Решение № 13 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Мадан по дело № 31/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № •••••••••/•••••• г. на Началник на отдел "Оперативни дейности"-П., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Р Б (ЗВЕРБ), на "•••••••• •••• –гр.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 2 556,46 евро за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Р Б (ЗВЕРБ). Недоволно от така наложеното наказание е останало дружеството – жалбоподател, поради което чрез упълномощения си защитник го обжалва в срок. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и неправилност на НП, поради липса на съставомерно нарушение. В АУАН и НП липсвали съществени реквизити – пълно, точно и ясно описание на нарушението. По същество НП било неправилно, тъй като дружеството – жалбоподател не било извършило вмененото му нарушение, тъй като повишаването на цените било обосновано с повишените разходи за дейността на дружеството, за които то представило доказателства, не не били взети предвид от АНО. Излага съображения за маловажност на случая и прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Иска от съда да отмени изцяло издаденото НП и да му присъди разноски по делото. Административнонаказващият орган, чрез упълномощения по делото процесуален представител оспорва жалбата. Атакуваното НП било издадено от компетентен АНО, същото било правилно и законосъобразно и следвало да се потвърди. Нямало допуснати съществени процесуални нарушения или материална незаконосъобразност. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, а жалбата - отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 19.01.2026 г. в гр. Р., обл. С., след извършена проверка от служители на НАП, е установено, че необосновано от обективни икономически фактори, считано от месец октомври 2025 г., жалбоподателят "••••••" ••••е увеличил цената на предлаганата от него транспортна услуга - превоз на пътници по линия „Р. – Ч.“, като цената на еднократният хартиен билет за транспорт по тази линия, закупен и заплатен в брой в микробус осъществяващ транспорт на същата дата, е повишена спрямо 11.08.2025 г. - датата на въвеждане на ЗВЕРБ с 1,00 лев или 50 %, като през 2025 г. цената е била 2,00 лв., а считано от месец октомври 2025г. тя вече е завишена на 3,00 лв.. В хода на проверката от жалбоподателя е изискана допълнителна информация за цените на транспортните услуги на "••••••••" ••••. На 26.01.2026 г. св. С. З. – ст. инспектор по приходите в НАП, съставила на жалбоподателя акт за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, а на 20.03.2026 г. е издадено и обжалваното в настоящото производство НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства - наказателно постановление (л. 10 - 12), акт за нарушение (л. 15 - 16), копие на хартиен билет за пътуване (л. 28), протокол за извършена проверка (л. 24 - 25), декларация от С. К. (л. 26), справка за услуги за транспорт (л. 19 - 20), фактура (л. 21), ведомост за самоосигуряващо се лице, разчетно платежна ведомост и трудов договор (л. 22), покана до управителя на „••••••••“ ••••(л. 27), писмени обяснения (л. 17), справки за трудови договори на „•••••••“ •••••и данни за осигуряването на С. С. К., З. Д. Т., Р. А. Б., извлечени от дневник за продажби на „••••••• “ •••(л. 51 - 57) както и от показанията на свидетелите С. З., С. З. и Н. С.. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на отдел "Оперативни дейности"-П. към Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта. Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма, както и съставомерните признаци на вмененото нарушение, включително и кога реално е осъществено. В АУАН и НП са налице ясни, точни и конкретни твърдения на коя дата е извършена проверката и кога е установено нарушението, а именно – на 19.01.2026 г. Липсва посочване на коя дата конкретно е настъпилата промяна в цената на услугата превоз на пътници по линия „Рудозем – Чепинци“, но е ясно, че същата е била факт и действаща към датата на проверката, попадаща във времевия обхват на чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ. По делото няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че действително цената през 2025 г. е била 2,00 лв., а от месец октомври 2025 г. е завишена с 50% и е станала 3,00 лв.. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Това означава, че фактическият състав на нарушението съдържа следните елементи (юридически факти): 1) осъществява се в точно определен от закона интервал от време - "период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове", който трае една година - от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г.; 2) нарушителят да има качеството търговец по смисъла на Търговски закон (ТЗ); 3) в това си качество да предлага стоки и/или услуги на лица имащи качеството на потребители; 4) при формиране на цените на предлаганите стоки и/или услуги търговецът действа недобросъвестно и непрозрачно; 5) да е налице реално увеличение на цените съпоставимо с предходен момент; и 6) да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (арг. от параграф 1, т. 6 на ЗВЕРБ). От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по един безспорен начин фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. На първо място, нарушеното е извършено на 19.01.2026 г., т. е. в периода на двойно обозначаване на цените в Р Б. На второ място, жалбоподателят "•••••••" ••••• с ЕИК ••••••, с управител и представител С. С. К., има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ. На трето място, жалбоподателят "••••••" •••• има качеството на "оператор на обществени услуги" по смисъла на чл. 2, б. "г" от Регламент № 1370/23.10.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт на Европейския парламент и на Съвета. И това е така, защото има право да осъществява на територията на община Р. транспорт на пътници по линиите „Р. – Ч.“, „Р. – К.“, „Р. – В.“, по утвърдена транспортна схема, която дейност представлява обществена услуга за превоз на пътници. Потребители на тази регионална транспортна услуга са всички физически лица, които ползват услугите за транспортирането им от едно място до друго, за която услуга заплащат определена цена. На следващо място, в хода на съдебното следствие се установи по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е увеличил цената на еднократния билет за транспорт по линията „Р. – Ч.“, заплатен в брой в микробуса, с 50 % (1,00 лев), като през 2025 г. цената е била 2,00 лв., а от месец октомври на 2025 г. тя вече е 3,00 лв.. На следващо място се установи, че увеличението на цената на билета за транспорт по линията „Р. – Ч.“ не почива на обективни икономически фактори с пряка насоченост към себестойността на еднократния билет. Съгласно параграф 1, т. 6 на ЗВЕРБ, обективни икономически фактори са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Да, действително има повишение на някои от разходите на дружеството, като например за техническо обслужване, за труд, застраховки и пр., но тези разходи са общоважащи за транспортната дейност на дружеството като цяло. В хода на съдебното следствие не се установи пряк ефект от поскъпването на определени компоненти върху цената на билета и как сумата от този 1 лев покрива определени разходи на търговеца. Разходите имат отношение към всички услуги и в този смисъл не се установи, защо именно цената на билета ще трябва да ги компенсира и то само по една от линиите обслужвани от жалбоподателя. Не се установи конкретна пряка връзка и необходимост точно цената на билета да бъде завишавана и то в посочения размер от 1 лев. Някои от разходите, като например за възнаграждение на едно от наетите лица З. Т. което с допълнителен трудов договор от •••••••• г. е на работа от 17.06.2025 г. и за другия назначен работник – Р. Б., което е изпълнявала длъжността „••••••“ са налични и от преди Закона за въвеждането на еврото в РБ. Няма промяна и на осигурителните вноски на управителя на дружеството и съществена промяна на осигурителния доход на работниците Т. и Б. Неотносимо е твърдението и представените доказателства за увеличаването на осигурителни вноски, застраховки и на вноската за годишен преглед на ЕТ „•••••••“, доколкото не касаят дружеството жалбоподател. От друга страна от дневника за продажби на „•••••••“ ••• е видно, че цената на предоставената услуга – годишен технически преглед на автомобили на „•••••••“ •••• не е променяна от 22.05.2025г. до 29.04.2026 г.. По отношение на твърдението, че има завишаване на разходите за горива, материали и резервни части, дружеството не е представило доказателства, поради което и същите не представляват обективни икономически фактори за увеличението на цената съгласно изискването на параграф 1, т. 6 от ЗВЕРБ. Съдът намира, че в случая при формиране на цената на билета жалбоподателят е действал недобросъвестно и непрозрачно. Това е така по следните съображения. От съдържанието на жалбата се вижда, че за 2025 г. стойността на билета се равнява на 2,00лв.. Не е посочено обаче как е достигната тази стойност. Липсва подробен, прозрачен и проверим алгоритъм за това как се формира себестойността на услугата, какъв процент от крайната стойност ще се поеме от потребителите и какъв размер ще се дофинансира от страна на дружеството. Тази непрозрачност в ценообразуването на билета води и до липсата на предвидимост в действията на търговеца. На следващо място, в хода на съдебното следствие не се установи и как е определено това завишаване от 50%, какви са икономическите и математически показатели за отмерването му в точно този размер и действително има ли пряк икономически ефект от това увеличение само на една услуга, доколкото цената на услугите за транспорт по другите две линии „Р. – В.“ и „Р. – К.“ не се променени, след като се излагат твърдения за множество и значителни разходи. Как едно подобно завишаване на цената на билета от 1 лев ще се отрази на общото финансово състояние на предприятието, респ. на бюджета на собственика и на капитала в дружеството. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е действал непрозрачно. Жалбоподателят е действал и недобросъвестно. Кога един търговец ще действа добросъвестно или не се преценява във всеки един конкретен случай на база на обективни критерии. Съгласно § 13, ал. 1, т. 25 от ДР от Закона за защита на потребителите "добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Съгласно § 1, т. 2 от ДР от Закона за защита на конкуренцията "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Такива обстоятелства могат да бъдат - спазва ли установените в търговската практика правила (обичаи), дали спазва подзаконовата нормативна рамка, дали поведението му е продиктувано от знание или незнание за определени обстоятелства, които имат значение за взаимоотношението му с потребителите и другите търговци, как взаимодейства с останалите субекти на пазара, преддоговорните му взаимоотношения, прозрачност в работата и предоставяне на необходимата информация, за да може да се вземе информирано решение от страна на потребителите, мотивите за използване на една или друга търговска практика, включително и обстоятелства имащи значение за формирането на цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 и 2 от Закона за защита потребителите дава определение за нелоялна търговска практика от страна на търговец към потребител, а именно - ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена. Съгласно чл. 2, б. "з" от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики"), "дължима професионална грижа" е норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца. В разпоредбата на чл. 5 от Директивата е разписана забрана за нелоялни търговски практики: чл. 5, т. 2 - Една търговска практика е нелоялна, ако: a) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа, и б) съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители; чл. 5, т. 3 - Търговски практики, които е възможно да изопачат съществено икономическото поведение само на ясно установима група потребители, които са особено уязвими към практиката или към основния продукт поради своята физическа или умствена недоразвитост, възраст или лекомислие по начин предвидим за търговеца, се оценяват от гледна точка на средния представител на тази група. Това не засяга обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално; чл. 5, т. 4 - По-специално търговските практики са нелоялни, когато: a) са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или б) са агресивни по смисъла на членове 8 и 9; чл. 5, т. 5 - Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави-членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива. Съгласно чл. 6, т. 1, б. "в" и "г" от Директивата - заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта; цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство. В случая жалбоподателят е целял един неправомерен резултат. Поведението му е мотивирано да осъществи неправомерно увеличаване на цената, което се явява пряко нарушение на ЗВЕРБ и отрицателна последица за потребителите. Нямал е обективна икономическа обосновка, респ. правно основание, да извършва подобно завишаване на цената, като е действал с ясното съзнание, че пряката преследвана цел е увеличението цената на билета, от момента на въвеждане на еврото в Република България като официална парична единица и в период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове. Именно в този период законодателят е поставил повисоки изисквания към търговците и те следва да съобразят своето поведение с разпоредбата на чл. 15, и да следят икономическите показатели дали обективно влияят върху цената на предлаганите услуги. Заложените от националния законодател правила следва да се спазват с още по-голяма сила от обществения превозвач и същият да положи максимални усилия за приложение на най-добрата търговска практика, за да успее да се справи с предизвикателствата на съвременната пазарна икономика и с времевите построги регулации, въведени със ЗВЕРБ, с цел защита на потребителите. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗВЕРБ, разписва, че превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите. Извършеното увеличение на цената на 3,00 лева води до съществена незаконосъобразност в действията на търговеца, защото необосновано завишава цените. Завишаването на цените в този период трябва да бъде икономически обосновано, недискриминационно, да има пряка връзка с разходите, както и основаващо се на една прозрачна, последователна и устойчива методиката на ценообразуването, да има проверим алгоритъм, който да включва обективни критерии и в същото време да бъде предвидим за гражданите. При формиране на крайната цена на една обществена услуга, каквато е тази за билета в извънградски транспорт, търговецът следва да спазва принципите на законност и добросъвестност, и да се ръководи от реалните икономически промени с преки последици върху цената. В този смисъл разумно би било цената да не се повишава, а да остане същата, което ще бъде в синхрон с целта и принципите на ЗВЕРБ. Въпросното повишение на цената на билета субсумира всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява състава на административно нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, от обективна страна. И тъй като се касае за юридическо лице не стои въпроса с изследване на субективна страна, т. е. наличие на виновно поведение. С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите. Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите от същия вид. Напротив – въвеждането на еврото като официална валута в Р Б и масовото спекулативно увеличаване на цените на предлаганите стоки и услуги на пазара се отразява значително върху личния бюджет на гражданите. Съдът намира, че това увеличение не е обективно продиктувано от икономически фактори, а е извършено по-скоро с цел преследване на по-голяма печалба за сметка на обществения интерес в период на климатизация спрямо новата валута в страната. Поради изложеното настоящия състав намира, че приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ предвижда, че за нарушение на чл. 15, ал. 4 от същия закон се налага административно наказание "глоба" на физическите лица в размер от 1 000 до 6 000 лв., а посочената в НП разпоредба на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ предвижда, че за това нарушение, извършено от юридическо лице, се налага административно наказание "имуществена санкция" в размер от 5 000 до 100 000 лв., като размерът на наказанието се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Размерът на наложеното административно наказание "имуществена санкция" възлиза на 2556,46 (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест цента), което се равнява на 5000,00 лв. (пет хиляди лева), което е в рамките на законоустановения минимум. Съдът, съобразявайки обстоятелствата, че нарушението е първо по ред и не се отличава със значително по-висока степен на обществена опасност, която да обуслови налагане на по-високо наказание, намира, че правилно АНО е определил размерът на наложената "имуществена санкция". По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна, като претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност, поради което и следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, близко до установения в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимум, а именно в размер на 70 (седемдесет) евро. Водим от горното, съда