Решение № 983 от 23.6.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството по настоящото дело е образувано след като с Определение № 1315 от 08.10.2025 година по адм. дело № 370/2025 година на Административен съд – Габрово е отделена в отделно производство заявена с жалба на И. Д. Д. претенция по реда на ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за претърпени от И. Д. имуществени и неимуществени вреди, заявени като такива от забавата на НЕЛК – София за постановяване на експертно решение по жалбата на И. Д. срещу ЕР № 91559 от 29.04.2025 година на ТЕЛК - Севлиево.

Според посоченото в уточняващи молби /л. 90-91 и л. 96-97/, от липсата на произнасяне в законоустановения 3-месечен срок са настъпили следните претендирани за обезщетяване вреди:

• Имуществени вреди във вид на претърпени загуби в размер на 320 лева, като е допуснато увеличение на иска на 360 лева /протокол от о.с.з. от 04.06.2026 година – л. 188-189/, представляващи заплатена от ищцата семестриална такса в Технически университет /ТУ/ - Габрово по магистърска програма за втори семестър на учебна 2024/2025 година, като се твърди, че срокът за заплащане бил до м. 04.2025 година и ако към крайната дата е разполагала с валидно експертно решение, удостоверяващо минимум 50 % трайно намалена работоспособност, би била освободена от заплащане на такса за втори семестър; ако експертното решение е постановено след крайния срок за заплащане на таксата, би имала основание чрез нарочна молба да иска възстановяването ѝ;

• Имуществени вреди във вид на пропуснати ползи за периода 12.02.2025-10.11.2025 година, които се дължат на несъобразяването на определения процент ТНР с всички медицински документи, довело до издаване на ЕР, с което са определени 44 % ТНР, поради което ищцата е лишена за посочения по-горе период от възможността да получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване дори и в минимален размер; през посочения период е получавала единствено социално плащане в размер на 315 лева месечно, като счита, че е ощетена за разликата до 535 лева, изплащани от НОИ като пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лица с 50-70.99 % ТНР, като определя размер на вредите 1516.67 лева; като лице с определен вид и степен нетрудоспособност на и над 50 %, ищцата би получавала и подпомагане от АСП по чл. 70 от ЗСП в размер на 44.66 лева месечно, или общо за претендирания период 309.89 лева;

• Неимуществени вреди в размер на 2480 лева за периода 12.02.2025-10.11.2025 година, изразяващи се в притеснение и несигурност поради липса на достатъчно финансови средства за посрещане на ежедневни разходи, както и невъзможност да вижда по-често внучето си, което е свързано с големи разходи за транспорт;

• Неимуществени вреди в размер на 5972.44 лева, претендирани за период от 6.5 години назад, считано от подаване на исковата молба на 07.10.2025 година, през които ищцата твърди, че е била лишена от правата, предвидени в различни нормативни актове за хора с увреждания и като лице с определена ТНР под 50 % е следвало да се явява на всеки 6 месеца пред лекарска комисия и да представя рентгенови изследвания за състоянието на белия дроб и сърцето; през предходните 6.5 години ищцата счита, че е била неоснователно лишена от пенсия, но поради инвалидизацията и определената ѝ ТНР под 50 % е получавала социални помощи в размер на 315 лева на месец, за което е следвало да полага труд по 4 часа на ден; ищцата твърди, че не се е чувствала добре, не е могла да се ангажира трудово и социално, поради което е била подлагана на облъчвания по 2 пъти в годината, за да направи необходимите рентгенови изследвания и да ги представи пред ЛКК, за да се освободи от полагане на труд, но да запази плащането от 315 лева на месец – от този дискомфорт и натрупаната радиация от облъчване ищцата претендира да е претърпяла неимуществени вреди в посочения размер, изчислен по вътрешно убеждение. Сочи се, че НЕЛК се е произнесла с ЕР от 10.11.2025 година, с което отменя обжалваното ЕР на ТЕЛК и връща преписката, без да посочи в указанията срок за произнасяне.

В открито съдебно заседание ищцата И. Д. Д. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се исковата молба, както и искането по същество; ако претенцията не бъде уважена, се прави искане ищцата да не бъде осъждана да заплаща разноски.

Ответната страна Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - София не се представлява в открито съдебно заседание; в депозиран чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт отговор на исковата молба се заявява позиция за недопустимост, алтернативно за неоснователност на исковите претенции, като се навеждат доводи за липса на установена незаконосъобразност на бездействието по установения ред, както и произнасяне на НЕЛК с ЕР № 92907 от 10.11.2025 година, неизпълнение на фактическия състав на отговорността. Прави се искане за отхвърляне на претенцията, претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за недоказаност на претенцията по основание и размер, като се навеждат доводи за липса на незаконосъобразни действия на НЕЛК, в резултат на които да са настъпили претендираните по вид и размер вреди.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С ЕР № 91559 от 29.04.2025 година на ТЕЛК – Севлиево на ищцата е определена 44 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, което ЕР ищцата е обжалвала с жалба вх. № 046153 от 07.05.2025 година. Видно от уведомление от 22.06.2025 година, по жалбата е образувано административно производство, което е планирано за разглеждане на 21.08.2025 година /л. 10/. НЕЛК се произнася с ЕР № 92907 от 10.11.2025 година, с което отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК.

На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност“. Увреждането представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове, действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган или неговото незаконосъобразно действие или бездействие, и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди /чл. 154 от ГПК/. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. Съгласно чл. 205 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите”, като в § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги“. Съгласно т. 4 от мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуални норми”. Елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна дейност.

Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от чието незаконосъобразно бездействие се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 17, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК когато вредите произтичат от действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването.

Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението – чл. 204, ал. 4 от АПК. За да е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган, той трябва да има вменено от закона задължение да извършва конкретни действия. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи. Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система – чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Видно от представените по делото доказателства, произнасянето по жалбата на ищцата против ЕР № 91559 от 29.04.2025 година на ТЕЛК – Севлиево е планирано да бъде разгледано на 21.08.2025 година, която дата е точно 3 месеца от образуване на производството пред НЕЛК – 21.05.2025 година /л. 13 от делото/. В периода от 21.08.2025 година до 10.11.2025 година се установява бездействие на органа, изразяващо се в неизпълнение на законово регламентирана дейност по административен контрол върху решенията на ТЕЛК по подадени жалби по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, като по делото не се установяват основателни причини за забавяне на произнасянето по жалбата. Натовареността на специализираните състави и техният график за произнасяне по административните преписки не дава основание да не се спазва разписания в правилника тримесечен срок. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 44, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която председателят на състава носи отговорност за своевременното постановяване и качеството на експертните решения. В правомощията на директора на НЕЛК е да утвърди броя и профилите на специализираните състави, необходими за оптималното функциониране на комисията, като утвърди щатното разписание по чл. 18, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ /в редакция към момента на бездействието/ и в съответствие с него да осигури необходимия състав от лекари. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод за обективна невъзможност на специализирания състав на НЕЛК да разгледа своевременно жалбата на ищцата в срока по чл. 47, ал. 1 от Правилника. Неспазването на срока по чл. 47, ал. 1 от Правилника и несъобразяването на социалните последици от забавяне на произнасянето по жалбата е в противоречие с целта на Закона за здравето да се опазва здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, определена в чл. 2, ал. 1 от Закона като национален приоритет. Воден от тези съображения, съдът приема, че като не е разгледала жалбата на ищцата в срока по чл. 47, ал. 1 от правилника, НЕЛК е проявила незаконосъобразно бездействие в периода от 21.08.2025 година до 10.11.2025 година.

Относно претендираните имуществени вреди във вид на претърпени загуби в размер на 360 лева, представляващи заплатена от ищцата семестриална такса в Технически университет /ТУ/ - Габрово по магистърска програма за втори семестър на учебна 2024/2025 година, съдът приема следното: Видно от Удостоверение № 26097 от 06.01.2026 година, ищцата е записана в летен семестър през учебната 2024/2025 година в I курс, редовна форма на обучение за висше образование в образователно-квалификационна степен магистър по специалност Управление на човешките ресурси, обучавана е и е заплатила за двата семестъра на обучение 720 лева /л. 120/. Съгласно чл. 95, ал. 7, т. 2 от Закона за висшето образование /ЗВО/, от заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто. Предвид ЕР № 91559 от 29.04.2025 година на ТЕЛК – Севлиево, с което на ищцата е определена 44 % трайно намалена работоспособност, и предхождащите го, ищцата не е разполагала с влязло в сила ЕР на ТЕЛК, установяващо намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, за да претендира да бъде освободена от заплащане на такса в държавно висше училище, каквото е ТУ – Габрово. Дори на по-късен етап ищцата да се сдобие с такова ЕР, установяващо 70 и повече % ТНР и дата на инвалидизиране преди датата на заплащане на съответната семестриална такса, то за нея съществува възможността да иска възстановяване на платената такса като недължима, както и да оспори евентуален отказ, което представлява друг ред за защита и редът по ЗОДОВ се явява неприложим. Не налага друг извод и разпоредбата на чл. 27, т. 8 от Правилника за приемане на студенти в ТУ – Габрово /л. 172-182/.

Относно имуществени вреди във вид на пропуснати ползи за периода 12.02.2025-10.11.2025 година, поради неполучаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и подпомагане по чл. 70 от Закона за социалното подпомагане, претендирани в размер на1516.67 лева и 309.89 лева съдът съобрази следното:

Условията и реда за отпускане и получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване са уредени в Кодекса за социално осигуряване /чл. 71-77/ и доразвити в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, като пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, като правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94 от КСО. Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл. 9, ал. 2, а за случаите, при които се прилагат разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност - заверени от съответната компетентна институция копия на такива документи, или копия на такива документи, при заявления, постъпили чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез лице, посочено в чл. 26 от Закона за закрила на детето, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса, чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ лице или по електронен път по реда на Закона за електронното управление /ЗЕУ/ с квалифициран електронен подпис /КЕП/ или с персонален идентификационен код /ПИК/ до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя. Съгласно чл. 10, ал. 1 от НПОС, в редакцията преди изменението в сила от 27.11.2025 година, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, а за лицата по чл. 1, ал. 8 - на длъжностното лице в териториално поделение на НОИ – София-град, и на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, по които Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за лицата с постоянен адрес в чужбина, като съгласно чл. 10а от НПОС разпорежданията по чл. 10, ал. 1 за отпускане на лични пенсии за инвалидност и на добавки за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ.

Съгласно Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им – чл. 25 от ЗХУ и право на рехабилитация – чл. 29 от ЗХУ. Според чл. 70 от ЗХУ право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, като размерът на подкрепата е диференциран спрямо установената степен на увреждане. Следва да се посочи, че независимо дали се касае за финансова подкрепа по ЗХУ или за получаване на социална помощ по Закона за социалното подпомагане, изисква се подаване на заявление от правоимащото лице, развитие на административно производство и постановяване на индивидуален административен акт от компетентно длъжностно лице, с който се признава правото на подпомагане и се определя размер и срок на последното, или се отказва правото на получаване на подпомагане, който акт подлежи на оспорване по административен и/или съдебен ред. От значение в случая е изискването за подаване на заявление от правоимащото лице, като от така посоченото се налага изводът, че следва да е налице ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, за да може да се сезира друг компетентен орган, който да отпусне финансова добавка.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 година по тълкувателно дело № 3/2012 година на ОСГТК на ВКС, установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си и тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, то това предположение трябва да има качеството на реалност и сигурност, които се разкриват само в доказаната възможност за увеличаване имуществото и не може да почива на логическо предположение за закономерното настъпване на евентуално увеличение. В случая ищцата, противно на така даденото тълкуване, основава претенцията си за пропуснати ползи именно на базата на закономерности и житейски очаквания, без оглед на конкретните факти от значение за правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социално подпомагане, като следва да се има предвид, че предпоставка за изплащане на пенсия и помощи е както акт на орган на медицинската експертиза, установяващ определен % ТНР, така и подадено заявление от правоимащото лице, като не може да се предполага с голяма степен на сигурност, че ЕР с очаквания от ищцата % ТНР е щял да бъде издаден, респ. същата е щяла да подаде заявление за отпускане на пенсия/помощ и такива са щели да ѝ бъдат отпуснати. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразно бездействие и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени твърдяните доходи, каквато вероятност в случая липсва.

Крайният извод на съда по отношение на имуществените вреди е, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което претенцията за обезщетяването им следва да бъде отхвърлена.

Относно неимуществени вреди в размер на 2480 лева за периода 12.02.2025-10.11.2025 година, изразяващи се в притеснение и несигурност поради липса на достатъчно финансови средства за посрещане на ежедневни разходи, както и невъзможност да вижда по-често внучето си, което е свързано с големи разходи за транспорт, съдът съобрази следното:

По делото са събрани свидетелски показания от Т. И., в чийто имот ищцата живее по причина, че няма жилище и финансови средства, според които показания спирането на пенсията на ищцата е отпреди около 5 години, роднините й – син и внуче живеят в гр. Плевен и ищцата ги вижда рядко – когато свидетелят я закара или те дойдат, което също се случвало рядко, като причината е само финансова; чакането на ЕР на НЕЛК се отразило на психиката на ищцата, появило се напрежение.

Макар да не става въпрос за родствена връзка, при която законът допуска отказ от свидетелстване, фактическите отношения в случая пораждат съмнения за заинтересованост в полза на ищцата. Отделно от това, в показанията, които са твърде лаконични и общи, в голяма степен с липса на конкретика, не се твърдят и посочват конкретни промени в поведението на ищцата, конкретни емоционални състояния и страдания, които същата да е претърпяла вследствие незаконосъобразното бездействие на НЕЛК. Ищцата не е доказала наличие на психо-емоционално състояние, което да е резултат от бездействието на НЕЛК, каквото е изискването на чл. 4 от ЗОДОВ, вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. от административния деликт. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, каквато в настоящия казус липсва. Действително всеки гражданин, при защита на свои права и интереси и при неблагоприятен изход на водено от него административно производство би могъл да понесе неблагоприятни емоционални преживявания и притеснения. В случая обаче, ищцата е била страна в административно производство, което не се отличава с необичаен характер, т.е. процедурите пред органите медицинската експертиза са обичайна практика. Тя самата също неколкократно е била страна в такива производства и изходът от решенията на ТЕЛК не може да се отличават за нея с изключителност и необичайност.

Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая в хода на производството не бе установено засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. Приобщените доказателства по делото в тяхната съвкупност не установиха негативни преживявания за ищцата, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Действително съдът установява незаконосъобразно бездействие на НЕЛК, но при отсъствието на доказателства за причиняването на неимуществени вреди на ищцата като един от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, няма основание за ангажиране на отговорността на ответника. Фактът на осъществено незаконосъобразно бездействие сам по себе си не може да обуслови ангажирането на отговорността на държавата в посочената насока. Настоящата инстанция намира, че наличието на незаконосъобразно бездействие не презумира отговорност на държавата за настъпили вреди. Необходимо е да се докаже реалното настъпване на тези вреди, за да може да се определи и съответният техен паричен еквивалент. Това обаче също не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и непосредствена последица, тоест да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт.

Горепосоченото се отнася и до претендираните неимуществени вреди в размер на 5972.44 лева, претендирани за период от 6.5 години назад, считано от подаване на исковата молба на 07.10.2025 година, през които ищцата твърди, че е била лишена от правата, предвидени в различни нормативни актове за хора с увреждания и като лице с определена ТНР под 50 % е следвало да се явява на всеки 6 месеца пред лекарска комисия и да представя рентгенови изследвания за състоянието на белия дроб и сърцето. Претендираните неимуществени вреди, освен че не са доказани с допустими доказателствени средства, не се явяват пряка и непосредствена последица от установеното бездействие от страна на НЕЛК. Както бе посочено по-горе, получаването на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и получаването на социално подпомагане не следва автоматично от издаването на ЕР на ТЕЛК с определен % ТНР, а е необходимо подаването на заявление от правоимащото лице и издаване на административен акт от компетентния за това орган. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 година по тълкувателно дело № 3/2012 година на ОСГТК на ВКС вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразно бездействие и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Житейски нелогично се явява претендирането на имуществени вреди за период преди незаконосъобразното бездействие – преди 21.08.2025 година. Дори да се приеме, че процесното незаконосъобразно бездействие може да се отрази назад във времето, например до 01.04.2025 година, предвид срока на определения % ТНР по ЕР на ТЕЛК № 91559 от 29.04.2025 година на ТЕЛК - Севлиево, за който период претендираните неимуществени вреди не са доказани, то за останалия период от време до 6.5 години, считано от подаване на исковата молба, няма как претендираните вреди да са в причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на НЕЛК. В този период ищцата е имала издадени други ЕР на ТЕЛК, които не са установявали % ТНР, даващ основание за претендиране на инвалидна пенсия поради общо заболяване и социални помощи, като тези ЕР или не са били обжалвани или резултатът от обжалването им не е в полза на ищцата, но това не би могло да бъде предмет на изследване в настоящото производство.

Въз основа на Определение № 1378 от 17.10.2025 година съдът е предоставил на ищцата безплатна правна помощ, изразяваща се в назначаване на процесуален представител, като е извършена преценка за затруднено финансово и имуществено положение и липса на достатъчно средства, като предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК ищцата се явява освободена и от заплащане на държавна такса, поради което съдът намира, че не следва да осъжда ищцата да заплати многократно по-голям размер юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна, предвид направеното от последната искане. В конкретната хипотеза правният извод за липса на възможност за заплащане на държавната такса и адвокатска помощ се отнася и за възможността за заплащане на разноски.

Водим от горното, съдът