Решение № 80 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 321/2025 г.

наказателно дело № 20251890200321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Т. Г., ЕГН ••••••••••, подадена чрез адв. Л. К., срещу Наказателно постановление (НП) № BG2024/9999-123/HП от 23.04.2025 г., издадено от В. К. П. – за директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване” (МРР) в Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници”, съгласно Заповед № О- 1310/15.04.2025 г. на директора на Агенция „Митници” и Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници”, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 22125,44 лева, за нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ, като на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на митническо нарушение, а именно 23 бр. златни изделия с общо тегло 201,57 грама, подробно описани в атакуваното НП, а на основание чл. 226а, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 8 ЗМ е присъдено нарушителят да заплати и сумата в размер на 5985,79 лева, представляваща митническата стойност на превозното средство.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като жалбоподателят счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е от НП е видно, че е налице изключително противоречива фактическа обстановка, тъй като на жалбоподателя не му е известно на коя дата е извършил твърдяното от ответника нарушение, както и колко са на брой златните изделия, тъй като в съставеният АУАН и издаденото въз основа на него HII са описани 21 броя обекти – златни изделия, а се сочи, че общият им брой е 23 броя, с което е било нарушено и правото му на защита, доколкото не става ясно срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава. При това положение счита, че в хода на установяване на административното нарушение и в това по налагане на наказанието, е било допуснато съществено процесуално нарушение, което по своето съдържание и последици е ограничило правото му на участие и на защита в това производство и което се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното HП, без съдът да се произнася по съществото на спора. С оглед на горното претендира за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В последно проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. К., който поддържа въззивната жалба. Претендира разноски в производството. В предоставения му срок по делото са постъпили писмени бележки, в които, в допълнение на изложените в жалбата доводи, се обръща внимание, че по делото не е установено безспорно на кого са принадлежали намерените златни накити в проверявания автомобил, предвид обстоятелството, че в него са пътували и други лица, от които не е снемано писмено обяснение. Сочи, че при наличие на грешки в акта е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тази санираща норма е неприложима за самото наказателно постановление. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Поддържа, че предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в НП нарушението следва да е описано точно и ясно, с посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и на нарушената правна норма, като се отбелязва, че в случай на допусната техническа грешка, за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН с оглед, на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Счита, че наличието на противоречие при уточняване на времето на извършване на нарушението не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат изрично определени реквизити. Сочи, че докато в чл. 62, ал. 2 АПК е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. С оглед на горното жалбоподателят счита, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , което винаги накърнявало правото на защита на нарушителя.

Въззиваемата страна – директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване” (МРР) в Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници”, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт – Елена Е., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. В предоставения от съда срок по делото са постъпили писмени бележки, в които са развити доводи за законосъобразност на атакуваното НП. По-конкретно, процесуалният представител счита, че е безспорно установена датата на извършване на нарушението – 31.08.2024 г., което обстоятелство се установявало от съставените в хода на проверката и след нея документи, като се потвърждава и от представените и приети по делото писмени доказателства — данните, съдържащи се в служебните графици на митническите мобилни групи в периода 26.08.2024 г. — 06.10.2025 г., информацията от рапортната книга на Митнически пункт К., от електронната разпечатката от митническата информационна система Обработка на рискова информация (ОРИ), както също и от справката, извършена в автоматизираната информационна система на Граничен контрол чрез програмен интерфейс „Справки“ на МВР, от които е видно, че Н. Г. е напуснал територията на страната в 23.38 ч. на 31.08.2024 г. веднага след приключването на митническата проверка, чийто край, съгласно ПИМП № 24ВBG005804М0З7780 от 31.08.2024 г., е в 23:00 ч. В този смисъл се счита, че допуснатата техническа грешка в месеца на извършването на нарушението от нарушителя в описателната част на АУАН не е от категорията на съществените, доколкото в обвинителната част на АУАН коректно е вписан съответният месец, поради което същата не опорочава акта и административнонаказателното производство. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН нередовностите в АУАН не са пречка за издаването на наказателното постановление, след като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е прецизирал по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН обвинението в тази му част. В този смисъл счита, че не са налице допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения. Счита, че по безспорен начин в хода на производството е било установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за деклариране на стоките, предназначени да бъдат поставени под митнически режим по чл. 66, ал.1 ЗМ, като по делото се установява, че недекларираните стоки не попадат в обхвата на дефинициите за нетърговски стоки и стоки с нетърговски характер по смисъла на чл. 1, т. 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността и на чл. 1, т. 21, буква „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Счита, че количеството и стойността на недекларираните стоки (включително с оглед на тяхната митническа стойност, съобразно становището на Комисията на АМ) не водят до извод за случаен характер на наличието им в личния багаж на пътник, който случаен характер в обичайното си значение в общоупотребимия език се изразява и обозначава, като обикновено малки по размери и количество вещи, пренасяни от физическо лице при пътуване, които са му необходими за същото и обслужват негови лични или на семейството му нужди. Изявлението на Н. Г., че процесните стоки са негови, след установяването им, в резултат на извършената митническа проверка, не насочват към семейна употреба или към частна, лична необходимост на Г. от процесните стоки във връзка с пътуването му, още повече, че към момента на контролните действия липсва подобно изявление в тази насока, или твърдения, че стоките са явно предназначени за подарък, а фактът на недекларирането им – укриването на информация за превозваните стоки, както и вида и количеството им, логично не обосновава извод за нетърговско предназначение. За да обоснове нетърговския характер на стоките, въззиваемата страна се позовава и на стойността им, която надхвърля 1000,00 евро, разгледана във връзка с разпоредбата на чл. 137, т. 1, букви „а“ и „б” от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. В този смисъл и доколкото нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като на въззиваемата страна бъдат присъдени разноски по делото. При условията на евентуалност, в случай на потвърждаване на НП, прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя – адв. К.), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (е връчено на 15.07.2025 г., а жалбата е с рег. № 32-228079/25.07.2025 г., т.е. подадена е в рамките на законоустановения двуседмичен срок), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

На основание чл. 79б, ал. 2 ЗАНН съдът констатира, че процесната глоба не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.08.2024 г., около 20.30 часа, жалбоподателят Н. Т. Г., ЕГН ••••••••••, който управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с български регистрационен номер № •••, негова собственост, пристигнал на МП – К., трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“. В автомобила, заедно с водача, пътували Я. Т. Г., ЕГН ••••••••••, В. Д. О., ЕГН ••••••••••. Т. Н. Г.а, ЕГН 165104455 и Д. В. О., ЕГН ••••••••••.

По същото време на смяна, съгласно утвърдения график, били свидетелите П. Т. Т. – на длъжност държавен инспектор в Агенция „Митници“ (видно от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1082 от 22.05.2023 г. на директора на АМ, Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1138 от 05.09.2024 г. на директора на АМ и 2 бр. длъжностна характеристика) и М. В. В., които били изпратени от ЦМУ да подпомагат колегите си на МП – К. поради засиления трафик.

При пристигането на място на жалбоподателя Г. свидетелят Т. го запитал за къде пътуват, като Г. заявил, че пътуват към Англия. Тъй като за служителите на митническия пункт Англия била рискова дестинация, св. Т. помолил Г. да отбие, за да не пречат на останалите при извършване на митническата проверка. Преди започване на физическата митническа проверка водачът и пътниците били поканени да декларират носените от тях акцизни стоки, стоки с търговски характер, благородни метали, скъпоценни камъни, но никой не декларира нищо.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗМ, митническите служители П. Т. и колегата му М. В. извършили митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците. В хода на проверката в найлонов плик, намиращ се в розов на цвят несесер, поставен в чанта между основни лични вещи, поставена в скута на седналата на задната седалка св. В. Д. – живееща на семейни начала с жалбоподателя, св. Т. открил множество златни изделия, а именно – 1 бр. огърлица, 5 бр. гривни, 4 бр. колиета, 7 бр. пръстени, 3 чифта обеци и 3 бр. златни висулки. На въпроса на св. Т. кой е собственик на златото жалбоподателят отговорил, че са негова собственост и че ги е закупил от гр. П., като никой от другите пътници не възразил срещу това му твърдение.

В присъствието на Н. Г., изделията от жълт метал били претеглени със служебна електронна везна, марка „ELICOM ELECTRONIC”, модел „S300 Р“, сериен № 085678, с валиден холограмен стикер до м. юни 2025 г., при което се установило, че същите били общо 172,5 грама.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 ЗМ проверяващите митнически служители, поискали писмени обяснения от водача на превозното средство, които са приложени на л. 33 от делото, в които същият собственоръчно записал, че златните изделия са негови собствени и ги е закупил от гр. П.. В обясненията си жалбоподателят собственоръчно написал датата, на която са дадени – 31.08.2024 г., и се подписал.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в съставения Протокол за извършена митническа проверка № 24BG005804M037780/код на МУ BG005800 от 31.08.2024 г., като отразените в него констатации, били удостоверени както с подписите на съставилите го двама служители на митническия пункт, посочени по-горе, така и с подписа на самия Н. Т. Г., присъствал на проверката, който собственоръчно отразил в протокола, че е съгласен с констатациите и в присъствието на адвокат ще присъства на датата, посочена от съставителите за взимане на златените изделия. В протокола било вписано, че за извършеното от Г. нарушение ще му бъде съставен АУАН, поради което следва да се яви лично на 01.11.2024 г., в 13.00 часа на адреса на ЦМУ. В описателната част на протокола св. Т. погрешно записал месеца на извършване на нарушението, като посочил месец С., макар и датата на протокола, която се дава от програмния продукт, ползван от митническите служби, да го отразява правилно, а именно месец август.

В съставената от свидетеля Т. на основание чл. 41 ЗАНН и чл. 229, ал. 1 ЗМ, разписка № 24012824 от 31.08.2024 г., било отразено, че са задържани посочените и описани по-горе 172,5 гр. благородни метали. Така откритите стоки жалбоподателят Н. Т. Г. е обявил за свои, подписвайки се в разписката като лицето, от което са задържани стоките.

След приключване на проверката, в 23.38 часа жалбоподателят напуснал страната с управлявания от него лек автомобил.

Тъй като 31.08.2024 г. бил почивен ден, стоките били предадени от митническия служител Т. на МОЛ Н. А. И. с приемо-предавателен протокол рег. № К-54 от 03.09.2024 г. При предаването на стоката и нейното измерване била установена разлика между грамажа, посочен в разписката за задържане, и фактическото в момента на измерването тегло, доколкото по разписка същото било 172,5 гр., а при измерването с везната на МП К. било установено, че е 200,00 гр. За тази констатация бил съставен констативен протокол от 03.09.2024 г., подписан от МОЛ Н. А. И., МОЛ Мадлена Е. Б. и митническия служител – св. Т.. Наред с това, при предаването били описани четири гривни вместо пет, тъй като една от гривните се била оплела в останалите.

С Приемателно-предавателен протокол от 11.10.2024 г., Н. И. – ст. специалист, МОЛ на склад „Отнети и изоставени стоки“ на МП К., предал на св. П. Т. Т. задържаните с разписка № 24012824 от 31.08.2024 г. и заведени с ПП № К-54 от 03.09.2024 г., бижутерни изделия: огърлица – 1 брой – 29,5 гр., гривни -4 броя – 42,5 гр., гердани големи – 2 броя – 86 гр., гердани малки – 2 броя – 4,5 гр., пръстени – 7 броя – 28 гр., обеци – 3 чифта – 8,5 гр. и изделия – 3 броя – 1 гр. Така описаната стока била предадена за извършване на експертиза.

Със Заявка за анализ с рег. № 32-1038063/11.10.2024 г. и вх. № № 00011_11.10.2024; 00012_11.10.2024; 00013_11.10.2024; 00011_14.10.2024; 00015_11.10.2024; 00016_11.10.2024 и 00017_11.10.2024, изделията от жълт метал били изпратени в Централна митническа лаборатория на Агенция „Митници” за извършване на експертиза с оглед идентифициране на стоките.

С писмо с рег. № 32-1050637 от 22.10.2024 г. били получени 7 бр. Митнически лабораторни експертизи (МЛЕ) с № № от 11 до и 17_11.1 0.2024, всички от 22.10.2024 г.

Съгласно МЛЕ с № 11_11.10.2024/22.10.2024 г., въз основа на експертната оценка на резултатите от проведените изпитвания, анализираната проба се състои от огърлица и гривна от злато с чистота 14 К, с общо тегло 30,2 грама.

Съгласно МЛЕ с № 12_11.10.2024/22.10.2024 г.:

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6054_9999_24_01 представлява гривна от злато с чистота 14 К, с тегло 6,7 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6054_9999_24_02 представлява гривна от злато с чистота 14 К, с тегло 1,8 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6054_9999_24_03 представлява гривна от злато с чистота 14 К, с тегло 14,8 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6054_9999_24_04 представлява гривна от злато с чистота 14 К, с тегло 19,1 грама.

Съгласно МЛЕ с № 13_11.10.2024/22.10.2024 г.:

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6055_9999_24_01 представлява колие от злато с чистота 14 К, с тегло 51,0 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6055_9999_24_02 представлява колие от злато с чистота 14 К, с тегло 35,0 грама.

Съгласно МЛЕ с № 14_11.10.2024/22.10.2024 г.:

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6056_9999_24_01 представлява колие от злато с чистота 10 К, с тегло 2,5 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6056_9999_24_02 представлява колие от злато с чистота 14 К, с тегло 2,2 грама.

Съгласно МЛЕ с № 15_11.10.2024/22.10.2024 г.:

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6057_9999_24_01 представлява пръстен от злато с чистота 14 К, с тегло 4,7 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6057_9999_24_02 представлява пръстен от злато с чистота 14 К, с тегло 2,6 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6057_9999_24_03 представлява пръстен от злато с чистота 14 К, с тегло 5,1 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6057_9999_24_04 представлява пръстен от злато с чистота 14 К, с тегло 3,8 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6057_9999_24_05 представлява пръстен от злато с чистота 14 К, с тегло 6,0 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6057_9999_24_06 представлява пръстен от злато с чистота 14 К, с тегло 2,6 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6057_9999_24_07 представлява пръстен от злато с чистота 14 К, с тегло 3,5 грама.

Съгласно МЛЕ с № 16_11.10.2024/22.10.2024 г.:

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6058_9999_24_01 представлява чифт обеци от злато с чистота 14 К, с тегло 2,7 грама;

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6058_9999_24_02 представлява чифт обеци от злато с чистота 14 К, с тегло 2,97 грама.

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6058_9999_24_03 представлява чифт обеци от злато с чистота 14 К, с тегло 3,0 грама.

Съгласно МЛЕ с № 17_11.10.2024/22.10.2024 г.

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6059_9999_24_01 представлява висулка от злато с чистота 14 К, с тегло 0,5 грама.

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6059_9999_24_02 представлява висулка от злато с чистота 14 К, с тегло 0,11 грама.

• въз основа на получените резултати и експертната оценка, изследваната проба лаб. код № 6059_9999_24_03 представлява висулка от злато с чистота 14 К, с тегло 0,69 грама.

При извършването на митническите лабораторни експертизи, всеки един от предметите, обект на изследванията, бил прецизно измерен, в резултат на което се установило, че процесните златни изделия били с общо тегло 201,57 грама.

На 23.10.2024 г., с Приемо-предавателен протокол от същата дата, изделията от злато били предадени за съхранение от св. Т. на МОЛ Н. И. в склад „Отнети и изоставени стоки“ на МП „К.“, в който погрешка отново било посочено, че се касае за 22 обекта от злато, макар и експертизата да касае 23 обекта, като така посочения общ брой изделия е сгрешен поради пропуск на служителите да отбележат, че първата група изделия се състои от огърлица и гривна, което изрично е било посочено в протокола, а не само от огърлица.

За констатираното нарушение свидетелят П. Т. Т. – на длъжност главен инспектор в АМ (видно от Заповеди за изменение на служебно правоотношение № 1082 от 22.5.2023 г. и № 1138 от 05.09.2024 г., и двете на директора на АМ и длъжностни характеристики към тях), в присъствието на свидетелите при съставяне на акта – В. М. Х. и И. К. И. и на нарушителя, съставил АУАН № BG01112024/5800/М-130 от 01.11.2024 г. за това, че с деянието си на 31.08.2024 г., на МП „К.“, на трасе „Изходящи автомобили и автобуси“, Н. Т. Г., ЕГН ••••••••••, като е направил опит да превози през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи стоки – 23 броя златни изделия с общо тегло 201,57 гр., виновно е осъществил състава на нарушението по чл. 233, ал. 1, предл. второ ЗМ.

В акта били описани обстоятелствата по нарушението, като погрешка на едно място, а именно в началото на описателната част на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, била посочена датата 31.09.2024 г., вместо правилната дата – 31.08.2024 г., която фигурира навсякъде другаде в акта – както при посочване на датите, на които са били съставени протоколът за извършена митническа проверка и разписката, така и в заключителната му част, където било обобщено извършеното нарушение.

Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя, като препис от акта бил връчен на Г. срещу подпис. В АУАН жалбоподателят записал, че няма възражения срещу АУАН, като такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Със заявление вх. № 32-1062911 от 01.11.2024 г., жалбоподателят Г. отправил молба за сключване на споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № BG01112024/5800/М-130 от 01.11.2024 г.

По преписката била изготвена и съдебно-оценъчна експертиза вх. № 32-1083051 от 18.11.2024 г., възложена на инж. Стоян Николов Къналиев – вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 40, ал. 1 ЗСВ, от заключението на което се установява, че пазарната стойност по средни пазарни цени на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ••, собственост на Н. Т. Г., към датата на извършване на нарушението, възлиза на 6526,22 лева, а митническата му стойност възлиза на 5985,79 лева.

По преписката била изготвена и оценителна експертиза на предмета на нарушението, възложена на И. П. П. – гемолог експерт СГС, от заключението на която се установява, че общата стойност на предмета на нарушението е 22125,44 лева.

Видно от приложеното към АНП Становище рег. № 32-1092991 от 27.11.2024 г., изготвено от комисия, определена със Заповед № ЗТД-5800-20/32-690093 от 09.01.2024 г. на директора на териториална дирекция Митница С., същата комисия, след като е прегледала представените й документи, а именно – златни накити, е определила на основание § 1, т. 38 ДР ЗМ, че общата стойност на стоките при износ за цялото количество е в размер на 22125,44 лв., доколкото и предвид спецификата на стоките – златни накити, определената от експерта тяхна обща стойност следва да се счита и за тяхна митническа стойност.

Със заявление вх. № 32-1096059 от 29.11.2024 г., жалбоподателят Г. заявил, че оттегля подаденото заявление вх. № 32-1062911 от 01.11.2024 г. за сключване на споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № BG01112024/5800/М-130 от 01.11.2024 г.

С оглед на горното и въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на фактическата обстановка, В. К. П. – за директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване” (МРР) в Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници”, в качеството на административнонаказващ орган съгласно Заповед № О-1310 от 15.04.2024 г. и Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2025 г. на директора на Агенция „Митници“, издал атакуваното наказателно постановление № BG2024/9999-123/HП от 23.04.2025 г., с което на основание чл. 231 ЗМ и чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 233, ал. 1 ЗМ на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 22125,44 лева, представляваща минималният размер на предвидената за това нарушение санкция, а именно 100 % от митническата стойност на стоките при износ, предмет на извършеното нарушение, за това, че на 31.08.2024 г., на МП – К., трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“, Н. Т. Г., ЕГН ••••••••••, като е направил опит да превози с управлявания от него лек автомобил, марка „Мерцедес“, с рег. № •••, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи 23 броя златни изделия с общо тегло 201,57 грама, виновно е осъществил състава на нарушението по чл. 233, ал. 1, предл. второ ЗМ. Със същото наказателно постановление на основание чл. 233, ал. 6, във вр. чл. 233, ал. 1 ЗМ са отнети в полза на държавата стоките, предмет на митническото нарушение, а именно – 23 броя златни изделия с общо тегло 201,57 грама. На основание чл. 226а, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 8 ЗМ превозното средство, послужило за извършване на нарушението по чл. 233, ал. 1 ЗМ, а имено – лек автомобил, марка „Мерцедес“, с рег. № •••, не е отнето в полза на държавата, а е присъдено заплащането от страна на нарушителя на сумата в размер на 5985,79 лева, представляваща митническата му стойност, определена съгласно съдебно-оценъчна експертиза с рег. № 32-1083051 от 18.11.2024 г. Макар и в началото на НП, в първия параграф от обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, да е посочена датата 31.09.2024 г., навсякъде другаде, както и в неговата заключителна част е посочена правилната дата на извършване на нарушението, а именно – 31.08.2024 г. Нещо повече, на стр. 4, последния параграф, АНО изрично е посочил, че наличните по преписката документи с дата 31.08.2024 г., съответно 03.09.2024 г., са съставени на датата на извършването му или след това, което обстоятелство сочи на извод за безспорност, че месецът на извършването на нарушението е август, а не С., като допуснатата техническа грешка в месеца на извършването на нарушението от нарушителя в описателната част на АУАН не е от категорията на съществените, доколкото в обвинителната част на АУАН коректно е бил вписан съответният месец, поради което същата не опорочава акта и административнонаказателното производство. Съобразявайки изложеното, АНО е приел, че след като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е допустимо обвинението в тази му част да бъде прецизирано.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 15.07.2025 г.

Горната фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК – Заповед № О-1310 от 15.04.2024 г. и Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2025 г. на директора на АМ, заявление вх. № 32-1096059 от 29.11.2024 г., заявление вх. № 32-1062911 от 01.11.2024 г., АУАН № BG01112024/5800/М-130 от 31.08.2024 г., Протокол за извършена митническа проверка № 24BG005800M0037780/код на МУ BG005800 от 31.08.2024 г., разписка № 24001132 и № 24012824, приемо-предавателен протокол рег. № К-54 от 03.09.2024 г., обяснение от жалбоподателя Г., копие на личната му карта и паспорта му, копие на СРМПС Ч а с т I, констативен протокол от 03.09.2024 г., Приемателно-предавателен протокол от 11.10.2024 г., Приемо-предавателен протокол от 23.10.2024 г. заявка за анализ с рег. № 32- 1038063/11.10.2024 г. и вх. № № 00011_11.10.2024; 00012_11.10.2024; 00013_11.10.2024; 00011_14.10.2024; 00015_11.10.2024; 00016_11.10.2024 и 00017_11.10.2024, писмо с рег. № 32-1050637 от 22.10.2024 г., МЛЕ с № 11_11.10.2024/22.10.2024 г., МЛЕ с № 12_11.10.2024/22.10.2024 г., МЛЕ с № 13_11.10.2024/22.10.2024 г., МЛЕ с № 14_11.10.2024/22.10.2024 г., МЛЕ с № 15_11.10.2024/22.10.2024 г., МЛЕ с № 16_11.10.2024/22.10.2024 г., МЛЕ с № 17_11.10.2024/22.10.2024 г., писмо за възлагане извършването на експертна оценка за определяне на митническата стойност на превозното средство, послужило за извършване на митническото нарушение, съдебно оценъчна експертиза вх. № 32-1083051 от 18.11.2024 г., Становище рег. № 32-1092991 от 27.11.2024 г., изготвено от комисия, определена със Заповед № ЗТД-5800-20/32-690093 от 09.01.2024 г. на директора на териториална дирекция Митница С., експертиза вх. № 32-1091121 от 26.11.2024 г., Заповеди за изменение на служебно правоотношение № 1082 от 22.5.2023 г. и № 1138 от 05.09.2024 г., и двете на директора на АМ и длъжностни характеристики към тях, служебен график на митническите мобилни групи в ЦМУ на Агенция „Митници“ за периода 26.08.2024 г. – 01.09.2024 г., справка от автоматизираната информационна система на „Граничен контрол“, рапортна книга, утвърдена със Заповед № ЗТД 5800-100/32-

40330/04.02.2019 г., на МП К. за периода 30.08.2024 г. до 30.09.2025 г., разпечатка на регистрираните протоколи за митнически проверки в митническата информационна система ОРИ за периода от 30.08.2024 г. до 02.09.2024 г. в МП К., служебен график на митническите мобилни групи в ЦМУ на АМ за периода от 26.08.2024 г. до 06.09.2024 г., разпечатка от дигитален протокол за извършена митническа проверка № 24BG005800M0037780 от 31.08.2024 г. от електронната информационна система ОРИ, ведно с разпечатка от секция „История“ към дигитален ПИМП № 24BG005800M0037780 от 31.08.2024 г. от електронната информационна система ОРИ; както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите П. Т. Т., В. М. Х., И. К. И. и М. В. В., както и частично от показанията на свидетелката В. Д. О. и обясненията на жалбоподателя Г..

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Няма основание да не бъде кредитирано което и да е писмено доказателство, съставено по надлежния ред, в т.ч. и служебните графици, а също и историята към дигиталния ПИМП, от която се установява по безспорен начин, че протоколът е съставен именно 31.08.2024 г., когато на смяна на МП К. са били митническите служители Т. и В., като твърденията на жалбоподателя, че датата на нарушението била 02.09.2024 г. се явяват неподкрепени от каквито и да било доказателства, освен от показанията на св. О., която живее на семейни начала с жалбоподателя и се явява заинтересована от изхода на делото. Видно от представения по делото служебен график, на твърдяната от жалбоподателя и свидетелката дата – 02.09.2024 г., на смяна на МП К. са били два екипа – екип 13, състоящ се от А. Д., Л. К., Т. В. и Б. С., с работно време от 08.00 часа до 20.00 часа и екип 15, състоящ се от В. И., В, С., И. И. и И. Е., с работно време от 20.00 часа до 08.00 часа (на 03.09.2024.). Свидетелите Т. и В., за които няма спор, че са служителите, извършили проверката на жалбоподателя, не са били на смяна този ден, поради което е невъзможно това да е датата, на която жалбоподателят и семейството му са преминали през границата. Нещо повече, по делото е налице и справка за жалбоподателя, от която е видно, че е регистрирано излизането му от страната именно на 31.08.2024 г. в 23.38 часа.

Съдът даде вяра на показанията на четиримата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели митнически служители – Т., Х., И. и В., доколкото същите са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на делото. Непосредствено възприятие относно датата, мястото и обстоятелствата около извършеното нарушение имаха само свидетелите Т. и В., доколкото свидетелите Х. и И. са свидетели единствено при съставяне на АУАН. Именно показанията на св. Т. и В. съдът намира за непротиворечиви и напълно кореспондиращи на писмените доказателства по делото, като липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават както в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които съдът кредитира с доверие. Обратно, тези показания убедително се подкрепят от всички приобщени по делото писмени доказателства. От друга страна, при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите, не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата Т. и В. да имат лично отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на тези свидетели не се намериха. Единствено служебното им качество – служители на Агенция „Митници“ и в този смисъл в служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно, за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, оттук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.

В допълнение към изложеното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 118 НПК е неприложима спрямо актосъставителя в съдебната фаза на административно-наказателния процес. Подобна разпоредба е съществувала и в преди това действалия НПК (обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ, бр. 86/2005 г.) – чл. 93 НПК (отм.). При действието на последната Върховният съд е формирал тълкувателна практика, която не е загубила смисъл и към момента и съгласно която „Когато актът не се оспорва, а се възразява само срещу размера на наказанието, той е доказателство за извършеното нарушение. Съставеният акт обаче няма презумптивна доказателствена сила. От това следва, че когато актът се оспорва, съдът е длъжен да събере доказателства за отразените в него фактически констатации чрез разпита на актосъставителя, свидетеля и др.“ (т. 6 от Постановление № 2/15.12.1978 г. по н. д. № 2/1978 г., Пленум на ВС). Посоченото Постановление вменява в задължение на съда да разпита актосъставителя, в случай че актът се оспорва, а подобен разпит е невъзможен в друго качество, освен като свидетел. Предвид това разпитът на актосъставителя като свидетел пред съда е правомерно и необходимо действие. В същия смисъл е и Решение № 5435 от 14.10.2020 г. на АдмС – С. по адм. д. № 5748/2020 г., в което е прието, че ограничението по чл. 118, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН следва да се тълкува стеснително касателно актосъставителя предвид спецификите на административнонаказателното производство, в което актосъставителят е лице, което обикновено пряко възприема признаците на извършеното нарушение, т. е. – няма пречка съставилото АУАН длъжностно лице да бъде разпитано като свидетел в съдебното производство по обжалване на НП, съставено въз основа на визирания акт.

При тези съображения съдът даде вяра на показанията на свидетелите Т., В., Х. и И. (последните двама само свидетели при съставяне на АУАН), считайки ги за обективни и достоверни. Показанията на св. Т. и В. са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя, установявайки обективните факти на излизането му от страната с посока Р. Сърбия, МПС, с което е пътувал, липсата на навременни действия от негова страна за надлежното митническо оформяне на носените процесни стоки – златни изделия (материал), които не са декларирани нито писмено, нито устно, като са пряко относими и към резултата от митническата проверка – намирането на определено количество укрити и недекларирани златни изделия (материал) в процесното количество, така и към тяхната принадлежност и държането им, свързани с личността на Г.. Поради това съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Частично с доверие се оцениха от съда и показанията на свидетелката О. – фактически съжител на жалбоподателя, допусната до разпит в съдебното производство по искане на последния, като очевидец на случилото се, пътувала съвместно с него на процесната дата и заедно преминали митническия контрол. Същите се възприемат от съда единствено в частта относно твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Т. и В.) и от писмените доказателства по делото, а именно за обстоятелствата на съвместното й пътуване с жалбоподателя за Република Сърбия, за вида на носените в превозното средство стоки – златни изделия (материал) и за извършената митническа проверка, в хода на която са били поканени да заявят дали имат нещо за деклариране. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно това, че датата била 02.09.2024 г., че част от укритите и недекларирани златни изделия били нейни и на децата, както и че това било казано на служителите, показанията на свидетелката О. са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници, вкл. и от собственоръчно написаните обяснения на жалбоподателя, в които той сочи, че златните изделия са негови, като е записал и датата на която е дал обясненията. Показанията на тази свидетелка са тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради близките й отношения и факта, че с жалбоподателя живеят на семейни начала, оттук и пряката й заинтересованост от изхода на делото. В тази връзка следва да се отбележи, твърдението на жалбоподателя, че посочената от него в писмените му обяснения дата му била казана от митническия служител, тъй като Г. не знаел коя дата е, не намира опора в житейската логика при положение, че датата, на която свидетелката О. и жалбоподателят твърдят, че са преминали през границата, е датата на рождения му ден – 02.09.2024 г., която със сигурност е била известна на Г.. В тази си част тези гласни доказателствени средства (каквито са и обясненията, при отчитане на двойствената им природа – и на средство за защита) по вече изложените по-горе

съображения се опровергават напълно от писмените доказателства по делото, поради което и разгледани в своята цялост, съдът намира тези доказателствени източници за недостоверни и не ги кредитира с доверие, освен в посочените по-горе части. Показанията на свидетелката О. сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на обсъдените преки противоречия. Това, наред с отчитане на обстоятелството за нейната заинтересованост от изхода на спора, дава достатъчно основание на съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на жалбоподателя, поддържана в съдебната фаза на производството. Ето защо, съдът не цени с доверие и не кредитира показанията на свидетелката В. О. в посочените по-горе части, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не се позова на тях при формиране на фактическите си изводи.

Тук е мястото да се посочи, че нито жалбоподателя нито свидетелката твърдят, че не са били поканени да заявят дали имат нещо за деклариране, като не твърдят и да са заявили, че пренасят златни изделия. Напротив, св. О. сама заявява, че при наближаване на границата свидетелката и децата й свалили златните си изделия и ги прибрали в чантата й, защото знаели, че на границата със Сърбия правят проблем, т.е. дори и самата свидетелка ясно заявява, че целта е била митническите органи да не разберат за намиращото се у тях злато. Макар и съдът да не кредитира с доверие заявеното от свидетелката относно принадлежността на златните изделия, доколкото това твърдение се опровергава от показанията на незаинтересованите свидетели Т. и В., които лично са възприели заявеното от жалбоподателя, впоследствие потвърдено лично от него в писмените му обяснения, съдът даде вяра на показанията на тази свидетелка в частта им относно обстоятелството, че вещите са били целенасочено укрити, без да е ясна причината за това, доколкото и самата свидетелка заявява че не й е известно какви проблеми правя служителите, когато се пренася злато.

С доверие се възприе и заключенията по извършените митнически лабораторни експертизи и оценителна експертиза, последната назначена във фазата, развила се пред АНО. Въз основа не тези експертизи се установява видът на стоките, предмет на нарушението – изделия (материал) от благороден метал: злато 14К и един синджир 10К, както и тяхната стойност, възлизаща в общ размер на 22125,44 лева. Същите са приобщени към доказателствения материал, в хода на съдебното производство и не са оспорени по надлежния ред. Заключенията обективират необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Заключенията на експерта и вещото лице са пестеливи откъм мотивировка, но все така съдържат необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизите по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както и самоличността на изготвилите ги лица и тяхната квалификация.

Следва да се отбележи, че по дефиниция производството по ЗАНН, в сравнение с това по НПК, е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина, и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение на всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването. В случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизите и участието на експерта и вещото лице, съответно и съдържанието на експертните заключения са спазени според съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето защо, решаващият съдебен състав даде вяра като възприе и кредитира митническите лабораторни експертизи и експертното заключение, изготвено в административната фаза на производството. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в МЛЕ и заключението на вещото лице, приложени в АНП, няма, поради което съдът намира за обосновани и правилни същите и ги ползва при формирането на фактическите и правните си изводи.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира и Становището на митническите органи относно стойността при износ на процесните стоки, тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства, в частност заключението по оценителната експертиза. Становището е изготвено от митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, съдът приема Становището за изготвено от служители – специалисти с необходимата квалификация и знания, за които липсват индиции за предубеденост. От формална страна изготвеното писмено становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. В становището изрично е посочено, че тъй като се касае за златни накити, предвид спецификата на стоката, определената от експерта обща стойност следва да се счита и за тяхна митническа стойност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Становището, няма, поради което съдът го намира за обосновано и правилно (както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на Становището се установява стойността на стоките – предмет на нарушението, която не се оспорва и от страните в производството.

Казаното важи в пълна степен и по отношение на изготвената в хода на административната фаза на производство съдебно-оценителна експертиза за пазарната и митническата стойност на използваното превозно средство.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:

Същественото в административнонаказателното производство е да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние административно нарушение, съгласно нормата на чл. 6 ЗАНН, са необходими три предпоставки – това деяние да нарушава установения ред на държавно управление, да е извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки, означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.

Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл. 37, ал. 1 ЗННН, вр. чл. 230 ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 231 ЗМ. Съгласно чл. 230 ЗМ за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. В конкретния случай административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало въз основа на АУАН № BG01112024/9999/M-130 от 01.11.2024 г., съставен от компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение, което като митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор – актът е съставен от П. Т. Т. – на длъжност главен инспектор в Агенция „Митници“ (видно от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1082 от 22.05.2023 г. на директора на АМ и длъжностна характеристика).

В настоящия случай АУАН е съставен в присъствието на свидетелите В. Х. и И. И. по реда на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, поради по-късното съставяне на АУАН, макар че към момента на извършване и установяване на нарушението е имало и свидетел очевидец – св. М. В.. Това обаче по никакъв начин не се отразява на правото на защита на санкционираното лице, доколкото съдът е установил и разпитал и свидетелят В., макар и непосочен в АУАН, като с това е изпълнена и целта на закона, изискващ посочване на свидетели в АУАН, а именно – да се осигури разкриването на обективната истина. АУАН е съставен в присъствието и на нарушителя, с което пък е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.

Действително, при съставяне на АУАН е допуснато нарушение, доколкото при описанието на деянието е посочено, че същото е извършено на 31.09.2024 г., макар и впоследствие при описване на доказателства, а и във обвинителната му част да е посочена правилната дата – 31.08.2024 г. Това нарушение обаче съдът не намира за съществено, първо, защото е ясно, че се касае за техническа грешка, тъй като месец С. има 30, а не 31 дни и датата е ясно отразена в заключителната част на АУАН и второ, защото с НП това нарушение е било изрично констатирано и отстранено по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. АНО в изпълнение на правомощията си безпротиворечиво е очертал датата на нарушението, като в началната част на НП са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението съгласно АУАН, където погрешка е посочена датата 31.09.2024 г., а впоследствие на стр. 4 от НП изрично АНО е установил допусната от актосъставителя на стр. 1 техническа грешка в месеца на извършване на нарушението, като вместо месец август е посочен месец С.. Изрично е прието също така, че допуснатата техническа грешка в месеца на извършването на нарушението от нарушителя в описателната част на АУАН не е от категорията на съществените, доколкото в обвинителната част на АУАН коректно е вписан съответният месец, поради което същата не опорочава акта и административнонаказателното производство. Нещо повече, датата на извършване на нарушението е абсолютно недвусмислено и непротиворечиво посочена на стр. 7, като е прието, че същото е извършено на 31.08.2024 г. и именно за това е била ангажирана и административнонаказателната отговорност на дееца. С оглед на горното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения при описанието на датата на извършване на нарушението в АУАН и НП.

Неоснователно е и възражението, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно и колко на брой са обектите, доколкото били описани 21 обекта, а се сочело, че общата им бройка е 23. Както а АУАН, така и в НП са описани 23 обекта, каквато и е посочената от актосъставителя и АНО обща бройка. По отношение на това възражение съдът намира, че жалбоподателят погрешка е изпуснал да съобрази посочените два обекта, предмет на МЛЕ с № 11_11.10.2024/22.10.2024 г. – огърлица и гривна, а е преброил, само тези по останалите експертизи, които действително са 21 броя, но с които не се изчерпва предметът на нарушението.

При това положение и след служебна преценка, съдът достигна до извод, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото са били спазени разпоредите на чл. 40, чл. 42, ал. 1 чл. 43, ал. 1 и чл. 57 ЗАНН.

Наред с това, съдът намира, че НП също е издадено от компетентен за това орган, видно от представените по делото заповеди, като в съдържанието му нарушението е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че НП съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение.

Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението е извършено на 31.08.2024 г., АУАН е съставен на 01.11.2024 г., т.е. в рамките на 3-месечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а НП е издадено на 23.04.2025 г., тоест в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че липсват предпоставки за отмяна на атакуваното НП на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.

Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е. обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 ЗМ, приета от АНО, която е вярна и съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на акта.

Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда, с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

В настоящият казус държавната граница на Република България не съвпада с линията на митническата проверка на МП „К.“ предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница, което е практически невъзможно, а вътре в територията на Република България, поради което и правилно е прието от актосъставителя и АНО, че се касае за опит за митническа контрабанда, при която изпълнителното деяние е останало недовършено, поради извършения от митническите органи контрол по спазване на митническото законодателство.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят Н. Г. е автор на административното нарушение, визирано в обжалваното НП, както и че се установява първият съставомерен признак на митническата контрабанда по чл. 233, ал. 1 ЗМ, която в случая се явява осъществена в превозване на изделия от злато, а именно: огърлица от злато с чистота 14 карата – 1 брой – 29 гр.; гривни от злато с чистота 14 карата – 5 броя – 43,6 гр.; колиета от злато с чистота 14 карата – 3 броя – 88,2 гр.; колие от злато с чистота 10 карата – 1 брой – 2,5 гр.; пръстени от злато с чистота 14 карата – 7 броя – 28,3 гр.; обеци от злато с чистота 14 карата – 3 чифта – 8,67 гр.; висулка от злато с чистота 14 карата – 3 броя – 1,3 гр., или общо 23 броя златни изделия с общо тегло от 201,57 гр., с обща стойност на стоките при износ – 22125,44 лева, през държавната граница от Р. България към Р. Сърбия.

Легалната дефиниция на понятието „стоки“ беше дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки“ се съдържа в чл. 5, ал. 1 ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока“ е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Според българския тълковен речник, „стоката“ е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания.

С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – 23 броя златни изделия.

От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъществения опит за превоз като втори съставомерен признак на деянието, се доказва с показанията на разпитаните двама митнически служители – свидетелите Т. и В.. От показанията на същите се установява, че е било отправено запитване, респ. покана до водача на автомобила и до пътуващите в автомобила лица, за деклариране на превозвани и пренасяни стоки, подлежащи на деклариране, на което последвал отрицателен отговор от водача и спътниците му в автомобила, а в резултат на извършената митническа проверка било установено наличието на процесните стоки, който жалбоподателя изрично заявил, че са негови.

За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се установява от разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС).

Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.

„Деклариране“ е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, посочени в АУАН и в НП, дължимото за тях надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължението за деклариране на изнасяните в случая стоки от лицата, което задължение е установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 ЗМ, както и с чл. 158 и чл. 162 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр. с чл. 143 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза /МКС/ , съгласно които всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим (в конкретния случай „режим износ“), с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Процесните стоки не могат да бъдат декларирани устно, тъй като не са сред посочените в чл. 137 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета. В конкретния случай, съобразно вида и количеството на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но стойността им не надвишава 1000 евро или нетната им маса не надвишава 1000 kg и т. н. Именно това свое задължение за писмено деклариране, възникнало за него в момента на започване на формалностите по митническия контрол, не е изпълнил жалбоподателят при излизането си от страната за Република Сърбия, като той несъмнено е бил субект на същото. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на задължението му за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията на страната ни. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят Г. е извършила от обективна страна състава на нарушението по чл. 233, ал. 1 ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер, предвид количеството на стоките, описани в НП.

Превозваните от водача на лекия автомобил през държавната граница стоки, представляващи златни изделия, съдът намира, че не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл. 1, т. 21, б. „б“ от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Съгласно посочената разпоредба „стоки с нетърговски характер“ са тези, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци, като естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. Обектите – предмет на процесното нарушение, посочени в НП, не могат да бъдат отнесени към изброените изключения, предвид техния вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната стойност, поради което същите безспорно подлежат на деклариране.

Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и изводът за авторството по отношение на извършеното нарушение – в лицето на жалбоподателя Г., което е лицето, подписало Протокола за извършена митническа проверка и Разписката за изземването на недекларираните стоки, като е дал обяснения, че откритите изделия са негови и са закупени от гр. П.. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото извеждане на стоките – в случая златни изделия, от митническата територия на страната от излизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Тези обстоятелства са установени по делото, наред и с другия изискуем признак – укриването на информация за тези стоки от митническите органи, водещо до липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното изнасяне от страната ни, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят Г. следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Вмененото на жалбоподателя Г. административно нарушение се явява съставомерно и от субективна страна, доколкото същото е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, а именно, че чрез недекларираното на стоките ще накърни обществените отношения свързани с митническия режим и обезпечаващи спазването на митническото законодателство, и е целял да препятства установяването на стоките и тяхното деклариране. В тази насока е обстоятелството, че въпросните златни изделия не са били обявени, респ. декларирани от жалбоподателя, а са били открити и то в хода на извършена проверка на МПС-то на неочевидно място в багаж в лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Г., което навява на извод за съзнателното им укриване. В тази насока са и показанията на свидетелката О., която заявява, че е била информираната от познати, че на границата „правят проблеми“ за златни изделия. Същевременно самият жалбоподател не е направил каквито и да било възражения при установяване на златните изделия, като собственоръчно е написал, че са негови. Предвид това съдът приема, че деянието е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като същият е имал яснота какви по вид и количество стоки се намират в управлявания от него лек автомобил. Или с оглед на това се приема, че при съзнаване на задълженията си във връзка с митническия режим, включително и задължението за деклариране, на жалбоподателя са били известни допустимите норми за пренос на стоки, или ако не са му били известни, следвало е да ги знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Следователно жалбоподателят Н. Г. е съзнавал и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на общественоопасните последици.

С оглед на горното, съдът прие, че безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна и субективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 ЗМ, осъществявайки опит за контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през митническия контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при последващата митническа проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло законосъобразни и се споделят от съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи, от преките гласни доказателствени средства – показанията на митническите служители, които съдът цени и относно авторството, с оглед установеното цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката. Разпитаните по делото свидетели са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и намирането им, както и тяхното количество, което впоследствие е установено прецизно и посредством изготвените експертизи. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателствени средства, обсъдени в съвкупност и с писмените такива, пряко доказан се явява фактът на реалното наличие на процесните златни изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерният обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда“, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗМ – основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи – влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България.

Съдът намира, че АНО правилно е определил и стойността на стоките – предмет на нарушението, възлизаща в общ размер на 22125,44 лева, която е била определена от вещо лице, а впоследствие и възприета от нарочно назначената комисия. Така определената стойност не се оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи различна стойност, съдът не намери основания да не бъде приета така посочената от АНО стойност за правилно и законосъобразно определена.

Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 НК, съобразно равностойността на своя предмет – 23 броя златни изделия, с общо тегло от 201,57 гр., на обща стойност 22125,44 лева.

По убеждение на настоящия съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Деянието не разкрива каквато и да било по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо да не разкрива такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение, такова на просто извършване, за което е без значение настъпването на вреди от същото. В тази насока, като релевантен аргумент се отчита и цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната административнонаказателна простъпка, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който е и пряко свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Следва също да се отбележи, че стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 1 ЗМ няма отношение при преценката за наличието или значителността, респ. липсата или незначителността на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност на деянието в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по § 1, т. 4 ДР ЗАНН. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, вр. § 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Иначе казано, преценката на АНО, обективирана в издадения санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

При определяне размера на санкцията, съдът намира, че АНО е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, като е наложил наказание в предвидения минимум. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя Г. за нарушението по чл. 233, ал. 1 ЗМ е наложено на основание същата разпоредба административно наказание „глоба“ в минимален размер от 22125,44 лева, представляваща 100 на сто от стойността на изнасяната стока, която санкция според съда съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за извършването му, както и смекчаващите отговорността обстоятелства. Така проведената индивидуализация, според съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието, като е извършена преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Предвид липсата на данни за санкциониране на нарушителя за нарушения по ЗМ и липсата на данни за указана съпротива при извършване на проверката, АНО е определил размера на глобата при превес на смекчаващите обстоятелства. Поради това обосновано, при спазване критериите на чл. 27 ЗАНН, законосъобразно и справедливо, като съответно на тежестта на извършеното административно нарушение, наказанието е било определено в минимален размер, в който именно е и наложената глоба, формирана от 100% от стойността на стоката, а именно 22125,44 лв. (съобразно заключението на вещото лице и становището на комисията). В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание.

Предвид гореизложеното, обжалваното НП в тази си част следва да бъде потвърдено.

НП е законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките – предмет на нарушението, т.е. по пункт II. Съдът приема, че подобно разпореждане е законосъобразно приложено на съответното правно основание – чл. 233, ал. 6 ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че в случая налагането на административното наказание „глоба“ за нарушението на чл. 233, ал. 1 ЗМ и едновременното с това отнемането в полза на Държавата на предмета на нарушението по реда на чл. 233, ал. 6 ЗМ не противоречи на правото на ЕС доколкото санкциите са съобразени с тежестта на деянието и със субективното отношение на извършителя към него.

Съгласно чл. 42, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 всяка Държава-членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, а според § 2 – когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.

Според най-новата практика на Съда на ЕС (СЕС), изразена с Решение от 19.12.2024 г. по съединени дела С-717/22 и С-372/23, чл. 42, § 1 и § 2 от Регламент № 952/2013, вр. чл. 17, § 1 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на Глоба, и отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност.

Настоящият въззивен състав, намира, че в процесния случай налагането на наказанието „Глоба“, ведно с отнемане на стоките, предмет на нарушението, е предвидено в националното законодателство за съответното деяние и не е в противоречие с нормите на СЕС.

По делото се установи, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушението – златни изделия (материал), принадлежат на нарушителя Г.. В този смисъл е и изявлението, направено пред свидетелите, както и това в личните му писмени обяснения, а както вече бе посочено съдът не кредитира показанията на свидетелката О. в частта, касаеща изявлението й че златните изделия са „на семейството“.

Нарушениеото е извършено виновно – при пряк умисъл, предвид факта на укриването на стоките и с оглед това, че той не е декларирал стоките пред митническите органи, въпреки законовото задължение да стори това, което му е било и известно, доколкото това е била причината златните изделия да бъдат скрити. От събрания по случая доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че Г. е знаел за наличието на процесните стоки, тъй като те са негова собственост и че съзнателно не ги е декларирал пред митническите органи, дори и при отправената изрична покана за това. Следователно, деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им.

Така установеното обосновава кумулиране на санкцията по чл. 233, ал. 1 ЗМ с тази по чл. 233, ал. 6 ЗМ. Като се има предвид установеното от фактическа страна и субективното отношение на дееца към това, строгостта на санкциите „глоба“ и „отнемане в полза на държавата“ се явява в съответствие с тежестта на осъщественото нарушение. Т.е. настоящата инстанция намира, че наложеното кумулативно „отнемане в полза на Държавата“ на вещите, предмет на нарушението, е съобразено с изискването за пропорционалност. Санкционният режим, предвиден с разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗМ дава възможност за преценка, какъв размер на наказание да бъде наложено в зависимост от характера и тежестта на нарушението, в пределите, предвидени от законодателя. В случая наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ по чл. 233, ал. 1 ЗМ е в минимално предвидения от закона размер, като кумулиране на същото с „отнемане на вещите“ при приложение нормата на чл. 233, ал. 6 ЗМ, с оглед тежестта на извършеното деяние, не е непропорционално и излизащо извън пределите на целите, за които същото е установено. С налагането им се гарантира, че режимът на административните санкции, приложими за митническото нарушение, реално има възпиращ ефект, като извършителят на деянието е на практика лишен от икономическите изгоди от извършването му. Налице е и възпиращият ефект по отношение на останалите членове на обществото (генералната превенция), които няма да предприемат извършване на нарушения от вида на процесното. В този смисъл, с налагането на коментираните санкции се постига ефективно възпиране на всеки от извършване на подобни нарушения.

С оглед на горното НП и в тази си част като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Не така обаче стои въпросът с приложението на чл. 233, ал. 8 ЗМ, в която си част съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно, като за да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 233, ал. 8 ЗМ превозните и преносните средства – собственост на нарушителя, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 226а, ал. 1 ЗМ, митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническо нарушение, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките в случаите, когато такава мярка е предвидена в този или в друг закон (в случая – чл. 233, ал. 6 и ал. 8 ЗМ), освен в случаите по чл. 229б, ал. 1, т. 3 ЗМ (при сключване на споразумение). Същевременно съгласно чл. 226а, ал. 3 ЗМ, когато отнемането в полза на държавата е невъзможно, лицата по чл. 226, ал. 1 ЗМ – лицата, извършили митническо нарушение на територията на Република България, както и подбудителите, помагачите, укривателите и допустителите, заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките.

За да приложи разпоредбата на чл. 233, ал. 8, вр. чл. 226а, ал. 3 ЗМ, административнонаказващият орган е приел, че превозното средство, послужило за извършване на нарушението, е собственост на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде отнето в полза на държавата, но тъй като не е било задържано при установяването на митническото нарушение, нарушителят следва да заплати по реда на чл. 226а, ал. 3 ЗМ сума, равна на неговата митническа стойност, а именно – 5985,79 лева.

На първо място, съдът констатира, че АНО не е извършил преценка за съответствие стойността на превозното средство с тази на предмета на митническата контрабанда, а като единствена предпоставка за отнемането е обсъдил собствеността върху процесното МПС. В настоящия случай, предвид установените по делото и неоспорени от страните стойности на предмета на контрабанда и на послужилото за превозването им през държавната граница МПС, от които е видно, че стойността на лекия автомобил не надвишава тази на стоката и дори не е близък до нея, съдът намира, че в действителност не е налице несъответствие по смисъла на чл. 233, ал. 8 ЗМ. Същевременно обаче при прилагане и на разпоредбата на чл. 233, ал. 8 ЗМ, съдът счита, че би се нарушил драстично принципът за пропорционалност, съобразно възприетото в Решение на СЕС от 19.12.2024 г. по съединени дела С-717/22 и С- 372/23. Разглеждайки приложимия за нарушението по чл. 233 ЗМ санкционен режим (към който следва да се отнесе и отнемането в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на нарушението), съдът намира, че кумулирането на глобата с отнемането на предмета на нарушението и отнемането на превозното средство, послужило за извършване на нарушението (респ. присъждането на митническата му стойност), представлява непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел. С оглед на горното и при спазване принципа за пропорционалност, съдът намира, че НП в тази си част следва да бъде отменено.

Наред с това, дори и да се приеме, че не е налице посочената непропорционалност, то налице е и допълнително основание за отмяна на НП в частта относно превозното средство, тъй като лекият автомобил, въпреки че е собственост на дееца, не е бил отнет в полза на държавата, а е била присъдена неговата митническа стойност по реда на чл. 226а, ал. 3 ЗМ.

Съдът не споделя изводите на административнонаказващия орган за приложимост на разпоредбата на чл. 226а, ал. 3 ЗМ, доколкото обстоятелството, че превозното средство не е било задържано при установяването на митническото нарушение, не прави отнемането невъзможно, която хипотеза би била налице, в случай че нарушителят се е разпоредил с вещта, респ. в случаите, когато вещта е погинала, но не и когато просто не е във фактическо държане на митническата администрация. В последния случай не е налице невъзможност за отнемане, а вещта ще бъде фактически предадена в полза на държавата със съдействието на съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила наказателно постановление.

Нещо повече, съдът намира, че АНО незаконосъобразно е присъдил митническа стойност на превозното средство, послужило за извършване на нарушението, без да установи дали към момента на постановяване на НП превозното средство още е било в патримониума на нарушителя, доколкото данните за това обстоятелство са налични единствено към момента на извършване на нарушението.

Съдът няма правомощие за пръв път да налага отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на нарушението, доколкото той действа като въззивна инстанция и проверява законосъобразността на изводите на АНО, макар и да разполага и с правомощието да измени НП, но само в изрично предвидените в закона случаи. Именно при извършване на тази проверка съдът установи, че по делото няма данни да е невъзможно отнемането на превозното средство и в този смисъл не са налице основанията за приложение на чл. 226а, ал. 3 ЗМ, а НП в тази си част подлежи на отмяна дори само на това основание.

По разноските:

При този изход на спора и доколкото наказателното постановление не се отменя изцяло, а само в определена негова част по реда на чл. 63, ал. 7, т. 5 ЗАНН, разноски се следват и на двете страни (арг. 63д, ал. 1, вр. чл. 144, вр. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК), съразмерно на оставаща, респ. отменената част от санкцията (разбирана общо като глоба и отнемане на предмета на нарушението и МПС, послужило за извършването му, респ. присъждане на митническата му стойност). В тази връзка следва да бъде разгледано по същество и възражението за прекомерност, направено от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна.

С Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.), която именно следва да намери приложение, предвид несъщинското обратно (незабавно) действие на процесуалния закон, при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно § 21, ал. 1 ПР на ЗИДЗА наредбите по чл. 36, ал. 4 и чл. 36а, ал. 2 се издават, съответно приемат, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Съгласно ал. 2 до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет, като тази разпоредба следва да намери приложение и в производството чл. 78, ал. 5 ГПК, който също препраща към неприетата все още наредба по чл. 36, ал. 4 ЗА. Критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА са четири, а именно фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Тези критерии определят нормативния предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита на предявени лични или имуществени права по гражданско/търговско правоотношение (арг. чл. 2, предл. 1 ГПК). Над този разумен размер страната, която незаконосъобразно е предизвикала съдебен спор, не отговаря, тъй като би била прекъсната причинноследствената връзка между нейното противоправно поведение и заплатеното по-високо адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита. В противен случай би се достигнало до превратно упражняване на процесуални права в противоречие с принципа на добросъвестността (арг. чл. 57 КРБ и чл. 3 ГПК), като то също е противоправно и прекъсва причинно-следствената връзка между несъответното на закона и добрите нрави извънпроцесуално или съдебно поведение на страната в процеса и настъпването на вредоносния резултат (заплатеното по-високо адвокатско възнаграждение за съдебна защита), при осъществяване на т. нар. процесуален деликт.

При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: предмета на правния спор (дали се касае до типично производство или до специфично такова, предполагащо задълбочено познание на законови и подзаконови нормативни актове, касаещи специфичен кръг обществени отношения); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на насрещната страна; защитавания материален интерес на жалбоподателя (в този смисъл Определение № 1679 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1601/2023 г., II т. о., ТК и Определение № 2388 от 11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК, а в този смисъл и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.).

В конкретния казус производството е образувано по предявена от жалбоподателя имено чрез процесуалния му представител, жалба срещу НП за налагане на глоба за нарушение по чл. 233 ЗМ. В настоящия случай жалбоподателят е бил представляван от адв. К. при завеждане на делото, а също и в проведените две открити съдебни заседания, за които процесуалният представител се е явил лично и е взел активно участие в извършваните процесуални действия.

Макар и Наредбата да не обвързва съда, следва да се посочи, че на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 10000,00 до 25000,00 лв. е 1300,00 лв. плюс 9 % за горницата над 10000,00 лв. или 2391,29 лв. Същевременно съгласно § 2а от Наредбата за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка а върху добавената стойност. Видно от договора за правна защита и съдействие, уговореното между страните възнаграждение е под минимума по Наредбата, а именно 2000,00 лв., като същото, с оглед удостовереното в договора, е било заплатено в брой. По делото няма данни дали заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение включва ДДС, доколкото няма и доказателства процесуалният представител да се е регистрирал по ЗДДС. Това възнаграждение е в размер под минимума, поради което, макар и съдът да не е обвързан от Наредбата, не са налице основания за намаляването му поради прекомерност, като в тази връзка следва да се обърне внимание, че НП има три отделни пункта, всеки един от които със съответно стойностно изражение и срещу които безспорно се осъществява и съответна защита.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН). По смисъла на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато

административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПрПом. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПрПом. Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата за заплащане на правната помощ от 01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130,00 до 190,00 лв., т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта, че юрисконсултът се е явявал по делото, а и с оглед правната сложност на делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Съдът достигна до извод, че НП подлежи на отмяна в частта относно присъждането на митническата стойност на МПС, послужило за извършване на нарушението, което е равнозначно на намаляване на част от общата санкция, наложена на дееца, респ. на частичното уважаване на въззивната жалба, поради което, както беше изложено, страните си дължат разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. Действително в Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК е прието, че когато наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Това Тълкувателно решение е прието при действието на Закона за административното производство (приет 1979 г. и отменен 2007 г.), в който в чл. 5 е предвидено, че по производствата за издаване, обжалване и изпълнение на административните актове не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в друг закон. Същото така и в ЗАНН не е било регламентирано как следва да се разпределят разноските при произнасяне по законосъобразността на Наказателно постановление. Именно това е наложило да бъде прието по тълкувателен път, че при потвърждаване или изменение на наказателното постановление разноските следва да се понесат от нарушителя.

Към днешна дата, обаче, с приемането на чл. 63д, ал.1 (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) ЗАНН е регламентирано как се постъпва с разноските в административно-наказателното производство, а именно страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК липсва изрична правна уредба на настоящия случай – определяне на разноски при изменение/частична отмяна/намаление на наложеното наказание, поради което по аргумент от чл. 144 АПК, приложими са съответните норми от ГПК – чл. 78, ал. 3 ГПК, предвиждащи възможност за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. В този смисъла са Определение № 12064 от 09.10.2018 г. по адм. № 10888/2018 г., VI ВАС, Решение № 1415 от 17.11.2023 г. по к. а. н. д. № 1115/2023 г. на АССО и др. Присъждането на част от претендираните разноски при частична отмяна на НП, при това в частта относно отнемането на предмета и или средството на нарушението, е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020 г. по адм. дело № 607/2018 г. на ВАС, а също и Решение № 1203 от 16.11.2020 г. на АдмС – С. област по к. а. н. д. № 709/2020 г.

Като се вземе предвид частичната отмяна на санкцията, приложена по отношение на нарушителя, от 50236,67 лева (представляващи сбора от глобата, стойността на отнетите златни изделия и митническата стойност на превозното средство) на 44250,88 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно със своеобразно потвърдената част от НП (оставащата санкция) на наказващия орган следва да се присъди част от определеното юрисконсултско възнаграждение, а именно: 132,13 лв. (арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК). Посочената сума следва да се присъди в полза на Агенция „Митници“ (арг. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН).

В полза на жалбоподателя съответно следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на намалената част от санкцията, а именно сумата в размер на 238,30 лв. за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

При постановяване на акта си съдът съобрази, че с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – Решение (ЕС) 2025/1407 на съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, и в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България – 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото, като едно евро се разделя на сто цента. Съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно € 1,00 = 1,95583 лв.

При съблюдаване на разпоредбите на чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, съдът определи размера на глобата, а именно сумата в размер на 11312,56 евро, размера на митническата стойност на превозното средство, а именно сумата в размер на 3060,49 евро, както и размера на юрисконсултското и адвокатското възнаграждение пред въззивния съд, съответно в възлизащи на 67,56 евро и на 120,84 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 2 и чл. 63, ал. 7, т. 5, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Районен съд – Сливница