Решение № 120 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 44/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН . Образувано е по жалба на В. М. В.-•••••••••••••, с ЕГН ••••••••••, депозирана чрез пълномощник- адвокат Н. Ц. от Адвокатска колегия -•••••••••••••-ри, подадена против Наказателно постановление №Пк-9-13/20.11.2025 година, издадено от -инж. В. Й. М. - Началник на РДНСК - Перник, с което за вменено нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, и на основание чл. 233 от ЗУТ и чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на В. М. В., ЕГН ••••••••••, живущ в •••••••••••••, е наложена глоба в размер на 100 / сто/ лева. Жалбоподателят, е обжалвал наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата, депозирана срещу него чрез пълномощника си е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено като такова. Посочил е, че санкцията му се налага в качеството му на Зам.председател на •••••. Тази ••••• е описал, че е построена на груб строеж, но строителството по нея отдавна е преустановено поради липса на средства и неразбирателство м/у отделните членове на •••••. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, като не се явява е негов представител. АНО изпраща упълномощен представител- юрк И., Ангажира писмено доказателство по делото- Заповед №1685/10.08.1993г. с която е отстъпено право на строен на „ЖСК •••••••••••••. Оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Излага доводи. Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което и същата е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна. От фактическа страна Наказателно постановление Пк-9-13/20.11.2025 година, издадено от - инж. В. Й. М. - Началник на РДНСК - Перник, с което за вменено нарушение на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, и на основание чл. 233 от ЗУТ и чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на В. М. В., ЕГН ••••••••••, живущ в •••••••••••••, е наложена глоба в размер на 100 / сто/ лева, е било издадено при пълно пресъздаване на фактическата обстановка на база акт за установяване на административно нарушение № Пк-9 от 20.05.2025 г., съставен на основание чл. 36 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) о т инж. М. В. Г. на длъжност: главен инспектор в РДНСК-Перник, към ГД „СК“ при ДНСК, с адрес: •••••••••••••, срещу В. М. В., ЕГН ••••••••••, живущ в ••••••••••••• , като е посочено следното:В. М. В., ЕГН ••••••••••, живущ в •••••••••••••, който във функциите на Заместник председател на Управителния съвет на •••• ••••• „•••••••••••••“, БУЛСТАТ, •••••••••••••, с адрес на управление •••••••••••••, с адрес за кореспонденция •••••••••••••, вписана в Търговския регистър за кооперациите с последно решение №22/08.04.2014г. по фирмено дело №••••/1991г. по описа на Пернишки окръжен съд, която е възложител на строеж: „••••••••“•••••••••••••“, •••••“, находящ се в •••••••••••••, с административен адрес •••••••••••••, съгласно Разрешение за строеж №86/03.05.1988 г., строежа е III категория, съгласно чл. 137, ал. 1. т.3, буква „в“ от ЗУТ, не е изпълнил предписаната мярка в т. I, т. 2 от предписание с изх. № П-19-12-00-089/13.03.2025г. на началника на РДНСК-Перник, а именно: извършване на обследване на строежа от инженерконструктор с пълна проектантска правоспособност за установяване на техническото състояние на строежа и дали той отговаря на основните изисквания по чл. 169, ал. 1и ал. 3 от ЗУТ, за което не е представено в РДНСК- Перник конструктивно становище с резултатите от обследването, като доказателство, че такова е извършено от инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, с което е нарушена разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ЗУТ. Посочено е, че на 11.03.2025г. на основание Заповед № ДК-19-ПК- 6/30.12.2015г. на началника на РОНСК-Перник /сега РДНСК-Перник/, е била извършена проверка на строеж ЖСК „•••••••••••••“ от служители на РДНСК-Перник. По време на проверката било установено, че много участъци от фасадата на сградата са с нарушена цялост на ограждащата тухлена зидария - диагонални пукнатини, недовършени, неукрепени тухлени зидове, както и разрушени такива от външни лица. На ниво партер голяма част от тухлените стени са разрушени или липсват напълно. Външната мазилка е обрушена или напълно липсваща. Стълбищата и асансьорните шахти са необезопасени. Липсвала дограма. Наблюдавала се корозия по стоманените връзки на вертикалните конструктивни елементи с подовите плочи, липсва бетонно покритие, както и незамонолитени или разрушени връзки на вертикални елементи с плоча. По подовите плочи имало участъци с оголена армировка и пробойни. По стените и по плочите има следи от течове от покрива. Наблюдава се отклонение на строежа от вертикалната му ос, вследствие на неравномерно слягане на земната основа или на други натоварващи въздействия, както и осезаема денивелация на плочите. В сутерена имало влага, застояла вода, плесен и фекалии. Помещенията и входовете на партерния етаж били превърнати в сметище и тоалетна. Строежът не бил ограден и не бил обезопасен. Свободният достъп до строежа бил предпоставка за възникване на инциденти - опасност от нараняване, падане от големи височини, удар от падащи тухли и Други. За извършената проверка на място от служители на РДНСК-Перник е бил съставен констативен протокол № П-19/12-25-6/11.03.2025г. Във връзка с гореизложеното, е било издадено предписание с изх. № П-19-12-00- 089/13.03.2025г. от началника на РДНСК-Перник, като в т. I, т. 2 е разписано да се извърши обследване от инженер-конструктор за установяване на техническото състояние на строежа и дали отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1и ал. 3 от Закона за устройство на територията. Определеният срок за изпълнение на предписаната мярка е 30 /тридесет/ дни от датата на връчване му. След изтичането му, В. В. като лице, представляващо „ЖСК „•••••••••••••“ следва да представи в РДНСК- Перник конструктивно становище с резултатите от обследването. Предписание с изх. № П-19-12-00-089/13.03.2025г. издадено от началника на РДНСК- Перник е връчено на В. М. В. от служители на РДНСК- Перник на 13.03.2025г., за което е съставена разписка за получаване. Срокът за изпълнение на т. I, т. 2 от предписание с изх. № П-19-12- 00-089/13.03.2025г. на началника на РДНСК-Перник е изтекъл на 14.04.2025 г. На 25.04.2025г. е извършена проверка в деловодството и водените регистри в РДНСК- Перник, като е било установено, че в РДНСК-Перник не е представено конструктивно становище от В. В. - представляващ „ЖСК „•••••••••••••“, като доказателство, че е извършено обследване от инженерконструктор с пълна проектантска правоспособност и какви са резултатите от него, относно установяването на техническото състояние на строеж „ЖСК „•••••••••••••“ и дали строежа отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1и ал. 3 от Закона за устройство на територията. Установено е било неизпълнение на т. I, т. 2 от Предписание с изх. № П-19-12-00- 089/13.03.2025г., издадено от началника на РДНСК-Перник. Нарушението е посочено, че е установено на 25.04.2025г. Нарушението е извършено на 15.04.2025 г. Строежът е III категория, съгласно чл. 137,ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗУТ и и чл. 6, ал. 3, точка 2 от Наредба №1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи /обн. ДВ, бр.72 от 15.08.2003 г., изм. Обн. ДВ, бр.23 от 22.03.2011 г./ За установеното нарушение на 25.04.2025г. при проверката, извършена от служители на РДНСК-Перник, е съставен констативен протокол № П-19/12-25-15/25.04.2025г. Съставен е Акт № Пк-9/20.05.2025 г. по реда на чл. 36 и сл. от ЗАНН в отсъствие на В. М. В.. На основание чл. 178, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, с писмо изх. №П-19- 12-00-209/30.05.2025г. до кмета на Община Перник е изпратен Акт № Пк-9/20.05.2025г. за връчване на нарушителя. Акт № Пк-9/20.05.2025 г. е връчен лично на В. М. В. на 10.06.2025 г. В законоустановения 7-дневен срок от подписването на Акт № Пк- 9/20.05.2025 г., на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в РДНСК - Перник, не са постъпили възражения срещу него, за което е съставен констативен протокол № П-19/12-25-Пк-9 от 19.06.2025 г. В законоустановения 14-дневен срок в РДНСК - Перник не е постъпвало предложение от В. М. В. за сключване на споразумение съгласно чл.58г, ал.1 изречение второ от ЗАНН, за което е съставен констативен протокол № П-19/12-25-Пк-9-1/26.06.2025 г. С гореописаното деяние, АНО при изложените мотиви е заключил, че В. М. В., ЕГН ••••••••••, живущ в •••••••••••••, във функциите на заместник председател на Управителния съвет на •••• ••••• „•••••••••••••“, БУЛСТАТ, •••••••••••••, с адрес на управление •••••••••••••, е нарушил следните законови разпоредби: чл. 221, ал.4 от ЗУТ. При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е посочено, че е отчел разпоредбите на чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН. Установеното нарушение, извършено чрез бездействие, не представлявало маловажен случай, съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, с оглед на което не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като вместо да наложи наказание на нарушителя, да бъде предупреден писмено. Причината била, че установеният свободен достъп до строежа е предпоставка за възникване на инциденти - опасност от нараняване, падане от големи височини, удар от падащи тухли и други. Много участъци от фасадата на сградата били с нарушена цялост на ограждащата тухлена зидария, имало диагонални пукнатини. Наблюдавала се корозия по стоманените връзки на вертикалните конструктивни елементи с подовите плочи, липсва бетонно покритие. По подовите плочи има участъци с оголена армировка и пробойни. Въз основа на горното и на основание чл. 233 от ЗУТ и правомощията на АНО по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, предоставени му със заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. на Началника на ДНСК, е наложил горепосоченото наказание на жалбоподателя. По делото съдът е приобщил материалите от преписката писмени такива, като е изискал и събрал и допълнително гласни такива, чрез разпита на двама свидетели, а именно актосъставителят -М. В. Г., главен инспектор в РДНСК-Перник, и св.Р. П. В., на длъжност старши инспектор в РДНСК- Перник. В преписката, са били представени и приети следните писмени доказателства: Констативен протокол № П-19/12-25-6 / 11.03.2025 г., Предписание изх. № П-19-12-00-089/13.03.2025г., Разписка за връчване на предписание № П-19-12-00-089/13.03.2025г. от 13.03.2025г Констативен протокол № П-19/12-25-15/25.04.2025г., АУАН № Пк-9/20.05.2025г. Писмо с изх. № П-19-12-00-209/30.05.2025г. от Началника на РДНСК-Перник, Писмо с вх. № П-19-00-848/16.06.2025г. за връчен АУАН №Пк-9/20.05.2025г. от Кмета на Община Перник, Констативен протокол № П-19/12-25-Пк-9/ 19.06.2025г., Констативен протокол № П-19/12-25-Пк-9-1 / 26.06.2025г., Наказателно постановление № Пк-9-13/20.11.2025г., Писмо с изх. № II-19-12-00- 525/10.12.2025г. от Началника на РДНСК-Перник., Писмо с вх. № П-19-02- 142/29.12.2025г. за връчено НП № Пк-8-12/20.11.2025г. от Кмета на Община Перник., Заповед № ДК-19-ПК-6/30.12.2015 г. на началника на РО „НСК"- Перник /сега РДНСК-Перник/., Разрешение за строеж №86 за жилищен блок „•••••••••••••“., Справка относно членовете на управителния съвет на ЖСК „•••••••••••••“., Заповед №РД-13-177/20.06.2024г. от началника на ДНСК, пълномощно, част от които касаят и други проверки и актове. Следва да се посочи, че между събраната писмена доказателствена съвкупност / в това число и представената заповед за отстъпване на строеж в сз/, не се наблюдават, съществени противоречия, относно основните спорни факти по делото. Следва да се посочи, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че са бил извършвани повече от една проверки и констатации за обекта със сходно до степен на идентично съдържание, пред различни времеви периоди, което е видно от писмените материали в преписката / св.Г.:“.. Наясно съм с предмета на делото. На 11.03.2025г. е извършена проверка от мен и колегата на стоежа ЖСК „•••••••••••••“, въз основа на заповед на началника на РДНСК-Перник от 30.12.2015 г. във връзка със забрана за ползване на строежа и съгласно множество обществени и политически сигнали и са извършени безброй проверки на строежа. Установихме, че фасадата е силно нарушена, има падаща мазилка. Приземният етаж, на който са разградени ограждащите тухлени стени и се събират всякакъв вид отпадъци. Има рушащи се мазилки от стените, с възможност за падане и също така има възможност за инциденти. Партерът се ползва за тоалетна и сметище и имаше силна миризма, стълбищата не са обезопасени, има боклуци навсякъде. Към протокола са прикрепени снимки. Строежа не е ограден и въз основа на този констативен протокол началника на РДНСК- Перник е издал предписание до ЖСК „•••••••••••••“ чрез председателя и зам. председател -В. В.. Даден е срок от 30 дни от датата на получаване на предписанието да бъде извършено конструктивно обследване, относно техническото състояние на сградата. На 13.03.2025г. е издадено и връчено предписанието, съгласно приложена разписка за връчване. Към дата 14.04.2025г. не е постъпило техническо становище от инженер конструктор относно състоянието на сградата, като същото това предписание е изпратено и да председателя на ЖСК „•••••••••••••“ В.И.. Тя го е получила също. Предписание не е входирано, за което сме съставили констативен протокол от 25.04.2025г., на основание на което е съставен акт на В. В. за неизпълнение на предписание по чл. 221, ал.4 по ЗУТ..“,, и св. В.: На 11.03.2025г. извършихме проверка на строежа по заповед на началника на РДНСК-Перник и при извършената проверка констатирахме, че по строежа има разрушени стени, диагонални пукнатини по ограждащата зидария, липсват цели стени на партера, има нарушена връзка между носещите колоните и бетоновите плочите, при които има метални връзки, има пробойни в плочите, оголена армировка, която се вижда, асансьорните шахти не се обезопасени и стълбищните клетки не са обезопасени- липсват парапети, имаше видими течове от покрива по стените, липсва дограма по етажите и обрушени масивни парапети по терасите. В партера има множество отпадъци, превърнато е в сметище. Предписание беше издадено от началника на РДНСК-Перник към В. В. като зам. Председател на „ЖСК •••••••••••••“ да се извърши конструктивно обследване на сградата, за да се уточни техническото състояние на сградата, което обследване да установи реално състоянието на конструкцията на сградата и дали представлява опасност за околните и живущите в района. Акта е съставен за нарушение на неизпълненото предписание...“. В показанията на свидетелите не се наблюдават съществени противоречия като съдът, ги кредитира за обстоятелствата, за които същите излагат данни по делото. От правна страна: При извършената служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намери допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещо до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както на процесуално основание, така и на основание нарушение на материалния закон, като аргументите за това са следните: Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН нарушителят не е депозирал възражения. Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от приложената Заповед/. Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/. При извършване на проверката за законосъобразност на акта и Наказателното постановление, съдът вземайки предвид и възраженията на защитата, намира, че същите са основателни и че както акта, така и НП са издадено в разрез с разпоредбите на чл.42, т.3,4,5 от ЗАНН и чл.57, т.5 от ЗАНН,които са основание за отмяна на атакуваното НП. В този смисъл, следва да се посочи първо, че при амалгамата от данни и дати посочени в НП, в това число и посочване на различни дати, във връзка с установяване на нарушението, което се твърди- първо проверката с констативния протокол от 11.3.2025 г., впоследствие връчването му но 13.3.2025 г, изтичане срокът на даденото предписание- 30 дни, който следва да е изтекъл на 14.4.2025 г., като в акта и НП е посочено, че „Нарушението е установено на 25.04.2025г....Нарушението е извършено на 15.04.2025 г...“, като е посочено че е съставен констативен протокол от служителите на РНДСК, представен по делото, тоест не е настъпва объркване за коя дата се твърди да е нарушението, като се сочи а и се допълва от свидетелите в зала, че очевидно се касае за една продължавана деятелност, и не става ясно как е определена точно за този акт и НП, датата на нарушението, като видно от представените констативни протоколи, за проверки на обекта, са представени няколко такива, като действително е сметнато кога изтича срокът на даденото предписание, и тогава е определена дата на нарушението, тоест точната дата на самото деяние остава неясна и неустановена, а само констатирана, и следва само в допълнение да се посочи, че ако се твърди бездействие от страна на дадено лице, то е следвало да му се предпише правновалидно действие, което да извърши в даден времеви период, напр. предписание за времето от 13.3.2025 г. до 13.4.2025 г., до постави съответната лента, и тогава ако в този период не се изпълни предписанието, евентуално би могло да се приеме, че деянието е извършено на 14.4.2025 г, а не на 15.4.2025 г., както се сочи в НП- то. Отделно така описано не става ясно, така както е описано в атакуваното НП че –„Срокът за изпълнение на т. I, т. 2 от предписание с изх. № П-19-12- 00-089/13.03.2025г. на началника на РДНСК-Перник е изтекъл на 14.04.2025 г. На 25.04.2025г. е извършена проверка в деловодството и водените регистри в РДНСК- Перник, като е установено, че в РДНСК-Перник не е представено конструктивно становище от В. В. - представляващ „ЖСК „•••••••••••••4', като доказателство, че е извършено обследване от инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност и какви са резултатите от него, относно установяването на техническото състояние на строеж „ЖСК „•••••••••••••“ и дали строежа отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1и ал. 3 от Закона за устройство на територията...…“, тоест действие или бездействие е било констатирано и в чие виновно поведение е вменено същото и ясно да се посочи къде, как е следвало да се престира правнопредписаното действие евентуално, което създава неяснота какво точон е следвало като алгоритъм да изпълни лицето. Още по неясно е как е определено санкционираното лице, като тук настъпва още по –голямото объркване в НП, относно качеството в което, е било наказано лицето- В. М. В., като в различните части на атакуваното НП, лицето е описвано с различни качества- „... срещу: В. М. В., ••, ЕГН ••••••••••, живущ в гр.. •••••••••••••, който във функциите си на Заместник- Председател на Управителния съвет на •••• ••••• „•••••••••••••“, БУЛСТАТ •••••••••••••, с адрес на управление •••••••••••••, с адрес за кореспонденция •••••••••••••, вписана в Търговския регистър за кооперациите с последно Решение № 22/08.04.2014г. по Фирмено дело № ••••/1991 г. по описа на Пернишки окръжен съд, която е възложител на строеж: „•••••••• “•••••••••••••“, •••••“, находящ се в •••••••••••••, с административен адрес •••••••••••••, съгласно Разрешение за строеж № 86/03.05.1998г., не е изпълнил предписаната мярка в т. I, т. 2 от предписание с изх. № П-19-12-00- 089/13.03.2025г. на началника на РДНСК-Перник...След изтичането му, В. В. като лице, представляващо „ЖСК „•••••••••••••“ следва да представи в РДНСК-Перник конструктивно становище с резултатите от обследването...С гореописаното деяние, В. М. В., ЕГН ••••••••••, живущ в •••••••••••••, във функциите на заместник председател на Управителния съвет на •••• ••••• „•••••••••••••“, БУЛСТАТ, •••••••••••••, с адрес на управление •••••••••••••, е нарушил следните законови разпоредби: чл. 221, ал.4 от ЗУТ... и като последното е вече и санкциониран с атакуваното НП, ТОЕСТ очевидно самият АНО не е изяснил в какво качества е определил и наказва като субект персонално и то с глоба именно жалбоподателят- В.. В този смисъл възраженията на защитата са основателни, че „ същият е член на колективния орган на управление на процесното ЖСК“- СПРАВКА СТР. 8 от делото, а не е неин председател, дори няма ангажирани писмени доказателства, да е и зам. председател, като председател е лицето- В.И., и не става ясно, действително как е бил определен субектът на нарушението, което е вменено. Тук следва да се посочи, че видно от представеното по делото разрешение за строеж № 86 от 03.05.1998 г. Видно е от съдържанието на този документ, представен по делото, същият е с титуляри „•••• „Г. Д.“, като от представената в с.з. от представителя на АНО-Заповед №1685/10.08.1993г. е видно че е отстъпено право на строеж на „ЖСК •••••••••••••“. В случая вменена за нарушена е разпоредбата на чл. 221, ал.4 от ЗУТ. Съгласно същата- 4)- Заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят. В случая неправилно е определен и субекта на нарушението, като тук следва да се посочи, че задължението за ограждане на строителните площадки на територията на община Перник и прочие, и във връзка с бланкетната разпоредба на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо на ЗУТ, е за строителя или за лицето, извършващо ремонтни дейности. Следва да се допълни в тази връзка, че в ЗУТ ясно са разписани конкретните задължения на възложителя - изрично изброените в чл. 161, ал. 4 от ЗУТ. Освен горното, дори да беше възможно да се приеме, че отговорността е за възложителя на строежа, от доказателствата, съставляващи преписката по издаване на оспорваното НП не се установява, че именно ЖСК „•••••••••••••“ е възложител на процесния строеж по смисъла на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето / бел от заповедта представена по делото дори и това да се приеме че се установява не променя посочените изводи/, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Изводите си, че ЖСК „•••••••••••••“ е възложител на процесния строеж наказващият орган обосновава с разрешение за строеж № 86 от 03.05.1998 г. и заповедта, цитирано по-горе. Видно е от съдържанието на този документ, представен по делото, същият е с титуляри „•••• „Г. Д.“ - •••••, гр. Перник и физическото лице Г. Е. П. и не е налице пряка връзка, нито установявания, от които да се направи извод на какво основание наказващият орган приема, че ЖСК „•••••••••••••“ е възложител на процесния строеж. Дори и да се приеме заповедта в този смисъл, пред първата съдебна инстанция, то това се явява ирелевантно за изхода на конкретния правен спор предвид изводите за съществено опорочаване на административнонаказателното производство във фазата до издаване на процесното НП. Не на последно място, ще се посочи, че дори по делото да се приеме, че отговорността за вмененото задължение по предписанието е за възложителя, съответно, че възложител е именно ЖСК „•••••••••••••“, неправилно с процесното наказателно постановление е приложен материалният закон в частта на санкционната разпоредба. В случая наказващият орган прилага основанието - чл. 233 от ЗУТ, предвид данните по делото за налагано административно наказание-глоба. Разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ, имаща за неопределен предмет други нарушения на ЗУТ, вън от обвързаните със специални санкционни разпоредби, има за субекти на отговорността физически лица, с оглед предвижданото административно наказание „глоба“. Респективно и разпоредбата на чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, извършваща препратка към чл. 234, ал. 1 от ЗУТ, на свой ред визираща нарушенията по чл. 233 от ЗУТ, има за субекти същата категория лица - физически такива. Съгласно чл. 5 от Закона за жилищностроителните кооперации (ЗЖСК) обаче, ЖСК са юридически лица. От момента на учредяването й, до момента на снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове (чл. 35 и чл. 36 от ЗЖСК) или до прекратяването й преди започване или завършване на строежа - с решение на общото събрание (чл. 37 от ЗЖСК), собствеността върху жилища, ателиета, гаражи, т.е. върху сградата, ако такава е изградена, е само и единствено на съответната ЖСК. В тази връзка по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ЖСК „•••••••••••••“ е прекратена по някой от нормативно предвидените способи, като извод за това се прави от представената по делото справка с данни от Регистър „БУЛСТАТ“, от която е видно, че ЖСК „•••••••••••••“, БУЛСТАТ: •••••••••••••, е с отбелязано състояние: развиващ дейност. От това следва, че и да се приеме, че задълженият по цитираната разпоредба на ЗУТ субект, който трябва да извърши вмененото задължение с предписанието е възложителят, и че това в случая е ЖСК „•••••••••••••“, то субектът има качество юридическо лице. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Такива случаи са предмет на уредба в ЗУТ, за които са предвидени други санкционни разпоредби предписващи налагане на имуществени санкции. С оглед на горното правилно следва извод и че и материалният закон е приложен неправилно. /в този смисъл виж Решение № 296 от 11.02.2026 г. По канд № 20257160600647 / 2025 г., на адм съд Перник, където също е посочено, и че – „.... От анализа на разпоредбата следва, че извършителите, респективно допустителите/издалите разпореждане за извършване на съставомерното деяние лица, трябва да притежават съответно специално качество - работник или служител, респективно техен ръководител, а за да е налице основание за ангажиране отговорност конкретно на ръководител, това следва да е предпоставено, опосредено, от извършено административно нарушение от работник/ служител, намиращ се в подчинено положение спрямо допусналия или разпоредилия извършването на това нарушение негов ръководител. Не такъв е разглежданият случай. До момента на прекратяването на •••• ••••• член-кооператорите й не са в подчинени отношения с УС, който има за изрично разписани в закона функции - организиране изпълнението на решенията на общото събрание (което включва всички член-кооператори), решаване оперативните въпроси и представляване на •••• ••••• (чл. 32, ал. 1 от ЗЖСК)./ Настоящият състав напълно споделя еднозначната практика по подобен вид дела, със сходен предмет, по които вече се е произнесла в посочения смисъл и касационната инстанция- виж- Решение № 837 от 19.05.2025 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 153/2025 г.,РЕШЕНИЕ № 1965 от 28.11.2025 г. по канд № 20257160600512 / 2025 г., на АдмС – Перник Отделно от това при това неясно и непълно обвинение и с оглед и горецитираните други пороци на НП, то съдът намира, че същото е неправилно, незаконосъобразно и издадено в разрез с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, макар и издадено от компетентни за това лица, и напълно нарушава правото на защита на санкционирнато лице. Отделно от това следва да се посочи, че и множеството дати и неясноти на датите на вмененото нарушение, на отделно основание пречат и за изчисляване с точност сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Следва да се допълни, че еднозначна е практиката на съдилищата, че при този тип сложни като фактически състав административни правонарушения следва бланкетът да е запълнен и да е описано точно, ясно и прецизно обвинението, което в случая не е сторено/пр.Решение № 370 от 22.05.2014 г. на РС - Дупница по а. н. д. № 1457/2013 г., Решение № 91 от 14.01.2014 г. на РС - Варна по а. н. д. № 5213/2013 г. Решение № 1198 от 21.11.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 984/2022 г.и др./. Тоест налага се извод, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП. Актът и постановлението са съставени в нарушение на чл. 42 и чл. 57, от ЗАНН / както и на горевизираните други точки на същите членове/. Визираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и са императивни по своя характер. От гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че са налице съществени процесуални нарушение при издаването на НП, които водят до неговата отмяна. РАЗНОСКИ При този изход на спора - отмяна на НП, разноски се следват на жалбоподателя, но същият не претендира такива, макар и да е представляван от процесуален представител при депозиране на жалбата, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани, а възражението за прекомерност на другата страна се явява безпредметно. Предвид всичко изложено и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът: