Решение № 379 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 271/2026 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „И* К*“ ЕООД против НП № BG•• г. издадено от Д* на Т. Д. М.В. в А. М., с което на „И.••К.“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4120.19 евро/ 8058.40 лева/, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, на осн. чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ и е присъдена да бъде заплатена равностойността на стоката предмет на нарушение в размер на 1471.71 евро /2878.41 лева/ на основание чл.234 ал.4 от ЗМ. Санкционираното дружество изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради нарушение на материалноправните норми и процесуалните правила. Изтъква се факта, че в АУАН не е издаден в сроковете предвидени в ЗАНН. Сочи маловажност на установеното нарушение. В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се явява, и не се представлява, депозирани са писмени бележки. Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 29.11.2024 г. на МП Пристанище В. за стоката с получател „И. К. Е. ЕИК ••е подадена митническа декларация за режим „допускане за свободно обръщение", регистрирана в митническата информационна система за внос под MRN №24BG002005133434R4/29.11.2024г. С митническа декларация MRN 24BG002005133434R4/29.11.2024г. вносителят декларира за режим допускане за свободно обращение 3 броя стоки, с общо бруто тегло 1464 кг обща фактурна стойност 7584,00 EUR, държава на износ CN, условие на доставка FOB Кингдао, износител Хангжоу Нейчър Фудс Ко.Лтд. Стока № 1 по митническа декларация MRN 24BG002005133434R4/29.11.2024г. е описала като „Б. Е. - 600 кг.", бруто тегло - 615 кг., нето тегло - 600 кг., с код по TAPИК 2905490085, фактурна стойност - 7584 EUR, държава па износ CN. режим 4000, ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 5,50%. За стоката са начислени и платени държавни вземания в размер на 158,31 лв. мито и 626, 07 лв. ДДС. Към горепосочената декларация за режим „допускане за свободно обращение" на стока "Б. Е. - 600кг." Били приложени следните документи: фактура № NF240660SW/09072024, bill of lading №QDVAR240704607 •фактура № 1000228467/19.11.2024 за международен транспорт, локални разходи и митническо представителство Сертификат за инспекция за биологични продукти COl,CN.2024,0004803. Във връзка с проверка на тарифното класиране па стока №1 дружеството вносител с уведомено с писмо № 32-1101497/04.12.2024г., че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195а от Закона за митниците (ЗМ), в определен срок, трябва да се учреди обезпечение в размер на 8137,84 лв. и последствията от неизпълнението на това задължение. Писмото е получено на 05.12.2024г. видно от известие за доставяне PS 9028 004RAJ О. Обезпечение от дружеството вносител в размер на 8138 лв., за което е издаден GRN 24BG002000X379076 е предоставено на същият ден. На 04.12.2024г. в ТД М. В. с постъпило писмо с peг. №32- 1101523. , в което се изразява съгласие, че „еритритола е в чист бил и трябва да сс декларира на тарифен код ••••••••••". На 10.12.2024г. с протокол за вземане на проба peг. № 204/10.12.2024г. и акт за вземане на средна проба №17918/10.12.2024г. са взети проби за анализ от стоката за целите на коректното тарифно класиране. Въз основа на МЛЕ №07_16.12.2024/27.02.2025г., стоката, съответстваща на анализираната проба, представлява самостоятелно представено органично съединение с определен химичен състав, идентифицирано като еритритол (с чистота над 99 %) и чист вид. Предвид определените е МЛЕ обективни характеристики иа анализираната стока, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 1 към глава 29 на КН, както и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките към позиция 2905, класирането се извършва в декларирания код 2905 49 00 на КН. Предвид състава на продукта, приложимият ТЛРИК код е 2905 49 00 15 „Еритритол в чист вид". Декларираният ТАРИК код 2905 49 00 85 „Други“ е неприложим, като се има предвид, че от неговия обхват се изключва „еритритол в чист вид", тъй като е специфично упоменат в предходния ТАРИК код 2905 49 00 15 на КН код 2905 49 00. В заключение, стоката не се класира в декларирания код по ТАРИК 2905 49 00 85 и следва да бъде класирана в код по ТАРИК 2905 49 00 15 със ставка на мито към трети страни - 5,50% и първоначално антндъмпингово мито (20-07-2024 - 16-01-2025) - 235.60%. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1959 на Комисията от 17 юли 2024 година се налага временно антидъмпингово мито върху вноса на еритритол с произход от К. н. р., като ставката с в размер на 235.60%, тъй като за дружеството не може да бъде определена индивидуалната митническа ставка, посочена в параграф 2. С оглед гореизложеното на МП Пр. В. било установено, че на 29.11.2024г. “И. К.- БГ"ЕООД, ЕИК 130533126 е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234. ал.1, т.1 от Закона за митниците, тъй като в митническа декларация за режим "допускане за свободно обращение" с MRN 24BG002005133434R4/29.11.2024г. е декларирало стока „Био Еритритол – 600 кг", тегло бруто - 615 кг., нето тегло - 600 кг., с код по ТАРИК 2905490085. Със ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 5.50 %, приложима спрямо декларираната държава на произход К., с начислени и платени държавни вземания в размер на 158.31 лв. мито и 626.07 лв. ДДС , вместо деклариране на стоката в код по ТАРИК •••••••••• със ставка на митото при държава на произход К. в размер на 5.50 % и първоначално антидъмлингово мито (20-07-2024 - 16-01-2025) -235.60% и дължими държавни вземания в размер на 158.31лв. мито, 6781.53 лв. първоначално антидъмпингово мито и 1982,38 лв. ДДС, вследствие на което е избегнало обезпечаването на публични държавни вземания в размер на 6781.53 лв. първоначално антидъмпингово мито и 1356.31 лв. ДДС. Във връзка с установеното нарушение, с писмо изх. №32-83687 от l8.03.2025г. на началника на МП Пр.В. била изпратена покана до управителя на „Ин. К.*" Е. ЕИК •• да се яви в седемдневен срок на митническия пункт, за даване на обяснения по случая и съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Писмото е получено на 20.03.2025г., видно от известие за доставяне PS 9028 004U3Q R, но управителят не се явил в посочения срок. При тези констатации бил съставен срещу въззивното дрлужество АУАН за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свид.Ж., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. Жалбата е подадена от надлежна страна- санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № ЗАМ-988/32- 220316/13.06.2023г. на директора на Аг. „М.и". Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Актът законосъобразно е съставен в присъствие на надлежно упълномощен представител на дружеството. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че в НП не е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена. Наказващият орган ясно е посочил, че приема, че е налице нарушение по чл.234 от ЗМ. Посочената норма съдържа не само санкция, но и съответното правило за поведение. Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ дефинира едната хипотеза на понятието митническа измама, като предвижда, че за такова деяние следва да бъде наказано лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. От своя страна втората алинея на цитираната норма определя предвидените за митническа измама санкции. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон за твърдяното от него нарушение, както и относимата санкционна разпоредба, като е определил наказание в минималния размер, предвиден в чл.234, ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ, а именно 100 % от размера на счетените за избегнати публични вземания. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ и на основание по чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ е наложил наказание, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Извършването на горното нарушение от жалбоподателя се подкрепя от събраните доказателства по АНП писмени и гласни доказателства. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни, никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В тази връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства и не могат да бъдат приети. Неоснователно е направеното възражение, че в АУАН и НП липсвала посочена норма, която била нарушена. На дружеството е вменено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците,която разпоредба съдържа и санкция, и съответното правило за поведение. Съгласно същата, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама. Нарушението е квалифицирано правилно и отговорността на дружеството законосъобразно е била ангажирана по реда на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Наказанието е наложено в минималния размер, определен по реда на чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, поради което не следва да бъде коригиран. Правилно е определен и размерът на наложената санкция, при спазване на изискванията в закона, а именно санкция в размер на митническата стойност на стоките, съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 2, пр. 1 от ЗМ . Отчитайки по-високата обществена опасност на този вид административни нарушения законодателят е определил както вида, така и размера на санкцията, която е съответна и на конкретната степен на обществена опасност на административното нарушение, за което е санкциониран възз.дружество. Неоснователно е оплакването за неприложимост на приложената кумулативна мярка по чл. 234, ал. 4 ЗМ, предложение първо, която предвижда във всички случаи на осъществено нарушение митническа измама по чл. 234, ал. 1 от ЗМ стоките, предмет на нарушението да се отнемат в полза на държавата. Предвид, че извършеното нарушение от въз.дружество е по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ, в случая неприложимо е изключението относимо към нарушенията по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ . Съдът не споделя възражението, че не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението е установено едва след излизане заключението на експертизата и едва след нея може да се приеме, че има установено нарушение. Дата на изготвяне на експертизата е 27.02.2025г., АУАН е съставен на 02.04.2025г. или в тримесечния срок от действително установяване на нарушението. Не са налице и основания за квалифициране на случая като маловажен, тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Настоящият състав намира искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за неоснователно. Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение, относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. Поставеният за разглеждане правен спор не предполага и не поставя спорни с общностното право правни въпроси, които изискват тълкуване на общностна разпоредба от съда на ЕС. В М. к.с – чл. 42, пар. 2, не са изброени изчерпателно като видове административните санкции, които могат да бъдат установени от държавите членки. Държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. В разпоредбата на чл. 198 от МК националните органи са задължени да предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките в случай на неизпълнение на задълженията по митническото законодателство, а така отнемането на съответните стоки е допустимо в правото на Съюза. По същество, по реда на преюдициалното запитване, се иска разрешаване от СЕС на конкретен правен спор, съобразно установените факти, т. е. правоприлагане, което се явява недопустимо. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение, защото значението и смисълът на посочените от жалбоподателя разпоредби от съюзното право са ясни и не пораждат съмнение относно тяхното тълкуване. По изложеното съдът приема за правилно приложената кумулативна мярка по чл. 234, ал. 4 от Закон за митниците , алт. 2, която предвижда във всички случаи на осъществено нарушение митническа измама по чл. 234, ал. 1 от ЗМ, нарушителят да заплати в полза на държавата равностойността на стоката предмет на нарушението, представляваща митническата й стойност. По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното нарушение, надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание. Неоснователни са възраженията за липса на виновно поведение от страна на дружеството. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, поради което наличието или липсата на виновно поведение от страна на конкретни физически лица е без правно значение. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Доколкото се касае за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретен резултат, за да бъде счетено същото за маловажно е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая липсват. Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК , "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 66.47 /шестдесет и шест 0,47/ евро /130.00 лева/, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО. Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът