Решение № 6433 от 21.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 835/2026 г.

Производството е по реда на чл.68 от ЗАНН и е образувано по касационната жалба на „ДИНИПО – МЕДИКС“ ООД, ЕИК 103768821, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, [улица], [адрес], представлявано от управителя Д. П., чрез адв. М. Д. от АК – Варна против Решение № 25/09.02.2026 г., постановено по АНД № 268/ 2025 г. по описа на РС – Девня, с което е потвърден ЕФ № 8504876979 на А“ПИ“, с който на касатора на основание чл. 187А, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 153,39 Евро за нарушаване на нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Касаторът поддържа, че решението на ВРС незаконосъобразно и необосновано. Постановено е при нарушения на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Претендира, че наказателното преследване спрямо него следва да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени решението на ВРС, както и атакуваният електронен фиш. В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява. Процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. В пледоарията си по същество настоява за прилагане на давност по отношение на извършеното от доверителя му деяние. Молбата към съда е за отмяна на атакуваното решение, както и на ЕФ. Претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата. ВОП редовно уведомена, не изпраща представител. С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. Съгласно представените по делото доказателства се установява, че в 15. 56 ч. на 26. 09. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство на възз. Динипо – медикс ООД - Л – С – комерс ООД – лек автомобил с ДК№ В 95 29 ВХ, с допустима техническа маса 2 590, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно винетна такава. На 19.10.2021 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред. Страните не спорят по горната фактическа обстановка. По касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна по следните съображения. Настоящият състав като касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено, макар и въз основа на обстоятелства настъпили след постановяването му. В мотивите си въззивният съд е приел, че при провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият съд е приел също така, че ЕФ е издаден в съответствие със закона и към момента на постановяване на решението му не са били изтекли давностните срокове за преследване на нарушителя предвидени в НК. Правилни се явяват изводите на съда, както по отношение на съставомерността на деянието, така и по отношение на липсата на погасителна давност по отношение на деянието към момента на постановяване на решението 09.02.2026 г. Към настоящият момент обаче, настоящият състав на съда, като касационна инстанция намира, че е налице пречка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора, поради изтичане на абсолютната погасителна давност, тъй като от момента на извършване на деянието – 26.09.2021 г. до настоящият момент са изтекли повече от 4 години и шест месеца. Съобразно чл. 11 от ЗАНН за неуредени въпроси относно обстоятелствата изключващи отговорността, субсидиарно се прилагат правилата на НК. Доколкото ЗАНН не урежда въпросите на спиране и прекъсване на давността - обстоятелство изключващо отговорността, съдът намира, че приложение следва да намерят разпоредбите на чл.81 ал.3 от НК. В този смисъл и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г на ОСНК. В настоящият случай давността е била прекъсната със съставянето на ЕФ, но предвид разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако от момента на осъществяване на деянието е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходният член. Абсолютната преследвателна давност в конкретният случай възлиза на четри години и шест месеца, които са изтекли на 26.03.2026 г. Това налага извода, че административнонаказателната отговорност на касатора е погасена по давност, което обстоятелство не би могло да бъде съобразено от въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН за неуредени в ЗАНН въпроси, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.250, ал.1 т.1 и чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, съдът следи служебно за наличието на предпоставки водещи до изключване на отговорност на дееца, респективно на нарушителя. Ето защо, настоящата инстанция намира, че макар и по независещи от въззивния съд обстоятелства решението му следва да бъде отменено. Същото следва да бъде сторено и по отношение на ЕФ предмет на делото. С оглед резултата от делото на касатора следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски, съгласно представения списък, а именно 240 евро. По изложените съображения и на основание чл.222, ал. 1 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция