Решение № 204 от 15.5.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 310/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Ищецът „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД, ЕИК 112532478, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Самоков“ №28И, представлявано от Л. А. К., в исковата си молба, постъпила в ОС Пазарджик, твърди, че на 15.07.2021 г. е предявил вземания в производството по несъстоятелност на ответника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД-в несъстоятелност, ЕИК 200117532, както следва: за сумата 819 072 лв., представляваща дължима цена за продажба на стока – 17 064 тона натриев полуфабрикат, доставена от ищеца на горното дружество, за което е издадена фактура №0000000106/31.01.2010 г., ведно със законна лихва за забава от 14.07.2021 г. до окончателното плащане; и за сумата 29 122,56 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 09.03.2021 г. до 14.07.2021 г. Вземанията са включени от синдика в допълнителен списък с неприети вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2021 г. Ищецът е подал възражение против този списък, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение по чл.692, ал.4 ТЗ. Ищецът твърди, че фактурираното количество натриев полуфабрикат е предадено на купувача с приемопредавателен протокол от 31.01.2010 г. и заприходено със складова разписка от същата дата. Покупката е отразена счетоводно от ответника. Първоначално ищецът е предявил вземането си за цената по тази фактура и за обезщетение за забава в размер 95 912,44 лв. с молба от 04.05.2011 г. Вземанията не са приети от синдика, но с определение на съда по несъстоятелността от 28.12.2012 г. същите са включени в списък на приетите вземания. С решение на АС Пловдив по в.т.д.№356/2015 г. вземанията са признати за несъществуващи по причина на настъпило прихващане с насрещно вземане по фактура №37/29.01.2010 г., което прихващане е удостоверено в протокол за прихващане от 30.04.2010 г. С решение на АС Пловдив по в.т.д.№195/2016 г. сделката, обективирана във фактура №37/29.01.2010 г., е обявена за недействителна. Позовавайки се на съдебни решения на ВКС и на АС Пловдив по горните и други дела между страните, ищецът поддържа, че с обявяване на недействителността на последната сделка е отпаднало действието на прихващането и в патримониума на ищцовото дружество отново се е породило вземането, което с решение на съда е признато за несъществуващо поради погасяване чрез прихващане, като обявяването на недействителността на сделката по ф-ра №37/29.01.2009 г. е обстоятелство, необхванато от силата на пресъдено нещо на решението по в.т.д.№356/2015 г. на АС Пловдив. Поддържа се, че вземането за сумата 819 072 лв. е изискуемо, считано от 08.03.2021 г. – датата на постановяване на Определение №143 по т.д.№1062/2020 г. на ВКС, І т.о., с което окончателно се приключват съдебните производства, на базата на които Пловдивският апелативен съд е приел, че вземането е нововъзникнало. Поддържа, че се касае за вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, по отношение на които е приложима разпоредбата на чл.722, ал.1, т.7 ТЗ. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран петитум за постановяване на установително решение за съществуване в пълен размер на предявените от ищеца вземания за сумата 819 072 лв., представляваща дължима цена за продажба на стока – 17 064 тона натриев полуфабрикат, за която е издадена фактура №0000000106/31.01.2010 г., ведно със законна лихва за забава от 14.07.2021 г. до окончателното плащане; и за сумата 29 122,56 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 09.03.2021 г. до 14.07.2021 г. Претендират се деловодни разноски. Ответникът „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД-в несъстоятелност, ЕИК 200117532, седалище и адрес на управление гр.Стрелча, обл.Пазарджик, ул.“Рудник Фелдшпати“ №1, представлявано от Г.С.С. и В.К., не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК. С определения от 20.01.2022 г. и 27.01.2022 г., постановени по т.д.№171/2021 г. на ОС Пазарджик, на основание чл.694, ал.4 ТЗ са конституирани като подпомагаща страна на ответника кредиторите с приети вземания „Минерал Мил“ЕООД (преди „МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ“ООД), ЕИК 107518605, гр.София, ул.“Оборище“ №43, и „Сайлест“ЕООД, ЕИК 203100755, гр.София, ул.“Оборище“ №43. Постъпил е отговор на искова молба от третото лице-помагач „Минерал Мил“ЕООД, ЕИК 107518605, гр.София, чрез пълномощник адв.А. К., с който се оспорва исковата молба. Възразява се, че вземанията са възникнали преди откриване на производство по несъстоятелност по отношение „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД и влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№356/2015 г., постановено по реда на чл.694 ТЗ, формира сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно това, че същите вземания не съществуват. На следващо място се възразява, че горното решение третира вземанията по ф-ра №106/31.01.2010 г., но не изследва това дали прихващане е извършено с насрещни вземания по посочената от ищеца ф-ра №37/29.01.2010 г. Възразява се по това да е прихванато с насрещни вземания именно по ф-ра №37/29.01.2010 г. В тази насока се изтъква, че на 01.04.2011 г., след датата на протокола за прихващане, страните са сключили договор за заместване в дълг по същата фактура. Изтъква се още, че съдържанието на протокола за прихващане е неопределено – липсва пояснение и уточнение от какво произтичат насрещните вземания. Възразява се, че протоколът за прихващане на насрещни вземания, представен от ищеца, е с невярно съдържание и е антидатиран. Изтъква се, че същият протокол не е предаден на синдика след откриване на производството по несъстоятелност, както и, че не е подписан от представляващия „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД. Началната дата на неплатежоспособност е 14.03.2010 г. и погасителният ефект на прихващането не е настъпил, тъй като след посочената дата всички разпореждания на представляващите ответното дружество с имущество на длъжника са недействителни по отношение на длъжника. Възразява се по твърденията на ищеца, че вземането по ф-ра №106/31.01.2010 г. е нововъзникнало, като се поддържа, че то е възникнало преди датата на откриване на производство по несъстоятелност и следва да се удовлетворява по реда на чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, а претендираните лихви – по реда на чл.722, ал.1, т.9 ТЗ. В последващ връчването на препис от исковата молба на това лице отговор е направено допълнително възражение – за пропускане на преклузивните срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, които според третото лице текат от 09.02.2017 г. – датата на влизане в сила на решението на ПзОС по т.д.№63/2012 г. Дори считано от посочената от ищеца дата 08.03.2021 г. посочените срокове са изтекли. С това вземанията са се погасили. Постъпил е отговор на исковата молба от третото лице-помагач „Сайлест“ЕООД, ЕИК 203100755, гр.София, представлявано от Т.В.М., в който се възразява за пропускане на преклузивния тримесечен срок за предявяване на вземанията. Възразява се, че вземанията са признати за несъществуващи с влязло в сила съдебно решение. Възразява се по достоверността на датата на протокола за прихващане, представен от ищеца. Възразява се, че изявлението за прихващане е направено от лице, което няма право да се разпорежда с имущество на дружеството – длъжник в производството по несъстоятелност. Оспорва се да е прихванато вземане по ф-ра №37/29.01.2010 г. Това трето лице възразява още, че по реда на чл.644 ТЗ синдикът е прекратил договора за продажба, във връзка с който е издадена ф-ра №106/31.01.2010 г., като предметът на същия договор е върнат на продавача, поради което вземане за цената в негово лице не съществува. Възразява, че ищецът се е разпоредил с движимите вещи, предмет на сделката, обявена за относително недействителна, поради което реституционният ефект на решението по отменителния иск не е настъпил. Евентуално възразява по реда за удовлетворяване на вземанията, считайки, че същият е този по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. На основание чл.694, ал.4 ТЗ участие в производството взима и синдикът И. Л. К. (към датата на постановяване на настоящото решение синдик е М. Х. Г.). В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от синдика, чрез пълномощник адв.Н. Т.. В отговора се излагат възражения във връзка със силата на пресъдено нещо на решението по в.т.д.№356/2015 г. на АС Пловдив, като се изтъква, че последващото решение, с което продажбата по ф-ра №37/29.01.2010 г. е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, не съставлява годен юридически факт от значение за възникване на процесните вземания. Изтъква се, че в решението по т.д.№356/2015 г. на ПАС съдът не е констатирал по никакъв начин, че компенсация е извършена именно с вземането по ф-ра №37/29.01.2010 г. Оспорва се достоверността на датата на представения от ищеца протокол за прихващане от 30.04.2010 г., в която връзка се посочва, че по-късно страните по същия протокол са се съгласили да настъпи заместване в дълг по ф-ра №37/29.01.2010 г., което е индиция за това, че вземането по тази фактура не е било прихванато. Изтъква се, че в счетоводството на ищеца не е отразено прихващане, като и след 30.04.2010 г. сумата 820 800 лв. по ф-ра №37/2010 г. е продължила да се отразява като съществуващо задължение към ответника. Развиват се правни доводи за приложението на чл.181 ГПК. Релевирано е и възражение за погасителна давност по съображения, изводими от нормите на чл.685а ТЗ, като синдикът счита, че давността е започнала да тече от датата на получаване на продажбените стоки и не се смята прекъсната, тъй като установителният иск за вземането, по повод който е постановено решението на АС Пловдив по в.т.д.№356/2015 г., е отхвърлен. Направено е и възражение за пропускане на срока по чл.688 ТЗ, който според синдика започва да тече от влизане в сила на решението за уважаване на отменителния иск. С изтичане на този срок вземанията са погасени (чл.739, ал.1 ТЗ). По изложените съображения синдикът счита, че исковете са неоснователни. (От името на синдика е заявено възражение за прихващане с насрещно вземане, което с определение от 06.11.2024 г. не е прието за съвместно разглеждане, поради което съдът не го обсъжда.) В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че вземането по ф-ра №106/2010 г. се е породило отново с отпадане действието на прихващането при обявяване на относителната недействителност на продажбата по ф-ра №37/2010 г. Развива подробни съображения в тази насока, основани на съдебни актове. Застъпва виждането, че синдикът или третите лица-помагачи не са трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, които могат да оспорват достоверността на датата на протокола за прихващане. Посочва, че протоколът е бил представен от синдика в съдебно заседание от 30.11.2012 г. по друго дело между същите страни пред Пазарджишкия окръжен съд. Твърди, че до постигане на договореност за заместване в дълг се е стигнало, след като страните са се съгласили да анулират протокола за прихващане от 30.04.2010 г. Това анулиране, обаче, е нищожно и не поражда правно действие. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност, като се поддържа, че вземането е нововъзникнало и е изискуемо, считано от 08.03.2021 г. – деня, в който е влязло в сила решението на АС Пловдив по в.т.д.№377/2019 г. Синдикът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който релевира възражение по чл.644, ал.1 ТЗ – за прекратяване от синдика с едностранно предизвестие на договора, от който произтича претендираното вземане. Към отговора си е приложил и предизвестие по чл.644 ТЗ до ищцовото дружество, с което е заявил, че прекратява договора с изтичане на 15 дни от получаването му, като ищецът може да получи обратно доставения натриев полуфабрикат, складиран в поземлен имот с идентификатор 69853.62.680. Поддържа, че синдикът е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, което може да оспорва датата на частния документ – протокол за прихващане на разчети от 30.04.2010 г. Възразява, че недостоверна е и датата на представените от ищеца изявления за анулиране на същия протокол. Поддържа останалите възражения, заявени с първоначалния отговор. По повод възраженията на синдика и третите лица-помагачи по чл.644 ТЗ ищецът посочва, че договорът за продажба е изпълнен и не може да бъде прекратен едностранно от синдика. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Установява се, че ищецът е издател на фактура №0000000106/31.01.2010 г. с получател „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД и предмет – 17 064 т натриев полуфабрикат на обща стойност 819 072 лв. Описаните във фактурата суровини са били предадени на купувача на 31.01.2010 г. с приемо-предавателен протокол от същата дата, в който е посочено, че същите са годни за преработване и се намират в склад във фабриката за преработване на фелдшпати в •••. В уверение на последното е и съставената складова разписка от 31.01.2010 г. (л.52 от т.д.№171/21 г. на ПзОС). От вписванията в търговския регистър се установява, че с решение от 21.03.2011 г., постановено по т.д.№66/2010 г. по описа на ОС Пазарджик, е открито производство по несъстоятелност за „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД. Установява се, че решението е обявено в регистъра на 04.04.2011 г. (С последващо решение от 25.11.2015 г. ответникът е обявен в несъстоятелност, като е постановено започване на осребряване и разпределение не имуществото от масата на несъстоятелността.) С молба от 04.05.2011 г. ищецът е предявил в производството по несъстоятелност, за което е образувано т.д.№66/2010 г. на ПзОС, вземания в общ размер 914 984,44 лв., от които 819 072 лв. – неплатена цена по ф-ра №0000000106/31.01.2010 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване до окончателното плащане, и 95 912,44 лв. – лихва за забава за периода от 01.02.2010 г. до 21.03.2011 г. Установява се, че вземанията са включени от синдика в списък с неприети вземания, обявен в търговския регистър на 16.07.2011 г. С определение на съда по несъстоятелността от 28.12.2012 г., постановено по реда на чл.692, ал.2 ТЗ, възражението на ищеца е уважено и същите вземания са включени в списъка с приети вземания. Установява се, че са предявени отрицателни установителни искове за същите вземания от кредитор с приети вземания, по повод което е образувано т.д.№13/2013 г. на ОС Пазарджик. Исковете са частично уважени от първоинстанционния съд до размер 326 544,99 лв. за главното вземане и до размер 38 238,06 лв. – за акцесорното. С решение на АС Пловдив по в.т.д.№365/2015 г. исковете са уважени и в останалата им част. Решението е в сила от 22.06.2016 г., когато е постановено определение за недопускане до касационно обжалване по т.д.№3491/2015 г. на ВКС. Прието е от съда, че вземанията не съществуват, тъй като преди предявяването им са били погасени чрез прихващане. Установява се, че ответникът „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД е издател на фактура №••••••••••/29.01.2010 г. с получател ищцовото дружество и предмет: сушилен барабан, валцова мелница и вибро сито, на обща стойност 820 800 лв. Няма спор, че фактурата обективира договор за продажба на части от технологична линия, по който ответникът е продавач, а ищецът – купувач. Според отразеното във фактурата, стоката е получена на 29.01.2010 г. С протокол за прихващане на разчети „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД и „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД са се споразумели да извършат прихващане на насрещните си вземания и задължения съгласно разчетите между двете дружества към 30.04.2010 г. Протоколът е приложен в оригинал по делото (л.110). В него е посочено, че първото дружество се представлява от ••• инж.Г.С.С., чрез Л. А. К. – ••• а второто дружество е представлявано от ••• Г.С.С.. За „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД е положен подпис от Л. К., а за „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД – от Г.С.. В протокола е отразено, че към посочената дата „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД дължи на „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД по доставки сумата 1 313 327,01 лв., а „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД дължи на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД по доставки сумата 820 800 лв. След прихващане на сумата 820 800 лв. „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД дължи на „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД сумата 492 527,01 лв. Няма спор и се установява, че с решение от 13.06.2016 г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д.№195/2016 г. е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността търговската продажба, обективирана във фактура №37/29.01.2010 г., с която „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД е продало на „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД части от технологична линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито, на цена 820 000 лв. с ДДС. Решението не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 09.02.2017 г. по т.д.№2118/2016 г., следователно е в сила от 09.02.2017 г. Става ясно от приложеното по делото решение №356/27.11.2019 г. по т.д.№377/2019 г. на АС Пловдив, а за това няма и спор между страните, че с молба от 15.07.2016 г. ищецът е предявил в производството по несъстоятелност на ответника вземане в размер 820 800 лв., като вземането е заявено с основание чл.648 ТЗ. Вземането не е включено в списъка с приети вземания, в резултат на което ищецът е възразил пред съда по несъстоятелността, който с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, обявено в търговския регистър на 21.041.2017 г., е оставил възражението без уважение. Съответно ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземане в размер 820 800 лв. за връщане на даденото по обявена за относително недействителна сделка по фактура №37/29.01.2010 г. Искът е отхвърлен с решение на Пазарджишкия окръжен съд по т.д.№74/2017 г., потвърдено с решение по т.д. №377/2019 г. на ПАС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 08.03.2021 г. по т.д.№1062/2020 г. В мотивите си съдът е приел, че с влизане в сила на решението за обявяване на относителна недействителност на сделката е отпаднало задължението за плащане на цената, дължима по договора. По този начин е отпаднало и основанието за извършване на прихващане поради липса на насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. Липсата на прихващане изключва извода, че по договора за продажба, обективиран във фактура №37/29.01.2010 г., е изпълнено задължението за плащане на стойността на продадените стоки в размер 820 800 лв. С обявяване на недействителността на продажбата и отпадане действието на прихващането в патримониума на ищеца отново се е породило вземането, което с решението по в.т.д.№365/2015 г. на ПАС е признато за несъществуващо поради погасяване на същото чрез извършено на 30.04.2010 г. прихващане – вземането за неплатена цена по фактура №106/31.01.2010 г. в размер 819 072 лв. С молба от 14.07.2021 г. (вх.№266231/15.07.2021 г. на ОС Пазарджик, постъпила по пощата с пощенско клеймо от 14.07.2021 г.) ищецът е предявил в производството по несъстоятелност, за което е образувано т.д.№66/2010 г. на ПзОС, вземанията, предмет на исковата молба, с която настоящият съд е сезиран. Вземанията са включени в допълнителен списък на предявените и неприети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 17.08.2021 г. На 20.08.2021 г. е подадено възражение против списъка, което е оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелността от 26.11.2021 г. Това определение е обявено в търговския регистър на 26.11.2021 г. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. От основното заключение на същата се установява, че фактура №106/31.01.2010 г. и фактура №37/29.01.2010 г. са осчетоводени и в двете дружества - „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД и „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД, включени са в данъчен период м. януари 2010 г. към справкадекларация по ЗДДС, ползван е данъчен кредит по фактурата за покупка, съответно начислен е ДДС по фактурата за продажба от двете дружества. В нито едно от двете дружества няма извършено и осчетоводено плащане между двете страни по процесните фактури. В счетоводните регистри на ищеца е отразено така нареченото „плащане с прихващане“ на 30.04.2010 г., като задължението на „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД към „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД е покрито с насрещното вземане между двете процесни фактури. В счетоводните регистри на ответника не е отразено прихващане – налице е задължение в размер на 820 800 лв. по фактура №37/29.01.2010 г. и вземане в размер 819 072 лв. по фактура №106/31.01.2010 г. Протоколът за прихващане от 30.04.2010 г. е осчетоводен в дружеството на ищеца и не е осчетоводен в дружеството на ответника. В счетоводството на „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД понастоящем няма задължения към „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД-в несъстоятелност по фактура №37/29.01.2010 г. поради взета операция за корекция в аналитичните регистри на база решение на Апелативен съд Пловдив по в.т.д.№195/2016 г. В счетоводството на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД-в несъстоятелност няма вземания към „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД поради прехвърлен дълг съгласно договор за заместване в дълг от 01.04.2011 г. Този договор не е отразен в счетоводството на ищеца. При ответника вземането е прехвърлено на новата партида през 2022 г., когато от синдика е представен договора за заместване в дълг. Според допълнителни заключения от 06.08.2025 г. и 22.01.2026 г. общото задължение в размер 1 313 327,01 лв. на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД към „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“АД към датата на протокола за прихващане 30.04.2010 г. се формира от сбора на дължимото по следните фактури: ф-ра №33/06.06.2008 г. (изцяло неплатена) на стойност 420 000 лв.; ф-ра №34/06.06.2008 г. с остатък за плащане 20 580 лв.; ф-ра №40/01.07.2008 г. с остатък за плащане 1 845,80 лв.; и ф-ра №106/31.01.2010 г. (изцяло неплатена) на стойност 819 072 лв.; както и начислените лихви за забава в плащането на горните парични задължения в общ размер 51 829,21 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Установителният иск по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е допустим, тъй като е предявен от легитимиран ищец и срещу легитимиран ответник в срока по чл.694, ал.6 ТЗ – определението по чл.692 ТЗ е обявено в търговския регистър на 26.11.2021 г. , а исковата молба е подадена в същия ден. По същество, съдът намира следното: Безспорно е и се установява от доказателствата по делото, че е възникнало между страните правоотношение по договор за продажба, по повод което е издадена сочената от ищеца фактура №106/31.01.2010 г. Безспорно е също така, че стоките, предмет на договора за продажба, са предадени на купувача, в уверение на което е и представения и неоспорен от страните приемо-предавателен протокол. Договорът за продажба е счетоводно отразен и от двете дружества – страни по него, видно от приетото по делото заключение на счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като неоспорено от страните, обективно, почиващо на знанията и опита на експерта. С предаване на стоките, предмет на същия, е изпълнено задължението на продавача и на основание чл.327, ал.1 ТЗ е падежирало насрещното задължение на купувача да заплати уговорената цена, равняваща се на сумата 819 072 лв. Няма спор, че тази цена не е заплатена на ищеца. Установява се, че с протокол за прихващане от 30.04.2010 г. е извършено двустранно (по споразумение на двете страни) прихващане на това вземане на ищеца срещу насрещно вземане на ответника за сумата 820 800 лв. По отношение на това, че вземането е било погасено чрез прихващане е налице сила на пресъдено нещо, установена с решенията по т.д.№13/2013 г. на ОС Пазарджик и в.т.д. №365/2015 г. на АС Пловдив. С тях е установено в отношенията между страните, че към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция вземането по ф-ра №106/31.01.2010 г. не съществува поради това, че е погасено чрез прихващане преди предявяването му в производството по несъстоятелност, открито за ответното дружество. Поради наличието на сила на пресъдено нещо съдът намира, че в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани възраженията на ответната страна за това, че протоколът за прихващане бил антидатиран, че не бил подписан от надлежно оправомощени лица, че покъсно (но преди постановяване на горните актове) е бил анулиран, както и, че е налице заместване в дълг. Всички тези възражения са преклудирани поради това, че със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е установено погасяване на вземането чрез прихващане. Силата на пресъдено нещо, обаче, засяга само факти и обстоятелства, които са възникнали, съществували и известни на страните до датата на приключване на съдебното дирене пред втората инстанция по същество в производството по отрицателния установителен иск за вземането. Последващи факти могат да бъдат релевирани, не са обхванати от силата на пресъдено нещо на горното решение и подлежат на доказване в настоящия процес. Такъв факт е например обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение сделката, от която произтича вземането, срещу което е прихванато, е обявена за недействителна в производство по реда на чл.649 ТЗ. В тази връзка съдът намира, че възраженията на синдика и третите лица-помагачи за това, че не се установява прихващането да е извършено именно с вземане по ф-ра №37/29.01.2010 г. (на това е основано и определението на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ, с което не е уважено възражението на ищеца), са неоснователни. Действително, в протокола за прихващане не се споменават конкретните правоотношения, от които произтичат насрещните вземания, в т.ч. не се споменават фактурите №106/31.01.2010 г. и №37/29.01.2010 г. Това не пречи да се направи извод, че е осъществено прихващане на насрещните вземания именно по тези фактури, тъй като за ф-ра №106/2010 г., както се каза, прихващането е установено със сила на пресъдено нещо, която съдът трябва да зачете, а за ф-ра №37/2010 г., макар и тя да не се споменава изрично в решението, може да се каже, че попада в обхвата на силата на пресъдено нещо, установена с влезлия в сила съдебен акт в производството по иска с правно основание чл.648 ТЗ – решение по т.д.№377/2019 г. на АС Пловдив. С последното решение искът е отхвърлен не защото не се установява изпълнение на задълженията на ищеца по същата фактура, а защото не се установява изпълнението да е чрез плащане и да се дължат пари, както изисква разпоредбата на чл.648 ТЗ. Освен това, следва да се отбележи, че по настоящото дело не са събрани доказателства за това към момента на прихващането да са съществували други задължения на ищеца към ответното дружество, освен задължението за плащане на цената за продадените стоки с ф-ра №37/29.01.2010 г. Синдикът и третите лицапомагачи, които възразяват по това, не са ангажирали такива доказателства. Ето защо, съдът намира, че към датата на прихващането единственото задължение на ищеца към ответното дружество е било това по ф-ра №37/29.01.2010 г. и прихващането е извършено именно със задължението по тази фактура. Съответно, след влизане в сила на решението, с което сделката по ф-ра №37/29.01.2010 г. е прогласена за недействителна по отменителния иск на синдика на ответното дружество, всичко, което е дадено по тази сделка, подлежи на връщане поради реституционния ефект на същото решение. В постановените до този момент съдебни актове по спора е посочено, че в този момент действието на прихващането е отпаднало и отново е възникнало вземането на ищеца за неполучената цена по №106/31.01.2010 г. Изразът „възникнало отново“ не е удачен. Според настоящия съд в полза на ищцовата страна е възникнало вземане, основано на сложен фактически състав, включващ продажбения договор, прихващане и отпадане действието на прихващането при обявяване за недействителна на сделката, от която произтича насрещното вземане. Този фактически състав е бил окончателно осъществен при влизане в сила на решението, с което сделката по ф-ра №37/29.01.2010 г. е прогласена за недействителна по реда на чл.649 ТЗ, или на 09.02.2017 г. Следователно това е моментът, в който предявеното от ищеца вземане е възникнало. Вземането се погасява с общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Считано от 09.02.2017 г. до датата на предявяването му в производството по несъстоятелност (15.07.2021 г.) 5-годишен срок не е изтекъл, ето защо възраженията на ответниците за погасяване по давност на процесното главно вземане в размер 819 072 лв. съдът намира за неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че били пропуснати сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ. Тези срокове са относими само към вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност – аргумент от чл.688, ал.1, изречение второ ТЗ. Настоящото вземане, както се каза по-горе, е възникнало на 09.02.2017 г. – с влизане в сила на решението по т.д.№195/2016 г. на АС Пловдив, и след датата на откриване на производството по несъстоятелност за ответника (след 21.03.2011 г.). За вземанията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, не са установени преклузивни срокове за предявяване. В тази връзка е разпоредбата на чл.688, ал.3 ТЗ, в която срок за предявяване не е предвиден. Новите вземания – възникнали на/след откриване на производството по несъстоятелност, се предявяват в срока от настъпване на падежа им до приключване на производството – чл.688, ал.3 и чл.739 ТЗ. Съдът намира за нужно още веднъж да подчертае, че процесното вземане е ново, тъй като произтича не само от продажбената сделка, но и от реституционния ефект на конститутивното решение по отменителния иск. По възраженията за прекратяване на договора за продажба, обективиран във фактура №106/31.01.2010 г., по реда на л.644 ТЗ съдът намира следното: С решението по в.т.д. №377/2019 г. на АС Пловдив и с определение №143/08.03.2021 г. на ВКС по т.д.№1062/2020 г., недопускащо последното до касационно обжалване, е прието, че извършилият прихващане в изпълнение на задължението си по относително недействителна на основание чл.647 ТЗ сделка има вземане спрямо несъстоятелния длъжник не на основание чл.648 ТЗ, а на съответното основание за възникване на вземането му, с което е направил прихващане. В конкретния случай това основание е договорът за продажба на 17 064 тона натриев полуфабрикат, обективиран във фактура №106/31.01.2010 г. С отпадане действието на прихващането този договор се явява изцяло неизпълнен от страна на длъжника – купувач. Съгласно чл.644, ал.1 ТЗ синдикът може да прекрати всеки договор, по който страна е длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично. В съдебната практика е установено задължително тълкуване, според което нормата на чл.644, ал. 1 ТЗ е включена в Глава 41 ТЗ „Попълване масата на несъстоятелността. Охранителни мерки“, следователно представлява изрично регламентирано правомощие на синдика, наред с другите предвидени в ТЗ – събиране на невнесен капитал; предявяване на отменителни искове и искове за прогласяване на нищожност на определени действия и сделки, извършени от длъжника; предявяване на обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността; запечатване и опис, като всички те имат за цел да съхранят имуществото на несъстоятелния длъжник и да върнат в масата на несъстоятелността прехвърлени или учредени от последния на други лица определени права с оглед осигуряване на справедливото удовлетворяване на всички кредитори и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, на осн. чл.607 ТЗ. Следва да се има предвид, че така изброените правни действия са специални, създадени са с оглед нуждите на производството по несъстоятелност и съществуват наред с всички други правомощия, които се упражняват от синдика като орган по несъстоятелността, а именно: отправянето на изявления за разваляне, прекратяване и унищожаване на договори, по които е страна длъжника; завеждане на искове за защита на нарушени субективни права на длъжника; събиране на паричните вземания на длъжника и пр. В качеството им на специални способи за попълване на масата на несъстоятелността преимуществено те са свързани с едностранна промяна в правната сфера на лицата, с които е договарял длъжникът и обвързват всички кредитори на несъстоятелността. Потестативния им характер се обосновава с необходимостта чрез тези правни действия масата на несъстоятелността да се приведе до състояние, което би съществувало, ако в подозрителния период длъжникът бе участвал в търговския и общия граждански оборот без въздействието на настъпила или близка неплатежоспособност. Законодателят е отчел, че едва след упражняването им по преценка на оправомощените за това лица, може да се пристъпи към фазата по осребряване на имуществото и разпределянето на постъпилите суми, което ще гарантира изпълнение на регламентираните в чл.607 ТЗ и посочени по-горе цели на производството по несъстоятелност. По общо правило на осн. чл.20а ЗЗД прекратяване на договорната връзка е възможно по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Нормата на чл.644, ал.1 ТЗ регламентира специална законова хипотеза на прекратяване на договор. В производството по несъстоятелност, без да е необходимо съгласие на страните по договора, извънсъдебно по преценка на синдика, последният може да упражни потестативното право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора, страна по който е несъстоятелният длъжник. Синдикът може да прекрати всеки договор сключен от несъстоятелния длъжник. Законът не поставя изисквания по отношение вида на сделката, времето, когато тя е сключена, или качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Единственото условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Именно когато не е започнало изпълнението на договора или то е реализирано само частично, по преценка на синдика в интерес на масата на несъстоятелността, напр. за да се предотврати бъдещо влошаване на финансовото състояние на длъжника, последният може да бъде освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване на сключени договори. (В този смисъл Решение № 212 от 19.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3447/2015 г., I т. о. и др.) В аспекта на горното тълкуване, съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл.644 ТЗ. На първо място, фазата по попълване масата на несъстоятелността е приключила, понастоящем производството е във фаза на осребряване на имуществото с цел удовлетворяване на кредиторите – с решение от 25.11.2015 г. на съда по несъстоятелността ответното дружество е обявено в несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С това е изчерпана и възможността за оздравяване на предприятието, поради което прекратяването на договорната връзка няма да спомогне за осъществяване на целите по чл.607 ТЗ. На следващо място, според систематичното и граматично тълкуване на нормата на чл.644, ал.1 ТЗ необходимо условие за прекратяване на договора е наличието на пълно или частично неизпълнение (изпълнението на договора не е започнало или то е реализирано само частично), а в конкретния случай договорът е изпълнен изцяло от една от страните по същия, или отсъства условието да липсват престации на двете страни или престациите (която и да е било от тях) да са изпълнени само частично. Договорът е изпълнен от продавача с предаване на продажбените стоки на купувача, което е установено по делото. Дали тези стоки са още налични при купувача, дали са вложени или не в употреба е без правно значение за този извод. При това положение, единствената преследвана от синдика цел е да бъде ощетен един кредитор за сметка на останалите, което според съда не съответства на целите, залегнали в нормата на чл.607 ТЗ. С прекратяването на този договор масата на несъстоятелността няма да бъде увеличена, съответно, ако същото е допустимо, несъстоятелността ще се сдобие с още един кредитор с вземане по чл.644, ал.4 ТЗ – за обезщетение за вреди от прекратяването на договора, което в случая би се равнявало на пълната цена, която продавачът е пропуснал да получи по прекратения договор за продажба. И не на последно място, прекратяването на договора по реда на чл.644 ТЗ няма обратно действие, поради което при частично дори изпълнение от насрещната страна, последната би имала вземане за съответната насрещна престация до размера на изпълнената част и длъжникът не би могъл по този начин да се освободи от това си задължение, или договорът би бил прекратен само в неизпълнената си част. Ето защо, съдът намира, че не се установява наличие на потестативно право по чл.644 ТЗ по отношение процесния договор за продажба и възражението на ответната страна в тази насока е неоснователно. (Поради това и не се обсъждат събраните по делото доказателства относно това дали доставените по договора за продажба стоки все още се намират при купувача, дали са реализирани или могат да бъдат върнати на продавача и т.н., впрочем последното не е и условие за упражняване на правото по чл.644 ТЗ, а ако доставеното количество натриев полуфабрикат бъде върнат на ищеца, това ще доведе пряко до намаляване на масата на несъстоятелността, в която същите материали са включени, не до постигане на целите по чл.607 ТЗ.) В обобщение, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява съществуването на предявеното главно вземане за сумата 819 072 лв., представляваща дължима цена за продажба на стока – 17 064 тона натриев полуфабрикат, за която е издадена фактура №0000000106/31.01.2010 г. Установява се и съществуване на вземане за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Главното вземане е възникнало и падежирало на 09.02.2017 г. (с влизане в сила на решението, с което е уважен отменителният иск). Тъй като към този момент продадените стоки са били предадени на купувача, уговорената за тях цена е дължима на основание чл.327, ал.1 ТЗ. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.03.2021 г. до 14.07.2021 г., което след справка в общодостъпна програма за изчисляване на законна лихва се установява да е в размер 29 122 лв., колкото се претендира, следователно основателен е и установителният иск за това акцесорно вземане, който следва да се уважи изцяло. Главното вземане е дължимо, ведно със законна лихва от датата на предявяването му – 14.07.2021 г. В настоящото производство следва да бъдат изчерпани всички въпроси, които са предмет на производството по предявяване на вземания и разглеждане на възражения срещу списъците от съда по несъстоятелността, в т.ч. следва да бъде разгледан и спорът за поредността, при която следва да бъдат удовлетворявани горните вземания. Настоящото решение замества списъка на предявените вземания, а установената с този списък поредност на удовлетворяване на вземанията не може да бъде оспорвана по-късно, в т.ч. при изготвяне на сметка за разпределение. Ето защо, съдът следва да се произнесе и по този въпрос. В случая съдът приема тезата, че вземанията, предявени от ищеца, са възникнали след откриване на производството по несъстоятелност по посочени по-горе аргументи, поради което редът за тяхното удовлетворяване е този по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ. По въпроса за разноските: На основание чл.694, ал.7 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. С оглед уважаването на исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена дължимата за производство такса в размер 8 481,65 лв. с равностойност 4 336,60 €. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него деловодни разноски в общ размер 746,38 €, в т.ч.: възнаграждение на вещо лице по счетоводната експертиза в размер 403 лв. (206,05 €); възнаграждение на вещи лица по съдебно-техническа експертиза в размер 800 лв. (409,03 €); и допълнително възнаграждение на вещи лица в размер 131,30 €. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер 300 € по реда на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, чл.1 и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца в общ размер 1 046,38 €. По изложените съображения, съдът