Решение № 600 от 12.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3945/2025 г.

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 50 от ЗЗП и с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Образувано е по искова молба, подадена от Б. С. Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••••••••••••••, чрез адв. Р. Р. от АК - П., против “Еко Стийм 2017” ЕООД, ЕИК: 204417121, със седалище и адрес на управление: с. Войсил, ул. “20-та” №1, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да възстанови на ищцата сумата от 3900 лв., представляваща заплатена продажна цена по прекратен Договор за покупко-продажба от 30.11.2023г., ведно с обезщетение за забава за периода от 08.02.2023г. до 27.02.2025г. в размер на 570,98 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2025г., до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че на 30.11.2023г. е сключила договор за покупкопродажба с ответника, с който е закупила почистваща система ECO 2000SB, сер.№ ••••• за сумата от 3900лв. Излага, че в законоустановения срок по чл. 50 от ЗЗП е упражнила правото си на отказ от договора, като на 04.12.2023г. е изпратила имейл до дружеството в този смисъл. На 05.12.2023г. е получила отговор на имейла си, с който ответника заявява, че не признава правото на отказ на ищцата, тъй като стоката е била вече разопакована. Ищцата сочи, че на 05.12.2023г. е изпратила закупената стока по куриер на адреса, посочен в Общите условия на ответното дружество. Сочи се, че ответника е отказал получаването на пратката от куриера. На 07.12.2023г. адвокатът на ищцата Р. Р. е изпратил имейл до дружеството, с който отново се заявява, че Б. упражнява правото си на отказ от договора. На 13.12.2023г. чрез Телепоща със заверка на съдържанието ищцата е изпратила поредно уведомление за отказ от договора на посочения в ОУ адрес за кореспонденция. С Определение № 1671/08.02.2024г. по ЧГД № 416/2024г. по описа на РС- Пловдив, съдът е разпоредил на осн. чл. 97 ЗЗД, закупената стока да се съхранява в дома на ищцата. В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от “Еко Стийм 2017” ЕООД, в който ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не оспорва сключването на договора. Излага се, че в т.6.4 от ОУ е упоменато, че договора се подписва при условията на чл. 57, т.5 ЗЗП, а именно, че не възниква право на отказ, когато стоката е разопакована поради съображения, свързани с хигиената и здравето. Ответника оспорва, че договорът е прекратен, тъй като твърди, че няма валидно направено изявление за отказ от същия. Оспорва се и че дружеството е изпаднало в забава. Отправено е искане за присъждане на разноски. Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното. Между страните е сключен договор за покупко-продажба на система за почистване (парочистачка) за сумата от 3900 лв., която е заплатена чрез договор за стоков кредит, сключен между ищцата и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, а сумата е преведена директно на търговеца „Еко Стийм 2017“ ЕООД. Сделката е в обхвата на приложението на чл. 43 ЗЗП тъй като е сключена извън търговски обект, което се потвърди от показанията на св. Б. Б., който си спомня, че ищцата е харесала парочистачката при презентацията й в дома й, но после е размислила и е решила, че трябва да е върне. Последното е законово право на ищцата, което е правомерно упражнено в законовия 14-дневен срок, тъй като е изпратила уведомление за отказ от сключения договор до ответника чрез електронна поща, чрез адвоката си по телепоща, т.е несъмнено ответникът е получил уведомлението с което едностранно и незабавно договорът се счита прекратен с оглед на което и се дължи връщане на продажната цена. Ищцата е направила и опит за връщане на парочистачката като на 13.12.2023 г. пратката е върната обратно от куриер „Еконт“ с причина „Отказана пратка от получател“. С оглед отказа на търговеца да получи вещта и при наличието на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, ищцата е подала искане по чл. 97, ал. 1 ЗЗД. С Определение № 1671/08.02.2024 г. по ЧГД № 416/2024 г. ПРС съдът е определил вещта да се съхранява в жилището на ищцата. Следователно, ищцата е изпълнила задължението си по чл. 55 ЗЗП да предаде стоката обратно на търговеца, а фактическият състав на правото на отказ е завършен, ответникът дължи връщане на платената сума. Изложените възражения, че щом стоката е разопакована и това било свързано с с хигиената и здравето поради което и не можело да бъде приета са напълно неотносими, защото не се касае до вещи за лично ползване / напр. козметика, бельо, медицински и хигиенни консумативи и др./ разопковането на които води до нарушаване изискванията за хигиена. В допълнение продавачът трябва ясно да предупреди потребителя, че съответният продукт не подлежи на връщане по хигиенни причини, когато е разопакован, т.е потребителят би следвало да е информиран отнапред, че продавачът счита продукта за такъв, който попада в изключението на 57, т.5 ЗЗД, за да може потребителят да вземе информирано решението затова дали ще сключи договора след като другата страна дава индикация че няма да зачете правото й на отказ по чл. 50 ЗЗП. Нищо от това не се е случило и незаконосъобразно ответникът отказва приемането на стоката с което създава неудобстава по-големи от обичайните за потребителя по съхранението и опазването й , респ. незаконосъобразно отказва да възстанови платената сума. Разопаковането на парочистачката по никакъв начин няма отношение към правото на отказ от сключения договор, тъй като това представлява специализирана техника за почистване, а не вещ за лична хигиенна употреба, т.е търговецът няма никаква пречка след като потребителят се откаже от договора да продаде парочистачката като я опакова наново. Основателна е претенцията за мораторна лихва тъй като началният момент на забавата, както ищецът твърди, е настъпил след изтичането на 14-дневния срок от първото уведомяване на търговеца на 04.12.2023г. поради което и тази претенция се уважава. С оглед изхода на спора по делото в полза на ищцата следва да се присъдят сторените разноски в размер на сумата от 208 лева за държавна такса, а в полза на адв. Р. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер на сумата от 896,52 лева. Така мотивиран съдът