Решение № 88 от 8.3.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 380/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от „Г. Х.“ ЕООД против електронен фиш за налагане имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № •••, с наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. В жалбата се излагат оплаквания за незакосъобразност на обжалвания електронен фиш и се отправя искане за неговата отмяна. В производството жалбоподателят не участва лично, а становище по същество излага в молба от 05.10.2026 г. В него поддържа изложените в жалбата оплаквания и искането за отмяна на оспорения електронен фиш. Ответникът по жалбата – АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ се представлява от юрисконсулт И.. Тя по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция, като поддържа, че са налице основание за налагане санкция на ищеца чрез издаване на електронен фиш. В този случай посочва, че разпоредбата на чл. 34 ЗАНН не намира приложение. Нарушението, за което е наложена санкцията, е установено в електронната система за събиране на пътни такси. Санкцията е наложена на собственик на превозното средство. Към момента на издаване на фиша оспорва да е имало законова възможност за предеклариране. Излага съображения относно съразмерността на санкция с тежестта на извършеното нарушение. РП Ловеч не участва чрез свой представител в хода на делото и не изразява становище по същество. Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното наказания електронен фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (арг. чл. 58д, т. 4 ЗАНН), жалбата е подадена в срок (електронния фиш връчен на нарушителя на ••• г., а жалбата против него е подадена чрез ЕПЕП на 05.08.2024 г.), от легитимирано лице (санкционираното лице). С атакувания електронен фиш „Г. Х.“ ЕООД е санкциониран за това, че на ••• г. с ППС Специален автомобил Ф. Т., с рег. № •••, с технически допустима маса 49.1900, брой оси 4, екологична категория ••• без ремарке, в община У., за движение по път I-4 км 40+670, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатено дължимата такса по чл. 10, ал. 1 т. 2 ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита в административното наказване се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се предвижда друго (чл. 11 ЗАНН). (в този смисъл т. 2 – ра на ТП № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС) Съобразявайки изложеното и доколкото за производствата по административно наказване не са разписани специални правила относно института на давността, в тях приложение намира разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предписва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ЗН. В случая предвиденото наказание за нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, е имуществена санкция. Наказателното преследване за него се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (чл. 80, ал. 1, т. 5 НК). За деянието, за което жалбоподателят е санкциониран административнонаказателното преследване се погасява с изтичането на четири години и половина от датата на нарушението (срок, който превишава с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 НК). В случая нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран, е извършено на ••• г. Давността за преследване за деянието е изтекла на 27.02.2026 г. Това обстоятелство изключва възможността административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя и в частност правомощието на държавата да възбуди административнонаказателно производство срещу жалбоподателя и да му наложи административно наказание. Към настоящия момент това правомощие следва да се счита за погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност погасява отношението между държавата и наказаното лице, то само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна, а административнонаказателно производство, в рамките на което то е издадено, следва да бъде прекратено. При съобразяване на изложеното по-горе искането на ответника за присъждане на разноски не следва да се уважава. Жалбоподателят е заявявал искане за разноски, но не е ангажирал доказателства за сторени такива. По изложените съображения, съдът