Решение № 365 от 2.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15859/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110215859 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. А. И. А. чрез адв. Б. е обжалвала наказателно постановление /НП/ №КПК-НП- 173/09.10.2025г. на Председателя на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че в НП не се съдържат задължителните реквизити по чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН – адреса на нарушителя и по чл.75, ал.3 от ЗАНН, доколкото е вписано единствено правото по чл.79б, ал.1 от ЗАНН, без останалите хипотези, а именно пълния текст на чл.79б от ЗАНН. НП не било издадено в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Излага и обективна причина да не подаде процесната декларация в законоустановения срок – здравословни проблеми, свързани с влошаване на здравословното й състояние в края на м.11.2024г. и поставена тежка диагноза, с необходимост от хоспитализации за извършване на операция в периода от 13.12.-18.12.2024г. и от 22.01-30.01.2025г., както и последващ преглед на 19.02.2025г., наложени консултации и хоспитализация в чужбина, съответно на 22.04-23.04.2025г. и на 30.05.2025г., както и ново оперативно лечение през м.08.2025г. във ВМА. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Б. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по подробно изложени съображения в същата, които категорично се доказали от приложените писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Наказващият орган, чрез юрк. А. оспорват жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства категорично се установило, че жалбоподателят е извършила нарушението, за което е наказана. Възразява, изложените причини от жалбоподателя да се оценят като уважителни, предвид че срока за подаване на декларацията е от м.01.2025г., т.е. бил достатъчно дълъг. Обръща внимание и на това, че нарушението е при повторност, като за същото била наказана и през 2024г. за предходната декларация. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на А. И. А. е наложена глоба в размер на 3500 лева, за това, че при извършена проверка на 20.06.2025г. в Дирекция „Публичен регистър“ при КПК на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси по чл.51, ал.1, т.1-т.12 от ЗПК през 2024г. в срок до 15.05.2025г., е установено, че лицето в качеството си на директор на детска градина „•••“, с. ••• – бюджетна организация по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗПК и задължено лица по смисъла на чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК, не е подала декларация в законоустановения срок – до 15 май на текущата година за придобитото имущество и доходи за предходната календарна година, а е изпълнила задължението си, като е подала декларацията на 09.06.2025г. или с 25 дни закъснение, като нарушението е извършено повторно по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗПК, предвид че е била наказана за същото нарушение с НП №КПК-НП-381/07.11.2024г., влязло в законна сила на 28.11.2024г. – нарушение на чл.52, ал.1, т.2, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК. НП е издадено въз основа на АУАН №КПК-АУАН-ПР-607/30.06.2025г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, ведно с изпратени от КПК с писмо вх. №380761/20.11.2025г. и приложените към жалбата писмени доказателства. Разпитани по делото са свидетелите М. М. Т. – актосъставител и В. Е. З. – присъствал при съставяне на акта, според които при извършена проверка в публичния регистър на КПК се установило, че жалбоподателят като задължено лице не е подала в срок до 15.05.2025г. декларация за имущество и интереси за предходната 2024 година. АУАН бил съставен в нейно отсъствие, тъй като след покана не се явила. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. При служебна проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, се установи, че е съставен от оправомощено длъжностно лице със заповед №КПК- РД-06-159/15.05.2025г. на Председателя на КПК и има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание. Актът е съставен при спазване на процесуалните изисквания по чл.40, ал.2 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.4 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания за задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.4 от ЗАНН – адреса на нарушителя и по чл.75, ал.3 от ЗАНН – разпоредбата на чл.79б от ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че изискването за посочване на адрес е формално, доколкото е необходим за призоваване на уведомяване на лицето, което е сторено и жалбоподателят е била надлежно уведомяване за всяка действия на проверяващите и наказващия орган. Що се отнася до разпоредбата на чл.79б от ЗАНН, следва да се има предвид, че права са визирани единствено в изписаната цифрово и текстово ал.1, а в останалите части чл.79б от ЗАНН съдържа правни последици. Касаещо срока по чл.52, ал.1 то ЗАНН, същият е инструктивен. Констатациите в акта и НП, се установиха изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тези показания се подкрепиха от приобщените по АНП писмени доказателства, включително и не се оспорват от жалбоподателя. Затова категорично е установено, че като задължено лице по чл.49, ал.1, т.2 от ЗКП, А. е подала декларацията по чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК за 2024г. след законоустановения срок – 15.05.2025г., със закъснение – на 09.06.2025г. При това положение, спорът между страните е, закъснението на обективна причина ли се дължи и може ли да се вмени като вина на жалбоподателя. С оглед на представените медицински документи, от които може да се установи диагнозата, сроковете на хоспитализиране, в това число и посещения при лекар за консултация, прегледи и процедури, категорично може да се стигне до извод, че жалбоподателят от края на 2024г. до 27.05.2025г. е била в обективна невъзможност, поради влошено здравословно състояние, множество хоспитализации и оперативно лечение да изпълни задължението си и да подаде до 15.05.2025г. декларацията по чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК за 2024г. Разбира се, съдът напълно отчита и факта, че през този период края на 2024г. до 27.05.2025г. е имало време, когато тя е била в болничен – домашен-амбулаторен, но след такава тежка диагноза, извършени операции и прогнози за лечение и възстановяване, които са отразени в медицинските документи, недопустимо е от човешка гледна точка, а и духът на закона не е такъв, да се вменява на жалбоподателя вина от неизпълнено задължение да подава декларация, когато е имала тревоги за физическото си оцеляване, а не само за качеството на живота си. Въпреки това обаче, тя е подала декларацията след изтичане на последния й болничен – до 27.05.2025г., макар със закъснение – на 09.06.2025г. и така не е препятствала контролните органи за проверка на обстоятелствата. При това положение, случаят разкрива белезите на малозначителност по чл.9, ал.2 от НК, който се прилага по правилата на чл.11 от ЗАНН, тъй като касае въпроса за вината и обстоятелствата, изключващи отговорността. Разпоредбата предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В конкретният случай, не е административно нарушение подаването на декларацията по чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК за 2024г. след изтичане на законоустановения срок, защото макар формално да осъществява признаци на административно нарушение на чл.52, ал.1, т.2, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК, поради своята малозначителност обществената опасност от деянието е явно незначителна, тъй като декларацията е подадена с пренебрежимо закъснение от 13 дена. За този извод, е без правно значение, че А. е била наказана за същото нарушение с предишно НП №КПК-НП-381/07.11.2024г., влязло в законна сила на 28.11.2024г., тъй като за приложението на чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН няма отношение предходно наложените наказания. Такива обстоятелства биха имали значение при обсъждане приложението на §1, т.4 от ДР на ЗАНН – маловажен случай, какъвто не е този казус. При тези съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят сторени разноски. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева по договор за правна защита и съдействие. Юрк. А. е направила възражение за прекомерност, поради което съдът съобрази, че по правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. С оглед на наложената глоба от 3500 лева означава, че минималното възнаграждение ще се равнява на 650 лева. Тук следва да се отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, а жалбата е подадена лично от жалбоподателя, както самата тя е заявила. Затова възражението е основателно, а на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 332.34 евро (650 лева), което по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да се осъди учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – КПК да ги заплати. В останалата част, претенцията за присъждане на разноски до 1500 лева следва да се отхвърли като неоснователно, тъй като е прекомерно. Водим от горното съдът