Решение № 2197 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1290/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Делото е образувано по жалбата на А. Г. С., чрез адвокат С. М., против решение № 367р-14613 от 30.09.2025г. на Началника на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик за отнемане на разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на установената форма. Излага съображения. Претендира разноски. Ответникът Началник на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик в писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на обжалване в настоящото производство е решение № 367р-14613 от 30.09.2025г. на Началника на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик за отнемане на разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Решението е постановено във връзка с констатацията, че на 23.09.2025г. е издадено постановление за привличане на жалбоподателя А. Г. С. като обвиняем по досъдебно производство № 27/2025г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Пазарджик за извършено престъпление по чл.284в от НК. В тази връзка на основание чл. 153, т.6 и чл. 155, във вр. с чл. 58, ал.1, т.2, предложение 2-ро от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите издалия (ЗОБВВПИ) е постановено отнемането на издаденото на С. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Със същото решение на основание чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ е разпоредено и изземването на един брой пистолет марка „Sig sauer“, модел Р226, кал. 9х19 мм с № V641386 и един брой пистолет марка „Makarov“, кал. 9х18 мм с № ВЕ19133 и боеприпасите за него. На основание чл. 60, ал.1 от АПК е допуснато предварителното изпълнение на административния акт. Оспореното решение №367р-14613 от 30.09.2025г. е връчено лично на жалбоподателя на 11.10.2025г., съответно жалбата е подадена на 27.10.2025г. (понеделник) и в този смисъл е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В изпълнение задълженията, вменени с разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Съгласно чл.155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Разрешенията по силата на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ се издават от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. В случая оспореното решение е издадено от началника на РУ – Велинград, следователно от материално и териториално компетентен орган. Решението е обективирано в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Решението е мотивирано - административният орган е посочил фактическите основания, както и приложимата законова разпоредба. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е и материално законосъобразно. Според разпоредбата на чл.58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление, като за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно. В разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е предвидено, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Видно от събраните по делото писмени доказателства, спрямо жалбоподателя е издадено постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство №27/2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Пазарджик за извършено престъпление по чл.284в НК, за което началникът на РУ – Велинград е бил уведомен с писмо вх. № 367000-7481/29.09.2025г. Въз основа на това писмо административният орган правилно е приел, че са настъпили обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, които обуславят издаването на процесното решение по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Неоснователни са направените в жалбата твърдения, че обжалваното решение е издадено преди неговият адресат да е имал процесулното качество на обвиняемо лице по смисъла чл. 219, ал. 4 от НПК. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление. Фактическият състав на посочената правна норма е изпълнен, когато срещу титуляра на разрешението има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, каквото е вмененото на жалбоподателяпо чл.284в от НК, като разпоредбата не изисква като елемент от фактическия си състав обвинението да бъде предявено. /напр. решение №4624 от 07.05.2025 г. по адм. д. № 3197/2025г. на ВАС/. Т.е. правнорелевантен е фактът на повдигане на обвинението, а не предявяването на постановлението за привличане като обвиняем – в този см. напр. решение № 5231 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2015г. Видно от данните по делото обвинение срещу жалбоподателя С. е повдигнато на 23.09.2025г., а оспореният акт е издаден на 30.09.2025г. Неотносим към настоящия казус е и въпросът за основателността на повдигнатото обвинение, каквито доводи са наведени в жалбата, предвид че законодателят не го е въвел като елемент от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗОБВВПИ. Доколкото разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ е императивна, то при наличие на обективните предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ административният орган е длъжен да отнеме разрешителното за носене на оръжие при условията на обвързана компетентност. Затова неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на оспорения акт е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Посочената правна норма следва да се тълкува като изискване за спазване на целта на закона, както е сторено в настоящия случай, както и не е налице превратно упражняване на властнически правомощия по чл. 6 от АПК. В този см. напр. решение № 2540 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2013г. В чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ изрично е предвидено, че при настъпването на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да отнеме разрешителното за носене на оръжие. Т. е. не са предвидени мерки, измежду които административният орган да може да избира, а императивно са посочени дължимите от него действия. Затова не би могло да се приеме несъразмерност на предприетите мерки, доколкото са единствени възможни. В този см. напр. решение №4624 от 7.05.2025г. на ВАС по адм. д. №3197/2025г., решение №3078 от 23.03.2023г. на ВАС по адм. д. №7348/2022г., решение №13166 от 22.12.2021г. на ВАС по адм. д. №7412/2021г., решение №7893 от 29.06.2016г. на ВАС по адм. д. №14264/2015г., решение №11306 от 9.08.2013г. на ВАС по адм. д. № 631/2013г., решение №1297 от 29.01.2009г. на ВАС по адм. д. №10555/2008г. и др. Ирелевантно е за настоящия спор, че жалбоподателят заема длъжност полицейски инспектор и има зачислено служебно оръжие, тъй като в случая се касае за отнемане разрешение за съхранение, носене и употреба на лично оръжие и както е посочено по-горе в мотивите на съдебния акт, административният орган е обвързан от императивната разпоредба на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ при наличието на условията по чл. 58, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗОБВВПИ. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в подкрепа на твърденията в жалбата, че с отнемане на разрешението за носене на оръжие жалбоподателят няма да бъде в състояние да се защити от лица, които изпитвали към него неприязън заради извършваните от него действия по служба, не са ангажирани никакви доказателства. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът