Решение № 456 от 24.3.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 397/2024 г.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от АПК вр. чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Образувано е по жалба на от областния управител на област Ловеч срещу т. 2 от Решение № 184 от 25.07.2024 г. на Общински съвет – Ловеч, с която е променена т. 2 от Решение № 161 от 27.06.2024 г. на Общински съвет – Ловеч, както следва: „т. 2. Ежегодно при приемане на бюджета на Община Ловеч да се разпределят 30 % от приходите от билети от Деветашката пещера от предходната година за дейности за населеното място Деветаки по предложение на обществения съвет.“. Жалбоподателят оспорва административния акт, като издаден при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се твърди, че в случая било налице несъответствие между посоченото в т.2 от решението и цитираните в същото правни основания за приемането му – чл.21, т.6 вр.чл.52, ал.5, т.2 от ЗМСМА. Бюджетът на общината се определял от общинския съвет, съгласно чл.94, ал.2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), за което ОбС-Ловеч е приел Решение № 53/08.02.2024 г., в което били определени отделните пера и начинът на изразходването им. Всяко изменение на приетия за съответната година бюджет на общината следвало да стане с решение на общинския съвет, съобразно правилата на чл.124, ал.1 и ал.2 от ЗПФ. Излагат се аргументи, че т.2 от оспореното решение не касае общинско имущество, тъй като Деветашката пещера била защитен природен обект -публична държавна собственост. Твърди се още, че с приемането на т.2 от оспореното решение фактически се допълва нормата на чл.18, ал.1, т.2 от Наредба за условията и реда на съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години, за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета на община Ловеч, без да са спазени разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.11 и чл.18а от ЗНА. В заключение, предвид изложените доводи в жалбата, се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени като незаконосъобразно оспореното Решение № 184 от 25.07.2024 г. на Общински съвет – Ловеч, т.2. Атакуваното решение е общ административен акт, тъй като е с еднократно правно действие и засяга правната сфера на неопределен брой лица, в какъвто смисъл се е произнесъл и ВАС (съгласно Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 4/2011 г. съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА е допустим, като в мотивите на решението е посочено, че тези решения са общи административни актове по смисъла на чл. 65 от АПК, а според т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. д. № 5/2022 г., в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във вр. с ал. 8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение). Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК в Държавен вестник бр.104 от 10.12.2024 г. По реда на чл. 182, ал.3 от АПК към оспорването няма присъединили се или встъпли лица. В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят се представлява от пълномощника си –юрк. И., която поддържа оспорването и пледира съдът да се произнесе с решение, с което да отмени атакувания административен акт по съображенията, подробно развити в жалбата. Претендира в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображени в тази насока развива в представени в съда на 18.03.2026 г. писмени бележки. Ответникът – Общински съвет - Ловеч чрез своя процесуален представител –адв.Х. - ВТАК оспорва жалбата и отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да я отхвърли като недопустима и неоснователна. При такъв изход на правния спор претендира присъждане на разноски, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане. Участвалият в производството прокурор от ОП – Ловеч изразява становище за основателност на жалбата. Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема следното от фактическа страна: Не е спорно между страните по делото, че Решение № 184 от 25.07.2024 г. на Общински съвет – Ловеч е прието след като със Заповед № РД-07-149 от 10.07.2024 г. (вх. № ОС-506/11.07.2024 г. в Общински съвет – Ловеч) е било върнато за ново обсъждане Решение № 161 от 27.06.2024 г. на Общински съвет – Ловеч (л. 11-12 и л. 129-130). В т.2 от първоначалното Решение № 161 от 27.06.2024 г. на Общински съвет – Ловеч (л.13-14 от делото), на основание чл.21, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗМСМА във вр.чл.52, ал.5, т.2 от ЗМСМА е прието, че „30 % от приходите, реализирани от продажбата на билети в Деветашката пещера да бъдат използвани за дейностите на населено място с. Деветаки по решение на кметския съвет“. С цитираната по-горе Заповед № РД-07-149 от 10.07.2024 г. на областния управител на област Ловеч на основание чл.45, ал.4 ЗМСМА и чл.32, ал.2 от Закона за администрацията, решението е върнато на общинския съвет за ново обсъждане в частта по т.2. В заповедта са изложени мотиви, че общинският съвет неправилно е приложил материалния закон, като липсвала и финансова обосновка на решението. На заседание на 25.07.2024 г. ОбС- Ловеч е провел ново обсъждане на Решение № 161 от 27.06.2024 г., като след разискване и гласуване е взето решение т.2 от цитираното решение да се промени, както следва: “Ежегодно при приемане на бюджета на община Ловеч да се разпределят 30 % от от приходите от билети от Деветашката пещера от предходната година за дейности за населеното място Деветаки по предложение на обществения съвет.“. Решението е прието с 15 гласа „за“, 5- „против“ и 5- „въздържали се“. Същото е съобщено на областния управител на област Ловеч на 01.08.2024 г., видно от писмо с изх. № ОС-537 от 01.08.2024 г. (л. 9 и л. 121 от делото). Като доказателства по делото са приети документите по административната преписка, образувана пред административния орган, както и представените от страните писмени доказателства относими към предмета на спора. В случая няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Оспорването е допустимо – предприето от легитимиран от закона правен субект спрямо подлежащ на оспорване акт. Същото е извършено в срока по чл. 179 от АПК във вр. с чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА. Разгледано по същество, оспорването е основателно, по следните съображения: Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, както и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи (чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА). Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА (в приложимата редакция) общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗПФ за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от ЗПФ, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Оспореното решение е прието от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и е издадено в предвидената от закона форма, поради което е валиден административен акт. В настоящото съдебно производство кворумът и мнозинството при приемане на оспореното решение не се оспорват. Въпреки това, при извършването на проверка на законосъобразността на решението, съдът намира за необходимо да посочи, че не се установява нарушение в тази насока, изхождайки от съдържанието на административната преписка. Решението е взето при необходимото мнозинство от повече от половината от общия брой Общински съветници - чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, като гласуването е извършено поименно, според нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. Спазени са процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 27, ал. 2 – ал. 5 от ЗМСМА, поради което съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по приемане на решението. При повторното гласуване е спазено условието по чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА. На следващо място, по отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира следното: Спорен между страните е въпросът относно вида и характера на оспорения административен акт. Според жалбоподателя в случая се касае за акт за изменение/промяна на общинския бюджет, а според процесуалния представител на ответника не се касаело за акт, свързан с бюджетната процедура на общината за съответната година, която била изпълнена, а за предложение при определяне на бюджета за следващата година. Настоящият съдебен състав намира, че характерът на оспорения акт не се определя единствено и автоматично от посоченото в него правно основание, а от неговото действително съдържание, правни последици и волеизявлението на органа. В конкретния казус в Решение № 161 от 27.06.2024 г. на Общински съвет – Ловеч се посочва правно основание за издаване на акта -чл.21, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗМСМА вр.чл.52, ал.5, т.2 от ЗМСМА, като при обсъждането на въпроса ясно се установява, че се касае за изменение на бюджета на общината. В оспореното в настоящото съдебно производство решение е посочено правно основание чл.45, ал.7 и ал.9 вр.чл.21, ал.2 от ЗМСМА, които визират правомощията на общинския съвет при върнат за ново обсъждане акт, като липсва посочено материалноправно основание за издаването му, поради което следва да се приеме първоначалното такова - чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА. При обсъждането обаче (протокол № 13/25.07.2024 г. на ОбС -Ловеч) е отразено, че се прави предложение при приемане на бюджета на община Ловеч за следващата година, 30 % от приходите от билети от Деветашката пещера от предходната година да се разпределят за дейности в населеното място по предложение на общинския съвет. Налице е нарушение на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, изразяващо се в противоречие между изложеното при обсъждането на решението и посочените правни основания за издаването му. В оспореното решение на практика липсват изложени фактически основания за приемането му, описани са единствено констатациите на областния управител за връщане на решението за ново обсъждане в общинския съвет. Налице е нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим ограничителен белег на това право. Затова липсата им не просто не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на отсъствието му. Тя не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като изобщо няма предмет на доказване. Не може да бъде заменена и от посочването на правни основания, още повече пък на неотносими към случая правни основания. По-натътък, съдът ще посочи, че Законът за публичните финанси (ЗПФ) регламентира възможност общинският съвет да приеме решение, с което да определи част от собствените приходи на общината за предходната година, която да се разпределя за дейности в определени населени места (кметства и населени места с кметски наместници). Следва да се отбележи обаче, че това решение трябва да се вземе ежегодно заедно с приемането на бюджета на общината за съответната година, като средствата могат да се разпределят за текущи и капиталови дейности (ремонти, облагородяване, поддръжка), свързани директно с нуждите на съответното населено място, а кметът на общината е длъжен да включи тези средства в проекта за бюджет съобразно решението на съвета. Целта е да се осигури по-голяма финансова децентрализация и да се гарантира, че част от приходите, генерирани в селата и по-малките градове, се връщат за тяхното пряко развитие. Бюджетът на общината се изготвя и внася от кмета, преди да е изтекла бюджетната година, като съгласно чл.94, ал.2 от ЗПФ, Общинският съвет приема с решение бюджета на общината. В случая ОбС – Ловеч е приел Решение № 53/08.02.2024 г. относно бюджета и капиталовите разходи на община Ловеч за 2024 г. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗПФ промени по общинския бюджет през бюджетната година и в размера на бюджетните взаимоотношения на общината с държавния бюджет се извършват при условията и по реда на този закон и на закона за държавния бюджет за съответната година. В ал. 2 на чл. 124 от ЗПФ е предвидено, че промените по общинския бюджет, извън тези по чл. 56, ал. 2, се одобряват от общинския съвет, като промените, засягащи делегираните от държавата дейности, се одобряват при спазване на ограниченията по чл. 125, ал. 1, т. 1. От своя страна пък, разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗПФ предвижда, че не се допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината. Предвид изложеното съдът намира, че правилно областният управител е върнал решението за ново обсъждане, тъй като в конкретиката на настоящия казус е налице нарушение на материалния закон. По така изложените съображения съдът счита, че жалбата, с която е сезиран е основателна, респ. оспореното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя-юрк.И. за присъждане на разноски по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 270 лева, от които 30 лева за обявление в ДВ, и 240 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид нормата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на община Ловеч, която е юридическо лице със самостоятелен бюджет. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. Според §5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Предвид изложеното за присъдените разноски от 270 лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 (едно) евро – 138 евро, като и двете суми – в евро и в лева следва да се посочат в диспозитива на настоящото решение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Ловеч