Решение № 1273 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 132/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76 от Закона за гражданската регистрация. Образувано е по жалба на Н. Р. Х. с [ЕГН], подадена чрез адв. Х. В. от АК – София, против изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-00-1390.001 от 27.04.2026 г., издадено от началник отдел „ГРАО“ при Община Силистра, относно заличаване на името С. Р. Х. от графа „Бележки“ в издадения от Община Силистра акт за раждане на жалбоподателката № 190 от 22.02.1980 г. и вписване на негово място на името Н. Р. А.. В жалбата се твърди, че актът, в оспорената част (подаденото заявление от жалбоподателката е съдържало в условията на евентуалност две искания, по които е постановен отказ, като предмет на оспорване е едното от тях), е постановен в нарушение на материалния закон. Посочено е, че жалбоподателката Н. Р. Х. е българска гражданка по рождение и за раждането ѝ е издаден акт №190/19.02.1980 г. на Община Силистра. Акцентира се, че в периода на т.нар. "възродителен процес" личните ѝ данни са били променени служебно, като в графа "Бележки" на акта ѝ за раждане е посочено звучащото на български име С. Р. Х., което е станало без знанието и съгласието на родителите ѝ. В същото време българското име, с което е била идентифицирана официално, е било Н. Р. А. и именно с това име ѝ е бил издаден задграничен паспорт през 1989 г., с който е напуснала страната и се е установила в Република Турция. Към настоящия момент, поради вписаната бележка в акта ѝ за раждане, в която личното и фамилното имена не съответстват на българските имена, които официално е приела и с които е била идентифицирана, е в невъзможност да упражни всички права, произтичащи от българското гражданство, поради което е сезирала ответния орган с искане за отстраняване на несъответствието – заличаване на погрешно отразените имена и вписване на верните, но е получила оспореният в настоящото производство отказ. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения акт, за връщане на преписката на ответния орган със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона, както и за присъждане на разноските по делото. Ответникът по делото – Началник – отдел ГРАО при Община Силистра, е приложил писмено становище, според което жалбата е неоснователна и се моли за отхвърлянето ѝ. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено следното: Началото на административното производство е сложено с подаването на молба с вх. № 94-00-1390 от 20.04.2026 г., с която жалбоподателката е поискала на първо място да бъде започнато производство по издаване на административен акт за удостоверяване идентичността на лице с различни имена, като се имат предвид имената ѝ Н. Р. Х., с което име е вписана в издадения ѝ акт за раждане, и името Н. Р. А., което име твърди, че е носила след т. нар. „възродителен процес. На второ място, в условията на евентуалност, е поискала на основание чл. 73 от Закона за гражданската регистрация да бъде заличено името С. Р. Х. от графа "Бележки" в акта за ѝ раждане и да се впише на негово място името Н. Р. А.. Към молбата са били приложени копие от личната карта и акта за раждане на жалбоподателката, копие от стр. 2 и 3 от паспорт на [Наименование], серия А, № 0410516, издаден на 12.06.1989 г., валиден до 12.06.1990 г., копие от Свидетелство за завършен трети клас на Н. Р. А., както и определения на СРС и СОС, с които е приета за недопустима съгласно чл. 542, ал. 2 от ГПК предявена молба за установяване на идентичност на лицето С. Р. Х. и Н. Р. Х.. Във връзка с подадената молба ответният орган е изпратил писмо с изх. № 94-00-1390.001 от 27.04.2026 г., в което е посочил, че искането за заличаване на имена, вписани в графа „Забележки", не попада в хипотезата на чл. 76 от ЗГР и като цяло не отговаря на Закона за гражданска регистрация. По другото искане (заявено като първо в молбата) е акцентирал, че чл. 18, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверение за идентичност на лице с различни имена се издава само когато различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението и/или в регистрите на актовете за гражданско състояние, а в регистрите, които се съхраняват в Община Силистра, Н. Р. Х. фигурира с имената С. Р. Х., не е вписана в други актове за гражданско състояние съставени на територията на община Силистра (освен в акта ѝ за раждане), нито в Семейните регистри на община Силистра и няма личен регистрационен картон в община Силистра. Оспорването на посоченото писмо, в частта относно отказа за заличаване на името С. Р. Х. от графа „Бележки“ в издадения от Община Силистра акт за раждане на жалбоподателката № 190 от 22.02.1980 г. и вписване на негово място на името Н. Р. А., е повод за иницииране на настоящото производство. Във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото бяха изискани от Кметство [населено място], общ. Ситово копия от личните регистрационни картони (ЛРК) на жалбоподателката и двамата ѝ родители А. М. А. и Р. Х. А.. В представените ЛРК няма отразяване на жалбоподателката с имената Н. Р. А.. В ЛРК на двамата ѝ родители, съставени през 2011 г., жалбоподателката е вписана с имената С. Р. Х.. Беше изискана и справка от ОДМВР-Силистра относно наличната информация за издаването на паспорт на [Наименование], серия А, № 0410516, издаден на 12.06.1989 г., валиден до 12.06.1990 г. С писма с изх. № 342000-9921/21.07.2026 г. и № 342000-10237/28.07.2026 г., беше отговорено, че в Националния автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи" (НАИФ НРБЛД) няма данни (не се въведени данни) за издаван паспорт серия А № ••••••••• за лице с имена [Наименование]След извършена справка по имена в НАИФ НРБЛД системата е извела резултат за едно лице със следните данни: Имена: Н. Р. А. ([Наименование]), [ЕГН], родена в [населено място], [община], от родители Р. Ю. Б. и Р. И. Б., като са описани издаваните на лицето документи за самоличност. Видно е, че в информационната система на полицията имената Н. Р. А. са на лице, което е различно от жалбоподателката. От ответника беше изискано и съответно представено нотариално завереното заявление на жалбоподателката по чл. 19а от ЗГР за възстановяване на рождените ѝ имена с вх. № ВхК-701 от 29.08.2017 г., както и постановеното по заявлението Решение № 9/30.08.2017 г. на дл. лице по гражданско състояние. От текста на заявлението и на нотариалната заверка върху него, е видно, че е подадено от жалбоподателката с имената ѝ С. Р. Х., с които имена е имала издадена лична карта от МВР-Силистра с № ••••••••• от 15.09.2016 г. Видно е, че отразеното име в бележката на акта за раждане на жалбоподателката съответства на имената, с които в последствие са ѝ издадени лични документи и които е ползвала преди да възстанови рождените си имена. Въз основа на така изяснените обстоятелства съдът следва да прецени законосъобразността на оспорения отказ на всички основания по чл. 146 АПК. Процесното писмо е издадено от Началника на отдел ГРАО при Община Силистра, на когото по силата на Заповед № ЗК-1757 от 16.11.2023 г. на кмета на Община Силистра на основание чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗГР е възложено да изпълнява функцията на длъжностно лице по гражданско състояние (л. 25). Видно е, че в случая се касае за надлежно делегирани правомощия, които кметът на общината е притежавал и чието предоставяне е позволено от закона (чл. 35, ал. 3 от ЗГР). Следователно оспореното писмо изхожда от материално и териториално компетентен орган. Доколкото актът е издаден в писмена форма, съдържа правни и фактически основания, правещи възможна проверката за материална законосъобразност, и не се констатират нарушения на процедурата по издаването му, настоящият състав счита, че не са налице основания за отмяната му съгласно чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Спорът е концентриран около материалната законосъобразност на акта. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 сочи, че по административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Предвидено е също, че технически грешки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтересуваните лица. Доколкото разпоредбата предвижда възможност органът да бъде сезиран с искане за отстраняване на грешка, то искането е било допустимо, но реално липсват материалноправни предпоставки, които да обусловят основателността му. Неизменно законодателството на страната, както към момента на раждането на жалбоподателката, така и към настоящия момент, предвижда, че името на новороденото се вписва в акта му за раждане (чл. 45, ал. 1, т. 6 ЗГР, чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата за гражданско състояние /НГС/-отм.). В процеса е безспорно, че първоначално в акта за раждане на жалбоподателката същата е записана с имената Н. Р. Х.. В графа „Бележки“ в акта за раждане, на осн. чл. 70 от НГС, е отразена бележка от 05.03.1986 г., според която на основание чл. 18 от наредбата и молба с вх. № 280/1985 г. се променят собственото, бащиното и фамилното име на лицето съответно на С. Р. Х.. Макар молбата по чл. 18 от НГС да не се съхранява към настоящия момент, тъй като е депозирана и разгледана преди 40 години, доколкото подаването ѝ, респ. нейното съществуване е отразено в акта за раждане, който по същността си е официален удостоверителен документ, по аргумент от чл. 181 от ГПК вр. чл. 144 АПК може да се заключи, че промяната на имената не е допусната служебно, както се твърди в жалбата, а е била инициирана с молба от заинтересовано лице, вероятно родителите на жалбоподателката, в качеството на нейни законни представители. В рамките на настоящото производство е недопустимо да се обсъжда законосъобразността на допуснатото преименуване. В случая акцентът следва да се постави върху липсата на официално потвърдени данни, че в резултат на подадената молба за промяна на имената на жалбоподателката, същата е получила други имена, които погрешно са били отразени в акта ѝ за раждане. Тази хипотеза не се потвърждава от приложеното заверено копие от стр. 2 и 3 от паспорт на [Наименование], серия А, № 0410516, доколкото липсват данни за издаване на подобен документ за самоличност, а имената Н. Р. А. според НАИФ НРБЛД принадлежат на съвсем друго лице, родено през 1965 г. в [населено място] от съвсем други родители. В крайна сметка твърдението, че жалбоподателката официално е носела имената Н. Р. А., с които е била идентифицирана, е опровергано и от факта, че през 2016 г. ѝ е издадена лична карта от МВР-Силистра с № ••••••••• от 15.09.2016 г. с имената, вписани в бележката на акта за раждане – а именно С. Р. Х., т. е. още тогава официално ползваното име от жалбоподателката е било това и няма данни да са ѝ издавани документи за самоличност с други имена. Всъщност, ако наистина имаше разминаване между имената по акт за раждане и по издадени лични документи, то промяна в данните, записани в акта за раждане би могла да се осъществи именно по реда на чл. 73 ЗГР във вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР и чл. 542 ГПК, което по предмет се различава от прекратеното производство пред РС-Силистра, целящо да установи идентичност на лице с различни имена. Промяна в имената на титуляра на акта обаче, извън допуснати технически грешки или неточности, не би могла да се осъществи по административен ред, съгласно чл. 76, ал. 5 от ЗГР. В заключение е видно, че в процеса не е установено наличието на грешка при попълването на бележката от 05.03. 1986 г. относно промяната на имената на Н. Р. Х. в издадения ѝ акт за раждане № 190 от 22.02.1980 г. от Община Силистра, поради което жалбата срещу отказа за поправянето ѝ, обективиран в писмо с изх. № 94-00-1390.001 от 27.04.2026 г., издадено от началник отдел „ГРАО“ при Община Силистра, е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът