Решение № 2427 от 8.9.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 530/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на К. З. Х., [ЕГН]; с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. 2; настоящ адрес Испания, Collado Villalba-28400 (Madrid) calle Golondrinas №2,2B и електронен адрес georqi69k@[интернет адрес] срещу „Частичен отказ за предоставяне на информация и неправомерно поддържане на непълни данни в общинския масив, обективиран в Решение № 68#3/06.07.2026г.“. Оспорваното решение е постановено от длъжностно лице в Община Русе, надлежно упълномощено за постановяване на административни актове по реда на Закона за достъп до обществена информация. Обобщено, отправените към съда искания са за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен и връщане на преписката на Община Русе със задължителни указания, както и за налагане на глоба по чл. 305 от АПК. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява, ангажира Становище с вх. № 3657/07.08.2026 г. по хода на делото и по съществото на спора.

Ответникът – директор на дирекция „Административно обслужване“ при Община Русе - длъжностно лице по ЗДОИ съгласно Заповед № РД-01-2059/ 04.07.2025 г. на кмета на Община Русе, редовно уведомен, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен представител – старши юрисконсулт Е. Х., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, иска от съда да отхвърли същата, ангажира писмени доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с право и интерес от обжалването. Жалбоподателят е адресат на акт, който подлежи на съдебен контрол. По същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

От представения от жалбоподателката Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 18.11.1986 г. между Х. и секретаря на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет Русе се установява, че Х. е закупила недвижим имот на административен адрес [населено място], [жк], бл. „Рупел“ № 5, вх. Б, ет. 5, представляващ апартамент (подробно описан) заедно с избено помещение и 0,543% ид.ч. от общите части на сградата.

С. З. с вх. № ЗДИ-68/26.06.2026 г. Х. е сезирала кмета на Община Русе с искане на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ да й бъде предоставена обществена информация по Закона за управление на етажната собственост(ЗУЕС), съдържаща се в регистрите и документите водени от Община Русе, както следва:

„1) Информация относно вписаното управление: Кое лице/лица са вписани в книгата/регистъра на Община Русе (съгласно чл.47е влязъл в сила на 31.12.2024г. от ЗУЕС) като Управител( Домоуправител) и членове на Управителния съвет на Етажната собственост намираща се в [населено място], кв.3дравец~север, бл.Рупел вх.Б. Моля да ми бъдат предоставени техните имена и служебни/официални контакти(телефони и имейли) заведени в Общината.

2) Информация относно законността на таксите: Кога е подадено последното заявление за вписване на обстоятелствата за бл.Рупел 2, вх.Б, Русе и КАКЪВ Е РАЗМЕРЪТ НА ОПРЕДЕЛЕНАТА ТАКСА за управление и поддръжка, одобрена с Протокол от Общо събрание, съхраняван в архива на Община Русе?

3) Предоставяне на копия от документи: Моля, да мм бъдат предоставени копия от:

Актуален документ за вписване(Регистрационна карта) на етажната собственост за бл. Рупел 2, вх.Б.

Последния заверен и представен в Община Русе Протокол на собствениците в същата сграда.

Последния протокол на Общото събрание на което е определен размера на събираната таксата.“

В искането е изразено желание информацията и копията на документи да бъдат представени в електронен вид на посочен електронен адрес.

По така подаденото заявление, определеното от кмета на Община Русе длъжностно лице по ЗДОИ е постановило Решение № 68/01.07.2026 г. Исканата от Х. информация е представена като се съдържа и подробно разяснение на нормите на ЗУЕС.

С последващо Заявление с вх. № ЗДИ-68/3/02.07.2026 г., К. З. Х. е сезирала кмета на Община Русе за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ – поради спецификата на искането, съдът ще представи съдържанието на цялото заявление, както следва:

„ДО:

КМЕТА НА ОБЩИНА РУСЕ

ЗАЯВЛЕНИЕ

от К. З. Х. [ЕГН]

Електронен адрес за кореспонденция: qeorqi69k@[интернет адрес]

ОТНОСНО: Искане за допълване на предоставена информация относно вписване на етажна собственост в кв. Здравец- север, [улица], бл. Рупел вх.Б, [населено място] в публичния регистър.

УВАЖАЕМИ Г. КМЕТ,

Във връзка с получения отговор по мое заявление с входящ №ЗДИ-68/26.06.2026г. за предоставяне на информация относно етажната собственост на адрес: [населено място], кв. Здравец- север, [улица], бл.Рупел, вх.Б на основание чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от закона за достъп на обществена информация, благодаря за предоставените документи.

При преглед на получената информация установих, че в Уведомленито което сте ми изпратили за промени в органите на управление на етажната собственост по чл.49б ЗУЕС, не е посочен регистрационният номер, под който етажната собственост е вписана в публичния регистър на Общината, както и данни позволяващи индивидуализирането на регистрацията.

Също при прегледа на представените документи липсват и някои реквизити като подписи, изписване на пълни имена, телефони и адреси за кореспонденция и др..В Уведомлението освен, че няма Регистрационен номер, няма и подпис на Заявителя, както и посочени телефони, адреси за кореспонденция на управителя и на членовете на Контролния съвет, както отдолу на листа е отбелязано със ситни букви: ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ съгласно чл.46б/Нов-ДВ бр.57 от 2011г., поради което моля да бъде уточнено дали това са документите в този вид, в който са предоставени от етажната собственост и на какво основание да приети за вписване.

В протокола от проведеното събрание накрая няма подписи на Домоуправител и Протоколчик.

МОЛЯ ДА МИ БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА ДОПЪЛНИТЕЛНО СЛЕДНАТА ИНФОРМАЦИЯ:

1)РЕГИСТРАЦИОННИЯТ НОМЕР/ ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ В РЕГИСТЪРА НА ОБЩИНАТА.

2)ДАТА И ВХОДЯЩИЯТ НОМЕР, ПОД КОЙТО Е ИЗВЪРШЕНО ВПИСВАНЕТО.

3)ПОТВЪРЖДЕНИЕ, ЧЕ ПРЕДСТАВЕНИТЕ КОПИЯ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПЪЛНИТЕ ДОКУМЕНТИ, ВЪЗ ОСНОВА НА КОИТО Е ИЗВЪРШЕНО ВПИСВАНЕТО.

Настоящото искане е с цел изясняване на информацията и приключване на процедурата по установяване на данните за съответната етажна собственост. Желая да получа информацията в електронен вид на посочения електронен адрес:

qeorqi69k@[интернет адрес]“

Във връзка с постъпилото заявление от Х., длъжностното лице по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е постановило следното Решение:

„РЕШЕНИЕ

№ 68#3/06.07.2026 г.

за предоставяне на достъп до обществена информация

Днес, 06.07.2026 година, долуподписаният Е. М. – директор на дирекция „Административно обслужване“, в качеството на длъжностно лице, изрично определено да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация по силата на Заповед № РД-01-2059/04.07.2025 г. на Кмета на Община Русе,

на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация разгледах постъпило заявление за достъп до информация от К. Х., регистрирано с вх. № ЗДИ-68#3/02.07.2026 г., с което заявителят желае предоставяне на допълнителна информация относно етажна собственост в бл. Рупел, вх.2 и взех следното

РЕШЕНИЕ:

1.На основание чл. 28, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се предоставя исканата информация, както следва:

По т. 1 и т. 2:

Към настоящия момент в Република България не се поддържа публичен национален регистър на органите на управление на етажната собственост. До въвеждането на предвидения в законодателството национален регистър, общинските администрации поддържат електронен масив въз основа на уведомленията, постъпили по реда на чл. 46б от Закона за управление на етажната собственост. Този електронен масив има административно-информационен характер и не представлява публичен регистър.

По т. 3:

Исканата информация се предоставя частично. В предоставените документи са заличени лични данни на физически лица, съдържащи се в тях, с оглед спазване на изискванията за защита на личните данни.

Ограничаването на достъпа се извършва на основание чл. 6, ал. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с необходимостта от защита на личните данни, като се предоставя достъп до останалата част от информацията, която не засяга защитени интереси.

2. Не се определя срок за достъп до предоставената обществена информация.

3. Място за предоставяне на информацията – на електронен адрес: •••@•••.

4. Форма за предоставяне на информацията – писмена, чрез настоящото решение.

5. Разходите по предоставяне на достъп до обществена информация – не се дължат.

Решението за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация може да бъде обжалвано на основание чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му.“

Недоволна от така постановеният административен акт, Х. оспорва същия в настоящото производство с искане за отмяна на Решение № 68#3/06.07.2026 г. Сочи се в жалбата, че с оспореното решение се отказва достъп до пълните реквизити на електронния масив на етажната собственост на сградата, в която жалбоподателката притежава собственост. Твърди, че „След многократни жалби и след изричната намеса на Областния управител, общинската администрация ми изпрати копия от документи за управление на сградата, които обаче са изцяло нередовни и лишени от основни реквизити- в тях липсва регистрационен номер на ЕС, липсват подписи на управителя и протоколчик върху представения протокол от Общото събрание.“ Посочени са липсващи според Х. реквизити в тези документи. Твърди, че като собственик има право да знае кои са органите на управление на етажната собственост. Сочи, че по смисъла на чл. 47е от ЗУЕС публичния регистър се поддържа за да има прозрачност на информацията за собствениците на имоти. Счита, че Община Русе „сляпо“ е приложила нормите на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR, ОРЗД), тъй като обработването на тези данни е в изпълнение на законово задължение по чл. 6, ал. 1, буква В от ОРЗД. Релевира възражение, че се установява липса на контрол върху редовността на представяните документи, тъй като Община Русе е нарушила изискването на чл. 44, ал. 2 от ЗУЕС и не е изпълнила задължението си по чл. 44, ал. 3 от ЗУЕС. Към съда са отправени следните искания:

„1)Да отмените оспорения отказ на Община Русе с Решение № 68#3/06.07.2026г. като незаконосъобразен.

2)Да върнете преписката на Община Русе със задължителни указания по правоприлагането - да задействат процедурата по чл.44, ал.З от ЗУЕС, като изискат от лицето, сочещо се за управител, отстраняване на пропуските (поставяне на подписи, телефони и адреси за контакти и попълване на целите имена дето са изписани само с инициали) и да впишат надлежен регистрационен номер на ЕС, след което да ми предоставят пълната информация.

3)На основание чл.305 от АПК, моля съда да наложи лична административна глоба на отговорното длъжностно лице на Община Русе за системно неизпълнение на служебни задължения и шикалкавене по преписката.“

Постъпило е Становище с вх. № 3657/07.08.2026 г. от Х., в което се излага нейната позиция във връзка с оспореното решение. Посочва, че решението противоречи на нормите на ЗДОИ и GDPR, защото в конкретния случай същите са приложени неправилно. В подкрепа на своето мнение е изложила правна рамка, съдържаща норми от различни по вид нормативни актове, които според нея обуславят правото да получи търсената информация. Счита, че отказът на общината да предостави търсената информация с мотива, че поддържания електронен масив има административно-информационен характер и няма публичен характер е неоснователен и не представлява правно основание по причина, че Х. е поискала конкретни сведения относно етажната собственост, които общината съхранява въз основа на уведомленията, подавани по реда на чл. 466 ЗУЕС. Посочва, че тя не се интересува от начина, по който административният орган е наименувал съхраняваните данни – масив, регистър или нещо друго. Релевира възражение за неправилно приложение от страна на общинската администрация на нормите на ОРЗД – изброява какви видове данни по смисъла на посочения регламент тя не е поискала да й бъдат предоставени и изрично уточнява, че „Поисканата информация се свежда до данни за контакт на управителя и членовете на Контролния съвет, както и до информацията, която законът изисква да бъде посочена в уведомлението по чл.46б от Закона за управление на етажната собственост.“. Направено е позоваване на чл. 46б от ЗУЕС. Счита, че след като ОРЗД съдържа различни правни основания за законова обработка на лични данни е следвало сезираната администрация да разгледа тези случаи и да изложи мотиви защо не ги прилага. Твърди, че чл. 31 от ЗДОИ не въвежда автоматичен отказ за предоставяне на информация при наличие на лични данни, като не е спазена разписаната процедура за този случай. Заявява нарушение на принципа на пропорционалност при предоставянето на търсената информация. В част ІV от становището са изложени подробни доводи относно предоставените й документи и тяхната непълнота като твърди, че не оспорва съдържанието на същите, а само непълнота и липса на мотиви защо исканата информация не е представена. В част V от становището са въведени оплаквания да нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизяснена фактическа обстановка по отношение на извършването на индивидуална преценка по всяка отделна категория поискана информация. Изложени са и доводи за наличие на правен интерес като Х. заявява, че „Поисканата информация не е необходима за лични или несвързани с предмета на заявлението цели, а единствено за защита на имуществените ми права и за участие в управлението на етажната собственост при условията, предвидени в закона. При това положение отказът препятства възможността ми да упражнявам предоставените ми от закона права като собственик.“ Становището приключва с предявени искания към съда да се уважи жалбата; да се отмени оспореното решение; да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона като „при новото произнасяне административния орган да извърши индивидуална преценка на всяка отделна категория поискана информация и да предостави достъп до информацията, която не попада под закрилата на закона, при спазване на принципите на ЗДОИ, ЗУЕС и Регламент( ЕС) 2026/679.“. В становището е посочено още, че жалбоподателката живее извън страната и не може да яви лично в съдебно заседание.

В единственото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа тезата, че в жалбата се смесват два различни въпроса - достъп до обществена информация по ЗДОИ и въпросите по прилагането на ЗУЕС. Посочва исканията, направени от Х. като изрично уточнява, че до настоящия момент предвиденият в законодателството централен публичен регистър на етажната собственост не функционира и не е публично достъпен. Дава обяснение, че общината поддържа електронен административно-информационен масив въз основа на постъпилите уведомления по ЗУЕС, но този масив не представлява публичния регистър, предвиден в ЗУЕС. Представя като доказателство писмо от 21.05.2026 г. до управителя на процесната етажна собственост от заместник-кмет на общината, от което се установява, че към този момент системите и регистрите все още предстои да бъдат създадени и разработени и едва след влизането им в действие подаденото от етажната собственост заявление ще бъде разгледано по същество. Дава подробни обяснения във връзка с претенциите на Х. за непълнота на представените документи, както и относно прилагането на нормите на ОРЗД. Отбелязва факта, че по реда на ЗДОИ администрацията не е длъжна и не е в правомощията й да създава нови документи, да допълва липсващи подписи или да поправя съдържанието на представените от етажната собственост документи. Изяснява защо общината е предоставила частичен достъп – това са имена на собственици, присъствали на общото събрание и само защото са вписани, не означава, че всички автоматично стават публични за всеки заявител по ЗДОИ. Не се спори относно качеството на Х. на собственик на имот, нито се оспорва правния й интерес – искането на жалбоподателката да получи достъп до данните за другите собственици се възприема като излизане извън предмета на жалбата, а също така и относно отстраняване на нередовност в представени документи. Противопоставя се на искането за налагане на глоба на длъжностно лице. Пледира, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съдът да я отхвърли, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Преди да пристъпи към произнасяне относно законосъобразността на оспорения административен акт, съдът намира, че следва да изложи мотиви по два основни въпроса, свързани със спора между страните:

1. Категорично следва да се отбележи, че посочените норми от ЗУЕС в жалбата и в становището на Х., не само цифрово, а в някои случаи и с предаване на тяхното съдържание, на практика към момента на подаване на заявленията за искане за достъп до обществена информация, така и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, са отменени и не са действащо национално законодателство.

1.1. В Заявление с вх. № ЗДИ-68/3/02.07.2026 г. е посочено, че „В Уведомленито което сте ми изпратили за промени в органите на управление на етажната собственост по чл.49б ЗУЕС“ - подобна норма не съществува и не е съществувала в ЗУЕС.

1.2. В жалбата до Административен съд – Русе:

1.2.1. Посочено е, че правното основание за подаване на жалбата е чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Нормата на чл. 44 от ЗУЕС е отменена в цялост (ДВ, бр. 82/29.9.2023 г., в сила от 31.12.2024 г.)

1.2.2. След това се твърди, че Община Русе е извършила нарушение на отменените разпоредби на чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС

1.2.3. Предявено е искане съдът да върне преписката на Община Русе със задължителни указания за задействане на процедурата по чл. 44, ал. 3 от ЗУЕС (отменен).

1.3. В Становище с вх. № 3657/07.08.2026 г., в правната рамка е посочена нормата на чл. 46б от ЗУЕС – отменен (ДВ, бр. 82/29.9.2023 г., в сила от 31.12.2024 г.) На практика, изложените разсъждения и възражения в становището във връзка с приложението на ЗУЕС се отнасят до посочената отменена норма на чл. 46б.

2. О. Е. информационна система по чл. 47а от ЗУЕС

Съгласно посочената правна норма

1) К. М. на регионалното развитие и благоустройството се създава и поддържа единна информационна система съгласно изискванията на Закона за електронното управление и приложимото законодателство, която обединява два публични централизирани електронни регистъра:

1. регистър на професионалните управители на етажна собственост;

2. регистър на етажната собственост, съдържащ данни за:

а) сдруженията на собствениците на територията на Република България;

б) управителните съвети (управителите) на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост на територията на Република България.

(2) В регистъра на етажната собственост по ал. 1, т. 2 всяка общинска администрация има оторизиран достъп за извършване на вписване, актуализиране и заличаване на данни за обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(3) Събирането, обработването, съхраняването и поддържането на регистрите и компетентните административни органи, които имат право да вписват, актуализират и заличават съответните данни в единната информационна система по ал. 1, се извършват по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Към настоящия момент в действащото национално законодателство не се установява наредба по ал. 3.

Нормата на чл. 47е (посочена и в становището на Х.) урежда регистрация на управителните съвети (управителите) на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост на територията на Република България. За целта тази регистрация също се урежда от наредбата по чл. 47а, ал. 3 от ЗУЕС, която, както вече беше посочено, все още не е създадена.

При съобразяване на така разгледаните кардинални въпроси относно нормативната уредба на етажната собственост съдът намира оспореното решение за законосъобразно по следните причини:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ въвежда легалната дефиниция за понятието обществена информация - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Не се спори между страните, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, защото съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, като кметът е задължен субект в качеството си на орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА. Обжалваното решение е издадено от Е. М. – директор на дирекция „Административно обслужване“. Мевлюдов е определен за длъжностно лице по ЗДОИ със Заповед № РД-01-2059/04.07.2025 г. на кмета на Община Русе, издадена от последния на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗМСМА и чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.

Не се установява нарушение на формата на атакувания административен акт. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ е специална спрямо общата норма на чл. 59 от АПК. Актът, с който се произнася задължения субект по предявено заявление, е наименуван решение и следва да има определено съдържание. В частта за отказ, съдържанието на решението се определя от разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ - В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Съдът установява, че обжалваното решение в тази си част отговаря на посочените изисквания. Доколко правните и фактическите основания са съответни на закона е въпрос на материална законосъобразност на акта.

В този смисъл твърденията в жалбата, че липсват мотиви са неоснователни, както неоснователно е и позоваването на общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Не се установяват нарушения на процедурата за предоставяне на достъп, регламентирана в глава трета от ЗДОИ. Жалбоподателката е подала писмено заявление до кмета на Община Русе по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ. Същото отговаря по съдържание на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ – 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Изпълнено е изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗДОИ за посочване на формата, в която искат да им бъде предоставена търсената информация – копие, изпратено на електронен адрес.

От своя страна задължения субект също е изпълнил предвидената в закона процедура – оспореното решението е издадено в срок.

Не могат да бъдат споделени като основателни всички изложени в жалбата и в становището на Х. доводи за нарушения на административно производствените правила по причина, че същите тези доводи са във връзка с вече посочените отменени норми на ЗУЕС.

Съдът установява, че оспореното от Х. решение е съответно на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. На това право съответства корелативно задължение на органите на държавно управление и на органите на местно самоуправление да осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ.

Според чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Правната доктрина приема, че понятието обществена информация се свежда до възприемането на информацията като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Видно от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, за да се определи дадена информация като обществена, същата следва да отговоря на две кумулативно съществуващи условия, както следва:

Първото - тя да се отнася до обществен живот, т.е. до животът на обществото като група хора;

Второто – тя трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел - да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията

Обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект (чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ). Законодателят е класифицирал обществената информация както следва (чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ):

Чл. 10 от ЗДОИ - Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.

Чл. 11 от ЗДОИ - Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Регламентиран е и начинът на достъп до тези видове информация в чл. 12 (до официална обществена информация) и в чл. 13 (до служебна обществена информация) от ЗДОИ.

Спорът между страните се свежда само до въпроса дали с постановения частичен достъп до информация се удовлетворява искането на Х. за достъп до информация. Жалбоподателката твърди, че има право да получи достъп до тази информация по причина, че тя е публична и Х. има личен правен интерес в тази връзка. Административният орган претендира, че за него все още не е възникнало задължението да събира и проверя по същество подобна информация и е представил на Х. информацията, с която разполага към момента на подаване на нейното заявление при съобразяване на нормите на действащото законодателство.

Съдът намира за правилна и съответна на приложимите правни норми позицията на административния орган по следните причини:

Жалбоподателката желае да получи достъп до обществена информация представляваща данни за етажна собственост на посочен от нея административен адрес. След получаване на достъп, обективиран в Решение № 68-3/06.07.2026 г., Х. счита същия за незаконосъобразен поради неизпълнение на норми от ЗУЕС и от ЗДОИ, както и в нарушение на норми от ОРЗД. Съдът намира за неоснователни релевираните възражения. Както вече беше посочено, независимо от факта, че съгласно чл. 47а, ал. 1, т. 2 от ЗУЕС и чл. 47е от ЗУЕС се създава Регистър на етажната собственост като част от Единна информационна система, законодателят е предвидил този регистър да функционира след създаване на правила, обективирани в специална наредба (чл. 47а, ал. 3 от ЗУЕС), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. До настоящия момент подобна наредба не е издадена от съответния компетентен министър. Следователно, за субектите, на които е възложено събирането, обработването, съхраняването и поддържането на регистрите (сред които и общините) към настоящия момент не е възникнало задължение да изпълняват тези дейности по причина, че липсва нормативна регламентация как следва последните да бъдат осъществявани, още повече, че част от тях са свързани със защита на лични данни. В този смисъл, дори етажни собствености да представят различни документи и доказателства свързани с тяхната регистрация пред общините, последните не са задължени да извършват контрол по същество. Дали самата община е решила да създаде някакъв информационен масив от тези данни е въпрос на вътрешноведомствена организация, но това не превръща данните в публична/обществена информация, достъпна по смисъла на нормите на ЗДОИ, защото към настоящия момент задължения субект (кмет на община или община) все още няма вменено задължение по смисъла на чл. 47е във връзка с чл. 47а, ал. 1, т. 2 от ЗУЕС.

В този смисъл правилно административният орган е съобразил норми от съществуващи нормативни актове (ОРЗД), при условията на които е предоставил информация на Х., като е било възможно дори да откаже достъп и до тази информация.

За съда остават неясни претенциите на Х. за достъп до информация на база несъществуващи и/или отменени правни норми, след като самата тя е наясно, че съществува нова регламентация на регистрацията на етажната собственост като е посочила нормата на чл. 47е от ЗУЕС.

Съдът не установява нарушение на норми на ЗДОИ по причина, че към настоящия момент, до издаване на наредба по чл. 47а, а. 3 от ЗУЕС, тази информация не е обществена. Отделно от това, отново към настоящия момент, обработката на същата (ако са подадени заявления от етажни собствености) за целите на ЗДОИ изисква от общините създаване на нови документи, което не е допустимо.

Може да се направи извод, че при съобразяване на всички действащи норми и при оказано в цялост административно съдействие, на Х. е предоставена исканата от нея информация.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи и следното: Съдът напълно споделя становището на процесуалния представител на ответника, изразено в съдебно заседание, че в жалбата се смесват два различни въпроса - достъп до обществена информация по ЗДОИ и въпросите по прилагането на ЗУЕС. Съдът вече изложи мотиви, че няма нарушение на нормите на ЗДОИ. Относно всички въведени от Х. в жалбата и в становището възражения за редовността на представените документи, същите не могат да бъдат предмет на производство по ЗДОИ. Въпросите относно редовността на представените документи следва да бъдат уредени по реда на ЗУЕС, като за част от тях законът предвижда обжалване пред районния съд по местонахождението на етажната собственост.

На последно място съдът отбелязва, че искането на Х., „На основание чл.305 от АПК, моля съда да наложи лична административна глоба на отговорното длъжностно лице на Община Русе за системно неизпълнение на служебни задължения и шикалкавене по преписката.“ следва да се приеме за неоснователно – липсват неизпълнени служебни задължения от което и да е длъжностно лице на общината, неясно е какво следва да се разбира под употребения глагол „шикалкавене“, като следва да се уважат всички доводи, представени от процесуалния представител на ответника в тази връзка в съдебно заседание.

По изложените причини, предявената жалба от К. З. Х. срещу Решение № 68-3/06.07.2026 г., издадено от длъжностно лице по ЗДОИ при Община Русе следва да се остави без уважение.

Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, е заявил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Русе следва да се присъди сумата от 76,69 евро (150 лева) юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ, решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът