Решение № 2206 от 18.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16119/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110216119 по описа за 2025 година прие следното : Производството е по чл.58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „••••• „ ЕАД срещу НП № 29 / 16.09. .2025г. , издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията , с което на основание чл. 326а ал.2 Закона за електронните съобщения / ЗЕС / на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. – за това, че в нарушение на чл. 37 ал.4 вр. ал.2 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера от Националния номерационен план , приети от КРС – в качеството си на приемащ доставчик - изпратил на даряващия доставчик заявление на краен ползвател за пренасяне на номер с искане на крайния ползвател процедурата по пренасяне да стартира от момента на подаване на заявлението - след срока за това от 2 часа , указан в чл. 37 ал.4 от Функционалните спецификации . С жалбата и в съдебно заседание не се оспорват фактическите констатации по НП. Претендира се неправилно приложение на материалния закон, като се твърди , че няма административно нарушение , а нарушение само на договорни отношения , за което крайният ползвател е компенсиран по реда на чл. 40 и сл. от Функционалните спецификации. Претендира се също маловажност на нарушението. Поддържа се конкретно и следното : В периода м. декември 2024 г. и м. януари 2025 г. е съществувал натоварен процес по пренос, тъй като многомилионни бази за номера на „•••••" ЕАД и „•••••" ЕАД са били отворени за пренасяне без неустойки поради извършена от тяхна страна едностранна промяна на договорите. Абонатът е компенсиран в значителен размер, надхвърлящ многократно размерите в чл. 40 на ФС. Представител на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата . Поддържа се , че компенсирането на потребителя е ирелевантно за административнонаказателната отговорност по принцип , а и с оглед на това ,че то е направено след започване на проверката . Не следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, защото нарушениет о се явява с висока обществена опасност , също и поради това , че бездействието е продължително през относително дълъг период от време, а именно 7 дни при законова разпоредба от 2 часа и дружеството не е ангажирало никакви доказателства за това , че е била налице техническа причина и обективна невъзможност да изпълнят задължението . И двете страни претендират присъждането на разноски за правна помощ . Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие следното: Страните не спорят относно фактите по делото , поради което съдът прие за установено посоченото в НП като факти по делото . На 29.12.2024 г, в 12:35 часа , В.Я. П. - абонат на „•••••” ЕАД подал в магазин на „•••••” ЕАД , находящ се на адрес: ••••••••••••, заявление за преносимост на мобилен телефонен номер •••••••••••. В заявлението за преносимост абонатът посочил изрично, че желае процедурата по пренасяне на номера да бъде стартирана от приемащия доставчик от момента на подаване на заявлението съгласно чл. 33 ал. 2 т. 5 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера от националния номерационен план. „•••••” ЕАД като приемащ доставчик не изпратило Заявлението за преносимост до даряващия доставчик „•••••” ЕАД в срок до 14:35 часа на 29.12.2024 г. , а едва на 05.01.2025 г. в 01:25 часа , в нарушение на чл. 37 ал. 4 вр. ал.2 от Функционалните спецификации. В резултат на изпращането на заявлението за преносимост до даряващия доставчик вместо до 14:35 часа на 29.12.2024 г. - на 05.01.2025 г. - на крайният ползвател били причинени вреди от възникване на задължение за него за заплащане на неустойка към даряващия доставчик. На 23. 01. 25 г абонатът подал жалба до даряващия доставчик „•••••” ЕАД срещу претенцията на неустойка , а с отговор от 10 . 02. 2 5 г „•••••” ЕАД уведомили абоната , че номерът му е пренесен на 07 .01. , след влизане в сила на срочен договор , за прекратяването на който дължи неустойка . Видно от писмо по ел. поща от 12.05. 25г до „ •••••” ЕАД , с което абонатът заявил , че оттегля жалбата си по случая поради пълно финансово обезщетение, жалба по случая е била подадена пред КЗП на 02. 02.25г и същата била препратена на КРС на 03. 02.25г . Изложеното не се оспорва от страните и се установява от събрания по делото непротиворечив доказателствен материал, а именно свидетелските показания на актосъставителя Х. Д. , съставените протоколи за проверка на КРС при доставчиците от 12.03. и 13. 03. 25г и приложенията към тях , както и от останалите приобщени к ъм доказателствения материал по делото документи . При така установеното като факти - от правна страна съдът прие, че жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон , налагащи отмяна или изменение на НП . Съгласно чл. 134 ЗЕС - предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез използване на номера от Националния номерационен план, осигуряват възможност за преносимост на номерата, като крайните ползватели имат право, при поискване, да запазят номерата си, независимо от предприятието, което предоставя услугата, за: географския номер при промяна на предприятието, предоставящо съответната услуга и/или при промяна на адреса си в рамките на един географски национален код за направление; негеографския номер за всяко местоположение. Комисията приема функционални спецификации за преносимост на номерата след обществено обсъждане по чл. 36 и ги обнародва в официалния раздел на "Държавен вестник". Съгласно чл. 33 ал. 1 и ал.2 от Функционалните спецификации- Процедурата по пренасяне на номерата се осъществява въз основа на заявление на краен ползвател, подадено по образец при приемащия доставчик/вторичния доставчик или при негов оправомощен дистрибутор или търговски представител , а съгласно чл. 33 ал. 2 т.5 - доставчиците включват в заявлението възможност за изрично писмено изявление на крайния ползвател за стартиране на процедурата по пренасяне от момента на подаване на заявлението за пренасяне . Съгласно чл. 37 ал. 2 от Функционалните спецификации, в случай че крайният ползвател е избрал възможността по чл. 33 ал. 2 т. 5 процедурата по пренасяне на номера се стартира от момента на подаване на заявлението. А съгласно чл. 37 ал. 4 от Функционалните спецификации - приемащият доставчик изпраща до даряващия доставчик подаденото заявление (PDF файл) в срок до 2 часа от часа на подаването му в случаите по чл. 37 ал. 2. Съобразно изложеното и с оглед установеното по делото, че въпреки посоченото задължение по чл. 37 ал. 4 от Функционалните спецификации - жалбоподателят в качеството на приемащ доставчик изпратил до даряващия доставчик процесното заявление след указания в задължителната процедура от Спецификациите срок за това - законосъобразно е прието от административнонаказващия орган , че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за нарушение по чл. 326а ЗЕС вр. чл. 37 от Функционалните спецификации , за което нарушение се предвижда санкция в размер от 5 000 лв. до 60 000 лв. Съдът прие възражението, обосновано с процедурата за компенсирането на вреди, за неоснователно . Видно от чл. 40 Функционалните спецификации компенсирането на вреди представлява реализиране на договорна отговорност , поради което то не обуславя възникването на основаниет о за реализиране на административнонаказателната отговорност. Съдът прие, че без уважение следва да се остави и искането за определяне на нарушението по акта като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН , за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран . Значителната забава при изпълнение на процесното задължение и необходимостта от депозиране на жалби от абоната до даряващия доставчик и до контролен орган за осигуряване доброволното решаване на спора относно задължението за неустойка са отегчаващи отговорността обстоятелства , които определят нарушението не само като типично , но и като подлежащо на санкциониране със санкция в завишен спрямо минималния размер . В подкрепа на твърдението за съществувал към процесния период натоварен процес п о пренос на номера , обусловил допускане на нарушението , не са посочени конкретни данни , поради което твърдението не може да обоснове отпадане на административнонаказателната отговорност. Компенсирането на абоната в значителен размер и доброволно по реда на чл.40 от Функционалните спецификации е смекчаващо отговорността обстоятелство . Но тъй като това е изпълнение на друго самостоятелно задължение и липсват доказателства , че изпълнението е предприето доброволно преди сигнала до контролния орган , няма основание да се приеме , че смекчаващото отговорността обстоятелство следва да обуслови отпадане на административнонаказателната отговорност. Смекчаващото отговорността обстоятелства е отчетено при налагане на санкция в минимален по - закон размер , въпреки наличието и на отегчаващи обстоятелства . По изложените съображения няма основание да се приеме в съответствие с пар. 1 т. 4 ДР ЗАНН , че поради липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства случаят разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по този вид. На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер към процесния период - 70 евро . По изложените съображения на основание чл.63 ЗАНН съдът