Решение № 4058 от 1.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 255/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. П. К., [ЕГН], гр.Варна, [улица], чрез адв.Й. А., против отказ на директора на ОДМВР – Варна за корекция на брой контролни точки, обективиран в писмо УРИ 36000-2028/13.01.2026г. Жалбоподателката твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и необоснован, както и че е в несъответствие с целта на закона. Твърди, че в Справката за нарушител/водач неправилно е отразено, че не разполага с контролни точки, т.к. не всички наказателни постановления, с които се отнемат контролни точки, са влезли в сила. Сочи, че НП са обжалвани пред Районен съд - Варна и след като жалбите са били приети за допустими, то НП не са влезли в сила и с тях не се отнемат контролни точки. Твърди, че тези обстоятелства е следвало да се отразят в АИС АНД и като не го е сторил, административният орган е отказал да изпълни свое задължение, което произтича пряко от чл.30, ал.1 от Наредба № І-157 от 1 октомври 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, а именно да отрази статуса на НП, съответно броят контролни точки. С неотразяването на точна информация относно наложените санкции на водача, статусът им, както и точният брой на наличните контролни точки, административният орган необосновано препятства лицето да се възползва от възможността да се яви на курс за възстановяване на контролни точки. В заключение сочи, че при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършено нарушение, като НП, с което е наложено наказанието, следва да е влязло в сила. В случая това условие не е изпълнено, т.к. наказателните постановления са обжалвани, жалбите срещу тях са приети за допустими, поради което НП не са влезли в сила. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.К. К., преупълномощена от адв.А., която поддържа жалбата на неведените с нея основания. Иска отмяна на обжалвания отказ на директора на ОДМВР-Варна, и преписката да бъде върната за „извършване на административната услуга“. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – директорът на ОДМВР – Варна, чрез гл.юрк.Г. Г., оспорва жалбата. Намира постановеният отказ за законосъобразен, доколкото от събраните доказателства се установява, че за административния орган наказателните постановления са влезли в сила и липсват данни за възобновяване на административнонаказателните производства. Счита, че фактът – че ВРС е приел за разглеждане жалбите и е започнал производство по съответното дело, не води автоматично до отпадане на стабилитета на санкционния акт. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: С Наказателно постановление № 21-0819-001789/19.05.2021г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП, на Н. П. К. е наложена глоба, в размер на 50,00лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са й отнети 6 к.т. В НП е посочено, че към 19.05.2021г. на водача остават 39 к.т. На НП е извършено отбелязване, че е връчено на 22.11.2023г. по реда на чл.58, ал.2 ЗДвП. С Наказателно постановление № 24-0819-0101504/17.06.2024г. на началник група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, на Н. П. К. е наложена глоба, в размер на 50,00лв. и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са й отнети 10 к.т. На НП е отбелязано, че към 17.06.2024г. на водача остават 15 к.т. Според разписката към наказателното постановление, същото е получено от Н. К. на 14.08.2025г. С Наказателно постановление № 25-0819-000684/06.03.2025г. на началник група в ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“: за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, на Н. П. К. е наложена глоба, в размер на 50,00лв.; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 10,00лв. В НП е посочено, че със същото на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР й се отнемат 10 к.т., както и че към 06.03.2025г. на водача остават 15 к.т. Според разписката към наказателното постановление, същото е получено от Н. К. на 14.08.2025г. Видно от приложената по преписката Справка картон на водача, срещу Н. К. са съставени още две НП - № 23-0439-000700/07.06.2023г. и № 23-0439-000582/15.05.2023г., с които са й отнети, съответно 8 к.т. и 10 к.т. Всички горепосочени наказателни постановления, са отразени в справката като влезли в сила. Отбелязано е и че към момента К. разполага с 0 к.т. На 17.12.2025г. с УРИ № 819000-86310/17.12.2025г., Н. П. К., чрез адв.А., подала до директора на ОДМВР – Варна молба, с която оспорила съдържанието на Справка за нарушител/водач, в която е отразено, че няма налични контролни точки. Посочила е, че според нея информацията в справката не е вярна, т.к. наказателни постановления № 21-0819-001789/19.05.2021г., № 24-0819-0101504/17.06.2024г. и № 25-0819-000684/06.03.2025г., са обжалвани от нея пред Районен съд – Варна, по всички дела жалбите са приети за допустими, поради което НП не са влезли в сила, съответно по тях не може да се отнемат контролни точки. По изложените съображения направила искане да се извърши корекция в Справка за нарушител/водач – да се отрази, че посочените наказателни постановления се обжалват, както и да се извърши корекция на наличните контролни точки, които притежава. С писмо УРИ № 36000-2028/13.01.2026г. директорът на ОДМВР – Варна уведомил Н. К., че съгласно чл.64 ЗАНН, наказателни постановления, които не са обжалвани в срока, влизат в законна сила. В ИС на МВР – АИС АНД, не е налична информация за постъпило искане за възобновяване на производството по влязло в сила наказателно постановление, а и да е налично такова уведомление (в случай че не е адресирано до ОДМВР), съгласно чл.72, ал.4 ЗАНН докато не бъде постановено възобновяване, не се спира изпълнението на влезлия в сила акт. По изложените съображения К. е уведомена, че посочените от нея наказателни постановления са влезли в сила и във връзка с разпоредбите на Наредба № Із-2539/17.12.2012г. с влизането им в сила са й отнети посочените в тях контролни точки. Предвид влезлите в сила наказателни постановления, са й отнети всички контролни точки и е загубила правоспособност по чл.157, ал.4 ЗДвП. Писмото е съобщено на адв.А. – пълномощник на жалбоподателката, чрез ССЕВ на 13.11.2026г. Видно от приложените по делото 3 бр. жалби – подадени чрез началник група Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Варна до ВРС, съответно № УРИ819000-60475/01.12.2025г., № УРИ 819000-61552/05.12.2025г. и № УРИ 819000-61556/05.12.2025г., Н. П. К. е обжалвала пред Районен съд – Варна наказателни постановления № 21-0819-001789/19.05.2021г., № 24-0819-0101504/17.06.2024г. и № 25-0819-000684/06.03.2025г., като в тази връзка пред ВРС са образувани АНД, съответно № 4960/2025г., № 5060/2025г. и № 5062/2025г. По АНД № 4960/2025г. е изготвено и по делото е прието Съдебно удостоверение изх. № 5499/23.02.2026г. на ВРС, видно от което производството по обжалване на НП № 21-0819-001789/19.05.2021г. е висящо, с проведено на 02.02.2026г. открито заседание и насрочено друго открито заседание за 16.03.2026г. По АНД № 5062/2025г. е изготвено и по делото е прието Съдебно удостоверение изх.№ 5402/23.02.2026г. на ВРС, видно от което производството по обжалване на НП № 25-0819-000684/06.03.2025г. е висящо, в проведеното на 20.01.2026г. съдебно заседание е назначена съдебно-графологична експертиза, която трябва да изследва подписа за получил НП на разписката към него. Следващото открито съдебно заседание е насрочено за 10.03.2026г. По АНД № 5060/2025г. е изготвено и по делото е прието Съдебно удостоверение изх.№ 7898/17.03.2026г., видно от което производството по обжалване на НП № 24-0819-0101504/17.06.2024г. е висящо и е насрочено за разглеждане на 30.04.2026г. Видно от отговор С.д. № 2790/11.02.2026г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, СУМПС на Н. К. е отнето на 13.10.2025г. с протокол за доброволно предаване на основание чл.157, ал.4 ЗДвП и няма издадена ЗППАМ по чл.171, т.4 ЗДвП. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.27, ал.1 от от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № І-157/01.10.2002г./, за всеки всеки водач, получил свидетелство за управление на МПС, се водят на отчет: 1. всички данни от свидетелството за управление; 2. данни за постоянния и настоящия му адрес; 3. (Отм.); 4. номерът и датата на протокола за всяка придобита категория; 5. данни за наложените наказания и приложените принудителни административни мерки; 6. данни за броя на отнетите, възстановените и оставащи контролни точки; 7. данни за номера и датата на издадено международно свидетелство за управление на МПС; 8. данни за подмяна на българско национално свидетелство в друга държава. Според ал.2 на с.р., данните по отчета за всеки водач се водят в централизирана автоматизирана информационна система. Съгласно чл.30, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г., информация за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки се съхранява в АИС АНД – Автоматизираната информационна система за управление на административно наказателната дейност. Информационната дейност е сред основните дейности на Министерство на вътрешните работи (чл.6, ал.1, т.6 ЗМВР) и според дефиницията в чл.18, ал.1 ЗМВР, е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Общата информационна дейност е свързана с информационно обезпечаване на всички структури в МВР, на държавни органи, на органи на местното самоуправление, на юридически и на физически лица (чл.19, ал.2 ЗМВР). Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР (чл.20, ал.1 ЗМВР). Съгласно чл.24, ал.1 ЗМВР, в МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност (ал.2). Основните структури на МВР, в които се осъществяват дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 6 – 9, т.е. вкл. информационната дейност (чл.6, ал.1, т.6 ЗМВР), са областните дирекции (чл.42, ал.2 ЗМВР). Областните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи (чл.43, ал.1 ЗМВР) и осъществяват общото и непосредственото им ръководство (чл.43, ал.3 ЗМВР и чл.18, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР), както и управляват и организират ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове съобразно функционалната компетентност на областните дирекции (чл.18, ал.1, т.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Съгласно чл.2, ал.1, вр. чл.4, т.2 и чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, данните по чл.27, ал.1, съответно чл.30, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. са лични данни, а АИС АНД е регистър с лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Съгласно чл.8 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., коригирането или актуализирането на лични данни представлява допълване и/или изменение на съществуващи лични данни в информационен фонд. Съгласно чл.9, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., коригиране или актуализиране на лични данни се осъществява: 1. при упражняване на правото на субекта на данни да поиска със заявление коригиране на неточни лични данни, свързани с него, и ако няма основание за отказ; 2. когато в хода на обработването от служителя се установи, че личните данни са неточни поради допусната техническа грешка; 3. в изпълнение на влязъл в сила акт на орган на съдебната власт; 4. в изпълнение на влязъл в сила акт на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД); 5. по искане на органи или организации, предоставили личните данни, включително по силата на международен договор. В тези случаи се допуска допълване или изтриване на част от обработваните лични данни (ал.2). Според ал.3 на с.р., при коригиране или актуализиране на лични данни в база данни на информационния фонд се записват датата на промяната, данни за служителя, извършил промяната, a в случаите по ал.1, т.1, 3, 4 и 5 – и регистрационният номер на документа. Съгласно чл.11, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., в случаите на чл. 9, ал.1, т.1 коригиране или актуализиране на лични данни се извършва въз основа на заповед от министъра на вътрешните работи или изрично оправомощено от него длъжностно лице. В случаите по чл.9, ал.1, т 2 – 5 коригиране или актуализиране на лични данни се извършва въз основа на писмена заповед, издадена от управляващия информационния фонд, като в случаите по чл.9, ал.1, т.3 и 4 се извършва проверка дали съответният акт е влязъл в сила (ал.2). В случая производството пред директора на ОДМВР – Варна е започнало по молба на жалбоподателката вх.№ УРИ 365000-86310/17.12.2025г., подадена през ССЕВ чрез адв.А., с която е поискала да се извърши корекция в Справка за нарушител/водач на отразените като налични контролни точки. Искането е обосновано с обстоятелството, че наказателни постановления № 21-0819-001789/19.05.2021г., № 24-0819-0101504/17.06.2024г. и № 25-0819-000684/06.03.2025г. били обжалвани от нея пред Районен съд – Варна. В контекста на заявеното от жалбоподателката искане и на цитираната по-горе правна уредба, следва извод, че исканата корекция на данните в частта за контролните точки касае именно АИС АНД. Отказът на директора на ОДМВР – Варна да извърши исканата корекция е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, който засяга неблагоприятно заявителя и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност (така в Определение на ВАС № 12907/20.12.2023г. по адм.д. № 11942/2023г.). В тази връзка следва да се съобрази и че според отговор С.д. № 2790/11.02.2026г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, жалбоподателката е изпълнила задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП и с протокол за доброволно предаване № УРИ 819р-34460/13.10.2025г. е предала доброволно СУМПС [номер]. На жалбоподателката не е издавана заповед по чл.171, т.4 ЗДвП, поради което възраженията – че наказателните постановления, с които й се отнемат контролни точки, не са влезли в сила – може да направи, съответно да упражни правото си на защита, именно в производството по обжалване на изричен отказ за корекция на данните в АИС АНД относно влизане в сила на наказателните постановления, отнетите с тях контролни точки и на оставащите й контролни точки. По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу постановения отказ е подадена от надлежна страна – заявителят на исканата корекция на данните в АИС АНД, срещу годен за обжалване административен акт – изричен отказ, и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът приема, че обжалваният изричен отказ не страда по пороци, влечащи неговата нищожност. По арг. от разпоредбите на чл.6, ал.1, т.6, чл.24, ал.1 и ал.2, чл.42, ал.2 и чл.43, ал.3 ЗМВР, вр. чл.18, ал.1, т.1 и т.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР, вр. чл.9, ал.1, т.2 и чл.11, ал.2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателката в процесната хипотеза е именно директорът на ОДМВР – Варна, в компетенциите на който е възложено управлението на информационния фонд в ОДМВР-Варна, част от който безспорно е АИС АНД (арг. чл.41, ал.3 и § 1 от ДР на Инструкцията). Обжалваният изричен отказ, обективиран в писмо № УРИ 819000-365-2028/13.01.2026г., е надлежно мотивиран и от съдържанието на писмото недвусмислено явства волята на органа – че искането, с което е сезиран, не може да бъде уважено, т.е. – че постановява отказ. В обжалваното писмо са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които административният орган е приел, че искането на жалбоподателката не може да бъде удовлетворено – а именно, че наказателните постановления са влезли в сила и в АИС АНД не е налична информация за постъпило искане за възобновяване на производството, съответно че докато не е постановено възобновяване, не се спира изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Обжалваният отказ обаче е постановен в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.157, ал.1 ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл.165, ал.1, т.6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения. Разпоредбата на чл.157, ал.1 ЗДвП има своето систематично място в глава четвърта, регулираща правоотношенията свързани с правоспособността на водачите на пътни превозни средства. Законодателят е приел, че извършването от водачите на определени по вид нарушения на Закона за движението по пътищата, установяват загубване на изискуемите знания и умения за осъществяване на правно регламентираната дейност. В съответствие с нормативните изисквания на посочената правоспособност, в разпоредбата на чл.157, ал.3 ЗДвП е предвидена законова делегация на министъра на вътрешните работи, който следва с наредба да определи максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. На основание чл.157, ал.3 ЗДвП е издадена Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В чл.6, ал.1 от тази наредба е приет и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача се отнемат точки съобразно нарушението. Тъй като контролните точки са пряко свързани с извършването на конкретно нарушение от изброените в чл.6, ал.1 на Наредба № Iз-2539/17.12.2012г., разпоредбата на чл.3, ал.1 от наредбата изрично предвижда, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Само влязлото в сила наказателно постановление има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл.64 ЗАНН, влизат в сила наказателните постановления, които: не подлежат на обжалване (буква „а“); не са били обжалвани в законния срок (буква „б“); са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда (буква „в“). След сбъдването на някой от посочените юридически факти, наказателното постановление влиза в сила и по надлежния ред ще установи извършването на съответното нарушение, респ. отнемането на съответния брой точки. За да се установи дали дадено наказателно постановление е влязло в сила или не, е необходимо да се установи датата, на която същото е съобщено на своя адресат, съответно – подлежи ли на обжалване или не. По арг. от чл.59, ал.2, вр. чл.58, ал.1 ЗАНН, правото на обжалване възниква от деня на връчване на наказателното постановление. Ако правото на обжалване е упражнено, следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. По арг. от чл.170, ал.1 АПК, доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган. В случая директорът на ОДМВР – Варна се е позовал на данните в АИС АНД за влизане в сила на наказателните постановления, както и че в същата система липсват данни, че административнонаказателното производство по издаването им е възобновено. Не е съобразил обаче, че към молбата си от 17.12.2025г. жалбоподателката е приложила доказателства, че е обжалвала пред Районен съд – Варна наказателни постановления № 21-0819-001789/19.05.2021г., № 24-0819-0101504/17.06.2024г. и № 25-0819-000684/06.03.2025г., като в тази връзка са образувани АНД, съответно № 4960/2025г., № 5060/2025г. и № 5062/2025г. В този смисъл са и представените по делото съдебни удостоверения, издадени от ВРС по посочените дела. При наличие на безспорни доказателства, че Н. К. е сезирала РС - Варна по реда на чл.59, ал.1 ЗАНН с жалби срещу горепосочените наказателни постановления, компетентен да разреши въпросите за датите, на които НП са връчени на К., дали са й редовно връчени, съответно допустими ли са жалбите (подадени ли са в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН), е единствено Районен съд – Варна. Нито административният орган, нито съдът в настоящото производство, може да изследва въпроса за допустимостта на жалбите. В този смисъл при преценката дали наказателните постановления са влезли в сила е относима не хипотезата на чл.64, буква „б“ ЗАНН, а тази на чл.64, буква „в“ ЗАНН. Тъй като производствата пред РС – Варна са по реда на чл.59 ЗАНН, а не по реда на чл.70 и сл. ЗАНН (в който случай компетентен е административният съд), ирелевантно е обстоятелството, че в АИС АНД липсват данни за възобновяване на административнонаказателните производства по издаване на НП. Видно от представените съдебни удостоверения по горецитираните АНД, образувани по жалби на Н. К. срещу наказателни постановления № 21-0819-001789/19.05.2021г., № 24-0819-0101504/17.06.2024г. и № 25-0819-000684/06.03.2025г., към момента на постановяване на изричния отказ и на заседанието, в което е даден ход по същество, делата са висящи и по тях няма постановен влязъл в сила съдебен акт – съдебно решение или прекратително определение. Следователно към датата на постановяване на отказа – към който момент съгласно чл.142, ал.1 АПК съдът преценява неговата законосъобразност, не е било сбъднато условието по чл.64, буква „в“ ЗАНН и директорът на ОДМВР – Варна е следвало да съобрази този факт при произнасянето си по искането на жалбоподателката. Липсата на влязъл в сила съдебен акт по обжалваните наказателни постановление обосновава извод, че нарушенията, санкционирани с горепосочените наказателни постановления, към момента на постановяване на отказа не са били установени по надлежния ред – с влязло в сила наказателно постановление, съответно – независимо от отразяването в АИС АНД, не е изпълнено условието по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. – контролните точки да се отнемат въз основа на влезли в сила наказателни постановления. Към датата на постановяване на отказа е налице обективно несъответствие между отразяването в АИС АНД, съответно в справката за Н. К., за факта на влизане в сила на наказателните постановления и оставащите й контролни точки, и фактическото положение към датата на подаване на искането за корекция на тези данни, поради което е налице хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. – данните в АИС АНД за влизане в сила на наказателни постановления № 21-0819-001789/19.05.2021г., № 24-0819-0101504/17.06.2024г. и № 25-0819-000684/06.03.2025г., и за оставащите на Н. К. контролни точки, са неточни, което налага тяхното актуализиране. Поддържането в информационния фонд на данни за влезли в сила наказателни постановления, за нарушения, за които се отнемат контролни точки, при наличието на данни за съдебното обжалване на наказателните постановления, представлява неточност по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г., която административният орган е длъжен да отстрани служебно по реда на чл.11, ал.2 от Инструкцията, в рамките на предоставената му компетентност по управление на съответния информационен фонд. От друга страна, влезлите в сила съдебни актове по образуваните АНД № 4960/2025г., АНД № 5060/2025г. и АНД № 5062/2025г. по описа на Районен съд – Варна – в случай че след влизане в сила и изпълнение на настоящото решение се потвърдят наказателните постановления, респ. се прекрати производството по обжалването им, ще са основание за корекция в хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от № 8121з-1280/07.10.2021г. За пълнота и прецизност следва да се посочи, че след справка на сайта на Районен съд – Варна се установява, че с протоколно определение от 10.03.2026г. по АНД № 5062/2025г., Районен съд – Варна, V-ти състав, е приел жалбата на Н. П. К. за просрочена и е прекратил производството по АНД № 5062/2025г. Определението подлежи на обжалване и липсват данни да е влязло в сила, поради което, а и по арг. от чл.142, ал.1 АПК този факт не може да бъде съобразен от съда, но следва да бъде съобразен от административния орган при новото произнасяне по искането на жалбоподателката. По изложените съображения жалбата следва да се уважи. Обжалваният изричен отказ следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне по искането на жалбоподателката вх.№ УРИ 365000-86310/17.12.2025г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. В контекста на мотивите в съдебното решение и доколкото административният орган дължи поддържането на данните в АИС АНД в актуално състояние, при новото произнасяне по искането на жалбоподателката и преценката дали са налице основания за корекция на данните в АИС АНД относно влизане в сила на наказателните постановления и отнетите с тях контролни точки, съответно оставащите контролни точки директорът на ОДМВР – Варна следва да провери какъв е изходът от образуваните по жалбите срещу наказателните постановления АНД № 4960/2025г., АНД № 5060/2025г. и АНД № 5062/2025г., съответно налице ли са основания за актуализиране на данните в АИС АНД, и към кой момент – в зависимост от това дали е налице влязло в сила прекратително определение (в който случай наказателното постановление се счита за влязло в сила след изтичане на срока за неговото обжалване) или влязло в сила съдебно решение. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК и предвид своевременно заявеното искане, на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК от жалбоподателката се претендират разноски общо в размер на 620,11 евро, от които 5,11 евро за държавна такса и 615,00 евро адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Видно от представения договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000005623/06.03.2026г. възнаграждението е заплатено изцяло в брой на датата на подписване на договора. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав