Решение № 36 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Павликени по дело № 595/2025 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано е по молба вх. № •••/18.02.2025 година за издаване на заповед за защита по чл. 8 и сл. от ЗЗДН от Т. Г. Т., ЕГН •••••••••• от гр. П., ул. „••• - лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните Г. Т. Т., ЕГН •••••••••• и Т. Т. Т. с ЕГН •••••••••• срещу С. С. Ш., ЕГН •••••••••• и , с настоящ адрес гр. П., ул. •••с твърдения за извършени за периода 13.06.2025 г. - 15.07.2025 г., актове на психическо домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, подробно описани в молбата и депозираната декларация. Молителят Т. Т. излага в молбата, че на 13.06.2025 г. около 22 ч. през нощта ответницата по агресивен и груб начин изблъскала малолетното им дете Г. Т. Т. от леглото му, в което то спяло и го накарала насила да се премести в другата стая, като му отправяла заплашителни крясъци, на 14.06.2025 г. през нощта около 1,20-1,30 ч. заключила отвътре входната врата на съвместно обитаваното от тях семейно жилище в град П., ул. •••и не го допуснала да влезе вътре и да вземе лекарствата на детето Г., с което застрашила провежданото лечение и ограничила правото му да пребивава в жилището си, на 14.07.2025 г. в гр. П. около 18 ч. попречила да се види с малолетното му дете Т. Т. Т. въпреки неговото и на детето желание, като насила и по груб начин отнесла, а сетне и го отвела в неизвестна посока, с което им причинила душевни страдания и неудобство, както и осуетила правото им на обикновен контакт баща-син и на 15.07.2025 г. неколкократно заплашила по телефона малолетния Г. с намеса на полицията, за да го накара насила да се прибере сам с брат си в семейното ни жилище, с което му създала значителен психологически тормоз. В с.з. молителите, чрез адв. Д. поддържат молбата и търсят спрямо Ш. да бъдат наложени следните мерки - да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да й се забрани да приближава жилището на молителя Т. Т. в гр. П., ул. „••• и да се определи временно местоживеенето на децата Г. Т. и Т. Т. при молителя Т. Т., като пострадал родител по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН. Заявява се и искане ответницата да бъде осъдена да заплати разноските по делото. Ответницата оспорва молбата. По делото са събрани писмени и веществени доказателства. Разпитани са и множество свидетели. Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не е спорно по делото, че молителя Т. Т. и ответницата са вече бивши съпрузи и са родители на молителите Г. Т. и Т. Т.. Не се спори и че настоящото производство не единственото такова по реда на ЗЗДН между бившите съпрузи. Така по гр. д. № 2280/2025 г. по описа на •••РС е издадена Заповед за незабавна защита № 23 от 10.07.2025 г., а впоследствие и постановено решение – представените Определение № 1693/10.07.2025 г., Заповед за незабавна защита по гр. д. № 2280/2025 г. по описа на Районен съд – В. Т.. С последната молителят Т. Г. Т. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата и е отстранен от съвместно обитаваното със С. С. Ш., ЕГН •••••••••• жилище, находящо се в гр. П., ул. „•••за случая за актове на домашно насилие, извършени за времето 13/14.06.2025 година, непосредствено преди описаното в настоящата молба. От изисканите справки се установява, че двамата не се водят на диспансерен отчет и не са лекувани за психични заболявания, не са осъждани. Отношенията им са крайно влошени – гореизложеното и изисканите справки за производства по ЗЗДН, както и наказателни такива. Установява се ответницата да е имала описаното в молбата поведение – приложената декларация и липсата на оборващи я доказателства. За съда обаче е явно изложеното в молбата да е явно пречупено през призмата на конфликтите между бившите съпрузи и многократно засилено – така на приобщените видеозаписи се вижда детето Г. да е будно и да не изглежда уплашено. От доказателствения по делото материал се установява, че страните са в тежък конфликт, със силно обтегнати отношения и влошена комуникация в резултат на междуличностни противоречия и по повод на спора между тях за упражняване на родителските права върху децата – както се посочи наличните редица съдебни дела, сигнали един спрямо друг до различни институции – ДСП, ВТРП. Според изложеното в социалния доклад с поведението си родителите демонстрират приоритетно отношение към собствените си интереси, въпреки изтъквания от тях мотив, че правят това в защита интересите на децата си, което вреди на последните и ги подлага на системно напрежение. С действията си и най – вече тези на молителя и бабата на децата по бащина линия - свид. М. детето Г. е въвлечен в сериозен конфликт на лоялност – част от представените видеозаписи и същото е принудено да се държи подобаващо за да оправдае очакванията на баща си. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Легалното определение на понятието „домашно насилие“ е дадено в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита на пострадалите лица. Разяснено е в т. 22 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК, че налаганите по ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а не да санкционират извършителя. Ответникът е от кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, спрямо които може да се търси защита. В доказателствена тежест на молителя е провеждането на главно и пълно доказване за установяване на изложеното в молбата за извършено от ответника домашно насилие с всички допустими доказателства по ГПК, но също и доказателствени средства, уредени в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН. От друга страна, при оспорване от страна на ответника, че са се осъществили актове на домашно насилие по посочения в молбата за защита начин и е налице друга фактическа обстановка, в доказателствена тежест на ответника е да опровергае изложените обстоятелства в молбата и да проведе свое доказване за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства. Подадената молба за защита е за твърдени актове на домашно насилие спрямо молителите от ответника на 13.06.2025 година, 14.06.2025 година, 14.07.2025 година и 15.07.2025 година, при изложени твърдения за осъществено от ответника психическо и емоционално насилие, изразяващо се в принудително ограничаване на личния живот и личните права на молителите, чрез ограничаване контактите на бащата с децата и отказ от контакт. Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо, съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3, когато няма други доказателства. Следва да се има предвид, че не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват домашно насилие. За да е налице такова, поведението на нарушителя трябва да надхвърля рамките на житейски допустимото общуване. Всеки човек има свобода да изразява в обективната действителност своите емоции, включително и такива в негативен оттенък – гняв, раздразнение, обида и др., но при съобразяване с установената в обществото система от ценности и права на другите. Според настоящия съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производство са събрани доказателства, от които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от страна на ответника, а описаното в молбата и установено по делото поведение на ответника, не покрива признаците на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. От доказателствата по делото е безспорно установено, че са налице трайно влошени взаимоотношения между молителя Т. и ответника Ш. - същите са страни и по брачно и по ЗЗДН производства. Молителя спори възможността на ответницата, като майка на малолетните им деца да се грижи за тях. Безспорно се установява наличието на неразбирателство между родителите във връзка личните им контакти с децата им. Това само по себе си не е доказателство за конкретни актове на домашно насилие, които са предмет на настоящото производство. Наличните между двамата родители съдебни производства, включително и с участието на децата налага извода, че същите не показват желание да положат усилия за позитивен диалог, който най-вече да е в интерес на общите им деца. Целта на ЗЗДН от друга страна е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите относно родителски права, режима на лични контакти с децата им, нито да се използва за уреждането на други отношения между родителите, свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл. 123 СК). В молбата за защита не са изложени твърдения и не са представени доказателства в насока определен режим на лични контакти. За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът по молбата следва да е извършител на домашно насилие, което представлява целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост или към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост и към неговата психическа и емоционална стабилност и то по начин, който да представлява опасност за живота и здравето му. Следва да се има предвид и че целта и социалното предназначение на Закона за защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание. На следващо място, влошената психическа и емоционална стабилност на общите на страните деца - приложения социален доклад не се дължи на посочените в молбата актове, а на цялата ситуация между двамата родители, което неминуемо оказва влияние спрямо тях. На споделяне подлежат и възраженията на ответницата, че всъщност е избегнала търсения контакт на посочените дати, тъй като се страхувала от молителя Т.. Действително здравата логика налага извода, че няма как избягването на контакт с лице, което непосредствено преди това е упражнило насилие спрямо теб да се зачете за акт на домашно насилие, по скоро става въпрос за здрав разум да избегнеш нов конфликт. В заключение следва да се посочи, че молителят не може да получи защита по ЗЗДН, защото през призмата на субективните му усещания процесното поведение на ответницата му изглежда като форма на психическо насилие, без същото в действителност да има обективните характеристики на акт по см. на чл. 2 ал. 1 ЗЗДН. Доказателствата по делото разкриват нуждата на страните да ползват специализирана помощ, за да преодолеят конфликтните ситуации помежду си, а не че някой от тях е жертва на насилие и има право на защита по ЗЗДН. Под претекста, че действат в защита на най – добрия интерес на децата си, всяка от страните по делото се опитва да наложат волята си над другата и да изкара себе си по – пригодния от двамата родители, като водят помежду си еднотипни дела и подават еднотипни сигнали до различни държавни институции. Същите обаче не осъзнават, че по този начин въвличат в конфликта между тях собствените си малолетни деца, което ги поставя в условията на системно напрежение и конфликт на лоялност, които са напълно вредни за тяхното физическо, психическо и емоционално развитие и съзряване. В тази връзка страните следва коренно да променят поведението си и въпреки, че до момента не показват желание да положат усилия за позитивен диалог в интерес на децата си, с помощта на оказана им от социалните служби специализирана помощ, следва да изградят умения и навици да общуват помежду си в нормални рамки, що се касае до отглеждането и възпитанието на децата им. Продължаване на досегашното им поведение, че доведе неминуемо до негативно влияние върху децата и евентуално до влошена психическа и емоционална стабилност. На осн. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата ДТ в размер на 50 лв. Разноски на страните не се следват – на молителите предвид изхода на делото, а на ответницата с оглед липсата на доказателства такива да дса сторени и своевременно поискани. Водим от изложеното, съдът