предаване.Твърди, че не са представени доказателства за тяхното своевременно настъпване и за пряката и непосредстевна връзка с поведението на НТ, нито доказателства за техния размер.Твърди, че ако ищцата е претърпяла вреди отговорност следва да носи В.П., която твърди процесните, факти, а не НТ. Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното: С присъда №53/21.02.2018 по НЧХД №2783:2017, Районен съд- В. 28 Нак.състав е призната за виновна В.П.П. в това, че на 24.12.2016 в гр. София в предаването „СС” публично приписала престъпление на Т. Ж. Т.-кражби, унишожаване и повреждане, причиняване на лека телесна повреда, като клеветата е разпространена чрез електронната медия НТ- престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност с наложено административно наказание –глоба в размер на 1200 лева. По делото е представена медицинска документация за здравословното състояние на ищцата Т. Ж. Т.. С Решение №124 от 09.01.2020 по гр.дело №410/2019, Районен съд- В. 9-ти състав е осъдена В.П.П. да плати на Т. Ж. Тютнджиева сумата от 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени унижение, уронване на престижа, влошаване на физическото и психологичното здраве и невъзможност за редовно полагане на труд, в резултат на извършено престъпление от ответницата-публична клевета чрез предаването „СС” по НТ на 24.12.2016, чрез приписване на престъпление /унищожаване и повреждане на чуждо имущество и нанасяне на лека телесна повреда/, за която оветницата е призната за виновна с влязла в сила Присъда №53/21.02.2018 по ВЧХД №2783/2017 на ВРС, ведно със законната лихва върху сумата от деликта- 24.12.2016 до изплащането й , като е отхвърлен иска за разликата над 12 000 лева до пълните претендирани 20 000 лева.С Решението е отхвърлен предявения от В.П.П. срещу Т. Ж. Т. иск за сумата от 2000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни унижение, уронване на престижа, страх и срам , от незаконно повдигнатото й обвинение по НЧХД №2783/2017 на ВРС, за част от което ответницата била оправдана с Присъда №53/21.02.2018 на основание чл.45 от ЗЗД. Със заключението на СТЕ съдържанието на предаването „СС” от 24.12.2016 е снето на хартиен носител и е прието и приобщено по делото като доказателство. Съгласно показанията на св.П.И.Т. когато И. започнал да разговаря със съпругата му тя пуснала високоговорителя да слуша разговора. Двамата с В. крещели „лекарка – крадла”.Свидетелства, че акцентът на И. бил характерен и много хора го различавали.Вратата правела дрън-дрън и блъскали по нея и викали „лекарка –крадла”.Свидетелства, че съпругата му била много изплашена, но той й казал, че вратата ще издържи.Казал й да се обади на кварталния, за да й каже какви мерки да предприеме.Той я посъветвал да се обади на 112.Свидетелства, че чул да вика И. по телефона „Т. излез”. Свидетелства, че той викал пред прозореца.Свидетелства, че заедно с ищцата гледали предаването на 24-ти.Свидетелства, че след като видяла предаването болестите на ищцата се влошили. Освен това отключила нова болест Автоимунен хепатит и една друга сложна болест, която се лекувала с урсолак.Свидетелства, че още на другия ден ищцата взела да вдига много високо кръвно, при захарната й болест много се качили нивата на захарта и била прегледана от ендокринолог като някъде в продължение на три месеца й била сменена схемата на лечение като регулирала инсулина..Според показанията на св. Т. д-р Кирякова идвала да прави на ищцата изследвания с едни лентички , за да й регулира инсулина. Свидетелства, че емоционално се отразило много зле на ищцата, въпреки, че тя е лекар с три специалности.Свидетелства, че линчът, който направил Жоро И. много се отразил на ищцата и тя започнала да прави паник-атаки.Свидетелства, че трудно заспивала вечер, получавала схващане на крайниците–крампи и започнала да търси помощта на психиатър, като до тогава тя никога не била ходила на психиатър.Започнали симптоми на тревожност, постоянно чувствала слабост и в период от 3 месеца отслабнала с 10 кг., не ставала от леглото.Свидетелства, че на 12.12.2016 ищцата успяла да сключи договор с НЗОК и след като И. излъчил предаването„СС” тя отказала преглед на нейни пациенти, тъй като емоционалното й състояние не позволявало да работи и ги пренасочила към колегите си.Според клаузите на договора, ако не бъде отчетена два месеца работа с пациенти, лекарят загубва права.Свидетелства, че ищцата преглеждала по 1-2 пациента, за да не загуби правата си. Свидетелства, че сега работела, подобрили се нещата.Свидетелства, че се обадили пациенти от чужбина, заради квалификациите по нейн адрес.Свидетелства, че заработката й за 3 месеца била 200-300 лева на месец.Предстояло да се пенсионира ищцата през следващата година и това се отразило много на размера на получената пенсия.4-5 месеца било силно изживяването- тревожност, безпокойство и депресия. Твърди, че след предаването хората ги одумвали и родителите на ищцата не могли да го преживеят.От медицинските центрове я канели да работи при тях, но тя била емоционално срината и им отказвала. Преди не била получавала паник атаки, които се изразявали в изпотяване, сърцебиене, болки в стомаха, повръщане, световъртеж и понякога припадъци. Свидетелества, че при една такава атака паднала на стълбището на бул. „Вл.Варненчик” и си счупила дясната ръка на три места. Това било август месец 3 години след това излъчване.От това падане ищцата понесла болки и страдания, защото сложили три импланта и заплатили 4500 лева.Свидетелства, че четири години след предаването получила инсулт.Сочи, че все още не са отшумели симптомите от това предаване.Свидетелства,че ищцата му казала, че преди предаването се обадила на една Савина и й казала, че не иска да се излъчват факти от живота й.Свидетелства, че в предаването не е даван нейния образ, нито е излъчван разговора с нея, само се споменавало името й около 8 пъти. Името било споменато от Иван Сотиров, а Нана споменавала лекарка педиатърка, която влязла в апартамента да краде тоалетна хартия. Нерегламентирано пред цяла България било обявено имотното им състояние, което е противоправно.Казали колко имота имали, като може В. да го е казала, но колегите й от телевизията й пригласяли. При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:. В чл.39 от Конституцията на Република България е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение. В чл.39, ал.2 от Конституцията е предвидено ограничение на това право, а именно:то не може да се използва за накърняане на правата и доброто име на другиго.Възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, е налице когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защото по този начин се охраняват честта, достойнството и доброто име на личността. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи (Р № 7 от 04.1996 г. на КС на РБ). Тъкмо напротив. границите на допустимата критика са по-широки. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или клеветата. В този смисъл Решение №253/29.01.2014г. по гр.дело №1251/2012г., ВКС, III ГО. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойноството на личността / т.е. ако не съставляват обида/.В този смисъл е практиката на ВКС- решение на ВКС, III ГО по гр.дело №1438/2009,,Решение №204 от 12.06.2015 по гр.дело №7046/2014, ВКС, IV ГО, Решение №213 от 26.01.2021 по гр.дело №970/2020, ВКС, IV ГО;Решение №62 /06.03.2012 по гр.дело №1376/2011, ВКС, IV ГО. В случая ищцата не е публична личност, нито държавен служител, което да обуслови по-широки граници на навлизането в личния й живот.Не се обсъждат и обществени въпроси, свързани с нейн пост, дейност или занятие, които да обусловят засягане на правната сфера на ищцата. Границата при упражняване на правото на мнение е правата и доброто име на другиго, неговата чест и достойнство. Това е и границата при изготвянето и разпространението на телевизионни предавания.Съгласно чл.16, ал.1 от Закона за радиото и телевизията доставчиците на медийни услуги зачитат правото на личен живот и спазват законодателството за защита на личните данни на гражданите, като вземат в предвид баланса между правото на личен живот и правото на свобода на изразяването и информацията. Не е спорно по делото, че на 24.12.2026 е излъчено предаването „СС”, в което е изложена историята на В.П.П., в която тя приписва деяния на ищцата като кражба, телесни повреди, унищожаване и повреждане на вещи и други. При изказването си В.П.П. няколко пъти споменава имената на ищцата. С присъда №53/21.02.2018 по НЧХД №2783:2017, Районен съд- В. 28 Нак.състав е призната за виновна В.П.П. в това, че на 24.12.2016 в гр. София в предаването „СС” публично приписала престъпление на Т. Ж. Т.-кражби, унишожаване и повреждане на вещи, причиняване на лека телесна повреда, като клеветата е разпространена чрез електронната медия НТ- престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност с наложено административно наказание –глоба в размер на 1200 лева. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на което съдът е обвързан от присъдата №53/21.02.2018, с която В.П. е призната за виновна за клевета, разпространена чрез електронна медия. Съдът отчита, че е водено дело срещу В.П. от ищцата по чл.45 от ЗЗД, по което тя е осъдена с влязло в сила решение за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 12 000 лева.. Съдът намира, че настоящого дело касае отговорност на друго основание, а именно: поради неупражнен контрол върху съдържанието на предаването „СС”от страна на ответника като медия и неизвършена проверка за достоверността на информацията в него. Като взема в предвид постановената присъда, съдът намира, че чрез предаването „СС” на 24.12.2016 е разпространена клевета по отношение на ищцата. Спорно по делото е дали ответникът като медия носи отговорност във връзка с излъчването на предаването, в което е обективирана клеветата на В.П.. Съгласно чл.17, ал.1 от ЗРТ доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги. Съгласно чл.17, ал.2 от ЗРТ доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на чл.10 и предавания, внушаващи национална, политически, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. Доставчиците на медийни услуги се освобождават от отговорност за разгласени сведения и за тяхнвото съдържание, когато те са получени по официален ред; цитати от официални документи;точно възпроизвеждане на публични изявления. В случая не става въпрос за сведения, получени по официален ред, нито за цитати на официални документи или възпроизвеждане на публични изявления.Поради това не е налице основание за освобождаване от отговорност на медията на основание чл.17, ал.4 от ЗРТ. Задължение на журналистите при изготвянето на предаване е да извършат добросъвестна проверка за достоверност на материала.По делото няма доказателства ответникът или негови служители да са извършили проверка за достоверност на изложените факти. Ответникът твърди, че това е предаване, в което постановените присъди и решения нямат правни последици и не обвързват съдебните институции, а само показват как дадения спор би се решил и помагат на гражданите да научават правата си и какви документи са им нужни. Само, че освен правни последици казусите и тяхното решаване са обвързани с моралната оценка на обществото и засягането на добрите нрави.И когато конкретно са посочени имената на лице в телевизионно предаване, свързани с недостоверни факти и обстоятелства, последиците за него са уронване на престижа, доброто му име и авторитет пред обществото, и публичното засягане на честта и достойноството му пред широк кръг от хора.В този случай клеветата достига до огромна маса от хора, поради това че медиите могат да достигнат до всеки дом и че подобни предавания са с голяма гледаемост и аудитория. Разказването на истории, каквато е историята на В.П.П. за ищцата-лекарпедиатър, която извършва кражби, побои и поврежда чуждо имущество би събудила широка обществена негативна реакция.Поради това и предаването е излъчено в навечерието на Коледа на 24.12.2016. В желанието си да постигнат по-голям дял от зрителската аудитория, подобни предавания следва да се съобразяват, че зад имената, които често повтарят в предаването си стоят житейски съдби.И ако екипът на предаването не е проверил достоверността на информацията следва лицето, за което се отнася информацията да бъде споменато само с инициалите си. Дори в съдебните решения, които се публикуват в Интернет имената на страните по делото са посочени с инициали. В случая в предаването неколкократно се споменава името на ищцата, като се акцентира, че е лекар педиатър и същевременно извършва цитираната престъпна дейност. Липсата на проверка за достоверност от страна на екипа на предаването нарушава принципа на журналистическата етика и засяга добрите нрави. В т.1.1.1 на Етичния кодекс на българските медии е прогласен принципа за предоставяне на обществото на точна и проверена информация и е поето задължение за проверка на информацията преди нейното публикуване, като се търсят и използват различни източници и доколкото е възможно посочване на нейния произход. Съдът намира, че ответникът следва да носи отговорност поради липсата на упражнен контрол относно съдържанието на предаването, т.е. поради нарушение на чл.17 от ЗРТ. Съдът намира, че ответникът следва да носи отговорност и поради липсата на проверка на достоверността на изложените факти и обстоятелства, с което се нарушава както чл.17 от ЗРТ, така и Етичния кодекс на българските медии. Неимуществените вреди, търпени от ищцата се установяват въз основа на свидетелските показания на св.П. Т.. От показанията му се установява, че емоционално предаването се отразило много зле на ищцата, въпреки, че тя е лекар с три специалности.От показанията на свидетеля се устяновява, че вследствие на предаването ищцата започнала да прави паник-атаки, трудно заспивала вечер, получавала схващане на крайниците–крампи и започнала да търси помощта на психиатър, като до тогава тя никога не била ходила на психиатър.Съгласно показанията му започнали симптоми на тревожност, постоянно чувствала слабост и в период от 3 месеца отслабнала с 10 кг., не ставала от леглото.Съгласно показанията на св. Т. на 12.12.2016 ищцата успяла да сключи договор с НЗОК и след като било излъчено предаването„СС” тя отказала преглед на нейни пациенти, тъй като емоционалното й състояние не позволявало да работи и ги пренасочила към колегите си.От показанията на св. Тютнджиев се установява, че се обадили пациенти от чужбина, заради квалификациите по адрес на ищцата.Свидетелства, че било силно изживяването-тревожност, безпокойство и депресия. С оглед на което от свидетелските показания се установява състоянието на ищцата след излъчване на предаването, а именно:притеснение, тревожност, безпокойство и депресия, негативни изживявания.От показанията на св. Тютнджиев се установява и че бил засегнат и авторитета на ищцата като лекар, поради това й се обадили нейни пациенти.От показанията му се установява и срама и неудобството на ищцата, която отказала да работи в медицински центрове, тъй като била емоционално срината. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат в предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съдът отчита характера на вредите, периода, в който са търпени, емоционалното и психическото състояние на ищцата.Съдът отчита при определяне на обезщетението засягането на доброто име и авторитета на ищцата в страната, а също и в чужбина, доколкото медията има покритие и в чужбина.Съдът отчита и неудобството и притеснението на ищцата от колегите й във връзка с работата.Съдът отчита и емоционалното състояние на ищцата, стреса и негативните изживявания във връзка с излъченото предаване. С оглед на изложеното съдът намира, че обезщетението по чл.52 от ЗЗД следва да бъде в размер от 5000 лева. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.52 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 5000 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева. По разноските Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата съобразно уважената част от иска.Ищцата е реализирала разноски в размер от 400 лева за държавна такса.С оглед на което в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер ат 200 лева за държавна такса. Ответникът е реализирал разноски в размер от 700 лева за депозит за СТЕ.Съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 350 лева. Така мотивиран съдът