Решение № 337 от 30.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1238/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 12110/21.10.2025г. е подадена от Е. Г. П., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез адв. Л. С., с адрес •••, срещу Решение № 287/20.08.2025г., постановено по гр.д. № 1292/2022г. по описа на РС Разлог. В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се в въззивната жалба, че с обжалваното решение Районен съд Разлог е отхвърлил, като неоснователен, предявения основен иск от Е. Г. П. против Н. Г. и Е. А. Ю., с който е поискано съдът да постанови решение, по силата на което да обяви за нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К. - рег. № 505 в Регистъра на НК, с Вх. Peг. № 4200 от 10.10.2018г., Акт № •••г. на Службата по вписвания - Разлог, в частта, с която Г. Н. Ю. продава на Н. Г. Ю. 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 61813.761.31 по КККР на гр. Разлог, с адрес на поземления имот: •••, целият с площ от 294 кв.м. и 2/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.761.31.2.1 по КККР на гр. Разлог, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 2, разположена в горепосочения имот, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, поради неспазване на предписаната в закона форма. Сочи се също, че с обжалваното съдебно решение е отхвърлен, като неоснователен, и предявеният, при условията на евентуалност, иск от Е. Г. П. против Н. Г. Ю. и Е. А. Ю., с който се иска съдът да обяви за унищожаем по отношение на Н. Г. Ю. и на Е. А. Ю. Договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.1018г. с Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К. - рег. № 505 в Регистъра на НК, с Вх. Рег. № 4200 от 10.10.2018г., Акт № •••г. на Службата по вписвания - Разлог, в частта, с която Г. Н. Ю. продава на Н. Г. Ю. - 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 61813.761.31 по КККР на гр. Разлог, с адрес на поземления имот: •••, целият с площ от 294 кв.м. и 2/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.761.31.2.1 по КККР на гр. Разлог, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в горепосочения имот, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, като сключен от дееспособно лице, което към датата на сключване на договора - 10.10.2018г. - не е било в състояние да разбира ясно свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Сочи се още, че с обжалваното съдебно решение ищцата е осъдена да заплати на Н. Г. и Е. А. Ю. сумата 2 300 лв., представляваща разноски за производството пред първата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа се с в въззивната жалба, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 10.10.2018г., съгласно Нотариален акт № •••г. на нотариус С. К., Г. Н. Ю., баща на ищцата продава на брат й Н. Г. Ю. собствения си недвижим имоти, като сделката е оформена от нотариуса с полагане на подпис с палец от продавача Г. Н. Ю., поради старост, на основание чл. 572, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд, неправилно и в противоречие на закона, е отхвърлил, като неоснователен, основния иск за обявяване на нищожността на сделката, в посочената й част, обективирана в Нотариален акт за № •••г. на Нотариус С. К.. Сочи се, че неоснователен и в противоречие със събрания доказателствен материал е извода на първоинстанционния съд, че правилно при изповядване на сделката Г. Ю. е направил своето волеизявление, като е положил отпечатък от палеца си. Напълно погрешна е преценката на Районен съд Разлог, че е явно, че тогава продавачът не е могъл да изпише трите си имена четливо, тъй като съдебната практика не тълкувала понятието „недъгавост“ в буквалния му смисъл. Правно непрецизно е становището на първоинстанционния съд, че при установено трайно увреждане на здравето, свързано с невъзможност да се положи подпис, лицето може да изрази своята воля с отпечатък от десния палец. Сочи се също, че в противоречие с правните норми Районен съд Разлог е приел, че нотариусът правилно е приложил закона и е позволил на прехвърлителя да положи отпечатък от палеца си. Изтъква се, че мотивът на районния съд, а именно че при прилагането на чл. 579, ал. 2 ГПК нотариусът не е длъжен да посочи причината, поради която страната в нотариалното действие полага отпечатък от десен палец, не кореспондира със закона и е установената съдебна практика. Твърди се, че от представения по делото Нотариален акт № •••г. на нотариус С. К. е видно, че прехвърлителят Г. Н. Ю. е сложил отпечатък от десния си палец. Нотариусът е отбелязал, че се полага отпечатък от десен палец, поради старост, на основание чл. 572, ал. 2. от ГПК. Изтъква се, че според чл. 572, който няма втора алинея: „Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява“. Застъпва се становище, че по всяка вероятност нотариусът е имал предвид чл. 579, ал. 2 ГПК, но тази груба грешка в нотариалния акт, касаеща основанието една от страните по прехвърлителна сделка да не положи саморъчно подписа си, подлага под съмнение действителната причина за полагането на отпечатъка от десен палец, вместо подпис. Съгласно изискванията на чл. 579, ал. 2 от ГПК „Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели.“. сочи се, че по делото, от събраните доказателства, е установено, че прехвърлителят Г. Н. Ю. не е бил нито неграмотен, нито недъгав, поради което се твърди от въззивната страна, че не е спазена формата на договора, което е основание за нищожност на сделката по смисъла на чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК. Сочи се в жалбата, че неправилно и избирателно Районен съд Разлог аргументира решението си в тази му част, като се позовава единствено на свидетелските показания на нотариус К., която е заявила, че Г. Ю. е поставил отпечатък от пръста си, защото не можел да изпише трите си имена. В противоречие на закона първоинстанционният съд е обосновал отхвърлянето на иска за обявяване на нищожността на сделката, като е направил неправилно преценка на свидетелските показания, съгласно чл. 172 от ГПК. Изтъква се, че този свидетел е крайно заинтересован да свидетелства в полза на ответната страна, с оглед на обстоятелството, че той е позволил, вместо подпис, прехвърлителят да постави отпечатък от десния палец и така е одобрил процесния договор за покупко-продажба. Сочи се също, че в противоречие на установените процесуални и материални правни норми, първоинстанционният съд избирателно се е позовал, за да подкрепи своите изводи, само на предпочетени от него доказателства по делото и по този начин е нарушил принципа за преценка, с оглед на всички други установени данни по делото. Аргументите на първоинстанционният съд, че свидетелските показания на нотариус К. кореспондират с приложената медицинска документация, доколкото лицето е било диагностирано с исхемичен мозъчен инсулт засегнал предимно дясната му страна и се касае за латентна хемипареза, като засегнатите крайници не са били лишени от възможността за движения, но е била налице мускулна слабост и затруднения в движението, противоречат и не отговарят на съвкупността от всички установени по делото факти. Оспорват се изводите на районния съд, като се твърди, че тези аргументи на първоинстанционният съд не съответстват и на самата приета по делото съдебномедицинска експертиза, в която ясно е обяснено, че се касае за здравословно състояние без патология в горни крайници след двата прекарани инсулта от прехвърлителя Г. Ю.. Въпреки слабостта на засегнатата дясна половина на тялото му, той е можел да извършва всички движения с намаЛ. мускулна сила. С оглед посоченото от вещото лице-* Р. Х., че „По отношение на двигателната активност към процесната дата 10.10.2018г., следва да се посочи, че след поредното пролежаване в неврологично отделение на МБАЛ-Разлог през месец април 2018г. болният е изписан в подобрено състояние в двигателния дефицит на десните крайници и афатичните нарушения. В тази смисъл може да се приеме, че около 6 месеца по-късно /при липса на медицински данни за настъпили усложнения /двигателната дейност не е била загубена, а е имал леки нарушения в моторната функция предимно за десните крайници.“, твърди се в въззивната жалба, че заключението по изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза е в съответствие с представените медицинските документи и дадените свидетелски показания, удостоверяващи състоянието на прехвърлителя Г. Ю.. Към датата на сключване на разпоредителната сделка прехвърлителят Г. Ю., независимо от тежкото си психиатрично състояние, е имал достатъчно двигателна способност да се подпише и да положи своя подпис. В нито едно от констатираните му заболявания не е посочена, като последица, недъгавост. Сочи се, че наличието на двигателна възможност на дясната ръка, макар и с мускулна слабост се потвърждава и от почти всички разпитани свидетели по делото. Сочи се, че в съдебното заседание на 20.11.2024г. свидетелят * Ж., лекар в •••, е описала състоянието на Г. Ю., при неговите посещения в болничното заведение по следния начин: „Замайвания, това са му били основите оплаквания. Той не е бил с някаква неподвижност. Това е тежката симптоматика, неподвижност в крайниците, било леви било десни, с някакво нарушение или други. Не е имал такива прояви… Мисля, че няма как да отсъства подпис на пациента в амбулаторния лист. Специално амбулаторен лист в отделението без подпис на пациент или придружител не може да съществува. Ние ще бъдем санкционирани от касата... Те са си подвижни и на крак, но усещат малко поизтръпнали съответните крайници, леви или десни... Пациент в неговото състояние и с така констатирана десностранна латентна хемипареза не е възможно да има слабост при самостоятелно хранене, при писане... Не смятам, но може да има понякога несръчност, което е съвсем нормално, не че не може изцяло да се обслужва с тази ръка...“. сочи се също, че свидетелят * Д. М. - ••• е заявила: „Обикновено идваше със световъртеж, замаяност, нестабилност при ходене… Не си спомням да сме констатирали треперене или забавяне на функциите на дясната ръка... Във всеки случай при латентна пареза движенията са общо взето забавени... Това е най-леката степен на засягане на двигателната дейност...“. сочи се още, че в съдебното заседание на 11.10.2024г. свидетелят Панева, работеща в неврологично отделение, е заявила: „Много отдавна познавам Г. Ю.. Той беше грамотен човек. Говоря за миналите години. Той си имаше фирма с камион…“; свидетелят Б.: „Единствено 2018 година някъде беше, усетих като си правихме здрасти, че дясната ръка му беше по-здрава, не беше здравия мъж, който стискаше ръката...“; Свидетелят Д.: „Иначе си е бил подвижен, по махалата си се движеше. Той иде до нивата, пак се върне, подвижен много. Вечно подвижен. Нито с бастун да се подпира, вървеше си изправен. По-бавно да ходи, но не потрудно. Не трепереше. Не съм забелязала да е трепери преди смъртта.“; свидетелят Т.: „Видимо той беше здрав. Всеки може да е имал някаква болика. Не съм усетила да му треперят ръцете. Ние сме сядали с него да пием безалкохолно, не му трепереха ръцете, нали щеше да ми е направило впечатление.“ Посочва се в жалбата, че решението на първоинстанционния съд, с което отхвърля, като неоснователен, основния иск за обявяване на нищожността на сделката, обективирана в Нотариален акт за № •••г. на Нотариус С. К., е в противоречие и с постоянна установената съдебна практика. Сочи се, че в практиката на ВКС – Определение № 292 от 12.04.2019г. по гр. д. № 4610/2018г. на ВКС, 3-то гр. о., по този въпрос ясно са разграничени двете хипотези, при които участникът в нотариалното производство, вместо подпис, полага отпечатък от десния си палец. Първата хипотеза е налице, когато лицето е неграмотно, а втората, когато лицето страда от трайно увреждане, водещо до невъзможност лицето изобщо да положи подпис или да положи подпис, подлежащ на идентификация. Твърди се в жалбата, че в настоящия случай спорния въпрос е, дали към момента на извършване на процесната сделка е била налице хипотезата на чл. 579, ал. 2 от ГПК. Фактът, че прехвърлителя Г. Ю. е грамотен не е опроверган и отречен по делото, като остава да се изясни, дали към момента на сключване на сделката е била налице втората хипотеза, предвиждаща поставянето на отпечатък от палец, а именно „недъгавост“. Сочи се, че от събраните доказателства по делото става ясно, че приживе Г. Ю. е имал множество заболявания, както и че към момента на сделката е бил на възраст, но нито едно от заболяванията, посочени в представените медицински документи, както и в приетите съдебно-медицинска и психиатрична експертизи, няма посочена недъгавост. Превърлителят Г. Ю., съгласно представеното Експертно решение на ТЕЛК от 11.06.2015г., е бил с опредЕ. работоспособност *, при водеща диагноза „органично разстройство на личността“, но това касае възможността му за полагане на общественополезен труд. Изтъква се, че в конкретния случай, макар и вещото лице Х. да е категоричен, че Г. Ю. не е изгубил двигателната си дейност и е имал леки нарушения в моторната функция предимно за десните крайници, въпреки констатираното наличие на мозъчно-съдова болест, поради което се твърди в жалбата, че при изповядване на процесната сделка прехвърлителят не е бил недъгав и не е била налице необходимост той да постави пръстов отпечатък, вместо подпис и изписване на имената си. Сочи се, че независимо, че при изслушване на сделки, нотариусът е този, който решава, как да се процедира, това следва да бъде в съответствие с изискванията на закона, като за да се разпореди полагане на отпечатък от десния палец, нотариусът следва да се увери, че лицето не може да подпише, поради неграмотност или недъгавост. Сочи се също, че прилагайки разпоредбата на чл. 579, ал. 2 от ГПК, нотариусът е нарушил особените правила за форма на нотариалния акт, което, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, води до нищожност, поради неспазване на формата на сделката, а когато нотариалното действие е нищожно, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е нищожна и сделката, оформена с порочния нотариален акт, поради неспазване на предписаната от закона форма. Посочва се в жалбата, че първоинстанционният съд погрешно е приел твърденията за нарушения на чл. 579 ГПК допуснати от нотариуса, при извършване на нотариалното действие, като такива релевантни на иск за прогласяване нищожността на договора и с решението си е отхвърлил този иск, но не се е произнесъл по предявения от ищеца иск за прогласяване нищожността на нотариалното действие – извършен нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К.. На следващо място, твърди се във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил и евентуалния иск за унищожаемост на сделката на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, който е предявен след смъртта на лицето и е допустим, тъй като изхожда от наследник на починалия Г. Н. Ю. - продавач по процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Сочи се, че неоснователно Районен съд Разлог е приел, че евентуалност иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, е погасен по давност. Изтъква се, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗЗД, унищожаем е договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си. Разпоредбата на чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожаване може да бъде предявен само от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Искът за унищожаване на сделки е конститутивен и се предявява от страната, чиято воля е опорочена, а след смъртта й- от нейните наследници, тъй като правото да се иска унищожаването на опорочената сделка има имуществен характер. Сочи се, че в настоящия случай евентуално предявеният иск е за унищожаване на процесния договор, въз основа на обстоятелството, че при извършване на сделката, страната, която е била дееспособно лице, не е могла да разбира или да ръководи постъпките си. Порокът/неспособността да разбира и да ръководи действията си/ във волята на прехвърлителя Г. Ю., починал на •••г., наследодател на въззивницата, е съществувал към датата на извършената продажба- 10.10.2018г. Въз основа на представеното по делото удостоверение за наследници, ищцата Е. П. е законен наследник на Г. Ю. и едва след смъртта му /22.02.2021г./ същата има правен интерес от предявяване на иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и е активно легитимирана страна да предяви такъв за унищожаване на договора за продажба, изповядан на 10.10.2018г., поради което се застъпва становище, че искът е допустим и следва да се разгледа по същество. Сочи се също, че активната процесуална легитимация на ищцата възниква от момента в който тя е придобила качеството на наследник на починалия си баща Г. Ю. и от този момент за нея възниква правото на иск- да иска унищожаване на договора, на основание чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, поради което следва, че за ищцата тече давност да предяви иска, с правно основание чл. 31 ал. от ЗЗД, от •••г. Изтъква се в жалбата, че в периода от сключване на договора за продажба до предявяване на иска, ответниците не са предприели действия за привеждане в изпълнение на договора. С оглед на това обстоятелство, се застъпва становище, че въззиваемите, като ползващи се от сделката страна, са изчаквали изтичането на срока по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, за да предприемат действия, с които да приведат в изпълнение договора. Сочи се, че в тази връзка следва да се прецени и дали не е налице злоупотреба с право, което правният ред не допуска, тъй като основно правно задължение на всички субекти, според Конституцията на Р България е забраната да се злоупотребява с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично заложено в редица нормативни актове. Изтъква се, че в настоящия случай ищцата е била държана в заблуда от ответниците, относно направената продажба и съвсем случайно е разбрала за нея при поредното плащане на дължимите данъци за вече прехвърЛ.та част от наследствения й имот. Посочва се в жалбата, че неоснователно Районен съд Разлог е приел, че предявения, при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, освен че е погасен по давност, е и недоказан. Изтъква се, че приложимата законова норма изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор, като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика, а съдържанието му да съдържа неразбираеми, взаимно изключващи се и противоречиви клаузи и налудни мотиви, както и клаузи, налагащи невъзможни забрани или безсмислени изисквания и др., т.е. самият договор да свидетелства за неспособността на страната да действа разумно, са в противоречие със закона и е трайно установената съдебна практика. Сочи се, че съгласно ТР №5 от 30.05.2022г. по ТД № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС, в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Твърди се, че заявените в искова молба фактически обстоятелства за изменения на личността и наличие на психическо заболяване на прехвърлителя, отразили се на умственоемоционалните му способности да разбира свойството и значението на извършеното от него при сключване на процесния договор, са доказани категорично от приетата съдебно психиатрична експертиза, представените медицински документи и от разпитаните свидетели, при режим на довеждане от ищцата. Сочи се, че * К. К. в показанията си, относно дадените крайно противоречивите свидетелски показания, ползващи ищцата и ответниците, сочи: „Санитарите не са компетентни. Невролозите имат нетрайни впечатления и пак ще кажа това, което съм написала и в експертизата, обръщат внимание на чисто неврологичната симптоматика.“ Сочи се също, че в съдебното заседание, проведено на 30.01.2025г., вещото лице * К. К. категорично е заявила: „Вменяемостта се оценява към конкретен момент за конкретно деяние, но по принцип този човек е бил недееспособен предвид актуалното му състояние, страдала е годността му сам да се грижи за своите си работи… Като през април месец той е бил с такава афазия сензорна, което означава, че не е разбирал част от това, което чува. Отделно от това е страдала краткосрочната му памет, която се е отразявала върху неговата ориентация. Също така са отбелязани интелектуални смущения, мисловни смущения, които са се отразявали на неговите да се грижи сам за своите си работи… Г. не е могъл да се грижи сам за своите си работи, това е различно. Поради когнитивно паметния дефицит и личностната промяна, постепенно загуба на придобитите от житейския опит умения. В това състояние тези хора не могат да разбират изцяло това, което вършат и не могат да се грижат сами за своите си работи, да защитят своя си интерес по най-добрия начин.“ Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е нарушил съдебно-процедурните правила, като само е констатирал и описал в решението си събраните доказателства по делото, но не ги е обсъдил в тяхната цялост и не им е извършил обстоен и логичен анализ, който да определи тяхното значение към предмета на спора и по двата предявени иска, поради което се сочи, че обжалваното решение е немотивирано и същото не кореспондира с установените по категоричен начин данни по делото. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло Решение № 287 от 20.08.2025г., постановено по гр.д. № 1292/2022г. по описа на Районен съд Разлог, тъй като същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове, както и да присъди в полза на въззивната страна, направените от нея съдебни и деловодни разноски по двете инстанции на делото. Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – Е. А. Ю. и Н. Г. Ю., от която в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника адв. Р. З.-К.. С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, поради което се иска от съда да остави същата без уважение. Сочи се в отговора на въззивната жалба, че за да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото са предявени при условия на евентуалност два иска за недействителност на правна сделка- договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, сключен между наследодателя на ищцата и първия ответник, като в случая съдът е посочил, че при заявени няколко основания за недействителност, съдът не е обвързан с въведения от ищеца начин на съединяване (последователност) на исковете. Въз основа на въведените от ищцата и поддържани в хода на съдебното производство твърдения съдът е посочил, че е предявен иск за унищожаемост на сделката по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и е посочил, че в исковата молба не са изложени обстоятелства, нито твърдения за съзнавана липса на съгласие у бащата на страните. Твърденията на ищеца се отнасяли за обстоятелства, че към момента на изповядване на процесната сделка прехвърлителят е бил в деменция, не е съзнавал какво подписва и не е могъл да ръководи съзнателно действията си, поради което съдът е приел, че иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 2 предл. второ от ЗЗД не е предявен, а е предявен само иск за унищожаемост на сделката като сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си. Сочи се, че съобразно тежестта на твърдения порок на сделката и последиците на нищожността на сделка в сравнение с унищожаването й, съдът е намерил, че като главен иск следва да разгледа иска за нищожност на процесната сделка на основание чл. 26, ал. 2 предл. трето от ЗЗД - липса на форма поради извършване на нотариалното удостоверяване на съгласието на прехвърлителя в противоречие с изискванията по чл. 579, ал. 2 във вр. с чл. 576 от ГПК. Като краен резултат съдът е приел, че главният иск е неоснователен и го е отхвърлил. Сочи се в отговора, че е видно от нотариалния акт, че прехвърлителят не го е подписал, а е сложил отпечатък от десния си палец, поради старост. Изтъква се, че според чл. 579, ал. 2 от ГПК, когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189 от ГПК/полага се отпечатък от десния палец/, като актът не се приподписва от свидетели. Според чл. 576 от ГПК нотариалното действие е нищожно, ако е бил нарушен чл. 579 от ГПК. В тази връзка съдът е посочил, че при изповядване на сделка е нужен не само подпис, но и изписани три имена четливо, което Г. Ю. не е могъл да направи. Това наложило да положи отпечатък от палеца си в нотариалния акт, удостоверяващо съгласието му със сделката и потвърждаващо неговото волеизявление. Сочи се, че тези изводи съдът е направил основно въз основа на показанията на нотариус К. и заключението на вещото лице доктор Х., като съдът е признал правото на нотариуса да направи преценка дали е необходимо и законосъобразно „подписването“ на нотариалния акт да бъде извършено по този ред. Сочи се също в отговора, че след като е отхвърлил първия иск като неоснователен, съдът е разгледал втория евентуален иск за унищожаемост на сделката на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че този иск е предявен след смъртта на продавача, чиято воля по сделката се твърди, че е опорочена, от наследник на същия и е допустим, тъй като изхожда от наследник на починалия Г. Н. Ю. - продавач по процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Изтъква се, че тъй като по делото не са наведени твърдения от страните и събрани доказателства, че приживе на наследодателя им е имало висящо съдебно производство за поставянето му под запрещение, то съдът е приел, че е основателно възражението на ищеца, че искът е погасен по давност. Съдът е посочил, че давността за предявяване на иск за унищожаване на договор е тригодишна и започва да тече от момента на сключване на сделката, което в случая е 10.10.2018 година. Ищцата е предявила исковата молба в съда на 08.12.2022 година, т.е. повече от 4 години след това. Изтъква се в писмения отговор на въззивната жалба, че първоинстанционният съд е посочил, че предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, освен че е погасен по давност, е и недоказан. Приложимата законова норма изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор, като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика, а съдържанието му да съдържа неразбираеми, взаимно изключващи се и противоречиви клаузи и налудни мотиви, както и клаузи, налагащи невъзможни забрани или безсмислени изисквания и др., т.е. самият договор да свидетелства за неспособността на страната да действа разумно. Сочи се, че такива обстоятелства в съдържанието на договора според съда не се установяват, като същият има обичайното за договори на покупко-продажба на недвижими имоти съдържание, още повече, че прехвърлителят е защитил интересите си като си е запазил и правото да ползва имота докато е жив. Така с оглед изхода на делото и отхвърлянето на исковете като неоснователни, съдът ни е присъдил сторените по делото разноски. По отношение доводите на въззивната страна, въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба застъпва становище, че обжалваното решение е постановено в съответствие със закона. Сочи се, че съдът правилно е приел, че поредността на съединените да е с оглед тежестта на претендирания порок на сделката и проявлението на същия, като е посочил, че от изложените обстоятелства в исковата молба не се извежда основание за предявен иск за прогласяване нищожност на процесната сделка поради липса на съгласие- чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, тъй като не се твърди съзнателно допуснато отсъствие на съгласие. За да е налице основанието за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2 предл. второ от ЗЗД, липсата на съгласие трябва да е съзнателна, защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. Съдът е посочил, че съгласие ще липсва в случаите на мисЛ. уговорка, шега или насилие, извършване на сделката в състояние на алкохолна или друга интоксикация, пороци на упълномощителната сделка, когато атакуваната сделка е сключена чрез пълномощник. В тези случаи ще е налице липса на валидно съгласие за сключване на договор. Тъй като фактическите твърдения на ищеца по исковата молба били за трайно проявена деменция - слабоумие в резултат на заболяване на прехвърлителя, което му попречило да разбира и ръководи своите действия при прехвърлянето на имота с процесния договор, то и същите определяли иска за унищожаемост на сделката по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл съдът е посочил, че не е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, поискано от ищцата в открито съдебно заседание, доколкото би се стигнало до изменение както на основанието, така и на петитума на исковата молба. Сочи се също, че е неоснователно твърдението в жалбата, че не са били налице условия и основание Г. Ю. да удостовери волята си по сделката с поставяне на палец на нотариалния акт. Фактът, че продавачът не е могъл да подпише акта е установен от показанията на свидетеля С. К.. При разпита на последната е установено, че в деня на сделката - 10.10.2018 година, в кантората й са се явили Г. и Н. Ю.и, които нотариусът познавала, провела разговор с тях, попитала Г. Ю. защо са дошли при нея. Той разбирал какво го пита и отговарял. Направила справка дали някое от явилите се по сделката лица не е поставено под запрещение. Като установила, че страните са наясно със значението на извършвания пред нея акт, пристъпила към подписването му. Г. Ю. успял да положи подпис (параф), макар и с трепереща ръка. Същият обаче не успял да изпише четливо трите си имена, поради което и нотариусът пристъпила към полагане на палец и заверка на този начин на подписване (потвърждаване) на сделката. Нотариусът е възприела, че треморът (треперенето на ръката) на Г. Ю. е обусловен от възрастта му, поради което и е отразила, че поради старост лицето не е могло да се подпише. Изтъква се в отговора, че в случая нотариус К. е действала в качеството й на лице, на което са възложени да изпълнява нотариални функции и поради това и нейна следва да е преценката могъл ли е Г. Ю. да подпише сделката, обективирана в цитирания нотариален акт съгласно изискванията на закона или не. В правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. В случая нотариусът е установила, че продавачът Г. Ю. има тремор, който му пречи да изпише четливо имената си, в какъвто смисъл е изискването на чл. 579, ал. 1 от ГПК. Нотариусът е приела, че треперенето на ръката на Г. Ю. е обусловено от неговата възраст, поради което и е отразила, че поради старост не може да подпише акта и е пристъпила към заверка на същия по реда на чл. 579, ал. 2 от ГПК с полагане на палеца на дясната му ръка – Решение № 621 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о., ГК. Сочи се, че възможността да се завери нотариално с палец вместо подпис е посочена в разпоредбата на чл. 475, ал. 2 от ГПК (отм., сега чл. 579, ал. 2 от ГПК), който препраща към чл. 151 от ГПС (отм. сега чл. 189 от ГПК), като този текст следва да се приложи по аналогия и за грамотен, който поради болестно състояние не е в състояние да подпише документа. Достатъчно е страданието му да не му позволи да положи подпис, а към настоящия момент и да изпише имената си – Решение № 503 от 27.IX.1996г. по гр.д. № 158/96г., I г.о.). В нотариално производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи на нотариуса, който извършва заверката и който при условията на ЗННД носи и отговорност за това. В тази връзка въззиваемата страна се позовава на Решение № 708 от 16.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 633/2009г., I г. о., ГК; Решение № 187 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. № 633/2008г., I г.о., ГК; Решение № 313 от 22.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010г., IV г. о., ГК) и сочи, че зачитайки тази преценка на нотариуса, съдът е постановил акта си в съответствие с материалния закон. Сочи се също в писмения отговор на въззивната жалба, че действията на нотариуса при сключването на атакуваната сделка са съобразени с изискването на закона. В хода на първоинстанционното производство нотариусът е посочила, че след като страните по сделката потвърдили смисъла и съгласието за сключването й, пристъпили към подписване на акта, в който същата е обективирана. Г. Ю. се подписал, но не успял да изпише четливо трите си имена. Наличието на невъзможност да изпише четливо имената си се потвърди най-вече от заключението на вещото лице по СМЕ. В същото ясно и категорично е посочено, че установеното здравословно състояние на Г. Ю. предполага затруднено движение в крайниците, най-вече вдясно, което е било трайно, което е в резултат на засягане на двигателните центрове от претърпените инциденти. Поради тази причина и именно въз основа на изискването на закона страната да се подпише и изпише четливо трите си пълни имена нотариусът е пристъпил към предвидения в закона друг начин за удостоверяване авторството на волеизявлението - поставяне на отпечатък от палеца на дясната ръка на сключващото сделката лице. Изтъква се, че полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис (параф и три имена) поради неграмотност или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Такава невъзможност за изпълнение на волеви движения с ръката е възможно да бъде обусловена и от настъпили от възрастта изменения в двигателната активност на едно лице. Треморът (треперенето на ръката) в голяма степен ограничава тази възможност. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. В този смисъл полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления. Той ги защитава от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради затруднението за писане. Затова, ако лицето, чийто подпис е с неидентифицируеми белези поради заболяване, е положило отпечатък от палеца, не е нарушена разпоредбата на закона относно изискуемата се от закона форма за сключване на договора, защото е спазено законовото изискване, даващо поголяма сигурност за автентичността на направеното изявление. Предвид горното се поддържа становище от въззиваемата страна, че нотариалното удостоверяване не е нищожно. Във отговора на въззивната жалба въззиваемата страна сочи, че е неоснователно оплакването на въззивника, че съдът неправилно (недопустимо) се е произнесъл по иск за нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а не по предявения иск за прогласяване нищожността на конкретно нотариално действие. Изтъква се, че прогласяване нищожността на конкретно нотариално действие не може да бъде разгледано самостоятелно, а във връзка с последиците от същото. Застъпва се становище в отговора, че е недопустимо да се обяви за нищожен нотариален акт. Липсва правен интерес да се предяви иск единствено и само за обявяване за нищожно на нотариално действие, а следва да се иска установяване и произнасяне на съда относно проявлението на това обстоятелство в правния мир. Нотариалното действие може и да е нищожно, поради което и сделката също да е нищожна. В чл. 26, ал. 2 от ЗЗД изрично е посочено, че е нищожен договор при посочените основания, но не може да се приеме, че е нищожна формата - нотариален акт, в която този договор е инкорпориран. С оглед на това и така предявен иск да бъде обявен нотариалният акт за нищожен е недопустим, а въз основа на наведените в исковата молба твърдения, съдът е дал правилната правна квалификация на този иск. Посочва се в отговора на въззивната жалба, че съдът, за да направи извода си за неоснователност на иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е обсъдил и изразил становище относно валидността на соченото нотариално действие. В тази връзка е обосновал извод за правилност и законосъобразност на действията на нотариус К., като е посочил, че с поставянето на палец в акта от страна на Г. Ю. нотариусът не е нарушил закона. Поради това оплакванията в жалбата, че съдът не бил разгледал искането така, както е заявено, са неоснователни. Въззиваемата страна оспорва с отговор на въззивната жалба твърдението на въззивника, че от събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че към момента на сключване на сделката Г. Ю. не е могъл да разбира изцяло това, което върши и не е могъл да се грижи за своите работи, да защитава своя интерес по най-добрия начин. В тази връзка се посочва, че законът не изиска защитата на интереса да е „по най-добрия начин“, за да се приеме, че е налице основание за унищожаемост на сделката поради невъзможността страната да разбира значението й. Поради това се застъпва становище, че съдът обосновано е приел, че за да е налице основание наследник да предяви иска за унищожаване на сделка, би следвало наследодателя да е поставен под запрещение, или поне да е образувано пред съда такова производство или от същността на самата сделка да може да бъде направен извод за твърдяната невъзможност да разбира значението на действията си. В пълно съответствие с материалния закон съдът е посочил, че приложимата законова норма изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор, като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика, а съдържанието му да съдържа неразбираеми, взаимно изключващи се и противоречиви клаузи и налудни мотиви, както и клаузи, налагащи невъзможни забрани или безсмислени изисквания и др., т.е. самият договор да свидетелства за неспособността на страната да действа разумно. Изтъква се, че такива обстоятелства в съдържанието на договора не се установяват, като същият има обичайното за договори на покупко-продажба на недвижими имоти съдържание. Нещо повече, прехвърлителят си е запазил и правото да ползва имота докато е жив, което както защитава правата му в много голяма степен, така и е житейски логично и обяснимо - баща да прехвърли собствеността върху имота си на детето, с което живее, но за собствена сигурност да запази правото си на ползване върху прехвърляното имущество. Поради това и съдът е посочил, че предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД е и недоказан, поради което и е отхвърлил претенцията, предявена от наследник на страна по сделката, предявена след смъртта на последната. Сочи се, в писмения отговор, че изцяло в противоречие с материалния закон е наведеното от въззивницата твърдение, че срокът за предявяване на иск за нея е започнал да тече след смъртта на наследодателя й - ••• година. Сочи се още, че съдът правилно е приложил материалния закон и е приел възражението ни за погасяване правото на иск за унищожаване на сделката за основателно, поради което и е отхвърлил този иск като неоснователен. Съдът е преценил, че е налице валидно въведено от наша страна възражение, че правото да се иска унищожаване на процесния договор на посоченото основание е погасено, поради изтекла давност. Изтъква се, че съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност, като за лицата, които са сключили сделката при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД /т. е. без да могат да разбират и да ръководят действията си, но не са поставени под запрещение/ законодателят не е определил специална давност, поради което е приложима общата давност - от сключване на сделката. От този момент започва да тече давността и по отношение на лице, дори и в случай, когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето, и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение. Поради това, въззиваемата страна сочи, че съдът правилно е заключил, че давностният срок по чл. 32, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗЗД към момента на предявяване на исковата молба е бил изтекъл, като е посочил, че атакуваният договор за продажба е сключен на 10.10.2018г., а исковата молба е подадена на 08.12.2022г. Затова, предвид направеното възражение за изтекла давност и изминалият повече от четиригодишен срок от сключване на сделката до предявяване на иска, същият иск според съда не следвало да бъде уважен, тъй като е погасен по давност. По отношение на изложеното във въззивната жалба, че обжалваното първоинстанционно е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, въззиваемата страна посочва в отговора на въззивната жалба, че първоинстанционният съдът е направил цялостен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, а направените във въззивната жалба оплаквания са повторение на защитаваната от ищцата позиция пред първоинстанционния съд. Сочи се, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите поотделно и във връзка помежду си, както и във връзка с другите доказателства, приети по делото. Подробно е посочил какво приема за установено и въз основа на кои доказателства. Посочил е също така в коя част от показанията на кои от свидетелите не дява вяра и е разяснил защо. Поради това, поддържа се с отговора на въззивната жалба, че и твърдението на въззивника, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, а само ги е описал, е изцяло неоснователно и се опровергава от подробните мотиви на решението на Районен съд Разлог. Районният съд се е обосновал защо приема искът по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД за втори и го е разгледал като евентуален, след като е направил извод за неоснователност на иска за прогласяване на нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Сочи се, че съдът се е произнесъл и по всички твърдения и възражения на страните, като ги е обсъдил, дал е отговор защо счита същите за основателни или неоснователни. Не е игнорирал доказателства, както и не е абсолютизирал други. Ясно и подробно е разяснил въз основа на доказателствата и материалния закон какви изводи по съществото на спора следва да се направят, поради което въззиваемата страна изразява становище, че първоинстанционното решение е обосновано и почива изцяло на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона. Иска се от въззивния съд да остави без уважение, като неоснователна, депозираната въззивна жалба, както и да присъди в полза на въззиваемата страна сторените по делото пред въззивната инстанция разноски. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК. При устните състезания по делото и с писмена защита пред настоящата съдебна инстанция, адв. С., като пълномощник на жалбоподателя Е. Г. П., поддържа оплакванията наведени с въззивна жалба- за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение на РС Разлог, като моли въззивният съд да го отмени и да уважи предявените искове, предявени при условията на евентуалност. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции. Пълномощникът на въззиваемия- адв. З.-К., в пледоариите си по делото и с писмена защита, оспорва въззивната жалба като неоснователна, като иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС Разлог като правилно и обосновано. Поддържа се че първоинстанционният съд правилно е подредил поредността на разглеждане на съединените искове, като е отхвърлил същите- единият като неоснователен, а другия като погасен по давност. Претендират се разноските пред въззивната съдебна инстанция. За да се произнесе със съдебния си акт по депозираната въззивна жалба и в рамките на своята компетентност по закон, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното: Производството пред РС Разлог е образувано по предявен иск от Е. Г. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, чрез пълномощника адв. Л. С., срещу Н. Г. Ю., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••-Б и Е. А. Ю., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••-Б. Твърди се в исковата молба, че ищцата Е. Г. П. и ответника Н. Ю. са брат и сестра и са наследници по закон на Г. Н. Ю., б.ж. на гр. Р., починал на •••г. Изложени са фактически твърдения, че на 25.06.2010г. и 05.02.2012г., наследодателят на страните е получил исхимичен мозъчен инсулт, след което психическото и общото здравословно състояние на Г. Ю. започнало постепенно и непрекъснато да се влошава, като същият многократно е постъпвал за лечение в Неврологично отделение на МБАЛ Разлог при водеща диагноза „•••“. Твърди се с ИМ пред РС Разлог, че на 10.10.2018г. е изготвен Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., с който е изповядана сделка- договор за продажба на недвижими имоти, при която Г. Н. Ю. е продал на ответника Н. Г. Ю. описаните в ИМ идеални части от недвижими имоти- 1/ 3 идеална част ПИ с идентификатор 61813.761.31 и 4/ 6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.761.31.2.1, с предназначение- жилищен имот, с площ от 72.31кв.м., по КК и КР на гр. Разлог. Също се с ИМ пред първоинстанционния съд, че в нотариалния акт по преценка на нотариуса е посочено „полага отпечатък от десен палец, поради старост“ на основание чл. 572, ал. 2 от ГПК, за купувача Г. Н. Ю., като на същия вместо подпис е поставен отпечатък от палеца на дясната ръка на продавача. Исковата претенция на ищцата е основана на правните доводи, че при извършване на горепосочената разпоредителна сделка, за която ищцата не е била уведомена, продавачът Г. Ю. не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си, поради неговото психично и здравословно състояние. Поддържат се твърдения за настъпила след претърпените инсулти тР. и необратима промяна в поведението на Г. Н. Ю., която е засегнала в значителна степен контрола над емоциите, потребностите и когнитивните му функции. В обстоятелствената част на исковата молба е описано здравословното състояние на прехвърлителя по сделката преди и по време на нейното изповядване, като се поддържа че към момента на сключване на сделката/10.10.2018г./ продавачът по сделката Г. Н. Ю., с оглед на психичното му състояние не е могъл да формира и изрази пред Нотариуса валидна воля, поради тР. и необратима промяна на неговото съзнание. Поддържа се че към този момент, Г. Ю. не е имал психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си по разумни подбуди. Поддържа се още с ИМ пред РС Разлог, че към момента на изповядването на сделката за което е издаден Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., продавачът по сделката е бил неадекватен, трудно подвижен, със сериозни мозъчни увреждания, с невъзможност за словесен контакт с близките си, поради което изказва се становище че същият поради увреждане и дисфункция на главния мозък, невъзможността за задържане на вниманието и влошена памет, не е имал съзнанието да разбира свойството и значението на извършеното и правните последици от прехвърлянето на собствеността на имота. С предявения иск пред РС Разлог, претендира се от ищцата Е. Г. П., чрез пълномощника и адв. С., нищожност на сключеня договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2018г., поради това че не е спазена формата за действителност на сключения договор, поради нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576 във вр. чл. 579 ал. 2 от ГПК. Изложени са доводи продавачът Г. Н. Ю. не е следвало да положи вместо подписотпечатък от палеца на дясната си ръка, срещу „продавач“, тъй като към момента на сключване на договора прехвърлителя не е бил нито неграмотен, нито недъгав и не е страдал от трайно увреждане водещо до невъзможност изобщо да положи подпис, подлежащ на идентификация. Навадени са твърдения, че старостта сама по себе си не е основание да се приеме, че лицето е неграмотно или недъгаво, по смисъла на чл. 579 ал.2 от ГПК. Излагат се съображения, че въпреки изкараните инсулти, Г. Н. Ю., макар и със засегната дясна половина на тялото е бил само с пареза, т.е. същият е бил с намаЛ. мускулна сила и подвижност, но без констатирана парализа, т.е. пълно отсъствие на активни движения, поради неспособността му да използва мускулната си сила. Поддържа се с ИМ, че след като нотариалното действие е нищожно, то на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД нищожен е и сключения договор за продажба, поради неспазване на предписаната от закона форма, като от ищцовата страна се атакува сделкака за нищожна, до размера на наследствените права на ищцата. При условията на евентуалност, претендира се с ИМ унищожаемост на договора за покупкопродажба като извършен от дееспособно лице, което при сключването му е било в състояние на тР. неспособност да разбира и ръководи действията си, което я прави унищожаема на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди че до смъртта на баща си, не е знаела за извършената в полза на брат и разпоредителна сделка, поради което предявява иска си за идеалната част, до размера на своята наследствена част от недвижимито имущество. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, иска се от съда да постанови решение, по силата, на което, да обяви за НИЩОЖЕН договор за покупко – продажба, извършен с Нотариален акт №•••г. на Нотариус С. К. - рег.№ 505 в Регистъра на НК, с Вх. Per. № 4200 от 10.10.2018 г., Акт № •••г. на Службата по вписвания - Разлог, В ЧАСТТА, с която Г. Н. Ю.. с ЕГН: ••••••••••, починал на ••• г., бивш жител на гр. Р., ПРОДАВА на Н. Г. Ю., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, 1/6 /една шеста/ ИДЕАЛНА ЧАСТ част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 61813.761.31 по КККР на гр. Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на Изп.Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: •••, целият с площ от 294 кв.м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, Номер по предходен план: 2406, квартал 120, парцел: 5, при съседи: 61813.761.30, 61813.761.32, 61813.761.363 и 61813.761.361 и 2/6 /ДВЕ ШЕСТИ/ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61813.761.31.2.1 по КККР на гр. Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на Изп.Директор на АГКК, Последно изменение със заповед 18-994- 05.02.2016г. на Началника на СГКК - Благоевград, Адрес на имота: •••, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 61813.761.31, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, Брой нива на обекта: 1, Площ: 72.31 кв.м., Прилежащи части: 1/2 идеална част от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 61813.761.31.2.2, при условие продавачът да ползва имотите до края на живата си, ПОРАДИ НЕСПАЗВАНЕ НА ПРЕДПИСАНАТА В ЗАКОНА ФОРМА. При условията на евентуалност, при неуважаване на иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, съдът да ОБЯВИ ЗА УНИЩОЖАЕМ /НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Н. Г. Ю., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• - Б и на Е. А. Ю., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО - ПРОДАЖБА, сключен на 10.10.1018 г. с НОТАРИАЛЕН АКТ №•••г. на Нотариус С. К. - рег.№ 505 в Регистъра на НК, с Вх. Per. № 4200 от 10.10.2018г., Акт № •••г. на Службата по вписвания - Разлог, В ЧАСТТА, с която Г. Н. Ю., с ЕГН: ••••••••••, починал на •••г., бивш жител на гр. Р., ПРОДАВА на Н. Г. Ю., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• - Б, 1/6 - ЕДНА ШЕСТА ИДЕАДНА ЧАСТИ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 61813.761.31 по КККР на гр. Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на Изп.Дирекгор на АГКК, Адрес на поземления имот: •••, целият с площ от 294 кв.м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, Номер по предходен план: 2406, квартал 120, парцел: 5, при съседи: 61813.761.30, 61813.761.32, 61813.761.363 и 61813.761.361 и 2/6 /ДВЕ ШЕСТИ/ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61813.761.31.2.1 по КККР на гр. Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на Изп.Директор на АГКК, Последно изменение със заповед 18-994-05.02.2016г. на Началника на СГКК - Благоевград, Адрес на имота: •••, •••, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 61813.761.31, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, Брой нива на обекта: 1, Площ: 72.31 кв.м., Прилежащи части: 1/2 идеална част от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 61813.761.31.2.2, при условие продавачът да ползва имотите до края на живата си, като сключен от дееспособно лице, което към датата на сключване на договора - 10.10.2018г. - не е било в състояние да разбира ясно свойството н значението на извършеното и да ръководи действията си. Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски. С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК, ответника Н. Г. Ю., чрез пълномощника си адв. З.-К., оспорва предявените искове като като възразява срещу тяхната допустимост и основателност. В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК от ответната страна е изразено становище за нейната нередовност. Според ответниците исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради липсата на яснота относно фактите на които се основава иска и относно твърденията на ищцата относно размера на идеалните части от собствеността, за които сделката се оспорва. Също така според ответниците е налице неяснота относно вида на съединяване на първите обективно съединени искове. Твърди се, че не е внесена в цялост и дължимата държавна такса. На следващо място ответниците изразяват становище за недопустимост на предявения иск за нищожност на нотариалния акт. Също така се прави възражение за недопустимост на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, поради липсата на интерес и правна възможност да се иска обявяване на договора за унищожаем, без да се иска унищожаването му. Също така се сочи, че унищожаването на договора на посоченото основание поражда правни последици спрямо всички, а не спрямо конкретни лица. На следващо място ищеца прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради изтичане на предвидения в закона срок за предявяването му. Сочи се, че е без значение кога ищцата е разбрала за сключения договор, тъй като закона изрично е посочил, че срока за предявяване на иск за унищожаване на договор на посоченото основание започва да тече от сключване на договора. С отговора на ИМ оспорват се част от фактическите твърдения наведени с ИМ- че Г. Н. Ю. е постъпвал многократно на лечение в МБАЛ- гр. Разлог, като оспорват се твърденията на ищцовата страна за допуснато нищожно нотариално действие при изготвянето на НА, с който е изповядан атакувания договор за продажба, поради липсата на основания да бъде положен подпис с отпечатък от палеца за продавача- Г. Ю., като оспорва се и твърдението че макар и дееспособен, наследодателят на страните не е могил да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, т.е. че не е бил в състояние да формира правно валидна воля за сключването на договора за продажба. От друга страна с отговора на ИМ и в срока по чл. 131 от ГПК, поддържа се че поради напредналата възраст и настъпилата едностранна пареза на дясната половина на тялото след прекарани два инсулта, той вече е имал двигателни увреждания от дясната страна, като е бил променил отчасти и поведението си, но се поддържа от ответната страна че същият не е бил със сериозно засегната мозъчна дейност и е може да разбира свойството и значението на извършваното, както и да ръководи постъпките си, но определено не е можел да подпише нотариалния акт, както и да напише трите си имена, като това е било безспорно установено от Нотариус К. преди изповядването на сделката. Поддържа се още с отговора на ИМ от ответната страна, че в прамовощията на Нотариуса е да извърши преценка непосредствено преди изповядване на сделката дали подписа на лицата които участват в нея, притежават достатъчно индивидуализиращи елементи, като се акцентира че нотариусът може и да не изложи мотиви защо е приел че определено лице следва да постави отпечатък от палеца на дясната си ръка, вместо да изписва трите си имена и да полага подписа си под изготвения нотариален акт. В този смисъл оспорва се твърдението на ищцовата страна, че изписаното основание- „поради старост“, не е в кръга на предвидените в разпоредбата на чл. 579 ал. 2 от ГПК обстоятелства, предпоставящи поставяне на отпечатък от палеца на страната продавач, вместо полагането на подпис под изготвения НА. С писмения отговор на ИМ, ответникът Н. Г. Ю., чрез пълномощника си адв. З.-К., във връзка с възражението си за недопустимост на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на сделката, наведено е възражение за погасяване на иска по давност, доколкото същият не може да бъде предявяван след смъртта на наследодателят на страните, както и че е изтекла предвидената в закона тригодишна давност, която тече от датата на изповядване на сделката. При изложените съображения иска се от ответната страна, предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД, във вр. с нищожност на нотариалното удостоверяване, по смисъла на чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК и иска по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, който се иска унищожаване на договора за продажба, изповядан с Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., поради това че продавачът Г. Н. Ю., макар и дееспособно лице, което към датата на сключване на договора - 10.10.2018г. - не е било в състояние да разбира ясно свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, да бъдат отхвърлени от съда като неоснователни. С обжалваното Решение № 287/20.08.2025г., постановено по гр.д. № 1292/2022г. по описа на РС Разлог, съдът е отхвърлил предявените искове- иск с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД- за нищожност на договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2018г., изповядан с Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К. - рег. № 505 в Регистъра на НК, с Вх. Peг. № 4200 от 10.10.2018г., Акт № •••г. на Службата по вписвания – Разлог, поради липса на предвидената в закона форма за действителност, предявен във вр. с нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК- полагането на печат от палеца на продавача Г. Н. Ю. под НА, „поради старост и на осн. чл. 572 ал. 2 от ГПК“ и предявени при условията на евентуалност- иск по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, за унищожаване на договора за продажба, изповядан с Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., поради това че продавачът Г. Н. Ю., макар и дееспособно лице, към датата на сключване на договора - 10.10.2018г., не е било в състояние да разбира ясно свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, т.е. да формира правно валидна воля за сключването на сделката. Видно от мотивите на първоинстанционният съд, първият от исковете за нищожност- по чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, тъй като съдът не е намерил основания за нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК, доколкото съдът е приел че са били налице действителния основания поради което продавачът по договора Г. Н. Ю., е положил отпечатък от палеца на дясната си ръка, вместо саморъчен подпис и изписване на трите имена под изготвения НА, с който е изповядана сделката. Вторият иск по чл. 31 ал.1 от ЗЗД- за унищожаване на договора за продажба, изповядан с Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., поради това че продавачът Г. Н. Ю., макар и дееспособно лице, към датата на сключване на договора - 10.10.2018г., не е било в състояние да разбира ясно свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, т.е. да формира правно валидна воля за сключването на сделката, съдът е приел че е неоснователен, а освен това и че е погасен по давност. Срещу първоинстационното решение е депозирана въззивна жалба от Е. Г. П., чрез пълномощника и адв. Л. С., въз основа на която е образувано настоящото дело. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и не са навеждани нови доказателства от страните по делото. Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: Установено е по делото че ищцата Е. Г. П. и първия ответник Н. Г. Ю. са брат и сестра. Същите са наследници по закон на техния баща- Г. Н. Ю., б.ж. на гр. Р., починал на •••г./Удостоверение за наследници № 73/17.01.2022г./ Установява се също от писмените доказателства по делото, че приживе наследодателят Г. Н. Ю., с Договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.1018г., инкорпориран в Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К. - рег. № 505 в Регистъра на НК, с Вх. Peг. № 4200 от 10.10.2018г., Акт № •••г. на Службата по вписвания – Разлог, е продал на своя син и ответник по делото- Н. Г. Ю. следните недвижими имоти: 1/6 /една шеста/ ИДЕАЛНА ЧАСТ част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 61813.761.31 по КККР на гр. Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на Изп.Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: •••, целият с площ от 294 кв.м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, Номер по предходен план: 2406, квартал 120, парцел: 5, при съседи: 61813.761.30, 61813.761.32, 61813.761.363 и 61813.761.361 и 2/6 /ДВЕ ШЕСТИ/ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61813.761.31.2.1 по КККР на гр. Разлог, одобрени със заповед № РД-18-33/15.05.2006г. на Изп.Директор на АГКК, Последно изменение със заповед 18-994- 05.02.2016г. на Началника на СГКК - Благоевград, Адрес на имота: •••, •••, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 61813.761.31, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, Брой нива на обекта: 1, Площ: 72.31 кв.м., ведно с прилежащите части от сградата, срещу заплащане на продажна цена от 3000лв., като продавачът е запазил за себе си правото да ползва продадените идеални части от недвижимия имот до края на живота си. Видно е че при изповядването на сделката нотариалня акт е изготвен с полагане на подпис с палец от продавача Г. Н. Ю., с отбелязване- „поради старост, на основание чл. 572, ал. 2 от ГПК“. Не е спорно по делото, че към момента на сключването на Договор за покупко-продажба, на 10.10.1018г., купувачът Н. Г. Ю. и втората ответница Е. А. Ю., са били съпрузи и са имали сключен редовен граждански брак. По делото пред РС Разлог са приети множество медицински документи - епикиризи, издавани от МБАЛ Разлог и амбулаторни листи за извършени медицински прегледи, от които се установява, че наследодателя на страните- Г. Н. Ю., е бил неколкократно хоспитализиран и настаняван за лечение в неврологичното отделение на МБАЛ Разлог, в периода 2010г.- 2018г., с диагноза: мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрална артерия. Придружаващи заболявания: органично разстройство на личността. Последици от мозъчен инфаркт. Хипертонично сърце без застойна недостатъчност. От епикриза с и.з. № 2667, издадена от МБАЛ Разлог, е, видно, че Г. Ю. е бил хоспитализиран в периода 20.04.2018г.-24.04.2018г. със същата диагноза, като това е станало няколко месеца преди изповядване на атакуваната сделка за продажба. Не е спорно по делото, а установява се по несъмнен начин и от събраните доказателства пред първоинстанционния съд, че Г. Н. Ю. на два пъти е получил исхемичен мозъчен инсулт- на 25.06.2010г. и на 05.02.2012г., след което общото му здравословно и психично състояние се е влошило. Прието е като писмено доказателство по делото- Експертно решение на ТЕЛК № 1648/11.06.2015г., от което е видно, че Г. Н. Ю. е освидетелстван с * трайно намаЛ. работоспособност с водеща диагноза „•••“. Отразени са в експертното решение и др. придружаващи заболявания- ••••. Пред първоинстанционния съд е била изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза, изготвена от * Р. Х.- съдебен лекар, от която се установява, че наследодателят на страните Г. Н. Ю. е постъпил в болница на 25.06.2010г., с диагноза: Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрална артерия/Епикриза с изх. № 3322/, както и постъпил отново за лечение в МБАЛ Разлог на 05.02.2012г. с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт в басейна ЛСМА и със синдром на десностранна латентна хемипареза, при посочени придружаващи заболявания: мозъчно-съдова болест и Артериална хипертония, след което неколкократно е постъпвал за лечение в неврологичното отделение на МБАЛ Разлог с идентични оплаквания. Последното му постъпване в неврологично отделение е през периода 20.04.2018г.-24.04.2018г., когато бил приет на лечение след като внезапно му прилошало, имал затруднен говор и станал неадекватен. Установява се от медицинските документи приети като доказателство по делото, че Г. Н. Ю. е страдал от следните заболявания: Мозъчно съдова болест, състояние след прекарани исхемични мозъчни инслути. Корова атрофия. Артериална хипертония. Белодробна хипертония. Оргранично разстройство на личността. Във връзка с основното му заболяване, а именно корова атрофия и мозъчно съдовите инциденти болният е постъпвал неколкократно на болнично лечение в МБАЛ Разлог. По отношение на двигателната активност на процесната дата- 10.10.2018г., експерта * Р. Х. сочи в писменото си заключение, че след поредното пролеждаване в неврологично отделение в МБАЛ Разлог през м. април 2018г. болният е изписан в подобрено състояние на двигателния дефицит на десните крайници и афетичните нарушения. Според вещото лице в този смисъл може да се приеме, че около 6 месеца по-късно (при липса на медицински данни за настъпили усложнения), двигателната дейност не е била загубена, а е имало леки нарушения в моторната функция предимно за десни крайници. При наличните данни вещото лице сочи, че не може да се прецизира в каква степен е била компроментирана функцията на крайниците на Г. Ю.. Налице е била мускулна слабост и затруднение в движението на засегнатите крайници. Сочи се още от експерта в писменото му заключение пред РС Разлог, че няма данни да е била нарушена инервацията на мускулите. Касае се за увреждане от централен тип, а не от периферен. В този смисъл, вещото лице констатира, че не може да се твърди, че функцията на крайниците е била наплно загубена. Касае се за лекостепенна пареза (а не плегия) на десните крайници. Предвид посоченото вещото лице е дало заключение, че може да се направи извод, че засегнатите крайници не са били нарушени от възможности за движения, но е била налице мускулна слабост и затруднение в движенията. Пред РС Разлог при разглеждането на делото от първата съдебна инстанция, допусната е и приета посмъртна съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от експерта * К. К.. От изслушаната експертиза се установява, че към 10.10.2018г., наследодателя на страните Г. Н. Ю. е страдал от органично разстройство на личността. Според вещото лице разстройството е трайно и необратимо. Предвид данните за последващи преживени мозъчно - съдови инциденти в периода 2014г.- 2018г. е имало динамика към задълбочаване на симпотматиката и влошаване на състоянието на лицето. Вещото лице въз основа на анализа на събраните по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели е стигнало до извода, че към посочената дата Г. Ю. не е бил годен да формира правновалидна воля. Органичното разстройство на личността предпоставя продължително разстройство на съзнанието. Според вещото лице към датата на изповядаване на процесната сделка /10.10.2021г./ Г. Н. Ю. е бил с нарушено внимание, концентрация, памет, с нарушена познавателна дейност в сферата на планирането на собствената дейност и предвижване на личните и социални последици, с променен темп и поток на речта, с променено емоционално поведение, повръхностна веселост и шеговитост, с лесни преходи към раздразнителност и краткотрайни изблици на гняв и вербална агресивност, понякога апатия и пр. Предвид направените констатации и приложената медицинска документация вещото лице е дало заключение, че към 10.10.2021г., са страдали базовите му годности за правилна ориентация, разбиране и вземане на разумни решения, в защита на интересите му. Въззивният съд след самостятелен анализ и оценка на приетите експертизи, изцяло кредитира заключенията на вещите лица по приобщените съдебно - медицинска и съдебно - психиатрична експартиза като пълни, достоверни, обосновани и компетентно изготвени. Същите са дадени от лица притежаващи необходимата квалификация и опит в съответната област за която са необходими специални знания. Съставът на ОС Благоеврад дава вяра на изготвените заключение по приетите СПЕ и СМЕ и поради това, че същите изцяло кореспондират на приложените по делото медицински документии на разпита на свидетелите. При разпита в съдебно заседание на екстерта * К. К., същата пояснява че към 10.10.2018г., Г. Н. Ю. е бил в умерено висока степен на невменяемост. Тъй като същият е развил и мозъчносъдова болест, то настъпила е при него и атрофия на мозъка, която е категорично установена при направените му изследвания при неговите чести хоспитализирания за лечение. Експерта психиатър потвърждава писменото си заключение, като твърди още че към периода на изповядване на сделката, Г. Н. Ю. е бил и с когнитивен дефицит- паметно интелектуалния, което е довело до промяна на личността му. Отделно същият е бил и с сензорна афазия, което на практика означава, че същият не е можел да разбира част от това което чува. Отделно експертът пояснява, че с оглед и на възрастта му и придружаващите заболявания, е имало и умерено изразен дементен синдром. Поради изложените съображения, * К. е категорична в заключението си, че към 10.10.2018г. Г. Н. Ю. е бил недееспособен поради продължително разстройство на съзнанието и същият не е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. При разпита и в съдебно заседание, експерта д- р К. пояснява, че нейното заключение не е в противоречие нито със свидетелските показания на свидетелките- специалсти по неврология, нито със събраните по делото гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетели по почин на ищеца Д. Г. и Г. П. - колежки на ищцата и бивши служители в МБАЛ Разлог. В показанията си св. Г., твърди, че познава бащата на ищцата, тъй като същият е бил хоспитализиран в болницата в гр. Разлог. Докарвали го чрез Бърза помощ в повечето случаи. Според свидетелката първите дни не бил добре. Не можел да говори. После след като се подобрил го изписвали. Постъпвал в нервното отделение. В показанията си св. П., твърди, че в последно време състоянието на Г. Ю. не било много добро. Често пъти бил докарван в неврологично отделение. Според свидетелката здравословното му състояние се влошило през 2018 г. - 2019 г. Бил с пареза на една от страните. Твърди, че първоначално при постъпване в отделението не я е разпознавал. Не винаги когато постъпвал за лечение бил ориентиран за време и място. След два - три дни започвал да се възстановява. По делото по почин на ответника са разпитани свидетелите Д. Б., Р. Д. и Н. Т.. В показанията си свидетеля Д. Б., посочва, че познава ответника Н. Ю. по повод бизнес отношения. Почти на всяко свое идване в Разлог, виждал бащата на ответника Ю. и разговарял с него. Твърди, че в периода 2018 - 2020 г., Г. Ю. си бил добре. Единствено през 2018 г. усетил, че едната му ръка е по - слаба. Не бил здравия мъж, който му стискал ръката. Вече бил пенсионер и си седял отвън на двора, вече не ходел никъде. Разхождал се само по улицата нагоре. Според свидетеля определено имал ориентация и го разпознавал, когато разговаряли. Според свидетеля до последно умствения му багаж си бил добре. Мисли, че не е имал здравословни проблеми. Н. не му е споделял за такива. Свидетелят Р. Д., твърди, че живее в съседство на ответника. Не е имало случаи бащата на страните Г. Ю. да не я разпознае. До преди да почине бил подвижен. Разговарял и с други хора от махалата. Не е имало случаи да ги подмине или да не ги разпознае. Не е разбрала преди да почине, че периодично е влизал в болница. * Ж. и * М. са били концентрирани към неврологичните проблеми на Г. Н. Ю., когато същият е постъпвал при тях за лечение, като не са изследвали психиатричните му проблеми. В тази насока тя е дала вяра на изследването на психолога В. М., която първа е хванала и отразила психичните проблеми в личността на Г. Н. Ю.. Що се касае до описанието на поведението на Г. Ю. при общуването му с останалите хора от града- свидетели по делото, експерта твърди че дори лицата с промяна на личността могат да имитират напълно нормално поведение при общуването си с останалите в обществото и обикновените хора не биха могли да различат специфичните промени на личността при обикновеното общуване и размяна на реплики при срещите на улицата или на други места в града. Пред първоинстанционния съд и по искане на страните са били разпитани свидетели. Свидетелят Н. Т. е в приятелски отношения с ответника Н. Ю. и семейството му от години. Била в приятелски отношения и с баща му Г.. Твърди, че Г. Ю. не е имал вид на болен човек. Една от последните им срещи била пред магазин в гр. Разлог, където видяла Г. Ю. с една голяма групичка хора пред кантората на нотариус К.. Твърди, че Г. й се похвалил „че свършил една работа, която трябвало да свърши отдавна“. Според свидетелката говорел за къщите дали са писани на децата. Сочи, че се хвалел със сина си и снаха си. Свидетелката твърди, че никога не са говорили за болести. Не е разбрала да е влизал в болница. Не е имало случаи, в които да не е могъл да я разпознае. Според свидетелката имал ориентация и знаел къде се намира. Твърди, че не е забелязала промяна в говора му. Не е имал вид на болен. В показанията си пред РС Разлог свидетелите Г. и П., въз основа на личните си възприятия сочат, че Г. Ю. е лекуван в неврологичното отделение към МБАЛ Разлог и същите описват състоянието му при приемането му в отделението. Описаното от свидетелките замаяност, нарушение в говора корсепондира на поставената диагноза на Ю. и факта, че свидетелите описват състоянието му към момента на постъпване за лечение. В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелите Б., Д. и Т. сочат че са срещали наследодателя на страните, че същият е бил ориентиран за време и място и е разпознавал всеки от тях. Свидетелката Т. твърди, че Г. Ю. е бил в добро здравословно състояние, не е имал вид на болен и не имал промени в говора. По делото пред РС Разлог е разпитана като свидетел Нотариус С. К., която е изповядала сделката и изготвила Нотариален акт № •••г. В показанията си същата твърди, че познава страните по делото отдавна като жители на гр. Разлог. Спомня си сделката, която е била изповядвана пред нея. Снела самоличността на страните и направила справка в ГРАО дали някой от тях не е поставен под запрещение. Винаги питала страните дали знаят за какво се явяват и дали има нещо неясно по нотариалният акт, който ще подписват. Преди сделката провела разговор с Г., който бил близък с нейния свекър. Твърди че той отговарял смислено и разбирал това, което го питала. Положил отпечатък от палец на дясната си ръка, поради тремор, старост, тъй като законът изисквал пълно изписване на трите имена и почеркът да е четлив. Лицето разбирало и категорично знаело за какво става въпрос. Било му обяснено спокойно, че остава ползвател на имота, с който се разпорежда, с оглед на това, че живее там. Разбрал, че се разпорежда със свое недвижимо имущество и в полза на кого. Посочва, че Г. Ю. успял да се подпише, но все пак с трепереща ръка и затова тя счела че следва да положи отпечатък от палеца на дясната му ръка. Имал тремор на ръката, което не означавало, че не може да си изпише името, а че същото е било нечетливо записано. По делото пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели лекуващите лекари към МБАЛ Разлог на наследодателя на страните Г. Ю. - * Л. Ж. и * Д. М.. В своите показания св. * Ж. посочва, че познава страните по делото. Ищцата познава, тъй като е била санитарка в отделението. Познавала е и баща им. Същият бил преглеждан в отделението, когато постъпвал за лечение. Обикновено бил лекуван с оплаквания от замайване и нестабилна походка. Бил лекуван един път годишно в периода 2010- 2018г. с посочената симптоматика. Това са симптоми, които били посочени от придружаващия го или от самия пациент. Бил лекуван от * М., като свидетелката посочва, че е началник на неврологичното отделение в МБАЛ Разлог. Сочи, че пациентът имал малки исхемични мозъчни лезии. Имал е моменти с лека слабост, но те отшумявали благодарение на лечението. Бил със световъртеж и нарушено равновесие. Мозъчен инсулт. Не всеки път, когато е идвал в болницата е бил с такъв исхемичен инсулт. Сочи, че при него симптоматиката не била тежка. Не бил неподвижен. Обикновено при възрастните пациенти имало промени в психиката, но не може да каже дали е имало такава промяна и при Г. Ю.. В показанията си пред РС Разлог- свидетелката * М., посочва, че познава ищцата, която работела в МБАЛ Разлог като санитарка. Познава и наследодателя на страните Г. Ю.. Бил е неин пациент в отделението, в което работи- неврологично отделение в МБАЛ Разлог. Ю. бил пациент на отделението от 2010г. Не си спомня подробности от тогава. Симптоматиката при него била винаги в една и съща сфера - нарушение на координацията. Обикновено идвал със световъртеж, замаяност, нестабилност при ходене, залитане. В периода от 2010г. до смъртта си идвал в болницата един път годишно. В последните години по данни на близките се добавили и някои промени в поведението на Г. Ю., отклонения в психиката. Оплакванията били за лека мозъчна исхемия. С течение на времето се проявил преход на слабост в едната страна, проявили се исхемични огнища, данни за мозъчна атрофия. Това затруднение в координацията било в движенията. По- скоро в равновесието. Нямал пълна парализа на една от страните. Имал латентна слабост. В неговия случай обхващала ръката и крака в дясно. Роднините споделяли, че на моменти е объркан, на моменти имал неадекватни действия. Сочи, че нейните впечатления са, че с годините го намирала за побавен в действията, по муден. На моменти забелязала объркване в посоките в отделението. Не е забелязала някакви по- тежки отклонения. В болшинството от случаите знаел къде се намира и разпознавал свидетелката. Съставът на ОС Благоевград кредитира показанията на Нотариус К. като последователни, логични и пълни. Въззивният съд кредитира нейните показания при условията на чл. 172 от ГПК като евентуално заинтересовани, но същевременно ги кредитира като достоверни, доколкото същите кореспиндират изцяло както с отразеното в приложения по делото нотариален акт, така и с обстоятелствата по делото установени въз основа на останалите събрани доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите * М. и * Ж.- лекари в НО на МБАЛ Разлог, които сочат данни във връзка с установето от тях по време на постъпването и лечението на Г. Н. Ю. в отделението, като техните показания относно състоянието на пациента при постъпването му в МБАЛ Разлог и здравословното му състояние касаещо наличието на неврологочно заболяване, съдът приема изцяло за достоверни и компетентни. Същите кореспондират изцяло с отразеното в приложената медицинска документация, като не са в противоречие с останалите събрани по делото писмени доказателства и заключенията на експертите по приетите СПЕ и СМЕ. Въз основа на фактическите изводи, които изложи в настоящото решение, въззивната инстанция излага следните правни съображения.: При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК за валидността на обжалвания съдебен акт, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно постановено, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на редовна искова молба, по допустими искове, които правилно са квалифицирани като искове по чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576 вр. и чл. 579, ал. 2 от ГПК- за нищожност на сключения договор за продажба поради неспазване на изискуемата от закона форма за действителност и предявен при условията на евентуалност иск по чл. чл. 31 ал.1 от ЗЗД- за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, като извършен от недееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи постъпките си. Първоинстанционният съд е постановил едно допустимо съдебно решение. При предявяване на искове за нищожност на договор на няколко от предвидените в закона основания, съдът не е обвързан от въведения от ищеца начин на съединяване. Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите. Следва да се има предвид че излагането на едни и същи факти, обуславящи порок на сделката, може да бъде свързано от ищеца с различни основания нищожност, като в този случай, подвеждането на конкретните факти под някое от основанията по чл. 26 ЗЗД е въпрос на правната квалификация на иска. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, които свързва със заявения петитум на иска. Следователно, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. В този смисъл са мотивите на Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV гр. о. и Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК/. В контекста на цитираната съдебна практика, следва да се приеме че с оглед на изложените правнорелевантни факти в обстоятелствената част на ИМ- за липса на формирана правновалидна воля от страна на продавача Г. Н. Ю. при сключването на атакуваната сделка, като порок на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 10.10.2018г., извършен с Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., ищецът е имал в предвид не липса на валидно волеизявление поради липса на съгласие на продавача по смисъла чл. 26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД, при която хипотеза на нищожност съгласието е съзнателно, но е дадено на шега, мисЛ. уговорка или насилие, а очевидно с оглед на неведените факти за „органично разстройство на личността“ на продавача към момента на сделката, същото е съотнесено към хипотезата на дадено съгласие от дееспособно лице, което обаче не е в състояние да разбира свойството и значението на направеното волеизявление. Навадените доводи с ИМ са в съответствие и със заявения петитум с искане за унищожаване на сделката, поради това че същата е сключена от недееспособен, който не е можел да разбира и ръководи постъпките си. Не е предявен иск за нищожност по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД, а е предявен иск за унищожаемост по чл. 31 ал.1 от ЗЗД, който правилно е бил квалифициран и разглеждан от съда./Решение № 309/14.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1890/2010г. на IV г.о. на ГК/ Това е било и едно от основанията поради което съдът е отказал да уважи искането на ищцовата страна за изменение на първоначално предявения иск по реда на чл. 214 от ГПК- искането е било за едновременно изменение на обстоятелствената част и на петитума на ИМ, което е процесуално недопустимо. Въззивният съд след самостоятелен анализ на изложените от ищцата правнорелевантни факти с ИМ, съобразени и с оглед на заявения петитум, намира че не е предявен и самостоятелен иск за нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576 във вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК. Наведените доводи за допуснато нарушение на нотариалното удостоверяване поради това че Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К. е подписан от продавача с полагане на подпис с палец от Г. Н. Ю., „поради старост, на основание чл. 572, ал. 2 от ГПК“ е наведено в обстоятелствената част на ИМ, във връзка с предявения иск за нищожност на Договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.1018г., извършен с Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., поради липса на предвидената в закона форма за действителност. Ето защо правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като иск за нищожност по чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576 и във вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да проверява само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т. 2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4. По предявения иск по чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 576 във вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК: По приложението на чл. 579, ал. 2 от ГПК е формирана практика на ВКС, която се съдържа в Решения № 313 от 22.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010г. на IV г.о. на ГК; Решение № 33 от 9.09.2020г. по гр.д. № 2902/2019г. на II г.о. на ГК; Решение № 621 от 13.07.2010г. по гр.д. № 1195/2009г. на І г.о. на ГК, Решение № 187 от 20.02.2009г. по гр.д. № 633/2008г. на I г.о. на ГК. Същата е непротиворечива и е в смисъл, че при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка, извършената сделка е валидна. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. Под недъгавост по смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи подпис, който може успешно да се идентифицира. В такива случаи законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане чрез полагане на отпечатък от десния палец на лицето. Този способ на идентификация е свързан с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Затова всъщност полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления. Способът ги защитава от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради затруднението за писане. В тази хипотеза нотариусът разполага с правомощие да прецени кой способ за удостоверяване волята на страната носи по-висока степен на идентифицируемост за авторството на волеизявлението. В настоящия казус липсва спор между страните по делото, че продавача по сделката Г. Н. Ю. е бил грамотен, поради което това основание за нищожност на нотариалното удостоверяване не е предмет на разглеждане по делото, тъй като същото е безспорно. Оспорен е с наведените твърдения с ИМ сключения договор за продажба, доколкото се твърди че е опорочено извършеното нотариално действия на Нотариус К., кото подписа продавача върху Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., не е следвало да бъде полаган с палец от Г. Н. Ю., тъй като не са били налице основанията за това. В съдебната практика на ВКС е възприето разбирането че под "недъгавост" по смисъла на чл. 579 ал. 2 ГПК следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или не може да положи идентифицируем такъв. Тъй като подписът трябва да бъде положен саморъчно, това ще бъдат случаите на загуба на ръка или липсата на пръсти, водеща до загубване на хватателната способност на ръката; заболявания, в резултат на което лицето не може да извършва или да координира движенията на ръката и пр./Решение № 621 от 13.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1195/2009г., I г. о., ГК/. Преценката на съда зависи от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. От значение за правото е невъзможността да съществува към момента на подписване на нотариалния акт и да се дължи на неграмотност на страната, каквато в случая нито се твърди, нито се установява, или на недъгавост. Последната категорично е налице, когато от събраните доказателства се установява, че страната подписала договора чрез поставяне на отпечатък от палец е страдала от заболяване, засягащо двигателната способност на ръцете му, а изявата на това заболяване към момента на подписване на нотариалния акт е изключила възможността да изпише името си и да се подпише при запазване на идентифициращите белези на почерка и подписа му. /Определение № 50815 от 8.11.2022г. на ВКС по гр.д. № 414/2022 г., III г. о., ГК/ Въз основа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за доказано че към момента на изповядване на атакуваната сделка за продажба/10.10.2018г./, продавачът Г. Н. Ю. не е страдал от такова заболяване, което по категоричен начин да изключва възможността му да положи подпис под договора за продажба или да изпише трите си имена в НА. Несъмнено установява се по делото, че през 2010 и 2012г. Г. Н. Ю. е получил мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрална артерия и в последствие исхемичен мозъчен инсулт в басейна ЛСМА и със синдром на десностранна латентна хемипареза, но вещото лице * Р.Х. е категоричен в писменото си заключение, че макар да е била налице мускулна слабост и затруднение в движението на засегнатите крайници от дясната страна, двигателната дейност не е била напълно загубена, а е имало леки нарушения в моторната функция предимно за десни крайници. Сочи се от експерта само наличието на двигателния дефицит на десните крайници и афетичните нарушения в движенията на Г. Ю. към момента на изповядването на сделката, но функцията на крайниците не е била наплно загубена. Касае се за лекостепенна пареза (а не плегия) на десните крайници. Заключението на експерта е в пълно съответствие с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което съставът на ОС Благоевград приема за безспорно установено и доказано по делото- че към момента на сключването на атакувания договор за продажба/10.10.2018г./продавачът Г. Н. Ю./, не е бил с пълна степен на загуба на движението на дясната си ръка, което освен да съставлява „недъг“, по смисъла на чл. 579 ал. 2 от ГПК, да предпоставя извода за пълна физическа невъзможност да бъде положен подпис под нотариалния акт и да изпише трите си имена под него. Именно до такъв извод е стигнал нотариусът К., след извършена преценка на двигателните функции на продавача Г. Ю., след направен опит на същия да положи подис на лист хартия. Приел е, че продавачът не е могъл да положи подпис и да изпише имената си по начин, който да ги прави идентифицируеми при спор, тъй като графичната експертиза не би дала категорично заключение с оглед възрастта и колебанията в почерка на продавача. Дактилоскопичната експертиза на палеца на свой ред би била много по-сигурна. Рискът, който съществува при поставянето на пръстов отпечатък е, че може да бъде извършено и при безсъзнателно състояние, докато полагането на подпис е възможно само като волеви акт на автора. От събраните по делото доказателства е видно, че прехвърлителят при изповядване на сделката е опитал безуспешно да се справи с полагането на подписи и едва след това е поставил отпечатък от палец. Следователно няма съмнение, че с поставянето на отпечатък не е злоупотребено, а е изразена волята на прехвърлителя. Затова преценката на нотариуса е била правилна и насочена към защита на интересите на страните по сделката. / Определение № 2586 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2573/2024 г., I г. о., ГК/ Въззивният съд счита за неоснователни доводите с въззивната жалба, че не следва да бъдат кредитирани в настоящия случай свидетелските показания на Нотариус К., тъй като същата е евнтуално заинтересована от изхода на делото. Съставът на ОС Благоевград намира, че наличието на възможност за вероятна заинтересованост на свидетеля, не е основание нейните свидетелски показания да бъдат изключени от разискването на доказателствата по делото. В случая тези свидетелски показания са важни, тъй като същите изхождат от Нотариуса изповядал атакуваната сделка и същите следва да бъдат кредитирани като евентуално заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК. Въззивният съд намира че свидетелските показания на Нотариус К. следва да бъдат приети за пълни и достоверни, доколкото същите съответстват на останалите събрани по делото гласни доказателства и не са в противоречие с установеното въз основа на приетите СПЕ и СМЕ. В Решение № 33 от 09.09.2020г. по гр. д. № 2902/2019г. на ВКС, II г. о. на ГК са развити доводи, които са възприети непритовирочиво от съдебната практика на ВКС като е прието, че когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Не се констатира колебание в практиката на ВКС по въпросите относно процедурата при нотариално удостоверяване в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК и по- точно длъжен ли е нотариусът да опише причината, поради която вместо подпис се полага отпечатък от десния палец. В решение № 313 от 22.06.2011г. по гр. д. № 1409/2010г. IV г.о. на ГК, подробно е разяснено, че нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, да се приложи чл. 189 ал. 1 ГПК. Този текст изисква документът да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Едва ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. В посоченото решение на ВКС ясно е посочено, че в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК не е предвидено задължение за нотариуса да описва причината, поради която страната в нотариалното производство полага отпечатък от десен палец, а такова задължение той има само в случаите, когато се полага отпечатък от пръст, различен от десния палец. Ето защо в настоящия казус Нотариус К. е процедирала правилно и след като е установила че лицето Г. Н. Ю. е на сериозна възраст, както и след като е била запозната че същият страда от определени заболявания и е преживял мозъчен инсулст, същата е извършила поверка на двигателната му активност и способността му да се подпише и изпише трите си имена ръкописно на лист хартия. След като е установила че той не може да се подпише по начин, който да удостовери по несъмнен начин положения от него подпис/дори ако се наложи и чрез графологична експертиза/, тя е решила че след изготвянето на НА за изповядване на сделката, продавачът Г. Ю. следва вместо подпис, да положи отпечатък от десния си палец срещу „продавач“. В НА изрично е отбелязано- „поради старост на основание чл. 572 ал.2 от ГПК..“ Както вче бе посочено по- горе в настоящото изложение, по въпроса за предпоставките, при наличие на които извършващият нотариална сделка може да положи отпечатък от палец вместо подпис с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване, вече има постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - Решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение от 05.05.2010 г. по гр. д. № 137/2009 г. III г. о. ВКС и решение от 20.02.2009 г. по гр. д. № 633/2008 г. на ВКС V ГО. В тези решения се приема, че при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка, същата е валидна. Нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. При извършване на сделката, чиято нищожност се иска да се прогласи в исковата молба по настоящото дело, нотариусът е отбелязал, че е положен отпечатък от десния палец като е посочил и причината. Това волеизявление на нотариуса е официално удостоверително по своя характер. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Въззивният съд при оценката на събраните доказателства във връзка с решението си по настоящото дело съобрази, че „недъгавостта“ като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Синоними на недъгавост са и слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост. Изхождайки от етимологията на думата, при съобразяване и на това, че старостта е последният период от живота на човек, свързан с изменение на неговите жизнени функции и здраве, чийто найочебийни признаци, разбира се с оглед проявление и размер строго индивидуални при отделните индивиди: посивяване и побеляване на косата, появяване на бръчките по кожата, забавени рефлекси, намаляване на физическата сила и височината на тялото, сетивата губят остротата си, паметта и концентрацията отслабват, следва, че недъгав по смисъла на закона не означава непременно болен. Затова настоящият състав на ОС Благоевград приема, че недъгавостта включва и всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т. е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Поради изложените съображения въззивният съд намира, че при отбелязване на причината от Нотариус К.- „поради старост“, с оглед на преценката на причините поради които Г. Ю. не е могъл да положи индентифицируем подпис, нито четлито да изпише трите си имена, дори и да е погрешно посочването на причините за това, нотариалното действие на Нотариуса не е нищожно, ако същото е правилно с оглед на крайния резултат- невъзможността поради установен сетивен, двигателен или неврологичен дефицит, на една от страните по сделката, да положи подпис или да изпише трите си имена, съобразно изискванията на закона за това. В настоящия случай въззивният състав на съда намира, че преценката на Нотариус К. е била правилна, тъй като установява се от приетата СМЕ по настоящото дело, както и от приетите като писмени доказателства Епикризи, че в периода непосредствено преди изповядването на сделката/м.04.2018г./, установени са и са лекувани сетивен и двигателен неврологичен дефицит при лицето Г. Н. Ю., което дава основание на експерта * Р. Х. да приеме, че е била частично нарушена, като е било налице мускулна слабост и затруднено движение в десните крайници на Г. Н. Ю., т.е. налице са основания физиологично за частична недъгавост по смисъла на чл. 579 ал. 2 от ГПК. Отразеното в НА, че продавачът е поставил отпечатък на палеца на дясната си ръка, поради „старост“ е личната оценка на нотариуса, която в настоящия случай се подкрепя от приложените по делото документи за здравословното състояние на продавача по договора, както и наличието на мускулна слабост и неврологични проблеми на дясната ръка, поради установената по несъмнен начин десностранна латентна хемипареза, в резултат на прекараните инсулти. Това дава основание на въззивният съд да приеме, че старостта и липсата на нормална двигателна активност на дясната ръка на Г. Ю. в настоящия случай са безспорно установени и доказани въз основа на събраните доказателства по делото, както и равнозначни на „недъгавост“ по смисъла чл. 579 от ГПК и безспорно са били налице обективни обстоятелства, обосноваващи необходимостта вместо саморъчен подпис продавачът по договора да се положи отпечатък от палец на дясната ръка. След като Нотариусът е установил че лицето явило се в неговата кантора, е с трайни увреждания на здравето, в преклонна възраст, поради което не би могъл да положи четлив подпис, то правилно е решил че Г. Н. Ю. може да изрази волята си за сключването на договора за продажба, чрез поставяне на отпечатък от палеца на дясната си ръка, поради което е приложена процедурата по чл. 579 ал. 2 от ГПК. Поради изложените съображения въззивният състав на ОС Благоевград стигна до извода, че не е налице нищожност на нотариалното удостоверяване във връзка с подписването на Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К. и изповядването на договора за продажба на недвижим имот от 10.10.2018г. След като липсва нищожност на нотариалното удостоверяване по сделката, то не е налице и нищожност на договора за продажба на недвижим имот на заявеното правно основание- поради неспазване на установената от закона форма за неговото извършване. Предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576 във вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По предявения при условията на евентуалност иск по чл. 31 ал.1 от ЗЗД: Предмет на разискване в съдебната практика на ВКС на РБ е бил въпроса: подписването на договор с пръстов отпечатък от лице, което не е сляпо и няма друг недъг, който да възпрепятства подписването, представлява ли доказателство за недееспособност на това лице, поизлизащо от договора, по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗЗД. По този въпрос вече е постановена практика на ВКС- така с Решение № 73 по гр. д. № 3228/2017г., ІІІ г. о. на ГК се приема, че основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално- дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. В тази насока са и мотивите към Решение № 73 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3228/2017г., III г. о., ГК. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Правото да иска унищожаване на договора е предоставено на страната- участник в сделката, чието волеизявление е опорочено (чл. 32 ал. 1 от ЗЗД). След смъртта на носителя на това право, наследниците му могат да искат унищожаването на договора само при наличие на условията по чл. 31 ал. 2 ЗЗД, а именно – да е поискано приживе поставянето на лицето под запрещение или доказателството за недееспособността му да произлиза от същия договор. Предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на сключения Договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.1018г., инкирпориран в Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., въззивният съд намира за процесуално допустим. Законодателят е разграничил случаите при които външното волеизявление на едно дееспособно лице е обективирано чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение, т.е. макар и да са налице две съвпадащи насрещни волеизявления/предложение и приемане/, всъщност е налице т.нар. „съзнавано несъгласие“- без реално намерение на страните за обвързване с поетите със сключения договор правни последици. Когато договорът е сключен от дееспсобно лице, което обаче при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, прието е с разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗЗД че договът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум/липсва елементът „съзнание“/, което опорочава волеизявлението на лицето тъй като по естеството си е налице т.нар. проявление на несъзнавана липса на воля. / ТР №5 от 30.05.2022г. по ТД № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС/. Предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 31 ал.1 от ЗЗД в настоящия случай е процесуално допустим- същият е предявен от наследник по закон на продавача изразил волята си за сключване на договор за продажба- Г. Н. Ю., за който се твърди че макар да е бил дееспособен/да не е бил поставен под запрещение/, всъщност към момента на сключването на договора не е могал да разбира свойството и значението на правното си волеизявление, като де поддържа от ищцовата страна несъзнавано отсъствие на воля от страна на продавача. Несъмнено за ищцата Е. Г. П. е налице и правен интерес от предявяването на иска за унищожаване по чл. 31 ал.1 от ЗЗД, доколкото извършено е приживе от нейния наследодател, разпореждане с имущество от патримониума на Г. Н. Ю., с което е намалено имуществото му включено в наследствената маса след смъртта му и след откриване на наследството. С оглед гарантиране на правна сигурност в отношенията, предвидено е в разпоредбата на чл. 31 ал.2 от ЗЗД, че унищожаването на сключен договор на основанията, предвидени в чл. 31 ал.1 от ЗЗД, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта му, е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от съдържанието на самия договор./ ТР №5 от 30.05.2022г. по ТД № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС/ Според константната практика на ВКС искът по чл. 31 ЗЗД следва да се разгледа по същество, доколкото условията по чл. 31 ал. 2 ЗЗД не представляват процесуални предпоставки за предявяването му, а подлежат на изследване и преценка по съществото на спора /в този смисъл Определение № 1813 от 23.06.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4387/2022 г., Решение № 556 от 13.06.2006 г. по гр. д. № 472/2005 г. на II г. о. на ВКС/. В тежест на ищците по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 31 ал. 1 ЗЗД е да докажат, че към момента на сключването на процесния Договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.1018г., инкорпориран в Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., продавача по сделката Г. Н. Ю., не е могъл да разбира или ръководи действията си поради тежко увреденото си психическо състояние/ „органично разстройство на личността“/, като без значение за предявения иск при условията на евентуалност е дали е нарушено и нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК, поради това че подписа на продавача е бил положен чрез поставяне на отпечатък от палеца на дясната ръка, вместо саморъчен подпис и изписването на трите имена. Искът по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД е предоставен на разположение на всяка заинтересована страна за атакуване на сделка, сключена от лице което е дееспособно/не е поставено под запрещение/, но към момента на волеизявлението е в невъзможност да разбира или да ръководи действията си, поради причини, дължащи се на ментални или психични проблеми. Достатъчно е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Без значение е и продължителността на това състояние/т.е. дали същото е временно или трайно/. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл. 31 ал. 1 от ЗЗД се състои в това, че същото е извършено при разстроено съзнание. В цитираната законова разпоредба липсва диференциация на конкретните причини според вида и степента, в която те засагят възможността на лицето да действа разумно и да формира валидно волеизявление, поради това прието е че унищожаеми са договорите, сключени от дееспособни лица, в състояние на тР. неспособност да разбират и съководят действията си, т.е. когато тяхното състояние е такова, че обективно би обусловило поставянето им под запрещение, в случай че такова искане е било направено по установения в закона ред. / ТР №5 от 30.05.2022г. по ТД № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС/. По делото никоя от страните не е твърдяла, а не се и установиха убедителни доказателства в тази насока- наследодателят на страните Г. Н. Ю. да е бил поставен под запрещение въз основа на решение на съда за това. Същевременно установява се по безспорен и несъмнен начин, че към момента на сключването на Договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.2018г., Н. Г. Ю. е имал психични проблеми. Така видно от приетото като писмено доказателство Експертно решение на ТЕЛК № 1648/11.06.2015г., видно е че Г. Н. Ю. е освидетелстван с * трайно намаЛ. работоспособност, с водеща диагноза „•••“. Въз основа на приетото заключение на експерта по приетата СПЕ, експертът * К. К. сочи, че към момента на сключването на договора за продажба, Г. Н. Ю. е бил в умерено висока степен на невменяемост, като е е бил и с когнитивен дефицит- паметно интелектуалния, което е довело до промяна на личността му. Отделно същият е бил и с сензорна афазия, което на практика означава, че същият не е можел да разбира част от това което чува. Експертът пояснява, че с оглед и на възрастта му и придружаващите заболявания, е имало и умерено изразен дементен синдром. Поради изложените съображения, * К. е категорична в заключението си, че към 10.10.2018г. Г. Н. Ю. е бил недееспособен поради продължително разстройство на съзнанието и същият не е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Въззивният съд приема изцяло заключението на вещото лице като достоверно и пълно, като намира че на същото следва да се даде вяра, тъй като не е в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства по делото. Поради изложеното налага се по несъмнен начин извода, че наследодателят на страните по делото- Г. Н. Ю., макар и да не е бил поставен под запрещение, към момента на сключването на процесния Договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.2018г. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършваните от него действия и в този смисъл не е бил в състояние да формира правновалидна воля за да настъпят правните последици на договора за продажба на идеални части от недвижим имот, сключен с Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К.. С отговора на ИМ пред първоинстационния съд, наведено е като защитно процесуално средство от ответната страна- възражение за погасяване на предявения иск по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД унищожението на договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Тази законова норма изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика и съдържанието му да свидетелства за неспособността на страната да действа разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат се безсмислени изисквания и др. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 2 ЗЗД унищожаване на договор за която се твърди че е сключен от дееспособен, който не е могъл да разбира свойството и значението на действията си, може да се иска след смъртта на лицето само в два случая- ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произтича от същия договор. Между страните не се спори, че приживе на наследодателят Г. Н. Ю. не е имало висящо съдебно производство за поставянето му под запрещение. В случая не е налице и втората хипотеза на този законов текст. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор. След анализ на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, настоящият състав на ОС Благоевград приема, че в съдържанието на договора липсват елементи, които да свидетелстват или да създават предположение за недееспособност на продавача. Договорът е стандартен и в него липсват някакви необичайни клаузи, поради което не може да се направи извод, че при извършване на сделката Г. Н. Ю. като продавач не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могла да ръководи действията си. В приложеният Договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.2018г., обективиран в нотариален акт, вместо подписа на продавач, съдържа отпечатък от десния палец на Г. Н. Ю.. Съгласно чл. 579, ал. 2 ГПК, когато някое от участващите лица в нотариалното производство не може да подпише акта поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189 ГПК, като актът не се приподписва от свидетели. Член 189 ГПК определя в кои случаи документа вместо подпис трябва да носи отпечатък от десния палец на лицето, от което е издаден, а това е само, когато то е неграмотно, но препращащата норма на чл. 579, ал. 2 ГПК включва и "недъгавост". Но тези факти не сочат, че договорът е лишен от всякаква житейска и правна логика, както и че съдържанието му свидетелства за неспособността на лицето да действа разумно. В конкретния случай неспазената форма на договора - положен отпечатък на десния палец, а не подпис от страна на лицето, тогава когато то не е неграмотно или недъгаво, е основание за прогласяване нищожност на сделката по смисъла на чл. 576, вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК, а не доказателство по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за недееспособността му към този момент. Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД/, а са унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си /чл. 31, ал. 1 ЗЗД/. Унищожението на такъв договор съгласно чл. 31 ал. 2 ЗЗД не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Съобразно чл. 32 ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. Кратката тригодишна давност за правото да се иска унищожение от лицата, които формално са дееспособни, но при които невъзможността да разбират или ръководят действията си е тР. и/или необратима, цели своевременно и за много по-кратък период от три години да се вземат мерки, за да могат да бъдат охранявани в цялост техните интереси и същевременно да се защитава правната сигурност. Според законодателя бездействие в продължение на повече от три години е недопустимо. / ТР №5 от 30.05.2022г. по ТД № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС/ Поради изложеното неоснователни са твърденията наведени с въззивната жалба, че давността при предявен иск с правно основание чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, следва да тече от смъртта на лицето, а не от датата на сключването на договора чието унищожаване се иска. Процесният договор за продажба на недвижим имот е сключен на 10.10.2018г., а приетия за разглеждане при условията на евентуалност- иск по чл. 31 ал.1 от ЗЗД, е предявен пред съда на 08.12.2022г., предвид на което към момента на сезиране на съда иска за унищожаване на сделката е бил погасен по давност и не следва да бъде уважаван като основателен. Въззивният съд не следва да се произнася по наведените доводи с въззивната жалба за злоупотреба с право, тъй като такова възражение се навежда за пръв път от страната пред въззивната съдебна инстанция, поради което същото е преклудирано и разглеждането му е процесуално недопустимо. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че частта от въззивната жалба, в която са наведени доводи че първоинстационният съд не се е произнесъл по предявения иск за програсяване нищожността на Нотариален акт № •••г. на Нотариус С. К., в частта му в която Г. Н. Ю. е продал на Н. Г. Ю.- 1/ 3 идеална част ПИ с идентификатор 61813.761.31 и 4/ 6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.761.31.2.1, с предназначение- жилищен имот, с площ от 72.31кв.м., по КК и КР на гр. Разлог, въззивният съд намира че е подадена молба по чл. 250 от ГПК за допълване на Решение № 287/20.08.2025г., постановено по гр.д. № 1292/2022г. по описа на РС Разлог. Следва след влизане в законна сила на настоящото въззивно решение, делото да бъде изпратено на РС Разлог, за произнасяне по молбата по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на Решение № 287/20.08.2025г., постановено по гр.д. № 1292/2022г. по описа на РС Разлог, в тази му част. При така наведените правни доводи, атакуваното с жалбата решение на първоинстанционния съд следва на осн. чл. 272 от ГПК да бъде потвърдено като правилно и обосновано. С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъдена въззивницата Е. Г. П., да заплати на въззиваемия Н. Г. Ю., сумата 715.81евро за адвокатски хонорар, съставляваща разноските пред въззивния съд, както и сумата 200лв. за адвокатски хонорар за проведеното открито съдебно заседание, пред настоящата въззивна инстанция. Водим от горното, съдът