Решение № 126 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 638/2025 г.

Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Ищецът твърди, че на 01.12.2020 г., около 06:15 ч., в гр.Казанлък, на кръстовището при пътен възел „Арсенал“, образувано от изходящото /локално/ платно на ПП-1-6 и бул.“Розова долина“, водачът на лек автомобил марка “Рено“, модел “Меган Сценик“ с рег.№••• - С. С. С., реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), блъскайки велосипедиста Д. Г. С.. Автомобилът управляван от водача С. бил застрахован по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със застрахователна полица BG/30/120002861759, валидна към момента на застрахователното събитие. По повод процесното събитие пострадалият велосипедист упражнил правото си на иск срещу застрахователното дружество. Във връзка с решение на ОС - Стара Загора по т.д.№472/2022 г. и последвалото решение на АС- Пловдив по в.т.д.№94/2024 г., “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД заплатило на ищеца Д. Г. С. сумата от 25 000 лв. главница, представляваща обезщетение за причинените на Д. С. неимуществени вреди, заедно с лихва върху нея и други съдебни разноски. В хода на търговското дело водачът С. бил привлечен в качеството на трето лице-помагач, като решенията били постановени с участието му. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв. било заплатено от застрахователното дружество, както следва: доброволно с платежно нареждане от 03.01.2024 г. за сума в размер на 17 188.37 лв., от които: 15000лв. - част от присъденото обезщетение и 2188.47 лв. законна лихва върху тази сума; -с платежно нареждане от 19.07.2024 г. по изпълнително дело №122/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Димитров с peг.№867, за сума в размер на 14081.67 лв., от които 10000лв. - дължим остатък от присъденото обезщетение, ведно с лихва в размер на 2 217.06 лв., разноски на ЧСИ в размер на 1264.61 лв. и адвокатски хонорар в размер на 600.00 лв. Предвид гореизложеното, претенцията на пострадалия Д. Г. С. била удовлетворена в пълен размер. Основава регресната си претенция към виновния за ПТП водач на установения в хода на горепосоченото търговско дело факт, че С. С. С. не спрял, за да изчака компетентните полицейски органи, доколкото това обстоятелство било установено със сила на присъдено нещо в съдебното производство. С оглед на това ставало ясно, че виновният водач напуснал мястото на произшествието, което обстоятелство обосновавало правния интерес на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да предяви регресните си права по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ: освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач". При тази хипотеза възниквало право на застрахователя на законова суброгация до размера на всичко платено на ищеца под формата на застрахователно обезщетение. Регресното право на застрахователя не било същинско застрахователно право, тъй като не било част от съдържанието на застрахователното правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“, но то възниквало по силата на закона с плащането на застрахователното обезщетение. На основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на увреденото лице от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди, че претендираната сума не била изплатена, от което възникнал правният интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. Категорично се установявали всички предпоставки за правото на застрахователя да се суброгира изцяло в правата на увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу причинителя на вредите: наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования по „Гражданска отговорност”, заплатено застрахователно обезщетение на увредения водач, в изпълнение на задълженията по застрахователното правоотношение по „Гражданска отговорност”, противоправно поведение, увреждане, причинно-следствена връзка между поведението и вредите, вина на ответника делинквент, размера на вредите. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът изпаднал в забава, поради което дължал законна лихва върху сумата от датата на входиране на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. С. С., с ЕГН- ••••••••••, с адрес с.Копринка, ул. ••• да заплати на ищеца на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД сума в размер на 25000лв., представляваща изплатено от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД застрахователно обезщетение и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимата сума. Претендира съдебни разноски. Представя банкова сметка. В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло предявените с исковата молба претенции. Възразява срещу твърденията в исковата молба за установени обстоятелства със сила на присъдено нещо от граждански съд в т.д. №472/2022 г. по описа на ОС- Стара Загора и в.т.д.№94/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, които пораждали основателност на правото на регрес по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Искът бил предявен на основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, който гласял, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водачът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях било задължително по закон, освен в случаите, когато било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Съгласно посочената разпоредба застрахователят имал право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, което напуснало мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях било задължително по закон /чл.500, ал.1, т.3 КЗ/. Следователно възникването на регресното право на застрахователя предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и собственика на л. а., плащане от първия на дължимото застрахователно обезщетение за причинените от водача на застрахованото МПС вреди, осъществено от водача противоправно поведение при настъпване на застрахователното събитие, вид и размер на щетите, както и напускане на местопроизшествието от страна на деликвента преди пристигането на контролните органи, когато тяхното посещение било задължително. Прието било безспорно, че с решение №216/03.08.2022 г., постановено по АНД №571/2022 г. по описа на PC-Казанлък бил признат за виновен в това, че на 01.12.2020 г. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, на пътен възел „Арсенал"- кръстовището на бул. Розова долина с изхода (локално платно) на първокласен път 1-6- околовръстен път Казанлък, при управление на МПС- лек автомобил марка и модел “Рено Сценик“ с peг.№••• нарушил правилата по ЗДвП и по правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, а именно: чл.6, т.1; чл.20, ал.1; чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45, ал.2 и чл.46, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, което било престъпление по чл.343, ал.1 б."б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Деецът не бил признат за виновен в извършване на деяния с квалификация „да е избягал от местопроизшествието". Към 01.12.2020 г. момента на осъществяване на ПТП, лекият автомобил марка и модел „Рено Сценик" с peг. № •••, управляван от ответника имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Ищецът твърдял, че с решение по т.д.№472/2022 г. на ОС-Стара Загора, потвърдено с решение по в.т.д.№94/2024 г. по описа на АД- Пловдив бил осъден да заплати на Д. Г. С. сумата 25000 лева, представляващо обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди, заедно с лихвата върху нея и другите съдебни разноски, за която били представени с исковата молба 2 броя заверени платежни нареждания за платени суми. Според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ регресното право на застрахователя можело да настъпи, само ако извършителят напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях било задължително по закон, какъвто не бил настоящият случай. В чл.123 от ЗДвП били регламентирани задълженията на участник в пътнотранспортно произшествие. Сочи, че следвал да остане на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, ако в конкретното ПТП има пострадал човек. Твърди, че към момента на осъщественото ПТП не било установено наличието на пострадало лице, поради което за него не възниквало задължението по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП - да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Още пред органите на досъдебното производство №284ЗМ - 107/2021 г. по описа на РУ- Казанлък, същият бил разпитан като свидетел на 22.01.2021 г. и заявява, че след настъпване на удара веднага спрял, отишъл и помогнал на лицето да стане. Велосипедистът сам си взел колелото, раницата и се отправил към банкета. Твърди, че го съпровождал до банкета и го питал няколко пъти има ли му нещо и той все отговарял, че му няма нищо. Видимо не е имало нито кръв, нито други видими следи, които да създавали дори съмнение у него като водач, че лицето е пострадало. На банкета лицето Д. Г. С. си изтупал дрехите, нагласил си раницата добре на гърба и поел велосипеда, за да го кара. Водачът на МПС бил убеден, че от настъпилото съприкосновение между управляваният от него автомобил и велосипедиста нямало пострадал човек, което убеждение се формирало както от видимо доброто му физическо състояние, така и от неговите категорични отговори за липса на физическо, телесно увреждане. В момента на настъпване на ПТП около тях имало активно движение на леки автомобили и хора, отиващи на работа в Арсенал. Другите участници в движението, които не били участници в пътнотранспортно произшествие също имали задължения, отразени в чл.124 от ЗДвП. Никой от другите водачи на МПС, участници в движението по това време, не възприели да има пострадал от пътно-транспортното произшествие и никой от тях също не телефонирал на спешен телефон 112. Велосипедистът също не уведомил на тел.112, че пострадал от удар при пътнотранспортно произшествие. Нещо повече, той отишъл на преглед едва на следващия ден 02.12.2020 г. в 10.40 часа, видно от амбулаторен лист №4783, издаден от доктор Веселин Секулов. В епикриза ИЗ №5306 на името на лицето Д. Г. С. с дата на приемане 03.12.2020 г. било отразено сведението от пациента за медицинската история, историята на случая описано така: Анамнеза: Вчера паднал като при приземяването се подпрял на дясната си ръка. Усетил силна болка и изтръпване в горната част на рамото като болката не отминавала и се усилвала при движение. Видял, че рамото е по-изпъкнало отгоре от другото". Същата анамнеза била вписана и предоперативна епикриза ИЗ №5306 от 03.12.2020 г., т.е. пострадалият съобщил, че удрянето било от вчера- 02.12.2020 г., когато за първи път посещава лекар. Самото досъдебно производство №284ЗМ- 107/2021г. по описа на РУ- Казанлък било образувано през 2021 г. Разследващият орган посетил мястото на произшествието едва на 06.07.2021 г., когато бил съставен първи протокол за оглед и след това на 08.09.2021 г. бил съставен втори протокол за оглед и фото-албум за посетено местопроизшествие. Счита, че като водач на МПС, причинил ПТП не бил длъжен да остане на мястото на произшествието, защото за него това задължение се пораждало само в случаите, когато имало пострадали хора по смисъла на чл.123, ал.1, т.2 буква “б“ от ЗДвП. В момента на настъпване на пътно транспортното произшествие за водача на МПС от обективните обстоятелства, липсвали видимите белези на увреждане, поведението на велосипедиста и категоричния му отговор, че му няма нищо, не се пораждало задължението да уведоми органите на МВР и да изчака идването им на мястото на произшествието. Основният спорен по делото въпрос, бил дали в процесния случай посещението на местопроизшествието било задължително по закон за органите за контрол на движението по пътищата. Случаите, когато органите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП били изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Това били случаите, когато при произшествието имало убит или ранен човек, произшествието предизвикало задръстване на платното за движение, в произшествието участвало ППС, превозващо опасен товар, има съмнение, че водач на МПС бил с концентрация на алкохол над допустима, в произшествието участвал автомобил на посочените в закона министерства и учреждения, между участниците в ПТП имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него и произшествието било с един участник и МПС не било в състояние да се придвижи на собствен ход поради вредите получени при ПТП. Съответстващи на част от тези хипотези било задължението на водача на МПС, участник в ПТП, при което имало пострадали хора да уведоми МВР и да остане на място и да изчака компетентните органи /чл.123, ал.1, т.2 б."а" и б."б" ЗДвП/. Безспорно, за да бъде налице неизпълнение на задължението на водача на МПС, участник в ПТП, да изчака пристигането на компетентните органи, той следвало да е възприел фактите, пораждащи това му задължение непосредствено или в разумен кратък срок след настъпване на пътния инцидент. Конкретните обстоятелства сочели, че за ответника било обективно невъзможно да възприеме, че велосипедиста имал качеството на пострадало от ПТП лице, за да възникне за него задължението по чл.123, ал.1, т.2 б."а" и б."б" ЗДвП за уведомяване и изчакване на контролните органи. В случая обстоятелствата, при които настъпило процесното ПТП и установеното поведение на участниците в него, не сочили на възникване на хипотеза, при която органите за контрол на МВР задължително следвало да посетят местопроизшествието, което не пораждало и задължението на ответника да остане там до пристигането им. Счита иска за неоснователен, недоказан. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира съдебни разноски. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Страните не спорят, че към 01.12.2020 г. лек автомобил марка “Рено“, модел “Меган Сценик“ с рег.№•••, управляван от С. С. С. е имал сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. От приложеното а.н.д.№571/2022г. по описа на РС-Казанлък се установява, че с влязло в сила решение №216/03.08.2022г. С. С. С., с ЕГН- •••••••••• е признат за виновен в това, че на 01.12.2020г., в гр.Казанлък , обл.Стара Загора , на пътен възел “Арсенал“ -кръстовището на бул.“Розова долина“ с изхода /локално платно/ на Първокласен път 1-6-околовръстен път на гр.Казанлък, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел “Рено Сценик“ с рег.№••• е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ПП3ДвП/, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП-“Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци“, но не сторил това; чл.20, ал.1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, но не сторил това; чл.50, ал.1 от ЗДвП- “На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, като не сторил това; чл.45, ал.2 от ППДвП- “Пътните знаци относно предимство имат следните изображения и наименования: Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" чл.46 ал.2 от ППЗДвП - „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.", като не спрял на поставения на изходящото /локално/ платно на първокласен път 1-6 пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" и не е осигурил предимството на движещия се по бул.“Розова долина“ велосипедист - пострадалият Д. Г. С. в посока север-юг, като по непредпазливост е причинил на Д. Г. С. - роден на 19.08.1979г. от гр.Казанлък средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на акромиклавкуралната става /ставата между ключицата и акромиона -израстък на лопатката/, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок от около 3-4 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б."б", във вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност. От приложеното т.д.№472/2022г по описа на ОС-Стара Загора и в.т.д. №94/2024 на Апелативен съд-Пловдив се установява, че с влязло в сила решение №383/01.12.2023 г. по т.д.№472/2022г по описа на ОС-Стара Загора “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:200299615 е осъдено да заплати на Д. Г. С., с ЕГН•••••••••• от гр.Казанлък на основание чл.432 от КЗ обезщетение в размер на 25000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 01.12.2020 г., ведно със законната лихва от 20.10.2022г. до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач С. С. С. на страната на “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. От приетите заверени копия на Изпълнителен лист №169/10.07.2024 г., издаден по в.т.д.№94/2024 г. по описа на АС-Пловдив, 2 бр. преводно нареждане от 03.01.2024г. и от 19.07.2024 г. и Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№122/2024 по описа на ЧСИ Д. Димитров, с рег.№867 на КЧСИ се установява, че ищцовото дружество е изплатило на увреденото лице Д. Г. С. обезщетение в размер на 25000 лв. Съгласно показанията на свидетеля М.Ч. С.а- съпруга на ответника, на 01.12.2020г. била с ищеца в автомобила. При потеглянето му се чуло охкане отвън. Ищецът спрял, излязъл от колата, отишъл при човека и му помогнал. Човекът ръкомахал, че нищо му нямало, ищецът го съпроводил до парапета на канала, след това се върнал и отишли на работа. От ищеца разбрала, че е попитал човека дали иска да го заведе някъде за медицинска помощ, но той отказал. Инцидентът станал около 06:30-06:40 часа, близо до Арсенал, имало коли автобус и хора. В показанията си свидетелят П.Р. С. сочи, че когато М. С.а дошла на работа, треперела и й казала, че някакъв човек с колело се е блъснал в тяхната кола, че ищецът слязъл, помогнал му, вдигнал го, попитал го дали му има нещо, човекът казал, че нищо му няма и си тръгнал. М. С.а й казала, че човекът отказал да извикат полиция. От така установеното съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1 и т.2, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон съгласно разпоредба на чл.125 от ЗДвП. Основателността на предявения иск с предмет регресното притезателно право на застрахователя е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите; осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основа исковата си претенция. Установено по безспорен начин е, че между страните по делото е съществувало валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил “Рено Сценик“ рег.№••• и в срока на застрахователното покритие е осъществено от ответника С. С. С. пътно транспортно произшествие на 01.12.2020 г. с пострадало лицето Д. Г. С.. Съгласно чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното. Съгласно т.15 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл.78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл.78а от НК с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. С присъдата и с решението по чл.78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от НК за гражданския съд. В случая влязлото в сила решение по чл.78а от НК, постановено по а.н.д. №571/2022 г. по описа на РС-Казанлък е задължително за гражданския съд поради, което безспорно е установена вината на застрахования водач на лек автомобил “Рено Сценик“ с рег.№••• С. С. С. за причинената на велосипедиста Д. Г. С. средна телесна повреда при ПТП на 01.12.2020 г. в гр.Казанлък. На основание влязлото в сила решение по т.д.№472/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора, ищецът “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е изплатил на пострадалия Д. Г. С. застрахователно обезщетение в размер на 25000 лв. за причинените му неимуществени вреди следствие на получените при ПТП на 01.12.2020 г. телесни увреждания. За възникване на регресното право по чл.500 от КЗ законът изисква посещаване на мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие от органите на МВР да е задължително. В разпоредбата на чл.125 от ЗДвП са посочени случаите при които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП в т.ч. когато при произшествието има убит или ранен човек- т.1. Нормата на чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС, при станало ПТП без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; а когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на органите на МВР, до пристигането на органите на МВР съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението,както и да не променя състоянието му до идването на органите на МВР освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби. Не е спорно, че ответникът е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В материалите по досъдебното производство, приложени по АНД №571/2022 г. по описа на РС-Казанлък се съдържат данни, че при настъпване на ПТП на 01.12.2020 г. ответникът е слязъл от лекия автомобил, отишъл е при пострадалия велосипедист и го е попитал дали му има нещо, че пострадалият не е имал видими физически наранявания и оплаквания. В този смисъл са и показанията на разпитания по настоящото дело св.М.Ч. С.а. Пострадалият Д. Г. С. не се е свързал от мястото на ПТП-то с органите на МВР и/или с екип на спешна помощ като няма и данни за подаден към момента на настъпване на ПТП на 01.12.2020 г. до тези органи сигнал от трети лица, че на местопроизшествието има ранено или пострадало лице. При тези обстоятелства за ответника е било обективно невъзможно да разбере, че пострадалият велосипедист има телесни увреждания т.е. че е участвал в ПТП с пострадало лице и дължи уведомяване и изчакване органите на реда на местопроизшествието. Следователно не е налице неизпълнение от негова страна на задълженията по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Напускането от ответника предвид възприятието му за събитията след разговора с пострадалия не може да се приеме като укриване от органите на реда, целящо затрудняване или осуетяване разкриването на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то. Полученото вследствие на ПТП на 01.12.2020 г. от велосипедиста Д. Г. С. увреждане -изкълчване на акромиклавкуралната става /ставата между ключицата и акромиона -израстък на лопатката/ е установено от медицинските органи на 02.12.2020 г., когато пострадалият е отишъл на преглед / л.33 на делото/. Органите на МВР /РУ-Казанлък/ са уведомени за процесното ПТП на 03.12.2020 г. Досъдебното производство е образувано на 13.01.2021 г., а мястото на произшествието е посетено от разследващите на 06.07.2021 г., когато е съставен протокол за оглед / пр.вх. №199/2021 г. по описа на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък към АНД.№571/2022 г. на КРС/. Ответникът е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК т.е. за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда при управление на л.а. “Рено Сценик“ с рег.№•••. Това обстоятелство сочи, че на досъдебното производство не са били събрани достатъчно доказателства от разследващите органи за това, че ответникът е напуснал местопроизшествието или “избягал“- дума, употребена в чл.343, ал.3 НК. Други доказателства в тази насока не са ангажирани по настоящото дело от ищеца. С решението на наказателния съд, ответникът е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, без поведението му да има съставомерност. С оглед гореизложеното следва извода, че в случая разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДвП е неприложима. Тъй като не се установи наличието на една от кумулативните предпоставки на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, при които застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност“ има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение, то предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1585 евро. Водим от гореизложеното съдът