Решение № 234 от 28.9.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 367/2026 г.

Производството е образувано въз основа на молба за отмяна на неприсъствено решение и се движи по реда на чл. 240 и сл. от ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от Г. И. Г. против неприсъствено решение №538/04.06.2026г. по гр.д. №4135/2025г. на Сливенски районен съд, постановено на основание чл.239 от ГПК, с което е признато за установено, че Г. С.ов Г. дължи на С. Т. Г. сумата от 255,65 евро, представляваща главница за предоставен заем на 21.12.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от 24.06.2025г. до окончателното изплащане на главницата. С решението са присъдени разноски на ищеца в заповедното и в исковото производство в общ размер на 332,34 евро. Молителят Г. Г., чрез пълномощника си – баща И. И. посочва, че по делото е представил множество болнични листи, епикризи и последно – уведомление за трайна неподвижност и сериозно влошено съС.ие, поради което не е в съС.ие да организира защитата си и да осигури явяване на представител по делото. На 30.04.2026г. бил освидетелстван и от ТЕЛК със 100% ТНР с чужда помощ. Молителят посочва, че в следствие на тежкото му заболяване и необходимостта от поС.ни грижи от страна на неговия баща, същият не е могъл да организира защитата му и явяването му по делото, нито да ангажира адвокат. Средствата, с които разполагали едва покривали разходите по възстановяването му. Счита, че е налице условията на закона – лишаване на страната от възможност да участва в делото, поради невъзможност да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства., които не е могъл да преодолее. Сред особените непредвидени обстоятелства, съгласно практиката на ВКС, се включвало внезапно тежко заболяване, каквото е налице в случая. Посочва се още, че заболяването е претърпяло значително влошаване вследствие на извършени операции, инсулт, белодробни тромбоемболии и последващо обездвижване, като в подкрепа на изложеното са представени експертно решение на ТЕЛК, удостоверение за раждане и се сочи наличие на образувано изпълнително производство. Иска се отмяна на неприсъственото решение. Ответната по молбата страна – С. Т. Г. е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д. И., с който молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.240, ал.1, т.3 ГПК, тъй като заболяването на молителя е било известно и продължително, а не внезапно и непредвидимо. Излага се, че ответникът е бил своевременно уведомен за възможността да ползва правна помощ, както и че е могъл да организира защитата си чрез упълномощен адвокат или друго лице по чл. 32 ГПК, каквато възможност не е използвал. Посочва се, че от влошаване на здравословното съС.ие – 19.09.2025г. до датата на съдебното заседание – 03.06.2026г. са изминали близо 9 месеца, период, в който срокът за отговор на исковата молба е бил неколкократно продължаван по искане на ответника. Въпреки това отговор не постъпил. Лицето не се е и явило в съдебно заседание. Позовава се на практиката на ВКС относно понятието „особени непредвидени обстоятелства“, според която продължителното заболяване и предвидимото му влошаване не попадат в приложното поле на чл.240, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се още, че липсват данни молителят да е бил лишен от процесуална дееспособност или поставен под запрещение, поради което е могъл да организира защитата си чрез пълномощник. Иска се молбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски. В с.з. молителят Г. И. Г., редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие – баща И. Г. И., който посочва, че поддържа молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение по изложените в нея основания. Моли съда да отмени първоинстанционното неприсъствено решение и да върне делото за ново разглеждане по същество на първоинстанционния съд. Ответникът по молбата С. Т. Г., редовно призован, в с.з. не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д. И., който оспорва молбата за отмяна и поддържа съображенията, изложени в отговора относно нейната неоснователност. Моли съда да остави молбата за отмяна на неприсъствено решение без уважение като неоснователна. Счита, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по чл. 240, ал.1, т.3 от ГПК. Заболяването на молителя е било известно и е продължило около 9 месеца преди съдебното заседание. Посочва, че по едно от делата молителят е намерил за необходимо да упълномощи адвокат, като по другите не е сторил това. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Въззивният съд намира молбата по чл.240 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение за допустима, подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение, от страната срещу която същото е постановено, т.е. от лице имащо правен интерес от исканата отмяна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител по чл.32, т.2 от ГПК – баща И. Г. И.. От фактическа страна се установява следното: Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от С. Т. Г. против Г. И. Г. положителен установителен иск за установяване дължимост на вземане в размер на 500 лв., представляващо предоставени в заем парични средства по устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението 24.06.2025г. до окончателното му изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2150/25.06.2025г. по ч.гр.д. №3464/2025г. на РС – Сливен, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД. Исковата молба и приложенията са връчени на ответника Г. на 15.09.2025г., ведно с указанията по чл. 131 от ГПК. На 14.10.2025г. по делото е подадена молба от ответника Г., с която посочва, че на 16.09.2025г. бил опериран от тумор в мозъка и не е успял да организира защитата си, като моли срока за отговор на исковата молба да бъде продължен с още един месец. Приложена е епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София и болничен лист да 40 дни отпуск. С Разпореждане от 15.10.2025г. съдът е продължил срока за отговор на исковата молба с един месец. На 17.11.2025г. е подадена нова молба за удължаване срока за отговор, който е продължен с разпореждане от 24.11.2025г. Представени са служебни бележки за провеждана лъчетерапия. С молба от 09.01.2026г. ответникът сочи влошаване на здравословното си съС.ие, нова хоспитализация, представя епикриза, болничен лист и резултат от МРТ. С Разпореждане от 12.01.2026г. срокът за отговор е продължен с още един месец. С Определение от 10.03.2026г. по гр.д. №4135/2025г. СлРС по чл. 140 от ГПК съдът е изготвил проекто-доклад, приел писмените доказателства и насрочил делото за разглеждане в о.с.з. за 29.04.2026г., като констатирал липсата на отговор на исковата молба, въпреки продължавания на няколко пъти срок. На 30.03.2026г. по делото е постъпила молба от бащата на ответника молещ недаване ход на делото, поради влошено здравословно съС.ие на сина му, като е представил епикризи. В о.с.з. на 29.04.2026г. съдът не е дал ход на делото, като е отложил същото за 03.06.2026г. В с.з. на 03.06.2026г. ответникът не се явил, не бил и представляван от пълномощник, не е подал молба относно разглеждане на делото и по искане на ищеца съдът е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение, което е постановено на 04.06.2026г. и с него исковата претенция е уважена изцяло. Молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение е подадена на 15.06.2026г. От представените с молбите за продължаване срока за отговор и за недаване ход на делото писмени доказателства се установява, че на 16.09.2025 год. Г. Г. е бил приет за лечение в „УМБАЛСМ “Н.И. ПИРОГОВ“, от където е изписан на 25.09.2025 год. съгласно приложената епикриза по време на болничния престой е осъществена екстирпация на туморна формация. След проведеното оперативно лечение здравословното му съС.ие не се е подобрило, а напротив- последвало е допълнително влошаване, като на 24.12.2025 г. е получил масивна белодробна тромбемболия, наложила хоспитализация до 05.01.2026 год. Издаден е болничен лист за временна неработоспособност за периода от 19.01.2026 г. до 26.02.2026 год. На 30.04.2026г. е издадено Решение на ТЕЛК, с което на Г. Г. е определена 100% трайна неработоспособност с чужда помощ, поради невъзможност за самообслужване, с водеща диагноза „Темпорален лоб“. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Разгледана по същество, след преценка на доказателствата и доводите на страните, въззивният съд намира молбата за основателна. Защитата против неприсъственото решение е предвидена чрез производство по отмяната му, уредено в чл. 240, ал. 1 и чрез нарочен иск по ал. 2 от същия текст. Отмяната като средство за защита срещу постановено неблА.риятно неприсъствено решение, предвидена по чл. 240, ал. 1 от ГПК е приложима, когато страната е била лишена от възможността да участва в производството поради нарушение на процесуалните правила, изрично уредени като основания в т. 1-3 от този текст. Подаването на молба за отмяна в тези случаи цели да постигне ефекта на възобновяване на първоинстанционното производство по делото, което да започне от онова действие, което е било опорочено при първоначалното му разглеждане. В производството по чл. 240, ал.1 от ГПК съдът проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на заявените основания за отмяна и не решава спора по същество. При отмяна на решението се възстановява висящността на спора пред първоинстнационния съд. Производството за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1-3 от ГПК е приложимо когато, вследствие нарушаване на съответни процесуални правила, е допуснато нарушение на правото на защита на страната в първоинстанционното производство, в резултат на което се е достигнало до постановяване на неблА.риятно за нея неприсъствено решение. Общото между посочените в чл. 240, ал.1 от ГПК основания за отмяна на неприсъственото решение е липсата на вина за неучастието в производството на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение. Тя е била лишена от възможността да участва в производството по делото, по което е постановено неприсъствено решение, вследствие обективни причини или допуснато процесуално нарушение. В разглеждания случай, въззивният състав приема, че ищецът е бил лишен от възможност за участва в производството, поради обективни причини – особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Безспорно по делото е установено тежко здравословно съС.ие на ответника, настъпило още след получаване на исковата молба, продължаващо през целия ход на първоинстанционното производство, като с времето е настъпило усложняване и влошаване на същото, като ответникът е в съС.ие на трайна 100% неработоспособност с чужда помощ, обездвижен и в невъзможност за самообслужване. При така установените факти съдът приема, че не се касае за обичайно заболяване или временен здравословен дискомфорт, а за тежко, динамично развиващо се съС.ие довело до продължителна неподвижност и необходимост от поС.ни грижи. Обстоятелствата следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност, а не изолирано, като именно тяхната последователност и непрекъснатост обосновават извода, че през целия релевантен период страната е била поставена в обективна невъзможност да организира своевременно защитата си. Следва да бъде отчетено и процесуалното поведение на молителя. По делото не се установява процесуална пасивност или бездействие. Напротив, съдът е бил своевременно и многократно уведомяван за развитието на здравословното съС.ие чрез последователно депозирани молби и медицински документи. Това поведение сочи, че страната е положила дължимата грижа в рамките на обективно възможното, поради което не може да се приеме, че неучастието й в производството се дължи на небрежност или липса на интерес към защитата. Не променя този извод възражението на ответната страна, че лицето не е било поставено под пълно или ограничено запрещение. Производството по чл.240, ал.1, т.3 ГПК не поставя като предпоставка страната да е изгубила своята дееспособност или да е поставена под запрещение. Предмет на преценка единствено дали конкретните особени непредвидени обстоятелства са довели до обективна невъзможност страната да упражни процесуалните си права. Следователно, липсата на съдебно решение за поставяне под запрещение, сама по себе си, не изключва приложението на разпоредбата, доколкото законът не свързва настъпването на това основание с ограничаване на дееспособността, а с наличието на фактическа невъзможност за участие в процеса. Неоснователно е възражението, че страната е могла да организира защитата си чрез упълномощаване на адвокат. Действително, практиката на ВКС приема, че заболяването не представлява особено непредвидено обстоятелство, когато страната е разполагала с реална възможност своевременно да организира процесуалната си защита чрез пълномощник. Такава възможност обаче следва да бъде конкретно установена, а не предполагаема. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява през релевантния период молителят да е разполагал с реална и обективна възможност своевременно да организира процесуалната си защита чрез упълномощаване на друго лице. Напротив, от приложената медицинска документация се установява, че след оперативното лечение на мозъчен тумор, здравословното му съС.ие е претърпяло допълнително влошаване, изразяващо се в мозъчен инсулт, продължителни хоспитализации, домашна рехабилитация, трайна неподвижност и необходимост от чужда помощ, в последствие удостоверени и с експертно решение на ТЕЛК. Обстоятелството, че в последствие – на 08.06.2026 год.- молителя е упълномощил своя баща да го представлява по делото, не обосновава извод, че и към релевантния период е съществувала реална възможност своевременно да организира процесуалната си защита. Последващото упълномощаване представлява процесуално действие, извършено към по-късен момент, и само по себе си не опровергава установената от доказателствата обективна невъзможност страната по-рано да предприеме необходимите действия за защита на правата си. При тези данни съдът не може да приеме, че страната е разполагала с реална възможност своевременно да избере пълномощник, да осъществи необходимата комуникация с него и да организира защитата си. Казаното важи с още по-голяма сила и по отношение на представеното в тази инстанция пълномощно от 19.09.2025г. на адвокат Г. Х. по гр.д. № 3863/2025г. на СлРС, за което се твърди, че е с аналогичен предмет. Това действие съвпада с настъпването на фактите, които съдът счита за внезапни и непреодолими събития и по никакъв начин не рефлектира върху извода за настъпване на неконтролируемата и непреодолима пречка за явяване на страната конкретно по делото, на решението по което се иска отмяна. С оглед характера на производството по чл. 240 ГПК и необходимостта от гарантиране правото на страните на безпристрастно и независимо разглеждане на спора, след отмяна на неприсъственото решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По този начин ще бъде осигурено пълноценно упражняване на процесуалните права на страните и ще бъдат избегнати всякакви съмнения относно безпристрастността при повторно разглеждане на спора. При съвкупната преценка на всички доказателства съдът намира, че неучастието на страната в първоинстанционното производство не се дължи на процесуална пасивност или небрежност, а е пряка последица от особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал.1, т.3 ГПК, които обективно са я лишили от възможността да участва лично или чрез надлежно упълномощен представител в производството. Поради това молбата за отмяна на неприсъственото решение се явява основателна и следва да бъде уважена, като неприсъственото бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от фазата на открито съдебно заседание. При този изход на процеса, на ответната по молбата за отмяна страна не се дължат разноски. Молителят не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат. Ръководен от гореизложеното, съдът