Решение № 139 от 28.9.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 157/2026 г.
Court of appeal28.09.2026reporting judge Петя Иванова Петрова
Ruling
ОТМЕНЯ решение № 1015/13.10.2025 г., поправено с решение № 23/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД срещу Т. И. П. по чл.61, ал.2 от ЗЗД за горницата над 59 888,55 лв. до 60 454,03 лв., т.е. за сумата от 565,48 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника – обезщетение за лишаването му от ползване на апартамент № 11 с идентификатор № 10135.2563.1963 за периода от 01.08.2023 г. до 25.08.2023 г, ведно с мораторна лихва за периода от 25.08.2023 г. до 03.01.2024 г., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН •••••••••• да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, ЕИК 205400484, допълнително сумата от 565,48 лв. за водене на чужда работа без пълномощие, в чужд и в свой интерес на осн. чл. 61, ал.2 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1015/13.10.2025 г., поправено с решение № 23/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалите обжалвани части, с които: - Т. И. П. е осъден да заплати на ищеца „Даунтаун пропъртис“ ЕООД на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД сума за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в собствен интерес и формирана като припадащи се части от разходи за груб строеж в сграда многофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 10135.2563.1963, с административен адрес в гр. Варна, ул."Индрижишка Кръстева" № 18, която сграда била с кадастрален №10135.2563.1963.4, съобразно обема на притежаваните 8.0258% идеални части от общите части на сградата, разходи за довършителни работи по общите части на сградата съобразно обема на притежаваните 8.0258% идеални части от общите части на сградата, стойност на довършителни СМР в собствения на ответника апартамент № 11, идентификатор 10135.2563.4.11, находящ се на ет. 2 в същата сграда със застроена площ от 88,16 кв.м., състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня - тоалет, една тераса и открита тераса с площ от 21, 33 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с полезна площ от 3,08 кв. м. и 8.0258% идеални части от общите части на сградата и 8.0258% идеални части от правото на строеж, ЗА ГОРНИЦАТА над 22 600 лв. до присъдените 59 888,55 лв. (без ДДС); - Т. И. П. е осъден да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД законна лихва върху сумата за главница
(59 888,55 лв.) от датата на завеждане на исковата молба - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на това задължение; - Т. И. П. е осъден да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД разноски в размер на сумата от 13 253,61 лв.
ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН •••••••••• да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, ЕИК 205400484, сумата от 54,69 евро – допълнително за разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 3 102,78 евро (включваща 2 790 евро адвокатско възнаграждение, 12,78 евро – държавна такса за насрещната въззивна жалба и 300 евро – възнаграждение на вещо лице), представляваща сторени от „Даунтаун пропъртис“ ЕООД разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
- _______________________
Grounds
Производството по в.гр.д. № 157/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивни жалби на двете страни срещу различни части на решение № 1015/13.10.2025 г., поправено с решение № 23/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
- по въззивна жалба на Т. И. П. (ответник в първоинстанционното производство), подадена чрез адв. А. П., против решение № 1015/13.10.2025 г., поправено с решение № 23/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с които: - Т. И. П. е осъден да заплати на ищеца „Даунтаун пропъртис“ ЕООД на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД сума за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в собствен интерес и формирана като припадащи се части от разходи за груб строеж в сграда многофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 10135.2563.1963, с административен адрес в гр. Варна, ул."Индрижишка Кръстева" № 18, която сграда била с кадастрален №10135.2563.1963.4, съобразно обема на притежаваните 8.0258% идеални части от общите части на сградата, разходи за довършителни работи по общите части на сградата съобразно обема на притежаваните 8.0258% идеални части от общите части на сградата, стойност на довършителни СМР в собствения на ответника апартамент № 11, идентификатор 10135.2563.4.11, находящ се на ет. 2 в същата сграда със застроена площ от 88,16 кв.м., състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня - тоалет, една тераса и открита тераса с площ от 21, 33 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с полезна площ от 3,08 кв. м. и 8.0258% идеални части от общите части на сградата, представляващи в абсолютно число 16,78 кв.м. и 8.0258% идеални части от правото на строеж, ЗА ГОРНИЦАТА над 22 600 лв. до присъдените 59 888,55 лв. (без ДДС); - Т. И. П. е осъден да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД законна лихва върху сумата за главница (59 888,55 лв.) от датата на завеждане на исковата молба - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на това задължение; - Т. И. П. е осъден да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД разноски в размер на сумата от 13253.61 лв.
Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска за горницата над 22 600 лв. до присъдените 59 888,55 лв. и в частта на присъдените законни лихви върху сумата 59 888,55 лв. от датата на завеждане на исковата молба - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на това задължение, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е несъгласие с изводите на съда за основателност на иска по чл. 61, ал.2 ЗЗД. Сочил е, че окръжният съд: не обсъдил всички събрани по делото доказателства и в тяхната взаимовръзка, а част от тях напълно игнорирал, като правните му изводи не се потвърждавали от събраните доказателства; коментирал единствено тройната СТЕ, избирателно и в отделни части и се позовал само на едно от приложенията й без да се обоснове; не обсъдил доводи и възражения, развити в отговора на исковата молба и в становищата на ответника в хода на производството, както и свързаните с тях доказателства, в резултат на което достигнал до необосновани изводи за дължимост на суми за работи които не били извършени от ищеца, не били претендирани с исковата молба и за работи, които не били в интерес на ответника, а само и единствено на ищеца. Неправилно ВОС приел: че в началото на 2020 година изпълнителят „Видери“ ЕООД престанал да извършва действия по строителството и евентуалното въвеждане на сградата в експлоатация и се дезинтересирал от строежа; че ответникът не е оспорил действията на гестора; че ответникът съдействал на ищеца при придвижването на СМР и легализирането им до етап на въвеждане на сградата в експлоатация. ВОС изобщо не коментирал: твърденията на ответника, че сградата е изградена и завършена от „Проект 65“ ЕООД по възлагане от „Видери“ ЕООД и доказателствата за това, включително Акт обр. 15 от 15.02.2023г., в който като строител бил посочен „Проект 65“ ЕООД, както и че след временното спиране на строежа в началото на 2020г. „Видери“ ЕООД продължило да участва в довършване на сградата. Ищецът не доказал основанието и размера на разходите за „груб строеж“, за общи части и за апартамент №11, както и че те са били извършени от „Евро студио“ ЕООД по възлагане на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, и че са били платени от ищеца, вкл. предвид, че разходите били направени за други обекти. Окръжният съд: не обсъдил (като неотносимо) възражението на ответника, че той е имал договорни отношения с „Видери“ ЕООД, както и това за договорни отношения на ищеца с посочения търговец; неправилно приел за обогатяване разликата между пазарната стойност на ап.11 към 15.02.2023 г. от 191 700 лв. и платените от ответника на „Видери“ ЕООД суми до фазата на изпълнение на „грубия строеж“, вместо разликата между пазарната стойност на ап.11 към 15.02.2023 г. от 191 700 лв. и договорената цена по предварителния договор от 14.05.2019г. от 88000 евро (172113,04 лева), при което увеличената стойност следвало бъде в размер на сумата от 19587 лв.; не съобразил, че ответникът не притежава идеални части от дворното място, поради което не дължи разходи за довършване на двора, озеленяване, ограда и паркоместа; без мотиви и конкретика приел, че направените от ищеца разноски по имота за изграждането на ап.11 възлизат на 60 454.03лв.; не обсъдил своевременното оспорване на приложените към тройната СТЕ договори с „Топ строй 76“ЕООД и „Топ строй 88“ ЕООД, както и приложения, анекси, фактури и Актове Обр.19, като антидатирани и новосъставени за нуждите на процеса за доказване извършването на СМР с бетон, арматура и извозване, както и оспорването в тази връзка на тройната СТЕ в частите, позовани на тези договори, като приел за разходи недопустимо включени от ищеца в хода на производството такива за допълнителни дейности, включително за аварийно укрепване и вертикална планировка; не посочил в решението кои са разходите поотделно за груб строеж, довършване на общи части и за ап.11; съдът кредитирал заключението на вещите лица по т.7.3 от тройната СТЕ за сторени разходи в размер на 60454,03лв., като не съобразил погрешното дублиране на суми в разходи за общи части и за ап.11 и отчитане на разходи от вещите лица при липса на изпълнено задължение от ищеца да представи опис за тях. Настоявал е, че дължи само разходите в размер на 22 600 лв., представляваща разликата между общата стойност за ап.11 и цената на грубия строеж, съгл. т. 10 от тройната СТЕ. Въззивникът е навел и оплаквания срещу присъждането на законната лихва върху главницата от исковата молба 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението по съображения, че до посочване на банкова сметка или друг начин за плащане от ищеца, което в случая не било изпълнено, законна лихва не се присъжда.
Ищецът „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, чрез адв. К., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата част.
- по насрещна въззивна жалба на ищеца „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, подадена чрез адв. К., против решение № 1015/13.10.2025 г., поправено с решение № 23/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му срещу Т. И. П. по чл.61, ал.2 от ЗЗД за горницата над 59 888,55 лв. до 60 454,03 лв., т.е. за сумата от 565.48 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника – обезщетение за лишаването му от ползване на апартамент № 11 с идентификатор № 10135.2563.1963 за периода от 01.08.2023 г. до 25.08.2023 г., ведно с мораторна лихва за периода от 25.08.2023 г. до 03.01.2024 г. Сочил е, че решението в тази част е неправилно, като е молил за отмяната му в същата част и уважаване на иска в същата част за сумата от 565,48 лв., както и за присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Изложил е, че страните не са били в договорни отношения, поради което и „Даунтаун пропъртис“ ЕООД не е имал задължения за предаването на имотите и не следва да отговаря. Посочил е, че дружеството нито е ползвало нито е ограничавало ответника да ползва имота си, като ответникът не бил доказал по делото, че със сигурност е пропуснал ползи в размер на наемната цена.
Ответникът Т. И. П., чрез адв. П., е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и за правилността на решението в посочената отхвърлителна част, е молил за потвърждаването му в същата част, както и за присъждане на разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в останалата му част, с която са отхвърлени исковете: по чл. 62 вр. чл. 285 ЗЗД за заплащане на сумата от 141 290, 51 лв., по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 141 290, 51 лв., както и искът по чл.61, ал.2 от ГПК, само в частта за горницата над сумата от 60 454,03 лв. до 141 290.51 лв.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали въззивните си жалби и отговорите и са претендирали разноски. В предоставения им от съда срок, въззивникът е депозирал писмени бележки по съществото на спора.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, доводите на двете страни и доказателствата по делото, намира следното:
Предявените в евентуалност от „Даунтаун пропъртис“ ЕООД срещу Т. И. П. искове (предмет на разглеждане във въззивното производство) са: по чл.61, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 141 290, 51 лв. - обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в свой интерес, състояща се в извършване в периода от 02.11.2020г. до 24.02.2023г. на строителни и ремонтни работи (СМР, посочени в табличен вид в уточнителната молба от 11.10.2023 г. на л.343 и сл. от делото) по доизграждане и довършване на собствения на ответника апартамент № 11 с идентификатор 10135.2563.4.11, със застроена площ от 88,16 кв.м., състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня - тоалет, една тераса и открита тераса с площ от 21, 33 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с полезна площ от 3,08 кв. м. и 9, 2168 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на ет. 2 в завършената от ищеца и въведена в експлоатация многофамилна жилищна сграда с идентификатор №10135.2563.1963.4 в ПИ с идентификатор № 10135.2563.1963, с административен адрес в гр. Варна, ул."Индрижишка Кръстева" № 18, което обезщетение е формирано от припадащата се на ответника част от разходите за груб строеж и за довършителни работи по общите части на сградата (съобразно обема на притежаваните идеални части от общите части на сградата) и от разходите за довършителни СМР в собствения му апартамент, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението; по чл. 61, ал. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 141 290, 51 лв. - обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, предприета въпреки противопоставянето на ответника Т. П., състояща се в извършване в периода от 02.11.2020г. до 24.02.2023г. на строителни и ремонтни работи (СМР, посочени в табличен вид в уточнителната молба от 11.10.2023 г. на л.343 и сл. от делото) по доизграждане и довършване на собствения на ответника апартамент № 11 с идентификатор 10135.2563.4.11, със застроена площ от 88,16 кв.м., състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня - тоалет, една тераса и открита тераса с площ от 21, 33 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с полезна площ от 3,08 кв. м. и 9, 2168 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на ет. 2 в завършената от ищеца и въведена в експлоатация многофамилна жилищна сграда с идентификатор №10135.2563.1963.4 в ПИ с идентификатор № 10135.2563.1963, с административен адрес в гр. Варна, ул."Индрижишка Кръстева" № 18, което обезщетение е формирано от припадащата се на ответника част от разходите за груб строеж и за довършителни работи по общите части на сградата (съобразно обема на притежаваните идеални части от общите части на сградата) и от разходите за довършителни СМР в собствения му апартамент, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете и е претендирал за присъждане на разноски, като релевантните за настоящото производство възражения са поддържаните с въззивната жалба такива. Заявил е и евентуално възражение за съдебно прихващане със свое насрещно вземане от ищеца за сумата от 6 000 лв., представляващо обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му апартамент №11 за периода от 24.02.2023 г. до 25.08.2023 г., както и със сумата от 295.20 лв. - мораторна лихва върху обезщетението за периода от 26.07.2023 г. до 03.01.2024 г.
Установена е от доказателствата по делото следната фактическа обстановка:
С разрешение за строеж №125/20.08.2018 г. на главния архитект на район „Приморски“ е било разрешено изграждането на многофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 10135.2563.1963, с административен адрес в гр. Варна, ул."Индрижишка Кръстева" № 18. С нот.акт №62, том I, рег. №2198, дело №49 от 26.03.2019 г. по описа на нотариус с рег. №237 на НК, съсобствениците на поземления имот (в т.ч. и „Видери“ ЕООД) си учредили взаимно право на строеж за изграждане на отделни самостоятелни обекти в сградата, като със същия договор „Видери“ ЕООД придобил право на стоеж за част от тях (апартаменти №№ 2,3,4,5,8,9,10 и 11 и му били разпределени всички предвидени с инвестиционния проект места за паркиране в свободната част на дворното място като идеални части от него, съответно №№1,2,3,4,5,6,7, 8 и 9). Изпълнител на строежа е бил „Видери“ ЕООД, който с договор от 18.03.2019 г. възложил строителството на „Проект 65“ ЕООД. С нотариален акт № 96, том V, pen № 8049, нотариално дело № 727 от 12.07.2019 г. на нотариус с per. № 214 в НК, „Видери“ ЕООД продал на настоящия ищец „Даунтаун пропъртис ” ЕООД право на строеж за няколко от самостоятелните обекти в сградата както следва: апартамент № 2, разположен в етаж „сутерен”, на кота - 5.60, със застроена площ от 101.80 кв.м., намиращ се на етаж приземен; апартамент № 3, позициониран в югоизточната част на сградата, намиращ се на етаж приземен, със застроена площ от 85.40 кв.м; апартамент № 4, позициониран в югоизточната част на сградата, намиращ се на етаж партерен, със застроена площ от 101,48 кв.м.; гараж - открито паркомясто №2, с площ от 12,50 кв. м.; гараж - открито паркомясто М3,с площ от 12,50 кв. м.). На 13.12.2019 г. „Видери“ ЕООД продал на Т. И. П. правото на строеж за апартамент №11 на втори етаж, на кота 5,60 със застроена площ от 88,16 кв. м., състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня-тоалет, една тераса и открита тераса с площ от 21,33 кв. м., при граници: стълбищна клетка, апартамент №10 и двор, заедно с едно избено помещение №9 (девет), с полезна площ от 3,08 кв. м., при граници: избен коридор, изба № 8 и стълбищна клетка, заедно с 9,2168 % идеални части (съобразно първоначалните изчисления за обекти в сградата) от общите части на сградата, представляващи в абсолютно число 16,78 кв. м., както и 9,2168 % (съобразно първоначалните изчисления за обекти в сградата) идеални части от правото на строеж. В началото на 2020 г., изпълнителят „Видери“ ЕООД, след като отчуждил притежаваните от него вещни права върху обектите в сградата, преустановил строителството и се дезинтересирал от него. Към момента на преустановяване на строителството, сградата е била изградена на етап „груб строеж“ с изпълнени носеща и покривна конструкция, видно от съставения на 03.02.2020 г. Акт обр.14 за приемане на конструкцията и от категоричните заключения на вещите лица по т.1 от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи. Т.е. към този момент са възникнали самостоятелните обекти в сградата. В тази насока са събраните по делото актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция (обр.7) от 20.01.2020 г. и 29.01.2020 г., сочещи на изпълнена покривна плоча. Според заключението на вещите лица по тричленната съдебно-техническа експертиза, в периода между 03.02.2020 г. и 02.11.2020 г. няма съставени актове и протоколи, т.е. не са извършвани работи по строежа. Все в насока, че строителството е било преустановено от възложителя „Видери“ ЕООД на този етап и сградата е била в това състояние към 20.10.2020 г. са и издадените удостоверения от гл.арх. на район Приморски при Община Варна от 10.06.2020 г. и от 20.10.2020 г. Горното налага извода, че сградата до етап „груб строеж“, акт обр. 14/03.02.2020 г., е била изпълнена от „Проект 65“ ЕООД по възлагане от „Видери“ ЕООД, като след това е била изоставена от него. Като собственик на обекти в сградата, ищецът „Даунтаун пропъртис“ ЕООД е бил заинтересован от завършването и въвеждането й в експлоатация, поради което и управителят му М. С. инициирал срещи с останалите собственици на обекти в нея за намиране на решение за довършване на строителството. На тези срещи присъствал и ответникът Т. П.. Според показанията на свидетеля св. Т.М. (работи като офис мениджър в агенция за недвижими имоти „Хоум ту ю България“ АД с управител М. С., очевидец е и присъствал на две от срещите), собствениците не били съгласни да дават пари допълнително за довършването на сградата, защото вече били платили на Р. (управителя на „Видери“ ЕООД) и така до решение не се стигнало. На тези срещи ответникът П. също казал, че не е съгласен да плаща, защото вече е платил. Хората искали да имат апартаменти, но не иска ли да дават пари. Затова, след като Р. „изчезнал“ и сградата останала на „груб строеж“, М. С. с „Даунтаун пропъртис“ ЕООД я достроил. На 02.11.2020 г., ищецът сключил договор за строителство с „Евро студио“ ЕООД за организиране и извършване на СМР на сградата по одобрените проекти, включително чрез други фирми, доставчици и подизпълнители, посочени в списък към договора (л.29 и сл.). След тази дата всички работи по сградата са извършени по този договор и по възлагането от ищеца „Даунтаун пропъртис“ ЕООД. В тази насока са показанията на свидетеля С.Г. - управител на „Евро студио“ ЕООД, че дружеството му пряко се е занимавало с довършване на сградата, с довършителни работи на целия обект - покриви, замазки, гипсови мазилки, ВиК инсталации, ел. инсталации, общи части, стълбищни площадки, включително и оборудване на контакти, топлоизолация и хидроизолация на покрива. Свидетелят е посочил, че е започнал работа в края на 2020 г., когато сградата е представлявала бетонна конструкция, само колони и хоризонтални плочи с равен покрив на плоча, без стени и нищо друго. Сградата била обрасла в треви, в нищото построена, отдалечена от пътя и до нея се стигало по дървено мостче. След това с подизпълнителите изпълнили всичко и я завършили до приемането от техническите служби и въвеждане в експлоатация. Имало малко изменение от първоначалния проект като изградили ателие, обособено вътрешно, в основите на кооперацията. Изградили и подпорна стена 5-6 метра с бетон, защото сградата била с много голяма денивелация и не била укрепена отникъде. Изпълнили и довършителните работи до етап акт 15. Работите документирали с протоколи за извършени СМР, които ищецът „Даунтаун пропъртис“ ЕООД заплатил. Изнесеното от този свидетел кореспондира с писмените доказателства по делото – съставени количествено-стойностни сметки, актове по време на строителството в процесния период (описани и в акт обр.15), издадени фактури за отделните работи и доставки и за заплащането им от ищеца, както и с установеното в заключението на вещото лице Б.Б. по съдебноикономическата експертиза (на л. 664) осчетоводяване на доставките и плащанията в счетоводството на ищеца „Даунтаун пропъртис“ ЕООД и включването им в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди. Че сградата е била фактически довършена от „Даунтаун пропъртис“ ЕООД данни е изнесъл и свидетелят С.Т. (с предварителен договор за жилище в сградата с „Видери“ ЕООД), който присъствал на част от срещите на собствениците след изоставянето на строителството от „Видери“ ЕООД и посещавал строежа, където засякъл и ответника. Сградата е била напълно завършена и приета, като изпълнена съгласно одобрените инвестиционни проекти и при спазване на изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и ал.3 ЗУТ, при налична (подробно описана) строителна документация и характеризираща изпълненото строителство и при несъществени отклонения, отразени в екзекутивна документация, което е видно от съставения на 15.02.2023 г. констативен акт за установяване годността и приемане на строежа -акт обр.15 с участие и подписване от ответника П. като възложител. Ответникът не е оспорил автентичността на представения по делото акт обр.15 в частта му относно положения от негово име подпис, поради което и на основание чл.180 ГПК този акт материализира изявлението му за приемане на строежа като отговарящ на изискванията на ЗУТ и признание за извършване на всички констатирани при съставянето му работи. Няма никакви доказателства по делото, след етапа на грубия строеж, друг освен ищецът, да е възлагал и заплащал работи по довършването на сградата, поради което и обстоятелството, че в Акт 15 е бил посочен като строител само „Проект 65“ ЕООД (изградил, съгласно установеното, по възлагане с „Видери“ ЕООД сградата до етап „груб строеж“) не променя горния извод, че след тази дата фактическото строителство е извършено от „Евро студио“ ЕООД и подизпълнители по възлагане и при заплащане от ищеца. Твърденията на ответника, че „Проект 65“ ЕООД е довършил сградата, както и че се противопоставил на довършването й от ищеца, са и опровергани от доказателствата по делото. Сам ответникът е присъствал на срещите на собствениците, организирани от ищеца и е знаел, че „Видъри“ ЕООД е изоставил строителството. Искал е довършването на сградата, но не и да даде средства за това (така показанията на св. Т.М.), интересувал се от напредването на работата (така свидетеля С.Г. -управителя на „Евро студио“ ЕООД, че виждал П. на обекта; че П. се тревожел като собственик на жилище там и го питал дали ще бъде завършен; и че работниците споделяли пред него, че П. посещава строежа) и е подписал констативния акт за установяване годността за приемането на строежа, както и преди това - протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи и техническа инфраструктура от 16.06.2022 г. и декларацията на собствениците, че са запознати и дават съгласие на основание чл.175, ал.2 и ал.5 от ЗУТ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството към 12.10.2022 г. Сам ответникът е поддържал по делото, че М. С. (управителя на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД) му обещал (в тази връзка и водената кореспонденция по вайбър), че няма да доплаща повече от 20 000 евро, а за акт 15 му казал, че няма да дължи нищо и затова подписал (така и показанията на свидетеля Петър П. – брат на ответника, че Т. искал да бъде построена сградата, но да му бъдат дадени документи; че Т. се ядосал на М. С., защото последният купил обещания му от „Видери“ ЕООД по предварителен договор друг имот в същата сграда - ап.10 при положение, че вече бил платил голяма част от цената му). Горното обосновава извода, че ответникът е знаел че сградата се достроява от ищеца и не се е противопоставил на строителството й, а на предложението на ищеца за заплащане на работата. Установено е също така, че сградата е напълно завършена и е въведена в експлоатация на 24.02.2023 г. – така удостоверение за въвеждане в експлоатация на гл.арх.на район Приморски – Община Варна (л.317 от делото).
По иска по чл. 61, ал.2 ЗЗД:
Съгл.чл.60 ЗЗД, който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен. Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа. Според чл.61, ал.1 ЗЗД Анотирана съдебна практика ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Според ал.2, ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а според ал.3, ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
Както е посочено в решение № 327 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2024 г., III г. о., ГК, воденето на чужда работа без пълномощие (гесция) като фактически състав изисква елементите предприемане на работа, насоченост към чужд интерес, съзнание за тази насоченост и липса на предхождащ юридически факт, от който произтича задължение за предприемането на работата. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което се нарича заинтересовано лице, или още доминус. Гесцията урежда вътрешните отношения между гестора и доминуса. Тя няма предназначение да урежда отношенията на гестора с трети лица или отношенията на доминуса с трети лица - тя урежда отношенията единствено между гестор и доминус. Гесцията като правен институт не е неоснователно обогатяване, макар за гесцията в някои хипотези и то само като препратка, като рамка за задълженията на доминуса, се прилагат правилата за неоснователното обогатяване (чл. 59). Но при гесцията не е налице неоснователно обогатяване, защото задълженията са двустранни: от гесцията възникват задължения, както за гестора, така и за доминуса. Също така при неоснователното обогатяване трябва да е настъпило ефективно разместване на блага, за да може да се търси връщане, докато при гесцията се заплаща за онова, което правомерно е извършено като усилие и евентуално е довело до резултат.
Специална хипотеза на водене на чужда работа без поръчка съставлява предприемането на работа в чужд и в собствен интерес. В тази хипотеза също е налице съзнание у гестора, че управлява чужда работа. Особеното е в интереса - предприемайки действия, гесторът действа не само в чужд, но и в собствен интерес – т. е. ползата от действията на гестора ще бъде полза и за доминуса. Затова в този случай заинтересованият дължи обезщетение за направените необходими и полезни разноски само ако и доколкото те са отишли в негова полза и са довели до неговото обогатяване. Ограничението на задълженията на доминуса в този случай е както законът казва "същото това, което би му се платило по ал. 1", само че не изцяло, а до размера на обогатяването му (на доминуса), на това, което той е спестил като разходи, за да получи резултата, който гесторът му е докарал в свой и в негов интерес. Изрично е посочено намаляването на отговорността до размера на обогатяването на облагодетелствания в случай, че работата е поета в общ интерес - и на гестора, и на облагодетелствания.
В случая, са установени следните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника: Работата по завършване на жилищната сграда, в която се намира и апартамента на ответника е довършена изцяло от ищеца от етапа на грубия строеж до въвеждането й в експлоатация. Ищецът е действал както в свой интерес (той притежава обекти в същата сграда и няма как да ги завърши и ползва без завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация), така и в интерес на ответника – собственик на апартамент № 11 в същата сграда. Поради обстоятелството, че между страните няма договор, уреждащ взаимоотношенията им по повод на строителството, приложим в случая е институтът на водене на чужда работа без пълномощие. Последиците от предприетата работа по доизграждане на жилищната сграда са настъпили и в правната сфера на ответника, който от жилище на етап груб строеж е придобил завършен на етап акт обр. 15 апартамент, който би могъл да се използва по предназначение. Работата е предприета уместно и в интерес на доминуса – водена е в пълно съответствие със строителните правила и норми и разпоредбите на ЗУТ, което е установено от издадените констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 15.02.2023 г. и удостоверение от 24.02.2023 г. за въвеждане на жилищната сграда в експлоатация, както и от заключенията на вещите лица по този въпрос по всички съдебно-технически експертизи. Установено бе по делото също така, че работата не е била предприета от ищеца при противопоставяне от ответника. При това положение, ответникът държи обезщетение по чл. 61, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.61, ал.2 ЗЗД, когато работата е предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му (решение № 132/2009 г. по т. д № 563/2008 І т. о, решение № 85/2014 г. по гр. д № 1157/2014 г. ІІ г. о на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Ето защо в тази хипотеза е необходимо да се извърши остойностяване на извършените СМР, измеримо със сумата, която ответникът е спестил за сметка на ищеца, определена по средни пазарни цени за конкретните СМР, без да се включва печалба или данък добавена стойност. Както се сочи и в правната доктрина (Ч.Г., Неоснователно обогатяване, гражданскоправни аспекти) препращането към чл. 59, ал. 1 ЗЗД е само досежно размера на претенцията на управителя на чуждата работа, доколкото има обогатяване на носителя на интереса и доколкото това обогатяване не надхвърля размера на обедняването, настъпило в имуществената сфера на лицето, което е предприело извършването на работата. Начина на оценка на обогатяването е в зависимост от спецификата на престацията, която неоснователно получава обогатилият се. Ето защо от значение за спора е не само установяването на размера на извършените разходи към момента на строителството, но и този на увеличената стойност на имота на ответника в резултат на съответната дейност, която стойност се установява при съпоставка каква би била цената на имота с извършените от ищеца СМР, както и без тях към момента на експертизата.
По размера на обезщетението:
При горепосочената методика за определяне на обезщетението, неоснователно е поддържаното от въззивника, че обезщетението следва да се определи като разлика между пазарната стойност на ап.11 към 15.02.2023 г. и договорената цена по предварителния му договор с „Видери“ ЕООД от 14.05.2019г. от 88000 евро. Затова и оплакванията му в тази връзка са неоснователни.
По разходите: По отношение на размера на сторените от ищеца разходи за довършване на имота на ответника (от състоянието му в акт 14 до това в състоянието му по акт 15 и въвеждане в експлоатация) съдът кредитира заключението на вещите лица по т.11, приложения №№ 7.1,7.2 и 7.3 от събраната пред първата инстанция тричленна съдебно-техническа и оценителна експертиза на вещите лица инж. П.Л., инж.И.И. и инж. Т.О.. Това е така, тъй като това заключение е изготвено от трима утвърдени специалисти в изследваната област, то е пълно, ясно и подробно обосновано, включително и с пояснения в съдебно заседание и с прегледни таблици (приложение №7.3, в което са включени данните от №7.1 и № 7.2) със съпоставка между претендираните от ищеца като изпълнени видове работи и количества и конкретно установените от специалистите като изпълнени такива поотделно по вид, количества и крайна средна цена към момента на извършването им (по Справочник на цените в строителството) и напълно кореспондира с останалите доказателства по делото и установеното в съставените актове по време на строителството. При положение, че е установено по делото, че всички работи от завършване на сградата до етап „груб строеж“ до акт обр.15 и въвеждането й в експлоатация, са били извършени и платени само от ищеца, то няма основание да се изключат (само и единствено поради липса на представени по делото актове обр. 19 за конкретна работа и фактури за плащането й), твърдяни от ищеца още с исковата молба (и уточнението й) работи, които са установени от вещите лица като относими към строителството от ищеца и към етапа на довършване на сградата и изпълнението им е доказано с представения по делото акт обр.15. Съдът кредитира заключението на трите вещи лица, а не заключенията на вещото лице Н.А. по първоначалната техническа експертиза (л. 636) и на вещото лице инж. П.М. по частично повторната и допълнителна такава (л. 771) и защото трите вещи лица при изготвяне на заключението са съобразили и не са изключили от изследването си разходите за доказано извършени дейности (в рамките на твърдяните от ищеца), за които по делото към този момент са липсвали приложени договори, актове обр. 19 и фактури за плащането им (съобразени и посочени са на л.5 и 6 от заключението на тричленната експертиза; л.896 и л.897 от делото). Освен това, при изготвяне на тричленната техническа и оценителна експертиза, вещите лица, видно от приложение 7.3, са съобразили намаления процент общи части за ответника от 8,0258 % (а не сочения от ищеца от 9,2168 %), изчислен в т. 6 от същото заключение съобразно ново площообразуване и на база екзекутивната документация за обособения, след акт обр.14, нов самостоятелен обект в сградата – ателие №1. Така вещите лица са отчели и настъпилите промени в хода на строителството (ответникът се е съгласил с тях подписвайки декларация за съгласие за несъществени отклонения от одобрените проекти л.364) и възникването на новия обект – ателие в подземния етаж, като са изчислили и съответно припадащите се при това положение на процесния ап.11 общи части от общите части на сградата в размер на 8.0258% идеални части от общите части на сградата, който страните не са оспорили. Вещите лица са изследвали всички претендирани от ищеца дейности за завършване на апартамента на ответника по отделни пера, като в последните три колони на сравнителната таблица №7.3 (л. 954 от делото), са посочили в заключение конкретно приетите за извършени такива (част от претендираните от ищеца работи не са приети и оценени, а са посочени от вещите лица с „0“; това са доставка и монтаж на водопровод, на укрепители за водопровод; доставка и монтаж на ПВЦ тръби, включително за вентилация; доставка и монтаж на укрепители по вертикала и за пробиване на отвори в бетон), относимите за конкретната дейност количества, единична цена по средни каталожни цени на строителство и обща оценка без включен ДДС. Според вещите лица, в апартамента не са били извършени довършителни работи, които не са били необходими за издаване на акт обр. 15 (така т.3 от заключението). По отношение на разходите за т.н. „груб строеж“ и такива за довършителни работи по общи части, вещите лица са пояснили, че част от работите и материалите неправилно са били квалифицирани под названието „груб строеж“, а се касае до такива за общите части, поради което са отнесени там. Разяснили са също, че разходи за аварийно укрепване на изкопа няма включени, като е била допусната грешка в изписване на годината в заповед №8/06.07.2019 г. за извършване на такова (посочена като 2020 г.), като това укрепване е било извършено в периода месеците 07.08.2029 г., т.е. до акт.14 и преди работата на ищеца по строежа. Според вещите лица изпълнена е била, обаче от ищеца сутеренна стена „Север 1“ на сградата, като разходите за нея са отнесени към тези за общите части. Посочили са, че след 31.01.2020 г. е изпълнена вертикалната планировка на терена, паркинга пред сградата, входът към сградата, външното стълбище, оградата и сутеренната стена, за изпълнението на които са правени разходи за бетон, мрежа, арматура и извозване на отпадъци и земни маси. Конкретно приетите за относими към обекта на ответника, обаче видове дейности и материали с признатите от експертите количества и по каталожни цени те са посочили в последните колони на приложения 7.1 и 7.2 към т.11 от заключението, като там неотносимите към имота на ответника такива не са включени в сметките и са показани с „0“. Така, видно е от приложение 7.1, че количеството бетон е значително намалено, за зидария няма включени разходи по опис за строителни материали, изключени са пера за мрежа и профили. Предвид, че ответникът не е придобил право на собственост върху земята, а е само суперфициар, вещите лица са изключили изцяло разходите, свързани с облагородяването на дворното място, което е видно от приложение 7.2. към т.11 от заключението – махнато е изцяло рязане на бетон, разходите за товарене, доставка, транспорт на хумусна маса, за поливане, почистване на пръст, направа на бетонова площадка пред вход на сутерен, за зелена ограда, засаждане на растения, изравняване на терен и строителни материали по опис, за интериорни врати. В съдебно заседание вещите лица подробно са разяснили, че в разходите не са включени такива, които касаят дворното място, защото ответникът няма право на собственост върху него, че са изключени всички разходи за озеленяване и облагородяване, както и че е отчетен разход само за входни врати, но не и за интериорни такива. Предвид това, съдът възприема и напълно кредитира достигнатия краен извод от трите вещи лица за стойност на разходите, касаещи имота на ответника в сградата от 60 454,03 лв. Посочената от експертите сума е без ДДС и без включена търговска печалба (така, видно от заключението и от пояснението на експертите при изслушването им в съдебно заседание от 12.09.2025 г.). Предвид изложеното, неоснователни са всички оплаквания на въззивника за неправилно включване в тази сума на неотносими към процесния обект дейности и материали, включително касаещи облагородяване на дворното място, озеленяване, паркоместа, за бетон и др.материали, за аварийно укрепване, както и оплакванията за дублиране на суми. Неоснователно е и оплакването, че са изследвани от първата инстанция други работи извън твърдяните в исковата молба, както и за недопустимото им заявяване от ищеца в хода на производството и за недопустимо включване в изследването на разходи за „груб строеж“ при положение, че сградата е била изградена до този етап към момента на включването на ищеца в строителството. В тази връзка, видно е от първоначалната искова молба и от Справката по запитване за изпълнени СМР за ап.11 на л. 336 от делото, към която ищецът е препратил за видовете работи, количества и цени е, че първоначално всички дейности извън тези за довършителни такива в ап. 11 са били посочени най-отдолу като общо перо „довършителни работи по общи части на сградата (вертикална планировка, озеленяване и т.н.)“ общо 142 631,31 лв. След оставяне на исковата молба без движение с конкретни указания на съда за разграничението им по посочения начин, ищецът е направил уточнението с молбата на л.343, като част от претендираните вече разходи е отнесъл и описал в табличен вид като такива за „груб строеж“, но те не са били различни от вече посочените и претендираните такива. Уточнил е и търсената сума (намалил е размера й) като последно заявените и уточнени отделни видове, дейности, количества и пера са именно посочените в таблиците към уточнителната молба на л.343 и сл. по делото. Т.е. с уточнението ищецът е отнесъл част от видовете работи и сумите за тях към групата „груб строеж“ с оглед указанията на съда, като именно тези работи и материали са били изследвани от вещите лица по тричленната експертиза и от окръжния съд. Това, че претендираните дейности по вид и пера не могат да се отнесат към понятието „груб строеж“, а са такива за довършване на сградата, вкл. за общи части, не представлява недопустимо изследване на нови видове работи. Групирането им по посочения начин е в изпълнение на указанията на съда, няма характера на предявени отделни искове и съдът не дължи произнасяне по такива. Все в тази връзка следва да се посочи, че вещите лица по тричленната експертиза, при изслушването им в съдебно заседание, ясно са разграничили, че така нареченото от ищеца като „груб строеж“ не е практически „груб строеж“ по смисъла на ЗУТ, а довършителни работи, които са част от всеки строеж и включват бетон и армировка, а видно от заключението им, те са изследвали именно претендираните работи. При това положение, неоснователни са и оплакванията на въззивника в тази връзка.
По обогатяването:
За определяне размера на обогатяването, съдът служебно е допуснал и е изслушал в настоящото въззивно производство заключение на вещото лице инж. М. А. по въпросите каква е към настоящия момент пазарната стойност на процесния обект апартамент №11 (с маза и съответни ид. части от общите части на сградата) в състоянието му преди извършените от ищеца СМР (на етап акт 14 –„груб строеж“), както и пазарната му стойност след извършване на подобренията – СМР (на етап акт 15 и въвеждане в експлоатация), както и каква е увеличената стойност на процесния имот - апартамент №11 (с маза и ид. части от общите части на сградата), вследствие на тези подобрения - СМР към момента. В съдебно заседание вещото лице е поправило допуснатата техническа грешка в диспозитива на заключението като е заявило, че въпреки формулировката там, е отговорило конкретно на така поставените му от съда задачи. Според заключението на експерта, което е пълно, ясно и обосновано, включително при изслушването му в съдебно заседание и съдът напълно кредитира, увеличената стойност на имота на ответника, вследствие на извършените от ищеца СМР (от етап „груб строеж“ до етап – акт обр.15), е в размер на сумата от 56 174 евро (109 866,80 лв.). В съдебно заседание, вещото лице е обосновало и допълнително аргументирало и защитило ползвания от него метод на изследване, при който като база е използван пазарният аналог и пазарна стойност понастоящем на завършеното жилище и приложен съответно процента на изпълнение на строителството към двете дати, предвид липсата на пазарни аналози за продажба на подобно жилище в състоянието му по акт 14. Вещото лице е посочило, че договорите за продажба се сключват не за жилище в състоянието му на „груб строеж“, а за завършено жилище, но към по-ранен момент и с разсрочване на крайната цена, като няма предлагане на обекти на „груб строеж“ и не е възможно използване при изследването на такъв аналог. Извън това, съдът следва да посочи, че подобна задача е била поставена за изследване от вещите лица в първата инстанция, но е останала без заключение, поради невъзможността на вещите лица да я изпълнят. Ответникът е придобил правото на строеж за жилището с терасите, видно от нотариалния му акт от 13.12.2019 г., поради което и след възникване на обекта към етап акт 14/03.02.2020 г., той е придобил същото с посочената площ. Затова и оспорването на ответника в тази връзка с искане за изключване на площта на терасата, е неоснователно. По отношение на ползвания процент общи части, вещото лице е посочило установения такъв от вещите лица по тричленната съдебно – техническа и оценителна експертиза.
При това положение, обезщетението по чл. 61, ал.2 ЗЗД е в размер на сумата от 60 454,03 лв., като по-ниска стойност и резултат от съпоставката между разходите на ищеца от 60 454,03 лв. и обогатяването на ответника от 109 866,80 лв. - увеличена стойност на имота, вследствие на извършените от ищеца СМР. Този извод не би се променил и в случай, че в направеното аритметично изчисление на вещото лице А. е включена по-голяма площ на общите части с 3,56 кв.м. (като разлика между 16,78 кв.м. и 13,18 кв.м.), каквото е поддържал ответника, тъй като увеличената стойност на имота отново би била над размера на сторените разходи.
При това положение, се налага извода за основателност на иска по чл. чл.61, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в собствен интерес, до размер на сумата от 60 454,03 лв.
Въпреки неправилно приетото от окръжния съд, че стойността на обогатяването се формира от разликата между пазарната стойност на апартамента към акт обр.15 и платените от ответника средства на предходния строител до фазата на изпълнение на „грубия строеж“, то като краен резултат за основателност на иска за сумата от 60 454,03 лв. е правилно.
При това положение, не подлежи на разглеждане евентуалния иск по чл. 61, ал.3 ЗЗД.
По насрещното възражение на ответника за прихващане:
С отговора на исковата молба, ответникът е навел възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане за сумата от 6000 лв., претендирано като обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на апартамент № 11, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата за периода от деня на въвеждане на сградата в експлоатация - 24.02.2023г. до деня на предаване на владението върху самостоятелния обект - 25.08.2023г., определено по размер от пазарния наем на апартамента за посочения период, ведно със законната лихва от датата на депозиране на отговора на исковата молба - 03.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 295,20 лв., претендирана като обезщетение за забава на осн. чл.86 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва от датата на получаване на поканата - 26.07.2023г. до деня, предхождащ подаване на отговора на исковата молба - 02.01.2024г. /вкл./. Ответникът е поддържал, че към момента на подписване на акт обр.15 нямал достъп до сградата и не му било предадено владението на апартамента, поради което на 26.07.2023 г. по Телепоща изпратил до ищеца покана, получена на 31.07.2023 г. от негов пълномощник, с която го поканил на 31.07.2023 г. да му предаде ключовете за апартамента и за общите части, както и да му плати обезщетение за лишаване от ползването на общите части в размер на 5 000 лв. Изложил е, че представител на ищеца не се явил на указаното място, като при разговор по телефона заявил, че отказва да му ги предаде. С последваща покана по телепоща от 08.08.2023 г., получена от пълномощника на ищеца на 09.08.2023 г., ответникът го уведомил, че за неправомерното ползване на апартамента му дължи месечно обезщетение от 1000 лв., считано от 24.02.2023 г. до предаването, като посочил и банкова сметка, но плащане не получил.
Ищецът е оспорил възражението по съображения, че няма неизпълнено към ответника задължение по договор да построи и предаде имота, а отношенията на страните се уреждат от гестията. Няма и неоснователно обогатяване, защото няма ползване и обогатяване.
С представените от ответника две покани по телепоща, твърденията му за покани до ищеца и получаването им от него на посочените дати са установени. Установено е също така по делото, че на връчената му на 31.07.2023 г. покана, ищецът е отговорил с изпратена чрез ЧСИ Л.Т. насрещна такава (на л. 518 от делото), с която е заявил, че със собствени средства е завършил сградата и собственото на ответника жилище там, поради което последният (Т. П.) му дължи сумата от 142 631,39 лв. Поканил е ответника в тридневен срок от получаването й, да му плати сумата по посочена банкова сметка. Оспорил е претенцията му за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на общите части и е поканил същия да се яви на 25.08.2023 г. от 16 часа на място в имота, за да предяви възраженията си по качеството и количествата на изпълнените работи и да получи владението им. Видно от съставения на 25.08.2023 г. от помощник нотариус И.Ф. констативен протокол, подписан от страните без забележки, ответникът се е отзовал на поканата, явил се е на обекта на 25.08.2023 г., направил е възраженията си по количеството и качеството на работата, а представителят на ищцовото дружество му е предал ключовете за входната врата на сградата, за апартамента и за мазата.
Възражението за прихващане е неоснователно, тъй като ответникът няма вземане от ищеца за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаването му от ползването на имота в размер на пазарния наем за посочения период, а от там и на обусловеното такова за заплащане на обезщетение за забава в размер на законните лихви върху него. Това е така, тъй като е установено по делото, че ищецът е довършил сградата и в т.ч. и апартамента на ответника от етапа „груб строеж“ до въвеждането й в експлоатация на 24.02.2023 г., водейки чуждата работа и в свой интерес по правилата на чл. 61, ал.2 ЗЗД, както и че работата е била уместно и добре водена от него. При това положение отношенията на страните се уреждат в рамките на това правоотношение, като е налице двустранност при уреждането на имуществените отношения. Лицето, поело чужда работа без пълномощие, е длъжно да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Ако придобие държането на вещи във връзка с воденето на чуждата работа, които принадлежат на доминуса е длъжен да извършва действия за тяхното запазване и охраняване. След като приключи работата той е длъжен да се отчете. От своя страна, доминусът отговаря за заплащането на сторените от гестора разноски до размера на обогатяването. С оглед на това, ищецът е осъществявал държането на апартамента на ищеца именно по силата на това правоотношение, водил е чуждата работа осъществявайки строителните работи, грижил се е за запазването и охраняването й до поемането й от ответника, поради което е напълно неприложимо правилото на чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване, което се прилага единствено и само ако няма друго правоотношение между страните. Задължението за отчитане на гестора е осъществено на 25.08.2023 г. и именно тогава работата е предадена от него, заедно с ключовете за достъп до завършената от гестора сграда и за жилището на ответника. В този смисъл оплакванията в насрещната въззивна жалба са основателни. Решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен искът за горницата над 59 888,55 лв. до 60 454,03 лв., т.е. за сумата от 565.48 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника – обезщетение за лишаването му от ползване на апартамент № 11 с идентификатор № 10135.2563.1963 за периода от 01.08.2023 г. до 25.08.2023 г. е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това ответникът - осъден да заплати допълнително сумата от 565,48 лв. на осн. чл. 61, ал.2 ЗЗД.
С подаването на исковата молба, длъжникът е поставен в забава, поради което дължи и законните лихви върху главницата- обезщетението по чл. 61, ал.2 ЗЗД, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Обстоятелството кога е представена банкова сметка от ищеца е ирелевантно за този извод, а освен това такава е била посочена от ищеца още в поканата му на л. 518 от делото. Затова и оплакванията на въззивника П. за недължимост на мораторни лихви от исковата молба, поради липса на посочена банкова сметка от ищеца, са несъстоятелни.
При отчасти различния резултат, решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 61, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 59 888,55 лв. до 60 454,03 лв. и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 565,48 лв. на осн. чл. 61, ал.2 ЗЗД. В останалата обжалвана част, с която Т. И. П. е осъден да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД обезщетение по чл. 61, ал.2 ЗЗД за горницата над 22600 лв. до присъдените 59 888,55 лв., ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за мораторните лихви от исковата молба върху цялата сума, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът Т. П. следва да бъде осъден за заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД сумата от 54,69 евро (106,97лв.) – допълнително разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 3 102,78 евро – сторени от ищеца разноски за въззивното производство, включващи 2 790 евро адвокатско възнаграждение, 12,78 евро – държавна такса за насрещната въззивна жалба и 300 евро – възнаграждение на вещо лице. Възражението на ответника Т. П. по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на платените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, е неоснователно предвид пълния обем на свършената от адвоката работа (подадена насрещна въззивна жалба и отговор по жалбата на насрещната страна и участие в две открити съдебни заседания, вкл. с изслушване на вещо лице), предмета на делото по чл. 61, ал.2 ЗЗД със значителен брой спорни въпроси, цената на исковете и ползвания ориентир по Наредба №1/09.01.2004г. и е в разумен размер (и близък до претендирания от насрещната страна от 2 500 евро), като този извод се налага при съчетаното прилагане на принципите за достъпност до адвокатска защита (като гаранция за достъпа до правосъдие), за възмездност на тази защита и за пропорционалност.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,