Решение № 4857 от 13.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7706/2023 г.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството е образувано по искова молба с вх. № 63897/05.07.2023 г., предявена от „Ексклузив Ер карс“ ЕООД против Д. Х. Х.. Ищецът „Ексклузив Ер карс“ ЕООД, ЕИК 204633368, твърди, че на 09.12.2021 г. е сключил договор за покупко-продажба на нерегистрирано МПС с ответника с предмет лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „G63 AMG”, рама WDB4632761X316845 на цена от 312933 лв. с ДДС, за което е издадена и осчетоводена фактура № 667 от 09.12.2021 г. Сочи, че в изпълнение на задълженията си е предал движимата вещ на 09.12.2021г., като от страна на ответника е извършено частично погасяване, в резултат на което е останал непогасен остатък от 41303 лв. Сочи и че вземането му е изискуемо по аргумент от чл. 202, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава в периода от 10.12.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба, - 05.07.2023г., за което дължи обезщетение в размер на законната лихва, в размер на 6887,02 лв. Претендира разноски и законна лихва. Ответникът Д. Х. Х., ЕГН •••••••••• възразява, че за останалата непогасена цена по договора за продажба страните по делото са сключили на 13.12.2021г. споразумените, с което първоначално договорената цена на МПС-то била намалена с 44150 лв., за което било издадено и кредитно известие от 13.12.2021г. Твърди, че е изправна страна по договора за покупко-продажба и че е заплатил дължимата продажна цена, поради което и искът на ищеца за главница и акцесорния такъв за лихва за забава се явявали неоснователни. С оглед на това моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Във връзка с възраженията на ответника ищецът оспорва Споразумение от 13.12.2021г. и кредитно известие към него от същата дата, като твърди, че са антидатирани, подписани от бивш представител на търговеца в момент, когато вече не е имал представителна власт, поради което и тези документи не са породили действие по отношение на него и ги счита за непротивопоставими, както поддържа и че не са били осчетоводени от ищцовото дружество. Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна: В производството по делото, отделено от съда като ненуждаещо се от доказване обстоятелство по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, се установи, че между ищеца и ответника на 09.12.2021 г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен писмен договор с предмет покупко-продажба на моторно превозно средство, марка „Мерцедес“, модел „G63 AMG”, рама - WDB4632761X316845 с продажна цена от 312 933 лв. с включен ДДС, за което е издадена фактура № 0000000667/09.12.2021 г. и без уговорен срок за плащане. Установява се безспорно, че на 09.12.2021 г. между „Ексклузив Ер Карс” ЕООД /Продавач/ и Д. Х. Х. /Купувач/ е сключен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, съгласно който Продавачът продава на Купуваъчът Товарен хладилен специализиран автомобил марка „Мерцедес”, модел G63 AM G за сумата от 312 933 лева с ДДС. В договора е посочено че състоянието на МПС е отлично, като същото се намира в движение. От страна на „Ексклузив Ер Карс” ЕООД е издадена фактура № 0000000667/ 09.12.2021 г. за сумата от 312 933 лева с ДДС, като към същата са приложени стокова разписка № 0000000076/ 09.12.2021 г. и Протокол № 0000000237/ 09.12.2021 г. за предаване на автомобила. От последните безспорно се установява, че вещта, предмет на продажбата, е предадена от ищеца на Д. Х. на 09.12.2021 г. Предвид изложеното съдът приема, че продавача е изпълнил задължението си по чл. 187 от ЗЗД, коетого прави изправна страна по договорното правоотношение. Предаването на процесния автомобил във владение на ответника на твърдяната дата не е оспорено и от ответника. Ето защо, а и поради липсата на уговорен срок за плащане на продажната цена в подписания между страните договор, в настоящия случай намират приложение диспозитивните разпоредби на чл. 200, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, съгласно които купувачът е длъжен да заплати продажната цена на вещта едновременно с предаването й. В производството по делото ответникът не оспори сочения от ищеца падеж за заплащане на цената - 09.12.2021 г. Дори напротив - в отговора на исковата молба, процесуалният представител на Д. Х. въведе твърдения, че частично заплатената сума от 271 630 лв. е послужила за погасяване на главницата и за дължимата се законна лихва за забава, от датата на която задължението е станало изискуемо. На следващо място, от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната и приета без възражения ССЕ се установява, че уговорената продажна цена за закупуване на процесния автомобил е в размер на 312 933 лв., респективно непогасения от ответника остатък - 41 303 лв. Ищецът признава факта, че ответника е извършил частично плащане от в общразмер от 271630 лв. От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена се установява, че в счетоводството на „Ексклузив Ер Карс” ЕООД има осчетоводяване на фактура № 667/09.12.2021г., няма осчетоводявания по представеното по делото Споразумение от 13.12.2021г., няма осчетоводяване на издаденото кредитно известие към фактура № 667/ 09.12.2021г. Вещото лице, след извършена справка в счетоводството на ищеца и след получена информация от НАП е установило, че представеното по делото кредитно известие № 1 от 13.12.2021 г. не е осчетоводено в счетоводството на „Ексклузив Ер Карс” ЕООД, както и не е подадено в дневниците за продажби към СД по ЗДДС за м. декември 2021 г. - м. януари 2022 г. Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че на 25.03.2022г. е вписана смяна на законния представител на ищеца, освободен е Х. П. и е вписан В.Т. за управител. По отношение на възражението за достоверна дата съдът намира следното: Споразумение от 13.12.2021г. и кредитно известие към него от същата дата представляват частни диспозитивни документи, поради което се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството, съобразно чл. 180 ГПК, което не е оспорено по делото. Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства /в посочения смисъл – решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 4020/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 17 от 13.06.2019 г. по т.д. № 1104/2018 г. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/. В посочената съдебна практика се дава отговор на въпроса явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран и обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата, както и каква е защитата му срещу антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия. ВКС приема, че юридическото лице, на което се противопоставя документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК (решение № 309/13/20.02.2014 по гр. д. № 742/2012 г., I г. о.), включително когато се касае за договори, сключени в обикновена писмена форма. В същото време посочената в документите дата може да се опровергава по следните съображения: В практиката на ВКС по тълкуването на разпоредбата на чл. 181 ГПК е прието, че „е недопустимо със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния документ“ (решение № 80/17.07.2013 г. по гр. д. № 161/2012 г. на ІV г.о.), както и че трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК са тези, "неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране" (решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ІІ г.о., решение № 17/13.06.2019 г. по т.д. № 1104/2018 г. на І т.о., решение № 273/02.12.2019 г. по гр. д. № 1067/2019 г. на ІV г.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ІV г.о.). По отношение на документи, в които датата е част от изявленията на страните с оглед на учредените права и на поетите задължения, какъвто е договорът като частен диспозитивен документ, е прието, че опровергаването на верността на датата е допустимо, като свидетелските показания се събират само при спазване на изискванията по чл. 164, ал. 2 ГПК или при твърдения за съзнателно антидатиране - по чл. 165 ГПК, но ако датата не е елемент от изявленията на страните - гласните доказателствени средства са допустими (решение № 9/06.06.2016 г. по т.д. № 3773/2014 г. на І т.о., решение № 17/13.06.2019 г. по т.д. № 1104/2018 г. на І т.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ІV г.о.). В посочените решения е проведено разграничение и относно това дали точната дата на съставяне се установява по отношение на страните по документа или между някоя от тях и трето лице. От друга страна константната практика на ВКС обективирана в решение № 167/18 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 235/10 г. ВКС, ІІ г.о., решение по т.д. № 950/19 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 273/19 г. на ВКС, ІV г.о. и др. приема, че юридическото лице, на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. И тъй като частният документ се ползва с обвързваща съда доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не установява фактите, предмет на обективираното изявление, нито датата на съставяне на документа, когато юридическото лице оспорва датата на сключване на договора с твърдения, че е антидатиран - т.е. съставен не на посочената в него дата, а впоследствие, това юридическо лице не е трето лице. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Ответникът в настоящия процес е трето лица по смисъла на чл. 181 от ГПК, тъй като черпи права от някой от издателите на документа и може да бъде увреден от неговото антидатиране. По отношение на това трето лице за дата на документа се счита онази, след настъпването на която съществуването на документа е безсъмнено. В този случай доказателствената тежест за установяването на датата на съставянето на частния документ се носи от страната, която се позовава на него (черпи изгодни за себе си права), в случая ответника, а не от лицето, на което той се противопоставя. С оглед изложеното съдът приема за недоказано възражението на ответника, че страните са договорили намаляване на първоначално определената цена с 44150 лв. по силата на Споразумение от 13.12.2021г. и кредитно известие към него от същата дата, предвид тяхното своевременно оспорване от ищеца като антидатирани. С оглед всичко изложено до момента съдът намира, че иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер от 21117,89 евро /равностойни на 41303 лв./. Предвид основателността на гланата искова претенция, основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава за периода от 10.12.2021 г. до 05.07.2023г., чийто размер изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата от 3521,28 евро /равностойни на 6887,02 лв./. Относно отговорността за разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер от 1164,52 евро /равностойни на 2277,60 лв./ за заплатена държавна такса и възнаграждение за в.л. по ССЕ. Разноски за адвокатско възнаграждени ене се присъждат поради липса на доказателства за реално сторени такива /арг. от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така мотивиран, Софийският градски съд