Решение № 282 от 1.7.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 259/2024 г.

Производство по чл. 258 ГПК. С решение на Никополски Районен съд №6 от 10.01.2024г., постановено по гр.д.№404/2023г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М. К. Г., ЕГН •••••••••• от гр.Плевен, ул.•••, чрез адв.И.А. от ПлАК със съдебен адрес в гр.Плевен, ул.••• срещу Община Гулянци, БУЛСТАТ №000413691 с адрес в гр.Гулянци, ул.•••, представлявана от кмета на общината Л. П. Я. установителен иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община Гулянци, БУЛСТАТ №000413691, че ищецът М. К. Г., ЕГН •••••••••• не е собственик на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел 21214 с рег.№•••, двигател №8657448, рама №ХТА21214081872045, еко категория Евро 4, мощност 60 kw, година на производство 2007 и лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел С250Д, рег. №•••, двигател №65591010016541, рама №WОВ2021251А173504, без Еко категория, Евро 1 и Евро 2, мощност 84kw, година на производство 1986г. Със същото решение на НРС М. К. Г., ЕГН •••••••••• с адрес в гр.Плевен, ул.••• е осъден да заплати на община Гулянци, БУЛСТАТ№000413691 с адрес в гр.Гулянци, ул.•••, представлявана от кмета на общината Л. П. Я. сума в размер на 800лв., представляващи разноски за един адвокат в настоящото дело. Срещу така постановеното решение на НРС е постъпила въззивна жалба от М. К. Г. чрез пълномощника му адвокат И. А. от ПАК, с която същото се обжалва изцяло като неправилно, неоснователно и незаконосъобразно.Изложени са доводи, че с постановеното решение съдът не е дал отговор на въпросите съществува ли правна възможност едно физическо лице да се счита за собственик на лек автомобил само въз основа и по пътя на неговото деклариране на това обстоятелство и то не пред органите на КАТ, а пред друг орган, в случая Общината. Декларирането на обстоятелства всякога е считано за проблематично относно придобиването на права на собственост.Законодателят е предвидил, когато това е допустимо, това да става в нарочно разписана процедура и то в присъствие на овластен орган, каквото производство е нотариалното по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка.Посочено е, че декларирането не пред орган, който е длъжен по закон да удостоверява собствеността на превозните средства, годни да се движат по националната пътна инфраструктура не поражда нито права, нито задължения за декларатора. Според въззивника едно лице се легитимира като собственик на МПС спрямо всички с документа „Голям талон“ и органът, който издава този надлежен документ е КАТ.Изложени са доводи, че правната доктрина не допуска по отношение на една и съща вещ да се дължат МДТ на две различни места, две различни Общини и то от двама различни субекта, вън от случаите на съсобственост.Начислените и платени МДТ от едната от двете общини биха били платени без правно основание и сумите подлежат на връщане в хипотезата на неоснователно обогатяване.Посочено е, че от справката на КАТ е установено, че едното МПС за процесния период е било регистрирано в Плевен, Ловеч и Айтос, като това са общините, които следва и правилно са начислявали МДТ, което изключва възможността Община Гулянци да дублира този местен данък, редом с някоя от тези общини.Твърди се, че съгласно подробната справка на КАТ се установява, че ищецът М. К. Г. не е придобивал двете конкретни МПС-лек автомобил, марка “Мерцедес“ с ДК №••• за периода 01.12.2010г.до момента на депозиране на ИМ и лек автомобил, марка „ВАЗ“ с ДК №••• за периода 15.08.2013г.до момента на депозиране на ИМ, както и последващите собственици след Х. Й. Х.в.Съгласно удостоверението от органите на КАТ, лек автомобил, марка „ВАЗ“, с ДК №••• няма други собственици, освен дружеството „Пътинвест“ООД, което е с регистрация на територията на Община Плевен и ако е дължим местен данък, то титуляра на вземането за МДТ е само и единствено Община Плевен.В заключение моли съда да отмени обжалваното решение на НРС, постановено по гр.д. №404/2023г.и да бъде уважен предявения против Община Гулянци иск. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебното заседание 29.05.2024г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Деян Дафинов от ПАК, преупълномощен от адвокат И. А. поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да отмени обжалваното решение на НРС като неправилно.Претендират се и направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Въззиваемата страна Община Гулянци, чрез своя пълномощник адвокат В. В. от ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който е взето становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна.Изложени са доводи, че PC Никопол е събрал всички необходими факти и доказателства, искани и допуснати пред първа инстанция, като по делото е установено, че по партидата на ищеца са установени задължения за ДПС в размер на 1122, 21 лв. и лихва за просрочие изчислена към същата дата в размер на 485, 40 или общо в размер на 1607, 61лв. На 18.01.2022г.е съставен Акт за установяване на задължение за данъци № 8864- 1 и е установено, че длъжникът М. К. Г., ЕГН ••••••••••, от гр.Плевен, ул. ••• към 18.01.2022г дължи същите. Ищецът е получил същия, не е възразил, поради което и актът влязъл в сила. Поради незаплащане на дължимите данъци е образувано изп. д. №41/23г. по описа на ЧСИ Ц. Н., по което дело са постъпили и преведени сумите по съставения акт.Изпълнителното производство е прекратено, сумите са изплатени от М. К. Г., т.е. налице е признание и едва след прекратяване на изпълнително дело длъжникът оспорва, че не е собственик на процесиите МПС-та.Посочено е, че ищецът е подал декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 198 от 30.09.2004г., с която е заявено придобиването на лек автомобил мерцедес модел С 250 Д с peг. № ••• като негов собственик придобито с договор за покупко - продажба от 30.09.2004г. с нотариална заверка на подписите на нотариус В. П..Ищецът е подал и декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 2462 от 25.10.2016г., с която е заявено придобиването на лек автомобил ВАЗ модел 21214 с peг. № •••, към нея е приложено свидетелство за регистрация на името на фирма Път Инвест ООД, ведно с постановление за възлагане на движима вещ с изх. № 0211/2012/000186/15.08.2013г. И за двете превозни средства собственикът не е подавал декларация, че са продадени, унищожени, откраднати или бракувани.Въззиваемата страна счита за установено по несъмнен начин, че за изброените в Акта за установяване на задължения МПС са налице подадени декларации, които задължават ищеца да заплати дължимите за тях данъци, като няма представени доказателства за бракуване на МПС-та, както и недоказани са останали твърденията на жалбоподателя за откраднати и конфискувани леки автомобили. В раздел четвърти от ЗМДТ е регламентиран данък върху превозните средства, с който се облагат регистрирани такива за движение по пътната мрежа в Република България. Според чл. 53 от закона данъчно задължено лице се явява техният собственик, в случая –ищецът, а според чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им, което ищецът е направил. Съгласно договор за покупко - продажба от 30.09.2004г. с нотариална заверка на подписите на нотариус В. П. и постановление за възлагане на движима вещ с изх. № 0211/2012/000186/15-08.2013г., ищецът безспорно се явява като купувач по тези договори и е собственик на индивидуализираните в тях превозни средства. И двата договора съдържат извършена от нотариус заверка на подписите на страните по тях, с което е спазена изискуемата от чл.144, ал.2 от ЗДвП форма за действителност на договорите за прехвърляне собствеността върху регистрирани МПС. Ищецът е изпълнил задължението си по чл.54, ал.1 от ЗМДТ да декларира пред общината притежаваните от него превозни средства и по силата на чл.53 от ЗМДТ същият се явява задължено да заплаща данъка за тях лице. Без значение е обстоятелството, че промяната на собствеността на регистрираните две превозни средства не е отразена в съответното звено по регистрацията им при „Пътна полиция", съгласно изискването на Наредба №1-45/2000 г., тъй като чл.53 от ЗМДТ предвижда данъкът да се заплаща от собствениците на превозните средства, а собственик е именно ищецът. Изложени са доводи, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху МПС-тата по силата на гореописаните разпоредителни сделки и същият се легитимира като владелец от момента на закупуване на автомобилите, респективно владението е било непрекъснато и необезпокоявано, като доказателства в противна насока не са ангажирани. Изложени са доводи, че от страна на ищеца е извършено плащане по описаното изп.дело, че ако същият е считал, че не е собственик и не дължи данъци за процесните МПС е следвало да възрази и да не заплаща същите, като с извършеното плащане той е направил и признание.Данък МПС се дължи безусловно, заради самото притежание на МПС, независимо дали последното се използва или не.В отговора е направено възражение, че с въззивната жалба се навеждат нови доводи, които са неотносими към предмета на спора, а от друга страна ищецът е следвало да изчерпи доказателствените си искания още пред първата съдебна инстанция. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебното заседание на 29.05.2023г. Община Гулянци, чрез своя пълномощник адвокат В. В. от ПАК поддържа съображенията, изложени в писмения отговор и моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на НРС като законосъобразно. Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираната от пълномощника писмена защита. Окръжният съд като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК от М. К. Г. срещу Община Гулянци, с който ищецът претендира да бъде признато за установено спрямо ответната Община, че не е собственик на два леки автомобила, а именно: лек автомобил, марка ВАЗ, модел 21214, с рег.№••• и лек автомобил, марка Мерцедес, модел С250 Д, с рег.№ рег.№•••. Безспорно от представените по делото доказателства се установява, че на въззивника М. К. Г. за процесните два леки автомобила на основание подадените от последния декларации по чл.54 ЗМДТ, от Община Гулянци е съставен Акт за установяване на задължения №8664-1/18. 01.2022г. по чл.107 ал.3 ДОПК.Съгласно така съставения акт М. Г. дължи на Община Гулянци данък за двете превозни средства за посочени периоди в размер на 1 122, 21лв.и лихва за просрочие към 18.01.2022г.в размер на 485, 40лв.Не са представени доказателства кога въпросният акт за данъчни задължения е връчен на ищеца, но няма спор между страните, че той не го е обжалвал по съответния ред и в сроковете по ДОПК и актът за установяване на данъчни задължения в полза на Община Гулянци е влязъл в сила. Няма спор, че въз основа на влезлия в сила акт за установяване на данъчни задължения е образувано изп.дело №20237560400041, с кратък № 41/2023г.по описа на ЧСИ Ц. Н., рег.№756 и район на действие ОС Плевен, със страни: взискател Община Гулянци и длъжник ищецът М. К. Г..На 22.02.2023г. ЧСИ е изпратил на въззивника Г. покана за доброволно изпълнение, в която са описани дължимите суми, както и таксите и разноските към ЧСИ, като с поканата длъжникът е уведомен, че е наложен запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ и „Юробанк“.С постановление от 24.08.2023г.на ЧСИ Ц. Н. /л.34/ изп.дело №41/2023г.е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.2 ГПК поради погасяване на задължението изцяло, вкл.всички такси разноски към ЧСИ. При наличие на влязъл в сила акт за установяване на данъчни задължения, който не е оспорен от ищеца по надлежния ред, предвиден в ДОПК, при безспорните данни, че впоследствие по образуваното изп.дело за принудително събиране на тези данъчни задължения, ищецът е платил изцяло дължимите суми, в т.ч.и съответните такси към ЧСИ и изп.дело е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.2 ГПК, се поставя въпроса налице ли е правен интерес за ищеца от предявения установителен иск по чл124 л.1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено спрямо Община Гулянци, че ищецът не е собственик на двата процесни автомобила, за които му е начислен съответния данък.Безспорно иск по чл.124 ГПК за недължимост на данъчни задължения върху МПС, които са и публични общински вземания по смисъла на чл.162 ал.2, т.1 от ДОПК би бил недопустим, тъй като за оспорването на тези задължения е предвиден специален ред в ДОПК и АПК.Доколкото с ИМ не се твърди недължимост на вече платените данъчни задължения, а претенцията е да се признае за установено спрямо ответната Община Гулянци, че ищецът не е собственик на двата леки автомобила, за ищеца е налице правен интерес да установи тези обстоятелства, доколкото при положително решение ответникът за в бъдеще не би имал основание да начислява данък по ЗМДТ за тези автомобили.В този смисъл са и изводите на НРС, който е приел, че искът е допустим, които се възприемат и от въззивната инстанция. От представените с писмения отговор на ответника писмени доказателства се установява, че в Община Гулянци е подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ от М. К. Г., с вх.№198/30.09.2004г/л.26-27/. Съгласно декларацията ищецът е декларирал, че е собственик на лек автомобил, марка Мерцедес, модел С250 Д, с посочени данни за автомобила, като основание за придобиване на собствеността е посочен договор №4251/30.09.2004г.От приложения договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 30.09.2004г., с нотариална заверка на подписите, рег №4251/30. 09. 2004г. на нотариус В. П., рег.№082 на НК/л.28/ се установява, че ищецът М. К. Г. е закупил от Х. Й. Х.в описания в декларацията лек автомобил, марка Мерцедес модел С250 Д, с рег.№ •••. С писмения отговор на ответника е представена и декларация по чл.54 ЗМДТ от М. К. Г., с вх.№2462/25.10.2016г./л.28-29/, постъпила в Община Гулянци, съгласно която ищецът е декларирал, че е собственик на лек автомобил, марка ВАЗ, модел 21214, с посочени данни за автомобила.Съгласно представеното свидетелство за регистрация на този автомобил или т.н.“Голям талон“, същият е собственост на „ПЪТ ИНВЕСТ“ ООД. От представеното от Община Гулянци постановление за възлагане на движима вещ от 15.08.2013г. на публичен изпълнител при ТД Велико Търново, офис Плевен по изп.дело №211/2012г.по описа на същата дирекция се установява, че със същото лек автомобил ВАЗ 21214, ••• е възложен на ищеца М. К. Г. за сумата 4230лв., като в постановлението е отразено, че данъкът за придобиване на МПС е внесен от купувача М. Г. в Община Плевен, отдел ПМДТ с приходна квитанция от 14.08.2013г.От постановлението за възлагане се установява също така, че лекият автомобил е бил собственост на длъжника по изп.дело ПЪТ ИНВЕСТ ООД и движимата вещ е изнесена на търг. Ищецът е оспорил авторството на двете декларации по чл.54 ЗМДТ, въз основа на което НРС е открил производство по чл.193 ал.1 ГПК и е назначена графологическа експертиза.От заключението на ВЛ Ц. М. Ц.ов, което не е оспорено от страните и като компетентно и обективно съдът възприема изцяло, се установява, че ръкописният текст и подписа за декларатор в декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван автомобил с вх.№198/30.09.2004г. не са изписани от М. К. Г..Според експертизата ръкописният текст във втората декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван автомобил с вх.№2462/25.10.2016г. не е изписан от М. К. Г., но подписът за „Декларатор“ в същата тази декларация е положен от М. К. Г.. От изисканите и представени справки от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ се установява, че ищецът М. К. Г. не фигурира в регистрите на МВР като собственик на двата автомобила, като относно регистрацията на същите не са отразени нито закупения на 30.09.2004г. с договор с нот.заверка на подписите лек автомобил Мерцедес, нито придобития от публичен изпълнител с постановление за възлагане от 15.08.2013г. лек автомобил, марка ВАЗ. Ищецът, въззивник в настоящото производство е оспорил авторството и истинността на двете декларации по чл.54 от ЗМДТ, като от приетата графологическа експертиза е установено безспорно, че той не е подписал първата декларация №198/30.09.2004г., както и ръкописния текст в нея относно л.а, марка Мерцедес, но е подписал втората декларация №2462/25.10. 2016г.относно придобития с постановление за възлагане от публичен изпълнител л.а ВАЗ, модел 21214.В производството пред НРС същият не е оспорил представените от Община Гулянци договор за покупко-продажба на МПС от 30.09.2004г. с нотариална заверка на подписите и постановлението за възлагане на движима вещ от 15.08.2013г. на ТД на НАП В.Търново, офис Плевен, легитимиращи го като собственик на двете процесни МПС. Сами по себе си нито декларациите по чл.54 ЗМДТ, нито регистрацията на едно МПС в сектор „Пътна полиция“към ОД на МВР съставляват титул за собственост на МПС.Ищецът е придобил собствеността върху първия лек автомобил Мерцедес, рег.№8878 АН със сключването на договора за покупко-продажба на 30.09.2004г., рег.№4251 от същата дата на нотариус В. П., който е в изискуемата форма за действителност-писмена с нот.заверка на подписите, съгласно чл.144 ал.2 ЗДвП.Ищецът е придобил собствеността върху втория лек автомобил ВАЗ 21214 ••• на 15.08.2013г.на датата на постановлението на публичния изпълнител при ТД на НАП В.Търново, офис Плевен, с което движимата вещ му е възложена, като в самото постановление е отразено, че собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Като приобретател и собственик на двете МПС за ищеца е възникнало задължението както по чл.54 ЗМДТ да декларира собствеността на МПС пред съответната Община, така и съгласно чл.145 ал.2 ЗДв.П да регистрира придобитото МПС в съответната служба за регистрация, респ. в сектор „Пътна полиция“към ОД на МВР.Не е оборена доказателствената сила на договора за покупко-продажба и на постановлението за възлагане, не са ангажирани доказателства за извършени от ищеца разпоредителни сделки с двата процесни автомобила, нито има данни същите да са бракувани или унищожени, което обуславя извода, че спрямо Община Гулянци ищецът се легитимира като собственик на двете МПС и данъчно задължено лице.Не са изяснени причините, поради които процесните две МПС не са регистрирани в сектор „Пътна полиция“при ОД на МВР, което задължение е вменено на ищеца като приобретател, но фактът, че двата автомобила не са регистрирани като собственост на М. Г. в регистрите на ОД на МВР, не обуславя други изводи, нито променя качеството му на собственик, тъй като регистрацията на едно МПС пред органите на МВР е последващо действие, но не съставлява титул за собственост, нито има характера на годен придобивен способ. Установеното от ВЛ по графологическата експертиза и подробната справка от ОД на МВР-Плевен за движението на собствеността при двата автомобила по никакъв начин не променят крайния извод, че след придобиване собствеността на двете МПС-та, ищецът е придобил качеството на данъчно задължено лице. Изложените във въззивната жалба доводи, че процесните два автомобила са регистрирани в други Общини, които са титуляри на правото да начисляват данъци върху същите МПС, че Община Гулянци е дублирала този местен данък с други Общини не следва да се обсъждат, с оглед предвидената в чл.266 ал.1 ГПК забрана във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства.Тези възражения не са въведени като предмет на спора с исковата молба и в производството пред първата инстанция, а се посочват едва с въззивната жалба.От друга страна тези възражения се явяват и неотносими към предметна спора относно собствеността на двата автомобила. По изложените съображения, Окръжният съд счита, че предявеният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на Община Гулянци, че ищецът М. К. Г. не е собственик на двата леки автомобила е неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.След като е стигнал до същите правни изводи, НРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което на основание чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК въззивникът следва да заплати на Община Гулянци направените разноски за въззивната инстанция в размер на 800лв.за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Окръжният съд