Решение № 95 от 20.2.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 66/2025 г.

За да се произнесе, съобрази: С исковата си молба ищцата М. П. К. твърди, че е продала на ответника Р. Д. Н. недвижим имот, подробно описан. Твърди, че е била уговорена цена на имота 250 000 лв. , като по настояване на купувача в нотариалния акт била вписана цена 200 000 лв. Тази сума купувачът бил договорил да му бъде отпусната като кредит от банка. Ищцата твърди, че с ответника са се договорили остатъкът от цената в размер на 50 000 лв. да й бъде заплатен в брой. В деня на сделката купувачът платил на продавачите сума от 10 000 лв. в брой и се уговорили останалите 40 000 лв. да плати в брой до 22.11.2020г. По негово настояване изготвили разписка, че е платил сума от 50 000 лв. , която той да покаже на свои близки, като изготвили обратно писмо, в което опровергавали обстоятелството, че продавачите са получили 50 000 лв., признавали размера на действителното плащане 10 000 лв. и уговорката, че остатъкът от действителната цена в размер на 40 000 лв. ще бъде платен до 22.11.2020г. Твърди се, че ответникът до момента не е платил сумата от 40 000 лв. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв., представляваща остатък от продажна цена по сделката, изповядана с нотариален между страните, ведно със законната лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата оспорва предявения иск. Твърди, че е закупил имота с посочения в исковата молба нотариален акт, като договорената цена за имота била 200 000 лв. и тя била изплатена изцяло на продавачите. Посочва, че ищцата не е единствена страна продавач по процесния договор и не може сама, без съответното участие на другия продавач, да търси цялостно неизпълнение за заплащане на пълния размер на остатъчната цена. Твърди, че цитираната в обратното писмо, представено от ищцата, сума от 50 000 лв. представлява цена на движими вещи и подобрения, направени в процесния имот. Твърди, че в обявата за продажба на имота той е предлаган с обзавеждане –луксозни италиански мебели и подобрения. След извършване на покупко-продажбата на имота, двамата продавачи са поискали да изнесат личните си вещи от имота и да преместят автомобила си от двора, като ответникът дал съгласие това да бъде сторено в кратки срокове. При едно от посещенията си в имота, ответникът констатирал, че оттам липсват движими вещи, които не трябвало да бъдат изнасяни от продавачите – луксозна италианска холна гарнитура, зимно градинско обзавеждане и луксозна италианска спалня. След разговор с ищцата, ответникът поискал или намаляване на продажната цена, или връщане на движимите вещи в имота. Ищцата обещала да върнат вещите в кратки срокове. След като това не било сторено, ответникът изгубил интерес от връщане на вещите и поискал прихващане на сумата от тяхната стойност, която той определя на 25 000 лв. В тази връзка ответникът прави възражение за неизпълнен договор и упражнява правото си на задържане върху процесната сума до изпълнението на задължението на продавачите по договора за заплащане на сумата от 25 000 лв., предвид което счита, че не е изпаднал в забава. Навежда и възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума с дължимата към него сума 25 000 лв. – стойността на неправомерно изнесените от нея движими вещи, част от продажната цена по договор за покупко продажба на вещите. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените от ищеца твърдения, доводите на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ГПК , приема за установено следното : С Нотариален акт № ••• на Нотариус А. Ц. ответникът е придобил по силата на договор за покупко-продажба, правото на собственост върху недвижим имот, подробно описан в акта, от ищцата М. К. и Б. К.. В нотариалния акт е посочена цена на придобиване на имота 200 000 лв., за които не се спори,че са изплатени на продавачите. По делото не се спори, че продавачите по нотариалния акт са съпрузи, а и в самия нотариален акт е посочено , че имотът е съпружеска имуществена общност. С обратно писмо от същата дата – 22. 05. 2019г. страните по договора за покупко-продажба, обективиран с цитирания нотариален акт, са декларирали, че ответникът като купувач по нотариалния акт е предал на продавачите сума от 10 000 лв., а не 50 000 лв., както е посочено в Разписка № 1 / 22.05.2019г. и че сумата от 40 000 лв. представлява остатък от продажната цена на недвижимия имот, предмет на нотариалния акт, като част от действителната му продажна цена. Уговорено между страните е тази сума да бъде заплатена от купувача на продавачите до 22.11.2020г. Обратното писмо носи подписите на страните по същото и същите са заверени от нотаруис А. Ц.. За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетелите М. Т., Н. Н. и В. М.. Свидетелката Т.- съжител на ответника, твърди, че се свързали със собствениците на имота, предмет на процесния нотариален акт, като открили обява за продажбата му по интернет. В обявата било посочено, че къщата се продава обзаведена и с подобрения. След като закупили имота, се договорили със собствениците в конкретен срок да изнесат личните си вещи, но съпругът й установил, че липсва част от обзавеждането на къщата, а именно, диван два фотьойла и маса, както и ратаново диванче и два фотьойла, както и спалнята – гардероб, скрин и две нови шкафчета. Ответникът се свързал с ищцата и се разбрали тя да ги върне, но това не се случило. Проведени били разговори, включително и за намаляване на цената на имота. Дадено било обещание да се върнат мебелите ,но не ги върнали. Огледът на имота преди закупуването му бил извършен в присъствието на зетя на ищцата – св. М., като с него и с ищцата свидетелката и ответникът разговаряли, че обзавеждането на имота ще остане в него. Свидетелят Н. посочва, че е ремонтирал процесния имот, като обзавеждането – спалня, шкафчета, гардероб, фотьойли, масичка, плетени столчета и диванче са били в имота. В хода на ремонта свидетелят установил, че мебелите вече не са в къщата, но помислил,че ответникът ги е прибрал, за да не пречат за извършване на ремонта. Ответникът обаче заявил, че мебелите не са местени от него и че ги няма в имота. Свидетелят М. – зет на ищцата, твърди, че той и семейството му са живеели в процесния имот от 2000 г., но имотът бил собственост на ищцата. Твърди, че той и съпругата му са обзавели къщата и мебелите в нея били тяхна собственост. Посочва кога са купувани мебелите и как изглеждат. Твърди, че обявата за продажба на имота е пусната лично от него в интернет и че преговорите за продажбата му са се водили между него и ответника Н.. На огледите присъствали свидетелят и ответника, но не и ищцата. Твърди, че уговорката им била той ( свидетелят) да си вземе дивана, спалнята ратановите мебели. Ответникът помолил изнасянето на мебелите да стане по –бързо, защото започвал ремонт. След изнасяне на мебелите, по твърдения на свидетеля, на ответника са били предадени ключовете от имота. По делото са представени снимки на процесните мебели и разпечатка от интернет сайт за обяви, относно обява за продажбата на процесния имот, като същият се предлага обзаведен. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 183 , ал. 1 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е навел възражение за прихващане, основано на разпоредбата на чл. 88, ал.1 , вр. чл. 87 , ал. 1 вр. с чл. 183 , ал.1 от ЗЗ. По претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 183 , ал. 1 от ЗЗД: Този иск е основателен изцяло. От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, като с оглед съдържанието на представеното по делото обратно писмо, са уговорили цена на имота, различна от посочения нотариален акт. Тълкуването на текста на представеното обратно писмо несъмнено сочи, че уговорената между страните по цитирания нотариален акт цена на процесния имот е била не 200 000 лв., както се сочи в акта, а 250 000 лв. Страните по договора са заявили, че продавачите са получили 200 000лв. при сключване на нотариалния акт, допълнително още 10 000 лв.пак на същата дата и остават дължими 40 000 лв. Тази сума ответникът се е задължил да плати на двамата продавачи в определен в писмото срок – до 22.11.2020г. , но не е доказал по делото да е сторил това. Това обосновава категоричният извод, че исковата претенция за заплащането на сумата от 40 000 лв. ( с оглед разпоредбата на чл. 4, вр. чл. 12 от ЗВЕРБ - 20451,68 евро) е основателна изцяло. Основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сум , считано от подаване на исковата молба в съда – 20.01.2025г. до окончателното й изплащане. Възражението на ответника, депозирано в отговора на исковата молба, че ищцата не е легитимирана сама да търси изпълнение на цялото задължение, доколкото то е уговорено в полза на двама кредитори, е неоснователно. В случая, с оглед съдържанието на представеното по делото обратно писмо, е учредено неделимо задължение на ответника спрямо двама души - ищцата и нейния съпруг. При неделимо задължение дължимата престация трябва да се предаде на всички кредитори и всеки един от тях може да иска пълното изпълнение на поетото задължение (чл. 129 ЗЗД във връзка с чл. 66 ЗЗД). В случая двамата кредитори по задължението на ответника биха имали качеството на обикновени, но не необходими другари в процеса. Предвид това конситуирането на съпруга на ищцата като ищец в настоящия процес не е условие за допустимостта на предявения иск. ( В този смисъл Решение № 950 ОТ 23.05.1997 г. по гр. д. № 1728/1996 г., V г. о., на ВКС). Възражението на ответника, че процесната сума, предмет на обратното писмо, е всъщност цената на движими вещи-мебели и на подобрения, по договор, сключен с ищцата, е неоснователно. От съдържанието на обратното писмо става пределно ясно, че сумата е част от продажната цена на имота. По възражението за прихващане, наведено от ответника, съдът го намира за изцяло неоснователно. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на договор между ответника и ищцата за продажбата на процесните движими вещи. Не се установяват и твърденията на ответника, че договорът за продажба на недвижимия имот е съдържал клауза и вещите, посочени от ответника, да останат като обзавеждане в имота. Свидетелят М. установява, че уговорките по повод процесните мебели са били между него самия и ответника, доколкото вещите са принадлежали на свидетеля. Показанията на свидетелката Т. пък установяват, че свидетелят М. е участвал и в преговорите по повод продажбата на имота, а и в последствие при разговорите по повод процесните мебели. Преценявайки показанията на двамата свидетели с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК , съдът ги приема за достоверни, доколкото свидетелите, макар и пряко заинтересовани от изхода на спора ( М. – от страна на ищцата, а Т. - от страна на ответника), удостоверяват едни и същи факти безпротиворечиво. При това положение съдът намира, че възражението на ответника за прихващане на насрещни задължения не е основателно. При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски по водене на делото пред първата инстанция в общ размер на 1789,52 евро съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК . Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,