Решение № 375 от 24.2.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 688/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. Е. Г., с адрес: [населено място], община Ковачевци, област Перник, Л. Г. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес], и А. Л. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ал. ••, чрез пълномощника им адвокат П. И. от АК – С.••, с искане за обявяване на нищожност на заповед № III-124 от 16.03.1981 г. на заместник-председателя на ИК (Изпълнителния комитет) на ОНС (Окръжен народен съвет) на [населено място], в частта, с която е отчужден имот с пл. № 631 в полза на държавата. В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е нищожна. Посочено е, че в нея отсъства валидно волеизявление, тъй като не е подписана и е постановена от некомпетентен орган. В проведените съдебни заседания жалбоподателите се представляват от адв. П. И., от АК – С.••. Същият поддържа изцяло жалбата, като обосновава правният си интерес с издадена заповед № РД-184 от 14.06.2024 година на кмета на община Ковачевци, с която е разпоредено изземване на част от 190 [жк], отчужден с оспорваната в настоящето производство заповед. Иска да се прогласи нищожност на атакуваната заповед и да се присъдят сторени по делото съдебни разноски, посочени в списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата-Кмет на община К.••, конституиран като такъв съобразно разпоредбите на § 62, т. 6 от ДР на ПМС № 247/21.12.1995 г. за изменение и допълнение на ППЗТСУ – обн. ДВ, бр. 2/1996 г. и чл. 153, ал. 2 от АПК, за представител изпраща адв. Н. Н.. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. По същество намира, че оспорвания акт е валиден. Позовава се на отпаднал правен интерес от водене на производството, с оглед влязлото в сила решение по АД № 6841/2025 година по описа на ВАС. Иска жалбата да се отхвърли и да се присъдят сторените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: По допустимостта на жалбата: Въпросът за допустимостта на жалбата е разрешен с определение № 10379 от 27.10.2025 година постановено по АД № 9065/2025 година по описа на ВАС. Това определение е задължително за настоящия състав. С оглед на това се приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, в хипотеза на чл. 149, ал. 5 от АПК. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Предмет на жалбата е заповед № III-124 от 16.03.1981 г. на заместник-председателя на ИК на ОНС – П.••, с която на основание чл. 63, чл. 67 и др. от Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) (отм. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), във вр. с чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.), във вр. във вр. с чл. 265 и чл. 268 от Правилника за прилагане на ЗТСУ (ППЗТСУ) (отм.), в полза на държавата, за изграждане на улица, са отчуждени няколко имота, сред които и имот пл. № 631 по плана на [населено място], окръг П.••, собственост на Е. Г. В., като е определен начин на обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти – „в брой“. От [нотариален акт], том ••, дело № ••• година по обстоятелствена проверка е видно, че Е. Г. В. е признат за собственик по наследство, давностно владение и присъединено давностно владение на недвижим имот: дворно място [рег. номер]. м, находящо се в землището на [населено място], с планоснимачен № ••, от кв. ••по Дворищно-регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № III-428 от 06.08.1980 г. на ОНС – П.••, застроен с къща и стопанска сграда. От удостоверение за наследници изх. № 46 от 22.03.2024 г. е видно, че жалбоподателите са наследници на Е. Г. В., починал на 15.01.2004 година. От заповед № 431 от 12.02.1990 г. (л. 46) на председателя на изпълнителен комитет на ОбНС (Общински народен съвет) – Ковачевци е видно, че е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на [населено място], „Мемориална зона“. От заключението на съдебно-техническата експертиза се приема, че дворищно – регулационния план е одобрен със заповед № III-428 от 06.08.1980 година. Съгласно този план е предвидено отчуждаване на част от имот с пл. № •• с площ от 333 кв.м. за изграждане на улица. Това мероприятие не е осъществено. На плана е нанесена корекция относно уличната регулация, като първоначално предвидената улица отпада и се прокарва нова такава, която засяга процесния имот с 58 кв.м. Това мероприятие също не е изпълнено. Действащият кадастрален, застроителен и регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед № РД-431 от 12.02.1990 година. Съгласно регулационните предвиждания, за имот пл. № 631 се отреждат два УПИ: УПИ •• и УПИ ••, кв. ••. Част от имота с площ от 190 кв.м. попада в предвидена [улица]352-351, а 76 кв.м. са предвидени като придаваеми места към съседни парцели. Вещото лице в съдебно заседание поясни, че с планът от 1990 година не се отчуждава имота, а става въпрос за изземване. Според експерта заповед № III-123 от 16.03.1981 година е относима и за двата плана, тъй като по всеки един от тях се предвижда изграждане на улица, като разликата е само в местоположението на улицата. Горната фактическа обстановка се установи от така посочените документи, приети като годни доказателства по делото. При положени усилия на съда да бъде намерена административната преписка във връзка с отчуждаването, обективирано в оспорваната заповед № № III-124 от 16.03.1981 г. такава не се откри да се съхранява както в архивите на община Перник, така и в архивите на община Р.••, на община Ковачевци, и на областна администрация П.••. Държавен архив-П.•• не откри информация в съхранявани при тях архивни единици / данни относима към процесния случай. По основателността на жалбата: В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Поначало, липсата на компетентност винаги води до нищожност на издадения административен акт. В конкретния случай, оплакването на жалбоподателя е, че обжалваната заповед не е подписана и че в същата като нейн издател е посочен зам. председател на ИК на ОбНС. Настоящият състав продължава да счита, че производството е процесуално недопустимо с оглед на това, че към момента на издаване на акта не е съществувала правна възможност за обжалване на индивидуалния административен акт за нищожност без ограничение във времето, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗАП е приета едва през 1992 година. Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от ЗТСУ /изм. ДВ, бр. 102/1997 година/ на обжалване пред окръжния съд подлежи: 1. Заповедта по чл. 98 за отчуждаване на недвижими имоти за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, както и допълнителната заповед по чл. 100, а съгласно ал. 2 може да се обжалва само оценката. По силата на ал. 3 от ЗТСУ обжалването се отнася само до законосъобразността на акта. На следващо място правният интерес от водене на настоящето производство е обоснован от заповед № РД-184 от 14.06.2024 година на кмета на община К.••, с която се изземат 190 кв.м., част от имот пл. № ••, собственост на жалбоподателите. Доколкото формираният спор по тази заповед е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 276 от 13.01.2026 година, постановено по АД № 6841/2025 година по описа на ВАС, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна се следва, че правният интерес от оспорване е отпаднал. Успоредно с горното и изхождайки от тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 година на ВАС по т.д. № 1/2012 година, правен интерес следва да се преценява към момента на подаване на жалбата като за оспорващия такъв е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за обявяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. В конкретиката на казуса и от заключенията на експерта се приема, че в казуса намира приложимост § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, като при тази хипотеза собственикът има право да иска издаване на заповед за прекратяване на административното производство по отчуждаване. Изискването на § 9 е за висящност на отчуждителното производство, към момента на влизане в сила на ЗУТ, което определя и компетентността именно на кмета да прекрати това производството при наличие на останалите кумулативни предпоставки. При това положение настоящето производство не се явява абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната защита. Доколкото в определението на ВАС, е прието, че за настоящите жалбоподатели могат да настъпят неблагоприятни последици, произтичащи пряко от оспорваната заповед и с оглед задължителността на този акт за настоящия състав се приема, че делото следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Предмет на съдебен контрол е заповед № III-124 от 16.03.1981 година, издадена от заместник-председател на ИК на ОНС – П.••, с която на основание чл. 63, чл. 67 и др. от Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) (отм. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), във вр. с чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.), във вр. във вр. с чл. 265 и чл. 268 от Правилника за прилагане на ЗТСУ (ППЗТСУ) (отм.), в полза на държавата, за изграждане на улица, са отчуждени няколко имота, сред които и имот пл. № 631 по плана на [населено място], окръг П.••, собственост на Е. Г. В., като е определен начин на обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти – „в брой“. Заповед № III-124 от 16.03.1981 година, отчуждаваща имота, е подписана от зам. председателя на ОбНС – Перник. С оглед на това първото твърдение, че липсва подпис на нейният издател е напълно неоснователно. Посочената заповед е атакувана и като недействителна, т. к. е издадена от некомпетентен орган. Компетентността е определена в специалния закон – ЗТСУ и по конкретно в чл. 95 и чл. 100 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 95 от ЗТСУ (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) (отм.) в редакцията към момента на отчуждаване на процесния имот недвижимите имоти необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при които е създаден съвет за архитектура и благоустройство. Именно тази компетентност следва да се прецени към момента на издаване на атакуваната заповед, т.е. към 1981 година, която се позовава на чл. 95 от ЗТСУ. Видно от заповедта, същата е подписана от зам. председател на ИК на ОБНС. В чл. 95 от ЗТСУ не е предвидена възможност председателят на ИК на ОБНС да преотстъпва своите правомощия. Освен това в заповедта няма изрично позоваване на изрично оторизиране на този заместник председател да издава заповеди по чл. 95 от ЗТСУ отм.. Според чл. 52, ал. 4 от действалия към същия този момент Закон за народните съвети, при отсъствие на председателя, той се замества по негова писмена заповед от заместник-председателя, а там, където няма такъв - от секретаря или друг член на изпълнителния комитет. Макар правомощието на председателя на ИК на ОбНС за подписване на заповедите по отчуждаването по ЗТСУ да е изключително, е допустимо от закона то да се осъществи по заместване от друго лице, когато титулярът е в обективна невъзможност да го изпълни. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, което според чл. 52 от ЗНС може да е зам. председател, секретар или друг субект. Тогава за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. При заместването няма прехвърляне на правомощия между органи, а оправомощаване на конкретно лице, различно от първоначално оправомощеното, да упражнява компетентността на органа в пълен обем за определен период от време, т. е. ad hoc. В редакцията на чл. 95 от ЗТСУ (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) (отм.) не е предвидено делегиране на правомощия, поради което не се дължи изследване на тази възможност. Следователно липсата на позоваване в заповедта, че същата се издава от заместник и съответно положения подпис за издател е на зам. председател на ИК на ОбНС, а не се издава от името на председателя на ИК на ОбНС по еднозначен начин сочат, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. При това положение след като самия издател на заповедта не се позовава на изрична писмена заповед за заместване, възлагаща му да изпълнява функциите на председател на ИК на ОбНС, нито в инвеститурата са налице индиции да изхожда от името на председателя на ИК на ОбНС следва да се приеме, че зам. председателят изначално няма компетентност да издаде акт с такова съдържание, при което оспорването се явява основателно. Горното, насложено и с липсата на административна преписка по случая, мотивира състава да приеме, че такова овластяване липсва. Заповедта изхожда и е подписана от некомпетентен орган. Следва да се приеме за недействителна като издадена при липса на материална компетентност на зам. председателя на ИК на ОбНС и да се прогласи нейната нищожност по отношение на имота на жалбоподателите. При този изход на спора право на разноски имат жалбоподателите. Искане е заявено своевременно и е придружено със списък на разноски. Претендират се разноски за заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 30.00 лева, разноски направени пред касационната инстанция в размер на 75.00 лева, разноски за съдебно-техническа експертиза в размер на 850.80 лева. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателите съдебни разноски в размер на 955.80 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на съдебно и касационно производство, и заплатен депозит за съдебно техническа експертиза. След превалутиране извършено по реда на чл. 11 и чл. 12 от ЗВЕРБ присъдените разноски са в размер на 488.69 /четиристотин и осемдесет и осем евро и шестдесет и девет евро цента/ евро. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА може да се оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Според ал. 2 от същата норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В представените по делото три договора за правна защита и съдействие, сключени между жалбоподателите и адв. П. И. на 24.11.2025 г., изрично е разписано, че оказаната правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на жалба срещу заповед № III-124 от 16.03.1981 година, както и процесуалното представителство пред Административен съд – Перник се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че за да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да е представил сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Това е така, тъй като разноските се присъждат в зависимост от изхода на делото, като при отхвърляне на жалбата процесуалният представител на жалбоподателя не би получил адвокатско възнаграждение, а оказаната правна помощ няма да бъде заплатена. Поради това следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 1000.00 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа. След превалутиране извършено по реда на чл. 11 и чл. 12 от ЗВЕРБ присъдените разноски са в размер на 511.29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евро цента/ евро. Въз основа на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът