Решение № 224 от 9.5.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 150/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. С наказателно постановление № 34-0000928/16.12.2025 г., издадено от И.П.С. – на длъжност Началник ОО „АА”, Областен отдел „Автомобилна администрация”, против А. Б. А., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро, на основание чл.177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 53 ЗАНН за нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ЗДвП във вр с чл. 9. ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, извършено на 27.11.2025 г. в Община Перник. Против издаденото наказателно постановление е депозирана жалба от А. Б. А., ЕГН ••••••••••, в която са изложени подробни доводи, че е незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуално-правни норми и е необосновано. Поддържа, че при издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че в АУАН и НП е налице противоречие между словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и санкцията, поради което е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Оспорва да е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, които да ангажира административнонаказателната му отговорност по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Твърди, че на процесиnите дата час и място не е извършвал превоз на „необезопасен“ товар, както необосновано и субективно са приели административните органи, без да извършат контролна проверка за спазване изискванията за обезопасяване на товара. Сочи, че товарът е бил под нивото на плътните канати на каросерията и ремаркето, т.е. бил е напълно (подходящо) обезопасен и укрепен, съгласно изискванията, и не е било възможно изпадането му по време на движение. Поддържа и че всички устройства за пряко обезопасяване и за задържане на товара са били в изправност и са действали. Съобразно подробно изложените доводи е направено искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. В.Г.С., който поддържа доводите за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и искането за неговата отмяна. Претендира разноски. Административно-наказващият орган не изпраща представител. В депозираното придружаващо жалбата писмо с вх. № 3525/30.01.2025 г. е изложено подробно становище за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от насрещната страна, в случай че съдът уважи жалбата. По делото в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя К. Д. М. и свидетеля по АУАН нтон Х. А. относно констатациите при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 27.11.2025 г., около 13:38 часа, на АМ Струма, разклона за село Боснек в посока гр. София, жалбоподателят управлява МПС МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с peг. № •••••••• oт кат №3 с прикачено към него ремарке ШМИТЦ СГФ СЗ, с рег. № •••••••• от кат.04, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България, по маршрут кариера Студена-кв. Обеля - София, видно от пътен лист № 311840 от 27.11.2025 г. По същото време свидетеля К. Д. М. – главен инспектор при ОО „АА” – Перник упражнява правомощията си и извършва проверка на жалбоподателя и управляваното от него МПС в присъствието на свидетеля А. Х. А., при която установява следното: от жалбоподателя, като водач на гореописаното ППС не са спазени изискванията, свързани с укрепване и обезопасяване на превозвания товар, водачът превозва насипен материал, който не е обезопасен по подходящият начин, така че да не се разпилява и за да не създава опасност за останалите участници за движението. Във връзка с посочените констатация срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 00729/27.11.2025 г., издаден от К. Д. М. в присъствието на свидетел-очевидец А. Х. А., за извършено нарушение на чл. 127, ал. 4 ЗДВП вр. чл. 9, ал. 4 и т.20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС. В АУАН е посочено, че оценката на неизправността след направен оглед във връзка с Приложение 1 от Наредба Н7/27.04.2018г. на МТИТС е по точка 20.05.2 – „значителна”. Посочено е още, че превозваният насипен товар е трябвало да бъде обезопасен с покривало, така че да не е възможно изпадането му по време на движение, както и че като писмени материали и вещи са иззети пътен лист 311840 от 27.11.2025 г. и снимков материал. АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения на същата дата – 27.11.2025 г. В указания в него седемдневен срок жалбоподателят А. Б. А. депозира възражение на 10.12.2025 г., в което сочи, че във връзка с АУАН не е съгласен с констатацията, че има опасност от разпиляване на товара, който сочи да е доста под нивото на канатите и естеството му не предполага възможност за разпиляване, застрашаване или каквато и да е друга опасност за останалите участници в движението. При пълна идентичност на описаното нарушение от 27.11.2025 г., на 16.12.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 34-0000928 от И.П.С. – на длъжност Началник ОО „АА”, Областен отдел „Автомобилна администрация”, против А. Б. А., ЕГН ••••••••••, като нарушението било квалифицирано като такова по чл. 127, ал. 4 ЗДвП във вр с чл. 9. ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС. Словесно е посочено, че водачът не е спазил изискванията, свързани с укрепване и обезопасяване на товара, водачът превозва насипен материал, койтоне е обезопасен по подходящият начин, така че да не се разпилява и да не създава опасност за останалите участници в движението. Оценката на неизправността след направен оглед във връзка с Приложение 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. на МТИТС. е по точка 20.05.2 „Значителна". Посочено е и че превозваният насипен товар е трябвало да бъде обезопасен с покривало така, че да не е възможно изпадането му по време на движение. В текста на постановлението от административно-наказващият орган е посочено още, че след разглеждане на събраните по административнонаказателната преписка доказателства е установил по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, както и че е установил допусната техническа грешка и променя текста в частта му „Наредба № 7 от 27.04.2018 г.“. Обсъдено е и че с оглед на събраните доказателства и снимков материал извършеният превоз е на насипни материали, отделни частици, които лесно се разместват и разпиляват под въздействието на вятър, вибрации, наклон и не са взети мерки за използване на покривало при транспорта. Предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН и на основание чл.177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро. Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 06.01.2026 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана на 14.01.2026 г. В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителя на АУАН К. Д. М., показанията на който съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят сочи, че си спомня за случая. Проверката е направена на разклона за село Боснек. МПС-то не е било покрито, чергилото му е било събрано от едната страна на камиона и товарът се е виждал. Видимо е било натоварено и това било причината за спирането му. Уточнява, че МПС-то е имало покривало, но то не е било използвано, за да бъде обезопасен товарът. Не може да каже дали товарът е бил под нивото на повърхността на моторното превозно средство, тоест под нивото на плътните канати или е бил отгоре с куп, но го е видял. Изразява становище и е че по закон няма значение дали е под ниво или над ниво, тъй като насипен товар трябва да бъде осигурен. В качеството на свидетел по делото е разпитан и свидетеля при съставяне на АУАН – А. Х. А., който потвърждава, че е подписал АУАН и заявява, че няма спомен за случая. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите К. Д. М. и А. Х. А., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК и приложени и описани към писмото с вх. рег. № 3525/30.01.2026, които съдът също кредитира изцяло – АУАН № 00729 от 27.11.2025 г. - заверено копие; НП № 34- 0000928/16.12.2025 г.; - заверено копие; Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - копие; Заповед № 902/09.10.2025 г. на изпълнителен директор на ИА АА - София – копие, снимков материал от проверката; Заверено копие на пътен лист № 311840/27.11.2025 г.. Заверено копие на Доклад № 11-21-10737/11.12.2025 г., Заверено копие на възражение с peг. № 52-00-29-11651/27.11.2025 г. с приложени 2 броя снимков материал и копие на АУАН, заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя и копие. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание. В АУАН и НП е описано нарушението, като са посочени датата и мястото на извършването му и самоличността на водача, като е индивидуализиран и управлявания от него автомобил. При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административно-наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, както и че това е станало при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административно-наказателна отговорност субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Съдържащото се описание на нарушението е достатъчно от гледна точка ефективно упражняване правото на защита. Отсъства и противоречие между описанието на нарушението и правното му квалифициране, с какъвто довод се аргументира искането за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП съдържа както изискуемото правило за поведение – водачът да управлява автомобила само след подходящо обезопасяване на товара в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, така и регламентира санкцията за неговото нарушаване при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара. По тази причина описанието на фактическия състав на нарушението, очертано в тази норма и означаването й е напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към административно-наказателна отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е привлечен към отговорност Съществено в с случая е, че по делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят е управлявал МПС МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с peг. № •••••••• oт кат №3 с прикачено към него ремарке ШМИТЦ СГФ СЗ, с рег. № •••••••• от кат.04, като е извършвал обществен превоз на товар – насипни материали, на територията на Република България, по маршрут кариера Студена-кв. Обеля – София. Не спорно, че и че превозното средство е било оборудвано със средство за обезопасяване на товара, което обаче не е било разпънато над превозвания насипен материал. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля К. Д. М., които съдът кредитира по гореизложените съображения, от приложения снимков материал, включително и от възражението на жалбоподателя от 10.12.2025 г. /л. 20/, който не оспорва, че товарът не е бил обезопасен чрез покривало, а поддържа защитна теза, че това не е било необходимо. Приетите за безспорно установени факти по-горе са относими към обективните признаци от състава на нарушението, вменено във вина на наказаното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП, наказва се, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. В конкретния случай А. А. е субект на визираното нарушение, тъй като съгласно разпоредбите на визирания нормативен акт, отговорността за укрепването на товарите е на водача на превозното средство. На същия са вменени конкретни задължения във връзка с обезопасяването преди натоварването, по време на товаренето и по време на превоза на товара, неизпълнението на които се наказва на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП с различно по тежест административно наказание, диференцирано по размер в три точки, в зависимост от естеството на неизправността - дали се касае за незначителни /т. 1/, значителни /т. 2 и опасни /т. 3 неизправности при обезопасяването на товара. Понятията са дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Така законодателят приема, че „незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия; „значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а „опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. В конкретният случай актосъставителят и административно-наказващият орган са формирали извод, че се касае за значителни технически неизправности при укрепването на товара, който извод съдът приема за обоснован и законосъобразен, с оглед данните по делото. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, към която препраща нормата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП, правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. В ал. 5 от същата разпоредба е предвидено, че неизправностите, свързани с укрепването на товари по ал. 4, се класифицират в три групи според степента на риска, както следва: незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него, и опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората. Нарушаването на изискванията при укрепване на товари, водещи до неизправност, се установява при всяка проверка съобразно конкретния товар и пътна ситуация. Според съдържащата се в приложението класификация и предвид естеството на неизправността, предмет на процесното нарушение, същата е съотносима с 20.5.2 от Приложение № 1, до какъвто извод законосъобразно е достигнал и административнонаказващият орган. В случая, констатирайки невземането на мерки за обезопасяване от водача /чрез покриване на товара с наличното покривало/ и без да са констатирали опасност за трафика, контролните органи обосновано и законосъобразно са класифицирали неизправността при укрепването на насипния товар като значителна, не като опасна, с оглед на което законосъобразно е приложена административнонаказателната разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. В обобщение, предвид изложеното и доколкото установените факти изпълват признаците от обективна страна на състава на санкционираното административното нарушение, съдът приема, че същото е извършено, доказано е по несъмнен начин от обективна страна, квалифицирано е точно, съгласно материалния закон, и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че не е извършвал превоз на „необезопасен“ товар по смисъла на закона, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на административно-наказващия орган в тази насока, а именно че твърдението на жалбоподателя, че превозваният насипен товар не е представлявал опасност от разпиляване, тъй като е бил под нивото на плътните канали на каросерията на ремаркето, е неоснователно и в противоречие с материалния закон. От приложените по преписката снимки, представени и от самия жалбоподател, е видно, че товарът не е бил покрит по начин, който да предотвратява неговото разпиляване при движение, каквото е изричното изискване на Наредба № 7. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, както и разпоредбите на Наредба № 7 от 27.04.2018 г., водачът е длъжен да обезопаси товара по начин, който изключва възможността за неговото разпиляване, разместване или изпадане по време на движение, независимо от нивото на запълване на каросерията. Фактът, че товарът се намира под определено конструктивно ниво на каросерията, не означава, че същият е обезопасен по подходящ начин, като в конкретния случай това твърдение на жалбоподателя не е безспорно доказано по делото. Напротив, с оглед показанията на свидетеля К. Д. М., който сочи, че е видял, че управляваното от него МПС е натоварено, съдът приема, че е опровергано. Съществено при преценка на съставомерността на санкционираното нарушение е, че при движение на пътното превозно средство върху пътна инфраструктура, неизбежно въздействие оказват фактори като въздушни течения, вибрации, наклони и неравности на пътното платно, динамични сили при спиране и ускоряване, които при липса на покриване или допълнително обезопасяване на насипния товар, каквото в случая безспорно се установява да е налице, обективно създават реална опасност от неговото разпиляване. Законодателят не обвързва изпълнението на това задължение с нивото на товара спрямо бордовете на превозното средство, а с наличието на ефективни мерки за обезопасяването му срещу въздействието на вятър, вибрации и динамични натоварвания при движение, наклон и инерционни сили. Следва да се посочи отново и че в конкретния случай, видно и от приложения снимков материал, твърденията на жалбоподателя, че превозвания товар „е доста под нивото“ на канатите“ са опровергани. Възражението му, че всички устройства на управляваното от него моторно превозно средство за пряко обезопасяване и задържане на товара са били изправни, съдът намира за неотносимо, тъй като не се твърди и установява по делото да са били използвани от него при осъществяването на транспорт на конкретния товар. От субективна страна нарушението е извършено при непредпазливост, проявена като небрежност, тъй като жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за поведение, което пряко засяга безопасността на движението по пътищата и създава риск за участниците в движението. Не са налице обстоятелства, които да го отличават от останалите санкционирани нарушения по посочения законов текст. По отношение вида и размера на наложеното административно наказание: За управление на пътно превозно средство с констатирани значителни неизправности при укрепването на товара нормата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП предвижда наказване с глоба от 1000 лв. Наказанието за административното нарушение е определено от законодателя в абсолютен размер и тъй като такова е наложено в случая, наказването на жалбоподателя е законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на глобата под законоустановения размер е недопустимо. По разноските: Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат. Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 1 ЗАНН, съдът