Решение № 700 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 558/2025 г.

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът е сезиран с искова молба с вх. № •••г. от Е. Д. К., ЕГН: •••••••••• и В. Д. Л., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. О. П. със съдебен адрес: гр. К•••, ул. •••, против Д. Й. М., ЕГН: ••••••••••, адрес: с. ••• и Ж. В. Л., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. •••. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на основание давностно владение на по 1/6 ид. част от следните имоти: 1 . Поземлен имот с идентификатор 62181.22.14, находящ се в с. Р., местност К., с площ 4501 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за нива, номер по предходен план 022014, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.22.19, 62181.22.18, 62181.22.17, 62181.22.70, 62181.22.15, 62181.22.477, 62181.22.22, 62181.22.21, 62181.22.20; 2 . Поземлен имот с идентификатор 62181.27.9, находящ се в с. Р., местност П., с площ 5499 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за ливада, номер по предходен план 027009, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.30.499, 62181.27.10, 62181.27.106, 62181.27.8; 3 . Поземлен имот с идентификатор 62181.26.6, находящ се в с. Р., местност Л., с площ 1001 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за нива, номер по предходен план 026006, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.26.497, 62181.26.5, 62181.26.3, 62181.26.2, 62181.26.4; 4 . Поземлен имот с идентификатор 62181.16.83, находящ се в с. Р., местност С., с площ 1829 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за нива, номер по предходен план 016083, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.16.82, 62181.16.78, 62181.16.77, 62181.16.76, 62181.16.75, 62181.16.74, 62181.16.71, 62181.16.84, 62181.16.157, 62181.16.223, 62181.16.145; 5 . Поземлен имот с идентификатор 62181.16.99, находящ се в с. Р., местност Д. с площ 1692 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за овощна градина, номер по предходен план 016099, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.16.98, 62181.16.145, 62181.16.156, 62181.16.100; 6 . Поземлен имот с идентификатор 62181.16.109, находящ се с. Р., местност Д. с площ 497 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за овощна градина, номер по предходен план 0160109, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.16.201, 62181.16.158, 62181.16.110, 62181.16.111, 62181.16.112, 62181.16.113; 7 . Поземлен имот с идентификатор 62181.17.85, находящ се в с. Р., местност Ц., с площ 2158 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за пасище, номер по предходен план 017085, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.17.140, 62181.17.84, 62181.75.7, 62181.17.86; 8 . Поземлен имот с идентификатор 62181.17.91, находящ се в с. Р., местност К., с площ 1507 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за пасище, номер по предходен план 017091, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.17.90, 62181.74.10, 62181.74.9, 62181.74.8, 62181.74.7, 62181.74.4, 62181.74.1; 9 . Поземлен имот с идентификатор 62181.16.94, находящ се в с. Р., местност Д. с площ 2181 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване за овощна градина, номер по предходен план 016094, категория на земята 6, предишен идентификатор няма, при съседи: имоти с идентификатори 62181.16.157, 62181.16.91, 62181.16.158, 62181.16.92, 62181.16.93, 62181.16.155. Твърди се, че с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № •••г., вх. peг. № 1226 от 23.04.2024 г. на СВ, Ж. В. Л. е дарила на Д. Й. М. по 1/6 ид. ч. от описаните в точки от 1 до 9 имоти. Гореописаните имоти били възстановени на наследниците на В. Х. Л. с решение на Поземлена комисия К. по заявление вх. № 4107/23.12.1991 г., подадено от ищеца В. Д. Л., действал заедно със сестра си – втората ищца, тъй като прекият наследодател на ищците Д. В. Л. починал на 08.10.1990 г. – преди започване на процедурата по реституция на земеделските земи. В полза на последния бил извършен отказ от наследство вх. № 3/1988 г. на КРС. Заявява се, че преките наследници на В. Х. Л. /дядо на ищците/ уредили имуществените си отношения, като единствен собственик на процесните имоти станал бащата на ищците Д. В. Л., със знанието и без противопоставянето на останалите му родственици. Сочи се, че ищците са придобили по 1/4 ид. ч. от имотите по силата на наследствено правоприемство от баща им Д. В. Л. и по 1/6 от същите, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, а именно от възстановяването им през 1995 г., 1996 г. /Решение № 51- Р от 11.07.1995 г. на ПК Кюстендил и Решение № 51 от 13.12.1996 г. на ПК Кюстендил/ до завеждане на искова молба по настоящото дело. Твърди се, че ответницата Ж. В. Л. не е могла да се разпореди с по 1/6 ид. ч от процесните имоти, доколкото, в качеството си на наследник на В. Х. Л., същата наследила 1/8 ид. ч. от наследството му, съобразно разпоредбите на Закона за наследството. С оглед на гореизложеното е отправено искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците Ж. В. Л. и Д. Й. М., че ищците Е. Д. К. и В. Д. Л. са собственици на основание давностно владение на общо 1/6 ид. част от всеки от индивидуализираните в исковата молба поземлени имоти. Претендират се и разноските по делото. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ж. В. Л. с вх. № 49126/28.04.2025 г., в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове и се иска отхвърлянето им. Заявява се, че ответницата е била собственик на 1/6 ид. част от процесните недвижими имоти на основание наследяване от общия наследодател на страните В. Х.Л., починал на 19.05.1965 г. Оспорва се твърдението на ищците, че същите са придобили 1/6 ид. част от имотите по давност, тъй като наследодателят на ответницата В.В.Л. се е отказал от наследството на баща си, респ. и от процесните имоти. Ответницата се позовава на чл. 91а (Нов – ДВ, бр. 60 от 1992 г.) от Закона за наследството, съгласно който при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. Сочи, че в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. дело №1/1998 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че в новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а от ЗН се включват и всички движими и недвижими имущества, отнети на законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с измененията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107/1997 г., изм. бр. 45/1998 г./ и чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./. Оспорва се съпругата на наследодателя В. Х. Л. К. Т. Л., починала на 06.07.1968 г., да е наследила своя съпруг, тъй като била приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК (отм.). Сочи се, че ищците никога не са осъществявали фактическа власт върху процесните имоти, не са се грижили за същите, не са проявявали претенции към тях и не са смущавали владението на ответницата и нейните праводатели. Твърди се, че не са налице предпоставките за придобиване на правото на собственост от ищците на основание давностно владение. Последните не демонстрирали спрямо ответницата намерение за своене на идеални части от имотите, а самата тя ги владяла и години наред отдавала под наем на трети лица. Възразява се срещу посочените в исковата молба права на страните върху имотите и изтичането на придобивна давност в полза на ищците. Претендират се разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба и от Д. Й. М. с вх. № 5999/22.05.2025 г., в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове и се иска отхвърлянето им по съображения, идентични с изложените в писмен отговор с вх. № 49126/28.04.2025 г. Твърди се, че понастоящем ответникът е собственик на 1/6 идеална част от процесните имоти, прехвърлена му правомерно от ответницата Ж. Л., както и на още 1/6 ид. част от същите, придобита чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 98, том III, дело № 471/2025 г. с вх. рег. № 782/18.03.2025 г. на Служба по вписванията – Кюстендил. Претендират се разноски. В проведените открити съдебни заседания ищците, чрез своя пълномощник, поддържат исковата молба. Ответниците, редовно призовани, се представляват от общ процесуален представител, чрез когото поддържат отговорите на исковата молба. Двете страни представят писмени бележки в предоставения им от съда срок и претендират разноски по делото. По делото са ангажирани писмени доказателства. Допуснат е разпит на свидетели. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, че с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 98, том 5, дело № 763/2024 г., вх. peг. № 1226 от 23.04.2024 г. на СВ, Ж. В. Л. е дарила на Д. Й. М., по 1/6 ид. ч. от процесните имоти. Към настоящото се приложени документите по нот. дело №165/2024 г. по описа на нотариус Н. М., рег. № •••, по което е издаден нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ••• г. на СВ. По нотариалното дело се приложени удостоверения за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадени от Община К., за дарените имоти. Видно от удостоверение за наследници, издадено от кмета на с. Р., община К. с изх. № 255/19.11.2024 г., В. Х. Л., роден на 14.08.1895 г., е починал на 09.05.1965 г., за което е съставен акт за смърт № ••• г. За свои наследници той е оставил съпругата си К. Т. Л., починала на 06.07.1968 г., както и низходящите си Г.В. К., ЕГН ••••••••••, В. В. Л., починал на 17.03.1997 г. и наследен от съпругата си Н. Т. Л., починала на 23.06.2007 г., дъщеря си Ж. В. Л., ЕГН ••••••••••, и сина си П. В. Л., починал на 15.07.2009 г. Последният е наследен от съпругата си М.С. Л., ЕГН ••••••••••, дъщерите си Е. П. Л., ЕГН •••••••••• и С. П. Л., ЕГН ••••••••••, и сина си В. П. Л., ЕГН ••••••••••. Сред наследниците на В. Х. Л. е и синът му Д. В. Л., починал на 08.10.1990 г., наследен от съпругата си С. А. Л., починала на 25.08.2008 г., сина си В. Д. Л., ЕГН •••••••••• и дъщеря си Е. Д. К., ЕГН ••••••••••. Видно от удостоверение за наследници, издадено от кмета на с. Р., община К. с изх. № 254/19.11.2024 г., К. Т. Л., родена на ••• г., е починала на 06.07.1968 г., за което е съставен акт за смърт № ••• г. За свои наследници е оставила дъщеря си Г.В. К., ЕГН ••••••••••; сина си Д. В. Л., починал на 08.10.1990 г., наследен от съпругата си С. А. Л., починала на 25.08.2008 г., сина си В. Д. Л., ЕГН •••••••••• и дъщеря си Е. Д. К., ЕГН ••••••••••; дъщеря си С. С. Г., починала на 16.05.2006 г., наследена от съпруга си Г. Д. Г., починал на 04.01.2009 г. от своя страна наследен от дъщерите си: З. Г. Г., ЕГН ••••••••••, А. Г. С., ЕГН •••••••••• и З. Г. Г., починала на 20.05.2021 г.; дъщеря си Б. П. С., починала на 26.10.2015 г. и наследена от дъщеря си С. Г.С., ЕГН •••••••••• и сина си П. Г. С., починал на 10.04.2008 г. – наследен от синовете си Д. П. С., ЕГН •••••••••• и Г. П. С., ЕГН ••••••••••. Видно от Решение № 51-Р от 11.07.1995 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Р., издадено от Поземлена комисия град К., на наследниците на В. Х. Л. се възстановява правото на собственост върху следните недвижими имоти: нива от 1, 830 дка, шеста категория, местност „С.“, имот № 016083 по картата на землището; овощна градина от 2, 211 дка, шеста категория, местност „Д.“, имот № 016094 по картата на землището; овощна градина от 1, 692 дка, шеста категория, местност „Д.“, имот № 016099 по картата на землището; овощна градина от 0, 497 дка, шеста категория, местност „Д.“, имот № 016109 по картата на землището; пасище от 2, 158 дка, шеста категория, местност „Ц.“, имот № 017085 по картата на землището; пасище от 1, 507 дка, шеста категория, местност „К.“, имот № 017091 по картата на землището. Видно от Решение № 51 от 13.12.1996 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Р., издадено от Поземлена комисия град Кюстендил, на наследниците на В. Х. Л. се възстановява правото на собственост върху следните недвижими имоти: нива от 4, 498 дка, шеста категория, местност „К.“, имот № 022014 по план за земеразделяне; нива от 0, 999 дка, шеста категория, местност „Л.“, имот № 026006 по план за земеразделяне; използв. ливада от 5, 500 дка, шеста категория, местност „П.“, имот № 027009 по план за земеразделяне. Гореописаните реституирани имоти съвпадат с индивидуализираните в исковата молба процесни поземлени имоти. Приложени са скици на процесните имоти, както следва: скица на поземлен имот № 15-1088884/25.10.2024 г., издадена от СГКК гр. К. за ПИ № 62181.16.83; скица на поземлен имот № 15-1088932/25.10.2024 г., издадена от СГКК гр. К.за ПИ № 62181.17.85; скица на поземлен имот № 15- 1089057/25.10.2024 г., издадена от СГКК гр. К. за ПИ № 62181.27.9; скица на поземлен имот № 15-1088894/25.10.2024 г., издадена от СГКК гр. К. за ПИ № 62181.16.94; скица на поземлен имот № 15-1088915/25.10.2024 г., издадена от СГКК гр. К. за ПИ № 62181.16.99; скица на поземлен имот № 15- 1088816/25.10.2024 г., издадена от СГКК гр. К.за ПИ № 62181.16.109; скица на поземлен имот № 15-1089029/25.10.2024 г., издадена от СГКК гр. К.за ПИ № 62181.22.14; скица на поземлен имот № 15-1088961/25.10.2024 г., издадена от СГКК гр. К. за ПИ № 62181.17.91. От ищците са представени и експертни оценки на процесните земеделски земи. От съдебно удостоверение изх. № 3/88 от 25.01.1988 г. на К.се установява, че В.В.Л., С. С. П.и Г. К. са се отрекли от наследството на В. .Х. Л., починал на 20.05.1965 г. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ••• г. на нотариус Н. М., рег. № ••• от 18.03.2025 г. С. П. Л., М.С. Л., В. П. Л. и Е. П.Л. са продали на Д. Й. М. 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор 18352.2.22 по КККР на с. Г., общ. К.; 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.16.83 по КККР на с. Р., общ. К.; 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.16.94 по КККР на с. Р., общ. К. 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.16.99 по КККР на с. Р., общ. К.; 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.16.109 по КККР на с. Р., общ. К.; 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.17.85 по КККР на с. Р., общ. К.; 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.17.91 по КККР на с. Р., общ. К.; 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.22.14 по КККР на с. Р., общ. К.; 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.26.6 по КККР на с. Р., общ. К.; 1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 62181.27.9 по КККР на с. Р., общ. К., за обща продажна цена в размер на 2 550 лева Към настоящото се приложени документите по нот. дело №••• г. по описа на нотариус Н. М., рег. № •••, по което е издаден нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 136, том I, рег. № 1700. Приложени са Договор за наемане на земеделска земя от 11.02.2024 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател Д. Й. М., предмет: имоти с идентификатори: 62181.27.9, 62181.41.40, 62181.22.14, 62181.26.2, 62181.16.98; Договор за наемане на земеделска земя от 20.05.2024 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател Д.С.В., предмет: имоти с идентификатори: 62181.20.56, 62181.21.6; Договор за наемане на земеделска земя от 04.06.2023 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател Д. С. В., предмет: имоти с идентификатори: 62181.20.56, 62181.21.6; Договор за наемане на земеделска земя от 26.03.2023 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател Д. Й. М., предмет: имоти с идентификатори: 62181.27.9, 62181.41.40, 62181.22.14, 62181.26.2, 62181.16.98; Договор за наемане на земеделска земя от 26.06.2022 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател Д. С. В., предмет: имоти с идентификатори: 62181.20.56, 62181.21.6; Договор за наемане на земеделска земя от 2022 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: Д. Й. М., предмет: имоти с идентификатори: 62181.27.9, 62181.41.40, 62181.22.11, 62181.26.2, 62181.16.98; Договор за наемане на земеделска земя от 2021 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: Д. Й. М., предмет: имоти с идентификатори: 62181.27.9, 62181.41.40, 62181.21.6, 62181.26.2, 62181.22.14, 62181.20.56; Договор за наемане на земеделска земя от 10.07.2020 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: В. Г. С., предмет: имоти с идентификатори: 62181.26.2; Договор за наемане на земеделска земя от 04.06.2019 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: Д. С. В. предмет: имоти с идентификатори: 62181.21.6, 62181.20.56; Договор за наемане на земеделска земя от 03.05.2019 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: Й. А. М., предмет: имоти с идентификатори: 62181.27.9, 62181.22.14, 62181.20.56; 62181.21.6; Договор за наемане на земеделска земя от 01.01.2015 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: В. Г. С., предмет: имоти с идентификатори: 62181.26.2; Договор за наемане на земеделска земя от 29.05.2010 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: Ф. П. М., предмет: имоти с идентификатори: 62181.41.40; Договор за наемане на земеделска земя от 03.07.2009 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: Ф. П. М., предмет: имоти с идентификатори: 62181.41.40; Договор за аренда на земеделска земя от 16.05.2009 г. със страни наемодател: В. Д. Л., наемател: В. Г. С., предмет: имоти с идентификатори: 62181.26.6, 62181.26.2, 62181.27.9; Предписание от 2011 г. за имот 62181.27.9 с получател В. Д. Л.. От така описаните доказателства се установява, че в периода от 2009 г. до 2024 г. В. Д. Л. е извършвал действия по управление с процесните земеделски имоти. От Решение от 23.07.2002 г. по адм. д. № 383/2002 г. на КРС се установява, че по жалба на В. Д. Л. срещу Решение №3/28.07.1998 г. на ПК гр. Кюстендил, на наследниците на В. Х. Л., починал през 1965 г., е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху намиращите се в землището на с. Р. земеделски имоти, както следва: нива с площ от 1, 500 дка в м. „П.“, нива с площ 1, 200 дка в м. „В.“, нива в м. „Н.“ с площ от 2, 800 дка, нива в м. „Ц.“ с площ от 0, 500 дка и нива в м. „над Васа“ с площ от 0, 300 дка. От показанията на свидетеля М.С. Л., снаха на ответницата Ж. Л., се установява, че до 1996 г. свидетЕ.та е участвала в обработката на наследствени имоти в с. Р. – ниви и ливади около наследствената къща на свекър й от неговия баща, в която живеел и която поддържал ищецът, заедно със семейството на свекърва й Ж. и съпруга й, които след това продължили без участие на свидетЕ.та. Твърди, че ищецът В. Л. може да е обработвал някои от имотите сам, а други да е давал под аренда. Заявява, че през годините не е имало спорове относно имотите и претенции от семейството на нейната свекърва. Твърди, че никой не е оспорвал наследствената й част от собствеността върху имотите. Сочи, че е сключила брак със съпруга си през 1981 г. Заявява, че през 1988 г. „Велин заедно с всички наследници на В. Л. се отказали от наследството на В. Л. в полза на бащата на Е. и В.“. От свекър си знае, че по този начин са отстъпили на Д. Л. къщата по настояване на свекър й. Заявява, че е ходила в тази къща многократно, като гост, не като собственик. До смъртта си през 2007 или 2008 г. свекървата на свидетЕ.та обитавала къщата. Разпитана е свидетЕ.та Т. Л. В., която сочи, че познава В. Л. от деца и притежават съседни имоти в с. Р.. Заявява, че „те имат доста имоти в местностите „Д.“, „К.“, „Л.“, „Л.“, „С.“, „Д.“, около къщата имат най-много имоти. Тези имоти ги работеха В. и мъжа на сестра му“. Заявява, че всички имоти се стопанисват от В. Л. и в селото се знае, че са негови. Чувала е, че В. Л. е предоставил земя под наем на Д. М.. Заявява, че има наблюдение над имота около къщата на В. Л., намираща се в местност „Д.“. От 15 години насам нямала наблюдения върху местностите „Л.“ и „Л.“. Сочи, че от доста години Д. М. отглеждал коне в местността „К.“. Разпитан е свидетелят Х. Д. С., племенник на В. Л. и Ж. Л., който живее в с. Р.. Твърди, че е запознат с процесните имоти. След 1994 г. ги обработвал ищецът В. Л., а преди това и баща му Д.. Чувал от дядо В., бащата на ответницата Ж. Л., че иска имотите около къщата в местността „Г.“ да останат за брат му Д. – бащата на ищците. В местността „Д.“ ищецът садил градина и косил трева. Имал овощна градина, зеленчукова градина и малини. В местността „Л.“ садил главно картофи или отдавал земите под аренда. В местността „Л.“ също садил картофи, рядко и жито. Местностите „К.“ представлявали пасища и ливади. Знае, че ищецът е отдавал някои от имотите под аренда. Свидетелят заявява, че познава ответницата Ж. Л., но не е виждал в процесните имоти нито нея, нито брат й. Сочи, че когато в селото „стане въпрос за имотите на Л. се сещаме за В. Л. и В. Л.“. Сочи, че около къщата имало оградени с телена ограда имоти от ищеца и лелинчо му И.в периода ••• г. Предполага, че имотите около къщата имат площ от около 6 до 10 декара, като са разпръснати. Там където са оградени имотите имало врата, но нямало верига. Свидетелят виждал ответницата Ж. Л. в селото, но в друга негова част, където били имотите на баща й. Разпитан е свидетелят В. И.К., братовчед на В. Л. и Ж. Л., който твърди, че знае за „уговорка спрямо имотите от дядо В. Л.“. Вуйчо му В. през 1987 г. предложил да отстъпят “всичко на младшия В. Л.“. Твърди, че той и родителите му се съгласили, претенции нямали и лелите му Г. и С.. През 1988 г. било извършено дарение. Знае, че спорът е за няколко имота около къщата в местността „Д.“, м. „С.“, м. „Д.“, м. „Л.“. Сочи, че през последните 20 години често посещава с. Р., през лятото с месеци живее там. Заявява: „когато става въпрос за имотите на дядо В. Л. в моето съзнание излиза В. Л.-младши“. Ищецът се занимавал с възстановяването правото на собственост върху наследствените имоти. Част от тях отдавал под наем, а в друга – около къщата, режел дърва. Не знае ответницата да е обработвала или отдавала под наем имоти в с. Р.. Показанията на този свидетел се оспорват от ответната страна като недопустими по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 2, поради което се иска да бъдат игнорирани изцяло. Сочи се, че по въпросите касаещи владението, обработването, ползването и управлението на имотите, доказателственото искане по което се допуснати е преклудирано. Разпитан е и свидетелят Р. Д. Д., на когото В. Л. е кум. Твърди, че може би през 1996 г. на кръщенето на малката дъщеря на ищеца гайдарят В. му дал „някакво листче“, за което впоследствие свидетелят разбрал от В. Л., че „това листче е дарение на някаква си земя“. Твърди, че знае кои са процесните имоти и че ги е обработвал заедно с ищеца. Помагали единствено сестрата и зетят на Л.. Показанията и на този свидетел също се оспорват от ответната страна като недопустими по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 2, поради което се иска да бъдат игнорирани изцяло. Сочи се, че по въпросите касаещи владението, обработването, ползването и управлението на имотите, доказателственото искане по което се допуснати е преклудирано. Съдът цени показанията на всички свидетели като вътрешно непротиворечиви. По отношение оспорването на събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В. К. и Р. Д., съдът счита, че действително са налице предпоставките на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК доколкото с тези показания не може да се установи извършването на дарение като формална сдЕ. в полза на ищеца В. Л., но същите се явяват в унисон с установеното относно отказа от наследство, който акт може да е бил възприет от свидетеля К. като дарение. Относно настъпилата преклузия, настоящият състав не намира възражението за основателно. На страната на ищците първоначално са допуснати трима свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата по исковата молба. В проведеното на 04.07.2025 г. открито заседание съдът допусна разпит на двама свидетели на страната на ищците при режим на довеждане по отношение установяване волята на лицата за отказ от наследство. Общо на страната на ищците са разпитани четирима свидетели. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени и устни доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявени са положителни установителни искове за собственост на идеална част от индивидуализираните в исковата молба поземлени имоти с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС. С доклада по делото съдът разпредели доказателствената тежест като указа на страните, че е в тежест на ищците да докажат всички факти, от които произтича правният им интерес, както и осъществяването на всички пораждащи правото им на собственост, факти, вкл. и сочените основания - наследствено правоприемство и давностно владение, като за последното е необходимо да установят, че същото е било явно, постоянно, непрекъснато, спокойно, необезпокоявано, упражнявано с намерение за своене и манифестиране на владението спрямо другите съсобственици, без тяхното противопоставяне, върху процесните имоти, както и че владението е осъществявано в процесния период, в продължение на повече от 10 години. Ищците следва да докажат и качеството си на наследници на сочените като техни наследодатели лица, както и обстоятелството, че процесните имоти са били част от наследствената маса, формирана след смъртта на същите. Съдът намира предявените искове за допустими като предявени от лица с легитимен правен интерес. По отношение отказа от наследството на В. Х. Л. съдът намира следното: Установено е, че през 1988 г. В. В. Л., С. С. П. и Г.К. са се отказали от наследството на В. Х. Л., починал на 20.05.1965 г. Това безспорно се е случило след одържавяване на процесните имоти и преди възстановяване на собствеността върху тях по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо намира приложение нормата, съдържаща се в чл. 91а (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) от ЗН, чиято разпоредба гласи: при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. по тълк. гр. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на понятието „новооткрито наследство“ употребено в чл. 91а ЗН - към вече откритото наследство се прибавят и тези имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя, като с фикцията „новооткрито наследство“ се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, т. е. създава се възможност наследника да приеме или да се откаже от наследяването на имотите, собствеността върху които се възстановява при вече откритото наследство, независимо от приемането или отказа от наследяването на останалото имущество. Така и в Решение № 292 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о., ГК. Константна е практиката на върховната инстанция, че възстановяването на собствеността на включени в ТКЗС имоти, съгласно чл. 9а, чл. 90а и чл. 91а от ЗН, не променя времето и мястото на откриване на наследството. Не се променя и кръгът на наследници, съществували към момента на настъпване на юридическия факт - смъртта на наследодателя. В този смисъл Решение № 1337 от 20.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5239/2007 г., I г. о., ГК; Решение № 292 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о., ГК; Решение № 207 от 3.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 799/99 г., I г. о. и други. Ето защо право на наследяване върху възстановените имоти е възникнало за всички законни наследници на наследодателя към момента на смъртта му, включително и тези, които са починали към датата на възстановяване на имотите, тоест на преживялата съпруга на наследодателя Кръстана Л., респ. на нейните наследници, се пада съответният дял, определен по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗН. Не са налице кумулативните предпоставки за приложение на чл. 9а от ЗН. От ответниците се поддържа, че съпругата на наследодателя В. Х. Л. – К. Т. Л., починала на 06.07.1968 г., не е наследила своя съпруг, тъй като била приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК (отм.). Във връзка с това твърдение може да се посочи следното: В Тълкувателно решение № 47 от 29.XII.1979 г., ОСГК, постановено при действието на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.) е възприето, че съгласно чл. 14, ал. 7 СК при прекратяването на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Според върховните съдии от съдържанието на тази разпоредба се вижда, че със смъртта на единия от съпрузите се прекратява имуществената общност, престава действието й като такава и от деня на смъртта тя се превръща в обикновена (дялова) обща собственост. Това превръщане означава, че полагаемата се на починалия съпруг по закон 1/2 част от общата съпружеска имуществена общност (чл. 14, ал. 3 СК) се включва в неговия патримониум и се присъединява към другото му невлизащо в общността имущество и всичко това като цяло в този момент става наследствена общност на наследниците. Другата 1/2 от съвкупността от вещи и права върху вещи, дотогава влизащи в семейната имуществена общност, в момента на прекратяването на общността по закон се включва в патримониума на преживелия съпруг. А това означава, че преживелият съпруг получава своето, което е имал приживе с починалия вече съпруг. Или с разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК преживелият съпруг се явява като наследник в две качества: той е наследник без дял спрямо частта от наследствената маса, която е била част от имуществената общност, и наследник с дял по отношение на частта, която приживе на наследодателя не е била имуществена общност. Това двояко положение на преживелия съпруг е налице само при хипотезата на наследяване с децата на починалия съпруг, независимо от кой брак на наследодателя. В текста на чл. 14, ал. 7 СК е посочено не каква част от общността получава преживелият съпруг, а се урежда положението му на наследник без дял, когато наследява заедно с деца на починалия съпруг. Делът на преживелия съпруг е уреден в чл. 14, ал. 3 СК, който се отнася до всяко прекратяване на съпружеската имуществена общност. Нормата на чл. 14, ал. 7 СК - ин фине, е специална спрямо тази на чл. 14, ал. 3 СК и има само посоченото значение. Особеното в тази разпоредба е, че тя урежда различно от нормите на Закона за наследството само една от хипотезите, при които съпругът наследява с други наследници, а именно - наследяване с деца на починалия съпруг. От това следва, че съпругът освен положението на наследник без дял, „когато наследява с деца“, има и качество - положение на наследник с дял: а) спрямо частта от наследствената маса, невлязла в общността, и б) спрямо цялата наследствена маса, когато съпругът е сънаследник с наследници от други редове. В такъв смисъл е тълкуван законът с тълкувателни решения № 26, 27 и 28 от 1970 г. на ОСГК на Върховния съд. По настоящото дело няма данни за датата на сключване на брака между В. Х. Л. и К. Т. Л., но с оглед смъртта на първия на 19.05.1965 г. е налице необорима житейска презумпция, че бракът им е сключен и прекратен със смъртта на съпруга преди влизането в сила на горецитирания Семеен кодекс на 22.05.1968 г. По силата на чл. 103 във връзка с чл. 13, ал. 1 СК (1968 г.) придобитите по време на брака им имущества са принадлежали общо на двамата съпрузи. В чл. 13, ал. 2 от СК (1968 г.) са посочени изключенията от възприетия от законодателя принцип за формиране на съпружеска имуществена общност, а именно: недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие. В разглеждания казус не е ясно по какъв начин са придобити имотите от общия наследодател на страните (транслативна или конститутивна сукцесия), както и дали това е станало по време на брака му. Ето защо не може категорично да се възприеме, че тези имоти са притежавани от съпрузите в режим на СИО. Приемайки, че имотите са били лична собственост на В. Л., и при съблюдаване правилата на ЗН за определяне правата на наследниците се установява, че върху новооткритото наследство на В. Х. Л., в което се включват процесните поземлени имоти, наследниците му, участници в настоящото производство, притежават следните идеални части: В. Д. Л. – 4/24 ид. части; Е. Д. К. – 4/24 ид. части; Ж. В. Л. – 3/24 ид. части. Видно е, че ищците са придобили на основание наследствено правоприемство и реституция общо 8/24 ид. части от новооткритото наследство, тоест имат дял по-голям от сочената в исковата молба ¼ ид. част. Разглеждайки имотите като придобити в режим на СИО, квотите на наследниците биха били различни /съобразно чл. 14, ал. 7 СК (1968 г.)/, но това не променя крайния извод на съда, тъй като производството не е делбено, а е предявен петиторен иск за посочени от ищците идеални части. Не подлежи на разглеждане въпросът разпоредила ли се е ответницата Ж. Л. с по-голяма от действително притежаваната от нея идеална част от правото на собственост върху имотите, доколкото искът не е отрицателен установителен. Предмет на настоящото дело е правото на собственост върху 1/6 ид. част от правото на собственост върху гореописаните имоти, за която изрично се сочи, че е извън наследствения дял на ищците, а е придобита на оригинерно придобивно основание – владение в давностния срок по чл. 79 ЗС – от 1995/1996 г. до 05.03.2025 г. По отношение твърденията за придобиване на имотите по давност: В чл. 79, ал. 1 от ЗС е нормирано, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението е дефинирано в чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението е защитено от закона фактическо състояние, съдържащо два елемента: обективен (материалното държане на вещта, т.е. упражняване на фактическа власт) и субективен - намерението да се държи и използва вещта като собствена. За да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Така и в Решение № 262/01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о. Както беше посочено, за да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Действията по ограждане на имота и недопускането на други лица до него характеризират упражняваната фактическа власт като владение. Определение № 1847 от 8.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2025 г., II г. о., ГК. Няма данни ищците да не са допускали останалите съсобственици в имотите, да са поставяли огради. В настоящия случай не е доказано ищците да са отблъснали владението на останалите наследници, в т.ч. на ответницата Ж. Л. и на придобилият права от нея ответник Д. М., като са им противопоставили намерение да владеят целите имоти само за себе си. Евентуалното превръщане на държането на идеалната част на сънаследника във владение следва да е намерило външна изява по категоричен и нетърпящ друго тълкуване начин и да е достигнало до знанието на останалите сънаследници. Това е така, тъй като презумпцията на чл. 69 ЗС e изначално опровергана в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно /решение № 43 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г., І ГО на ВКС; решение № 60126/21.01.2022 г. по гр. д. № 4044/2020 г., І ГО на ВКС и др./. Упражняваната от ищците фактическа власт върху имотите обаче не доказва намерение за своене. Фактът, че сънаследствените имоти се ползвта само от някои от наследниците без противопоставяне от останалите, сам по себе си, не доказва нито предаване на владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота, независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство за предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други факти за постигане на съгласие за владение /решение № 41/15.06.2022 г., гр. д. № 2728/2021 г., І ГО на ВКС/. Така в Определение №3853/01.12.2023 г., к.гр.д. №1279/2023, I ГО, ВКС, в този смисъл и Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о. Горният извод не се разколебава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Действително, установи се, че сред някой от жителите на с. Р. имотите се възприемат като еднолично собствени на ищеца В. Л., но както беше посочено по-горе манифестирането на своенето следва да е осъществено спрямо останалите съсобственици, а не спрямо обществеността като цяло. Извършването на действия на управление – отдаване на имоти под наем, не представлява само по себе си действие, демонстриращо проявление на субективния елемент на владението. В допълнение, не беше установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищците, че е налице и обективният елемент от фактическото състояние владение по отношение на всеки от процесните имоти – не е категорично доказано, че те упражняват фактическата власт върху всеки от процесните имоти /или конкретно върху 1/6 ид. част от всеки от тях/. Налице са данни – показанията на свидетелите Т.В. и Х. С., единствено за упражняване фактическа власт върху имоти в местността „Д.“. Следва да се отбележи и че ищците не твърдят да са придобили по давност целите процесни имоти, а единствено идеални части от тях, които са били предмет на сдЕ. между ответниците. С оглед гореизложеното, съдът намира твърдението на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение общо на по 1/6 ид. част от всеки от процесните имоти, находящ се в с.Р., общ. К., за недоказано, респ. исковете за неоснователни. Ищците не са манифестирали намерението си за своене пред останалите сънаследници и са били единствено държатели на техните идеални части. В Решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г на ВКС, I ГО е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответниците, които претендират разходи в размер на заплатените адвокатски хонорари, а именно, 1500 лв. /766, 94 евро/ за Д. М.. Не са представени доказателства за направени разноски от Ж. Л.. С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът ще осъди ищците да заплатят на Д. М. сумата от 766, 94 евро. По обжалваемостта: Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му. Водим от гореизложеното, съдът