Решение № 212 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 320/2025 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”). О.разувано е по искова мол.а, подадена от .. К. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. .. с адрес на призоваване и връчване на съо.щения, гр. .. чрез адв. .., подадена срещу О.щина ..., ЕИК 000024695, с адрес: гр. ..., пл. "ГГ." № 1, представлявана от кмета М.. Предявен е иск, с който се претендира да .ъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е со.ственик на основание давностно владение, установено през ••• от неговия дядо СС., и продължено след смъртта му, и понастоящем от ищеца, на 2039 кв.м. (две хиляди тридесет и девет квадратни метра), намиращи се в югоизточната част от поземлен имот с идентификатор №43520.58.49, която реално о.осо.ена част е заснета с проектен идентификатор №43520.58.133, индивидуализиран в исковата мол.а. Ищецът твърди, че е со.ственик на основание давностно владение на 2039 кв.м. (две хиляди тридесет и девет квадратни метра), намиращи се в югоизточната част от поземлен имот с идентификатор №43520.58.49, която реално о.осо.ена част е заснета с проектен идентификатор №43520.58.133, който е подро.но и надлежно индивидуализиран в исковата мол.а. Поддържа, че процесната реална част .ила со.ственост на дядо му СС., който .ил установил фактическа власт върху имота през ••• Сочи, че дядо му приживе му .ил предал владението върху процесната реална част. Поддържа, че от ••• досега само той и семейството му ползвали процесната реална част. Излага, че през 80-те години на 20-ти век .ил построил сграда в имота. Навежда, че процесната реално о.осо.ена част о.ра.отвал и ползвал като дворно място към сградата. Твърди, че имотът не .ил внасян е ТКЗС, ДЗС и други организации и не подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като първоначално дядо, а след неговата смърт и той са го владеели .ез прекъсване. Смята, че внасянето му във фонда по 19 ЗСПЗЗ .ило незаконосъо.разно. Иска да .ъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е со.ственик на недвижимия имот. Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищецът не е .ил установил владение върху процесната реална част по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е .ил со.ственост на О.щина ... на основание чл. 2, ал. 1, т. 2. или т.5, или и т. 7 ЗОС вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС; или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС, имотът не .и могъл изо.що да се придо.иел по давност поради за.раната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС; процесната реална част попадала в приложното поле на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът, след като съо.рази о.стоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По повод подадената искова мол.а предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на со.ственост на ищеца върху реална част (2039 кв.м., разположени в югоизточната част) от процесния недвижим имот. Предявеният установителен иск е допустим. Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се о.уславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на правото на со.ственост върху процесната реална част от имот, на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка тря.ва да установи, че първоначално неговият дядо по .ащина линия СС., починал на •••, а след това от ••• и понастоящем и той самият са упражнявали фактическа власт върху спорната реална част с намерение за своене; осъществяваното владение е .ило явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата мол.а период от време. Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на со.ственост на ищеца. В тази връзка следва да докаже твърденията си, че е придо.ил правото на со.ственост по отношение на процесния имот на сочените от него придо.ивни основания, а именно или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е .ил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5, и т. 7 ЗОС. От приетото по делото удостоверение за родствени връзки на ищеца .. К. М., с изх. № 01/07.10.2025г., издадено от О.щина ..., се установява, че последният е внук на СС.. От приетия по делото препис от Констативен нотариален акт № 80, т. ⅤIII, рег. № 13036, н.д. № 1387 от 04.12.2024г. на нотариус И. става ясно, че ищецът .. К. М. е .ил признат за со.ственик на основание давностно владение на изградената в процесната реална част от имота на масивна двуетажна жилищна сграда, понастоящем с идентификатор 43520.58.49.1 по КККР на гр. .... За изясняване на местоположението, границите и съседите на спорната реална част имот по делото .е назначена съде.но-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. Д. направени при проведеното му изслушване в открито съде.но заседание на 26.02.2026г. се установява, че процесният имот с проектен идентификатор №43520.58.133, описан като реално о.осо.ена част с площ от 2039 кв.м., показана с маркирани с оранжеви граници, на скицата от оглед на място, която е и ком.инирана скица /Приложение № 1 към експертното заключение/ с цялата си площ попада в границите на Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 43520.58.49. Става ясно, че статутът на процесния имот винаги е .ил земеделска земя, която се намира в землището на с. •••. .ил е отразен в Картата на възстановената со.ственост (КВС) на 14.07.1997г. с площ от 66,199 декара с начин на трайно ползване - пасище, в територия за възстановяване на земи в стари реални граници. Става ясно, че няма данни процесният имот да е внасян в ТКЗС/ДЗС, а също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Вещото лице е категорично, че няма данни процесният имот да е .ил част от масивите на ТКЗС/ДЗС. Установява се, че ПИ с идентификатор 43520.58.49 /предходен № 058049/ попада в територия за възстановяване на земеделски земи в стари реални граници, съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. Процесния имот е предаден за стопанисване на О.щина ..., със Заповед на директора на О.ластна дирекция „Земеделие" ... с протоколно решение на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ, № РД-10-111 от 25.07.2008 г. Процесният имот не е възстановен, тъй като в о.щинска служ.а „Земеделие“ ... не е подавано искане и не е премината процедура по възстановяването му, съответно процесната площ не е отразявана като самостоятелен имот. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило ком.инирана скица, снимков материал и извадки от МЗХ от цифрова ортофотокарта (ЦОФК) от 2006 г., 2011 г., 2013 г., 2017 г., 2021 г. и 2024г. /съответно Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че процесният имот е с площ от 2039 кв.м. и представлява о.ра.отваемо оградено дворно място. В имота са констатирани следните постройки: 1. една масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 43520.58.49.1; 2. една масивна стопанска сграда с идентификатор 43520.58.49.2; 3. парник. Няма данни за документи, свързани с построяването на сградите. Процесният имот е ограден. Изградена е паянтова ограда от .етонни колове с телена мрежа между тях (точки 2-3-4-5-6-7-1 от Приложение № 1) и паянтова ограда с .етонна основа и метални пана (точки 1-2 от Приложение № 1). В спорната има реална част има зеленчукова градина и трайни насаждения, а именно овощна градина, състояща се от над 20 .роя овощни дръвчета. С цел да докаже, че първоначално неговият дядо по .ащина линия СС., починал на •••, а от ••• и понастоящем ищецът е придо.ил спорния имот в резултат на давностно владение последният е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите ••• от които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищеца за придо.иване на имота по давност. От разпита на първия от доведените от ищеца свидетели – В••• става ясно, че познавал дядото на ищеца С.., както и ищеца .. М.. Знаел, че С. имал имот в местността „•••“ в село •••. Този свидетел .ил ходил на имота, който .ил около два декара. Имотът се намирал по пътя за село Г., той не .ил в •••, това .ило махала извън село •••. Този имот .ил около два декара градина, имало овощни дръвчета, като всяка градина. Отпред, имотът граничил с път. От дясната страна съсед .ил В... В задната част имотът граничил със стръмен .аир. .ил роден •••., а спомените за имота му .или от ••• г. Оттогава помнел, че С. имал този имот. С. починал ••• г. Откакто имал спомени, от •••г.- •••г., докато .ил жив С., същият ползвал имота. През този период С. си го садял с градинка – домати, чушки и овощни дръвчета. През този период •••г.-•••г. до смъртта на дядото на ищеца, не .ил виждал някой друг да .ил идвал, за да ползвал имота. С.у .ил казвал, че ще дал този имот на внука му ... И крайна сметка му го .ил дал. Дядо С. .ил предал имота на .. след 1970 г. .. през 80 –те години на 20- ти век построил малка вила на това място. Откакто дядо С. предал имота на .., досега го ползвал ... Ползвал го като овощна градина, имало парник, имало .унар, в имота гледал кокошки. Имотът, докато го гледал дядо С., .ил ограден с дървени колци и .одлива тел. След това .. си направил ограда отдолу, сменил старата ограда и сега имало нова. Преди около седем или осем години .. .ил сменил оградата. Оградата сега .ила с железни колци. Преди колците .или дървени. Имотът си .ил един и същ през годините. Не си .ил променял границите. От разпита на втория от доведените от ищеца свидетели – Г.. ••• става ясно, че познавал ищеца .. М. от дете. Знаел, че .. имал имот в село ••• – земеделска земя, между селата *-•• и Г., до махала „•••“. От край време този имот .ил овощна градина. Тази овощна градина се гледала от дядото на .. – дядо С.. След това дядото разпределил имота и на .. се паднало това място. Това станало през 1977 г. Знаел за годината, тъй като също имал имот там и постоянно .ил в село •••. С .. .или израснали в село •••. Имотът .ил голям около два декара. От едната страна на имота имало .аир, който .ил много висок. Отдолу на имота, в посока *- ••, съсед му .ил В.С., който .ил роднина на М., като .или .ратовчеди. Отпред, на челното място имало черен, полски път. Този имот .. си го ползвал от край време, .ил овощна градина още по време на дядо му. Към момента в имота .. изградил вила, .унар, овощна градина. Вилата .ила около 40 кв.м. Тази вила започнала да се строяла през 80-те години на 20-ти век. Този свидетел помагал на .. за строителството. Дядото на .., С., починал през ••• година. По това време вилата още се строяла. В имота имало изграден парник, отглеждали се домати. .. си гледал кокошки там. Откакто се пенсионирал, .. живеел постоянно на тази вила. От пет-шест години, откакто се пенсионирал .., живеел в тази вила. Но и преди да се пенсионирал .ил постоянно там. Имотът се намирал в .лизост до местността „•••“. Имотът .ил на около сто метра от махалата. Имотът на .., там където му .ила вилата, .ил ограден изцяло. .. го заградил още когато дядо С.у го .ил дал. Самия .. го заградил с циментови колци и .одлива тел, а отпред – челното, откъм пътя, .ило из.ито с цимент и ламарина. Раз.рал от самия дядо С., че ще дал имота на ... .ил чул лично от дядо С., че ще дал този имот на внука му ... Откакто дядо С. дал имота на .., само .. .ил ползвал този имот и семейството му. За целия този период, досега, .. не .ил изоставял този имот. Имотът никога не се .ил ползвал за пасище. И този свидетел заявява, че имотът не си .ил променял границите през годините. В показанията си третият свидетел Ж. заявява, че живеел в село *-••. Познавал ищеца .. М.. Имал имот, който .ил съседен на процесния имот. Имотът на .. .ил в махала „•••“. Имотът .ил около два декара. Имотът на .. .ил ограден с циментова ограда – 50-60 см. и нагоре имало 1,5 м. или 2,0 м. с железни платна. Зад неговата вила, над 10-20 метра имало висок .аир - с камъни, не можело да се излизало спокойно. Много .ил стръмен. Имотът .. го имал от дядо му С... Дядото .ил делил имотите и на .. се .ил паднал този имот. След това .. си построил вила. .. имал имота от 1976-1977 г. Познавал С., малко накуцвал лично .ил чувал да казвал, че този имот ще .ъдел на ... Дядото починал четири-пет години, след като дал имота на ... В имота .. построил вила. Около 80-те години на 20-ти век се започнал строежът на вилата. .. .ил строил вилата може .и една или две години. Откакто го получил, до момента, в имота имало десетина дръвчета - я.ълки, круши, пчели, кокошарник, от предните години гледал и прасе, сега нямало вече. Имало кучета и котки. Към момента .. живеел там. От пет или шест години живеел постоянно на вилата. Преди това идвал съ.ота и неделя. Гледал градината, като и към момента гледал градина. От 1977 г. досега .. гледал имота и не го .ил изоставял. Преди да го ползвал, докато .ил на дядо му С., дядото гледал градина в имота – садял чушки и домати. И този свидетел няма спомен имотът да е .ил някога пасище. След като починал дядото на .. през •••-1986 година, .. започнал да полагал грижи за този имот и да се грижел за него. Идвал редовно съ.ота и неделя, гледал дръвчетата и поддържал градинката. Първоначално дядото .ил оградил имота. В началото .ил ограден с .одлива тел и колци. След като започнал строежът на вилата, .. оградил имота с цимент и железни колци. И тримата разпитани по делото свидетели са категорични, че от над 50 години, досега че не .ило имало спорове между дядото на ищеца и самият ищец с други лица за ползването на имота. Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Тря.ва изрично да се подчертае, че същите съответстват и на съ.раните писмени доказателства и на заключението на вещото лице по допуснатата и приета съде.но-техническа експертиза. Основното възражение на ответника е, че е .ил придо.ил имота, включително и спорната реална част от него, по силата на закона, а именно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ. В тази връзка ответникът е представил Акт за пу.лична о.щинска со.ственост № 8081 от 25.09.2018г. В АПОС е вписано правно основание за издаването му чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. По отношение на доказателствената сила на процесния АПОС, съставен за целия имот, включително и за процесната реална част тря.ва да се има предвид следното: Актът за о.щинска со.ственост само констатира придо.ито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС спосо.и право на со.ственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с о.вързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на со.ственост, следва в действителност да е налице посоченото в акта фактическо и правно основание, по силата на което имотът е придо.ит от о.щината. В конкретния казус ответната о.щина не е придо.ила правото на со.ственост на спорната реална част по силата на разпоред.ата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това е така, защото в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на со.ственост, т.е. земеделски земи, които са .или включени в ТКЗС, ДСЗ или о.разувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, из.роени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В този смисъл Решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№ 3255/2008г., ІІ ГО/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, о.щината не може да придо.ие правото на со.ственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. ЗТПС/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на со.ственост върху определен размер земеделска земя и ако со.ственикът на такава земя не е .ил член-кооператор, не е установено и земята да е .ила отнета или одържавена, а е .ила владяна от со.ственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на со.ственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоред.ата на чл.19 ЗСПЗЗ. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на со.ственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои со.ствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придо.ивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придо.ила спорното право, респективно наличието на пречки за осъществяване придо.ивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придо.ие по давност правото на со.ственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже,че имотът е .ил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи о.стоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно че не са .или налице предпоставките за издаване на акт за о.щинска со.ственост /вж. в този смисъл Решение № 21/04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1327/2009г., ІІ ГО/. Тря.ва изрично да се от.ележи, че не всички земи със земеделски характер, находящи се извън строителните граници на населеното място са .или причислявани към държавния поземлен фонд и предавани за ползване на ТКЗС. Когато со.ственикът на земята не е .ил член на ТКЗС, т.е. не е внесъл земята си в ТКЗС, нито тя е .ила отнета и включена в селскостопанска организация; когато той е продължил владението си върху земята и след о.разуването и по време на съществуването на ТКЗС, правилата на чл. 86 ЗС (ред. преди изм. ДВ, .р. 31 от 1990 г.) и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неприложими, тъй като со.ствеността върху тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ /вж. в този смисъл Решение № 942/24.02.2009г. на ВКС по гр.д.№ 2967/2008г., ІⅤ ГО/. От заключението на приетата по делото съде.но-техническа експертиза става ясно, че процесната реална част, представляваща земеделска земя не е .ила включена в ТКЗС ДЗС, а за нея също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Съгласно заключението на вещото лице, процесната реална част от имота съществува в реални граници с площ от 2039 кв.м. Съгласно показанията на свидетелите В•••, Г.. ••• и Ж. първоначално дядото по .ащина линия на ищеца С.. и от ••• ищецът владеят имота от над 50 години; со.ствеността им никога не е .ила оспорвана; имотът не .ил влизал в ТКЗС или ДЗС, а се о.ра.отвал от дядото на ищеца и от ••• от самия него, като имотът е ограден и в него има овощни дървета и зеленчукова градина. Процесната реална част от над 50 години представлява о.ра.отваемо оградено дворно място. Същата за този продължителен период от време никога не е .ила използвана като пасище, като е .ила владяна единствено от дядото на ищеца и от ••• от самия ищец. В рамките на спорната реална част ищецът е изградил и три постройки, които ползва и владее от .лизо 40 години. Така установените факти о.уславят извод, че по отношение на процесния земеделски имот не следва да се прилагат правилата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, не могат да се ползват от придо.ивна давност прио.ретателите по сделки със земеделски земи, со.ствеността върху които се възстановява на со.ствениците, притежавали ги преди о.разуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, о.разувани въз основа на тях селскостопански организации. Процесният имот не е .ил прио.щен към земите на ТКЗС, ДЗС или о.разувана въз основа на тях селскостопанска организация; не подлежи на възстановяване; нито ищецът противопоставя осъщественото давностно владение спрямо со.ственик, от когото земята е .ила отнета, предвид което въведената с чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ за.рана за придо.иване по давност е неприложима. Неоснователно е възражението на ответника, че придо.иването на реалната част от имота по давност е изключено поради за.раната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придо.ивната давност, уредено в §1 ЗИД ЗС ДВ, .р. 46, .р. 105 от 2006 г. и .р. 113 от 2007 г. Действително придо.ивната давност по отношение на имоти частна о.щинска со.ственост е спряна, но тази за.рана е неотносима към процесната реална част. Имотът не съставлява о.щинска со.ственост, нито .и могъл да се трансформира в такава по реда на 19, ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не е о.о.ществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на со.ствениците. Дори да се приеме, че процесният имот е частна о.щинска со.ственост, то същия е .ил придо.ит по давност от ищеца. Аргументите за този извод са следните: С приемането на Закона за со.ствеността през 1951г. /Изв., .р. 92 от 16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г./ е въведена за.рана за придо.иване по давност на вещи, които са социалистическа со.ственост. Разпоред.ата е изменена с ДВ, .р. 31 от 1990 г. като придо.ива следната редакция: Не може да се придо.ие по давност вещ, която е държавна или о.щинска со.ственост. Тази за.рана за придо.иване по давност на всички вещи държавна и о.щинска со.ственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ .р.33 1996г. в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са пу.лична държавна или о.щинска со.ственост не могат да се придо.иват по давност. За вещите, частна държавна или о.щинска со.ственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, .р. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недо.росъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ о.аче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е о.явил за противоконституционни разпоред.ите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за со.ствеността о.н., ДВ, .р. 46 от 2006 г.; посл. доп., .р. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоред.и на Закона за изменение на Закона за со.ствеността ДВ, .р. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено о.ратно действие на последното по време продължаване на срока на спиране на давността за придо.иване на имоти - частна държавна или о.щинска со.ственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, .р. 7 от 2018 г.. Разпоред.ата на § 1 ЗИЗС е о.народвана в ДВ, .р. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС . По този начин с о.ратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след о.явяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придо.итите права при позоваване на придо.ивна давност поради о.явяване за противоконституционно о.ратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съде.ни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на §1 ДР ЗС. С о.явяването на разпоред.ата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придо.иване на държавни и о.щински имоти – частна со.ственост, действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради о.явяване на ЗР на ЗИЗС ДВ .р.9/2018г. за противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с този закон се отнемат придо.ити вещни права и го о.явява за противоконституционен, всеки съд е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не приложи противоконституционния закон по висящите пред него спорове за со.ственост. Следователно по делото е доказано владение на процесния имот от ищеца в периода от 01.06.1996г. до настоящия момент. По делото няма никакви данни този имот да е .ил владян от О.щина ... въз основа на съставения акт за пу.лична о.щинска со.ственост през 25.09.2018г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което с оглед прогласената от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ .р.7/2018г. няма законна пречка да се признае правото на ищеца на основание придо.ивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС поради осъществено явно и непрекъснато владение в периода от 1996г. до настоящия момент. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени средства, които да опровергават извода, че фактическата власт за този период е осъществявана единствено от ищеца, а преди това (преди •••) от неговия дядо по .ащина линия С... В о.о.щение тря.ва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да .ъде уважен. Относно разноските: При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да .ъдат поставени разноските, сторени от ищеца във връзка с водене на делото. При определяне на дължимите разноски тря.ва да се съо.рази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съо.разно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наред.а № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендират адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., с равностойност 1022,58 евро като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 1500 лв. (арг. от чл. 7, ал. 5 от Наред.ата, съгласно изменение на Наред.ата - ДВ, .р. 88 от 04.11.2022 г.). Тря.ва да се от.ележи, че съдът вече не е о.вързан от предвидените в Наред.а № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наред.а, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уред.а, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уред.а по отношение на страната, осъдена да заплати съде.ните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уред.а, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наред.а, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, тря.ва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наред.а, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уред.а, нарушава за.раната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уред.а, включително когато предвидените в тази наред.а минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е о.вързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наред.а и .ългарският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наред.а № 1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат ... Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ищцовата страна .яха защитени и в три открити заседания. От значение е о.стоятелството, че .яха разпитани и трима свидетели, като .е изслушано и прието и едно експертно заключение. Съо.разявайки всички тези о.стоятелства, настоящият съде.ен н състав преценява, че на адвокат .. наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения от него договор за правна защита и съдействие. Следователно исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. О.щият размер на разноските възлиза на сумата от 2851,88 лв., с равностойност 1458,14 евро съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., разноските, присъдени с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕР., като същите се определят и присъждат само в евро. Ръководейки се от изложените съо.ражения, Районен съд – гр. ..., Гражданско отделение